Новини
Станишев: България и Румъния в Шенген с всички граници!
ЕП прие доклад за функционирането на Шенгенското пространство

Вчера и днес в ЕП отново се говори за незабавното приемане на България и Румъния в Шенген. Поводът – първият годишен доклад на ЕП за функционирането на Шенгенското пространство, който засяга въпроси като временното въвеждане на граничен контрол, новите информационни системи, влиянието на миграцията върху свободното движение и др.
Въпреки че по време на дебата вчера редица депутати, както и комисарят Аврамопулос, изрично подчертаха, че е крайно време България и Румъния да влязат в Шенген, съответните текстове в самия доклад се появиха благодарение на усилията на евродепутатите от двете страни, които сме членове на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
Разбира се, за България е важно този призив да се повтаря при всеки възможен случай. Несъмнено през последните месеци набираме скорост. Въпросът зае централно място в инициирания от мен голям дебат в ЕП през декември 2017 г., посветен именно на приемането на България и Румъния, както и по време на изслушването за бъдещето на Шенген през февруари.
Днешната резолюция, приета с голямо мнозинство, е поредният случай, в който ЕП потвърждава позицията си в подкрепа на нашето членство.
Ако искаме да постигнем реален напредък по темата обаче е време да излезем от риториката за „огромната несправедливост“. Сега е моментът както да поставим на масата исканията си, така и ясно да посочим „скептиците“ – и да се постараем да ги убедим с аргументи, че необходимото е свършено, а от настоящата ситуация губят всички, включително по отношение на сигурността.
Но нека първо разшифроваме какво точно означава „членство в Шенген“, за да насочим усилията си по-добре. Вероятно мнозина ще бъдат изненадани, но на практика пълноправното членство на България и Румъния отдавна не е на дневен ред в преговорите между държавите-членки.
Още през 2011 г. беше лансирана идеята за „поетапно“ присъединяване – първо с въздушни и морски граници и някога, евентуално, вдигане на граничния контрол по сухопътните. Дори този „компромис“ тогава не беше приемлив за някои страни-членки, но като че ли тази идея отново набира скорост – последно я чухме от канцлера Меркел при посещението й в София през януари.
Естествено, в днешната ситуация такъв подход се посреща с отворени ръце от редица консервативни лидери. От една страна, те популистки обясняват, че приемането на България и Румъния по въздух и вода не носи организирана престъпност и нелегална миграция в техните страни.
От друга, получават златна възможност да изтъргуват този удобен за тях „компромис“ и да извиват ръцете на София с цел получаване на отстъпки по други ключови теми от европейския дневен ред с ясното съзнание, че всяко правителство на власт би предпочело „някакво“ членство пред никакво.
Но пазете се от Данайците, дори когато носят дарове. Подобен ход ще бъде прецедент, който ще даде възможност за отлагане за неопределеното бъдеще на вдигането на контрола по сухопътните граници и поставяне на безкрайни нови критерии и условности. А свободното движение по сухопътните граници с Шенгенското пространство е много по-важно за нас от икономическа и социална гледна точка, отколкото вдигането на въздушния и морския граничен контрол. Вместо да ни позиционира в интеграционното ядро на ЕС, такова решение би демонстрирало продължаващата липса на доверие и в крайна сметка ще ни остави да чакаме на прага на Шенген за дълго време. Ето защо смятам, че България трябва категорично да се противопостави на подобна „оферта“ в случай, че на някого му хрумне да я поднови официално.
Именно в този контекст са усилията ми по темата Шенген в Европарламента през последната година. Наистина, решението е изцяло в ръцете на държавите-членки (Съвета), но процедурата изисква парламентът да бъде консултиран, което ни дава възможност косвено да влияем на процеса. Ето защо съм доволен, че въпреки силната опозиция от страна на консерватори и крайнодесни, успях да убедя колегите от Комисията по вътрешни работи в необходимостта от специален доклад, с който парламентът ясно да заяви, че всяка друга форма на присъединяване на България и Румъния, освен с всички граници, е неприемлива. Вярвам, че един такъв доклад има потенциал да възобнови процеса и да излезе от традиционния рефрен на досегашните призиви за действия, които държавите-членки така и не чуват вече години наред.
Но дори да успея с неговото изработване и гласуване в пленарна зала, той все пак ще бъде само една част от мащабната офанзива, която ни е необходима, ако искаме да влезем в Шенген в обозримо бъдеще. За нея обаче са необходими далновидност, постоянство и ангажираност на всички нива. Убеден съм, че можем, а моментът е назрял. Българското председателство на Съвета на ЕС беше преди всичко шанс да си върнем изгубеното доверие, което имахме при приемането ни в ЕС през 2007 г. Дали това е постигнато ще си проличи още през юли – австрийското председателство ще бъде исторически прозорец въпросът отново да бъде внесен за гласуване в Съвета, а София вече няма да има извинение да бездейства. Това ще бъде истинското мерило за успеха на българското председателство.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Крими
Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Под ръководството на Окръжната прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.
Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1, б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.
Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки.
Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие.
На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.
Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.
Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Новини
Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!
Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.
Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.
От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Култура
Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 7 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 6 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Кримипреди 6 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Новинипреди 5 дниДве купи и три медала завоюваха шахматистите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 5 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките
-
Новинипреди 6 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово
-
Новинипреди 2 дниСтартира лятната антиспин кампания










