Свържи се с нас

Култура

Програмата на София Филм Фест гостува в Габрово

Published

on


За девета поредна година Арт Фест и Община Габрово ще зарадват почитателите на стойностното кино в Габрово с четиридневна програма и 9 от най-добрите заглавия на Международния фестивал София филм фест.

7 юни (четвъртък)

18.00 часа „ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА”
20.30 часа „ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА“ (16+)

8 юни (петък)

18.00 часа „ПОТАПЯНЕ”
20.00 часа „КВАДРАТЪТ“

9 юни (събота)

16.00 часа „МАНИФЕСТ“
18.00 ЧАСА „БЕЗ МИЛОСТ“
20.00 часа „НЕЛЮБОВ“

10 юни (неделя)

18.00 часа „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: МОЯТ ГОДАР“
20.00 часа „ПОСОКИ“

Цената на билета е 3 лева, а абонаментната карта за всички прожекции е на стойност 19 лева!

Продажбата на билети започна от 4 юни, понеделник, на касата на зала „Възраждане” с работно време от 10.00 до 13.30 и от 15.30 до 17.30 ч.

За дните на фестивала касата ще работи със следния график:

7 юни, четвъртък
17.00 – 20.30 ч.

8 юни, петък
17.00 – 20.00 ч.

9 юни, събота
15.30 – 20.00 ч.

10 юни, неделя
17.30 – 20.00 ч.

„ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА” („The Florida Project“, САЩ, 2017) е истинско кинобижу и беше представен лично от автора си пред публиката в София през март. Филмът разказва за живота на шестгодишната Мууни и младата й майка Хейли – татуирана бунтарка, която отглежда дъщеря си ден за ден в евтиния хотел „The Magic Castle“, менажиран от Боби (великолепна роля на Уилям Дефо, за която актьорът беше номиниран за наградите Оскар, Златен Глобус и БАФТА!) в покрайнините на Орландо, недалеч от Дисниленд. Бедността и липсата на сигурност не пречупват Мууни и Хейли, които умеят да се забавляват там, където са и с това, което имат. Жизнерадостната Мууни и нейните приятели с лекота превръщат всеки свой ден в празник…

Прожекцията на втория филм в първата фестивална вечер – четвъртък, 7 юни – стартира в 20,30 часа – ще бъде представен „ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА“ („On Body And Soul“, Унгария, 2017) на унгарската режисьорка Илдико Енеди. Особената, красива любовна история получи престижната „Златна мечка“ на фестивала в Берлин през 2017 година, а нейната авторка представи лично филма си пред фестивалната публика в София през март, когато беше и председател на Международното жури на СФФ.

Непосредствено след като Мария постъпва на работа в една кланица в Будапеща като контрольор по качеството, шушуканията започват. Тя приема сериозно работата си и се придържа стриктно към правилата. Шефът ѝ Ендре, който е малко по-възрастен от нея, също е тих човек. Откривайки духовните съвпадения помежду си, двамата разбират, че сънуват едни и същи неща и се опитват да ги превърнат в реалност. Това е филм за страховете и несигурността да се откриеш към хората и облекчението, когато най-после го направиш… Зрители >>> 16+

В петък – 8 юни, програмата продължава в 18,00 часа с амбициозния нов проект на Вим Вендерс „ПОТАПЯНЕ” („Submergence“, Германия-Франция-Испания-САЩ, 2017). Любовна история, която отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Флиндърс и Джеймс Мор – в ролите са Алисия Викандер и Джеймс Макавой. В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Флиндърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-големите морски дълбини. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел на атлантическото крайбрежие и се влюбват един в друг…

Невъзможно е да пропуснем да поставим акцент и върху носителя на „Златна палма“ за 2017 година – „КВАДРАТЪТ“ („The Square“, Швеция-Германия, 2017) на режисьора Рубен Йостлунд. Прожекцията ще е на 8 юни (петък), от 20,00 часа. „Квадратът“ е убежище на доверие и грижа. В него всички ние споделяме равни права и задължения”, казва режисьорът за арт инсталацията, която прави в шведски музей, вдъхновила и създаването на филма. Имитацията на ценности, естетика и висок социален статус рухват под напора на бъркотия от неочаквани и странни събития. Всичко тръгва с главата надолу за куратора Кристиан (Клаес Банг), когато му открадват смартфона, той завързва връзка с журналистката Ан (Елизабет Мос), в чийто апартамент живее шимпанзе, а рекламната агенция, наета да промотира актуалната изложба в музея създава скандал с промо видео в YouTube… Филмът може да бъде видян.

Съботният фестивален ден – 9 юни, ще стартира в 16,00 часа с една провокативна и интересна творба, която разчита на безусловното магично присъствие на Кейт Бланшет. „МАНИФЕСТ“ („Manifesto“, Германия-Австралия, 2017) на немския режисьор Юлиан Розефелд отдава почит на традицията и изяществото на артистичните манифести, които поставят под въпрос ролята на артиста в днешното общество. „Манифест“ изследва текстовете на футуризма, дадаизма, движението „Флуксус“, супрематизма, ситуационизма, Догма‘95 и други артистични групи и вдъхновението на самостоятелни артисти, архитекти, танцьори и кинаджии. Улавяйки с обектива си идеите на Клас Олденбург, Ивон Рейнър, Казимир Малевич, Джим Джармуш и други автори, Розефелд сглобява тринайсет колажа на артистични манифести. Представяйки тези „нови манифести“ като съвременен апел за действие и превъплъщавайки се в тринайсет различни личности, носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет вдъхва нов драматичен живот на известни и не чак толкова познати думи, поставени в неочакван контекст.

„БЕЗ МИЛОСТ” („In the Fade“, Германия-Франция, 2017) на световноизвестния режисьор Фатих Акин е следващото предложение за съботната киновечер, началният час на прожекцията е 18,00 часа. Премиерата на филма беше в официалния конкурс на Кан миналата година. Никак не е случайно, че Даян Крюгер, с роля в първия немскоезичен филм в кариерата си, беше удостоена с наградата за най-добра актриса – Фатих Акин е способен на чудеса с актьори от всякакъв калибър. В „Без милост” героинята на Крюгер е отчаяна и решена на всичко жена, която държи на възмездие за избитото си семейство и жестоко наказание за нео-нацистката групировка „National Socialist Underground”. Творбата бе удостоена и с престижната награда на Холивудската международна преса „Златен Глобус“ за чуждоезичен филм. Режисьорът споделя пред Variety, че за него „Без милост” е изключително личен филм.

„По някакъв начин аз се оказвам в групата на „другите” в Германия, заради произхода си. Имам черна коса, родителите ми са от Турция – аз съм сред перфектните мишени за подобни ксенофобски атаки. Преди няколко години се появи списък в един уебсайт на име Nuremburg 2.0, там бяха изброили политици, артисти, хора на изкуството, и моето име фигурираше като мишена за нео-нацистите. Именно това ме провокира да напиша сценария и да снимам този филм – това е моят своеобразен ответен удар на безумието, на което сме свидетели…”

Няма да бъде пресилено, ако кажем, че „НЕЛЮБОВ“ („Loveless“, Русия-Франция-Белгия-Германия, 2017) на майстора-режисьор Андрей Звягинцев е един от най-важните филми за 2017 година! „Нелюбов” беше представен в конкурсната програма на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на филма се открива следната характеристика: „тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”.

„Нелюбов” разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има свой нов живот и са нетърпеливи да започнат на чисто, дори това да означава да изоставят своя 12-годишен син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва… Главните роли във филма са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което преминава през сериозна криза. Раздялата им е ужасяваща най-малкото поради факта, че никой от двамата няма желание да вземе 12-годишния им син Альоша. След изчезването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов е един от вечните проблеми на човешкото съществуване, ала руските творци съумяват особено умело да уловят важните елементи – и да ги пресъздадат в образи… Прожекцията на филма е на 9 юни (събота), от 20,00 часа.

Още една творба от миналогодишната специална селекция в Кан ще има шанса да се срещне с киноманите в Габрово – това е най-новият филм на френския режисьор Мишел Азанависиюс „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: МОЯТ ГОДАР“ („Redoubtable“, Франция, 2017), в който Луи Гарел и Стейси Мартин се превъплъщават в образи, превърнали се в легенда за 60-те години на ХХ век.

Париж, 1967 г. Жан-Люк Годар, най-прочутият филмов режисьор на своето поколение, снима филма „Китайката“ с жената, която обича – почти 20 години по-младата Ан Вяземски. Щастливи, влюбени, магнетични, двамата се женят. Реакциите към филма обаче провокират у Жан-Люк самовглъбяване. Събитията през май 1968 г. ще засилят този процес, а кризата, която разтърсва Жан-Люк, коренно ще го промени – от звезден кинорежисьор до изолиран Маоист. „Когато давах сценария, за да бъде прочетен, реакциите бяха различни: някои смятаха, че любовната история е страхотна, други бяха впечатлени от влиянието на събитията от май 1968 г., а трети бяха категорични, че целият разказ е много забавен. Голямото предизвикателство на филма беше балансът…“, споделя режисьорът Мишел Азанависиюс. Прожекцията на филма е на 10 юни (неделя), от 18,00 часа.

Филмовият маратон ще приключи с представяне на новия филм на Стефан Командарев „ПОСОКИ“ („Directions“, България-Германия-Македония, 2017), чиято премиера беше в официалната селекция на престижната конкурсна програма „Особен поглед“ в Кан миналата година.
В рамките на 24 часа, докато смъртта на един човек дава шанс за живот на друг, в шест таксита в София съдбите на различни хора от съвременното българско общество се преплитат. Шест истории, заснети в един продължителен кадър…

„Този филм се „роди“ в един студен януарски ден през 2015 г. на задната седалка на едно такси. Спомням си, че шофьорът ми разказваше как шофирането в София представлява част от българските социални услуги – когато някой загуби работата си, което се случва все по-често и по-често, започва да кара такси. Събеседникът ми беше професор по ядрена физика в Българската академия на науките. Разказа ми за негови колеги – учители, свещеници, музиканти, бивши военни офицери, които нощем карат такси, мъчейки се да оцеляват и да си плащат сметките…“ Стефан Командарев за Cannes-Festival.com. „Посоки“ ще бъде представен пред публиката в Габрово от представители на екипа на филма, а началото на прожекцията е 20,00 часа на 10 юни (неделя).

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица