Култура
Програмата на София Филм Фест гостува в Габрово
За девета поредна година Арт Фест и Община Габрово ще зарадват почитателите на стойностното кино в Габрово с четиридневна програма и 9 от най-добрите заглавия на Международния фестивал София филм фест.
7 юни (четвъртък)
18.00 часа „ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА”
20.30 часа „ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА“ (16+)
8 юни (петък)
18.00 часа „ПОТАПЯНЕ”
20.00 часа „КВАДРАТЪТ“
9 юни (събота)
16.00 часа „МАНИФЕСТ“
18.00 ЧАСА „БЕЗ МИЛОСТ“
20.00 часа „НЕЛЮБОВ“
10 юни (неделя)
18.00 часа „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: МОЯТ ГОДАР“
20.00 часа „ПОСОКИ“
Цената на билета е 3 лева, а абонаментната карта за всички прожекции е на стойност 19 лева!
Продажбата на билети започна от 4 юни, понеделник, на касата на зала „Възраждане” с работно време от 10.00 до 13.30 и от 15.30 до 17.30 ч.
За дните на фестивала касата ще работи със следния график:
7 юни, четвъртък
17.00 – 20.30 ч.
8 юни, петък
17.00 – 20.00 ч.
9 юни, събота
15.30 – 20.00 ч.
10 юни, неделя
17.30 – 20.00 ч.
„ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА” („The Florida Project“, САЩ, 2017) е истинско кинобижу и беше представен лично от автора си пред публиката в София през март. Филмът разказва за живота на шестгодишната Мууни и младата й майка Хейли – татуирана бунтарка, която отглежда дъщеря си ден за ден в евтиния хотел „The Magic Castle“, менажиран от Боби (великолепна роля на Уилям Дефо, за която актьорът беше номиниран за наградите Оскар, Златен Глобус и БАФТА!) в покрайнините на Орландо, недалеч от Дисниленд. Бедността и липсата на сигурност не пречупват Мууни и Хейли, които умеят да се забавляват там, където са и с това, което имат. Жизнерадостната Мууни и нейните приятели с лекота превръщат всеки свой ден в празник…
Прожекцията на втория филм в първата фестивална вечер – четвъртък, 7 юни – стартира в 20,30 часа – ще бъде представен „ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА“ („On Body And Soul“, Унгария, 2017) на унгарската режисьорка Илдико Енеди. Особената, красива любовна история получи престижната „Златна мечка“ на фестивала в Берлин през 2017 година, а нейната авторка представи лично филма си пред фестивалната публика в София през март, когато беше и председател на Международното жури на СФФ.
Непосредствено след като Мария постъпва на работа в една кланица в Будапеща като контрольор по качеството, шушуканията започват. Тя приема сериозно работата си и се придържа стриктно към правилата. Шефът ѝ Ендре, който е малко по-възрастен от нея, също е тих човек. Откривайки духовните съвпадения помежду си, двамата разбират, че сънуват едни и същи неща и се опитват да ги превърнат в реалност. Това е филм за страховете и несигурността да се откриеш към хората и облекчението, когато най-после го направиш… Зрители >>> 16+
В петък – 8 юни, програмата продължава в 18,00 часа с амбициозния нов проект на Вим Вендерс „ПОТАПЯНЕ” („Submergence“, Германия-Франция-Испания-САЩ, 2017). Любовна история, която отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Флиндърс и Джеймс Мор – в ролите са Алисия Викандер и Джеймс Макавой. В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Флиндърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-големите морски дълбини. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел на атлантическото крайбрежие и се влюбват един в друг…
Невъзможно е да пропуснем да поставим акцент и върху носителя на „Златна палма“ за 2017 година – „КВАДРАТЪТ“ („The Square“, Швеция-Германия, 2017) на режисьора Рубен Йостлунд. Прожекцията ще е на 8 юни (петък), от 20,00 часа. „Квадратът“ е убежище на доверие и грижа. В него всички ние споделяме равни права и задължения”, казва режисьорът за арт инсталацията, която прави в шведски музей, вдъхновила и създаването на филма. Имитацията на ценности, естетика и висок социален статус рухват под напора на бъркотия от неочаквани и странни събития. Всичко тръгва с главата надолу за куратора Кристиан (Клаес Банг), когато му открадват смартфона, той завързва връзка с журналистката Ан (Елизабет Мос), в чийто апартамент живее шимпанзе, а рекламната агенция, наета да промотира актуалната изложба в музея създава скандал с промо видео в YouTube… Филмът може да бъде видян.
Съботният фестивален ден – 9 юни, ще стартира в 16,00 часа с една провокативна и интересна творба, която разчита на безусловното магично присъствие на Кейт Бланшет. „МАНИФЕСТ“ („Manifesto“, Германия-Австралия, 2017) на немския режисьор Юлиан Розефелд отдава почит на традицията и изяществото на артистичните манифести, които поставят под въпрос ролята на артиста в днешното общество. „Манифест“ изследва текстовете на футуризма, дадаизма, движението „Флуксус“, супрематизма, ситуационизма, Догма‘95 и други артистични групи и вдъхновението на самостоятелни артисти, архитекти, танцьори и кинаджии. Улавяйки с обектива си идеите на Клас Олденбург, Ивон Рейнър, Казимир Малевич, Джим Джармуш и други автори, Розефелд сглобява тринайсет колажа на артистични манифести. Представяйки тези „нови манифести“ като съвременен апел за действие и превъплъщавайки се в тринайсет различни личности, носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет вдъхва нов драматичен живот на известни и не чак толкова познати думи, поставени в неочакван контекст.
„БЕЗ МИЛОСТ” („In the Fade“, Германия-Франция, 2017) на световноизвестния режисьор Фатих Акин е следващото предложение за съботната киновечер, началният час на прожекцията е 18,00 часа. Премиерата на филма беше в официалния конкурс на Кан миналата година. Никак не е случайно, че Даян Крюгер, с роля в първия немскоезичен филм в кариерата си, беше удостоена с наградата за най-добра актриса – Фатих Акин е способен на чудеса с актьори от всякакъв калибър. В „Без милост” героинята на Крюгер е отчаяна и решена на всичко жена, която държи на възмездие за избитото си семейство и жестоко наказание за нео-нацистката групировка „National Socialist Underground”. Творбата бе удостоена и с престижната награда на Холивудската международна преса „Златен Глобус“ за чуждоезичен филм. Режисьорът споделя пред Variety, че за него „Без милост” е изключително личен филм.
„По някакъв начин аз се оказвам в групата на „другите” в Германия, заради произхода си. Имам черна коса, родителите ми са от Турция – аз съм сред перфектните мишени за подобни ксенофобски атаки. Преди няколко години се появи списък в един уебсайт на име Nuremburg 2.0, там бяха изброили политици, артисти, хора на изкуството, и моето име фигурираше като мишена за нео-нацистите. Именно това ме провокира да напиша сценария и да снимам този филм – това е моят своеобразен ответен удар на безумието, на което сме свидетели…”
Няма да бъде пресилено, ако кажем, че „НЕЛЮБОВ“ („Loveless“, Русия-Франция-Белгия-Германия, 2017) на майстора-режисьор Андрей Звягинцев е един от най-важните филми за 2017 година! „Нелюбов” беше представен в конкурсната програма на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на филма се открива следната характеристика: „тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”.
„Нелюбов” разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има свой нов живот и са нетърпеливи да започнат на чисто, дори това да означава да изоставят своя 12-годишен син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва… Главните роли във филма са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което преминава през сериозна криза. Раздялата им е ужасяваща най-малкото поради факта, че никой от двамата няма желание да вземе 12-годишния им син Альоша. След изчезването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов е един от вечните проблеми на човешкото съществуване, ала руските творци съумяват особено умело да уловят важните елементи – и да ги пресъздадат в образи… Прожекцията на филма е на 9 юни (събота), от 20,00 часа.
Още една творба от миналогодишната специална селекция в Кан ще има шанса да се срещне с киноманите в Габрово – това е най-новият филм на френския режисьор Мишел Азанависиюс „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: МОЯТ ГОДАР“ („Redoubtable“, Франция, 2017), в който Луи Гарел и Стейси Мартин се превъплъщават в образи, превърнали се в легенда за 60-те години на ХХ век.
Париж, 1967 г. Жан-Люк Годар, най-прочутият филмов режисьор на своето поколение, снима филма „Китайката“ с жената, която обича – почти 20 години по-младата Ан Вяземски. Щастливи, влюбени, магнетични, двамата се женят. Реакциите към филма обаче провокират у Жан-Люк самовглъбяване. Събитията през май 1968 г. ще засилят този процес, а кризата, която разтърсва Жан-Люк, коренно ще го промени – от звезден кинорежисьор до изолиран Маоист. „Когато давах сценария, за да бъде прочетен, реакциите бяха различни: някои смятаха, че любовната история е страхотна, други бяха впечатлени от влиянието на събитията от май 1968 г., а трети бяха категорични, че целият разказ е много забавен. Голямото предизвикателство на филма беше балансът…“, споделя режисьорът Мишел Азанависиюс. Прожекцията на филма е на 10 юни (неделя), от 18,00 часа.
Филмовият маратон ще приключи с представяне на новия филм на Стефан Командарев „ПОСОКИ“ („Directions“, България-Германия-Македония, 2017), чиято премиера беше в официалната селекция на престижната конкурсна програма „Особен поглед“ в Кан миналата година.
В рамките на 24 часа, докато смъртта на един човек дава шанс за живот на друг, в шест таксита в София съдбите на различни хора от съвременното българско общество се преплитат. Шест истории, заснети в един продължителен кадър…
„Този филм се „роди“ в един студен януарски ден през 2015 г. на задната седалка на едно такси. Спомням си, че шофьорът ми разказваше как шофирането в София представлява част от българските социални услуги – когато някой загуби работата си, което се случва все по-често и по-често, започва да кара такси. Събеседникът ми беше професор по ядрена физика в Българската академия на науките. Разказа ми за негови колеги – учители, свещеници, музиканти, бивши военни офицери, които нощем карат такси, мъчейки се да оцеляват и да си плащат сметките…“ Стефан Командарев за Cannes-Festival.com. „Посоки“ ще бъде представен пред публиката в Габрово от представители на екипа на филма, а началото на прожекцията е 20,00 часа на 10 юни (неделя).
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.
Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.
Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
-
Новинипреди 7 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 6 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 5 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 5 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 2 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди 2 дниМъж падна от мост в река Росица