Култура
Програмата на София Филм Фест гостува в Габрово
За девета поредна година Арт Фест и Община Габрово ще зарадват почитателите на стойностното кино в Габрово с четиридневна програма и 9 от най-добрите заглавия на Международния фестивал София филм фест.
7 юни (четвъртък)
18.00 часа „ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА”
20.30 часа „ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА“ (16+)
8 юни (петък)
18.00 часа „ПОТАПЯНЕ”
20.00 часа „КВАДРАТЪТ“
9 юни (събота)
16.00 часа „МАНИФЕСТ“
18.00 ЧАСА „БЕЗ МИЛОСТ“
20.00 часа „НЕЛЮБОВ“
10 юни (неделя)
18.00 часа „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: МОЯТ ГОДАР“
20.00 часа „ПОСОКИ“
Цената на билета е 3 лева, а абонаментната карта за всички прожекции е на стойност 19 лева!
Продажбата на билети започна от 4 юни, понеделник, на касата на зала „Възраждане” с работно време от 10.00 до 13.30 и от 15.30 до 17.30 ч.
За дните на фестивала касата ще работи със следния график:
7 юни, четвъртък
17.00 – 20.30 ч.
8 юни, петък
17.00 – 20.00 ч.
9 юни, събота
15.30 – 20.00 ч.
10 юни, неделя
17.30 – 20.00 ч.
„ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА” („The Florida Project“, САЩ, 2017) е истинско кинобижу и беше представен лично от автора си пред публиката в София през март. Филмът разказва за живота на шестгодишната Мууни и младата й майка Хейли – татуирана бунтарка, която отглежда дъщеря си ден за ден в евтиния хотел „The Magic Castle“, менажиран от Боби (великолепна роля на Уилям Дефо, за която актьорът беше номиниран за наградите Оскар, Златен Глобус и БАФТА!) в покрайнините на Орландо, недалеч от Дисниленд. Бедността и липсата на сигурност не пречупват Мууни и Хейли, които умеят да се забавляват там, където са и с това, което имат. Жизнерадостната Мууни и нейните приятели с лекота превръщат всеки свой ден в празник…
Прожекцията на втория филм в първата фестивална вечер – четвъртък, 7 юни – стартира в 20,30 часа – ще бъде представен „ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА“ („On Body And Soul“, Унгария, 2017) на унгарската режисьорка Илдико Енеди. Особената, красива любовна история получи престижната „Златна мечка“ на фестивала в Берлин през 2017 година, а нейната авторка представи лично филма си пред фестивалната публика в София през март, когато беше и председател на Международното жури на СФФ.
Непосредствено след като Мария постъпва на работа в една кланица в Будапеща като контрольор по качеството, шушуканията започват. Тя приема сериозно работата си и се придържа стриктно към правилата. Шефът ѝ Ендре, който е малко по-възрастен от нея, също е тих човек. Откривайки духовните съвпадения помежду си, двамата разбират, че сънуват едни и същи неща и се опитват да ги превърнат в реалност. Това е филм за страховете и несигурността да се откриеш към хората и облекчението, когато най-после го направиш… Зрители >>> 16+
В петък – 8 юни, програмата продължава в 18,00 часа с амбициозния нов проект на Вим Вендерс „ПОТАПЯНЕ” („Submergence“, Германия-Франция-Испания-САЩ, 2017). Любовна история, която отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Флиндърс и Джеймс Мор – в ролите са Алисия Викандер и Джеймс Макавой. В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Флиндърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-големите морски дълбини. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел на атлантическото крайбрежие и се влюбват един в друг…
Невъзможно е да пропуснем да поставим акцент и върху носителя на „Златна палма“ за 2017 година – „КВАДРАТЪТ“ („The Square“, Швеция-Германия, 2017) на режисьора Рубен Йостлунд. Прожекцията ще е на 8 юни (петък), от 20,00 часа. „Квадратът“ е убежище на доверие и грижа. В него всички ние споделяме равни права и задължения”, казва режисьорът за арт инсталацията, която прави в шведски музей, вдъхновила и създаването на филма. Имитацията на ценности, естетика и висок социален статус рухват под напора на бъркотия от неочаквани и странни събития. Всичко тръгва с главата надолу за куратора Кристиан (Клаес Банг), когато му открадват смартфона, той завързва връзка с журналистката Ан (Елизабет Мос), в чийто апартамент живее шимпанзе, а рекламната агенция, наета да промотира актуалната изложба в музея създава скандал с промо видео в YouTube… Филмът може да бъде видян.
Съботният фестивален ден – 9 юни, ще стартира в 16,00 часа с една провокативна и интересна творба, която разчита на безусловното магично присъствие на Кейт Бланшет. „МАНИФЕСТ“ („Manifesto“, Германия-Австралия, 2017) на немския режисьор Юлиан Розефелд отдава почит на традицията и изяществото на артистичните манифести, които поставят под въпрос ролята на артиста в днешното общество. „Манифест“ изследва текстовете на футуризма, дадаизма, движението „Флуксус“, супрематизма, ситуационизма, Догма‘95 и други артистични групи и вдъхновението на самостоятелни артисти, архитекти, танцьори и кинаджии. Улавяйки с обектива си идеите на Клас Олденбург, Ивон Рейнър, Казимир Малевич, Джим Джармуш и други автори, Розефелд сглобява тринайсет колажа на артистични манифести. Представяйки тези „нови манифести“ като съвременен апел за действие и превъплъщавайки се в тринайсет различни личности, носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет вдъхва нов драматичен живот на известни и не чак толкова познати думи, поставени в неочакван контекст.
„БЕЗ МИЛОСТ” („In the Fade“, Германия-Франция, 2017) на световноизвестния режисьор Фатих Акин е следващото предложение за съботната киновечер, началният час на прожекцията е 18,00 часа. Премиерата на филма беше в официалния конкурс на Кан миналата година. Никак не е случайно, че Даян Крюгер, с роля в първия немскоезичен филм в кариерата си, беше удостоена с наградата за най-добра актриса – Фатих Акин е способен на чудеса с актьори от всякакъв калибър. В „Без милост” героинята на Крюгер е отчаяна и решена на всичко жена, която държи на възмездие за избитото си семейство и жестоко наказание за нео-нацистката групировка „National Socialist Underground”. Творбата бе удостоена и с престижната награда на Холивудската международна преса „Златен Глобус“ за чуждоезичен филм. Режисьорът споделя пред Variety, че за него „Без милост” е изключително личен филм.
„По някакъв начин аз се оказвам в групата на „другите” в Германия, заради произхода си. Имам черна коса, родителите ми са от Турция – аз съм сред перфектните мишени за подобни ксенофобски атаки. Преди няколко години се появи списък в един уебсайт на име Nuremburg 2.0, там бяха изброили политици, артисти, хора на изкуството, и моето име фигурираше като мишена за нео-нацистите. Именно това ме провокира да напиша сценария и да снимам този филм – това е моят своеобразен ответен удар на безумието, на което сме свидетели…”
Няма да бъде пресилено, ако кажем, че „НЕЛЮБОВ“ („Loveless“, Русия-Франция-Белгия-Германия, 2017) на майстора-режисьор Андрей Звягинцев е един от най-важните филми за 2017 година! „Нелюбов” беше представен в конкурсната програма на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на филма се открива следната характеристика: „тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”.
„Нелюбов” разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има свой нов живот и са нетърпеливи да започнат на чисто, дори това да означава да изоставят своя 12-годишен син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва… Главните роли във филма са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което преминава през сериозна криза. Раздялата им е ужасяваща най-малкото поради факта, че никой от двамата няма желание да вземе 12-годишния им син Альоша. След изчезването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов е един от вечните проблеми на човешкото съществуване, ала руските творци съумяват особено умело да уловят важните елементи – и да ги пресъздадат в образи… Прожекцията на филма е на 9 юни (събота), от 20,00 часа.
Още една творба от миналогодишната специална селекция в Кан ще има шанса да се срещне с киноманите в Габрово – това е най-новият филм на френския режисьор Мишел Азанависиюс „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: МОЯТ ГОДАР“ („Redoubtable“, Франция, 2017), в който Луи Гарел и Стейси Мартин се превъплъщават в образи, превърнали се в легенда за 60-те години на ХХ век.
Париж, 1967 г. Жан-Люк Годар, най-прочутият филмов режисьор на своето поколение, снима филма „Китайката“ с жената, която обича – почти 20 години по-младата Ан Вяземски. Щастливи, влюбени, магнетични, двамата се женят. Реакциите към филма обаче провокират у Жан-Люк самовглъбяване. Събитията през май 1968 г. ще засилят този процес, а кризата, която разтърсва Жан-Люк, коренно ще го промени – от звезден кинорежисьор до изолиран Маоист. „Когато давах сценария, за да бъде прочетен, реакциите бяха различни: някои смятаха, че любовната история е страхотна, други бяха впечатлени от влиянието на събитията от май 1968 г., а трети бяха категорични, че целият разказ е много забавен. Голямото предизвикателство на филма беше балансът…“, споделя режисьорът Мишел Азанависиюс. Прожекцията на филма е на 10 юни (неделя), от 18,00 часа.
Филмовият маратон ще приключи с представяне на новия филм на Стефан Командарев „ПОСОКИ“ („Directions“, България-Германия-Македония, 2017), чиято премиера беше в официалната селекция на престижната конкурсна програма „Особен поглед“ в Кан миналата година.
В рамките на 24 часа, докато смъртта на един човек дава шанс за живот на друг, в шест таксита в София съдбите на различни хора от съвременното българско общество се преплитат. Шест истории, заснети в един продължителен кадър…
„Този филм се „роди“ в един студен януарски ден през 2015 г. на задната седалка на едно такси. Спомням си, че шофьорът ми разказваше как шофирането в София представлява част от българските социални услуги – когато някой загуби работата си, което се случва все по-често и по-често, започва да кара такси. Събеседникът ми беше професор по ядрена физика в Българската академия на науките. Разказа ми за негови колеги – учители, свещеници, музиканти, бивши военни офицери, които нощем карат такси, мъчейки се да оцеляват и да си плащат сметките…“ Стефан Командарев за Cannes-Festival.com. „Посоки“ ще бъде представен пред публиката в Габрово от представители на екипа на филма, а началото на прожекцията е 20,00 часа на 10 юни (неделя).
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.
На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.
Кметът на Габрово Таня Христова и кметът на Велико Търново Даниел Панов избраха построения мост от майстор Колю Фичето в Дряново, за да обявят кандидатурата на Габрово за европейска столица на културата през 2032 година.
Събитието се проведе днес, 5 август. Двамата градоначалници сложиха подписите си под меморандум за стратегическо партньорство по съвместната подготовка на кандидатурата. Габрово е кандидатът, а Велико Търново е стратегическият му партньор.
Изборът на Дряновския мост – този архитектурен шедьовър на възрожденското ни строителство и майсторство, вечен символ на Дряново, носи дълбоко послание. Мястото, където документът бе подписан, символизира свързаността, сътрудничеството и общото бъдеще, подчерта кметът Таня Христова.
По думите ѝ мостът, построен от Първомайстора през 1861 г. свързва двата града, обединени от общи ценности, доверие и желание да градят заедно. „Днес показваме модел, който дава шанс на истинското партньорство. Във време, когато сякаш е модерно да се разделяме, ние показваме, че два значими за културата, индустрията и обществените инициативи български града могат да вървят заедно“, коментира тя.
„Това не е партньорство, което ще разпределя ресурси. То ще предостави възможност на Централна България да демонстрира своя потенциал и да превърне културата в двигател за развитие, привличане на хора и инвестиции“, допълни още Христова.
Кметът на старата столица Даниел Панов припомни, че партньорството между Габрово и Велико Търново има своите здрави основи, изграждани през годините чрез съвместни проекти и инициативи в различни сфери.
Той отбеляза и подкрепата, която Габрово оказа на Велико Търново при предишната му кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. По думите му подготовката на новата кандидатура ще бъде резултат от работата на общ екип с равнопоставено участие на двете общини.
Предстои изработването на обща стратегия, културна програма и поредица от съвместни инициативи, които да обединят потенциала на двата града. Подписаният меморандум поставя основите на бъдещото сътрудничество между институциите, културните организации и местните общности в региона.
През идните месеци към подготовката на кандидатурата ще бъдат привлечени представители на културния сектор, образованието, бизнеса и граждански организации.
В края на церемонията по подписване на меморандума, в знак на уважение и съпричастност, кметовете на Габрово и Велико Търново получиха плакети от Община Дряново, посветени на 225-годишнина от рождението на Колю Фичето, които чествания белязаха миналата 2025 година. Връчи им ги заместник – кметът Диляна Джеджева.
-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Кримипреди един денПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Културапреди 7 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 13 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди един денГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 13 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото