Култура
Програмата на София Филм Фест гостува в Габрово

За девета поредна година Арт Фест и Община Габрово ще зарадват почитателите на стойностното кино в Габрово с четиридневна програма и 9 от най-добрите заглавия на Международния фестивал София филм фест.
7 юни (четвъртък)
18.00 часа „ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА”
20.30 часа „ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА“ (16+)
8 юни (петък)
18.00 часа „ПОТАПЯНЕ”
20.00 часа „КВАДРАТЪТ“
9 юни (събота)
16.00 часа „МАНИФЕСТ“
18.00 ЧАСА „БЕЗ МИЛОСТ“
20.00 часа „НЕЛЮБОВ“
10 юни (неделя)
18.00 часа „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: МОЯТ ГОДАР“
20.00 часа „ПОСОКИ“
Цената на билета е 3 лева, а абонаментната карта за всички прожекции е на стойност 19 лева!
Продажбата на билети започна от 4 юни, понеделник, на касата на зала „Възраждане” с работно време от 10.00 до 13.30 и от 15.30 до 17.30 ч.
За дните на фестивала касата ще работи със следния график:
7 юни, четвъртък
17.00 – 20.30 ч.
8 юни, петък
17.00 – 20.00 ч.
9 юни, събота
15.30 – 20.00 ч.
10 юни, неделя
17.30 – 20.00 ч.
„ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА” („The Florida Project“, САЩ, 2017) е истинско кинобижу и беше представен лично от автора си пред публиката в София през март. Филмът разказва за живота на шестгодишната Мууни и младата й майка Хейли – татуирана бунтарка, която отглежда дъщеря си ден за ден в евтиния хотел „The Magic Castle“, менажиран от Боби (великолепна роля на Уилям Дефо, за която актьорът беше номиниран за наградите Оскар, Златен Глобус и БАФТА!) в покрайнините на Орландо, недалеч от Дисниленд. Бедността и липсата на сигурност не пречупват Мууни и Хейли, които умеят да се забавляват там, където са и с това, което имат. Жизнерадостната Мууни и нейните приятели с лекота превръщат всеки свой ден в празник…
Прожекцията на втория филм в първата фестивална вечер – четвъртък, 7 юни – стартира в 20,30 часа – ще бъде представен „ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА“ („On Body And Soul“, Унгария, 2017) на унгарската режисьорка Илдико Енеди. Особената, красива любовна история получи престижната „Златна мечка“ на фестивала в Берлин през 2017 година, а нейната авторка представи лично филма си пред фестивалната публика в София през март, когато беше и председател на Международното жури на СФФ.
Непосредствено след като Мария постъпва на работа в една кланица в Будапеща като контрольор по качеството, шушуканията започват. Тя приема сериозно работата си и се придържа стриктно към правилата. Шефът ѝ Ендре, който е малко по-възрастен от нея, също е тих човек. Откривайки духовните съвпадения помежду си, двамата разбират, че сънуват едни и същи неща и се опитват да ги превърнат в реалност. Това е филм за страховете и несигурността да се откриеш към хората и облекчението, когато най-после го направиш… Зрители >>> 16+
В петък – 8 юни, програмата продължава в 18,00 часа с амбициозния нов проект на Вим Вендерс „ПОТАПЯНЕ” („Submergence“, Германия-Франция-Испания-САЩ, 2017). Любовна история, която отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Флиндърс и Джеймс Мор – в ролите са Алисия Викандер и Джеймс Макавой. В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Флиндърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-големите морски дълбини. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел на атлантическото крайбрежие и се влюбват един в друг…
Невъзможно е да пропуснем да поставим акцент и върху носителя на „Златна палма“ за 2017 година – „КВАДРАТЪТ“ („The Square“, Швеция-Германия, 2017) на режисьора Рубен Йостлунд. Прожекцията ще е на 8 юни (петък), от 20,00 часа. „Квадратът“ е убежище на доверие и грижа. В него всички ние споделяме равни права и задължения”, казва режисьорът за арт инсталацията, която прави в шведски музей, вдъхновила и създаването на филма. Имитацията на ценности, естетика и висок социален статус рухват под напора на бъркотия от неочаквани и странни събития. Всичко тръгва с главата надолу за куратора Кристиан (Клаес Банг), когато му открадват смартфона, той завързва връзка с журналистката Ан (Елизабет Мос), в чийто апартамент живее шимпанзе, а рекламната агенция, наета да промотира актуалната изложба в музея създава скандал с промо видео в YouTube… Филмът може да бъде видян.
Съботният фестивален ден – 9 юни, ще стартира в 16,00 часа с една провокативна и интересна творба, която разчита на безусловното магично присъствие на Кейт Бланшет. „МАНИФЕСТ“ („Manifesto“, Германия-Австралия, 2017) на немския режисьор Юлиан Розефелд отдава почит на традицията и изяществото на артистичните манифести, които поставят под въпрос ролята на артиста в днешното общество. „Манифест“ изследва текстовете на футуризма, дадаизма, движението „Флуксус“, супрематизма, ситуационизма, Догма‘95 и други артистични групи и вдъхновението на самостоятелни артисти, архитекти, танцьори и кинаджии. Улавяйки с обектива си идеите на Клас Олденбург, Ивон Рейнър, Казимир Малевич, Джим Джармуш и други автори, Розефелд сглобява тринайсет колажа на артистични манифести. Представяйки тези „нови манифести“ като съвременен апел за действие и превъплъщавайки се в тринайсет различни личности, носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет вдъхва нов драматичен живот на известни и не чак толкова познати думи, поставени в неочакван контекст.
„БЕЗ МИЛОСТ” („In the Fade“, Германия-Франция, 2017) на световноизвестния режисьор Фатих Акин е следващото предложение за съботната киновечер, началният час на прожекцията е 18,00 часа. Премиерата на филма беше в официалния конкурс на Кан миналата година. Никак не е случайно, че Даян Крюгер, с роля в първия немскоезичен филм в кариерата си, беше удостоена с наградата за най-добра актриса – Фатих Акин е способен на чудеса с актьори от всякакъв калибър. В „Без милост” героинята на Крюгер е отчаяна и решена на всичко жена, която държи на възмездие за избитото си семейство и жестоко наказание за нео-нацистката групировка „National Socialist Underground”. Творбата бе удостоена и с престижната награда на Холивудската международна преса „Златен Глобус“ за чуждоезичен филм. Режисьорът споделя пред Variety, че за него „Без милост” е изключително личен филм.
„По някакъв начин аз се оказвам в групата на „другите” в Германия, заради произхода си. Имам черна коса, родителите ми са от Турция – аз съм сред перфектните мишени за подобни ксенофобски атаки. Преди няколко години се появи списък в един уебсайт на име Nuremburg 2.0, там бяха изброили политици, артисти, хора на изкуството, и моето име фигурираше като мишена за нео-нацистите. Именно това ме провокира да напиша сценария и да снимам този филм – това е моят своеобразен ответен удар на безумието, на което сме свидетели…”
Няма да бъде пресилено, ако кажем, че „НЕЛЮБОВ“ („Loveless“, Русия-Франция-Белгия-Германия, 2017) на майстора-режисьор Андрей Звягинцев е един от най-важните филми за 2017 година! „Нелюбов” беше представен в конкурсната програма на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на филма се открива следната характеристика: „тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”.
„Нелюбов” разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има свой нов живот и са нетърпеливи да започнат на чисто, дори това да означава да изоставят своя 12-годишен син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва… Главните роли във филма са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което преминава през сериозна криза. Раздялата им е ужасяваща най-малкото поради факта, че никой от двамата няма желание да вземе 12-годишния им син Альоша. След изчезването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов е един от вечните проблеми на човешкото съществуване, ала руските творци съумяват особено умело да уловят важните елементи – и да ги пресъздадат в образи… Прожекцията на филма е на 9 юни (събота), от 20,00 часа.
Още една творба от миналогодишната специална селекция в Кан ще има шанса да се срещне с киноманите в Габрово – това е най-новият филм на френския режисьор Мишел Азанависиюс „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: МОЯТ ГОДАР“ („Redoubtable“, Франция, 2017), в който Луи Гарел и Стейси Мартин се превъплъщават в образи, превърнали се в легенда за 60-те години на ХХ век.
Париж, 1967 г. Жан-Люк Годар, най-прочутият филмов режисьор на своето поколение, снима филма „Китайката“ с жената, която обича – почти 20 години по-младата Ан Вяземски. Щастливи, влюбени, магнетични, двамата се женят. Реакциите към филма обаче провокират у Жан-Люк самовглъбяване. Събитията през май 1968 г. ще засилят този процес, а кризата, която разтърсва Жан-Люк, коренно ще го промени – от звезден кинорежисьор до изолиран Маоист. „Когато давах сценария, за да бъде прочетен, реакциите бяха различни: някои смятаха, че любовната история е страхотна, други бяха впечатлени от влиянието на събитията от май 1968 г., а трети бяха категорични, че целият разказ е много забавен. Голямото предизвикателство на филма беше балансът…“, споделя режисьорът Мишел Азанависиюс. Прожекцията на филма е на 10 юни (неделя), от 18,00 часа.
Филмовият маратон ще приключи с представяне на новия филм на Стефан Командарев „ПОСОКИ“ („Directions“, България-Германия-Македония, 2017), чиято премиера беше в официалната селекция на престижната конкурсна програма „Особен поглед“ в Кан миналата година.
В рамките на 24 часа, докато смъртта на един човек дава шанс за живот на друг, в шест таксита в София съдбите на различни хора от съвременното българско общество се преплитат. Шест истории, заснети в един продължителен кадър…
„Този филм се „роди“ в един студен януарски ден през 2015 г. на задната седалка на едно такси. Спомням си, че шофьорът ми разказваше как шофирането в София представлява част от българските социални услуги – когато някой загуби работата си, което се случва все по-често и по-често, започва да кара такси. Събеседникът ми беше професор по ядрена физика в Българската академия на науките. Разказа ми за негови колеги – учители, свещеници, музиканти, бивши военни офицери, които нощем карат такси, мъчейки се да оцеляват и да си плащат сметките…“ Стефан Командарев за Cannes-Festival.com. „Посоки“ ще бъде представен пред публиката в Габрово от представители на екипа на филма, а началото на прожекцията е 20,00 часа на 10 юни (неделя).
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Култура
30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.
Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.
Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.
В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.
Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

Култура
Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.
Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.
Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.
В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.
Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.
Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

-
Новинипреди 6 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 6 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 5 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 5 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките
-
Новинипреди 4 дниДве купи и три медала завоюваха шахматистите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 5 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово
-
Новинипреди един денГаброво преминава към електронно таксуване в градския транспорт









