Култура
Програмата на София Филм Фест гостува в Габрово
За девета поредна година Арт Фест и Община Габрово ще зарадват почитателите на стойностното кино в Габрово с четиридневна програма и 9 от най-добрите заглавия на Международния фестивал София филм фест.
7 юни (четвъртък)
18.00 часа „ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА”
20.30 часа „ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА“ (16+)
8 юни (петък)
18.00 часа „ПОТАПЯНЕ”
20.00 часа „КВАДРАТЪТ“
9 юни (събота)
16.00 часа „МАНИФЕСТ“
18.00 ЧАСА „БЕЗ МИЛОСТ“
20.00 часа „НЕЛЮБОВ“
10 юни (неделя)
18.00 часа „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: МОЯТ ГОДАР“
20.00 часа „ПОСОКИ“
Цената на билета е 3 лева, а абонаментната карта за всички прожекции е на стойност 19 лева!
Продажбата на билети започна от 4 юни, понеделник, на касата на зала „Възраждане” с работно време от 10.00 до 13.30 и от 15.30 до 17.30 ч.
За дните на фестивала касата ще работи със следния график:
7 юни, четвъртък
17.00 – 20.30 ч.
8 юни, петък
17.00 – 20.00 ч.
9 юни, събота
15.30 – 20.00 ч.
10 юни, неделя
17.30 – 20.00 ч.
„ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА” („The Florida Project“, САЩ, 2017) е истинско кинобижу и беше представен лично от автора си пред публиката в София през март. Филмът разказва за живота на шестгодишната Мууни и младата й майка Хейли – татуирана бунтарка, която отглежда дъщеря си ден за ден в евтиния хотел „The Magic Castle“, менажиран от Боби (великолепна роля на Уилям Дефо, за която актьорът беше номиниран за наградите Оскар, Златен Глобус и БАФТА!) в покрайнините на Орландо, недалеч от Дисниленд. Бедността и липсата на сигурност не пречупват Мууни и Хейли, които умеят да се забавляват там, където са и с това, което имат. Жизнерадостната Мууни и нейните приятели с лекота превръщат всеки свой ден в празник…
Прожекцията на втория филм в първата фестивална вечер – четвъртък, 7 юни – стартира в 20,30 часа – ще бъде представен „ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА“ („On Body And Soul“, Унгария, 2017) на унгарската режисьорка Илдико Енеди. Особената, красива любовна история получи престижната „Златна мечка“ на фестивала в Берлин през 2017 година, а нейната авторка представи лично филма си пред фестивалната публика в София през март, когато беше и председател на Международното жури на СФФ.
Непосредствено след като Мария постъпва на работа в една кланица в Будапеща като контрольор по качеството, шушуканията започват. Тя приема сериозно работата си и се придържа стриктно към правилата. Шефът ѝ Ендре, който е малко по-възрастен от нея, също е тих човек. Откривайки духовните съвпадения помежду си, двамата разбират, че сънуват едни и същи неща и се опитват да ги превърнат в реалност. Това е филм за страховете и несигурността да се откриеш към хората и облекчението, когато най-после го направиш… Зрители >>> 16+
В петък – 8 юни, програмата продължава в 18,00 часа с амбициозния нов проект на Вим Вендерс „ПОТАПЯНЕ” („Submergence“, Германия-Франция-Испания-САЩ, 2017). Любовна история, която отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Флиндърс и Джеймс Мор – в ролите са Алисия Викандер и Джеймс Макавой. В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Флиндърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-големите морски дълбини. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел на атлантическото крайбрежие и се влюбват един в друг…
Невъзможно е да пропуснем да поставим акцент и върху носителя на „Златна палма“ за 2017 година – „КВАДРАТЪТ“ („The Square“, Швеция-Германия, 2017) на режисьора Рубен Йостлунд. Прожекцията ще е на 8 юни (петък), от 20,00 часа. „Квадратът“ е убежище на доверие и грижа. В него всички ние споделяме равни права и задължения”, казва режисьорът за арт инсталацията, която прави в шведски музей, вдъхновила и създаването на филма. Имитацията на ценности, естетика и висок социален статус рухват под напора на бъркотия от неочаквани и странни събития. Всичко тръгва с главата надолу за куратора Кристиан (Клаес Банг), когато му открадват смартфона, той завързва връзка с журналистката Ан (Елизабет Мос), в чийто апартамент живее шимпанзе, а рекламната агенция, наета да промотира актуалната изложба в музея създава скандал с промо видео в YouTube… Филмът може да бъде видян.
Съботният фестивален ден – 9 юни, ще стартира в 16,00 часа с една провокативна и интересна творба, която разчита на безусловното магично присъствие на Кейт Бланшет. „МАНИФЕСТ“ („Manifesto“, Германия-Австралия, 2017) на немския режисьор Юлиан Розефелд отдава почит на традицията и изяществото на артистичните манифести, които поставят под въпрос ролята на артиста в днешното общество. „Манифест“ изследва текстовете на футуризма, дадаизма, движението „Флуксус“, супрематизма, ситуационизма, Догма‘95 и други артистични групи и вдъхновението на самостоятелни артисти, архитекти, танцьори и кинаджии. Улавяйки с обектива си идеите на Клас Олденбург, Ивон Рейнър, Казимир Малевич, Джим Джармуш и други автори, Розефелд сглобява тринайсет колажа на артистични манифести. Представяйки тези „нови манифести“ като съвременен апел за действие и превъплъщавайки се в тринайсет различни личности, носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет вдъхва нов драматичен живот на известни и не чак толкова познати думи, поставени в неочакван контекст.
„БЕЗ МИЛОСТ” („In the Fade“, Германия-Франция, 2017) на световноизвестния режисьор Фатих Акин е следващото предложение за съботната киновечер, началният час на прожекцията е 18,00 часа. Премиерата на филма беше в официалния конкурс на Кан миналата година. Никак не е случайно, че Даян Крюгер, с роля в първия немскоезичен филм в кариерата си, беше удостоена с наградата за най-добра актриса – Фатих Акин е способен на чудеса с актьори от всякакъв калибър. В „Без милост” героинята на Крюгер е отчаяна и решена на всичко жена, която държи на възмездие за избитото си семейство и жестоко наказание за нео-нацистката групировка „National Socialist Underground”. Творбата бе удостоена и с престижната награда на Холивудската международна преса „Златен Глобус“ за чуждоезичен филм. Режисьорът споделя пред Variety, че за него „Без милост” е изключително личен филм.
„По някакъв начин аз се оказвам в групата на „другите” в Германия, заради произхода си. Имам черна коса, родителите ми са от Турция – аз съм сред перфектните мишени за подобни ксенофобски атаки. Преди няколко години се появи списък в един уебсайт на име Nuremburg 2.0, там бяха изброили политици, артисти, хора на изкуството, и моето име фигурираше като мишена за нео-нацистите. Именно това ме провокира да напиша сценария и да снимам този филм – това е моят своеобразен ответен удар на безумието, на което сме свидетели…”
Няма да бъде пресилено, ако кажем, че „НЕЛЮБОВ“ („Loveless“, Русия-Франция-Белгия-Германия, 2017) на майстора-режисьор Андрей Звягинцев е един от най-важните филми за 2017 година! „Нелюбов” беше представен в конкурсната програма на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на филма се открива следната характеристика: „тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”.
„Нелюбов” разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има свой нов живот и са нетърпеливи да започнат на чисто, дори това да означава да изоставят своя 12-годишен син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва… Главните роли във филма са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което преминава през сериозна криза. Раздялата им е ужасяваща най-малкото поради факта, че никой от двамата няма желание да вземе 12-годишния им син Альоша. След изчезването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов е един от вечните проблеми на човешкото съществуване, ала руските творци съумяват особено умело да уловят важните елементи – и да ги пресъздадат в образи… Прожекцията на филма е на 9 юни (събота), от 20,00 часа.
Още една творба от миналогодишната специална селекция в Кан ще има шанса да се срещне с киноманите в Габрово – това е най-новият филм на френския режисьор Мишел Азанависиюс „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: МОЯТ ГОДАР“ („Redoubtable“, Франция, 2017), в който Луи Гарел и Стейси Мартин се превъплъщават в образи, превърнали се в легенда за 60-те години на ХХ век.
Париж, 1967 г. Жан-Люк Годар, най-прочутият филмов режисьор на своето поколение, снима филма „Китайката“ с жената, която обича – почти 20 години по-младата Ан Вяземски. Щастливи, влюбени, магнетични, двамата се женят. Реакциите към филма обаче провокират у Жан-Люк самовглъбяване. Събитията през май 1968 г. ще засилят този процес, а кризата, която разтърсва Жан-Люк, коренно ще го промени – от звезден кинорежисьор до изолиран Маоист. „Когато давах сценария, за да бъде прочетен, реакциите бяха различни: някои смятаха, че любовната история е страхотна, други бяха впечатлени от влиянието на събитията от май 1968 г., а трети бяха категорични, че целият разказ е много забавен. Голямото предизвикателство на филма беше балансът…“, споделя режисьорът Мишел Азанависиюс. Прожекцията на филма е на 10 юни (неделя), от 18,00 часа.
Филмовият маратон ще приключи с представяне на новия филм на Стефан Командарев „ПОСОКИ“ („Directions“, България-Германия-Македония, 2017), чиято премиера беше в официалната селекция на престижната конкурсна програма „Особен поглед“ в Кан миналата година.
В рамките на 24 часа, докато смъртта на един човек дава шанс за живот на друг, в шест таксита в София съдбите на различни хора от съвременното българско общество се преплитат. Шест истории, заснети в един продължителен кадър…
„Този филм се „роди“ в един студен януарски ден през 2015 г. на задната седалка на едно такси. Спомням си, че шофьорът ми разказваше как шофирането в София представлява част от българските социални услуги – когато някой загуби работата си, което се случва все по-често и по-често, започва да кара такси. Събеседникът ми беше професор по ядрена физика в Българската академия на науките. Разказа ми за негови колеги – учители, свещеници, музиканти, бивши военни офицери, които нощем карат такси, мъчейки се да оцеляват и да си плащат сметките…“ Стефан Командарев за Cannes-Festival.com. „Посоки“ ще бъде представен пред публиката в Габрово от представители на екипа на филма, а началото на прожекцията е 20,00 часа на 10 юни (неделя).
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.
Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.
Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.
От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.
До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).
Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.
В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.
На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.
Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.
Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.
Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.
Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.
Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
-
Новинипреди 7 дниКВС Янтра Габрово с блестящо представяне на турнир в Бургас
-
Кримипреди 7 дниПолицията се самосезира и глоби шофьор на бус след клип в мрежата
-
Новинипреди 7 дниЖБД „Майчина грижа“ връчи награди на зрелостници от габровски училища
-
Икономикапреди 7 дниДигиталният клуб Габрово при ГТПП ще продължи работата си
-
Кримипреди 19 часаОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Културапреди 23 часаХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово