Култура
12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър“
12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър”

Вратата на спомените , снимка: ЕМО „Етър“
12 000 лири дават англичани на Лазар Донков, създател на ЕМО „Етър”, за вратата, през която доскоро посетителите на ЕМО „Етър” влизат в Гайтандийската одая. Отказът му дава възможност тази уникална културна ценност да остане у нас. Днес тя може да бъде видяна в изложбата „Вратата на спомените”, открита в Изложбената зала над Хлопкарската работилница музея на 2 март.

снимка: ЕМО „Етър“
През септември 1964 година обектите в „Етър”-а, разположени от дясната страна на река Сивек, са открити. Между тях е Гайтанджийската одая с вратата, представена днес в изложбата „Вратата на спомените”. В началото на януари 1965 година на работа от Историческия музей е прехвърлена Ганка Рибарова. Гайтанджийската одая става нейно работно място, което тя споделя със създателя на „Етър”-а Лазар Донков.
Чарковете заемат голямо пространство, затова работят върху трикраки столчета и попълват документите, опирайки ги на коленете си. Архивът, който започват да събират, се съхранява в амбалажно сандъче.
Двамата са съмишленици. Уредникът Ганка Рибарова много силно подкрепя идеята за създаване и развиване на музей на открито, какъвто днес е ЕМО „Етър”. Още през 50-те години, когато Лазар Донков извършва свои проучвания, тя му възлага да изработи макети на съоръжения, задвижвани от вода за фонда на Историческия музей, към който принадлежи. Чарковете за плетене на гайтан също попадат в тази поръчка.
Комисия от специалисти във Велико Търново, пред която макетите, задвижвани от вода са представени, ги отхвърля. Ганка Рибарова не се отказва и ги занася в София, където успява да спечели нужната подкрепа. Така започва изграждането на „Етър”-а, а представената в изложбата врата затваря помещението към новото работно място на Рибарова и Лазар Донков.
През 1971 година известни български писатели, които се заселват в габровското село Боженци, правят предложение до Министерски съвет Лазар Донков да бъде удостоен със званието „Заслужил деятел на културата”. Между подписалите са Станислав Сивриев и Слав Христов Караславов. В писмото се посочва, че освен всичките заслуги, Лазар Донков дарява и една врата, за която англичани му дават 12 000 лири.
При откриването на изложбата „Вратата на спомените” бе обявено и едно изследване на Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”, резултатите от което ще бъдат обявени през април на конференция в Регионалния исторически музей в Габрово. Официалната хипотеза е, че тази врата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово. Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.
Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.
Освен Вратата на спомените в изложбата са представени сокай и сокайни шевици.

Сокайни шевици, снимка: ЕМО „Етър“
Идеята на авторите – уредниците в ЕМО „Етър” Павлина Дамянова и Георги Георгиев и графичният дизайнер Мирослав Живков, е да представят вратата като гранично пространство. В българската народна традиция прагът и вратата са важни, тъй като отделят семейството от външния свят. През вратата се излиза с десния крак. Булката прекрачва в новия си дом отново с десен крак, а след като вече е невеста – в първия понеделник след сватбата, слага сокаен накит на главата си.
Накитите върху сокая са предоставени за изложбата от Регионален исторически музей-Габрово.
„Диадемата, известна като кръжило, се намира над челото при поставяне на сокая. Украсена с цветни камъни, тя е от различен метал, който показва социалния статус на семейството. Интересна е сокайната лента, пред самото кръжило, която е с много красива украса. За нея се захваща платното за обвиване на главата на жената, която носи сокая. Смочетата – малки триъгълни плочки с висулки, падат покрай ушите. Подбрадникът също е признак на социален статут. Той се състои от нанизани монети, чиито брой е различен. Нагръдникът е синджирче, което пада от сокая върху гърдите на жената. Наушниците са поставени до смочетата”, разказва уредникът в РИМ-Габрово Николета Маринова.

снимка: ЕМО „Етър“
Тя припомня, че по информация на д-р Петър Цончев само накитите по сокая струват между 650 и 800 гроша. Колкото по-благороден е металът, толкова по-скъп е накита.
В изложбата могат да бъдат видени и сокайни шевици с различна техника на изработване – тъкани, писани и ажурни. Част от тях са предоставени от Регионален исторически музей-Габрово, други са на ЕМО „Етър”.
Идеята на екипа е „Вратата на спомените” да стане постоянна експозиция в Изложбената зала над Хлопкарската работилница в музея.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.
Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.
За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.
В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.
Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.
Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.


-
Културапреди 3 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 5 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 5 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята
-
Културапреди 6 дниВалентин Велчев запозна кметове комшии на габровски събор
-
Новинипреди 5 дниТържествен Академичен съвет за Деня на народните будители
-
Културапреди 6 дниПромяна в мястото на концерта на грузинския ансамбъл „Мхедрули“ в Габрово
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ приема втория в елита в мач за Купата на България
-
Културапреди 4 дни55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа












