Свържи се с нас

Култура

Изложба ни пренася във времето, когато каруцата е смятана за трабант

Изложба на ЕМО „Етър“ ни пренася във времето, когато каруцата е смятана за трабант, а файтонът за мерцедес

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Уредниците Росица Бинева и Павлина Дамянова представиха една от най-популярните изложби на Етнографски музей на открито „Етър“. „Кога си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията“ гостува на Регионален исторически музей-Търговище и може да бъде разгледана в Славейковото училище до края на април. Това е първото гостуване на ЕМО „Етър“ в Търговище.

„Изложбата е интересен поглед върху нашето минало и е заслуженото признание за ролята на коня в живота на балканджията от ХІХ до 40-те години на ХХ век. Тя ни пренася в една отминала епоха на усилен труд, преклонение пред природата и дълбока почит към традициите.

„Кога си на кон хем си седиш, хем си ходиш” – шегуват се някога балканджиите. Конете са тяхното „превозно средство” по стръмните, тесни пътеки. Те са добри помощници в селското стопанство. Осигуряват поминъка на планинците, известен като кираджийство и кърджийство. Занаятите, свързани с функционалното им поддържане и изработване на амуниции – налбанство, сарачество, самарджийство, коларо-железарство – дават прехрана на голям брой майстори от региона“, разказва уредникът Росица Бинева.

От думите й става ясно, че навремето всяко семейство се стреми да притежава поне няколко коня. Тяхната сила, красота и брой олицетворяват социалния престиж на стопаните.

„Кон са назаем не дава” – той е другар, помощник и имане. Затова балканджиите почитат коня и на Тодоровден изразяват обичта и преклонението си пред неговата сила“, допълва Павлина Дамянова.

В изложбата „Кога си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията“ са представени над 100 експонати и много архивни снимки от фонда на Исторически музей–Горна Оряховица, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство–Трявна, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства–Троян, Държавен архив–Габрово, ЕМО „Етър” и сайта LostBulgaria.

снимка: ЕМО „Етър“

Основните акценти в изложбата

Конят в селския живот

Жеко, Кешо, Дуньо, Арап и Алчо – това са част от имената, с които селските стопани от Габровско наричат своите най-важни помощници – конете. Посетителите на изложбата могат да се запознаят с основните селскостопански дейности, които са невъзможни без конска сила – обработка на почвата, зариване на зърната при сеитба, превозване на товари, вършитба и т.н.

Конят в живота на града – един разказ за времето, когато каруцата е трабанта, а файтонът – мерцедесът.

За градските условия конете са предпочитани пред волове и биволи – движат се по-бързо, конските каруци са по-малки и по-комфортни. Функционирането на обществените служби също е немислима без коне. Във всеки хан, освен стаи за настаняване, има и обори за коне и волове.

Много важен поминък за габровци е търговията. Кираджиите са пътуващи търговци, които достигат до всички краища на Османската империя и пренасят стоките, произведени от габровските майстори.

В изложбата има тематични модули за занаятите, посветени на поддръжката на коня.

Налбантство

снимка: ЕМО „Етър“

Изработване на подкови
Подковата е метална пластина, която предпазва копитото от преждевременно износване. В изложбата са представени всички разновидности на подковите, използвани в миналото – зимни, летни, турски (поставят се на животни с дефектни чепки на копитата), магарешки, конски и волски.

Поставяне на подкови
Не случайно другото име на занаята е подковачество. Майсторът не се занимава само с изработването на подковата, а и с нейното поставяне. Това е един от най-устойчивите занаяти, практикуван в Габровско и в наши дни.

Самарджийство

снимка: ЕМО „Етър“

„То без самарджии няма да мине, ами дано не са аджамии, че ще ни обелят гърбовете, докато се научат” – народна поговорка, която напомня, че за всяка работа трябва да се придобие опит.

Опитни и известни са габровските самарджии и не е случайно, че един от най-старите еснафи в Габрово е техен. Изложбата „Когато си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията“ представя любопитна информация за видовете самари, за окомплектоването на стоката и пренасянето й със самар.

Сарачество

„Конят давам, юларят не давам”

снимка: ЕМО „Етър“

Появата на този занаят е свързана с използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. В изложбата е показан целият набор на конски принадлежности, изработвани от майсторите сарачи – хамут, палдъм, юзда, седло, юлар, дизгини и др.

Внимание се отделя и на транспортните средства – коли, каруци, талиги, брички, кабриолети, файтони. Те пътуват по пътищата, благодарение на уменията на колари и коларо-железари.

„Подкован кон уроки не го хващат”

Важен акцент в изложбата са народните поверия, празници и обичаи, свързани с почитането на коня – от вярванията, свързани с неговата сила – от него бягат всички нощни демони, през Тодоровден и обичаите, съпътстващи празника.

Изключително интересни за посетителите са пословиците и поговорките, представени в изложбата. Като любопитен акцент те вплитат устната народна традиция в общата концепция за преставането на коня като другар, помощник и имане.

За колорита на изложбата се разчита на мутафчийските изделия. Мутафчийството е сред най-добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. Той е обвързан с разрастването на занаятите и търговията и оттам все по-широко използване на кираджийските кервани. Мутафчиите тъкат големи количества мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови – чували за жито, поставяни в каруците. Изработват и чулове за коне и биволи, дисаги, конски торби за зоб, конски чували и др. Изделията на мутафчиите са изключително здрави и функционални.

снимка: ЕМО „Етър“

В изложбата на ЕМО „Етър” се отделя специално внимание на детската аудитория, чрез модула с игри, гатанки и любопитни факти. Децата имат възможност с рисунки да изразят емоцията си от видяното.

Изложбата е придружена от два филма, представящи изработване на подкова и подковаване на кон – демонстрация на обичаи, свързани с Тодоровден.

„Когато си на кон хем седиш, хем ходиш –конят в бита на балканджията“ е представена в РИМ-Търговище от един от авторите и – Росица Бинева, уредник в отдел „Занаяти” и Павлина Дамянова, уредник в отдел „Духовна култура” в ЕМО „Етър“.

Освен в Регионален исторически музей- Търговище, изложбата е показвана в ЕМО „Етър”, РЕМ – Пловдив, ИМ – Тутракан и Музей при АИР Боженци, Национален антропологически музей, РИМ – Шумен, ИМ – Велинград и др.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Култура

Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Published

on

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.

Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.

Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.

Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Зареди още

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица