Култура
Изложба ни пренася във времето, когато каруцата е смятана за трабант
Изложба на ЕМО „Етър“ ни пренася във времето, когато каруцата е смятана за трабант, а файтонът за мерцедес

снимка: ЕМО „Етър“
Уредниците Росица Бинева и Павлина Дамянова представиха една от най-популярните изложби на Етнографски музей на открито „Етър“. „Кога си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията“ гостува на Регионален исторически музей-Търговище и може да бъде разгледана в Славейковото училище до края на април. Това е първото гостуване на ЕМО „Етър“ в Търговище.
„Изложбата е интересен поглед върху нашето минало и е заслуженото признание за ролята на коня в живота на балканджията от ХІХ до 40-те години на ХХ век. Тя ни пренася в една отминала епоха на усилен труд, преклонение пред природата и дълбока почит към традициите.
„Кога си на кон хем си седиш, хем си ходиш” – шегуват се някога балканджиите. Конете са тяхното „превозно средство” по стръмните, тесни пътеки. Те са добри помощници в селското стопанство. Осигуряват поминъка на планинците, известен като кираджийство и кърджийство. Занаятите, свързани с функционалното им поддържане и изработване на амуниции – налбанство, сарачество, самарджийство, коларо-железарство – дават прехрана на голям брой майстори от региона“, разказва уредникът Росица Бинева.
От думите й става ясно, че навремето всяко семейство се стреми да притежава поне няколко коня. Тяхната сила, красота и брой олицетворяват социалния престиж на стопаните.
„Кон са назаем не дава” – той е другар, помощник и имане. Затова балканджиите почитат коня и на Тодоровден изразяват обичта и преклонението си пред неговата сила“, допълва Павлина Дамянова.
В изложбата „Кога си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията“ са представени над 100 експонати и много архивни снимки от фонда на Исторически музей–Горна Оряховица, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство–Трявна, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства–Троян, Държавен архив–Габрово, ЕМО „Етър” и сайта LostBulgaria.

снимка: ЕМО „Етър“
Основните акценти в изложбата
Конят в селския живот
Жеко, Кешо, Дуньо, Арап и Алчо – това са част от имената, с които селските стопани от Габровско наричат своите най-важни помощници – конете. Посетителите на изложбата могат да се запознаят с основните селскостопански дейности, които са невъзможни без конска сила – обработка на почвата, зариване на зърната при сеитба, превозване на товари, вършитба и т.н.
Конят в живота на града – един разказ за времето, когато каруцата е трабанта, а файтонът – мерцедесът.
За градските условия конете са предпочитани пред волове и биволи – движат се по-бързо, конските каруци са по-малки и по-комфортни. Функционирането на обществените служби също е немислима без коне. Във всеки хан, освен стаи за настаняване, има и обори за коне и волове.
Много важен поминък за габровци е търговията. Кираджиите са пътуващи търговци, които достигат до всички краища на Османската империя и пренасят стоките, произведени от габровските майстори.
В изложбата има тематични модули за занаятите, посветени на поддръжката на коня.
Налбантство

снимка: ЕМО „Етър“
Изработване на подкови
Подковата е метална пластина, която предпазва копитото от преждевременно износване. В изложбата са представени всички разновидности на подковите, използвани в миналото – зимни, летни, турски (поставят се на животни с дефектни чепки на копитата), магарешки, конски и волски.
Поставяне на подкови
Не случайно другото име на занаята е подковачество. Майсторът не се занимава само с изработването на подковата, а и с нейното поставяне. Това е един от най-устойчивите занаяти, практикуван в Габровско и в наши дни.
Самарджийство

снимка: ЕМО „Етър“
„То без самарджии няма да мине, ами дано не са аджамии, че ще ни обелят гърбовете, докато се научат” – народна поговорка, която напомня, че за всяка работа трябва да се придобие опит.
Опитни и известни са габровските самарджии и не е случайно, че един от най-старите еснафи в Габрово е техен. Изложбата „Когато си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията“ представя любопитна информация за видовете самари, за окомплектоването на стоката и пренасянето й със самар.
Сарачество
„Конят давам, юларят не давам”

снимка: ЕМО „Етър“
Появата на този занаят е свързана с използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. В изложбата е показан целият набор на конски принадлежности, изработвани от майсторите сарачи – хамут, палдъм, юзда, седло, юлар, дизгини и др.
Внимание се отделя и на транспортните средства – коли, каруци, талиги, брички, кабриолети, файтони. Те пътуват по пътищата, благодарение на уменията на колари и коларо-железари.
„Подкован кон уроки не го хващат”
Важен акцент в изложбата са народните поверия, празници и обичаи, свързани с почитането на коня – от вярванията, свързани с неговата сила – от него бягат всички нощни демони, през Тодоровден и обичаите, съпътстващи празника.
Изключително интересни за посетителите са пословиците и поговорките, представени в изложбата. Като любопитен акцент те вплитат устната народна традиция в общата концепция за преставането на коня като другар, помощник и имане.
За колорита на изложбата се разчита на мутафчийските изделия. Мутафчийството е сред най-добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. Той е обвързан с разрастването на занаятите и търговията и оттам все по-широко използване на кираджийските кервани. Мутафчиите тъкат големи количества мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови – чували за жито, поставяни в каруците. Изработват и чулове за коне и биволи, дисаги, конски торби за зоб, конски чували и др. Изделията на мутафчиите са изключително здрави и функционални.

снимка: ЕМО „Етър“
В изложбата на ЕМО „Етър” се отделя специално внимание на детската аудитория, чрез модула с игри, гатанки и любопитни факти. Децата имат възможност с рисунки да изразят емоцията си от видяното.
Изложбата е придружена от два филма, представящи изработване на подкова и подковаване на кон – демонстрация на обичаи, свързани с Тодоровден.
„Когато си на кон хем седиш, хем ходиш –конят в бита на балканджията“ е представена в РИМ-Търговище от един от авторите и – Росица Бинева, уредник в отдел „Занаяти” и Павлина Дамянова, уредник в отдел „Духовна култура” в ЕМО „Етър“.
Освен в Регионален исторически музей- Търговище, изложбата е показвана в ЕМО „Етър”, РЕМ – Пловдив, ИМ – Тутракан и Музей при АИР Боженци, Национален антропологически музей, РИМ – Шумен, ИМ – Велинград и др.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Култура
Празнуваме Цветница! Честит празник на всички

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.
Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Култура
Лазаровден е!

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.
Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.
Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.
Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

-
Кримипреди 6 дниИззеха близо 130 кг риба без документи за произход, продавана в Габрово
-
Новинипреди 7 дни„Успехът на държавата се измерва с това дали хората живеят по-добре днес“
-
Културапреди 7 дниПроф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!
-
Новинипреди 6 дниСело Стоките посреща Цветница с водосвет и надежда
-
Новинипреди 5 дниПроф. Цонков: Служебното правителство ни въвлече в руско – украинската война!
-
Кримипреди 6 дниАкция срещу купуването на гласове, иззеха тефтери с имена
-
Кримипреди 7 дниКонфискуваха незаконни ловни трофеи
-
Културапреди 4 дниЛазаровден е!






