Култура
Каква беше 2017-та година за Етъра?

снимка: ЕМО „Етър“, Архив
Разработеното ново лого и работата за промяна на графична и визуална идентичност е сериозно достижение в работата Етнографски музей на открито „Етър” през 2017 г. Създадени от утвърден на международно ниво специалист, те включват изработен специално за музея шрифт, както и всички компоненти, изграждащи облика му.
Националният архитектурния конкурс за преустройство на хотел „Странноприемница” и работният проект за преустройство на Кръстникколчовия хан в многофункционална музейна сграда са другите важни задачи през изминалата година.

снимка: ЕМО „Етър“
Най-голямото събитие за музея през 2017 г. – ХV Международен панаир на традиционните занаяти, събира над 120 майстори от България, Румъния, Украйна, Сърбия, Судан, Южна Африка, Иран и други страни. Текстилни техники за багрене и АртЗона са две събития от Панаира, по време на които се представят съвременни изделия на майстори на традиционни занаяти.
За първи път Международната майсторска надпревара е в занаята иконопис. В нея участват осем зографи от Румъния, Русия, Украйна, Албания и България. Новост е Младежката секция към Майсторската надпревара, където се състезават ученици от училищата по изкуства в Трявна, Сливен и Пловдив.
През 2017 година музеят е съорганизатор и домакин на Национален панаир на музейните сувенири. Форумът поставя важни въпроси, свързани с качеството на музейните сувенири, тяхното разнообразие и начините на популяризиране. В двата панаирни дни се обсъждат проблеми, извършват се продажби, споделят се идеи. Тази проява подпомага дейността на българските музеи, като дава насоки как те да се популяризират чрез сувенирите си.
През 2017 година събитията от традиционно богатия Културен календар на музея са представени с нови акценти, които обогатяват знанията на посетителите за бита и фолклора на балканджиите. Запазена марка на музея е пресъздаване на празнично-обредната система на жителите от този регион. През годината се организират 25 събития, като например Сирни Заговезни, Тодоровден, Гергьовден, Еньовден, Димитровден.
Музеят се включи в Европейските дни на художествените занаяти, Световния ден на плетенето на открито, Международния ден на бащата. С неправителствената организация „МЕЩРА“ за втора година успешно се реализира образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, включваща лекции и усвояване на специфични строителни техники. КЕВИС 2 – Симпозиум за лендарт и кинетично изкуство и тази година събира творци, които представят своите произведения в изложба на открито.
За седми път се организира единственото в страната „Училище за лазарки” и за първи път „Училище за коледари”. Музеят организира обучение в два занаята – бакърджийство и хлопкарство.
Успешната работа на музея в съхраняване на традициите е високо оценена от Председателя на Народното събрание на Република България, от членове на Комисия по култура и образование към Европейския парламент, от представители на Борда на фондация „Америка за България“ и от представители на дипломатическия корпус.
На Международния ден за опазване на паметниците на културата е посветена фотодокументалната изложба „Съградено и съхранено“, а на ХV Международен панаир на традиционните занаяти изложбите „Майсторство отблизо и далеч“ и „Да спечелиш с майсторлък“.
През годината в музея се представят и изложбите „Родопска сватба” на РИМ-Пазарджик, „Колани на кори” с автор Мариана Димитрова, „Икони”, „Традиционни занаяти от Иран”, „Разрушение и съзидание” (посветена на Кольо Фичето), „Някогашните занаяти през погледа на Крум Савов” на РЕМ-Пловдив. Със свои изложби музеят гостува в шест от градовете на страната. С частично финансиране от Министерство на културата е подобрен визуалния разказ в Шарланджийската работилница чрез нови информационни текстове и използване на съвременни технологии. Монтирано е специално осветление и са добавени нови експонати.
През годината са извършени сериозни реставрационни и ремонтни дейности: на калдъръмени и стълбищни настилки, на плочници, на къщите от дясната страна на чаршията, на двете билетни каси. Направено е енергийно обследване на Кръстникколчовия хан и хотела.

снимка: ЕМО „Етър“
През 2017 година музейните фондове се обогатяват с 818 постъпления. Създадени са 1 081 електронни паспорта на движими културни ценности. Реставрационното ателие извършва консервация и реставрация на 103 движими културни ценности, както и димно инсектицидно обработване на хранилищата. Оборудвани са две нови фондохранилища.
През годината музеят издава три научни сборника. Специалистите участват в единадесет научни форума и имат десет публикации в специализирани научни издания. Представители на музея се включват в престижни форуми в Румъния, Сърбия, Словения, Англия, Франция.
От сдружение „Български музеи” на ЕМО „Етър” е връчена новоучредената награда в категория „Събития и работа с публики“. Музеят отново е удостоен със „Сертификат за отличие“ от най-големия туристически сайт „TripAdvisor”. Наградата се връчва на фирми и институции, които предлагат услуги и атракциони за отлично гостоприемство и за тях има много добри отзиви от посетители. ЕМО „Етър” е приет за институционален член на европейската Асоциация на музеите на открито на двадесет и осмата среща на организацията, проведена в Бирмингам, както и за член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ).
През изминалата година 204 837 туристи посещават музейните експозиции. От тях 24 454 са чужденци от 106 държави. Най-много са туристите от Русия, Испания, Франция, Германия, Израел. Музеят е атрактивно място и за жители на Непал, Сингапур, Тайланд, Тайван, Хаваи, Фарьорски острови, Ямайка, Пуерто Рико, Нова Зеландия.
248 са продадените годишни абонаментни карти за индивидуални и семейни посетители.
През 2017 г. Музеят изпълнява плана си за собствени приходи със 101,2% спрямо 2016 г., като най-голям дял заемат приходите от входни такси – 57%. Най-голям ръст бележат приходите от паркинг – 121%, следват приходите от продажба на музейни сувенири – 109,3%.
Пълният отчет за дейността на ЕМО „Етър” през 2017 година може да бъде ползван в музейната библиотека.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 4 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 4 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 2 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 2 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 2 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Културапреди 2 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 2 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди един денИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век





