Култура
Каква беше 2017-та година за Етъра?

снимка: ЕМО „Етър“, Архив
Разработеното ново лого и работата за промяна на графична и визуална идентичност е сериозно достижение в работата Етнографски музей на открито „Етър” през 2017 г. Създадени от утвърден на международно ниво специалист, те включват изработен специално за музея шрифт, както и всички компоненти, изграждащи облика му.
Националният архитектурния конкурс за преустройство на хотел „Странноприемница” и работният проект за преустройство на Кръстникколчовия хан в многофункционална музейна сграда са другите важни задачи през изминалата година.

снимка: ЕМО „Етър“
Най-голямото събитие за музея през 2017 г. – ХV Международен панаир на традиционните занаяти, събира над 120 майстори от България, Румъния, Украйна, Сърбия, Судан, Южна Африка, Иран и други страни. Текстилни техники за багрене и АртЗона са две събития от Панаира, по време на които се представят съвременни изделия на майстори на традиционни занаяти.
За първи път Международната майсторска надпревара е в занаята иконопис. В нея участват осем зографи от Румъния, Русия, Украйна, Албания и България. Новост е Младежката секция към Майсторската надпревара, където се състезават ученици от училищата по изкуства в Трявна, Сливен и Пловдив.
През 2017 година музеят е съорганизатор и домакин на Национален панаир на музейните сувенири. Форумът поставя важни въпроси, свързани с качеството на музейните сувенири, тяхното разнообразие и начините на популяризиране. В двата панаирни дни се обсъждат проблеми, извършват се продажби, споделят се идеи. Тази проява подпомага дейността на българските музеи, като дава насоки как те да се популяризират чрез сувенирите си.
През 2017 година събитията от традиционно богатия Културен календар на музея са представени с нови акценти, които обогатяват знанията на посетителите за бита и фолклора на балканджиите. Запазена марка на музея е пресъздаване на празнично-обредната система на жителите от този регион. През годината се организират 25 събития, като например Сирни Заговезни, Тодоровден, Гергьовден, Еньовден, Димитровден.
Музеят се включи в Европейските дни на художествените занаяти, Световния ден на плетенето на открито, Международния ден на бащата. С неправителствената организация „МЕЩРА“ за втора година успешно се реализира образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, включваща лекции и усвояване на специфични строителни техники. КЕВИС 2 – Симпозиум за лендарт и кинетично изкуство и тази година събира творци, които представят своите произведения в изложба на открито.
За седми път се организира единственото в страната „Училище за лазарки” и за първи път „Училище за коледари”. Музеят организира обучение в два занаята – бакърджийство и хлопкарство.
Успешната работа на музея в съхраняване на традициите е високо оценена от Председателя на Народното събрание на Република България, от членове на Комисия по култура и образование към Европейския парламент, от представители на Борда на фондация „Америка за България“ и от представители на дипломатическия корпус.
На Международния ден за опазване на паметниците на културата е посветена фотодокументалната изложба „Съградено и съхранено“, а на ХV Международен панаир на традиционните занаяти изложбите „Майсторство отблизо и далеч“ и „Да спечелиш с майсторлък“.
През годината в музея се представят и изложбите „Родопска сватба” на РИМ-Пазарджик, „Колани на кори” с автор Мариана Димитрова, „Икони”, „Традиционни занаяти от Иран”, „Разрушение и съзидание” (посветена на Кольо Фичето), „Някогашните занаяти през погледа на Крум Савов” на РЕМ-Пловдив. Със свои изложби музеят гостува в шест от градовете на страната. С частично финансиране от Министерство на културата е подобрен визуалния разказ в Шарланджийската работилница чрез нови информационни текстове и използване на съвременни технологии. Монтирано е специално осветление и са добавени нови експонати.
През годината са извършени сериозни реставрационни и ремонтни дейности: на калдъръмени и стълбищни настилки, на плочници, на къщите от дясната страна на чаршията, на двете билетни каси. Направено е енергийно обследване на Кръстникколчовия хан и хотела.

снимка: ЕМО „Етър“
През 2017 година музейните фондове се обогатяват с 818 постъпления. Създадени са 1 081 електронни паспорта на движими културни ценности. Реставрационното ателие извършва консервация и реставрация на 103 движими културни ценности, както и димно инсектицидно обработване на хранилищата. Оборудвани са две нови фондохранилища.
През годината музеят издава три научни сборника. Специалистите участват в единадесет научни форума и имат десет публикации в специализирани научни издания. Представители на музея се включват в престижни форуми в Румъния, Сърбия, Словения, Англия, Франция.
От сдружение „Български музеи” на ЕМО „Етър” е връчена новоучредената награда в категория „Събития и работа с публики“. Музеят отново е удостоен със „Сертификат за отличие“ от най-големия туристически сайт „TripAdvisor”. Наградата се връчва на фирми и институции, които предлагат услуги и атракциони за отлично гостоприемство и за тях има много добри отзиви от посетители. ЕМО „Етър” е приет за институционален член на европейската Асоциация на музеите на открито на двадесет и осмата среща на организацията, проведена в Бирмингам, както и за член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ).
През изминалата година 204 837 туристи посещават музейните експозиции. От тях 24 454 са чужденци от 106 държави. Най-много са туристите от Русия, Испания, Франция, Германия, Израел. Музеят е атрактивно място и за жители на Непал, Сингапур, Тайланд, Тайван, Хаваи, Фарьорски острови, Ямайка, Пуерто Рико, Нова Зеландия.
248 са продадените годишни абонаментни карти за индивидуални и семейни посетители.
През 2017 г. Музеят изпълнява плана си за собствени приходи със 101,2% спрямо 2016 г., като най-голям дял заемат приходите от входни такси – 57%. Най-голям ръст бележат приходите от паркинг – 121%, следват приходите от продажба на музейни сувенири – 109,3%.
Пълният отчет за дейността на ЕМО „Етър” през 2017 година може да бъде ползван в музейната библиотека.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Култура
Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.
До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.
„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.
Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.
Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Култура
Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)



Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.
Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.
По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.
Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.
По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.
Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.
Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.
Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.
От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

-
Кримипреди 4 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 6 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 6 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Кримипреди 6 дниНов началник на пожарната в Севлиево
-
Новинипреди 6 дниДанаил Лалев: Хората в севлиевските села питат да умират или да бягат
-
Кримипреди 3 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Културапреди 7 дниРекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“
-
Културапреди 5 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)







