Култура
Каква беше 2017-та година за Етъра?

снимка: ЕМО „Етър“, Архив
Разработеното ново лого и работата за промяна на графична и визуална идентичност е сериозно достижение в работата Етнографски музей на открито „Етър” през 2017 г. Създадени от утвърден на международно ниво специалист, те включват изработен специално за музея шрифт, както и всички компоненти, изграждащи облика му.
Националният архитектурния конкурс за преустройство на хотел „Странноприемница” и работният проект за преустройство на Кръстникколчовия хан в многофункционална музейна сграда са другите важни задачи през изминалата година.

снимка: ЕМО „Етър“
Най-голямото събитие за музея през 2017 г. – ХV Международен панаир на традиционните занаяти, събира над 120 майстори от България, Румъния, Украйна, Сърбия, Судан, Южна Африка, Иран и други страни. Текстилни техники за багрене и АртЗона са две събития от Панаира, по време на които се представят съвременни изделия на майстори на традиционни занаяти.
За първи път Международната майсторска надпревара е в занаята иконопис. В нея участват осем зографи от Румъния, Русия, Украйна, Албания и България. Новост е Младежката секция към Майсторската надпревара, където се състезават ученици от училищата по изкуства в Трявна, Сливен и Пловдив.
През 2017 година музеят е съорганизатор и домакин на Национален панаир на музейните сувенири. Форумът поставя важни въпроси, свързани с качеството на музейните сувенири, тяхното разнообразие и начините на популяризиране. В двата панаирни дни се обсъждат проблеми, извършват се продажби, споделят се идеи. Тази проява подпомага дейността на българските музеи, като дава насоки как те да се популяризират чрез сувенирите си.
През 2017 година събитията от традиционно богатия Културен календар на музея са представени с нови акценти, които обогатяват знанията на посетителите за бита и фолклора на балканджиите. Запазена марка на музея е пресъздаване на празнично-обредната система на жителите от този регион. През годината се организират 25 събития, като например Сирни Заговезни, Тодоровден, Гергьовден, Еньовден, Димитровден.
Музеят се включи в Европейските дни на художествените занаяти, Световния ден на плетенето на открито, Международния ден на бащата. С неправителствената организация „МЕЩРА“ за втора година успешно се реализира образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, включваща лекции и усвояване на специфични строителни техники. КЕВИС 2 – Симпозиум за лендарт и кинетично изкуство и тази година събира творци, които представят своите произведения в изложба на открито.
За седми път се организира единственото в страната „Училище за лазарки” и за първи път „Училище за коледари”. Музеят организира обучение в два занаята – бакърджийство и хлопкарство.
Успешната работа на музея в съхраняване на традициите е високо оценена от Председателя на Народното събрание на Република България, от членове на Комисия по култура и образование към Европейския парламент, от представители на Борда на фондация „Америка за България“ и от представители на дипломатическия корпус.
На Международния ден за опазване на паметниците на културата е посветена фотодокументалната изложба „Съградено и съхранено“, а на ХV Международен панаир на традиционните занаяти изложбите „Майсторство отблизо и далеч“ и „Да спечелиш с майсторлък“.
През годината в музея се представят и изложбите „Родопска сватба” на РИМ-Пазарджик, „Колани на кори” с автор Мариана Димитрова, „Икони”, „Традиционни занаяти от Иран”, „Разрушение и съзидание” (посветена на Кольо Фичето), „Някогашните занаяти през погледа на Крум Савов” на РЕМ-Пловдив. Със свои изложби музеят гостува в шест от градовете на страната. С частично финансиране от Министерство на културата е подобрен визуалния разказ в Шарланджийската работилница чрез нови информационни текстове и използване на съвременни технологии. Монтирано е специално осветление и са добавени нови експонати.
През годината са извършени сериозни реставрационни и ремонтни дейности: на калдъръмени и стълбищни настилки, на плочници, на къщите от дясната страна на чаршията, на двете билетни каси. Направено е енергийно обследване на Кръстникколчовия хан и хотела.

снимка: ЕМО „Етър“
През 2017 година музейните фондове се обогатяват с 818 постъпления. Създадени са 1 081 електронни паспорта на движими културни ценности. Реставрационното ателие извършва консервация и реставрация на 103 движими културни ценности, както и димно инсектицидно обработване на хранилищата. Оборудвани са две нови фондохранилища.
През годината музеят издава три научни сборника. Специалистите участват в единадесет научни форума и имат десет публикации в специализирани научни издания. Представители на музея се включват в престижни форуми в Румъния, Сърбия, Словения, Англия, Франция.
От сдружение „Български музеи” на ЕМО „Етър” е връчена новоучредената награда в категория „Събития и работа с публики“. Музеят отново е удостоен със „Сертификат за отличие“ от най-големия туристически сайт „TripAdvisor”. Наградата се връчва на фирми и институции, които предлагат услуги и атракциони за отлично гостоприемство и за тях има много добри отзиви от посетители. ЕМО „Етър” е приет за институционален член на европейската Асоциация на музеите на открито на двадесет и осмата среща на организацията, проведена в Бирмингам, както и за член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ).
През изминалата година 204 837 туристи посещават музейните експозиции. От тях 24 454 са чужденци от 106 държави. Най-много са туристите от Русия, Испания, Франция, Германия, Израел. Музеят е атрактивно място и за жители на Непал, Сингапур, Тайланд, Тайван, Хаваи, Фарьорски острови, Ямайка, Пуерто Рико, Нова Зеландия.
248 са продадените годишни абонаментни карти за индивидуални и семейни посетители.
През 2017 г. Музеят изпълнява плана си за собствени приходи със 101,2% спрямо 2016 г., като най-голям дял заемат приходите от входни такси – 57%. Най-голям ръст бележат приходите от паркинг – 121%, следват приходите от продажба на музейни сувенири – 109,3%.
Пълният отчет за дейността на ЕМО „Етър” през 2017 година може да бъде ползван в музейната библиотека.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.
Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.
Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.
„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.


-
Кримипреди 6 дниКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Любопитнопреди 5 дниАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди един денДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Кримипреди 2 дни34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Новинипреди 6 дниЗдравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати
-
Новинипреди 6 дниГаброво излезе на втори протест
-
Културапреди 5 дниКоледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово
-
Новинипреди 2 дниТаня Христова оттегля предложението си за увеличение на ТБО














