Икономика
Бъдете спокойни за гръцките банки у нас. Засега…
Все пак, имайте едно наум, ако дълговата криза в южната ни съседка се задълбочи

Почетният караул пред гръцкия парламент показва добра форма. Дано и гръцките банки у нас запазят добрата си форма. СНИМКА: РОЙТЕРС
През последните 15 години гръцките банки успешно проникнаха дълбоко в банковите сектори на всички балкански държави, осигурявайки препитание и възможност за кариера на около 23 500 служители. За да стигнем до днес, задавайки си въпроса: Как ще се отрази гръцката криза на нашия банков сектор?
Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но в общи линии има две измерения – към настоящия момент и в бъдеще, ако приемем, че дълговата криза в Гърция ще се изостри. Започваме по ред.
Днес основните проблеми на гръцките банки в тяхната родина са увеличените темпове на спад в ликвидността и понижаващата се капитализация. Според данни на гръцката Национална банка, домакинските депозити са намалели с общо 12 милиарда евро през последните 6 месеца. Двугодишните депозити са намалели с 8%, а спестовните влогове с 16% спрямо същия период, миналата година. Хората си теглят депозитите поради много и различни причини, оставяйки банките с намалена ликвидност и нужда от свежи пари, за да поддържат кредитирането. Вижте обаче другия проблем.
Това е графика на акциите на гръцката Национална банка. От 48 през 2007 година, днес акциите се търгуват на 4.90 пункта. Подобно е положението и при другите три основни банки – Alpha Bank, EFG Eurobank, Piraeus Bank. Имайки предвид какви фактори движат тренда на финансовите пазари, не мисля, че скоро акциите на гръцките банки ще се повишат и това ще рефлектира положително на тяхната капитализация. Доверието на инвеститорите в гръцката икономика клони към нула.
Да се твърди, че гръцките банки нямат проблеми граничи с безумие. Всъщност колкото по-голяма част от гръцкия национален дълг се държи от банката, толкова по-големи проблеми има тя.
Що се касае до ОББ (собственост на гръцката Национална банка), Пощенска банка (собственост на EFG Eurobank), Алфа банк и Пиреос банк у нас, нещата са малко по-светли. Към момента тези четири банки се радват на добра ликвидност и капитализация. Засега няма тенденции за пренасочване на средства към банките-майки. Иначе казано, днес нямаме основания да изпадаме в паника относно близо 30-те процента от банковия ни сектор, които гръцките банки заемат.

Искрен Пенчев е индивидуален инвеститор. Главен анализатор на Trend Watch Bulgaria и автор на www.marketsinside.com.
Ако предположим обаче, че дълговата криза в южната ни съседка се задълбочи (а към днешна дата е трудно да си представим нещо друго), тя не може да си плаща дълговете, рано или късно ще се стигне до обявяване на фалит или преструктуриране на дълговете й. Това от своя страна означава, че Гърция ще спре да плаща главниците и лихвите по своите дългове, голяма част от които се държат от четирите големи гръцки банки. Това пък би означавало още по-ниска ликвидност и неотложна нужда от прехвърляне на средства от България и Румъния към банките-майки. Ето как, едно такова евентуално “домино” движение би оскъпило кредния ресурс у нас, което най-вероятно ще доведе до по-високи лихви. При това този сценарий изглежда напълно реален. Разбира се т. нар. “collateral damage” ще има в изобилие. Не е трудно да си представим, че междубанковата задлъжнялост е в достатъчно обилни размери, за да въвлече и други (не само гръцки) банки в този водовъртеж.
България и Балканите нямаме интерес от задълбочаване на кризата в Гърция. Южната ни съседка е изправена пред много сериозни финансови и икономически проблеми. Moody’s и Standart & Poors лесно намаляват кредитния рейтинг, но много трудно след това се възвръща доверието в икономиката. Гръцкият банков сектор се опитва да се усмихва, твърдейки, че всичко е наред, но всъщност всички знаем, че това не е така. Нека обаче да кажем – ОББ, Пощенска банка, Пиреос и Алфа Банк засега са стабилни. Нямаме основания да се притесняваме, днес. Но, имайте едно наум.
автор: Искрен Пенчев
АргументиБГ
Икономика
Семинар „Социално предприемачество в действие“
Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.
Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.
Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.
В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.
Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.
Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.
В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.
Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.
В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.
В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.
Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.
Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
Икономика
До 31 октомври се подават декларациите за дължими данъци

Предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения наем и/или от други източници, и са задължени по закон да удържат авансов данък върху тях, подават електронно декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО до 31 октомври за дължими данъци за третото тримесечие на 2025 г. Физическите лица също декларират дължими данъци, ако предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, не е задължено да удържа и съответно да внася данък.
Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически и юридически лица (например върху възнаграждения за технически услуги, доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други). По този ред се декларират и окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени на местни и чуждестранни физически лица, на чуждестранни юридически лица, когато данъкът е дължим, и на местни юридически лица, които не са търговци, включително общини.
Със същия формуляр предприятията, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, обявяват в НАП и данни от текущата си счетоводна отчетност към края на трето тримесечие на 2025 г. Необходимо е те да обявят наличните парични средства в касите, размера на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици – физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол и други, когато общият им размер към края на тримесечието надхвърля 50 000 лв.
Информация за попълване декларациите и внасяне на суми към бюджета, може да се получи в сайта на приходната агенция или на телефона на НАП – 0700 18 700 /на цена, според тарифата на съответния оператор/.


-
Културапреди 3 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 5 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 5 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята
-
Културапреди 6 дниВалентин Велчев запозна кметове комшии на габровски събор
-
Новинипреди 5 дниТържествен Академичен съвет за Деня на народните будители
-
Културапреди 6 дниПромяна в мястото на концерта на грузинския ансамбъл „Мхедрули“ в Габрово
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ приема втория в елита в мач за Купата на България
-
Културапреди 4 дни55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа







