Свържи се с нас

Икономика

Гордейте се, с привидната стабилност!

Защо, след като в България сме толкова добри, страдаме от липса на инвестиции

Published

on

Въпреки стабилността на България, инвеститорите бягат от нея като дявол от тамян.

Съществува ли показател, който да ни показва едновременно кредитния имидж на дадена държава, нейната фискална стабилност и оценката на инвеститорите за финансовата политика в нея? При това, ако е възможно този показател да е стандартизиран и да позволява сравнителен анализ с другите държави. Такива показатели съществуват и днес искам да коментираме един от тях – лихвеният процент по дългосрочните правителствени облигации. Нека обаче първо да си разясним какво точно представлява този дългов инструмент.

Когато правителството има нужда от пари в заем, то може да емитира облигации, които се отличават с някои характерни особености – емитент (централното правителство), срок до падежа (матуритет) и доходност до падежа. Последната обикновено се приема за дългосрочен номинален лихвен процент (без да се отчитат други фактори като инфлация, данъци и др.). Дългосрочните правителствени облигации (със срок до падежа 10 години) се предлагат на вторичния пазар, където инвеститорите ги търгуват, според очакванията за покачване или намаляване на цената им. Приема се, че колкото по-висока е доходността до падежа (лихвения процент), толкова по-рискова е облигацията и цената се понижава. Рискът се оценява на база възможността на правителството да изплаща дълговете си. До скоро се смяташе, че правителствените облигации са с нулев риск, но след 2008 година тази идея претърпя генерално преразглеждане.

На горната графика са изобразени дългосрочните лихвени проценти по правителствени облигации на три държави-членки на еврозоната и на две държави-членки на Европейския съюз (ЕС), но все още извън еврозоната. Виждаме, че добре известната ни вече Гърция продължава да се радва на лош кредитен имидж и лихвения процент стремглаво расте. Италия тепърва ще бъде анатемосана като лош длъжник, особено ако не извърши ключови реформи и не започне да си връща прекомерните дългове. По-интересно е обаче да видим нашата си мила родина. Горната графика е един от най-ясните показатели за това, че света (разбирайте, инвеститорите) смята България за стабилна страна със сравнително балансиран бюджет и консервативна фискална политика. Няма спор в това. Или ако някой го води, то е, за да си чеше езика. И това в никакъв случай не е заслуга на настоящето правителство.

Истината е, че от 2001 година насам фискът ни като цяло е управляван сравнително разумно. С някои доста фрапиращи изключения. И какво от това ? Да, инвеститорите считат, че сме стабилни и пример за подражание, но това е само едната страна на монетата. Да обърнем внимание и на другата страна.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист

Задавали ли сте си въпроса защо, след като сме толкова добри, страдаме от липса на инвестиции? Аз се сещам за 2 основни причини. Първата е, че държавата ни продължава да се държи неадекватно с ключови инвеститори и да счита данъчните облекчения за създаването на голям бизнес с чужди капитали у нас за анатема. И втората ще прозвучи малко невероятно, но е вярна – инвеститорите просто не искат да рискуват, било то в България, или в Гърция. И така, ние сме много красиви и праведни, гледано отвън. Вътре обаче нещата хич не са розови. Стандартът ни на живот е най-ниският в Съюза, сивият сектор се разраства все повече. Държавата се обезкървява, а до 2025 година малцинствата ще станат мнозинства. Можем безспорно да се хвалим със стабилността си. Но липсва политика на доходите, стимули за увеличаване на вътрешното потребление, липсват реформи в държавните разходи, износът се свива, и социалната политика на държавата ни превръща малцинствата в мнозинства. И това са само част от проблемите, които се крият под привидната стабилност. И колкото и философски да гледаме на нещата, уверявам ви, магистралите няма да ги решат.

автор: Искрен Пенчев

АрументиБГ

Икономика

Габрово е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“

Published

on

В Габрово започна Лагер за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“. Инициативата на Община Габрово и Европейския комитет на регионите продължава до 30 октомври и събира представители на институции, предприятия, научни и културни организации, независими творци и гражданския сектор. В центъра на форума са кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032 и сътрудничеството между бизнеса и науката.

Форумът се провежда десет години след първия иновационен лагер в града, организиран пак в партньорство с Европейския комитет на регионите. „Тогава заложихме на силата на сътрудничеството – на срещата между различни знания, опит и гледни точки. Десет години по-късно тази идея има още по-голямо значение“, каза при откриването кметът Таня Христова.

В словото си кметът подчерта, че европейската конкурентоспособност не бива да остава привилегия на най-развитите центрове. „Тя трябва да се усеща и в индустриалните градове, в малките и средните общности, в регионите, които имат потенциал, но губят хора“, посочи Христова. Според нея бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г. е въпрос на посока за цяла Европа: „Кохезията не е компенсация за изоставане. Тя е инвестиция в способността на всички европейски територии да участват в общия просперитет.“

Като член на Европейския комитет на регионите кметът заяви, че градовете и регионите трябва да имат реален глас при определянето на тези политики, защото „именно на местно ниво най-ясно се вижда как икономическите промени се отразяват върху живота на хората“.

Христова постави в центъра на разговора идеята за „правото да останеш“ и предизвикателството пред Габрово да задържа и привлича хора. „Силната икономика е необходима, но сама по себе си не е достатъчна, за да осигури бъдещето на един град“, каза тя и добави: „Нашата задача не е да убеждаваме младите хора, че трябва да останат в Габрово. Нашата задача е да създадем град, който те сами да изберат.“

Като пример за младежка енергия кметът посочи играта „Съхрани миналото и бъди бъдещето“, създадена от отбора „Пазители на времето“ от Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“. С помощта на съвременните технологии учениците превръщат историята на Габрово в преживяване. „Тези млади хора не чакат бъдещето да им бъде предложено. Те вече участват в неговото създаване“, отбеляза Христова.Кметът припомни, че в основата на габровската индустрия и култура стои стремежът да се създава. „Индустрията и културата не са два паралелни разговора за бъдещето на Габрово. Те са част от един и същ разговор – как да бъдем град, който създава стойност и привлича хора“, каза тя.

Според Христова на това разбиране се основават и амбицията на Габрово за климатична неутралност до 2030 г. и кандидатурата за Европейска столица на културата 2032, която общината подготвя в стратегическо партньорство с Велико Търново. Тя заяви, че защитава разбирането, че културата е съществена част от икономическото развитие, и в работата си по „Културния компас за Европа“.

Темата на лагера, „Пространството между нас“, е това между предприятията и университета, между културата и икономиката, между институциите и гражданските инициативи, между поколенията. „Понякога именно там са най-големите ни пропуснати възможности. Но там могат да възникнат и най-интересните решения – когато хора, които обикновено работят поотделно, започнат да мислят и действат заедно“, посочи кметът.

В продължение на три дни участниците ще обменят опит, ще посещават местни предприятия и културни обекти и ще разработват предложения по две предизвикателства.

„Габрово 2030 – От знания към индустриални иновации“ е насочено към конкретни технологични проблеми на местните предприятия и към възможностите бизнесът и науката да търсят решения заедно. Това включва разработване и изпитване на нови продукти, подобряване на производствените процеси и прилагане на изкуствен интелект и автоматизация. Целта е да се очертае обща индустриална програма, основана на потребностите на местния бизнес.

Културното предизвикателство ще търси как творците, местните занаяти и културните организации да намират нови възможности в условията на технологична промяна. Те ще продължат да творят с ръцете си, да се срещат с хората и да се обединяват около идеи. Екипът ще разработва предложения за сътрудничество между културни институции, независими творци, бизнеса и гражданите с принос към кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032.

Откриващият семинар днес е отворен за всички заинтересовани, от 10:00 до 14:00 ч. Кметът Таня Христова представи „Културен компас за Европа“, стратегическия документ на Европейската комисия за развитието на културата в ЕС, по който е докладчик на Европейския комитет на регионите. Програмата включва още темите за Новия европейски Баухаус и бъдещето на Европейските столици на културата, последвани от дискусия „Габрово и Европа: културата като двигател на градското развитие“.

От 12:00 ч. Петър Ганев от Института за пазарна икономика представя икономическия профил и перспективите пред Габрово. В дискусията за технологичната промяна и подкрепата за индустриални иновации участват Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание, представители на Техническия университет – Габрово, на Управляващия орган на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и на Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“.

Резултатите от работните групи ще бъдат представени публично на 30 октомври.

Зареди още

Икономика

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Published

on

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.

Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.

В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.

В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.

Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.

В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.

Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Зареди още

Икономика

Gabrovo Informal навлиза в нов етап от развитието си

Published

on

Новата нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal навлиза в нов етап от своето развитие. Вече можете да се включите в нея и да я подкрепите чрез годишни партньорски пакети. Това обяви нейният основател Васил Гърбов.

Поводът за тази важна стъпка е породен от успеха и огромния потенциал, която първата по рода си среща предизвика сред местния бизнес и потребността подобна общност да се обедини в името на по-добрия икономически облик и развитие на региона.

„Над 120 активни хора и представители на бизнеса от Габрово и региона се събраха на едно място. Създадоха се нови контакти, приятелства, идеи и възможности, които тепърва ще се развиват. Дори вече започнаха съвместни партньорства по общи проекти. Вечерта мина перфектно, но истинската работа започва сега. Gabrovo Informal е нова възможност за региона, която не е за подценяване. Истината е, че ако сами не подобрим средата и бизнес еко-системата на любимия ни град – няма кой да го направи“, сподели Гърбов.

Средствата от годишните партньорски пакети ще се използват за организацията на събитията, развитието на самата платформа, създаването на съдържание и поддържане на инициативата.

В замяна партньорите ще получат конкретни ползи и дивиденти, видимост пред общността, профил в платформата и възможности да представят своя бизнес и свободни позиции. Могат да се включат както компании, така и физически лица.

Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Едното е постоянни нетуъркинг събития – вечери и Informal Talks – включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. А второто – платформа, която в момента се разработва, чиято идеята е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност и да се привлекат потенциални външни инвеститори.

Можете да се свържете с Gabrovo Informal на: https://gabrovoinformal.com/.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица