Култура
Новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ се превръща в модел
Новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ се превръща в модел за Община Габрово

снимка: ЕМО „Етър“
В „Генератор“ – известно сред столичните дизайнерски и арт-среди място, бе представена новата визуална и графична идентичност на Етнографски музей на открито „Етър“. Създадена от утвърдени на международно ниво специалисти, тя включва не само лого, но и много важни послания, изработен специално за нуждите на музея шрифт, както и всички компоненти, изграждащи облика на тази културна институция.
Община Габрово превръща този процес в модел, по който да се развива самата идентичност на населеното място, а не само на отделните институции. Това стана ясно от изявление на зам.-кмета Нела Рачевиц.
Г-жа Рачевиц бе част от журито за определяне на победител за изработване на нова графична идентичност на ЕМО „Етър“. Тя участва в двете обществени обсъждания. Първото се състоя в Габрово на 5 декември, а второто два дни по-късно в столицата. Авторът Красен Кръстев, победител в проведения през лятото конкурс и Борил Караиванов, член на журито, представиха резултатите.

снимка: ЕМО „Етър“
– Г-жо Рачевиц, Вие бяхте част от журито, доволна ли сте от резултата?
– Изключително съм доволна от резултата. Аз винаги казвам, че резултатите са важни, но не по-малко важен е един процес. Бих казала, че тук имаше един развиващ участниците процес. Резултатът е насочен към младите хора. Този тип символика, илюстративност и графичност са харесвани и прилагани от тях. В тяхно лице трябва да намерим продължители на делото. И когато търсим техните внимание и ангажираност, ние трябва да го търсим със средствата, които им въздействат.
– Тази твърде модерна визуална и графична идентичности, която ни предлагате – вие като жури и авторите – логото, шрифтовете, цветовите гами, изпълняват ли ролята, която има ЕМО „Етър“? А тя е да съхрани миналото в съвременността и да го пренесе в бъдещето.
– Аз бих казала – да. Грешка би било да разглеждаме отделните елементи сами за себе си. Трябва да се разглежда комплексът от въздействия. Само по себе си логото, разгледано в черно-бяло, е едно. Шрифтът, сам за себе си, е друго. Аз говоря за въздействието на комбинацията от всички елементи на графичната идентичност. За цветовете не бих казала, че са модерни. Те са извадени от продукти и процеси, характерни преди 150-200 години. Ако нашите баби и дядовци са харесвали такива цветови комбинации, то ние се връщаме към нещо забравено. Модерното е винаги добре забравено старо, можем и така да приемем нещата. За мен много символи, лога, послания са се концентрирали върху някакъв вид емоция и подсъзнателни усещания. Не е рисунъкът, нещото което вълнува най-много младите и хората от средната възраст. Имам възможност да наблюдавам детските филми и виждам, че децата приемат моралните послания по един по-различен начин.

снимка: ЕМО „Етър“
– Борил Караиванов, член на журито, сподели преди малко, че е трябвало от трите направени предложения на участниците в конкурса да стигнете до едно, но не с гласуване, а единодушно. Наложило се е да се премине процес на убеждаване, на изтъкване на предимства. Вие на този вариант на графична идентичност ли бяхте привърженик от началото или на друг?
– Не бях привърженик на този вариант. Гласуването не се случи в един ден, а беше процес, продължил няколко месеца. В началото тръгнах илюстративно – от картинката. Но след това все повече се питах: „Как да покажеш богатството на „Етър“-а с една картинка? Как да изразиш материалното и нематериалното? Как да включиш всички занаяти? Как да предадеш посланието напред?“. Всяка от снимките показва нещо. Може да има стотици и хиляди снимки. Как да ги събереш в една? За мен това беше процес, през който преминах, задавайки въпроси, изслушвайки участниците в конкурса. Това участие ме обогати, аз самата израснах в този процес.

снимка: ЕМО „Етър“
– Как ще оцените представянето на новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ не само в Габрово, но и в София. Това дава ли един по-национален облик?
– Поне по моите познания, за първи път се случва такова представяне на един музей в ново време. Надявам се многото усилия да бъдат популяризирани. От тук нататък трябва да се направи всичко възможно начинът, по който се случиха нещата в „Етър“-а да достигне до повече институции. Този модел може да бъде приложен към всеки бизнес, към всяка местна власт или министерство. Всеки трябва да я открие и да намери средствата за реализация.

снимка: ЕМО „Етър“
– Община Габрово създава ли един модел, по който да се развиват институциите и тя самата?
– Истината е, че „Етър“-а ни подаде този модел. Той не е открит от Общината, той е създаден от консултантите и колектива на музея. Аз благодаря, че станах част от него, участвайки в журито. За нас той е нещо, което се случва в една малка част, каквато е „Етър“-а, а ние трябва да го разширим и поне в Габровско да бъде припознато и от други, да се приложи и да се развие. Отговорността на музея сега е много голяма – да овладее продукта. Мисля си, че е много добре сега да се направи един наръчник, в който всичко да се опише като стандарт. Това ще облекчи изпълнителите, тъй като много хубави неща са били несъвсем коректно изпълнявани и са губили част от качеството си.

снимка: ЕМО „Етър“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.
Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.
Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.
„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.


-
Кримипреди 6 дниКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Любопитнопреди 5 дниАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди един ден34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Кримипреди 11 часаДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Любопитнопреди 7 дниСевлиево посреща Коледния камион на Кока-Кола
-
Новинипреди 6 дниЗдравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати
-
Културапреди 7 дниНовата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово
-
Културапреди 5 дниКоледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово














