Свържи се с нас

Култура

Новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ се превръща в модел

Новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ се превръща в модел за Община Габрово

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

В „Генератор“ – известно сред столичните дизайнерски и арт-среди място, бе представена новата визуална и графична идентичност на Етнографски музей на открито „Етър“. Създадена от утвърдени на международно ниво специалисти, тя включва не само лого, но и много важни послания, изработен специално за нуждите на музея шрифт, както и всички компоненти, изграждащи облика на тази културна институция.

Община Габрово превръща този процес в модел, по който да се развива самата идентичност на населеното място, а не само на отделните институции. Това стана ясно от изявление на зам.-кмета Нела Рачевиц.

Г-жа Рачевиц бе част от журито за определяне на победител за изработване на нова графична идентичност на ЕМО „Етър“. Тя участва в двете обществени обсъждания. Първото се състоя в Габрово на 5 декември, а второто два дни по-късно в столицата. Авторът Красен Кръстев, победител в проведения през лятото конкурс и Борил Караиванов, член на журито, представиха резултатите.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Г-жо Рачевиц, Вие бяхте част от журито, доволна ли сте от резултата?
– Изключително съм доволна от резултата. Аз винаги казвам, че резултатите са важни, но не по-малко важен е един процес. Бих казала, че тук имаше един развиващ участниците процес. Резултатът е насочен към младите хора. Този тип символика, илюстративност и графичност са харесвани и прилагани от тях. В тяхно лице трябва да намерим продължители на делото. И когато търсим техните внимание и ангажираност, ние трябва да го търсим със средствата, които им въздействат.

 – Тази твърде модерна визуална и графична идентичности, която ни предлагате – вие като жури и авторите – логото, шрифтовете, цветовите гами, изпълняват ли ролята, която има ЕМО „Етър“? А тя е да съхрани миналото в съвременността и да го пренесе в бъдещето.
– Аз бих казала – да. Грешка би било да разглеждаме отделните елементи сами за себе си. Трябва да се разглежда комплексът от въздействия. Само по себе си логото, разгледано в черно-бяло, е едно. Шрифтът, сам за себе си, е друго. Аз говоря за въздействието на комбинацията от всички елементи на графичната идентичност. За цветовете не бих казала, че са модерни. Те са извадени от продукти и процеси, характерни преди 150-200 години. Ако нашите баби и дядовци са харесвали такива цветови комбинации, то ние се връщаме към нещо забравено. Модерното е винаги добре забравено старо, можем и така да приемем нещата. За мен много символи, лога, послания са се концентрирали върху някакъв вид емоция и подсъзнателни усещания. Не е рисунъкът, нещото което вълнува най-много младите и хората от средната възраст. Имам възможност да наблюдавам детските филми и виждам, че децата приемат моралните послания по един по-различен начин.

 

снимка: ЕМО „Етър“

– Борил Караиванов, член на журито, сподели преди малко, че е трябвало от трите направени предложения на участниците в конкурса да стигнете до едно, но не с гласуване, а единодушно. Наложило се е да се премине процес на убеждаване, на изтъкване на предимства. Вие на този вариант на графична идентичност ли бяхте привърженик от началото или на друг?
– Не бях привърженик на този вариант. Гласуването не се случи в един ден, а беше процес, продължил няколко месеца. В началото тръгнах илюстративно – от картинката. Но след това все повече се питах: „Как да покажеш богатството на „Етър“-а с една картинка? Как да изразиш материалното и нематериалното? Как да включиш всички занаяти? Как да предадеш посланието напред?“. Всяка от снимките показва нещо. Може да има стотици и хиляди снимки. Как да ги събереш в една? За мен това беше процес, през който преминах, задавайки въпроси, изслушвайки участниците в конкурса. Това участие ме обогати, аз самата израснах в този процес.

 

снимка: ЕМО „Етър“

– Как ще оцените представянето на новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ не само в Габрово, но и в София. Това дава ли един по-национален облик?
– Поне по моите познания, за първи път се случва такова представяне на един музей в ново време. Надявам се многото усилия да бъдат популяризирани. От тук нататък трябва да се направи всичко възможно начинът, по който се случиха нещата в „Етър“-а да достигне до повече институции. Този модел може да бъде приложен към всеки бизнес, към всяка местна власт или министерство. Всеки трябва да я открие и да намери средствата за реализация.

снимка: ЕМО „Етър“

– Община Габрово създава ли един модел, по който да се развиват институциите и тя самата?
– Истината е, че „Етър“-а ни подаде този модел. Той не е открит от Общината, той е създаден от консултантите и колектива на музея. Аз благодаря, че станах част от него, участвайки в журито. За нас той е нещо, което се случва в една малка част, каквато е „Етър“-а, а ние трябва да го разширим и поне в Габровско да бъде припознато и от други, да се приложи и да се развие. Отговорността на музея сега е много голяма – да овладее продукта. Мисля си, че е много добре сега да се направи един наръчник, в който всичко да се опише като стандарт. Това ще облекчи изпълнителите, тъй като много хубави неща са били несъвсем коректно изпълнявани и са губили част от качеството си.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица