Свържи се с нас

Култура

Новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ се превръща в модел

Новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ се превръща в модел за Община Габрово

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

В „Генератор“ – известно сред столичните дизайнерски и арт-среди място, бе представена новата визуална и графична идентичност на Етнографски музей на открито „Етър“. Създадена от утвърдени на международно ниво специалисти, тя включва не само лого, но и много важни послания, изработен специално за нуждите на музея шрифт, както и всички компоненти, изграждащи облика на тази културна институция.

Община Габрово превръща този процес в модел, по който да се развива самата идентичност на населеното място, а не само на отделните институции. Това стана ясно от изявление на зам.-кмета Нела Рачевиц.

Г-жа Рачевиц бе част от журито за определяне на победител за изработване на нова графична идентичност на ЕМО „Етър“. Тя участва в двете обществени обсъждания. Първото се състоя в Габрово на 5 декември, а второто два дни по-късно в столицата. Авторът Красен Кръстев, победител в проведения през лятото конкурс и Борил Караиванов, член на журито, представиха резултатите.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Г-жо Рачевиц, Вие бяхте част от журито, доволна ли сте от резултата?
– Изключително съм доволна от резултата. Аз винаги казвам, че резултатите са важни, но не по-малко важен е един процес. Бих казала, че тук имаше един развиващ участниците процес. Резултатът е насочен към младите хора. Този тип символика, илюстративност и графичност са харесвани и прилагани от тях. В тяхно лице трябва да намерим продължители на делото. И когато търсим техните внимание и ангажираност, ние трябва да го търсим със средствата, които им въздействат.

 – Тази твърде модерна визуална и графична идентичности, която ни предлагате – вие като жури и авторите – логото, шрифтовете, цветовите гами, изпълняват ли ролята, която има ЕМО „Етър“? А тя е да съхрани миналото в съвременността и да го пренесе в бъдещето.
– Аз бих казала – да. Грешка би било да разглеждаме отделните елементи сами за себе си. Трябва да се разглежда комплексът от въздействия. Само по себе си логото, разгледано в черно-бяло, е едно. Шрифтът, сам за себе си, е друго. Аз говоря за въздействието на комбинацията от всички елементи на графичната идентичност. За цветовете не бих казала, че са модерни. Те са извадени от продукти и процеси, характерни преди 150-200 години. Ако нашите баби и дядовци са харесвали такива цветови комбинации, то ние се връщаме към нещо забравено. Модерното е винаги добре забравено старо, можем и така да приемем нещата. За мен много символи, лога, послания са се концентрирали върху някакъв вид емоция и подсъзнателни усещания. Не е рисунъкът, нещото което вълнува най-много младите и хората от средната възраст. Имам възможност да наблюдавам детските филми и виждам, че децата приемат моралните послания по един по-различен начин.

 

снимка: ЕМО „Етър“

– Борил Караиванов, член на журито, сподели преди малко, че е трябвало от трите направени предложения на участниците в конкурса да стигнете до едно, но не с гласуване, а единодушно. Наложило се е да се премине процес на убеждаване, на изтъкване на предимства. Вие на този вариант на графична идентичност ли бяхте привърженик от началото или на друг?
– Не бях привърженик на този вариант. Гласуването не се случи в един ден, а беше процес, продължил няколко месеца. В началото тръгнах илюстративно – от картинката. Но след това все повече се питах: „Как да покажеш богатството на „Етър“-а с една картинка? Как да изразиш материалното и нематериалното? Как да включиш всички занаяти? Как да предадеш посланието напред?“. Всяка от снимките показва нещо. Може да има стотици и хиляди снимки. Как да ги събереш в една? За мен това беше процес, през който преминах, задавайки въпроси, изслушвайки участниците в конкурса. Това участие ме обогати, аз самата израснах в този процес.

 

снимка: ЕМО „Етър“

– Как ще оцените представянето на новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ не само в Габрово, но и в София. Това дава ли един по-национален облик?
– Поне по моите познания, за първи път се случва такова представяне на един музей в ново време. Надявам се многото усилия да бъдат популяризирани. От тук нататък трябва да се направи всичко възможно начинът, по който се случиха нещата в „Етър“-а да достигне до повече институции. Този модел може да бъде приложен към всеки бизнес, към всяка местна власт или министерство. Всеки трябва да я открие и да намери средствата за реализация.

снимка: ЕМО „Етър“

– Община Габрово създава ли един модел, по който да се развиват институциите и тя самата?
– Истината е, че „Етър“-а ни подаде този модел. Той не е открит от Общината, той е създаден от консултантите и колектива на музея. Аз благодаря, че станах част от него, участвайки в журито. За нас той е нещо, което се случва в една малка част, каквато е „Етър“-а, а ние трябва да го разширим и поне в Габровско да бъде припознато и от други, да се приложи и да се развие. Отговорността на музея сега е много голяма – да овладее продукта. Мисля си, че е много добре сега да се направи един наръчник, в който всичко да се опише като стандарт. Това ще облекчи изпълнителите, тъй като много хубави неща са били несъвсем коректно изпълнявани и са губили част от качеството си.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Култура

Акад. Иван Гранитски представя в Габрово новата поетична книга на Борис Данков

Published

on

Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.

Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.

От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.

До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).

Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.

В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица