Свържи се с нас

Култура

Национален архитектурен конкурс за преустройство на хотела към ЕМО“Етър“

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“, Архив

Етнографски музей на открито “Етър” и Община Габрово, с подкрепата на Камара на архитектите в България и Съюз на архитектите в България отправят покана за участие в национален едноетапен анонимен архитектурен конкурс „Хотел към музей Етър“.

Основната цел на конкурса е експертен, прозрачен и мотивиран избор на идеен архитектурен проект, за преустройството на хотел “Странноприемница”, част от най-посещавания групов туристически обект в България.

ЗА КОНКУРСА
През последните няколко години в Габрово се наблюдава тенденция за привличане на професионалисти с международно образование, признание и опит. ЕМО „Етър”, като най-големия групов туристически обект в града и сред най-посещаваните в страната, също претърпява бурно развитие – обновява културния си календар, привлича в екипа си както опитни кадри, така и попълнения с нови идеи. Ръководството на музея разширява обхвата на включените тематични културни и научни събития и целеви групи. ЕМО „Етър” обновява цялостната си графична визия, като през 2017 г. се провежда и конкурс за нова визуална идентичност на Музея. Реставрирани и консервирани са много от недвижимите културни ценности.

В този контекст, преустройството на хотел „Странноприемница” като неразделна част от ЕМО „Етър” ще допринесе за обновяването и осъвременяването на комплекса. То дава възможност за подобряване на функционалните връзки в ЕМО „Етър”, оптимизиране на пространствата и допълване с нови функции, които едновременно да обогатят и популяризират работата на Музея. От друга страна, преустройството трябва да съхрани връзката с автентичната българска архитектура, умело съчетана в сградата на хотела с класически модернизъм. Преустроената сграда ще трябва да осигури пространства, подходящи за настоящите потребности и бъдещи намерения на Етнографския музей.

Участниците са поканени да представят функционално и архитектурно решение, както и концепция за интериор и прогнозна стойност на проектното предложение. За участие се допускат архитекти с пълна проектантска правоспособност, както и екипи с поне един проектант с такава. Допуска се участие от чуждестранни участници при подадена документация на български език.

ГРАФИК
– Срок за предаване на проектите – 15 януари 2018 г.
– Журиране и обявяване на победителите – януари 2018 г.
– Договаряне и възлагане на работен проект – февруари 2018 г.

НАГРАДИ
Предвиденият награден фонд на конкурса е 16 000 лв., разпределени както следва:
– Първа награда – 10 000 лева и право на директно възлагане без предварително обявление на инвестиционния проект в работна фаза
– Втора награда – 4 000 лева
– Трета награда – 2 000 лева

Прогнозната стойност на инвестиционния проект е 2 млн. лв, като стойността ще бъде конкретизирана на база на спечелилия конкурса идеен архитектурен проект. Проектантският хонорар при възлагане на победителя ще се съобрази с актуалната методика за възнагражденията за проектантски услуги на КАБ.

ЖУРИ
Членовете на журито са експерти в своята област с обществено доверие и отношение към Габрово и Етър: арх. Христо Станкушев, dontDIY и съавтор на преустройството на билетните каси на ЕМО „Етър”; арх. Делчо Делчев – Сдружение Трасформатори, съавтор
на културната стратегия на Габрово; доц. д–р арх. Йорданка Кандулкова – преподавател в катедра История и теория на архитектурата в УАСГ София и експерт по културно наследство; арх. Мария Хлебарова – КАБ Габрово, автор на заданието за инвестиционен проект по преустройство на хотел Странноприемница и проектант в Арк Проект; арх. Мартин Христов – зам. председател на Камарата на архитектите в България с ресор „Конкурси“, проектант в Е–арх Студио; Теодора Узунова – Представител ЕМО „Етър“; Детелин Цонев – юрист в ЕМО „Етър”.

ПОСЕЩЕНИЕ НА ОБЕКТА
Участниците в конкурса са поканени на организиран тур на обекта на 18 ноември, събота, с начало от 14:00 във фоайето на хотел Странноприемница. Посещението е с предварително записване на адрес info@urbanistas.eu.

За конктакт, новини и пълната документация по конкурса:

www.hotelmuzeietar.com
www.facebook.com/hoteletar
museum@etar.bg

За контакт с ЕМО „Етър“:
Теодора Узунова,
0887874802
, t.uzunova@etar.bg

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица