Свържи се с нас

Култура

Национален архитектурен конкурс за преустройство на хотела към ЕМО“Етър“

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“, Архив

Етнографски музей на открито “Етър” и Община Габрово, с подкрепата на Камара на архитектите в България и Съюз на архитектите в България отправят покана за участие в национален едноетапен анонимен архитектурен конкурс „Хотел към музей Етър“.

Основната цел на конкурса е експертен, прозрачен и мотивиран избор на идеен архитектурен проект, за преустройството на хотел “Странноприемница”, част от най-посещавания групов туристически обект в България.

ЗА КОНКУРСА
През последните няколко години в Габрово се наблюдава тенденция за привличане на професионалисти с международно образование, признание и опит. ЕМО „Етър”, като най-големия групов туристически обект в града и сред най-посещаваните в страната, също претърпява бурно развитие – обновява културния си календар, привлича в екипа си както опитни кадри, така и попълнения с нови идеи. Ръководството на музея разширява обхвата на включените тематични културни и научни събития и целеви групи. ЕМО „Етър” обновява цялостната си графична визия, като през 2017 г. се провежда и конкурс за нова визуална идентичност на Музея. Реставрирани и консервирани са много от недвижимите културни ценности.

В този контекст, преустройството на хотел „Странноприемница” като неразделна част от ЕМО „Етър” ще допринесе за обновяването и осъвременяването на комплекса. То дава възможност за подобряване на функционалните връзки в ЕМО „Етър”, оптимизиране на пространствата и допълване с нови функции, които едновременно да обогатят и популяризират работата на Музея. От друга страна, преустройството трябва да съхрани връзката с автентичната българска архитектура, умело съчетана в сградата на хотела с класически модернизъм. Преустроената сграда ще трябва да осигури пространства, подходящи за настоящите потребности и бъдещи намерения на Етнографския музей.

Участниците са поканени да представят функционално и архитектурно решение, както и концепция за интериор и прогнозна стойност на проектното предложение. За участие се допускат архитекти с пълна проектантска правоспособност, както и екипи с поне един проектант с такава. Допуска се участие от чуждестранни участници при подадена документация на български език.

ГРАФИК
– Срок за предаване на проектите – 15 януари 2018 г.
– Журиране и обявяване на победителите – януари 2018 г.
– Договаряне и възлагане на работен проект – февруари 2018 г.

НАГРАДИ
Предвиденият награден фонд на конкурса е 16 000 лв., разпределени както следва:
– Първа награда – 10 000 лева и право на директно възлагане без предварително обявление на инвестиционния проект в работна фаза
– Втора награда – 4 000 лева
– Трета награда – 2 000 лева

Прогнозната стойност на инвестиционния проект е 2 млн. лв, като стойността ще бъде конкретизирана на база на спечелилия конкурса идеен архитектурен проект. Проектантският хонорар при възлагане на победителя ще се съобрази с актуалната методика за възнагражденията за проектантски услуги на КАБ.

ЖУРИ
Членовете на журито са експерти в своята област с обществено доверие и отношение към Габрово и Етър: арх. Христо Станкушев, dontDIY и съавтор на преустройството на билетните каси на ЕМО „Етър”; арх. Делчо Делчев – Сдружение Трасформатори, съавтор
на културната стратегия на Габрово; доц. д–р арх. Йорданка Кандулкова – преподавател в катедра История и теория на архитектурата в УАСГ София и експерт по културно наследство; арх. Мария Хлебарова – КАБ Габрово, автор на заданието за инвестиционен проект по преустройство на хотел Странноприемница и проектант в Арк Проект; арх. Мартин Христов – зам. председател на Камарата на архитектите в България с ресор „Конкурси“, проектант в Е–арх Студио; Теодора Узунова – Представител ЕМО „Етър“; Детелин Цонев – юрист в ЕМО „Етър”.

ПОСЕЩЕНИЕ НА ОБЕКТА
Участниците в конкурса са поканени на организиран тур на обекта на 18 ноември, събота, с начало от 14:00 във фоайето на хотел Странноприемница. Посещението е с предварително записване на адрес info@urbanistas.eu.

За конктакт, новини и пълната документация по конкурса:

www.hotelmuzeietar.com
www.facebook.com/hoteletar
museum@etar.bg

За контакт с ЕМО „Етър“:
Теодора Узунова,
0887874802
, t.uzunova@etar.bg

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица