Свържи се с нас

Култура

ЕМО „Етър“ вече е в Европейската асоциация на музеите на открито

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

ЕМО „Етър” вече е институционален член на Европейската асоциация на музеите на открито. Това стана по време на участието на директора доц. д-р Светла Димитрова и финансиста Евгения Ангелова в 28-та среща на организацията, която се проведе в Бирмингам.

През 2016-та Светла Димитрова поднови контактите между „Етър”-а и Асоциацията, но до лятото на тази година членствата в нея са само индивидуални. Представителите на българския музей на открито – Димитрова и Ангелова, решително подкрепиха промяна в Устава, чрез която вече е възможно институциите да членуват. Те стават и основните фактори при вземане на решенията.

Самата конференция се проведе в три музея.

През повечето време тя бе в град Дъдли, където е разположен Black Country Living museum, посветен на добива на въглища, производството на желязо, индустриализацията и живота през този период.

снимка: ЕМО „Етър“

На около час път от Дъдли се намира друг музей – Avoncroft, в който са пренесени жилища отпреди два века. Последната сграда е от 30-те години на ХХ век.

В Ironbridge museum основна забележителност е мост от ХVІІІ век.

В района се намира и музей от края на ХІХ и началото на ХХ век, посветен на Викторианската епоха.

„Особено ползотворна беше конференцията, посветена на музейната дейност. Имаше няколко пленарни доклада и работа по секции. За мен интересното е, че нямаше доклади, а дискусии. Задава се тема, участниците решават на място в кой модул да се запишат и след това се състои дискусията, която дава информация за опита на всеки от музеите”, разказа доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”.

Димитрова и Ангелова се включиха в модула за планиране и управление на музеите на открито – една тема, която пряко касае „Етър”-а.

„Финансирането в отделните страни е различно. Някои успяват самостоятелно. Но повече имат обществена функция и една част от тяхното финансиране е по линия на държавата, на общината или на някоя асоциация. Те имат много по-различно управление от нашето – чрез тръстове или съвети, които набират за тях средства”, разказа доц. Димитрова.

снимка: ЕМО „Етър“

Представителите на ЕМО „Етър” разшириха мрежата от контактите с други институции от организацията. Едва наскоро, през 2016 година, след дълго прекъсване, бе възобновено сътрудничеството с Европейската асоциацията на музеите на открито. Година по-късно, по време на 28-та конференция, се включиха над 100 участници.

„Много важно беше участието ни в заседанието, което направи промени в Устава на Асоциацията. Досега членството в организацията беше индивидуално. Най-често един директор представя музея. С течение на годините се присъединяват и членове на екипа. От музея в Копенхаген имаше над 10 индивидуални члена. Но наши разговори с директори на музеи в Унгария и Румъния, показаха колко важно е да има институционално членство, защото директорите са сменяеми. ЕМО „Етър” вече има институционално членство, остават и индивидуалните. Институционалните представители обаче ще вземат решенията.”

При разговорите с директори на други музеи на открито Светла Димитрова е установила, че посещаемоста в ЕМО „Етър” е на нивото на европейските.

„Най-много са посетителите на музея в Стокхолм – около 1 400 000 души. Всички останали се движат от 200 000 до 500 000, при това става въпрос за музеи, които са много по-големи от ЕМО „Етър” и са с много по-сериозна международна популярност. Ние се позиционираме много добре и не бива да имаме притеснения, когато се съизмерваме с европейските музеи на открито”, смята Димитрова.

Евгения Ангелова е впечатлена от подкрепата, която обществеността дава на музеите на открито.

снимка: ЕМО „Етър“

„Black Country Living Museum е по-млад от нас. Догодина ще празнува 40 години. Започнал е работа върху изоставена земя. Общината взема решение да отдели хора, които да работят там. През годините нарастват артефактите, които се събират, за да достигнат 80 000. През 2010 година се отпускат 10 000 000 паунда, за да могат да възстановят една улица, на която да се пресъздаде живота от 1930 година. Да си представим Чаршията в ЕМО „Етър”, но много по-голяма и от по-нов период. Представят се поминъка на хората, търговията, как са се забавлявали”, разказва Евгения Ангелова.

Финансистът на ЕМО „Етър” е впечатлена и от анимирането на самите експозиции. Във всеки от обектите посетителите биват посрещани от облечени в дрехи от съответната епоха хора, които разказват историята.

Доброволците са важна част от работата в тези музеи. Работата им като такива до голяма степен осмисля ежедневието им.

В училище от Викторианската епоха, където посетителите са ученици, учителят ги кара строго да изпълнят всички изисквания – от проверка на хигиената до дисциплинирано поведение в клас. Самата Ангелова е „скастрена строго”, според нравите от времето на кралица Виктория, когато прави опит да снима с телефона си, а поведението й е отчетено като липса на дисциплина.

Според Ангелова това показва колко добре аниматорите, в случая актьор, играещ учител, са се вживели в ролята си. В някои случаи музеите наемат професионални актьори, които да пресъздадат епохата.

снимка: ЕМО „Етър“

От разказите на доц. Димитрова и Евгения Ангелова става ясно, че у нас има твърде много ограничения за по-голяма атрактивност в работата на музеите. В много чужди музеи могат да се предлагат храни и напитки, докато тук това няма как да стане, независимо от факта, че се представят определени традиции и те са част от историята.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица