Култура
ЕМО „Етър“ вече е в Европейската асоциация на музеите на открито

снимка: ЕМО „Етър“
ЕМО „Етър” вече е институционален член на Европейската асоциация на музеите на открито. Това стана по време на участието на директора доц. д-р Светла Димитрова и финансиста Евгения Ангелова в 28-та среща на организацията, която се проведе в Бирмингам.
През 2016-та Светла Димитрова поднови контактите между „Етър”-а и Асоциацията, но до лятото на тази година членствата в нея са само индивидуални. Представителите на българския музей на открито – Димитрова и Ангелова, решително подкрепиха промяна в Устава, чрез която вече е възможно институциите да членуват. Те стават и основните фактори при вземане на решенията.
Самата конференция се проведе в три музея.
През повечето време тя бе в град Дъдли, където е разположен Black Country Living museum, посветен на добива на въглища, производството на желязо, индустриализацията и живота през този период.

снимка: ЕМО „Етър“
На около час път от Дъдли се намира друг музей – Avoncroft, в който са пренесени жилища отпреди два века. Последната сграда е от 30-те години на ХХ век.
В Ironbridge museum основна забележителност е мост от ХVІІІ век.
В района се намира и музей от края на ХІХ и началото на ХХ век, посветен на Викторианската епоха.
„Особено ползотворна беше конференцията, посветена на музейната дейност. Имаше няколко пленарни доклада и работа по секции. За мен интересното е, че нямаше доклади, а дискусии. Задава се тема, участниците решават на място в кой модул да се запишат и след това се състои дискусията, която дава информация за опита на всеки от музеите”, разказа доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”.
Димитрова и Ангелова се включиха в модула за планиране и управление на музеите на открито – една тема, която пряко касае „Етър”-а.
„Финансирането в отделните страни е различно. Някои успяват самостоятелно. Но повече имат обществена функция и една част от тяхното финансиране е по линия на държавата, на общината или на някоя асоциация. Те имат много по-различно управление от нашето – чрез тръстове или съвети, които набират за тях средства”, разказа доц. Димитрова.

снимка: ЕМО „Етър“
Представителите на ЕМО „Етър” разшириха мрежата от контактите с други институции от организацията. Едва наскоро, през 2016 година, след дълго прекъсване, бе възобновено сътрудничеството с Европейската асоциацията на музеите на открито. Година по-късно, по време на 28-та конференция, се включиха над 100 участници.
„Много важно беше участието ни в заседанието, което направи промени в Устава на Асоциацията. Досега членството в организацията беше индивидуално. Най-често един директор представя музея. С течение на годините се присъединяват и членове на екипа. От музея в Копенхаген имаше над 10 индивидуални члена. Но наши разговори с директори на музеи в Унгария и Румъния, показаха колко важно е да има институционално членство, защото директорите са сменяеми. ЕМО „Етър” вече има институционално членство, остават и индивидуалните. Институционалните представители обаче ще вземат решенията.”
При разговорите с директори на други музеи на открито Светла Димитрова е установила, че посещаемоста в ЕМО „Етър” е на нивото на европейските.
„Най-много са посетителите на музея в Стокхолм – около 1 400 000 души. Всички останали се движат от 200 000 до 500 000, при това става въпрос за музеи, които са много по-големи от ЕМО „Етър” и са с много по-сериозна международна популярност. Ние се позиционираме много добре и не бива да имаме притеснения, когато се съизмерваме с европейските музеи на открито”, смята Димитрова.
Евгения Ангелова е впечатлена от подкрепата, която обществеността дава на музеите на открито.

снимка: ЕМО „Етър“
„Black Country Living Museum е по-млад от нас. Догодина ще празнува 40 години. Започнал е работа върху изоставена земя. Общината взема решение да отдели хора, които да работят там. През годините нарастват артефактите, които се събират, за да достигнат 80 000. През 2010 година се отпускат 10 000 000 паунда, за да могат да възстановят една улица, на която да се пресъздаде живота от 1930 година. Да си представим Чаршията в ЕМО „Етър”, но много по-голяма и от по-нов период. Представят се поминъка на хората, търговията, как са се забавлявали”, разказва Евгения Ангелова.
Финансистът на ЕМО „Етър” е впечатлена и от анимирането на самите експозиции. Във всеки от обектите посетителите биват посрещани от облечени в дрехи от съответната епоха хора, които разказват историята.
Доброволците са важна част от работата в тези музеи. Работата им като такива до голяма степен осмисля ежедневието им.
В училище от Викторианската епоха, където посетителите са ученици, учителят ги кара строго да изпълнят всички изисквания – от проверка на хигиената до дисциплинирано поведение в клас. Самата Ангелова е „скастрена строго”, според нравите от времето на кралица Виктория, когато прави опит да снима с телефона си, а поведението й е отчетено като липса на дисциплина.
Според Ангелова това показва колко добре аниматорите, в случая актьор, играещ учител, са се вживели в ролята си. В някои случаи музеите наемат професионални актьори, които да пресъздадат епохата.

снимка: ЕМО „Етър“
От разказите на доц. Димитрова и Евгения Ангелова става ясно, че у нас има твърде много ограничения за по-голяма атрактивност в работата на музеите. В много чужди музеи могат да се предлагат храни и напитки, докато тук това няма как да стане, независимо от факта, че се представят определени традиции и те са част от историята.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.
Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.
На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.
Входът е срещу билет за музея.
Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.
За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

-
Новинипреди 7 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 7 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 7 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 6 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Новинипреди 7 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Икономикапреди 7 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди 2 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара







