Култура
ЕМО „Етър“ вече е в Европейската асоциация на музеите на открито

снимка: ЕМО „Етър“
ЕМО „Етър” вече е институционален член на Европейската асоциация на музеите на открито. Това стана по време на участието на директора доц. д-р Светла Димитрова и финансиста Евгения Ангелова в 28-та среща на организацията, която се проведе в Бирмингам.
През 2016-та Светла Димитрова поднови контактите между „Етър”-а и Асоциацията, но до лятото на тази година членствата в нея са само индивидуални. Представителите на българския музей на открито – Димитрова и Ангелова, решително подкрепиха промяна в Устава, чрез която вече е възможно институциите да членуват. Те стават и основните фактори при вземане на решенията.
Самата конференция се проведе в три музея.
През повечето време тя бе в град Дъдли, където е разположен Black Country Living museum, посветен на добива на въглища, производството на желязо, индустриализацията и живота през този период.

снимка: ЕМО „Етър“
На около час път от Дъдли се намира друг музей – Avoncroft, в който са пренесени жилища отпреди два века. Последната сграда е от 30-те години на ХХ век.
В Ironbridge museum основна забележителност е мост от ХVІІІ век.
В района се намира и музей от края на ХІХ и началото на ХХ век, посветен на Викторианската епоха.
„Особено ползотворна беше конференцията, посветена на музейната дейност. Имаше няколко пленарни доклада и работа по секции. За мен интересното е, че нямаше доклади, а дискусии. Задава се тема, участниците решават на място в кой модул да се запишат и след това се състои дискусията, която дава информация за опита на всеки от музеите”, разказа доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”.
Димитрова и Ангелова се включиха в модула за планиране и управление на музеите на открито – една тема, която пряко касае „Етър”-а.
„Финансирането в отделните страни е различно. Някои успяват самостоятелно. Но повече имат обществена функция и една част от тяхното финансиране е по линия на държавата, на общината или на някоя асоциация. Те имат много по-различно управление от нашето – чрез тръстове или съвети, които набират за тях средства”, разказа доц. Димитрова.

снимка: ЕМО „Етър“
Представителите на ЕМО „Етър” разшириха мрежата от контактите с други институции от организацията. Едва наскоро, през 2016 година, след дълго прекъсване, бе възобновено сътрудничеството с Европейската асоциацията на музеите на открито. Година по-късно, по време на 28-та конференция, се включиха над 100 участници.
„Много важно беше участието ни в заседанието, което направи промени в Устава на Асоциацията. Досега членството в организацията беше индивидуално. Най-често един директор представя музея. С течение на годините се присъединяват и членове на екипа. От музея в Копенхаген имаше над 10 индивидуални члена. Но наши разговори с директори на музеи в Унгария и Румъния, показаха колко важно е да има институционално членство, защото директорите са сменяеми. ЕМО „Етър” вече има институционално членство, остават и индивидуалните. Институционалните представители обаче ще вземат решенията.”
При разговорите с директори на други музеи на открито Светла Димитрова е установила, че посещаемоста в ЕМО „Етър” е на нивото на европейските.
„Най-много са посетителите на музея в Стокхолм – около 1 400 000 души. Всички останали се движат от 200 000 до 500 000, при това става въпрос за музеи, които са много по-големи от ЕМО „Етър” и са с много по-сериозна международна популярност. Ние се позиционираме много добре и не бива да имаме притеснения, когато се съизмерваме с европейските музеи на открито”, смята Димитрова.
Евгения Ангелова е впечатлена от подкрепата, която обществеността дава на музеите на открито.

снимка: ЕМО „Етър“
„Black Country Living Museum е по-млад от нас. Догодина ще празнува 40 години. Започнал е работа върху изоставена земя. Общината взема решение да отдели хора, които да работят там. През годините нарастват артефактите, които се събират, за да достигнат 80 000. През 2010 година се отпускат 10 000 000 паунда, за да могат да възстановят една улица, на която да се пресъздаде живота от 1930 година. Да си представим Чаршията в ЕМО „Етър”, но много по-голяма и от по-нов период. Представят се поминъка на хората, търговията, как са се забавлявали”, разказва Евгения Ангелова.
Финансистът на ЕМО „Етър” е впечатлена и от анимирането на самите експозиции. Във всеки от обектите посетителите биват посрещани от облечени в дрехи от съответната епоха хора, които разказват историята.
Доброволците са важна част от работата в тези музеи. Работата им като такива до голяма степен осмисля ежедневието им.
В училище от Викторианската епоха, където посетителите са ученици, учителят ги кара строго да изпълнят всички изисквания – от проверка на хигиената до дисциплинирано поведение в клас. Самата Ангелова е „скастрена строго”, според нравите от времето на кралица Виктория, когато прави опит да снима с телефона си, а поведението й е отчетено като липса на дисциплина.
Според Ангелова това показва колко добре аниматорите, в случая актьор, играещ учител, са се вживели в ролята си. В някои случаи музеите наемат професионални актьори, които да пресъздадат епохата.

снимка: ЕМО „Етър“
От разказите на доц. Димитрова и Евгения Ангелова става ясно, че у нас има твърде много ограничения за по-голяма атрактивност в работата на музеите. В много чужди музеи могат да се предлагат храни и напитки, докато тук това няма как да стане, независимо от факта, че се представят определени традиции и те са част от историята.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 5 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 5 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 3 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 3 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 3 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 3 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 2 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век





