Свържи се с нас

Новини

Проверката на сечта във вододайните зони на Габрово и Севлиево приключи

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Приключи пълната комплексна проверка на сечищата във вододайните зони на Габрово и Севлиево, информираха от Северноцентрално Държавно Предприятие – Габрово.

В изпълнение на заповед на директора на СЦДП – Габрово инж. Цветелин Миланов, комисия от служители на Централното управление извърши пълна комплексна проверка на дисциплината на ползване на всички сечища във вододайните зони – държавна горска територия (ДГТ) на гр. Габрово и гр. Севлиево през 2017 г.

Разпоредената проверка обхвана 2 териториални поделения на държавното предприятие – ДГС Габрово и ДЛС Росица. На територията на ДГС Севлиево не са издавани позволителни за сеч във вододайни зони през настоящата година.

Най – честите пропуски и нарушения установени при проверките на ДГС Габрово и ДЛС Росица са:
наличие на увреден подраст при сечта и извоза; наличие на фигури с дърва за огрев, облегнати на живи стоящи немаркирани дървета; наличие на части от стъбла, закачени на немаркирани дървета; наличие на отсечена дървесина разхвърляна в сечище, неподредена на фигури; наличие на коловози по части от извозните пътища; почистването на някои от сечищата не се извършва едновременно със сечта; почистването на някои от сечищата е по начин, неотговарящ на посочения в позволителното за сеч и технологичния план за добив на дървесина.

Поради стръмните терени масово се прилага следната практика: първоначално да се извозва строителната дървесина, а дървата и технологичната дървесина се извозват по – късно.

Почистването на сечищата се извършва при извоза на дървата, към края на срока за сеч и извоз, а сечищата почти през целия период за сеч остават частично почистени или непочистени. Тази практика не представлява нарушение на нормативната уредба.

Общото състояние на сечищата по време на сечта обаче не създава впечатление за отговорно стопанисване и придобива изискващият се от нормативната уредба вид непосредствено преди освидетелстване на сечищата.

В тази връзка е изискано от ръководствата на ДГС Габрово и ДЛС Росица да предприемат действия за промяна начина на работа на фирмите-изпълнители и сечищата да се почистват едновременно със сечта.

В 93 от проверените 106 подотдела сечищата са действащи (срока им за сеч и извоз не е изктекъл) и непочистването им към момента на проверката, както и наличието на коловози по части от извозните пътища, ще се превърнат в нарушения, ако са налице при освидетелстването на сечищата.

Другият често срещан пропуск – обелване на кората на дървета не е масов на фона на броя на маркираните дървета (обикновено от няколко стотин до няколко хиляди) и на общия брой дървета в насаждението. Въпреки това задължително се предприемат мерки за опазване на дърветата покрай извозните пътища.

Протоколите от проверките, съдържащи конкретни констатации и предписания по подотдели, са изпратени до директорите на ДГС Габрово и ДЛС Росица с указания за предприемане на незабавни действия за отстраняване на пропуските и нарушенията.

При установена виновност, ще бъдат предприети действия по санкциониране на нарушителите съгласно действащата нормативна уредба, като ще се приложат предвидените в договорите с изпълнителите на сечта санкции и неустойки.

Предприятието е изискало двете стопанства да проведат срещи с изпълнителите на сечта, като ги запознаят с основните проблеми, констатирани при проверките, с цел недопускането им в бъдеще.

Сечите, за които са издадени позволителни за сеч в държавните горски територии на ДГС Габрово и ДЛС Росица през 2017 г. са законосъобразни, предвидени в задължителните за изпълнение горскостопански планове или в одобрени по надлежния ред план-извлечения и се провеждат при спазване на нормативната уредба.

Добивът и продажбата на дървесината са организирани съгласно изискванията на Наредба за възлагане на дейностите в горските територии и продажбата на дървесина, като изпълнителите на добива и купувачите на дървесината се определят на открити конкурси и търгове, включително и електронни.

Площта на вододайните зони на територията на ДГС Габрово е 11 458 ха – 59% от площта на държавните горски територии в стопанството. Запасът им на дървесина е 2 840 880 куб.м., а годишният прираст – 35 230 куб.м. Горскостопанският план (ГСП) е съобразен с изискването на чл. 77, ал. 12 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии – ползването на дървесина от всички планирани сечи да не превишава прираста. Предвиденото годишно ползване на дървесина във вододайните зони по ГСП е 16 525 куб.м. и представлява 47% от годишния прираст или 0,6% от запаса на горите във вододайните зони, в това число:
– възобновителни сечи – 8 907 куб.м.;
– отгледни сечи – 6 416 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 1 202 куб.м.

За периода 1 януари – 12.07.2017 г. за сечи във вододайните зони в района на ДГС Габрово са издадени позволителни за сеч за 66 подотдела, за ползване на 12 725 куб.м. дървесина, от които:
– възобновителни сечи – 4 799 куб.м.;
– отгледни сечи – 1 962 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 3 407 куб.м.;
– технически сечи – 2 557 куб.м.

Възобновителни сечи – издадените позволителни за сеч са за отсичане на 20 ÷ 25% от дървесината в предвидените насаждения.

Отгледни сечи – провеждането им е ограничено, предвид задължителното провеждане на санитарни и принудителни сечи. Провеждат се за осигуряване растежен простор на оставащите дървета като се отсича 15 ÷ 30% от дървесината в насажденията.

Санитарни и принудителни сечи – при предвидените по ГСП 1 202 куб.м. годишно, са издадени позволителни за сеч за 4 193 куб.м. Провеждат се в насаждения с установени от Лесозащитна станция (ЛЗС), гр. София и Регионална дирекция по горите, гр. В. Търново и РИОСВ гр. Велико Търново повреди по дърветата от болести, вредители и климатични фактори. Отсичат се увредените дървета – 10 ÷ 100 % от смърча и/или бора.

Технически сечи – провеждат се във връзка с изпълнението на инфраструктурен обект: Национален обект Път ІІІ-5004 „Обход на град Габрово“, както и за почистване на ел.просека.

На територията на ДГС Габрово се водят сечи на 2,1% (242,7 ха) от площта на вододайните зони, като предвидената за добив дървесина е в размер на 77% (12 725 куб.м) от горскостопанския план или 36% от годишния прираст.

Поради установени повреди по изкуствено създадените иглолистни гори, 27% от дървесината се добива от санитарни и принудителни сечи, за да се предотврати разпространението на болести и вредители и да се оползотвори дървесината преди загниване и разлагане.

Възобновителните сечи се провеждат на 54% от предвижданията на ГСП, а отгледни сечи за „прореждане“ на млади гори – само след като е осигурено задължителното провеждане на санитарните и принудителните сечи.

Площта на вододайните зони на територията на ДЛС Росица е 5 585 ха – 56% от площта на държавните горски територии в стопанството. Запасът им на дървесина е 1 718 080 куб.м., а годишният прираст – 24 700 куб.м.

В горскостопанския план (ГСП) е приложена отделна глава „Вододайни зони“, съобразена с изискването на чл. 77, ал. 12 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии – ползването на дървесина от всички планирани сечи не превишава прираста. Предвиденото годишно ползване на дървесина по ГСП е 19 336 куб.м. и представлява 78% от годишния прираст или 1,1% от запаса на горите във вододайните зони, в това число:
– възобновителни сечи – 11 110 куб.м.;
– отгледни сечи – 7 390 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 830 куб.м.

За периода 01.01. – 12.07.2017 г. за сечи във вододайните зони в района на ДЛС Росица са издадени позволителни за сеч за 40 подотдела, за ползване на 14 160 куб.м. дървесина, от които:
– възобновителни сечи – 2 991 куб.м.;
– отгледни сечи – 3 676 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 7 267 куб.м.;
– технически сечи – 226 куб.м.

Възобновителни сечи – в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за санитарно-охранителните зони, ограничение за провеждане на възобновителните сечи е заложено в ГСП, като са планирани само част от насажденията, отговарящи на условията за водене на възобновителни сечи. В изпълнение на писмо № 07-9/25.01.2017 г. на Министерство на земеделието и храните, СЦДП ДП Габрово разпореди на ДЛС Росица ползването от възобновителни сечи във вододайните зони да не превишава 80% от предвижданията на ГСП. Издадените позволителни за сеч са за отсичане на 20% от дървесината в насажденията с възобновителни сечи.

Отгледни сечи – провеждането им е ограничено, предвид задължителното провеждане на санитарни и принудителни сечи. Отсича се 15 ÷ 20% от дървесината в насажденията.

Санитарни и принудителни сечи – при предвидените по ГСП 830 куб.м. годишно, са издадени позволителни за сеч за 7 267 куб.м. Провеждат се в насаждения с установени от Лесозащитна станция (ЛЗС), гр. София и Регионална дирекция по горите, гр. В. Търново и РИОСВ гр. Велико Търново повреди по дърветата от болести, вредители и климатични фактори. Отсичат се увредените дървета – 10 ÷ 100 % от смърча и/или бора и 10 ÷ 20% от бука.

Технически сечи – провеждат се в незначителен обем поради възникнала необходимост от просветляване на горски пътища и прокарване на просеки на въжени линии.

На територията на ДЛС Росица се водят сечи на 2,6% от площта на вододайните зони, като предвидената за добив дървесина е в размер на 73% от горскостопанския план. Поради установени повреди по изкуствено създадените иглолистни гори, 51% от дървесината се добива от санитарни и принудителни сечи за да се предотврати разпространението на болести и вредители.

Възобновителните сечи са ограничени до 27% от предвижданията на ГСП, а отгледни сечи за „прореждане“ на млади гори се провеждат само след като е осигурено задължителното провеждане на санитарните и принудителните сечи.

За ограничаване последиците от стопанската дейност ДЛС Росица е предприела редица мерки:
• „реабилитира“ извоза с въжени линии, като през 2016 г. 53% от дървесината във вододайните зони се е извозвала въздушно, без увреждане на почвите;
• увеличи извоза на дървесината с животинска тяга като най – екологосъобразен след извоза е въжени линии – 24% през 2016 г. и 55% за проверените насаждения;
• подмяна на верижните трактори с колесни за намаляване въздействието върху почвата – извозът с верижни трактори през 2016 г. е сведен до 4%;
• утвърди се традиция за създаване на малки противоерозионни съоръжения за ограничаване и недопускане на ерозия по извозните пътища и временните складове;
• дейността на ДЛС Росица се планира така, че в едно от основните водохващания да не се провеждат сечи в съответната година;
• стопанството е едно от първите в страната поддържащо международен сертификат за отговорно и природосъобразно стопанисване на горите ( от 2009 г.), като дейностите в горите ежегодно се проверяват от независими одиторски екипи.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица