Новини
Проверката на сечта във вододайните зони на Габрово и Севлиево приключи

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Приключи пълната комплексна проверка на сечищата във вододайните зони на Габрово и Севлиево, информираха от Северноцентрално Държавно Предприятие – Габрово.
В изпълнение на заповед на директора на СЦДП – Габрово инж. Цветелин Миланов, комисия от служители на Централното управление извърши пълна комплексна проверка на дисциплината на ползване на всички сечища във вододайните зони – държавна горска територия (ДГТ) на гр. Габрово и гр. Севлиево през 2017 г.
Разпоредената проверка обхвана 2 териториални поделения на държавното предприятие – ДГС Габрово и ДЛС Росица. На територията на ДГС Севлиево не са издавани позволителни за сеч във вододайни зони през настоящата година.
Най – честите пропуски и нарушения установени при проверките на ДГС Габрово и ДЛС Росица са:
наличие на увреден подраст при сечта и извоза; наличие на фигури с дърва за огрев, облегнати на живи стоящи немаркирани дървета; наличие на части от стъбла, закачени на немаркирани дървета; наличие на отсечена дървесина разхвърляна в сечище, неподредена на фигури; наличие на коловози по части от извозните пътища; почистването на някои от сечищата не се извършва едновременно със сечта; почистването на някои от сечищата е по начин, неотговарящ на посочения в позволителното за сеч и технологичния план за добив на дървесина.
Поради стръмните терени масово се прилага следната практика: първоначално да се извозва строителната дървесина, а дървата и технологичната дървесина се извозват по – късно.
Почистването на сечищата се извършва при извоза на дървата, към края на срока за сеч и извоз, а сечищата почти през целия период за сеч остават частично почистени или непочистени. Тази практика не представлява нарушение на нормативната уредба.
Общото състояние на сечищата по време на сечта обаче не създава впечатление за отговорно стопанисване и придобива изискващият се от нормативната уредба вид непосредствено преди освидетелстване на сечищата.
В тази връзка е изискано от ръководствата на ДГС Габрово и ДЛС Росица да предприемат действия за промяна начина на работа на фирмите-изпълнители и сечищата да се почистват едновременно със сечта.
В 93 от проверените 106 подотдела сечищата са действащи (срока им за сеч и извоз не е изктекъл) и непочистването им към момента на проверката, както и наличието на коловози по части от извозните пътища, ще се превърнат в нарушения, ако са налице при освидетелстването на сечищата.
Другият често срещан пропуск – обелване на кората на дървета не е масов на фона на броя на маркираните дървета (обикновено от няколко стотин до няколко хиляди) и на общия брой дървета в насаждението. Въпреки това задължително се предприемат мерки за опазване на дърветата покрай извозните пътища.
Протоколите от проверките, съдържащи конкретни констатации и предписания по подотдели, са изпратени до директорите на ДГС Габрово и ДЛС Росица с указания за предприемане на незабавни действия за отстраняване на пропуските и нарушенията.
При установена виновност, ще бъдат предприети действия по санкциониране на нарушителите съгласно действащата нормативна уредба, като ще се приложат предвидените в договорите с изпълнителите на сечта санкции и неустойки.
Предприятието е изискало двете стопанства да проведат срещи с изпълнителите на сечта, като ги запознаят с основните проблеми, констатирани при проверките, с цел недопускането им в бъдеще.
Сечите, за които са издадени позволителни за сеч в държавните горски територии на ДГС Габрово и ДЛС Росица през 2017 г. са законосъобразни, предвидени в задължителните за изпълнение горскостопански планове или в одобрени по надлежния ред план-извлечения и се провеждат при спазване на нормативната уредба.
Добивът и продажбата на дървесината са организирани съгласно изискванията на Наредба за възлагане на дейностите в горските територии и продажбата на дървесина, като изпълнителите на добива и купувачите на дървесината се определят на открити конкурси и търгове, включително и електронни.
Площта на вододайните зони на територията на ДГС Габрово е 11 458 ха – 59% от площта на държавните горски територии в стопанството. Запасът им на дървесина е 2 840 880 куб.м., а годишният прираст – 35 230 куб.м. Горскостопанският план (ГСП) е съобразен с изискването на чл. 77, ал. 12 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии – ползването на дървесина от всички планирани сечи да не превишава прираста. Предвиденото годишно ползване на дървесина във вододайните зони по ГСП е 16 525 куб.м. и представлява 47% от годишния прираст или 0,6% от запаса на горите във вододайните зони, в това число:
– възобновителни сечи – 8 907 куб.м.;
– отгледни сечи – 6 416 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 1 202 куб.м.
За периода 1 януари – 12.07.2017 г. за сечи във вододайните зони в района на ДГС Габрово са издадени позволителни за сеч за 66 подотдела, за ползване на 12 725 куб.м. дървесина, от които:
– възобновителни сечи – 4 799 куб.м.;
– отгледни сечи – 1 962 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 3 407 куб.м.;
– технически сечи – 2 557 куб.м.
Възобновителни сечи – издадените позволителни за сеч са за отсичане на 20 ÷ 25% от дървесината в предвидените насаждения.
Отгледни сечи – провеждането им е ограничено, предвид задължителното провеждане на санитарни и принудителни сечи. Провеждат се за осигуряване растежен простор на оставащите дървета като се отсича 15 ÷ 30% от дървесината в насажденията.
Санитарни и принудителни сечи – при предвидените по ГСП 1 202 куб.м. годишно, са издадени позволителни за сеч за 4 193 куб.м. Провеждат се в насаждения с установени от Лесозащитна станция (ЛЗС), гр. София и Регионална дирекция по горите, гр. В. Търново и РИОСВ гр. Велико Търново повреди по дърветата от болести, вредители и климатични фактори. Отсичат се увредените дървета – 10 ÷ 100 % от смърча и/или бора.
Технически сечи – провеждат се във връзка с изпълнението на инфраструктурен обект: Национален обект Път ІІІ-5004 „Обход на град Габрово“, както и за почистване на ел.просека.
На територията на ДГС Габрово се водят сечи на 2,1% (242,7 ха) от площта на вододайните зони, като предвидената за добив дървесина е в размер на 77% (12 725 куб.м) от горскостопанския план или 36% от годишния прираст.
Поради установени повреди по изкуствено създадените иглолистни гори, 27% от дървесината се добива от санитарни и принудителни сечи, за да се предотврати разпространението на болести и вредители и да се оползотвори дървесината преди загниване и разлагане.
Възобновителните сечи се провеждат на 54% от предвижданията на ГСП, а отгледни сечи за „прореждане“ на млади гори – само след като е осигурено задължителното провеждане на санитарните и принудителните сечи.

Площта на вододайните зони на територията на ДЛС Росица е 5 585 ха – 56% от площта на държавните горски територии в стопанството. Запасът им на дървесина е 1 718 080 куб.м., а годишният прираст – 24 700 куб.м.
В горскостопанския план (ГСП) е приложена отделна глава „Вододайни зони“, съобразена с изискването на чл. 77, ал. 12 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии – ползването на дървесина от всички планирани сечи не превишава прираста. Предвиденото годишно ползване на дървесина по ГСП е 19 336 куб.м. и представлява 78% от годишния прираст или 1,1% от запаса на горите във вододайните зони, в това число:
– възобновителни сечи – 11 110 куб.м.;
– отгледни сечи – 7 390 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 830 куб.м.
За периода 01.01. – 12.07.2017 г. за сечи във вододайните зони в района на ДЛС Росица са издадени позволителни за сеч за 40 подотдела, за ползване на 14 160 куб.м. дървесина, от които:
– възобновителни сечи – 2 991 куб.м.;
– отгледни сечи – 3 676 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 7 267 куб.м.;
– технически сечи – 226 куб.м.
Възобновителни сечи – в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за санитарно-охранителните зони, ограничение за провеждане на възобновителните сечи е заложено в ГСП, като са планирани само част от насажденията, отговарящи на условията за водене на възобновителни сечи. В изпълнение на писмо № 07-9/25.01.2017 г. на Министерство на земеделието и храните, СЦДП ДП Габрово разпореди на ДЛС Росица ползването от възобновителни сечи във вододайните зони да не превишава 80% от предвижданията на ГСП. Издадените позволителни за сеч са за отсичане на 20% от дървесината в насажденията с възобновителни сечи.
Отгледни сечи – провеждането им е ограничено, предвид задължителното провеждане на санитарни и принудителни сечи. Отсича се 15 ÷ 20% от дървесината в насажденията.
Санитарни и принудителни сечи – при предвидените по ГСП 830 куб.м. годишно, са издадени позволителни за сеч за 7 267 куб.м. Провеждат се в насаждения с установени от Лесозащитна станция (ЛЗС), гр. София и Регионална дирекция по горите, гр. В. Търново и РИОСВ гр. Велико Търново повреди по дърветата от болести, вредители и климатични фактори. Отсичат се увредените дървета – 10 ÷ 100 % от смърча и/или бора и 10 ÷ 20% от бука.
Технически сечи – провеждат се в незначителен обем поради възникнала необходимост от просветляване на горски пътища и прокарване на просеки на въжени линии.
На територията на ДЛС Росица се водят сечи на 2,6% от площта на вододайните зони, като предвидената за добив дървесина е в размер на 73% от горскостопанския план. Поради установени повреди по изкуствено създадените иглолистни гори, 51% от дървесината се добива от санитарни и принудителни сечи за да се предотврати разпространението на болести и вредители.
Възобновителните сечи са ограничени до 27% от предвижданията на ГСП, а отгледни сечи за „прореждане“ на млади гори се провеждат само след като е осигурено задължителното провеждане на санитарните и принудителните сечи.
За ограничаване последиците от стопанската дейност ДЛС Росица е предприела редица мерки:
• „реабилитира“ извоза с въжени линии, като през 2016 г. 53% от дървесината във вододайните зони се е извозвала въздушно, без увреждане на почвите;
• увеличи извоза на дървесината с животинска тяга като най – екологосъобразен след извоза е въжени линии – 24% през 2016 г. и 55% за проверените насаждения;
• подмяна на верижните трактори с колесни за намаляване въздействието върху почвата – извозът с верижни трактори през 2016 г. е сведен до 4%;
• утвърди се традиция за създаване на малки противоерозионни съоръжения за ограничаване и недопускане на ерозия по извозните пътища и временните складове;
• дейността на ДЛС Росица се планира така, че в едно от основните водохващания да не се провеждат сечи в съответната година;
• стопанството е едно от първите в страната поддържащо международен сертификат за отговорно и природосъобразно стопанисване на горите ( от 2009 г.), като дейностите в горите ежегодно се проверяват от независими одиторски екипи.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Крими
Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.
Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.
За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Новини
Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.
Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.
„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.
Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.
Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Култура
Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.


-
Икономикапреди 6 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Кримипреди 5 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Новинипреди 6 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Кримипреди 6 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Любопитнопреди 6 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 5 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 6 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово
-
Новинипреди 4 дниРадослав Първанов е новият председател на СБЖ – Габрово






