

Новини
Проверката на сечта във вододайните зони на Габрово и Севлиево приключи

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Приключи пълната комплексна проверка на сечищата във вододайните зони на Габрово и Севлиево, информираха от Северноцентрално Държавно Предприятие – Габрово.
В изпълнение на заповед на директора на СЦДП – Габрово инж. Цветелин Миланов, комисия от служители на Централното управление извърши пълна комплексна проверка на дисциплината на ползване на всички сечища във вододайните зони – държавна горска територия (ДГТ) на гр. Габрово и гр. Севлиево през 2017 г.
Разпоредената проверка обхвана 2 териториални поделения на държавното предприятие – ДГС Габрово и ДЛС Росица. На територията на ДГС Севлиево не са издавани позволителни за сеч във вододайни зони през настоящата година.
Най – честите пропуски и нарушения установени при проверките на ДГС Габрово и ДЛС Росица са:
наличие на увреден подраст при сечта и извоза; наличие на фигури с дърва за огрев, облегнати на живи стоящи немаркирани дървета; наличие на части от стъбла, закачени на немаркирани дървета; наличие на отсечена дървесина разхвърляна в сечище, неподредена на фигури; наличие на коловози по части от извозните пътища; почистването на някои от сечищата не се извършва едновременно със сечта; почистването на някои от сечищата е по начин, неотговарящ на посочения в позволителното за сеч и технологичния план за добив на дървесина.
Поради стръмните терени масово се прилага следната практика: първоначално да се извозва строителната дървесина, а дървата и технологичната дървесина се извозват по – късно.
Почистването на сечищата се извършва при извоза на дървата, към края на срока за сеч и извоз, а сечищата почти през целия период за сеч остават частично почистени или непочистени. Тази практика не представлява нарушение на нормативната уредба.
Общото състояние на сечищата по време на сечта обаче не създава впечатление за отговорно стопанисване и придобива изискващият се от нормативната уредба вид непосредствено преди освидетелстване на сечищата.
В тази връзка е изискано от ръководствата на ДГС Габрово и ДЛС Росица да предприемат действия за промяна начина на работа на фирмите-изпълнители и сечищата да се почистват едновременно със сечта.
В 93 от проверените 106 подотдела сечищата са действащи (срока им за сеч и извоз не е изктекъл) и непочистването им към момента на проверката, както и наличието на коловози по части от извозните пътища, ще се превърнат в нарушения, ако са налице при освидетелстването на сечищата.
Другият често срещан пропуск – обелване на кората на дървета не е масов на фона на броя на маркираните дървета (обикновено от няколко стотин до няколко хиляди) и на общия брой дървета в насаждението. Въпреки това задължително се предприемат мерки за опазване на дърветата покрай извозните пътища.
Протоколите от проверките, съдържащи конкретни констатации и предписания по подотдели, са изпратени до директорите на ДГС Габрово и ДЛС Росица с указания за предприемане на незабавни действия за отстраняване на пропуските и нарушенията.
При установена виновност, ще бъдат предприети действия по санкциониране на нарушителите съгласно действащата нормативна уредба, като ще се приложат предвидените в договорите с изпълнителите на сечта санкции и неустойки.
Предприятието е изискало двете стопанства да проведат срещи с изпълнителите на сечта, като ги запознаят с основните проблеми, констатирани при проверките, с цел недопускането им в бъдеще.
Сечите, за които са издадени позволителни за сеч в държавните горски територии на ДГС Габрово и ДЛС Росица през 2017 г. са законосъобразни, предвидени в задължителните за изпълнение горскостопански планове или в одобрени по надлежния ред план-извлечения и се провеждат при спазване на нормативната уредба.
Добивът и продажбата на дървесината са организирани съгласно изискванията на Наредба за възлагане на дейностите в горските територии и продажбата на дървесина, като изпълнителите на добива и купувачите на дървесината се определят на открити конкурси и търгове, включително и електронни.
Площта на вододайните зони на територията на ДГС Габрово е 11 458 ха – 59% от площта на държавните горски територии в стопанството. Запасът им на дървесина е 2 840 880 куб.м., а годишният прираст – 35 230 куб.м. Горскостопанският план (ГСП) е съобразен с изискването на чл. 77, ал. 12 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии – ползването на дървесина от всички планирани сечи да не превишава прираста. Предвиденото годишно ползване на дървесина във вододайните зони по ГСП е 16 525 куб.м. и представлява 47% от годишния прираст или 0,6% от запаса на горите във вододайните зони, в това число:
– възобновителни сечи – 8 907 куб.м.;
– отгледни сечи – 6 416 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 1 202 куб.м.
За периода 1 януари – 12.07.2017 г. за сечи във вододайните зони в района на ДГС Габрово са издадени позволителни за сеч за 66 подотдела, за ползване на 12 725 куб.м. дървесина, от които:
– възобновителни сечи – 4 799 куб.м.;
– отгледни сечи – 1 962 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 3 407 куб.м.;
– технически сечи – 2 557 куб.м.
Възобновителни сечи – издадените позволителни за сеч са за отсичане на 20 ÷ 25% от дървесината в предвидените насаждения.
Отгледни сечи – провеждането им е ограничено, предвид задължителното провеждане на санитарни и принудителни сечи. Провеждат се за осигуряване растежен простор на оставащите дървета като се отсича 15 ÷ 30% от дървесината в насажденията.
Санитарни и принудителни сечи – при предвидените по ГСП 1 202 куб.м. годишно, са издадени позволителни за сеч за 4 193 куб.м. Провеждат се в насаждения с установени от Лесозащитна станция (ЛЗС), гр. София и Регионална дирекция по горите, гр. В. Търново и РИОСВ гр. Велико Търново повреди по дърветата от болести, вредители и климатични фактори. Отсичат се увредените дървета – 10 ÷ 100 % от смърча и/или бора.
Технически сечи – провеждат се във връзка с изпълнението на инфраструктурен обект: Национален обект Път ІІІ-5004 „Обход на град Габрово“, както и за почистване на ел.просека.
На територията на ДГС Габрово се водят сечи на 2,1% (242,7 ха) от площта на вододайните зони, като предвидената за добив дървесина е в размер на 77% (12 725 куб.м) от горскостопанския план или 36% от годишния прираст.
Поради установени повреди по изкуствено създадените иглолистни гори, 27% от дървесината се добива от санитарни и принудителни сечи, за да се предотврати разпространението на болести и вредители и да се оползотвори дървесината преди загниване и разлагане.
Възобновителните сечи се провеждат на 54% от предвижданията на ГСП, а отгледни сечи за „прореждане“ на млади гори – само след като е осигурено задължителното провеждане на санитарните и принудителните сечи.
Площта на вододайните зони на територията на ДЛС Росица е 5 585 ха – 56% от площта на държавните горски територии в стопанството. Запасът им на дървесина е 1 718 080 куб.м., а годишният прираст – 24 700 куб.м.
В горскостопанския план (ГСП) е приложена отделна глава „Вододайни зони“, съобразена с изискването на чл. 77, ал. 12 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии – ползването на дървесина от всички планирани сечи не превишава прираста. Предвиденото годишно ползване на дървесина по ГСП е 19 336 куб.м. и представлява 78% от годишния прираст или 1,1% от запаса на горите във вододайните зони, в това число:
– възобновителни сечи – 11 110 куб.м.;
– отгледни сечи – 7 390 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 830 куб.м.
За периода 01.01. – 12.07.2017 г. за сечи във вододайните зони в района на ДЛС Росица са издадени позволителни за сеч за 40 подотдела, за ползване на 14 160 куб.м. дървесина, от които:
– възобновителни сечи – 2 991 куб.м.;
– отгледни сечи – 3 676 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 7 267 куб.м.;
– технически сечи – 226 куб.м.
Възобновителни сечи – в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за санитарно-охранителните зони, ограничение за провеждане на възобновителните сечи е заложено в ГСП, като са планирани само част от насажденията, отговарящи на условията за водене на възобновителни сечи. В изпълнение на писмо № 07-9/25.01.2017 г. на Министерство на земеделието и храните, СЦДП ДП Габрово разпореди на ДЛС Росица ползването от възобновителни сечи във вододайните зони да не превишава 80% от предвижданията на ГСП. Издадените позволителни за сеч са за отсичане на 20% от дървесината в насажденията с възобновителни сечи.
Отгледни сечи – провеждането им е ограничено, предвид задължителното провеждане на санитарни и принудителни сечи. Отсича се 15 ÷ 20% от дървесината в насажденията.
Санитарни и принудителни сечи – при предвидените по ГСП 830 куб.м. годишно, са издадени позволителни за сеч за 7 267 куб.м. Провеждат се в насаждения с установени от Лесозащитна станция (ЛЗС), гр. София и Регионална дирекция по горите, гр. В. Търново и РИОСВ гр. Велико Търново повреди по дърветата от болести, вредители и климатични фактори. Отсичат се увредените дървета – 10 ÷ 100 % от смърча и/или бора и 10 ÷ 20% от бука.
Технически сечи – провеждат се в незначителен обем поради възникнала необходимост от просветляване на горски пътища и прокарване на просеки на въжени линии.
На територията на ДЛС Росица се водят сечи на 2,6% от площта на вододайните зони, като предвидената за добив дървесина е в размер на 73% от горскостопанския план. Поради установени повреди по изкуствено създадените иглолистни гори, 51% от дървесината се добива от санитарни и принудителни сечи за да се предотврати разпространението на болести и вредители.
Възобновителните сечи са ограничени до 27% от предвижданията на ГСП, а отгледни сечи за „прореждане“ на млади гори се провеждат само след като е осигурено задължителното провеждане на санитарните и принудителните сечи.
За ограничаване последиците от стопанската дейност ДЛС Росица е предприела редица мерки:
• „реабилитира“ извоза с въжени линии, като през 2016 г. 53% от дървесината във вододайните зони се е извозвала въздушно, без увреждане на почвите;
• увеличи извоза на дървесината с животинска тяга като най – екологосъобразен след извоза е въжени линии – 24% през 2016 г. и 55% за проверените насаждения;
• подмяна на верижните трактори с колесни за намаляване въздействието върху почвата – извозът с верижни трактори през 2016 г. е сведен до 4%;
• утвърди се традиция за създаване на малки противоерозионни съоръжения за ограничаване и недопускане на ерозия по извозните пътища и временните складове;
• дейността на ДЛС Росица се планира така, че в едно от основните водохващания да не се провеждат сечи в съответната година;
• стопанството е едно от първите в страната поддържащо международен сертификат за отговорно и природосъобразно стопанисване на горите ( от 2009 г.), като дейностите в горите ежегодно се проверяват от независими одиторски екипи.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Новини
Затварят частично бул.“Априлов“ заради новото кръгово


Във връзка с разширяване обхвата на дейностите по изграждането на новото кръгово кръстовище в Габрово – при бул. „Васил Априлов“ и ул. „Юрий Венелин“, се въвежда временна организация на движението, информираха от местната общинска администрация.
Моторни превозни средства, движещи се посока от стадион “Христо Ботев“ към центъра на града ще бъдат изцяло пренасочени по ул. „Юрий Венелин“. Организацията влиза в сила от понеделник, 2 юни, до приключване на дейностите в този етап от строителството.
Строително-монтажните работи по изграждане на кръговото кръстовище ще се изпълняват на шест етапа, като във всеки от тях ще има поетапно затваряне на различни участъци от уличната мрежа.
Строителните дейности ще се извършват само в светлата част на денонощието, като в тъмната част и при намалена видимост работните зони ще бъдат сигнализирани със светлинна сигнализация.
Ще бъде осигурен свободен достъп за автомобили със специален режим на движение, включително при аварийни ситуации.
Целта на проекта е подобряване на организацията и безопасността на движението на кръстовището, разпределящо основни пътникопотоци и намаляване на предпоставките за пътно-транспортни произшествия.
Община Габрово призовава гражданите и участниците в движението за повишено внимание и спазване на въведената сигнализация и благодари за разбирането и търпението по време на изпълнението на проекта.

Култура
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“


На 2 юни от 19.00 ч. в Дома на културата „Емануил Манолов“ в Габрово, зрителите ще могат да се насладят на хитовата театрална постановка „Лъжата“ от Флориан Зелер, с режисура на Борислав Чакринов.
Събитието се реализира благодарение на Импресарска къща „Верди Арт“ и продуцентска компания Viva Arte. На сцената ще се качат някои от най-популярните и обичани български актьори: Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов и Милена Маркова – Маца.
Пиесата „Лъжата“ представя живота на две семейни двойки от средната класа, въвлечени в поредица от изневери, подозрения и недоизказани истини.

Спектакълът е едновременно смешен и болезнено реалистичен – портрет на съвременния човек, изгубен между морал, удобство и страх да погледне истината в очите.
Комедията предлага на зрителите вихрушка от интриги, полуистини и неочаквани обрати, поднесени с много хумор и актьорска експресивност. Режисьорът Борислав Чакринов успява с лекота да преведе публиката през лабиринта на съвременните човешки взаимоотношения и да провокира смях, съчувствие и размисъл.

Билети можете да намерите на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, всеки работен ден от 10.00 – 14.00 ч. и 15.00 – 19.00 ч. Вашите резервации можете да направите на телефон: 0896 745 100 или да закупите онлайн билети – скоро достъпни на: https://entase.to/upf
*Допълнителна информация: 0898 293 951. При закъснение над 10 минути, местата по билетите не са гарантирани. Зрителите ще бъдат настанявани по преценка на организаторите.


-
Културапреди един ден
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 7 дни
Ден за борба със затлъстяването се проведе в парк „Маркотея“
-
Новинипреди 7 дни
„Янтра“ излиза за победа в битката за бараж
-
Новинипреди 7 дни
Таня Христова изпрати лично послание към габровските абитуриенти
-
Новинипреди 6 дни
Честит 24 май! Ден на българската просвета и култура и славянската писменост
-
Новинипреди 7 дни
Музейни специалисти и библиотекари протестираха за по-високи заплати
-
Новинипреди 3 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Новинипреди 3 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново