Свържи се с нас

Новини

Проверката на сечта във вододайните зони на Габрово и Севлиево приключи

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Приключи пълната комплексна проверка на сечищата във вододайните зони на Габрово и Севлиево, информираха от Северноцентрално Държавно Предприятие – Габрово.

В изпълнение на заповед на директора на СЦДП – Габрово инж. Цветелин Миланов, комисия от служители на Централното управление извърши пълна комплексна проверка на дисциплината на ползване на всички сечища във вододайните зони – държавна горска територия (ДГТ) на гр. Габрово и гр. Севлиево през 2017 г.

Разпоредената проверка обхвана 2 териториални поделения на държавното предприятие – ДГС Габрово и ДЛС Росица. На територията на ДГС Севлиево не са издавани позволителни за сеч във вододайни зони през настоящата година.

Най – честите пропуски и нарушения установени при проверките на ДГС Габрово и ДЛС Росица са:
наличие на увреден подраст при сечта и извоза; наличие на фигури с дърва за огрев, облегнати на живи стоящи немаркирани дървета; наличие на части от стъбла, закачени на немаркирани дървета; наличие на отсечена дървесина разхвърляна в сечище, неподредена на фигури; наличие на коловози по части от извозните пътища; почистването на някои от сечищата не се извършва едновременно със сечта; почистването на някои от сечищата е по начин, неотговарящ на посочения в позволителното за сеч и технологичния план за добив на дървесина.

Поради стръмните терени масово се прилага следната практика: първоначално да се извозва строителната дървесина, а дървата и технологичната дървесина се извозват по – късно.

Почистването на сечищата се извършва при извоза на дървата, към края на срока за сеч и извоз, а сечищата почти през целия период за сеч остават частично почистени или непочистени. Тази практика не представлява нарушение на нормативната уредба.

Общото състояние на сечищата по време на сечта обаче не създава впечатление за отговорно стопанисване и придобива изискващият се от нормативната уредба вид непосредствено преди освидетелстване на сечищата.

В тази връзка е изискано от ръководствата на ДГС Габрово и ДЛС Росица да предприемат действия за промяна начина на работа на фирмите-изпълнители и сечищата да се почистват едновременно със сечта.

В 93 от проверените 106 подотдела сечищата са действащи (срока им за сеч и извоз не е изктекъл) и непочистването им към момента на проверката, както и наличието на коловози по части от извозните пътища, ще се превърнат в нарушения, ако са налице при освидетелстването на сечищата.

Другият често срещан пропуск – обелване на кората на дървета не е масов на фона на броя на маркираните дървета (обикновено от няколко стотин до няколко хиляди) и на общия брой дървета в насаждението. Въпреки това задължително се предприемат мерки за опазване на дърветата покрай извозните пътища.

Протоколите от проверките, съдържащи конкретни констатации и предписания по подотдели, са изпратени до директорите на ДГС Габрово и ДЛС Росица с указания за предприемане на незабавни действия за отстраняване на пропуските и нарушенията.

При установена виновност, ще бъдат предприети действия по санкциониране на нарушителите съгласно действащата нормативна уредба, като ще се приложат предвидените в договорите с изпълнителите на сечта санкции и неустойки.

Предприятието е изискало двете стопанства да проведат срещи с изпълнителите на сечта, като ги запознаят с основните проблеми, констатирани при проверките, с цел недопускането им в бъдеще.

Сечите, за които са издадени позволителни за сеч в държавните горски територии на ДГС Габрово и ДЛС Росица през 2017 г. са законосъобразни, предвидени в задължителните за изпълнение горскостопански планове или в одобрени по надлежния ред план-извлечения и се провеждат при спазване на нормативната уредба.

Добивът и продажбата на дървесината са организирани съгласно изискванията на Наредба за възлагане на дейностите в горските територии и продажбата на дървесина, като изпълнителите на добива и купувачите на дървесината се определят на открити конкурси и търгове, включително и електронни.

Площта на вододайните зони на територията на ДГС Габрово е 11 458 ха – 59% от площта на държавните горски територии в стопанството. Запасът им на дървесина е 2 840 880 куб.м., а годишният прираст – 35 230 куб.м. Горскостопанският план (ГСП) е съобразен с изискването на чл. 77, ал. 12 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии – ползването на дървесина от всички планирани сечи да не превишава прираста. Предвиденото годишно ползване на дървесина във вододайните зони по ГСП е 16 525 куб.м. и представлява 47% от годишния прираст или 0,6% от запаса на горите във вододайните зони, в това число:
– възобновителни сечи – 8 907 куб.м.;
– отгледни сечи – 6 416 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 1 202 куб.м.

За периода 1 януари – 12.07.2017 г. за сечи във вододайните зони в района на ДГС Габрово са издадени позволителни за сеч за 66 подотдела, за ползване на 12 725 куб.м. дървесина, от които:
– възобновителни сечи – 4 799 куб.м.;
– отгледни сечи – 1 962 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 3 407 куб.м.;
– технически сечи – 2 557 куб.м.

Възобновителни сечи – издадените позволителни за сеч са за отсичане на 20 ÷ 25% от дървесината в предвидените насаждения.

Отгледни сечи – провеждането им е ограничено, предвид задължителното провеждане на санитарни и принудителни сечи. Провеждат се за осигуряване растежен простор на оставащите дървета като се отсича 15 ÷ 30% от дървесината в насажденията.

Санитарни и принудителни сечи – при предвидените по ГСП 1 202 куб.м. годишно, са издадени позволителни за сеч за 4 193 куб.м. Провеждат се в насаждения с установени от Лесозащитна станция (ЛЗС), гр. София и Регионална дирекция по горите, гр. В. Търново и РИОСВ гр. Велико Търново повреди по дърветата от болести, вредители и климатични фактори. Отсичат се увредените дървета – 10 ÷ 100 % от смърча и/или бора.

Технически сечи – провеждат се във връзка с изпълнението на инфраструктурен обект: Национален обект Път ІІІ-5004 „Обход на град Габрово“, както и за почистване на ел.просека.

На територията на ДГС Габрово се водят сечи на 2,1% (242,7 ха) от площта на вододайните зони, като предвидената за добив дървесина е в размер на 77% (12 725 куб.м) от горскостопанския план или 36% от годишния прираст.

Поради установени повреди по изкуствено създадените иглолистни гори, 27% от дървесината се добива от санитарни и принудителни сечи, за да се предотврати разпространението на болести и вредители и да се оползотвори дървесината преди загниване и разлагане.

Възобновителните сечи се провеждат на 54% от предвижданията на ГСП, а отгледни сечи за „прореждане“ на млади гори – само след като е осигурено задължителното провеждане на санитарните и принудителните сечи.

Площта на вододайните зони на територията на ДЛС Росица е 5 585 ха – 56% от площта на държавните горски територии в стопанството. Запасът им на дървесина е 1 718 080 куб.м., а годишният прираст – 24 700 куб.м.

В горскостопанския план (ГСП) е приложена отделна глава „Вододайни зони“, съобразена с изискването на чл. 77, ал. 12 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии – ползването на дървесина от всички планирани сечи не превишава прираста. Предвиденото годишно ползване на дървесина по ГСП е 19 336 куб.м. и представлява 78% от годишния прираст или 1,1% от запаса на горите във вододайните зони, в това число:
– възобновителни сечи – 11 110 куб.м.;
– отгледни сечи – 7 390 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 830 куб.м.

За периода 01.01. – 12.07.2017 г. за сечи във вододайните зони в района на ДЛС Росица са издадени позволителни за сеч за 40 подотдела, за ползване на 14 160 куб.м. дървесина, от които:
– възобновителни сечи – 2 991 куб.м.;
– отгледни сечи – 3 676 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 7 267 куб.м.;
– технически сечи – 226 куб.м.

Възобновителни сечи – в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за санитарно-охранителните зони, ограничение за провеждане на възобновителните сечи е заложено в ГСП, като са планирани само част от насажденията, отговарящи на условията за водене на възобновителни сечи. В изпълнение на писмо № 07-9/25.01.2017 г. на Министерство на земеделието и храните, СЦДП ДП Габрово разпореди на ДЛС Росица ползването от възобновителни сечи във вододайните зони да не превишава 80% от предвижданията на ГСП. Издадените позволителни за сеч са за отсичане на 20% от дървесината в насажденията с възобновителни сечи.

Отгледни сечи – провеждането им е ограничено, предвид задължителното провеждане на санитарни и принудителни сечи. Отсича се 15 ÷ 20% от дървесината в насажденията.

Санитарни и принудителни сечи – при предвидените по ГСП 830 куб.м. годишно, са издадени позволителни за сеч за 7 267 куб.м. Провеждат се в насаждения с установени от Лесозащитна станция (ЛЗС), гр. София и Регионална дирекция по горите, гр. В. Търново и РИОСВ гр. Велико Търново повреди по дърветата от болести, вредители и климатични фактори. Отсичат се увредените дървета – 10 ÷ 100 % от смърча и/или бора и 10 ÷ 20% от бука.

Технически сечи – провеждат се в незначителен обем поради възникнала необходимост от просветляване на горски пътища и прокарване на просеки на въжени линии.

На територията на ДЛС Росица се водят сечи на 2,6% от площта на вододайните зони, като предвидената за добив дървесина е в размер на 73% от горскостопанския план. Поради установени повреди по изкуствено създадените иглолистни гори, 51% от дървесината се добива от санитарни и принудителни сечи за да се предотврати разпространението на болести и вредители.

Възобновителните сечи са ограничени до 27% от предвижданията на ГСП, а отгледни сечи за „прореждане“ на млади гори се провеждат само след като е осигурено задължителното провеждане на санитарните и принудителните сечи.

За ограничаване последиците от стопанската дейност ДЛС Росица е предприела редица мерки:
• „реабилитира“ извоза с въжени линии, като през 2016 г. 53% от дървесината във вододайните зони се е извозвала въздушно, без увреждане на почвите;
• увеличи извоза на дървесината с животинска тяга като най – екологосъобразен след извоза е въжени линии – 24% през 2016 г. и 55% за проверените насаждения;
• подмяна на верижните трактори с колесни за намаляване въздействието върху почвата – извозът с верижни трактори през 2016 г. е сведен до 4%;
• утвърди се традиция за създаване на малки противоерозионни съоръжения за ограничаване и недопускане на ерозия по извозните пътища и временните складове;
• дейността на ДЛС Росица се планира така, че в едно от основните водохващания да не се провеждат сечи в съответната година;
• стопанството е едно от първите в страната поддържащо международен сертификат за отговорно и природосъобразно стопанисване на горите ( от 2009 г.), като дейностите в горите ежегодно се проверяват от независими одиторски екипи.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица