Култура
Възобновиха разкопките в местността Градище край Габрово
Възобновиха разкопките на Градище, Община Габрово финансира инициативата

снимка: Община Габрово, Архив
След 25 години прекъсване, по инициатива на Община Габрово, са възобновени разкопките в местността Градище. Екипът, който на 10 юли започна работа, е воден от проф. дин Казимир Попконстантинов, преподавател по археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, от доц. д-р Росина Костова, преподавател по Византийска археология в същото висше учебно заведение и от Росен Йосифов, археолог в Регионален исторически музей-Габрово. Финансирането на разкопките е осигурено от Община Габрово.

Фотограф: Георги Димитров, РИМ-Габрово
– Проф. Попконстантинов, как бяхте привлечени към инициативата?
– Продължаваме проучването на Градище, над Габрово. Това е един малък, изграден на около 25 декара град. За съжаление все още не знаем неговото име. Разкопките са правени от 80-те години до 1992. Водят ги проф. Атанас Милчев от Софийския университет и Кина Койчева, дългогодишен археолог в РИМ-Габрово. След 25-годишно прекъсване, по инициатива на Община Габрово, лично на кмета Таня Христова и с подкрепата на Общинския съвет, решихме да възобновим разкопките.
– Инициативата е на Община Габрово, така ли?
– Инициативата е на кмета г-жа Таня Христова. Потърсиха мен и доц. д-р Росина Костова, която преподава Византийска археология във Велико Търново и е от Габрово. Ние работим в екип вече 25 години. Няма как да откажем, защото искаме да помогнем в тази инициатива. Росен Йосифов, който е мой студент, археолог в РИМ-Габрово, е трети човек в екипа. За съжаление, все още е рядко явление Община да финансира такова начинание.
– Може би не се осъзнава още, че ако се намерят ценности от миналото, това прави едно място привлекателно в съвременността?
– Именно! Тук е проявен рационализъм. Има поглед върху това, което ще привлече не само средства, но и внимание към историята, свързана с Габрово. Още първия ден от разкопките имаме интересни открития. Първо намерихме няколко малки пластини от цветен метал – бронз. Наподобяват монети, но след анализ може да се каже. На 10-15 см. от съвременния терен намерихме железен предмет с дължина 18 см. Това е стилос – писало, което се ползва за писане върху восък. Още от Античността при обучение на децата и в канцелариите са ползвали този метод. Малки дървени кутийки са запълнени с восък, върху който с острието се пише. С обратната страна, която е като лопатка, се изглажда восъка, за да се пише наново.

Фотограф: Георги Димитров, РИМ-Габрово
– Къде го открихте?
– На 25 м. северно от Базиликата, която е в самата крепост. Дали тук ще открием основи на сграда, в която са обучавани децата от самия град, административна или духовна сграда, предстои да се определи, когато тя бъде открита. Този предмет, от 5-6 век, е много важен, защото ни обнадеждава за разсъждения в няколко посоки. Екипът ни изказва своята благодарност за идеята да се възобновят разкопките от страна на местната власт. Това е туристически обект. Той ще бъде един от важните в региона, защото заедно с други от този тип, може да бъде свързан в един туристически тур. В плевенско имаме няколко крепости, от двете страни на Стара планина – също. Велико Търново е административен център не само през Второто българско царство, но и в по-ранен период – 5-6 век. Крепостта Градище е от този период, има податки и за 4 век. Благодаря на колегата Кина Койчева, която сподели своя опит с нас и не прояви никаква ревност, че някой друг проучва разкопките. В лицето на Красимира Чолакова, директор на РИМ-Габрово, също получаваме голямо съдействие. Намирането на стилоса е важно, това е бялата лястовичка за разкопките. Народът казва, че една лястовица пролет не прави, но тя известява, че идва пролетта.

Фотограф: Георги Димитров, РИМ-Габрово
Фотограф: Георги Димитров, РИМ-Габрово
Автор на интервюто: Тихомир Църов.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гайдарското свирене, което завладя ЮНЕСКО, оживява в РЕМО „Етър“

По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.
Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.
Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.
В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.
Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.

Култура
Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.
Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.
Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.
Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.
Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.
Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.
На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.
Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

-
Новинипреди 6 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 7 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Новинипреди 6 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 3 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди 3 дниМъж падна от мост в река Росица
-
Културапреди 2 дни„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври
-
Културапреди 3 дни„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се върна на победния път след успех над лидера Вихрен








