Свържи се с нас

Култура

Възобновиха разкопките в местността Градище край Габрово

Възобновиха разкопките на Градище, Община Габрово финансира инициативата

Published

on

снимка: Община Габрово, Архив

След 25 години прекъсване, по инициатива на Община Габрово, са възобновени разкопките в местността Градище. Екипът, който на 10 юли започна работа, е воден от проф. дин Казимир Попконстантинов, преподавател по археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, от доц. д-р Росина Костова, преподавател по Византийска археология в същото висше учебно заведение и от Росен Йосифов, археолог в Регионален исторически музей-Габрово. Финансирането на разкопките е осигурено от Община Габрово.

Фотограф: Георги Димитров, РИМ-Габрово

– Проф. Попконстантинов, как бяхте привлечени към инициативата?

– Продължаваме проучването на Градище, над Габрово. Това е един малък, изграден на около 25 декара град. За съжаление все още не знаем неговото име. Разкопките са правени от 80-те години до 1992. Водят ги проф. Атанас Милчев от Софийския университет и Кина Койчева, дългогодишен археолог в РИМ-Габрово. След 25-годишно прекъсване, по инициатива на Община Габрово, лично на кмета Таня Христова и с подкрепата на Общинския съвет, решихме да възобновим разкопките.

– Инициативата е на Община Габрово, така ли?

– Инициативата е на кмета г-жа Таня Христова. Потърсиха мен и доц. д-р Росина Костова, която преподава Византийска археология във Велико Търново и е от Габрово. Ние работим в екип вече 25 години. Няма как да откажем, защото искаме да помогнем в тази инициатива. Росен Йосифов, който е мой студент, археолог в РИМ-Габрово, е трети човек в екипа. За съжаление, все още е рядко явление Община да финансира такова начинание.

– Може би не се осъзнава още, че ако се намерят ценности от миналото, това прави едно място привлекателно в съвременността?

– Именно! Тук е проявен рационализъм. Има поглед върху това, което ще привлече не само средства, но и внимание към историята, свързана с Габрово. Още първия ден от разкопките имаме интересни открития. Първо намерихме няколко малки пластини от цветен метал – бронз. Наподобяват монети, но след анализ може да се каже. На 10-15 см. от съвременния терен намерихме железен предмет с дължина 18 см. Това е стилос – писало, което се ползва за писане върху восък. Още от Античността при обучение на децата и в канцелариите са ползвали този метод. Малки дървени кутийки са запълнени с восък, върху който с острието се пише. С обратната страна, която е като лопатка, се изглажда восъка, за да се пише наново.

Фотограф: Георги Димитров, РИМ-Габрово

– Къде го открихте?

– На 25 м. северно от Базиликата, която е в самата крепост. Дали тук ще открием основи на сграда, в която са обучавани децата от самия град, административна или духовна сграда, предстои да се определи, когато тя бъде открита. Този предмет, от 5-6 век, е много важен, защото ни обнадеждава за разсъждения в няколко посоки. Екипът ни изказва своята благодарност за идеята да се възобновят разкопките от страна на местната власт. Това е туристически обект. Той ще бъде един от важните в региона, защото заедно с други от този тип, може да бъде свързан в един туристически тур. В плевенско имаме няколко крепости, от двете страни на Стара планина – също. Велико Търново е административен център не само през Второто българско царство, но и в по-ранен период – 5-6 век. Крепостта Градище е от този период, има податки и за 4 век. Благодаря на колегата Кина Койчева, която сподели своя опит с нас и не прояви никаква ревност, че някой друг проучва разкопките. В лицето на Красимира Чолакова, директор на РИМ-Габрово, също получаваме голямо съдействие. Намирането на стилоса е важно, това е бялата лястовичка за разкопките. Народът казва, че една лястовица пролет не прави, но тя известява, че идва пролетта.

Фотограф: Георги Димитров, РИМ-Габрово

Фотограф: Георги Димитров, РИМ-Габрово
Автор на интервюто: Тихомир Църов.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица