Култура
София Филм Фест гостува за осма поредна година в Габрово

София Филм Фест гостува за осма поредна година в Габрово, със специална селекция филми. Събитието е факт благодарение на съвместните усилия на Арт Фест/София Филм Фест и Община Габрово, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“, веригата киносалони Europa Cinemas, както и спонсорите на инициативата „София Филм Фест на път”.
Зала „Възраждане” отново ще бъде дом за киноманите, в рамките на четири дни през месец юни.
Филмите са десет, а цената на билета е 3 лева !
Програмата стартира на 8 юни (четвъртък) в 18,00 часа с филма, с който беше открит 21-вия София Филм Фест през март – „Белгийският крал” („King of the Belgians”, Белгия-Холандия-България, 2016), като творбата ще бъде представена от директора на София Филм Фест и копродуцент на филма – Стефан Китанов, както и от актрисите-певици Екатерина Ангелова и Ваня Вакари.
Световната премиера на четвъртия игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс беше в програмата „Хоризонти” на 73-ия кинофестивал във Венеция 2016. Оттогава филмът е участвал с успех и вече е поканен в програмите на почти 50 фестивала по целия свят, сред които Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин, Ротердам, Гьотеборг и София.
„Белгийският крал” е една комедия, изпълнена с меланхолия, подобно на самия крал (в ролята е прекрасният Петер Ван ден Бегин), и с красотата на многогласното българско пеене, което всъщност прави възможно пътешествието на краля през Балканите… Ние не знаем кога се развива действието – дали в миналото или бъдещето, но тази историческа свобода дава възможност на режисьорите да говорят за Европа днес с лекота и с известна горчивина, независимо от това дали става дума за Белгия, Турция или Балканите…” cineuropa.org
Първата фестивална вечер продължава в 20,15 часа с едно изключително важно заглавие – най-новия филм на Андрей Кончаловски. Световната премиера на „РАЙ” (Русия-Германия, 2016) беше на 73-ия фестивал във Венеция. Наградата „Сребърен лъв” за най-добър режисьор бе получена от двама творци – Андрей Кончаловски за „Рай” и Амат Ескаланте за неговия филм „Опасна зона”. „РАЙ” разказва завладяваща история за съдбите на трима души – Олга, Жюл и Хелмут, чиито пътища се пресичат сред безмилостните разрушения от Втората световна война. Ролите са разпределени между Юлия Висоцка, Кристиан Клаус, Филип Дюкен, Виктор Сухоруков, Петер Курт и др.
„В историята има много големи трагедии, повечето от които се загнездват в паметта ни като древни грехове, които не биха могли да се повторят в наши дни. Един от най-ужасяващите моменти в историята на нашето поколение е издигането на власт на нацистката партия в Германия и избиването на милиони хора, които не се вписваха в идеала на нацистите за „перфектния” немски „рай”… „Рай” е образ-разсъждение върху историята на ХХ век, изпълнена с големи илюзии, погребани в руини; върху опасността от омразата, която властва между хората и отчаяната необходимост от любов, която човечеството трябва да използва в битката си с повсеместното зло…” – Андрей Кончаловски
На 9 юни (петък) в 18,00 часа започва прожекцията на един от най-добрите български филми от последните няколко години – „СЛАВА” („Glory”, България-Гърция, 2016) на авторския дует Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Филмът беше удостоен с наградата за Най-добър балкански филм на 21-вия София Филм Фест и има в актива си десетки отличия от международни филмови форуми в цял свят. Филмът ще бъде представен от актьора, изпълняващ главната роля в историята – Стефан Денолюбов, който ще очаква впечатленията на публиката и въпросите на зрителите.
Кантонерът Цанко Петров намира милиони левове на влаковите релси. Решава да ги предаде на полицията и в замяна е награден с нов ръчен часовник, който скоро спира да работи, a пиарът на Министерството на транспорта губи стария му часовник. Петров започва отчаяна битка не само за стария си часовник, но и за изгубеното си достойнство.
„Интересуват ни социалните теми, темите за отношенията между хората. Харесва ни да правим човешки филми за човешки същества, които показват как тези човешки същества живеят в реалността, била тя политическа или социална. Фокусираме се върху това как те се справят с всичко, което им се случва. „Урок“ е първият филм от нашата трилогия, „Слава“ е вторият. Вдъхновяваме се от вестникарските заглавия. Това е основата: и в двете истории има социален елемент, какъвто ще има и в третия филм.”
Кристина Грозева и Петър Вълчанов пред FourThreeFilm.com
Втората фестивална вечер предлага още една забележителна среща, с един от емблематичните филми на 2016 година. С наградата на ФИПРЕССИ от Кан и Сан Себастиан, с номинация за чуждоезични „Оскар” и „Златен Глобус”, носител на Наградата LUX на Европейския парламент за 2016 година, с пет отличия на Европейските филмови награди (най-добри актьор, актриса, сценарий, режисура и най-добър филм), третият филм на Марен Аде – „Тони Ердман” беше един от важните акценти на 21-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест.
Премиерата на копродукцията между Германия, Австрия и Румъния беше на фестивала в Кан, където по червения килим минаха и… кукерски маски от България. Това е една топла, трогателна, забавна история, посветена на сложните взаимоотношения между една дъщеря, която заема отговорна позиция в корпоративна структура и се е отдала на работохолизъм (Сандра Хюлер) и нейния нестандартно-находчив и забавен възрастен татко (Петер Симоничек). „Тони Ердман” е филм, който не бива да бъде пропускан!
Кен Лоуч отново беше удостоен с престижната „Златна палма” в Кан – десет години след „Вятърът в ечемичените ниви”. „АЗ, ДАНИЕЛ БЛЕЙК” („I, Daniel Blake”, Великобритания-Франция-Белгия, 2016) ще бъде представен пред публиката в Габрово в събота (10 юни), от 18,00 часа. Филмът има в актива си още десетки награди от различни филмови форуми и предава историята на един възрастен дърводелец, чийто живот се разпада на парчета в огромното море на бюрокрацията. Създаден с хумор, топлина и отчаяние, филмът е безкомпромисен – пленява с естествената простота на разказа, близка до минимилизъм, запазена марка за филмите на Кен Лоуч и неговото социално кино. Израз на загриженост към все по-обедняващите обикновени хора, историята се превърна в полемичен разказ за сблъсъка със системата на един обикновен човек – Даниел Блейк (в ролята Дейв Джоунс). Сред абсурдната джунгла от сиви офиси и досадни чиновнци, осигуряващи помощи за безработни и хора в неравностойно положение, Даниел се сприятелява с Кейти (Хейли Скуайърс), самотна майка на две деца в подобна ситуация. Двамата решават, че е по-честно да не се играе по правилата на бюрократичния свят и да не бъдат фалшиви…
„Често си припомням една стара фраза: „Агитирайте, образовайте, организирайте”. Сигурен съм, че не може да образовате толкова много, колкото би ни се искало, но пък може да задавате въпроси; като цяло е трудно да организирате чрез филмите си, но със сигурност може да агитирате. Аз мисля, че да агитираш е голяма цел, защото да бъдеш самодоволен за неща, които са нетърпими, е просто неприемливо. Герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти – това е същността на драмата. Мисля, че гневът може да бъде много конструктивен – гневът, който оставя публиката с усещането за нещо неразрешено като проблем, с някакво предизвикателство, той може да свърши добра работа.” – Кен Лоуч
Показана премиерно в „Петнайсетдневката на режисьорите” в Кан, най-новата творба с подписа на Паоло Вирдзи „ЛУДЕТИНИ” („Like Crazy”, Италия-Франция, 2016) среща зрителите с две дами, настанени в психиатрична клиника в Тоскана. Животът ги събира по случайност, те не се поколебават да грабнат шанса и да избягат заедно и се оказват в приключение, което ще промени съдбата им завинаги… Превърнал се в любимец на публиката на фестивалите във Валядолид и Варшава, този филм вече завладява сърцата и на киноманите в България, благодарение на страхотните актриси Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти. Начален час на прожекцията в Габрово – 20,00 часа, на 10 юни (събота).
С първата неделна прожекция на 11 юни, начален час 11,00 – предлагат фестивална среща с един провокативен и увлекателен документален филм, който ще очарова зрители от всички поколения. Люк Жаке покори света с епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година, превърнал се в една от най-успешните документални продукции на всички времена и в боксофис хит с приходи над 127 милиона долара. Най-новата творба на режисьора отново е посветена на императорските пингвини в Антарктида. Заснет на снежния континент миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция, „ИМПЕРАТОРЪТ” („L’empereur”/„March of the Penguins 2”, Франция, 2016) предлага на зрителите невиждани кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин, на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин, чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата… Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея…
В програмата на „София Филм Фест в Габрово” е включена една страхотна, трогателна биографична творба, посветена на може би най-великия футболист на всички времена – „ПЕЛЕ: РАЖДАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА” („Pele: Birth of a Legend”, САЩ, 2016). Прожекцията на филма на Джеф и Майкъл Цимбалист започва в 16,00 часа, в неделя, 11 юни. От гетата в Бразилия до централно място на едно от най-големите спортни събития в света, кариерата на Пеле, започнала от това, че става най-младия футболист (на 17 години), спечелил Световната купа, е истинско чудо. „Пеле: Раждането на една легенда” е изпълнен със смях, житейски уроци и сърдечност. Това е един вдъхновяващ биографичен филм, който дава прекрасна възможност на всички фенове да се запознаят с пътя на легендата Пеле.
На финала на 21-вия София Филм Фест „БЕЗБОГ” („Godless”, България-Дания-Франция, 2016) получи Голямата награда „София – град на киното” в Международния конкурс, както и с Наградата за най-добър български игрален филм, определена от международно жури. Отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза” филм на Ралица Петрова е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с фалшиви самоличности, която неочаквано проявява пристъп на човечност.
„Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия. Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”. Филмът ще бъде представен в Габрово от Ралица Петрова – автор и режисьор, която ще бъде специален гост и ще очаква Вашите впечатления и въпроси!
Предложението за финал на фестивалната ни програма в Габрово през 2017 година е „ФРАНЦ” („Frantz”, Франция-Германия, 2016), най-новия филм на майстора на модерното френско кино Франсоа Озон („Осем жени”, „Басейнът”). Творбата е увлекателно упражнение по стил в черно-белия спектър, което отвежда зрителите в дните след Първата световна война, за да им разкаже история, наситена с любов и драматични обрати. Анна тъгува за годеника си и всеки ден носи цветя на гроба му. Именно там немската девойка среща тайнствен французин, който също е дошъл да отдаде почит на загиналия Франц. Премиерата на копродукцията между Франция и Германия беше на Венецианския фестивал през септември 2016, а Паула Беер беше удостоена с наградата „Марчело Мастрояни” за най-добра млада актриса. В ролята на младия французин е Пиер Нини, когото видяхме фестивално у нас в образа на прочутия дизайнер във филма на Жалил Леспер „Ив Сен Лоран”.
Ето какво споделя Озон за своята работа по „Франц”: „Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филма, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен… Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална.”
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Проф. Светла Димитрова е избрана за втори мандат начело ИКОМ – България

Българският национален комитет на ИКОМ играе активна роля в музейния сектор през 2025 г., стана ясно от отчета на организацията, направен по време на годишното отчетно-изборно събрание. Членовете на организацията избраха за втори мандат досегашния председател проф. д-р Светла Димитрова, зам.-председатели са д-р Аксиния Бутева и Елка Пенкова, секретар е Калин Тодоров, а членове Александър Вълчев, Петър Стефанов и Теодор Йорданов.
През 2025 г. дейността на Българския национален комитет на International Council of Museums (ИКОМ) е насочена към укрепване на професионалната общност на музейните специалисти, разширяване на международните контакти и участие в ключови дискусии, свързани с развитието на музейния сектор и опазването на културното наследство. Организацията продължава да утвърждава ролята си като експертна платформа, която свързва българските музеи с международните процеси в областта на музеологията.

През годината управителните органи на организацията провеждат серия заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани с нормативната рамка на музейната дейност, експертни становища до държавни институции и участието на комитета в национални инициативи, засягащи културното наследство. Особено внимание е отделено на синхронизирането на учредителния акт на организацията с устава на международната структура на ИКОМ.
Съществена стъпка в развитието на организацията е приемането на статут за годишните награди на Българския национален комитет на ИКОМ. Те имат за цел да отличават най- добрите музейни практики и научни изследвания в областта на музеологията и по този начин да стимулират професионалното развитие на музейните специалисти.

На специална церемония след края на годишното събрание бяха връчени три награди. Наградата на журито в категория „Принос в музейната дейност“ бе присъдена на Любомир Мерджанов, уредник и завеждащ фонд „Античност“ в Регионален археологически музей – Пловдив.
За активна с широк обществен обхват работа в сферата на комуникацията и популяризирането на музейната дейност бе награден Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“ на РЕМО „Етър“. Наградата за професионален авторитет, значим институционален принос и участие в експозиционни и проектни дейности бе връчена на Валентина Танева, зам.-директор на Регионален исторически музей – Пазарджик.

Към края на 2025 г. в организацията членуват 177 души – с около 30 повече в сравнение с предходната година. Това показва засилен интерес към дейността на комитета и неговата роля като професионална платформа за обмен на идеи и опит между музейните специалисти.
Сред основните професионални инициативи през годината е работата по проекта „Истории за откраднатото минало“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към проблемите на незаконния трафик на културни ценности и към повишаване на обществената чувствителност по темата за опазването на културното наследство.
Експертната дейност на организацията включва и консултации към структури на Министерство на вътрешните работи на България във връзка с издирването на културни ценности и участието в международен проект на INTERPOL за онлайн наблюдение и идентифициране на предмети с потенциален незаконен произход.

В рамките на международното професионално сътрудничество представители на комитета участват и в дейността на новосъздадения технически комитет към International Organization for Standardization (ISO), посветен на опазването на културното наследство. На срещи на експерти се обсъждат нови стандарти за превантивна консервация, класификация на уврежданията при различни материали и мерки за защита на музейните колекции при природни бедствия и пожари.
Българският национален комитет на ИКОМ продължава активното си участие в международните структури на организацията. Представители на комитета се включват в заседанията на Консултативния съвет на ИКОМ, както и в Генералната конференция на организацията, проведена през ноември в Дубай.
Темата на форума – „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“ – поставя акцент върху ролята на нематериалното културно наследство, младежкото участие и интегрирането на новите технологии в музейната дейност. В рамките на конференцията са обсъдени нови подходи за ангажиране на публиките, както и възможности за използване на дигиталните технологии при съхраняването и представянето на културното наследство.
Дейността на Българския национален комитет на ИКОМ през 2025 г. показва стремеж към по-активно участие на българските музейни специалисти в международните професионални процеси. Чрез експертни инициативи, проекти и участие в международни форуми организацията продължава да работи за укрепване на професионалната общност и за утвърждаване на ролята на музеите като важни институции за опазване и интерпретация на културното наследство.

Култура
От младата булка се очаква да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не противоречи

Днес трудно бихме си представили какъв е бил животът на жените отпреди няколко поколения. Дори на тези, задомени в приличен дом, приети добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от зме- три поколения, в две-три неголеми помещения, при това преходни и с прозорчета в стените между тях. Вярно, че подобен е и домът на доскорошната мома, но в чужда къща, с друг ред и под погледа на всички, си е изпитание. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото тегоба, толкова и удобство – време за ориентация в отношенията, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с прошка от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.

Като най-нова в семейството младата булка се подчинява на всички мъже и жени от дома и се допитва за домакинската работа. От нея се очаква да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не противоречи, да е добра с децата и пр. Трябва да се учи от по-възрастните и да се срамува, ако нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, ако ѝ се скарат, обидят я или я накажат. И да пази чисто семейното име, да не споделя семейни тайни дори на най-близките си, да търпи и мълчи за трудностите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, дори от семейството, да не говори с чужди мъже и ергени, да не стои на „празни“ приказки по улиците.
В традиционното семейство има ред за сядане край софрата – спазва се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е близо до огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, но снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и слагат най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, ако е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „вдигнат софрата“, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При заграбване от общата паница не може да се изпреварва по-старшия и понякога, ако булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата”, казва една поговорка. Децата се хранят отделно от възрастните. Част от задълженията на булката е поливането и подаване на кърпа при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.

Известно време след сватбата на младоженците е осигурена относителна интимност – спят сами или с някои от малките деца и най-старата баба в една соба – според обстоятелствата. Но с оженването на по-малък син или раждане на друга снаха, стаята сменя обитателите си.
„Остаряването” на булката в различните региони става при забременяването ѝ, като дойде нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и подаръци от близки и съседи и вече ѝ се разрешава да меси хляб за домакинството. В миналото това е признание, вид привилегия и промяна в социалния статус на младата булка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, уважават я, според разбиранията си.
В българския песенен фолклор са разказани различни житейски истории – от „Мама на Радка думаше“, където булката е тормозена от новото си семейство, до „Стойновото булче“ – снощи доведено, а вече успяло да набие свекър, свекърва и съпруг.
Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“.


Култура
„На гости на млада булка“ в музей „Етър“ на 28 февруари

На 28 февруари Музей „Етър“ кани своите гости на пътуване назад във времето – към един обичай от българската народна традиция, характерен за Габровско и свързан с Тодоровден.
Между 11.00 и 15.30 часа в уютната атмосфера на къщата от село Гачевци ще оживее сцена от празничния ден, посветен на младото семейство. Посетителите ще станат свидетели на колоритен диалог между свекърва, булка и майка – разговор, в който се преплитат наставления, поверия, строги забрани и добронамерени съвети.
Това са онези неписани правила, които някога са съпътствали първите стъпки в семейния живот и са изграждали реда в дома. „По-тънко режи, сватя, филиите“ – нарежда по габровски свекървата и уж на сватята говори, а току към младата булка поглежда. Тя пък със сведен поглед, но очите ѝ вече играят. Минала е година от сватбата, посвикнала е в новия си дом и го е почувствала свой.

Тази година, на 28 февруари, елате в музей „Етър“ да чуете свати как си подмятат пиперливи приказки, да видите булката как се е разхубавила – леле-мале, да попитате защо младоженецът никакъв го няма на този голям празник. Възстановката не е просто театрален етюд, а среща с живата памет на традицията – с езика, жестовете и атмосферата на едно време.
Гостите ще могат да опитат обреден кравай и домашен хайвер – вкус, който носи духа на празника. За спомен всеки ще получи специален флайер с традиционна рецепта, за да пренесе частица от преживяното и у дома.
Събитието е подходящо както за семейства, така и за всички любители на традициите и културния туризъм, които търсят автентично преживяване и смислена среща с българското наследство. В края на февруари „Етър“ отново напомня, че традицията не е просто минало – тя е разказ, който продължава да се случва пред очите ни.


-
Любопитнопреди 5 дни„Тревненска школа“ стартира курсове за прием на ученици
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ се изкачи в топ 3 след обрат на негостоприемния „Бончук“ в Дупница
-
Любопитнопреди 5 дниУченичка от Габрово с първо място от национално състезание по немски
-
Новинипреди 5 дниЗапочва градежът на параклис в село Янковци
-
Новинипреди 5 дниБогомил Петков с приз „Добродетел на десетилетието“
-
Новинипреди 3 дниКристиян Василев от Габрово се завърна с медал от шахматен турнир
-
Новинипреди 3 дниВ Янковци на 3 март направиха първа копка на храм „Св. Паисий Светогорец“
-
Културапреди 3 дниПроф. Светла Димитрова е избрана за втори мандат начело ИКОМ – България




