Свържи се с нас

Култура

София Филм Фест гостува за осма поредна година в Габрово

Published

on

София Филм Фест гостува за осма поредна година в Габрово, със специална селекция филми. Събитието е факт благодарение на съвместните усилия на Арт Фест/София Филм Фест и Община Габрово, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“, веригата киносалони Europa Cinemas, както и спонсорите на инициативата „София Филм Фест на път”.

Зала „Възраждане” отново ще бъде дом за киноманите, в рамките на четири дни през месец юни.
Филмите са десет, а цената на билета е 3 лева !

Програмата стартира на 8 юни (четвъртък) в 18,00 часа с филма, с който беше открит 21-вия София Филм Фест през март – „Белгийският крал” („King of the Belgians”, Белгия-Холандия-България, 2016), като творбата ще бъде представена от директора на София Филм Фест и копродуцент на филма – Стефан Китанов, както и от актрисите-певици Екатерина Ангелова и Ваня Вакари.

Световната премиера на четвъртия игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс беше в програмата „Хоризонти” на 73-ия кинофестивал във Венеция 2016. Оттогава филмът е участвал с успех и вече е поканен в програмите на почти 50 фестивала по целия свят, сред които Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин, Ротердам, Гьотеборг и София.

„Белгийският крал” е една комедия, изпълнена с меланхолия, подобно на самия крал (в ролята е прекрасният Петер Ван ден Бегин), и с красотата на многогласното българско пеене, което всъщност прави възможно пътешествието на краля през Балканите… Ние не знаем кога се развива действието – дали в миналото или бъдещето, но тази историческа свобода дава възможност на режисьорите да говорят за Европа днес с лекота и с известна горчивина, независимо от това дали става дума за Белгия, Турция или Балканите…” cineuropa.org

Първата фестивална вечер продължава в 20,15 часа с едно изключително важно заглавие – най-новия филм на Андрей Кончаловски. Световната премиера на „РАЙ” (Русия-Германия, 2016) беше на 73-ия фестивал във Венеция. Наградата „Сребърен лъв” за най-добър режисьор бе получена от двама творци – Андрей Кончаловски за „Рай” и Амат Ескаланте за неговия филм „Опасна зона”. „РАЙ” разказва завладяваща история за съдбите на трима души – Олга, Жюл и Хелмут, чиито пътища се пресичат сред безмилостните разрушения от Втората световна война. Ролите са разпределени между Юлия Висоцка, Кристиан Клаус, Филип Дюкен, Виктор Сухоруков, Петер Курт и др.

„В историята има много големи трагедии, повечето от които се загнездват в паметта ни като древни грехове, които не биха могли да се повторят в наши дни. Един от най-ужасяващите моменти в историята на нашето поколение е издигането на власт на нацистката партия в Германия и избиването на милиони хора, които не се вписваха в идеала на нацистите за „перфектния” немски „рай”… „Рай” е образ-разсъждение върху историята на ХХ век, изпълнена с големи илюзии, погребани в руини; върху опасността от омразата, която властва между хората и отчаяната необходимост от любов, която човечеството трябва да използва в битката си с повсеместното зло…” – Андрей Кончаловски

На 9 юни (петък) в 18,00 часа започва прожекцията на един от най-добрите български филми от последните няколко години – „СЛАВА” („Glory”, България-Гърция, 2016) на авторския дует Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Филмът беше удостоен с наградата за Най-добър балкански филм на 21-вия София Филм Фест и има в актива си десетки отличия от международни филмови форуми в цял свят. Филмът ще бъде представен от актьора, изпълняващ главната роля в историята – Стефан Денолюбов, който ще очаква впечатленията на публиката и въпросите на зрителите.

Кантонерът Цанко Петров намира милиони левове на влаковите релси. Решава да ги предаде на полицията и в замяна е награден с нов ръчен часовник, който скоро спира да работи, a пиарът на Министерството на транспорта губи стария му часовник. Петров започва отчаяна битка не само за стария си часовник, но и за изгубеното си достойнство.

„Интересуват ни социалните теми, темите за отношенията между хората. Харесва ни да правим човешки филми за човешки същества, които показват как тези човешки същества живеят в реалността, била тя политическа или социална. Фокусираме се върху това как те се справят с всичко, което им се случва. „Урок“ е първият филм от нашата трилогия, „Слава“ е вторият. Вдъхновяваме се от вестникарските заглавия. Това е основата: и в двете истории има социален елемент, какъвто ще има и в третия филм.”
Кристина Грозева и Петър Вълчанов пред FourThreeFilm.com

Втората фестивална вечер предлага още една забележителна среща, с един от емблематичните филми на 2016 година. С наградата на ФИПРЕССИ от Кан и Сан Себастиан, с номинация за чуждоезични „Оскар” и „Златен Глобус”, носител на Наградата LUX на Европейския парламент за 2016 година, с пет отличия на Европейските филмови награди (най-добри актьор, актриса, сценарий, режисура и най-добър филм), третият филм на Марен Аде – „Тони Ердман” беше един от важните акценти на 21-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест.

Премиерата на копродукцията между Германия, Австрия и Румъния беше на фестивала в Кан, където по червения килим минаха и… кукерски маски от България. Това е една топла, трогателна, забавна история, посветена на сложните взаимоотношения между една дъщеря, която заема отговорна позиция в корпоративна структура и се е отдала на работохолизъм (Сандра Хюлер) и нейния нестандартно-находчив и забавен възрастен татко (Петер Симоничек). „Тони Ердман” е филм, който не бива да бъде пропускан!

Кен Лоуч отново беше удостоен с престижната „Златна палма” в Кан – десет години след „Вятърът в ечемичените ниви”. „АЗ, ДАНИЕЛ БЛЕЙК” („I, Daniel Blake”, Великобритания-Франция-Белгия, 2016) ще бъде представен пред публиката в Габрово в събота (10 юни), от 18,00 часа. Филмът има в актива си още десетки награди от различни филмови форуми и предава историята на един възрастен дърводелец, чийто живот се разпада на парчета в огромното море на бюрокрацията. Създаден с хумор, топлина и отчаяние, филмът е безкомпромисен – пленява с естествената простота на разказа, близка до минимилизъм, запазена марка за филмите на Кен Лоуч и неговото социално кино. Израз на загриженост към все по-обедняващите обикновени хора, историята се превърна в полемичен разказ за сблъсъка със системата на един обикновен човек – Даниел Блейк (в ролята Дейв Джоунс). Сред абсурдната джунгла от сиви офиси и досадни чиновнци, осигуряващи помощи за безработни и хора в неравностойно положение, Даниел се сприятелява с Кейти (Хейли Скуайърс), самотна майка на две деца в подобна ситуация. Двамата решават, че е по-честно да не се играе по правилата на бюрократичния свят и да не бъдат фалшиви…

„Често си припомням една стара фраза: „Агитирайте, образовайте, организирайте”. Сигурен съм, че не може да образовате толкова много, колкото би ни се искало, но пък може да задавате въпроси; като цяло е трудно да организирате чрез филмите си, но със сигурност може да агитирате. Аз мисля, че да агитираш е голяма цел, защото да бъдеш самодоволен за неща, които са нетърпими, е просто неприемливо. Герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти – това е същността на драмата. Мисля, че гневът може да бъде много конструктивен – гневът, който оставя публиката с усещането за нещо неразрешено като проблем, с някакво предизвикателство, той може да свърши добра работа.” – Кен Лоуч

Показана премиерно в „Петнайсетдневката на режисьорите” в Кан, най-новата творба с подписа на Паоло Вирдзи „ЛУДЕТИНИ” („Like Crazy”, Италия-Франция, 2016) среща зрителите с две дами, настанени в психиатрична клиника в Тоскана. Животът ги събира по случайност, те не се поколебават да грабнат шанса и да избягат заедно и се оказват в приключение, което ще промени съдбата им завинаги… Превърнал се в любимец на публиката на фестивалите във Валядолид и Варшава, този филм вече завладява сърцата и на киноманите в България, благодарение на страхотните актриси Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти. Начален час на прожекцията в Габрово – 20,00 часа, на 10 юни (събота).

С първата неделна прожекция на 11 юни, начален час 11,00 – предлагат фестивална среща с един провокативен и увлекателен документален филм, който ще очарова зрители от всички поколения. Люк Жаке покори света с епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година, превърнал се в една от най-успешните документални продукции на всички времена и в боксофис хит с приходи над 127 милиона долара. Най-новата творба на режисьора отново е посветена на императорските пингвини в Антарктида. Заснет на снежния континент миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция, „ИМПЕРАТОРЪТ” („L’empereur”/„March of the Penguins 2”, Франция, 2016) предлага на зрителите невиждани кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин, на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин, чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата… Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея…

В програмата на „София Филм Фест в Габрово” е включена една страхотна, трогателна биографична творба, посветена на може би най-великия футболист на всички времена – „ПЕЛЕ: РАЖДАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА” („Pele: Birth of a Legend”, САЩ, 2016). Прожекцията на филма на Джеф и Майкъл Цимбалист започва в 16,00 часа, в неделя, 11 юни. От гетата в Бразилия до централно място на едно от най-големите спортни събития в света, кариерата на Пеле, започнала от това, че става най-младия футболист (на 17 години), спечелил Световната купа, е истинско чудо. „Пеле: Раждането на една легенда” е изпълнен със смях, житейски уроци и сърдечност. Това е един вдъхновяващ биографичен филм, който дава прекрасна възможност на всички фенове да се запознаят с пътя на легендата Пеле.

На финала на 21-вия София Филм Фест „БЕЗБОГ” („Godless”, България-Дания-Франция, 2016) получи Голямата награда „София – град на киното” в Международния конкурс, както и с Наградата за най-добър български игрален филм, определена от международно жури. Отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза” филм на Ралица Петрова е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с фалшиви самоличности, която неочаквано проявява пристъп на човечност.

„Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия. Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”. Филмът ще бъде представен в Габрово от Ралица Петрова – автор и режисьор, която ще бъде специален гост и ще очаква Вашите впечатления и въпроси!

Предложението за финал на фестивалната ни програма в Габрово през 2017 година е „ФРАНЦ” („Frantz”, Франция-Германия, 2016), най-новия филм на майстора на модерното френско кино Франсоа Озон („Осем жени”, „Басейнът”). Творбата е увлекателно упражнение по стил в черно-белия спектър, което отвежда зрителите в дните след Първата световна война, за да им разкаже история, наситена с любов и драматични обрати. Анна тъгува за годеника си и всеки ден носи цветя на гроба му. Именно там немската девойка среща тайнствен французин, който също е дошъл да отдаде почит на загиналия Франц. Премиерата на копродукцията между Франция и Германия беше на Венецианския фестивал през септември 2016, а Паула Беер беше удостоена с наградата „Марчело Мастрояни” за най-добра млада актриса. В ролята на младия французин е Пиер Нини, когото видяхме фестивално у нас в образа на прочутия дизайнер във филма на Жалил Леспер „Ив Сен Лоран”.

Ето какво споделя Озон за своята работа по „Франц”: „Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филма, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен… Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална.”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

РЕМО „Етър“ представи България на престижен форум в Словения

Published

on

Словенската столица Любляна се превърна в средище на идеи, иновации и вдъхновение. Там се проведе колоквиумът „Интерактивни изложби и дигитално куриране на нематериално културно наследство в музеите“, организиран от Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа (София) и фондация „Форум за славянски култури“.

Събитието събра представители на музеи и културни институции от Сърбия, Словения, Хърватия, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, България и Република Северна Македония – хора, обединени от общата мисия да съхраняват духа на миналото чрез средствата на бъдещето. Модератор на събитието бе д-р Мирена Станева – експерт в Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

„Във времето на дигитална трансформация, нашата отговорност е не само да съхраняваме нематериалното културно наследство, но и да го превърнем в живо преживяване, достъпно, ангажиращо и свързано с общностите, които го създават. В този процес музеите надскачат традиционната си роля и от пазители на артефакти се превръщат в пространства за диалог и социализация, където нематериалното културно наследство може да бъде разказано и съприживяно.“, коментира д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, която заедно с д- р Андрея Рихтер, директор на Фондация фондация „Форум за славянски култури“, откри събитието.

Сред впечатляващите презентации бе тази на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, подготвена от директора проф. д-р Светла Димитрова и Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“, който я представи пред международната аудитория.

Презентацията предизвика жив интерес сред участниците, които задаваха въпроси и споделяха впечатления от показания културен продукт. „Бих определил музей „Етър“ като добре представящ се по отношение на използването на съвременни технологии. В последната част от презентацията представих проекта „Дигитални близнаци“, който бе приет съвсем естествено на фона на останалите традиционни форми на представяне на нематериалното културно наследство“, сподели след събитието Тихомир Църов.

Когато занаятите оживяват чрез екрана Примерите, показани по време на колоквиума, доказаха, че новите технологии вече са неразделна част от културното представяне. Все по-често музеите използват виртуална реалност (VR), допълнена реалност (AR), 3D моделиране и сканиране, интерактивни екрани, холограми и онлайн виртуални турове.

Тези средства не само съхраняват знанието, но и го правят достъпно, емоционално и преживяемо – за хора от всички възрасти и точки на света.

Партньорството между фондация „Форум за славянски култури“ и Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа започва през 2024 г. – с церемонията по връчването на наградите „Жива“, която се проведе именно в музей „Етър“ в Габрово.

Тазгодишният колоквиум в Любляна надгради това сътрудничество, като предостави пространство за обмен на знания между музейни специалисти, дигитални куратори и експерти по нематериално културно наследство. Програмата акцентира върху интерактивните изложби, дигиталното разказване на истории и използването на изкуствен интелект, добавена и виртуална реалност в музейната практика.

Събитието имаше една ясна мисия – да насърчи обмена на опит и добри практики между културните институции в славянския и Югоизточноевропейския регион, като изследва как музеите съчетават традицията и иновацията в дигиталната епоха. В Любляна този диалог оживя – между държави, между поколения и между светове, в които занаятите от миналото срещат технологиите на бъдещето.

Зареди още

Култура

Историята на Петър Бавулов и неговото музикално наследство

Published

on

Петър Христов Бавулов, роден на 15 ноември 1875 г. в с. Етър, днес квартал на Габрово, е едно от имената, оставили трайна следа в музикалната история на региона. Неговата кариера като музикант и ръководител на духова музика не само обогатява местната култура, но и вдухновява поколения музиканти и любители на музиката. В ранните си години Петър Бавулов работи като чаркаджия в родното си село, като изработва гайтани, но в края на 1883 г. по съвет на своя приятел Атанас Станчев започва музикалното си обучение.

В своята автобиография той разказва: „Като поотраснах работих по чаркове, където се плете гайтан за селски дрехи като чирак 2 години и като калфа 2-3 години. По внушение на едно по-възрастно момче от мен със 2-3 години, което работеше в един магазин (колониален) в гр. Казанлък на име Атанас Станчев ме посъветва да постъпя доброволец-ученик в музиката на 23 Шипченски полк и че капелмайсторът пазарувал от техния магазин и щял лесно да ме приеме и че съм щял там да науча хубав занаят и ще се наредя по-добре в живота. Тоя съвет ме доста сериозно запали и с големи молби на баща си и майка си, която беше много против, понеже ще дам задължително за 4 години служба, такъв бе реда, който иска да учи музика, и след доста молби и сръдни се сдобих с родителско разрешително от баща ми и майка ми, заверено от Общинското управление. Това трябваше понеже бях малолетен.

Снимка на Петър Бавулов, б.д.

Вземам разрешителното в джоб и хайде в Казанлък. Приятеля ми нареди среща с капелмайстора, който ми прегледа зъбите, че са здрави и се съгласи да ме приеме и след един малък медицински преглед от полковия лекар въпроса за приемането ми се разреши. След това давам задължително, че ще служа 4 години и на 28 ян. 1894 г. излезе заповед от полка, в която беше вписано и мойто приемане като музикантски ученик в музиката на 23 Шипченски полк. ”

Обучението му се ръководи от Михаил Копчалиев – известен музикант и педагог. Бързо овладява флигорната и започва да свири цели маршове, което го поставя на пътя на музиката за цял живот.

-Сникна на Петър Бавулов и Н. Харалампов, 1895 г. (Бавулов – седнал)

„По време на службата си през отпуск, се запознах с музикантите от Габрово и един от тях Бай Коста Шопа, който притежаваше повече репертора на музиката ме замоли да напиша по-хубавите маршове, които свирим в полка, също и музикални пиеси, за да си обогатят репертоара и аз посотянно пишех и изпращах ноти на музиката в Габрово. Тогава ръководител на музиката беше Васил Петков, тъй наричания от всички в града Бай Васил, който освен като ръководител на музиката, се занимаваше с предаване на уроци по цигулка, китара, мандолина и др. струнни инструменти. Така да се каже той е според мен основоположникът на струнните инструменти и малки оркестри в Габрово.”

След успешното завършване на военната си служба през 1898 г., Бавулов се завръща в Габрово, където започва работа като бас флигорнист в Габровската духова музика, ръководена от Васил Петков. През 1905 г. е избран за ръководител на състава, като веднага започва да разширява репертоара и да внася нови произведения и инструменти от Чехия. Стремежът му да обогати музикалния живот на Габрово е ясно изразен в усилията му за развитие на местната музикална сцена.

„Мечтаех да създам една доста сериозна музика минимум от 15 човека, за да дам на Габрово макар и малка музикална култура.”

Снимка на Петър Бавулов, б.д.

През 1914 г., когато Габровската духова музика временно спира своята дейност, Бавулов не спира да свири. Той се включва в оркестъра на местното казино и изявява таланта си не само като музикант, но и като виолончелист и тромбонист.

Когато Първата световна война го отвежда в Русе, той постъпва във Втори Искърски полк като баритонист, но след края на конфликта се връща в Габрово и възобновява своята роля като ръководител на музиката в града. Талантът и страстта му към музиката не само го правят известен, но и създават основата за трайно присъствие на духовата музика в културния живот на Габрово. Участвал е в концерти, свирил е с ученически оркестър, както и с музикални състави в региона, оставяйки своето наследство в музикалната история на града.

Петър Христов Бавулов почива на 30 януари 1969 г. в Габрово, но неговото име и принос в музикалната култура на България продължават да живеят. Неговият живот и работа са пример за отдаденост на изкуството и стремеж към обогатяване на културната идентичност на местната общност.

Представените документи се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.

Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.

Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.

През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.

През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица