Култура
София Филм Фест гостува за осма поредна година в Габрово

София Филм Фест гостува за осма поредна година в Габрово, със специална селекция филми. Събитието е факт благодарение на съвместните усилия на Арт Фест/София Филм Фест и Община Габрово, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“, веригата киносалони Europa Cinemas, както и спонсорите на инициативата „София Филм Фест на път”.
Зала „Възраждане” отново ще бъде дом за киноманите, в рамките на четири дни през месец юни.
Филмите са десет, а цената на билета е 3 лева !
Програмата стартира на 8 юни (четвъртък) в 18,00 часа с филма, с който беше открит 21-вия София Филм Фест през март – „Белгийският крал” („King of the Belgians”, Белгия-Холандия-България, 2016), като творбата ще бъде представена от директора на София Филм Фест и копродуцент на филма – Стефан Китанов, както и от актрисите-певици Екатерина Ангелова и Ваня Вакари.
Световната премиера на четвъртия игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс беше в програмата „Хоризонти” на 73-ия кинофестивал във Венеция 2016. Оттогава филмът е участвал с успех и вече е поканен в програмите на почти 50 фестивала по целия свят, сред които Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин, Ротердам, Гьотеборг и София.
„Белгийският крал” е една комедия, изпълнена с меланхолия, подобно на самия крал (в ролята е прекрасният Петер Ван ден Бегин), и с красотата на многогласното българско пеене, което всъщност прави възможно пътешествието на краля през Балканите… Ние не знаем кога се развива действието – дали в миналото или бъдещето, но тази историческа свобода дава възможност на режисьорите да говорят за Европа днес с лекота и с известна горчивина, независимо от това дали става дума за Белгия, Турция или Балканите…” cineuropa.org
Първата фестивална вечер продължава в 20,15 часа с едно изключително важно заглавие – най-новия филм на Андрей Кончаловски. Световната премиера на „РАЙ” (Русия-Германия, 2016) беше на 73-ия фестивал във Венеция. Наградата „Сребърен лъв” за най-добър режисьор бе получена от двама творци – Андрей Кончаловски за „Рай” и Амат Ескаланте за неговия филм „Опасна зона”. „РАЙ” разказва завладяваща история за съдбите на трима души – Олга, Жюл и Хелмут, чиито пътища се пресичат сред безмилостните разрушения от Втората световна война. Ролите са разпределени между Юлия Висоцка, Кристиан Клаус, Филип Дюкен, Виктор Сухоруков, Петер Курт и др.
„В историята има много големи трагедии, повечето от които се загнездват в паметта ни като древни грехове, които не биха могли да се повторят в наши дни. Един от най-ужасяващите моменти в историята на нашето поколение е издигането на власт на нацистката партия в Германия и избиването на милиони хора, които не се вписваха в идеала на нацистите за „перфектния” немски „рай”… „Рай” е образ-разсъждение върху историята на ХХ век, изпълнена с големи илюзии, погребани в руини; върху опасността от омразата, която властва между хората и отчаяната необходимост от любов, която човечеството трябва да използва в битката си с повсеместното зло…” – Андрей Кончаловски
На 9 юни (петък) в 18,00 часа започва прожекцията на един от най-добрите български филми от последните няколко години – „СЛАВА” („Glory”, България-Гърция, 2016) на авторския дует Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Филмът беше удостоен с наградата за Най-добър балкански филм на 21-вия София Филм Фест и има в актива си десетки отличия от международни филмови форуми в цял свят. Филмът ще бъде представен от актьора, изпълняващ главната роля в историята – Стефан Денолюбов, който ще очаква впечатленията на публиката и въпросите на зрителите.
Кантонерът Цанко Петров намира милиони левове на влаковите релси. Решава да ги предаде на полицията и в замяна е награден с нов ръчен часовник, който скоро спира да работи, a пиарът на Министерството на транспорта губи стария му часовник. Петров започва отчаяна битка не само за стария си часовник, но и за изгубеното си достойнство.
„Интересуват ни социалните теми, темите за отношенията между хората. Харесва ни да правим човешки филми за човешки същества, които показват как тези човешки същества живеят в реалността, била тя политическа или социална. Фокусираме се върху това как те се справят с всичко, което им се случва. „Урок“ е първият филм от нашата трилогия, „Слава“ е вторият. Вдъхновяваме се от вестникарските заглавия. Това е основата: и в двете истории има социален елемент, какъвто ще има и в третия филм.”
Кристина Грозева и Петър Вълчанов пред FourThreeFilm.com
Втората фестивална вечер предлага още една забележителна среща, с един от емблематичните филми на 2016 година. С наградата на ФИПРЕССИ от Кан и Сан Себастиан, с номинация за чуждоезични „Оскар” и „Златен Глобус”, носител на Наградата LUX на Европейския парламент за 2016 година, с пет отличия на Европейските филмови награди (най-добри актьор, актриса, сценарий, режисура и най-добър филм), третият филм на Марен Аде – „Тони Ердман” беше един от важните акценти на 21-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест.
Премиерата на копродукцията между Германия, Австрия и Румъния беше на фестивала в Кан, където по червения килим минаха и… кукерски маски от България. Това е една топла, трогателна, забавна история, посветена на сложните взаимоотношения между една дъщеря, която заема отговорна позиция в корпоративна структура и се е отдала на работохолизъм (Сандра Хюлер) и нейния нестандартно-находчив и забавен възрастен татко (Петер Симоничек). „Тони Ердман” е филм, който не бива да бъде пропускан!
Кен Лоуч отново беше удостоен с престижната „Златна палма” в Кан – десет години след „Вятърът в ечемичените ниви”. „АЗ, ДАНИЕЛ БЛЕЙК” („I, Daniel Blake”, Великобритания-Франция-Белгия, 2016) ще бъде представен пред публиката в Габрово в събота (10 юни), от 18,00 часа. Филмът има в актива си още десетки награди от различни филмови форуми и предава историята на един възрастен дърводелец, чийто живот се разпада на парчета в огромното море на бюрокрацията. Създаден с хумор, топлина и отчаяние, филмът е безкомпромисен – пленява с естествената простота на разказа, близка до минимилизъм, запазена марка за филмите на Кен Лоуч и неговото социално кино. Израз на загриженост към все по-обедняващите обикновени хора, историята се превърна в полемичен разказ за сблъсъка със системата на един обикновен човек – Даниел Блейк (в ролята Дейв Джоунс). Сред абсурдната джунгла от сиви офиси и досадни чиновнци, осигуряващи помощи за безработни и хора в неравностойно положение, Даниел се сприятелява с Кейти (Хейли Скуайърс), самотна майка на две деца в подобна ситуация. Двамата решават, че е по-честно да не се играе по правилата на бюрократичния свят и да не бъдат фалшиви…
„Често си припомням една стара фраза: „Агитирайте, образовайте, организирайте”. Сигурен съм, че не може да образовате толкова много, колкото би ни се искало, но пък може да задавате въпроси; като цяло е трудно да организирате чрез филмите си, но със сигурност може да агитирате. Аз мисля, че да агитираш е голяма цел, защото да бъдеш самодоволен за неща, които са нетърпими, е просто неприемливо. Герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти – това е същността на драмата. Мисля, че гневът може да бъде много конструктивен – гневът, който оставя публиката с усещането за нещо неразрешено като проблем, с някакво предизвикателство, той може да свърши добра работа.” – Кен Лоуч
Показана премиерно в „Петнайсетдневката на режисьорите” в Кан, най-новата творба с подписа на Паоло Вирдзи „ЛУДЕТИНИ” („Like Crazy”, Италия-Франция, 2016) среща зрителите с две дами, настанени в психиатрична клиника в Тоскана. Животът ги събира по случайност, те не се поколебават да грабнат шанса и да избягат заедно и се оказват в приключение, което ще промени съдбата им завинаги… Превърнал се в любимец на публиката на фестивалите във Валядолид и Варшава, този филм вече завладява сърцата и на киноманите в България, благодарение на страхотните актриси Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти. Начален час на прожекцията в Габрово – 20,00 часа, на 10 юни (събота).
С първата неделна прожекция на 11 юни, начален час 11,00 – предлагат фестивална среща с един провокативен и увлекателен документален филм, който ще очарова зрители от всички поколения. Люк Жаке покори света с епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година, превърнал се в една от най-успешните документални продукции на всички времена и в боксофис хит с приходи над 127 милиона долара. Най-новата творба на режисьора отново е посветена на императорските пингвини в Антарктида. Заснет на снежния континент миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция, „ИМПЕРАТОРЪТ” („L’empereur”/„March of the Penguins 2”, Франция, 2016) предлага на зрителите невиждани кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин, на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин, чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата… Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея…
В програмата на „София Филм Фест в Габрово” е включена една страхотна, трогателна биографична творба, посветена на може би най-великия футболист на всички времена – „ПЕЛЕ: РАЖДАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА” („Pele: Birth of a Legend”, САЩ, 2016). Прожекцията на филма на Джеф и Майкъл Цимбалист започва в 16,00 часа, в неделя, 11 юни. От гетата в Бразилия до централно място на едно от най-големите спортни събития в света, кариерата на Пеле, започнала от това, че става най-младия футболист (на 17 години), спечелил Световната купа, е истинско чудо. „Пеле: Раждането на една легенда” е изпълнен със смях, житейски уроци и сърдечност. Това е един вдъхновяващ биографичен филм, който дава прекрасна възможност на всички фенове да се запознаят с пътя на легендата Пеле.
На финала на 21-вия София Филм Фест „БЕЗБОГ” („Godless”, България-Дания-Франция, 2016) получи Голямата награда „София – град на киното” в Международния конкурс, както и с Наградата за най-добър български игрален филм, определена от международно жури. Отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза” филм на Ралица Петрова е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с фалшиви самоличности, която неочаквано проявява пристъп на човечност.
„Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия. Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”. Филмът ще бъде представен в Габрово от Ралица Петрова – автор и режисьор, която ще бъде специален гост и ще очаква Вашите впечатления и въпроси!
Предложението за финал на фестивалната ни програма в Габрово през 2017 година е „ФРАНЦ” („Frantz”, Франция-Германия, 2016), най-новия филм на майстора на модерното френско кино Франсоа Озон („Осем жени”, „Басейнът”). Творбата е увлекателно упражнение по стил в черно-белия спектър, което отвежда зрителите в дните след Първата световна война, за да им разкаже история, наситена с любов и драматични обрати. Анна тъгува за годеника си и всеки ден носи цветя на гроба му. Именно там немската девойка среща тайнствен французин, който също е дошъл да отдаде почит на загиналия Франц. Премиерата на копродукцията между Франция и Германия беше на Венецианския фестивал през септември 2016, а Паула Беер беше удостоена с наградата „Марчело Мастрояни” за най-добра млада актриса. В ролята на младия французин е Пиер Нини, когото видяхме фестивално у нас в образа на прочутия дизайнер във филма на Жалил Леспер „Ив Сен Лоран”.
Ето какво споделя Озон за своята работа по „Франц”: „Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филма, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен… Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална.”
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Задават се празници на четящите хора в Габрово


През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.
В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.
В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.
Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.
Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024), „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Култура
Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.
В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.
Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.
„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.
„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.
Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.
През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Култура
Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.
Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.
Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.
„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.
Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.
Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.
„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.
Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

-
Любопитнопреди 5 дниДряново чества 90 години пожарна служба с изложба и демонстрация
-
Новинипреди 6 дниПБ – Габрово: ВиК-секторът изисква отговорност и дългосрочна политика
-
Икономикапреди 5 дниХитачи Енерджи отваря своите врати на 26 септември в град Севлиево
-
Културапреди 6 дниГабровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация
-
Икономикапреди 5 дниНова общност за бизнес, работа и идеи събира активните хора на Габрово
-
Кримипреди един денКомисар Николай Ангелов е новият заместник-директор на ОДМВР – Габрово
-
Кримипреди 2 дниПроверяват всички складове за боеприпаси след взривовете в базата на ЕМКО
-
Кримипреди 2 дниДосъдебно за пожар в склад за боеприпаси и взривни вещества в с. Горни Върпища






