Свържи се с нас

Култура

Още един „Благолаж“ стана история

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

За 17. Национална среща-наддумване „Благолаж” вече ще говорим като за история. Темата й „Апетитът идва с яденето” се превърна в остроумно предизвикателство за повече от 50 разказвачи на комичен прозаичен фолклор. Тя е подсказана от габровския хумор – нали габровецът умее да прави от нищо нещо, да не си припомняме вицовете за яйцето с кранче, за охлювените черупки, за рибята косат и още много други. Чухме сладкодумци от Попово, Омуртаг, Русе, Смолян, с. Посабина, Търговищко, с. Мрамор, Софийско, с. Драшкова поляна, Ловешко, град Априлци, с. Армени, София, Севлиево, Габрово.

Тази година детското участие впечатляващо доминираше, при това „малките” печелеха овациите на публиката не само заради мнозинството си. Имаше малчугани от три габровски детски градини („Радост”, „Мики Маус” и „Младост”), от три габровски училища („СУ „Отец Паисий”, ОУ „Св.св.Кирил и Методий”, ОУ „Ран Босилек”), от СУ „Васил Левски” (Севлиево) и от 139 СУ „Захарий Круша” – София. Трябваше да видите вдъхновението на тези хлапета, увлечението и възторга, които излъчваха грейналите им личица. За първи път тази година видяхме и чухме да се „състезават” наравно с децата и внуците си толкова много семейства. Много артистично и в духа на най-добрите народни традиции се представи тандемът „баба и внуче” – Валерия Колева и Мария Кръстинкова и спечели наградата на ЕМО „Етър” за семейно участие. Запомнящо се бе и участието на семейството на Никол, което също заслужено си тръгна с награда на ЕМО „Етър”. А госпожа Валерия Колева е увлякла не само своята внучка, но и шестима свои първокласници, на които приказките за Хитър Петър и Настрадин ходжа много са допаднали. За своята изява пък г-жа Колева бе избрала весела история с габровски зевзек, реален местен персонаж. Изненада за габровци бяха и зевзешките истории за други нашенци, чухме ги от Стефан и Димитър Радеви, петокласници от София, и заслуга за този интерес има учителката им г-жа Стефана Брънекова. Двете момчета получиха поощрителна награда в раздела „Семейно участие”.

На „Благолаж” винаги границата публика-участници е почти невидима: гостите в залата също могат да се изявят на микрофон. Този път чухме Николай Дачев, участвал преди години в една от срещите (тогава той бе кмет на града, а темата на наддумването – кметска). Включиха се и туристи, дошли за първи път в Габрово и научили за събитието във Веселата къща.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Журито, на което бе доверено да излъчи най-ярките сладкодумци от явилите се на състезанието, се справи чудесно с предизвикателството да бъде справедливо, да държи високо летвата при оценяването и да подкрепя съвременното развитие на габровския хумор. Доцент д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, председател на журито, призна, че „обича хубавото слово и хумора”, но никога не е била част от тази празнична обстановка. Остана удовлетворена от чутото, като оцени стремежа на най-малките да са приятели с хумористичното народно творчество, да го търсят, четат и претворяват – нали то носи не само забава, но и мъдрост. Главен асистент Татяна Цанкова, етнолог и дългогодишен директор на Дома, като член на журито бе най-добре запозната с развитието на националните срещи още от първата, също остана удовлетворена от преобладаващото детско участие: „Това е сигурен белег, че децата четат и се интересуват от българските народни приказки, че обичат хумора и добре го интерпретират”. А г-жа Виолета Янева, представителят на партньора на наддумването ЕМО”Етър” щедро предложи да има и поощрителни награди за участниците и две награди за семейно участие.

Ето и имената на отличените: Голямата награда „Благолаж” получи Руска Дросева от с. Мрамор, Софийско; наградата на публиката спечели Мария Марковска от с. Драшкова поляна; специалната награда на Дома на хумора и сатирата получи Пенка Петрова от град Априлци, а габровецът Петко Ботев бе провъзгласен за „Народен шегобиец”. Поощрения имаше за Мирослав Тошев (Омуртаг) и Иван Шишков (Габрово).

Детското участие бе оценено със „Сладкодумен прощъпулник”, като журито реши да даде две награди: на петгодишната Виктория Петкова от Детска градина „Младост” (Габрово) и първокласника Мартин Василев от ОУ „Ран Босилек” (Габрово). Още две деца получиха поощрения: Таня Георгиева от ДГ „Радост” (Габрово) и Калоян Димитров от „Ран Босилек”.
Много се забавляваха участници и публика с историите и вицовете, които разказаха тримата „стари” благолаж-и: Аспарух Йорданов, Георги Петков, Орлин Кисьов. Те с радост откликват на поканите на организаторите и стават част от новите срещи, знаят, че в зала „Грехът” има не само дяволи и грешници – в стенописите от изложбата, но и цари дух на приятелство, топлота и уважение към всеки един участник. „Тук душата ми се отпуска”, чухме да казва една от благолажките. Вярваме – хуморът е най-здравословната храна и е хубаво по-често да посягаме към нея.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, Дом на хумора и сатирата.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

Published

on

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.

Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.

Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.

Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.

Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.

На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.

Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Зареди още

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица