Култура
Още един „Благолаж“ стана история

снимка: Дом на хумора и сатирата
За 17. Национална среща-наддумване „Благолаж” вече ще говорим като за история. Темата й „Апетитът идва с яденето” се превърна в остроумно предизвикателство за повече от 50 разказвачи на комичен прозаичен фолклор. Тя е подсказана от габровския хумор – нали габровецът умее да прави от нищо нещо, да не си припомняме вицовете за яйцето с кранче, за охлювените черупки, за рибята косат и още много други. Чухме сладкодумци от Попово, Омуртаг, Русе, Смолян, с. Посабина, Търговищко, с. Мрамор, Софийско, с. Драшкова поляна, Ловешко, град Априлци, с. Армени, София, Севлиево, Габрово.
Тази година детското участие впечатляващо доминираше, при това „малките” печелеха овациите на публиката не само заради мнозинството си. Имаше малчугани от три габровски детски градини („Радост”, „Мики Маус” и „Младост”), от три габровски училища („СУ „Отец Паисий”, ОУ „Св.св.Кирил и Методий”, ОУ „Ран Босилек”), от СУ „Васил Левски” (Севлиево) и от 139 СУ „Захарий Круша” – София. Трябваше да видите вдъхновението на тези хлапета, увлечението и възторга, които излъчваха грейналите им личица. За първи път тази година видяхме и чухме да се „състезават” наравно с децата и внуците си толкова много семейства. Много артистично и в духа на най-добрите народни традиции се представи тандемът „баба и внуче” – Валерия Колева и Мария Кръстинкова и спечели наградата на ЕМО „Етър” за семейно участие. Запомнящо се бе и участието на семейството на Никол, което също заслужено си тръгна с награда на ЕМО „Етър”. А госпожа Валерия Колева е увлякла не само своята внучка, но и шестима свои първокласници, на които приказките за Хитър Петър и Настрадин ходжа много са допаднали. За своята изява пък г-жа Колева бе избрала весела история с габровски зевзек, реален местен персонаж. Изненада за габровци бяха и зевзешките истории за други нашенци, чухме ги от Стефан и Димитър Радеви, петокласници от София, и заслуга за този интерес има учителката им г-жа Стефана Брънекова. Двете момчета получиха поощрителна награда в раздела „Семейно участие”.
На „Благолаж” винаги границата публика-участници е почти невидима: гостите в залата също могат да се изявят на микрофон. Този път чухме Николай Дачев, участвал преди години в една от срещите (тогава той бе кмет на града, а темата на наддумването – кметска). Включиха се и туристи, дошли за първи път в Габрово и научили за събитието във Веселата къща.

снимка: Дом на хумора и сатирата
Журито, на което бе доверено да излъчи най-ярките сладкодумци от явилите се на състезанието, се справи чудесно с предизвикателството да бъде справедливо, да държи високо летвата при оценяването и да подкрепя съвременното развитие на габровския хумор. Доцент д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, председател на журито, призна, че „обича хубавото слово и хумора”, но никога не е била част от тази празнична обстановка. Остана удовлетворена от чутото, като оцени стремежа на най-малките да са приятели с хумористичното народно творчество, да го търсят, четат и претворяват – нали то носи не само забава, но и мъдрост. Главен асистент Татяна Цанкова, етнолог и дългогодишен директор на Дома, като член на журито бе най-добре запозната с развитието на националните срещи още от първата, също остана удовлетворена от преобладаващото детско участие: „Това е сигурен белег, че децата четат и се интересуват от българските народни приказки, че обичат хумора и добре го интерпретират”. А г-жа Виолета Янева, представителят на партньора на наддумването ЕМО”Етър” щедро предложи да има и поощрителни награди за участниците и две награди за семейно участие.
Ето и имената на отличените: Голямата награда „Благолаж” получи Руска Дросева от с. Мрамор, Софийско; наградата на публиката спечели Мария Марковска от с. Драшкова поляна; специалната награда на Дома на хумора и сатирата получи Пенка Петрова от град Априлци, а габровецът Петко Ботев бе провъзгласен за „Народен шегобиец”. Поощрения имаше за Мирослав Тошев (Омуртаг) и Иван Шишков (Габрово).
Детското участие бе оценено със „Сладкодумен прощъпулник”, като журито реши да даде две награди: на петгодишната Виктория Петкова от Детска градина „Младост” (Габрово) и първокласника Мартин Василев от ОУ „Ран Босилек” (Габрово). Още две деца получиха поощрения: Таня Георгиева от ДГ „Радост” (Габрово) и Калоян Димитров от „Ран Босилек”.
Много се забавляваха участници и публика с историите и вицовете, които разказаха тримата „стари” благолаж-и: Аспарух Йорданов, Георги Петков, Орлин Кисьов. Те с радост откликват на поканите на организаторите и стават част от новите срещи, знаят, че в зала „Грехът” има не само дяволи и грешници – в стенописите от изложбата, но и цари дух на приятелство, топлота и уважение към всеки един участник. „Тук душата ми се отпуска”, чухме да казва една от благолажките. Вярваме – хуморът е най-здравословната храна и е хубаво по-често да посягаме към нея.
Автор: Венета Георгиева-Козарева, Дом на хумора и сатирата.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди 5 дниНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Любопитнопреди 6 дниГотови ли сте за истинска италианска пица?
-
Новинипреди 5 дниДенят на Европа в Габрово ще бъде отбелязан с изложба за женската сила и смелост
-
Кримипреди 4 дниОбявиха подробности около инцидента, породил напрежение в Габрово
-
Новинипреди 5 дниНови свидетелства за отразяването на Априлското въстание в световния печат
-
Любопитнопреди 5 дниКарнавалният екип представя модните тенденции на сезона
-
Културапреди 6 дниГала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект
-
Кримипреди 2 дниЩе ескалира ли напрежението в Габрово заради протестите?




