Свържи се с нас

Култура

Още един „Благолаж“ стана история

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

За 17. Национална среща-наддумване „Благолаж” вече ще говорим като за история. Темата й „Апетитът идва с яденето” се превърна в остроумно предизвикателство за повече от 50 разказвачи на комичен прозаичен фолклор. Тя е подсказана от габровския хумор – нали габровецът умее да прави от нищо нещо, да не си припомняме вицовете за яйцето с кранче, за охлювените черупки, за рибята косат и още много други. Чухме сладкодумци от Попово, Омуртаг, Русе, Смолян, с. Посабина, Търговищко, с. Мрамор, Софийско, с. Драшкова поляна, Ловешко, град Априлци, с. Армени, София, Севлиево, Габрово.

Тази година детското участие впечатляващо доминираше, при това „малките” печелеха овациите на публиката не само заради мнозинството си. Имаше малчугани от три габровски детски градини („Радост”, „Мики Маус” и „Младост”), от три габровски училища („СУ „Отец Паисий”, ОУ „Св.св.Кирил и Методий”, ОУ „Ран Босилек”), от СУ „Васил Левски” (Севлиево) и от 139 СУ „Захарий Круша” – София. Трябваше да видите вдъхновението на тези хлапета, увлечението и възторга, които излъчваха грейналите им личица. За първи път тази година видяхме и чухме да се „състезават” наравно с децата и внуците си толкова много семейства. Много артистично и в духа на най-добрите народни традиции се представи тандемът „баба и внуче” – Валерия Колева и Мария Кръстинкова и спечели наградата на ЕМО „Етър” за семейно участие. Запомнящо се бе и участието на семейството на Никол, което също заслужено си тръгна с награда на ЕМО „Етър”. А госпожа Валерия Колева е увлякла не само своята внучка, но и шестима свои първокласници, на които приказките за Хитър Петър и Настрадин ходжа много са допаднали. За своята изява пък г-жа Колева бе избрала весела история с габровски зевзек, реален местен персонаж. Изненада за габровци бяха и зевзешките истории за други нашенци, чухме ги от Стефан и Димитър Радеви, петокласници от София, и заслуга за този интерес има учителката им г-жа Стефана Брънекова. Двете момчета получиха поощрителна награда в раздела „Семейно участие”.

На „Благолаж” винаги границата публика-участници е почти невидима: гостите в залата също могат да се изявят на микрофон. Този път чухме Николай Дачев, участвал преди години в една от срещите (тогава той бе кмет на града, а темата на наддумването – кметска). Включиха се и туристи, дошли за първи път в Габрово и научили за събитието във Веселата къща.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Журито, на което бе доверено да излъчи най-ярките сладкодумци от явилите се на състезанието, се справи чудесно с предизвикателството да бъде справедливо, да държи високо летвата при оценяването и да подкрепя съвременното развитие на габровския хумор. Доцент д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, председател на журито, призна, че „обича хубавото слово и хумора”, но никога не е била част от тази празнична обстановка. Остана удовлетворена от чутото, като оцени стремежа на най-малките да са приятели с хумористичното народно творчество, да го търсят, четат и претворяват – нали то носи не само забава, но и мъдрост. Главен асистент Татяна Цанкова, етнолог и дългогодишен директор на Дома, като член на журито бе най-добре запозната с развитието на националните срещи още от първата, също остана удовлетворена от преобладаващото детско участие: „Това е сигурен белег, че децата четат и се интересуват от българските народни приказки, че обичат хумора и добре го интерпретират”. А г-жа Виолета Янева, представителят на партньора на наддумването ЕМО”Етър” щедро предложи да има и поощрителни награди за участниците и две награди за семейно участие.

Ето и имената на отличените: Голямата награда „Благолаж” получи Руска Дросева от с. Мрамор, Софийско; наградата на публиката спечели Мария Марковска от с. Драшкова поляна; специалната награда на Дома на хумора и сатирата получи Пенка Петрова от град Априлци, а габровецът Петко Ботев бе провъзгласен за „Народен шегобиец”. Поощрения имаше за Мирослав Тошев (Омуртаг) и Иван Шишков (Габрово).

Детското участие бе оценено със „Сладкодумен прощъпулник”, като журито реши да даде две награди: на петгодишната Виктория Петкова от Детска градина „Младост” (Габрово) и първокласника Мартин Василев от ОУ „Ран Босилек” (Габрово). Още две деца получиха поощрения: Таня Георгиева от ДГ „Радост” (Габрово) и Калоян Димитров от „Ран Босилек”.
Много се забавляваха участници и публика с историите и вицовете, които разказаха тримата „стари” благолаж-и: Аспарух Йорданов, Георги Петков, Орлин Кисьов. Те с радост откликват на поканите на организаторите и стават част от новите срещи, знаят, че в зала „Грехът” има не само дяволи и грешници – в стенописите от изложбата, но и цари дух на приятелство, топлота и уважение към всеки един участник. „Тук душата ми се отпуска”, чухме да казва една от благолажките. Вярваме – хуморът е най-здравословната храна и е хубаво по-често да посягаме към нея.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, Дом на хумора и сатирата.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица