Новини
Представиха Стратегията за зелената инфраструктура на Габрово
Публично представиха Стратегията за развитие на зелената инфраструктура в Габрово
снимка: Община Габрово
В Община Габрово се проведе публично обсъждане на проекта на Стратегия за развитие на зелената инфраструктура на град Габрово 2017 – 2023.
В дискусията, която се състоя на 10 март, участваха кметът на Габрово Таня Христова и заместник-кметът Нела Рачевиц, Герасим Герасимов – представител на Швейцарското посолство, Ръководителят на екипа на Балканския институт по труда и социалната политика Димитър Матев, преподавателите от Лесотехнически университет – доц. д-р Пламен Александров, доц. д-р Владимир Щилянов и доц. д-р Емил Галев, ръководителят на проекта „Цветен град“ Севдалина Ненкова, както и граждани.
Стратегията е насочена към постигане на устойчиво развитие на зелената инфраструктура в Габрово в синхрон и синергия с останалите елементи на средата за 7-годишен период. Функционирането на зелената инфраструктура ще осигури многостранни ползи за хората, ще подобри качеството на живот като съхрани и развие предимствата на естествената природна среда.
Стратегията разглежда подходите, които ще се прилагат в изпълнение на основната цел. Направени са анализ на природните и антропогенни фактори, на зелената система на Габрово и нейното управление. Предлага се визия за развитие на зелената инфраструктура и се дава точен разчет на необходимите и препоръчителни действия за периода 2017-2023 г. с очакваните ефекти, които ще се постигнат в резултат на реализацията им.
Развитието ще се осъществи на два етапа: от 2017 до 2020 г. и от 2020 до 2023 г. Изпълнението на конкретните мерки и дейности ще се планира ежегодно след анализ на постигнатото и нуждите, на силните и слаби страни на развитието, съобразно възможностите на Община Габрово.
Необходимите действия, които ще се предприемат през първия етап 2017-2020 г. са: картотекиране и фитосанитарна оценка на дълготрайната декоративна дървесна растителност и актуализиране на информацията в ГИС; провеждане на санитарни сечи/резитби и поетапна реконструкция на уличното озеленяване; създаване на актуален регистър и прекатегоризация на зелените площи и актуализиране на информацията в ГИС; изграждане на автоматизирани поливни системи; изграждане/реконструкция на площи за масов спорт и детски площадки, както и актуализация на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на територията на община Габрово.
През втория етап 2020-2023 г. ще бъдат предприети следните необходими действия: актуализиране на данните от проведената паспортизация и допълване на ГИС; въвеждане на модел за оценка на насажденията по възраст и фитосанитарно състояние и извеждане на уличното озеленяване в отделен регистър; провеждане на санитарни сечи/резитби и поетапна реконструкция на уличното озеленяване; доизграждане на автоматизирани поливни системи, както и реконструкция и благоустрояване на необновени зелени площи и на площи за масов спорт и детски площадки.
В резултат на действията ще се осигури база данни, необходима за опазването, поддържането и развитието на зелената система в града, ще бъде постигнато ефективно управление на зелената система и ще се подобри състоянието на декоративната растителност. В допълнение към ефектите от действията, ще бъдат подобрени възможностите за рекреация и общуване в градската среда като същевременно ще се подобри градската и екологична среда.
снимка: Община Габрово
Заместник-кметът арх. Николай Меразчиев запозна присъстващите с новата визия и дейностите, които ще се извършат в знакови за Габрово паркове и градини. В парк Маркотея ще бъде развито водното пространство, ще бъде монтирано ново подходящо осветление и ще се изпълнят съвместни дейности с Общинско звено „Озеленяване“.
В парка близо до пл. „Белорусия“ ще бъдат изградени детски съоръжения, велоалея, пространство за каране на скейтборд, интернет покритие и видеонаблюдение. Ще бъде обновена дървесната и храстова растителност и детската площадка в градината до Глинените гърнета на ул. „Радецки“.
В градината до НЧ „Априлов-Палаузов“, известна като „градинката с мечето“ експерти от Озеленяване – Тун ще направят градинка на Тун заедно с габровските си колеги. Ще бъдат обновени езерото и алпинеума.
Димитър Матев предложи към настоящата стратегия да бъде добавено как се вписват други стратегии, например образователната стратегия – как учим децата какви дейности се извършват за подобряването на зелената инфраструктура и как да я опазват.
снимка: Община Габрово
Кметът Таня Христова допълни, че работата с местната общност е задължителен приоритет и ще се случва чрез различни информационни и образователни кампании, съобразени с целевите групи от общността.
Представители на ОЗ „Озеленяване“ предложиха училищата в града заедно със звеното да проведат обучителни забавни игри, с които да се възпитат децата как да се грижат и опазват градската и околна среда. Според ръководителя на проекта, ще бъдат осигурени средства за реконструкция на парниците, които ще служат освен за съхранение на посадъчен материал, ще дадат възможност и за собствено производство на такъв материал. До края на проекта – 30 април 2017 г., ще се изградят триизмерни цветни фигури.
Почти в края на обсъждането, интересно предложение отправи общинският съветник Стефан Трифонов – към някой от обновените паркове да бъдат добавени и животни, което ще предизвика интерес и ще зарадва не само децата, но и възрастните.
снимка: Община Габрово
По думите на заместник-кмета Нела Рачевиц подобрените зелени площи сами ще привлекат повече птици и бозайници, характерни за нашата среда, като на този етап стратегията не предвижда изграждането на зоокътове с екзотични животни, нито ще дублира дейността на габровския зоопарк.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“
-
Новинипреди 6 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него