Култура
„Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”

снимка: ЕМО „Етър“
Подковата с чапа е позната само в габровския край. Тук има зимни и летни подкови. Чапата е продълговат до няколко сантиметра шип, който е в предната част и служи на животното да не се пързаля, когато ходи по лед и заснежена повърхност. Другите два шипа са в краищата на подковата.

снимка: ЕМО „Етър“
За разликите в подковите, ползвани в габровския край и по полето, разказва Илия Николов от село Стоевци – единственият останал истински ковач и налбантин в Габровска област.

снимка: ЕМО „Етър“
Докато разгаря огнището и удря с чука по нажеженото желязо, което след това ще оформи в подкова, той споделя увлекателната история на живота си. И всичко се върти около конете, магаретата и подковите.

снимка: ЕМО „Етър“
В Етнографски музей на открито „Етър” налбантинът Илия Николов изтръгва от устата на наблюдаващите го с широко отворени очи деца кратък коментар: „Ехаааа, колко яко!”

снимка: ЕМО „Етър“
Малчуганите притихват в почуда от нетрадиционната за своя начин на живот гледка – гореща жарава, нажежено желязо, което под ударите на чука се огъва в желаната форма.

снимка: ЕМО „Етър“
На 3, 4 и 5 март посетителите на ЕМО „Етър” видяха възстановките на различни обичаи, свързани с Тодоровден. Не е характерно налбантите (хората, които подковават животни) и ковачите да работят на Тодоровден, все пак празник е. Ден след това обаче, кипи усилен труд.

снимка: ЕМО „Етър“
Илия Николов от село Стоевци се учи да прави подкови и да подковава животни още в началото на 70-те години на миналия век. Прави го от любов, а не просто, за да си изкарва прехраната с нещо.

снимка: ЕМО „Етър“
„Преди 1989 година в събота и неделя ковях по десет коня. Сега не е така, в месеца я дойде един кон, я два. Научих се през 1972 година, защото имах коне и ги обичах. Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”, споделя бай Илия.
За направата на подкова се взема желязна шина с дължина около 28-32 см. Слага се в жаравата, за да се нажежи. Вади се и се оформя със силни удари с чук. Докато е нажежена се пробиват дупките, в които при подковаването на коня се набиват клинците (гвоздеите).
Конят трябва да се подковава на около 45 дена, важно е да се постави правилно подковата, за да може да ходи удобно и да не му се създават двигателни проблеми.
По буйните коне и магарета се слагат в станок. Това е съоръжение, което не позволява на животното да мърда. В габровска област има пет станока, които собственици на коне са направили.
Станокът е дълъг метър и седемдесет. Прави се скеле от четири тръби, високи около два метра. Поставят се и две надлъжни. Отпред – също, за да не може да мърда конят. Отзад, когато влезе животното, се слага синджир, обвит с гума. Станоците се ползват и от ветеринарните лекари, най-често да преглеждат кобилите при бременност.
„Занаятът си отива”, констатира Илия Николов и споделя случаи с хора, които сами си подковават животните. Правят го без инструменти, без да знаят как точно да поставят подковата, така че да е удобна при ходене.
Бойкот – това е името на един от любимите коне, които Илия Николов притежава през живота си. От този жребец у нас тръгва породата на шарените коне. Преди да дойде в България играе в италиански цирк. Купува го приятел на бай Илия, а след това става собственост на самия ковач.
Бойкот става истинска атракция на един от панаирите в търновското село Камен. Когато жребецът чува музиката, започва да танцува, събира се публика да го гледа, а той приема бурните аплодисменти с високо вдигната глава. Като истинска звезда. Бойкот оставя дълбок спомен в съзнанието на Илия, който още носи негова снимка в портфейла си.
Спомени за коне, за отминали времена, за огъването на нажежено желязо и как се учи занаят от стари майстори – това разказва Илия Николов, единственият останал в габровска област истински ковач и налбантин, докато удря с чука върху наковалнята в ЕМО „Етър”.
А посетителите гледат, слушат, снимат и разпращат чрез интернет историите на майстора от габровското село Стоевци.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.
Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.
Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.
Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.
Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.
Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.
На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.
Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

-
Новинипреди 6 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 7 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 6 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 7 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 6 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 3 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Културапреди 3 дни„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща
-
Кримипреди 3 дниМъж падна от мост в река Росица







