Култура
„Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”

снимка: ЕМО „Етър“
Подковата с чапа е позната само в габровския край. Тук има зимни и летни подкови. Чапата е продълговат до няколко сантиметра шип, който е в предната част и служи на животното да не се пързаля, когато ходи по лед и заснежена повърхност. Другите два шипа са в краищата на подковата.

снимка: ЕМО „Етър“
За разликите в подковите, ползвани в габровския край и по полето, разказва Илия Николов от село Стоевци – единственият останал истински ковач и налбантин в Габровска област.

снимка: ЕМО „Етър“
Докато разгаря огнището и удря с чука по нажеженото желязо, което след това ще оформи в подкова, той споделя увлекателната история на живота си. И всичко се върти около конете, магаретата и подковите.

снимка: ЕМО „Етър“
В Етнографски музей на открито „Етър” налбантинът Илия Николов изтръгва от устата на наблюдаващите го с широко отворени очи деца кратък коментар: „Ехаааа, колко яко!”

снимка: ЕМО „Етър“
Малчуганите притихват в почуда от нетрадиционната за своя начин на живот гледка – гореща жарава, нажежено желязо, което под ударите на чука се огъва в желаната форма.

снимка: ЕМО „Етър“
На 3, 4 и 5 март посетителите на ЕМО „Етър” видяха възстановките на различни обичаи, свързани с Тодоровден. Не е характерно налбантите (хората, които подковават животни) и ковачите да работят на Тодоровден, все пак празник е. Ден след това обаче, кипи усилен труд.

снимка: ЕМО „Етър“
Илия Николов от село Стоевци се учи да прави подкови и да подковава животни още в началото на 70-те години на миналия век. Прави го от любов, а не просто, за да си изкарва прехраната с нещо.

снимка: ЕМО „Етър“
„Преди 1989 година в събота и неделя ковях по десет коня. Сега не е така, в месеца я дойде един кон, я два. Научих се през 1972 година, защото имах коне и ги обичах. Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”, споделя бай Илия.
За направата на подкова се взема желязна шина с дължина около 28-32 см. Слага се в жаравата, за да се нажежи. Вади се и се оформя със силни удари с чук. Докато е нажежена се пробиват дупките, в които при подковаването на коня се набиват клинците (гвоздеите).
Конят трябва да се подковава на около 45 дена, важно е да се постави правилно подковата, за да може да ходи удобно и да не му се създават двигателни проблеми.
По буйните коне и магарета се слагат в станок. Това е съоръжение, което не позволява на животното да мърда. В габровска област има пет станока, които собственици на коне са направили.
Станокът е дълъг метър и седемдесет. Прави се скеле от четири тръби, високи около два метра. Поставят се и две надлъжни. Отпред – също, за да не може да мърда конят. Отзад, когато влезе животното, се слага синджир, обвит с гума. Станоците се ползват и от ветеринарните лекари, най-често да преглеждат кобилите при бременност.
„Занаятът си отива”, констатира Илия Николов и споделя случаи с хора, които сами си подковават животните. Правят го без инструменти, без да знаят как точно да поставят подковата, така че да е удобна при ходене.
Бойкот – това е името на един от любимите коне, които Илия Николов притежава през живота си. От този жребец у нас тръгва породата на шарените коне. Преди да дойде в България играе в италиански цирк. Купува го приятел на бай Илия, а след това става собственост на самия ковач.
Бойкот става истинска атракция на един от панаирите в търновското село Камен. Когато жребецът чува музиката, започва да танцува, събира се публика да го гледа, а той приема бурните аплодисменти с високо вдигната глава. Като истинска звезда. Бойкот оставя дълбок спомен в съзнанието на Илия, който още носи негова снимка в портфейла си.
Спомени за коне, за отминали времена, за огъването на нажежено желязо и как се учи занаят от стари майстори – това разказва Илия Николов, единственият останал в габровска област истински ковач и налбантин, докато удря с чука върху наковалнята в ЕМО „Етър”.
А посетителите гледат, слушат, снимат и разпращат чрез интернет историите на майстора от габровското село Стоевци.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.
Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.
На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.
Входът е срещу билет за музея.
Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.
За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

-
Новинипреди 6 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 7 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 5 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Новинипреди 7 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди един денСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара







