Свържи се с нас

Култура

„Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Подковата с чапа е позната само в габровския край. Тук има зимни и летни подкови. Чапата е продълговат до няколко сантиметра шип, който е в предната част и служи на животното да не се пързаля, когато ходи по лед и заснежена повърхност. Другите два шипа са в краищата на подковата.

снимка: ЕМО „Етър“

За разликите в подковите, ползвани в габровския край и по полето, разказва Илия Николов от село Стоевци – единственият останал истински ковач и налбантин в Габровска област.

снимка: ЕМО „Етър“

Докато разгаря огнището и удря с чука по нажеженото желязо, което след това ще оформи в подкова, той споделя увлекателната история на живота си. И всичко се върти около конете, магаретата и подковите.

снимка: ЕМО „Етър“

В Етнографски музей на открито „Етър” налбантинът Илия Николов изтръгва от устата на наблюдаващите го с широко отворени очи деца кратък коментар: „Ехаааа, колко яко!”

снимка: ЕМО „Етър“

Малчуганите притихват в почуда от нетрадиционната за своя начин на живот гледка – гореща жарава, нажежено желязо, което под ударите на чука се огъва в желаната форма.

снимка: ЕМО „Етър“

На 3, 4 и 5 март посетителите на ЕМО „Етър” видяха възстановките на различни обичаи, свързани с Тодоровден. Не е характерно налбантите (хората, които подковават животни) и ковачите да работят на Тодоровден, все пак празник е. Ден след това обаче, кипи усилен труд.

снимка: ЕМО „Етър“

Илия Николов от село Стоевци се учи да прави подкови и да подковава животни още в началото на 70-те години на миналия век. Прави го от любов, а не просто, за да си изкарва прехраната с нещо.

снимка: ЕМО „Етър“

„Преди 1989 година в събота и неделя ковях по десет коня. Сега не е така, в месеца я дойде един кон, я два. Научих се през 1972 година, защото имах коне и ги обичах. Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”, споделя бай Илия.

За направата на подкова се взема желязна шина с дължина около 28-32 см. Слага се в жаравата, за да се нажежи. Вади се и се оформя със силни удари с чук. Докато е нажежена се пробиват дупките, в които при подковаването на коня се набиват клинците (гвоздеите).

Конят трябва да се подковава на около 45 дена, важно е да се постави правилно подковата, за да може да ходи удобно и да не му се създават двигателни проблеми.

По буйните коне и магарета се слагат в станок. Това е съоръжение, което не позволява на животното да мърда. В габровска област има пет станока, които собственици на коне са направили.

Станокът е дълъг метър и седемдесет. Прави се скеле от четири тръби, високи около два метра. Поставят се и две надлъжни. Отпред – също, за да не може да мърда конят. Отзад, когато влезе животното, се слага синджир, обвит с гума. Станоците се ползват и от ветеринарните лекари, най-често да преглеждат кобилите при бременност.

„Занаятът си отива”, констатира Илия Николов и споделя случаи с хора, които сами си подковават животните. Правят го без инструменти, без да знаят как точно да поставят подковата, така че да е удобна при ходене.

Бойкот – това е името на един от любимите коне, които Илия Николов притежава през живота си. От този жребец у нас тръгва породата на шарените коне. Преди да дойде в България играе в италиански цирк. Купува го приятел на бай Илия, а след това става собственост на самия ковач.

Бойкот става истинска атракция на един от панаирите в търновското село Камен. Когато жребецът чува музиката, започва да танцува, събира се публика да го гледа, а той приема бурните аплодисменти с високо вдигната глава. Като истинска звезда. Бойкот оставя дълбок спомен в съзнанието на Илия, който още носи негова снимка в портфейла си.

Спомени за коне, за отминали времена, за огъването на нажежено желязо и как се учи занаят от стари майстори – това разказва Илия Николов, единственият останал в габровска област истински ковач и налбантин, докато удря с чука върху наковалнята в ЕМО „Етър”.

А посетителите гледат, слушат, снимат и разпращат чрез интернет историите на майстора от габровското село Стоевци.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

12-годишната Гала Савчева от Габрово спечели „Орфеево изворче“

Published

on

Град Стара Загора за пореден път се превърна в сцена на традицията и фолклорното изкуство, домакинствайки престижния Национален фолклорен конкурс „Орфеево изворче“.

Сред изключително силна конкуренция от над 100 участници, малката Гала Савчева от град Габрово завоюва престижното първо място и златен медал. ​

Успехът на 12-годишната талантлива певица е изключително ценен, тъй като е постигнат в най-трудната възрастова група, наравно с ученици от специализираните музикални училища в страната.

Високото отличие бе присъдено от авторитетно жури в състав: Дафинка Дамянова, Чонка Кинева и Тодор Кожухаров. ​Победните изпълнения на Гала включваха две емблематични северняшки песни: „От Стамбула идат, мамо“ (по музикална постановка на Манка Билчева) и акапелното изпълнение на „Соколе, сиви соколе“ от репертоара на легендарния Кайчо Каменов.

​Този престижен резултат е плод на неуморния труд и вдъхновението на вокалния педагог д-р Ана Борисова от Сдружение „Анна-Фолкарт“ – гр. Дряново.

Специални благодарности за професионализма, подкрепата и отдадеността, които стоят зад всяка стъпка на Гала към този висок връх в народното пеене.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя нова изложба на Петранка Новосад

Published

on

На 24 март, вторник, от 17.30 ч. залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново ще се превърне в пространство за съзерцание и красота с откриването на изложбата „Откраднато спокойствие“ на Петранка Новосад. Като дългогодишен приятел на музея, емблематичната за обществения живот на града авторка гостува в неговите зали за четвърти път, представяйки най-новите си творчески търсения.

Експозицията носи заглавието на последната книга на г-жа Новосад, с което още веднъж подчертава неразривната симбиоза между поезията и багрите в нейния свят. Този път публиката ще има възможността да се наслади на една по-различна страна от нейното дарование. Изложбата е изградена изцяло от пейзажи, изпълнени с техниката на маслената живопис.

Творческият път на Петранка Новосад е вдъхновяващо доказателство, че изкуството няма възраст и може да разцъфне по най-необичайния начин, сред шума на машините и динамиката на семейния бизнес. Нейната творческа философия е дълбоко вкоренена в българския фолклор, но винаги пречупена през модерна, индивидуална призма.

Макар в настоящата изложба да залага на класическото маслено платно, авторката е добре позната със своите експерименти и уникални техники, които са оставяли ярка следа в културния летопис на Дряново. През годините тя утвърди своя разпознаваем стил чрез иновативната живопис върху естествена кожа, при която умело използва текстурата и топлината на материала, както и чрез своите триизмерни текстилни пластики и пана от вълна и коприна.

Особено място в нейната досегашна работа заема и цикълът „Кукерландия“, където кукерските маски се превръщат в символи на пречистването и българския дух. Дряново винаги е било мястото, където Петранка Новосад най-често споделя своето изкуство.

След мащабната юбилейна изложба „80 години жизнелюбие“ през 2024 г. в Икономовата къща и приказните „Цветни вълшебства“ в градската галерия, настоящото събитие е поредната стъпка в едно дълго и споделено пътуване. За местната общност нейните изложби са много повече от показване на картини. Те са социални събития, които обединяват интелектуалния елит и любителите на изкуството, създавайки цялостно преживяване за сетивата чрез съчетаването на художествен процес и литературно четене.

Исторически музей – Дряново отправя покана към всички жители и гости на града на 24 март от 17.30 часа, за да споделят заедно това „откраднато спокойствие“ и да се докоснат до неизчерпаемата енергия на един от най-обичаните творци в региона.

Зареди още

Култура

Наши формации представиха България и Европа на фестивал на остров Бали

Published

on

Buleleng International Rhythm Festival 2026, Бали. Азия събра най-добрите си — Филипини, Южна Корея, Тайланд, Индонезия, Тайван, Индия.

Европа изпрати само един отговор. „Дряновска магия“. „Хопни ми, тропни ми“. Трио „Звън“.

Три формации от Дряново и Севлиево се качиха на сцената не само като посланици на България, а като единственото европейско присъствие на фестивала.

Донесоха нестинарство, хоро и шевици. Взеха със себе си овации и публика, която затанцува.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица