Свържи се с нас

Новини

Общинският съвет прие две нови наредби на първо четене

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

На редовната сесия на Общински съвет – Габрово, проведена на 23 февруари 2017 г., бяха обсъдени проектите на три наредби, предложение за преобразуване на Помощно училище „Николай Палаузов“ в център за специална образователна подкрепа и бяха представени резултатите от първата конкурсна сесия на програма Култура.

Първата наредба е за приемане на ученици в първи клас на общинските училища на територията на община Габрово. Тя бе приета на първо четене с 23 гласа „за“, 1 „против“ и 5 „въздържал се“. Предстои обсъждането й на второ четене на следваща сесия.

Целта на наредбата е да се въведе централизиран електронен прием, при който основният критерий да бъде желанието на родителите. Ако има повече кандидати, отколкото места, с предимство при приема да бъдат децата, които живеят в близост до училището, за което се кандидатства. Проведена е среща с директорите на училищата, които имат прием на първи клас и с Регионалното управление на образованието – Габрово. В проекта на наредбата са отразени постъпилите предложения на директорите. Обсъдени са критериите за прием и са определени районите, близки до учебните заведения.

Втората наредба, която бе приета на първо четене с 27 гласа „за“, е за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Габрово. Никой от общинските съветници не гласува „против“ и „въздържал се“.

Основната причина за изработването на тази наредба, е че липсва ясен и подробен регламент за отглеждането на различни видове селскостопански животни и птици в строителните граници на населените места на територията на общината. В много случаи тази липса води до конфликт между частния и обществен интерес. Проектът на наредбата цели регламентиране на основни права и задължения при отглеждането на селскостопански животни с нестопанска цел. Отглеждането ще става като се спазват правилата и нормативите за устройство на територията и на санитарно-хигиенните изисквания. Ще бъдат регламентирани правата и задълженията на собствениците на селскостопански животни, както и допустимият брой за всеки вид селскостопански животни и птици, отглеждани в строителните граници на населените места. Проектът на наредбата е съгласуван с Областната дирекция по безопасност на храните. Очаква се след влизането й в сила да се подобри контрола върху отглеждането на селскостопански животни, да се предотврати нерегламентирано изхвърляне на животински отпадъци и да се подобрят хигиенните условия в населените места на територията на Габровска община.

Според наредбата общината ще бъде разделена на зони с очертани граници: идеален център (централна градска част), І-ва, ІІ-ра, ІІІ-та и ІV-та зони. Така например отглеждането на селскостопански животни в имоти с жилищно предназначение, които са в строителните граници на населените места на територията на общината, е допустимо в кварталите от ІІІ-та и ІV-та зона, както и в селата на територията на общината, с изключение на с. Боженците и местността Узана. Въвежда се допустим обем на отглежданите животни в кварталите от ІІІ-та зона, а отглеждането им за лични нужди е допустимо в кварталите от ІV-та зона на града и в селата на територията на Габровска община. Забранява се отглеждането за лични нужди на селскостопански животни в кварталите от идеален център (централна градска част), І-ва и ІІ-ра зона на града, както и в мазета, тавани, балкони, веранди, тераси и други непредназначени постройки и помещения. Отглеждането на селскостопански животни със стопанска цел е разрешено извън строителните граници и в населените места на територията на общината, с изключение на града, като се извършва в сгради, предназначени за отглеждане на съответния вид животни. Наредбата урежда също така идентификацията и транспортирането на селскостопански животни, както и движението на пътни превозни средства с животинска тяга.

Общинските съветници приеха на първо и второ четене Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала и за участието на общината в граждански дружества, и за сключване на договори за съвместна дейност. Новата наредба ще отстрани неточности и повторение на норми с идентично съдържание, установени при прилагането на Раздел VІІІ управление, придобиване и разпореждане с дълготрайни активи на дружеството от сега действащата наредба.

Прието бе предложението за преобразуване на Помощно училище „Николай Палаузов“ в център за специална образователна подкрепа. 26 общински съветници гласуваха „за“, 1 „против“ и 4 „въздържал се“. Преобразуването се налага от Закона за предучилищното и училищното образование, където е определен срок за изпълнение до една година от влизането в сила на закона, т. е. до 1 август т. г. Децата, които се подпомагат в помощните училища ще бъдат ученици на общообразователно училище, като в центровете ще продължи да се осъществява диагностична, рехабилитационна, корекционна и терапевтична работа с учениците с умствена изостаналост и с множество увреждания. Преобразуването ще се осъществи през учебната 2017/18 г. Центърът ще осъществява педагогическа и психологическа подкрепа за оптимално развитие на силните страни на учениците, за коригиране и компенсиране на обучителни затруднения.

С 20 гласа „за“, 1 „против“ и 9 „въздържал се“ бе прието предложението за утвърждаване на окончателния бюджет на Община Габрово за 2016 г. 23 от общинските съветници подкрепиха бюджетна прогноза за местни дейности за периода 2018-2020 г., а 7 гласуваха „въздържал се“, „против“ нямаше.

Общински съвет – Габрово се запозна с резултатите от първата конкурсна сесия на програма Култура. От кандидатствали 8 проектни предложения, три не са били допуснати до класиране, поради ниски средно аритметични оценки, изчислени на база индивидуални оценки по отделните критерии.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица