Новини
Общинският съвет прие две нови наредби на първо четене

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
На редовната сесия на Общински съвет – Габрово, проведена на 23 февруари 2017 г., бяха обсъдени проектите на три наредби, предложение за преобразуване на Помощно училище „Николай Палаузов“ в център за специална образователна подкрепа и бяха представени резултатите от първата конкурсна сесия на програма Култура.
Първата наредба е за приемане на ученици в първи клас на общинските училища на територията на община Габрово. Тя бе приета на първо четене с 23 гласа „за“, 1 „против“ и 5 „въздържал се“. Предстои обсъждането й на второ четене на следваща сесия.
Целта на наредбата е да се въведе централизиран електронен прием, при който основният критерий да бъде желанието на родителите. Ако има повече кандидати, отколкото места, с предимство при приема да бъдат децата, които живеят в близост до училището, за което се кандидатства. Проведена е среща с директорите на училищата, които имат прием на първи клас и с Регионалното управление на образованието – Габрово. В проекта на наредбата са отразени постъпилите предложения на директорите. Обсъдени са критериите за прием и са определени районите, близки до учебните заведения.
Втората наредба, която бе приета на първо четене с 27 гласа „за“, е за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Габрово. Никой от общинските съветници не гласува „против“ и „въздържал се“.
Основната причина за изработването на тази наредба, е че липсва ясен и подробен регламент за отглеждането на различни видове селскостопански животни и птици в строителните граници на населените места на територията на общината. В много случаи тази липса води до конфликт между частния и обществен интерес. Проектът на наредбата цели регламентиране на основни права и задължения при отглеждането на селскостопански животни с нестопанска цел. Отглеждането ще става като се спазват правилата и нормативите за устройство на територията и на санитарно-хигиенните изисквания. Ще бъдат регламентирани правата и задълженията на собствениците на селскостопански животни, както и допустимият брой за всеки вид селскостопански животни и птици, отглеждани в строителните граници на населените места. Проектът на наредбата е съгласуван с Областната дирекция по безопасност на храните. Очаква се след влизането й в сила да се подобри контрола върху отглеждането на селскостопански животни, да се предотврати нерегламентирано изхвърляне на животински отпадъци и да се подобрят хигиенните условия в населените места на територията на Габровска община.
Според наредбата общината ще бъде разделена на зони с очертани граници: идеален център (централна градска част), І-ва, ІІ-ра, ІІІ-та и ІV-та зони. Така например отглеждането на селскостопански животни в имоти с жилищно предназначение, които са в строителните граници на населените места на територията на общината, е допустимо в кварталите от ІІІ-та и ІV-та зона, както и в селата на територията на общината, с изключение на с. Боженците и местността Узана. Въвежда се допустим обем на отглежданите животни в кварталите от ІІІ-та зона, а отглеждането им за лични нужди е допустимо в кварталите от ІV-та зона на града и в селата на територията на Габровска община. Забранява се отглеждането за лични нужди на селскостопански животни в кварталите от идеален център (централна градска част), І-ва и ІІ-ра зона на града, както и в мазета, тавани, балкони, веранди, тераси и други непредназначени постройки и помещения. Отглеждането на селскостопански животни със стопанска цел е разрешено извън строителните граници и в населените места на територията на общината, с изключение на града, като се извършва в сгради, предназначени за отглеждане на съответния вид животни. Наредбата урежда също така идентификацията и транспортирането на селскостопански животни, както и движението на пътни превозни средства с животинска тяга.
Общинските съветници приеха на първо и второ четене Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала и за участието на общината в граждански дружества, и за сключване на договори за съвместна дейност. Новата наредба ще отстрани неточности и повторение на норми с идентично съдържание, установени при прилагането на Раздел VІІІ управление, придобиване и разпореждане с дълготрайни активи на дружеството от сега действащата наредба.
Прието бе предложението за преобразуване на Помощно училище „Николай Палаузов“ в център за специална образователна подкрепа. 26 общински съветници гласуваха „за“, 1 „против“ и 4 „въздържал се“. Преобразуването се налага от Закона за предучилищното и училищното образование, където е определен срок за изпълнение до една година от влизането в сила на закона, т. е. до 1 август т. г. Децата, които се подпомагат в помощните училища ще бъдат ученици на общообразователно училище, като в центровете ще продължи да се осъществява диагностична, рехабилитационна, корекционна и терапевтична работа с учениците с умствена изостаналост и с множество увреждания. Преобразуването ще се осъществи през учебната 2017/18 г. Центърът ще осъществява педагогическа и психологическа подкрепа за оптимално развитие на силните страни на учениците, за коригиране и компенсиране на обучителни затруднения.
С 20 гласа „за“, 1 „против“ и 9 „въздържал се“ бе прието предложението за утвърждаване на окончателния бюджет на Община Габрово за 2016 г. 23 от общинските съветници подкрепиха бюджетна прогноза за местни дейности за периода 2018-2020 г., а 7 гласуваха „въздържал се“, „против“ нямаше.
Общински съвет – Габрово се запозна с резултатите от първата конкурсна сесия на програма Култура. От кандидатствали 8 проектни предложения, три не са били допуснати до класиране, поради ниски средно аритметични оценки, изчислени на база индивидуални оценки по отделните критерии.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 6 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“






