Свържи се с нас

Новини

Криза или етап на развитие?

Published

on

Снимката е илюстративна

Снимката е илюстративна

Думата криза произлиза от древногръцки и означава решение, повратна точка, революция, преходно състояние.

При влошено нормално състояние, когато са на лице резки отклонения от нормалния ход на живота, човек изпитва психологическа криза. Кризисните ситуации се различават по времетраене и сила на въздействие. В психологията се споменават три вида кризи: невротични, травматични и кризи на развитието.

По детайлно ще бъдат описани кризите на развитието, като се изхожда от класификацията създадена от Ерик Ериксон (американски психолог, който смята че развитието на човека е следствие от взаимодействието на три съществени процеси–соматични или биологични, психични и социални). Той разграничава 8 периода и описва най-важните „кризи” за всеки един от тях.

Първият етап започва от раждането на детето и завършва около 1 година и 6 месеца. В него се формират доверителните отношения към близките, които полагат грижи за него. Ако бебето през този период има положителна връзка с родителите си и изгради доверие спрямо тях, то успешно преминава през този етап. Този момент от живота на детето е базов и важен за бъдещото му развитие.

Вторият етап започва от 1 година и 6 месеца до около 3-та година. Кризата на тази възраст е свързана с изграждане на автономност и самостоятелност. Актуална е фразата „Аз мога сам!” На тази възраст децата развиват чувство за самоконтрол и преминавайки успешно през този етап биват уверени в себе си.

Третият етап е характерен за възрастта 5-7 години. Тук се развива инициативността, стремежа за социално изявяване. Важно значение има контактът с приятелите и съвместните игри, чрез които въображението се обогатява. Все още водеща дейност в тази възраст е сюжетно-ролевата игра.

Четвъртият етап е свързан с прехода от игрова към учебна дейност. Това се случва около седмата година от живота на детето. Периодът, в който детето тръгва на училище. Основната задача на този етап е постигане на успехи в училище и достигане на удовлетвореност на индивида. При евентуално несправяне с тази задача, у детето се утвърждава чувство за некомпетентност и непълноценност.

Петият период е юношеството. За него характерно е търсене на идентичността, развиване на самостоятелност и независимост. През този период юношите експериментират чрез различни дейности, търсят одобрението на външната среда и търсят мястото си в приятелското обкръжение и външен свят. Проявяват се сексуални интереси.

Шестият етап е характерен за възрастта между 20 и 40-годишна възраст или кризата на младостта. Най-значимият момент в този етап е намирането на партньор и възможност за създаване на интимни отношения. Интимността е чувство, което човек изпитва към партньора си, към приятелите си, братя и сестри, родители. Привързването и създаването на интимни и близки отношения е една не лека задача. Преди да успеем да създадем такива отношения, трябва да вярваме в себе си. Поради факта, че формирането на интимността е задача на този период, браковете сключени в юношеска възраст между 16 и 19 години са по неустойчиви от тези сключени в етапа на младостта.

Следващият седми период е на възрастта между 40 и 65 години. Актуален тук е стремежът и възможността за продуктивност и за творчество в труда, както и грижата за семейството. Когато човек си направи равносметка къде се намира в този етап от живота си, може да настъпи криза произтичаща от невъзможността за справяне с основната задача на този етап.

Последният етап от класификацията е възрастта от 65 –та година на живота до неговия край. Това е времето на равносметка за изминалите дни и постигнатото в живота. Успешното завършване на този период оставя чувството за удовлетвореност и спокойствие, докато негативния изход води до отчаяние и съжаление към себе си и живота, като цяло.

В заключение е важно да се отбележи, че всеки етап е тясно свързан с изхода на предходния.

Например, ако още в първата година от живота на детето, не е изградило базисно доверие към близките, то в следващите етапи ще изпитва затруднения, свързани със създаване на доверителни отношения към външния свят – приятели и партньори.

Автор: Вероника Николова, психолог
Габрово, ул.“Капитан Дядо Никола“ 61
Тел.: 0882836255

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Новини

Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Published

on

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.

Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.

Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица