снимка: ЕМО „Етър“

Информация за Етнографски музей на открито „Етър” е публикувана в Годишник, който сръбския музей Старо село публикува. Изданието е с международен характер и е пето поред, като през тази година има амбицията да достигне до максимално широка аудитория.

„Книга за всичко (което искате да знаете за музеите на открито)”, това заглавие са избрали издателите от музея Старо село. Годишникът от 2016/2017 счупи всички рекорди, тъй като в него се включиха 35 автори от 18 страни.

В това издание особено важна роля играят музеите от Северна Америка – САЩ и Канада, но от Старо село заявиха, че са особено горди от участието на автори от музеи на открито в Австралия, Гана, Исландия и България, която се представя с ЕМО „Етър”.
Годишникът не е успешен само заради многото автори. Той достигне до широката аудитория, чрез качеството на текстовете, които са написани в популярен стил, характерен за по-масовите блогове.

През януари 2017 година Годишникът беше представен в Пантеона на Сорбоната във Франция.

Електронен вариант на Годишника ще бъде публикуван през пролетта на интернет-сайтовете на Асоциацията на музеите на открито, Association of European open-air museums (AEOM), както и на сайта на музея Старо село. Там потребителите могат да се запознаят с досегашните издания.

Чрез текстове и снимки авторите разказват историите на своите музеи и представят вижданията си как трябва да изглежда един музей на открито.

За читателите това е истинско пътуване от Сърбия, през България до Канада, без при това да се налага да ходят до музеите на открито там. Запознаят ли се с тях, обаче, няма как да не поискат да стегнат своя багаж и да направят една незабравима екскурзия.

снимка: ЕМО „Етър“

Статията, посветена на ЕМО „Етър”

Етнографски музей на открито „Етър” – мисията да пренесеш миналото през съвременността и да го съхраниш за бъдещите поколения

Пристъпи ли пределите на единствения в България Етнографски музей на открито „Етър”, човек попада в свят, различен от съвременния – светът на възрожденските българи. Защо ние, хората които се стремим към широки магистрали и сгради с модернистична архитектура, сме толкова очаровани от дървените чардаци, покритите с плочи покриви, каменните дюкяни и калдаръма по тесните улички? Дали защото те, както и въртящото се колело на една вековна воденица ни напомнят, че сме част от древен народ?

В ЕМО „Етър” човек може да открие всичко това – и калдъръмени улички, и покрити с каменни плочи покриви на къщи, и дървени чардаци, и съоръжения, задвижвани от вода. В този единствен по рода си музей в България е представен живота на българите от региона на Централна Стара планина през втората половина на XVІІІ и ХІХ век. И когато се говори за ЕМО „Етър” думата „живот” е употребена в нейния буквален смисъл. Защото този музей е изпълнен с живот. От ранни зори майсторите отварят дюкяните по Чаршията и сами продават изработените пред погледите на посетителите изделия.

Пещта е запалена преди да пропеят първи петли, за да се изпекат в нея симидите от ръчно омесеното в нощви тесто. Чукчето на златаря напомня, че скоро ще е готов още един накит. Колелото на грънчаря се върти, за да може майсторът да извае от глината красива стомна.

Когато се разхожда из Чаршията, човек не може да пропусне Шекерджийската работилница, заради миризмата на бяло сладко, халва, захарни петлета и пестил. Към всичко това се прибавя и уханието на току-що приготвено на пясък кафе. Да, Чаршията в ЕМО „Етър” и днес кипи от живот, така както е било през Възраждането.

Действащи са и съоръженията, задвижвани от вода – гордостта на музея. На мястото, където днес се намира ЕМО „Етър” в края на ХVІІІ век е имало воденица-караджейка, а по-късно са построени тепавица и валевица. Тези уникални „in situ” съоръжения са останали непокътнати и очароват посетителите със своята автентичност.

От онова време е запазена и цялата система от канали и механизми. Чрез тях се задвижват водните колела, за да се смели зърното във водениците, а в тепавицата да се „уплътни” вече изтъкания вълнен плат.

Най-голямо приложение водата като двигател намира в характерното за региона на Габрово плетене на гайтан. Когато днес кажем струг, дали си представяме машина задвижвана от вода? Едва ли! Но струговете са едни от най-характерните технически съоръжения на вода за габровско през Възраждането. Дървостругарството съчетава природните дадености – богатството на гори и бързотечащи води, с майсторството и предприемчивостта на балканджиите.

ЕМО „Етър” пази спомени за миналото, затова тук са пренесени съществували на други места къщи, дюкяни и съоръжения. Екипът на музея амбициозно поглежда и към по-новото време. До средата на миналия век в България все още бе възможно да се видят традиционни технологии, чрез които населението се изхранва столетия наред. Днес в България няма друга културна институция, освен ЕМО „Етър”, в която може да се види сушило и пушило за сливи и мандра за подсирване на сирене и биене на масло.

През българското Възраждане особено важна е връзката между православната църква и образованието. Тя е представена в музея чрез храм „Свето Богоявление”, който е действащ и училището, намиращо се на неговия втори етаж. И двете реално са съществували в средата на ХІХ век в дряновското село Радовци.

Празниците са важни за живота на населението от Централна Стара планина. Затова в музея днес се представят обичаите и обредите, както са ги отбелязвали българите в миналото.

Най-голямата проява е ежегодният международен панаир на традиционните занаяти, който се организира през първия уикенд на месец септември.

Мисията, въплътена в Етнографски музей на открито „Етър” се реализира от майстори – занаятчии и амбициозен екип, който наброява 70 човека, разпределени в различни области – експертно-научна, работа с публиките, финансова и техническо обезпечаване. Работата на музея подпомагат младежи-доброволци и демонстратори на домашни занятия. Музеят работи целогодишно с лятно и зимно работно време, което го отличава от други подобни институции. Атестат за интересните експозиции и богатите фондове е големият туристически поток, който варира около 200 000 души годишно.

Ако имате желание да усетите утрото в подножието на Централна Стара планина или нощем да слушате ромона на реката, ЕМО „Етър” е идеалното място. Музеят разполага с хотел, чиято архитектура кореспондира с другите възрожденски постройки. В двете заведения за хранене – Възрожденска механа и механа „Странноприемница” обслужването е на ниво, а кухнята – типично българска.

ЕМО „Етър” не е само музей на открито, а мисия чрез която ние, българите, пренасяме миналото през съвременността, за да го съхраним за бъдещите поколения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730