Култура
ЕМО „Етър“ влезе в международен годишник, представен в Сорбоната

снимка: ЕМО „Етър“
Информация за Етнографски музей на открито „Етър” е публикувана в Годишник, който сръбския музей Старо село публикува. Изданието е с международен характер и е пето поред, като през тази година има амбицията да достигне до максимално широка аудитория.
„Книга за всичко (което искате да знаете за музеите на открито)”, това заглавие са избрали издателите от музея Старо село. Годишникът от 2016/2017 счупи всички рекорди, тъй като в него се включиха 35 автори от 18 страни.
В това издание особено важна роля играят музеите от Северна Америка – САЩ и Канада, но от Старо село заявиха, че са особено горди от участието на автори от музеи на открито в Австралия, Гана, Исландия и България, която се представя с ЕМО „Етър”.
Годишникът не е успешен само заради многото автори. Той достигне до широката аудитория, чрез качеството на текстовете, които са написани в популярен стил, характерен за по-масовите блогове.
През януари 2017 година Годишникът беше представен в Пантеона на Сорбоната във Франция.
Електронен вариант на Годишника ще бъде публикуван през пролетта на интернет-сайтовете на Асоциацията на музеите на открито, Association of European open-air museums (AEOM), както и на сайта на музея Старо село. Там потребителите могат да се запознаят с досегашните издания.
Чрез текстове и снимки авторите разказват историите на своите музеи и представят вижданията си как трябва да изглежда един музей на открито.
За читателите това е истинско пътуване от Сърбия, през България до Канада, без при това да се налага да ходят до музеите на открито там. Запознаят ли се с тях, обаче, няма как да не поискат да стегнат своя багаж и да направят една незабравима екскурзия.

снимка: ЕМО „Етър“
Статията, посветена на ЕМО „Етър”
Етнографски музей на открито „Етър” – мисията да пренесеш миналото през съвременността и да го съхраниш за бъдещите поколения
Пристъпи ли пределите на единствения в България Етнографски музей на открито „Етър”, човек попада в свят, различен от съвременния – светът на възрожденските българи. Защо ние, хората които се стремим към широки магистрали и сгради с модернистична архитектура, сме толкова очаровани от дървените чардаци, покритите с плочи покриви, каменните дюкяни и калдаръма по тесните улички? Дали защото те, както и въртящото се колело на една вековна воденица ни напомнят, че сме част от древен народ?
В ЕМО „Етър” човек може да открие всичко това – и калдъръмени улички, и покрити с каменни плочи покриви на къщи, и дървени чардаци, и съоръжения, задвижвани от вода. В този единствен по рода си музей в България е представен живота на българите от региона на Централна Стара планина през втората половина на XVІІІ и ХІХ век. И когато се говори за ЕМО „Етър” думата „живот” е употребена в нейния буквален смисъл. Защото този музей е изпълнен с живот. От ранни зори майсторите отварят дюкяните по Чаршията и сами продават изработените пред погледите на посетителите изделия.
Пещта е запалена преди да пропеят първи петли, за да се изпекат в нея симидите от ръчно омесеното в нощви тесто. Чукчето на златаря напомня, че скоро ще е готов още един накит. Колелото на грънчаря се върти, за да може майсторът да извае от глината красива стомна.
Когато се разхожда из Чаршията, човек не може да пропусне Шекерджийската работилница, заради миризмата на бяло сладко, халва, захарни петлета и пестил. Към всичко това се прибавя и уханието на току-що приготвено на пясък кафе. Да, Чаршията в ЕМО „Етър” и днес кипи от живот, така както е било през Възраждането.
Действащи са и съоръженията, задвижвани от вода – гордостта на музея. На мястото, където днес се намира ЕМО „Етър” в края на ХVІІІ век е имало воденица-караджейка, а по-късно са построени тепавица и валевица. Тези уникални „in situ” съоръжения са останали непокътнати и очароват посетителите със своята автентичност.
От онова време е запазена и цялата система от канали и механизми. Чрез тях се задвижват водните колела, за да се смели зърното във водениците, а в тепавицата да се „уплътни” вече изтъкания вълнен плат.
Най-голямо приложение водата като двигател намира в характерното за региона на Габрово плетене на гайтан. Когато днес кажем струг, дали си представяме машина задвижвана от вода? Едва ли! Но струговете са едни от най-характерните технически съоръжения на вода за габровско през Възраждането. Дървостругарството съчетава природните дадености – богатството на гори и бързотечащи води, с майсторството и предприемчивостта на балканджиите.
ЕМО „Етър” пази спомени за миналото, затова тук са пренесени съществували на други места къщи, дюкяни и съоръжения. Екипът на музея амбициозно поглежда и към по-новото време. До средата на миналия век в България все още бе възможно да се видят традиционни технологии, чрез които населението се изхранва столетия наред. Днес в България няма друга културна институция, освен ЕМО „Етър”, в която може да се види сушило и пушило за сливи и мандра за подсирване на сирене и биене на масло.
През българското Възраждане особено важна е връзката между православната църква и образованието. Тя е представена в музея чрез храм „Свето Богоявление”, който е действащ и училището, намиращо се на неговия втори етаж. И двете реално са съществували в средата на ХІХ век в дряновското село Радовци.
Празниците са важни за живота на населението от Централна Стара планина. Затова в музея днес се представят обичаите и обредите, както са ги отбелязвали българите в миналото.
Най-голямата проява е ежегодният международен панаир на традиционните занаяти, който се организира през първия уикенд на месец септември.
Мисията, въплътена в Етнографски музей на открито „Етър” се реализира от майстори – занаятчии и амбициозен екип, който наброява 70 човека, разпределени в различни области – експертно-научна, работа с публиките, финансова и техническо обезпечаване. Работата на музея подпомагат младежи-доброволци и демонстратори на домашни занятия. Музеят работи целогодишно с лятно и зимно работно време, което го отличава от други подобни институции. Атестат за интересните експозиции и богатите фондове е големият туристически поток, който варира около 200 000 души годишно.
Ако имате желание да усетите утрото в подножието на Централна Стара планина или нощем да слушате ромона на реката, ЕМО „Етър” е идеалното място. Музеят разполага с хотел, чиято архитектура кореспондира с другите възрожденски постройки. В двете заведения за хранене – Възрожденска механа и механа „Странноприемница” обслужването е на ниво, а кухнята – типично българска.
ЕМО „Етър” не е само музей на открито, а мисия чрез която ние, българите, пренасяме миналото през съвременността, за да го съхраним за бъдещите поколения.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Култура
Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.
До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.
„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.
Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.
Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Култура
Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)



Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.
Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.
По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.
Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.
По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.
Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.
Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.
Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.
От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

-
Кримипреди 5 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 6 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)
-
Кримипреди 4 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Кримипреди 5 дниФалшива бомбена заплаха в 5 училища и 3 градини вдигна полицията на крак
-
Кримипреди 6 дниВнимание: Измамници налазиха с нови схеми!
-
Новинипреди 7 дниСребро от Държавното отборно първенство за Дартс клуб Ковачите
-
Новинипреди 7 дниБогата програма с летни занимания за ученици
-
Кримипреди 5 дниКриминалисти иззеха два незаконни пистолета и патрони в Габрово







