Свържи се с нас

Култура

ЕМО „Етър“ влезе в международен годишник, представен в Сорбоната

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Информация за Етнографски музей на открито „Етър” е публикувана в Годишник, който сръбския музей Старо село публикува. Изданието е с международен характер и е пето поред, като през тази година има амбицията да достигне до максимално широка аудитория.

„Книга за всичко (което искате да знаете за музеите на открито)”, това заглавие са избрали издателите от музея Старо село. Годишникът от 2016/2017 счупи всички рекорди, тъй като в него се включиха 35 автори от 18 страни.

В това издание особено важна роля играят музеите от Северна Америка – САЩ и Канада, но от Старо село заявиха, че са особено горди от участието на автори от музеи на открито в Австралия, Гана, Исландия и България, която се представя с ЕМО „Етър”.
Годишникът не е успешен само заради многото автори. Той достигне до широката аудитория, чрез качеството на текстовете, които са написани в популярен стил, характерен за по-масовите блогове.

През януари 2017 година Годишникът беше представен в Пантеона на Сорбоната във Франция.

Електронен вариант на Годишника ще бъде публикуван през пролетта на интернет-сайтовете на Асоциацията на музеите на открито, Association of European open-air museums (AEOM), както и на сайта на музея Старо село. Там потребителите могат да се запознаят с досегашните издания.

Чрез текстове и снимки авторите разказват историите на своите музеи и представят вижданията си как трябва да изглежда един музей на открито.

За читателите това е истинско пътуване от Сърбия, през България до Канада, без при това да се налага да ходят до музеите на открито там. Запознаят ли се с тях, обаче, няма как да не поискат да стегнат своя багаж и да направят една незабравима екскурзия.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Статията, посветена на ЕМО „Етър”

Етнографски музей на открито „Етър” – мисията да пренесеш миналото през съвременността и да го съхраниш за бъдещите поколения

Пристъпи ли пределите на единствения в България Етнографски музей на открито „Етър”, човек попада в свят, различен от съвременния – светът на възрожденските българи. Защо ние, хората които се стремим към широки магистрали и сгради с модернистична архитектура, сме толкова очаровани от дървените чардаци, покритите с плочи покриви, каменните дюкяни и калдаръма по тесните улички? Дали защото те, както и въртящото се колело на една вековна воденица ни напомнят, че сме част от древен народ?

В ЕМО „Етър” човек може да открие всичко това – и калдъръмени улички, и покрити с каменни плочи покриви на къщи, и дървени чардаци, и съоръжения, задвижвани от вода. В този единствен по рода си музей в България е представен живота на българите от региона на Централна Стара планина през втората половина на XVІІІ и ХІХ век. И когато се говори за ЕМО „Етър” думата „живот” е употребена в нейния буквален смисъл. Защото този музей е изпълнен с живот. От ранни зори майсторите отварят дюкяните по Чаршията и сами продават изработените пред погледите на посетителите изделия.

Пещта е запалена преди да пропеят първи петли, за да се изпекат в нея симидите от ръчно омесеното в нощви тесто. Чукчето на златаря напомня, че скоро ще е готов още един накит. Колелото на грънчаря се върти, за да може майсторът да извае от глината красива стомна.

Когато се разхожда из Чаршията, човек не може да пропусне Шекерджийската работилница, заради миризмата на бяло сладко, халва, захарни петлета и пестил. Към всичко това се прибавя и уханието на току-що приготвено на пясък кафе. Да, Чаршията в ЕМО „Етър” и днес кипи от живот, така както е било през Възраждането.

Действащи са и съоръженията, задвижвани от вода – гордостта на музея. На мястото, където днес се намира ЕМО „Етър” в края на ХVІІІ век е имало воденица-караджейка, а по-късно са построени тепавица и валевица. Тези уникални „in situ” съоръжения са останали непокътнати и очароват посетителите със своята автентичност.

От онова време е запазена и цялата система от канали и механизми. Чрез тях се задвижват водните колела, за да се смели зърното във водениците, а в тепавицата да се „уплътни” вече изтъкания вълнен плат.

Най-голямо приложение водата като двигател намира в характерното за региона на Габрово плетене на гайтан. Когато днес кажем струг, дали си представяме машина задвижвана от вода? Едва ли! Но струговете са едни от най-характерните технически съоръжения на вода за габровско през Възраждането. Дървостругарството съчетава природните дадености – богатството на гори и бързотечащи води, с майсторството и предприемчивостта на балканджиите.

ЕМО „Етър” пази спомени за миналото, затова тук са пренесени съществували на други места къщи, дюкяни и съоръжения. Екипът на музея амбициозно поглежда и към по-новото време. До средата на миналия век в България все още бе възможно да се видят традиционни технологии, чрез които населението се изхранва столетия наред. Днес в България няма друга културна институция, освен ЕМО „Етър”, в която може да се види сушило и пушило за сливи и мандра за подсирване на сирене и биене на масло.

През българското Възраждане особено важна е връзката между православната църква и образованието. Тя е представена в музея чрез храм „Свето Богоявление”, който е действащ и училището, намиращо се на неговия втори етаж. И двете реално са съществували в средата на ХІХ век в дряновското село Радовци.

Празниците са важни за живота на населението от Централна Стара планина. Затова в музея днес се представят обичаите и обредите, както са ги отбелязвали българите в миналото.

Най-голямата проява е ежегодният международен панаир на традиционните занаяти, който се организира през първия уикенд на месец септември.

Мисията, въплътена в Етнографски музей на открито „Етър” се реализира от майстори – занаятчии и амбициозен екип, който наброява 70 човека, разпределени в различни области – експертно-научна, работа с публиките, финансова и техническо обезпечаване. Работата на музея подпомагат младежи-доброволци и демонстратори на домашни занятия. Музеят работи целогодишно с лятно и зимно работно време, което го отличава от други подобни институции. Атестат за интересните експозиции и богатите фондове е големият туристически поток, който варира около 200 000 души годишно.

Ако имате желание да усетите утрото в подножието на Централна Стара планина или нощем да слушате ромона на реката, ЕМО „Етър” е идеалното място. Музеят разполага с хотел, чиято архитектура кореспондира с другите възрожденски постройки. В двете заведения за хранене – Възрожденска механа и механа „Странноприемница” обслужването е на ниво, а кухнята – типично българска.

ЕМО „Етър” не е само музей на открито, а мисия чрез която ние, българите, пренасяме миналото през съвременността, за да го съхраним за бъдещите поколения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

Published

on

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.

Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.

От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.

През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.

През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.

Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.

Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.

По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.

Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.

Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица