Свържи се с нас

Новини

Граждани до Президента: Наложете вето върху Закона за концесиите!

Published

on

снимка: president.bg

снимка: president.bg

Писмо до президента Румен Радев, с искане за налагане вето върху скандалния Закон за концесиите, написаха група общественици, сред които и Пепа Сомлева, общински съветник от местна коалиция „Будно Габрово“.

Ето пълния текст на писмото:

До г-н Румен Радев
Президент на Република България

ИСКАНЕ

от гражданите: Любомир Хенрих Кольовски
Пепа Миткова Сомлева
Валентин Великов Йовчев
Янка Ангелова Великова

ОТНОСНО: Искане за вето върху Закона за концесиите, поради наличие на констатирани нарушения при приемане на Закона за концесиите и безпрецедентен по своя размер нарушен обществен интерес.

Уважаеми г-н Президент,

На 24.01.2017 година, в края на работата на 43-то Народно събрание, бе приет на второ четене Закона за концесиите. Смятаме, че този закон е приет при драстично нарушаване на законите на страната ни и арогантно, безпринципно до цинизъм, незачитане на българския обществен интерес. И това е така, защото:

Първо: Кворум за законно заседание на парламента на 20.01.2017 година има само при старта на заседанието. В момента на гласуване на всеки един от текстовете на закона, кворум в залата липсва. Гласуваният Закон за концесиите е при средно присъствие в залата на Народното събрание на депутати, представляващи 31,78% от целия състав на НС, т.е. по-малко от една трета. Законът е гласуван със гласове „ЗА“ с 29,15% от целия състав на НС. Т.е. в залата при приемане на закона е имало средно 76 депутати, а законът е приет с гласовете на 70 депутати, от които 60 депутати са от ГЕРБ. Тези цифри, взети от стенограмата от заседанието на 20.01.2017 г., публикуван на страницата на НС, говорят при какво представителство е преминало гласуването и кой е силно заинтересованият и ангажиран. Стенограма от заседанието на 24.01.2017 г. към момента няма публикувана. Известна е технологията на оправдаване на вземането на такива решения – без кворум, с участие само на една малка, силно заинтересована група. И точно тази измислена технология създаде у нас, гражданите, усещането че първото място, в което законът не се зачита е Парламента. Считаме, че Закон, който е приет само с УЧАСТИЕТО на 31,78% от депутатите, т.е. при безспорно констатиране на липса на кворум, не може да бъде допуснат до обнародване.

Второ: Законът бе внесен с мотиви, че ще отговаря на изискванията на ЕС. Но току що приетия закон противоречи на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия по отношение изискванията за максимален срок на концесията.

Трето: Налице е противоречие на текстове от Закона за концесиите, Закона за публично-частните партньорства и Директива 2014/23/ЕС, които създават възможност за нарушаване на обществения интерес, като превръщат някои от концесиите във „вечни“ без възможности за тяхното прекратяване, независимо от обществения интерес – настоящ и бъдещ, при действието на закона. Наличието на възможност за неограничена във времето концесия, както и липсата на възможности за нейното прекратяване изцяло противоречи на Европейското законодателство.

Четвърто: Българският обществен интерес бе нарушен в невиждан по своя размер ефект, което бе оправдано с безпринципна имитация на защита на европейски интерес. Приетият закон на практика създаде възможност за упражняване правата на концесионер, независимо от възвращаемостта към държавата, като правото на контрол е почти несъществуващо. Дадената от закона възможност за прекратяване на договора при констатирани загуби на концесионера, със задължение на концедентът (държавата или общините) да възстановява стойността на всички направени разходи за инвестиции е предварително заложена бомба за държавата като виновно и длъжно да плаща лице. Същия риск за държавата (общините) е на лице в заложената процедура по прекратяване на договора с недобросъвестен концесионер. Дължимите обезщетения от страна на държавата, представляващи невъзстановени разходи на концесионера за инвестиции ще бъдат в основата на невземане на решение за прекратяване на такъв договор, независимо от нарушенията на същата, тъй като обещетенията могат да се окажат непосилни за плащане. Приетите текстове, свързани с прекратяване на концесиите, са изцяло в полза на концесионерите, които работят на загуба – в този случай държавата или общините ще трябва да възстановят стойността на всички направени разходи за инвестиции плюс всички планирани приходи. Обществения интерес в тези текстове е несъществуващ.

Пето: Текстовете на приетия закон не гарантират необходимата за защита на обществения интерес чрез прозрачност и контрол върху концесионните процедури.

Шесто: Приетият закон създава условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти под общото наименование „прилежащи“, без никакви условия за начина, по който ще се контролира и овъзмездява това..

Уважаеми г-н Президент,

Обръщаме се към Вас и призоваваме, да не обнародвате Закона за концесиите във вида, приет от 43-то НС поради сериозната обществена и икономическа вреда, която той може да нанесе.

Надяваме се, че следващото Народно събрание ще осигури присъствие на избраните от нас народни представители, по начин, по който ще се чувстваме представени и гарантирани от закона. Надяваме се, че бъдещите депутати отговорно ще преценят тестовете, ще се вслушат в становищата на експертите, ще допуснат обществено обсъждане и едва след това ще преминат към обсъждане в парламента и приемане на Закона за концесиите – един закон, който изцяло е насочен към управление на публични ресурси – държавни и общински, т.е. засяга всички нас.

Ние като граждани, без политическа обвързаност, настояваме за вето върху закона, което ще даде възможност, той да бъде приет по ред гарантиращ законност и защита на обществения интерес.

С уважение,

Любомир Кольовски
Пепа Сомлева
Валентин Йовчев
Янка Великова

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица