Свържи се с нас

Новини

Граждани до Президента: Наложете вето върху Закона за концесиите!

Published

on

снимка: president.bg

снимка: president.bg

Писмо до президента Румен Радев, с искане за налагане вето върху скандалния Закон за концесиите, написаха група общественици, сред които и Пепа Сомлева, общински съветник от местна коалиция „Будно Габрово“.

Ето пълния текст на писмото:

До г-н Румен Радев
Президент на Република България

ИСКАНЕ

от гражданите: Любомир Хенрих Кольовски
Пепа Миткова Сомлева
Валентин Великов Йовчев
Янка Ангелова Великова

ОТНОСНО: Искане за вето върху Закона за концесиите, поради наличие на констатирани нарушения при приемане на Закона за концесиите и безпрецедентен по своя размер нарушен обществен интерес.

Уважаеми г-н Президент,

На 24.01.2017 година, в края на работата на 43-то Народно събрание, бе приет на второ четене Закона за концесиите. Смятаме, че този закон е приет при драстично нарушаване на законите на страната ни и арогантно, безпринципно до цинизъм, незачитане на българския обществен интерес. И това е така, защото:

Първо: Кворум за законно заседание на парламента на 20.01.2017 година има само при старта на заседанието. В момента на гласуване на всеки един от текстовете на закона, кворум в залата липсва. Гласуваният Закон за концесиите е при средно присъствие в залата на Народното събрание на депутати, представляващи 31,78% от целия състав на НС, т.е. по-малко от една трета. Законът е гласуван със гласове „ЗА“ с 29,15% от целия състав на НС. Т.е. в залата при приемане на закона е имало средно 76 депутати, а законът е приет с гласовете на 70 депутати, от които 60 депутати са от ГЕРБ. Тези цифри, взети от стенограмата от заседанието на 20.01.2017 г., публикуван на страницата на НС, говорят при какво представителство е преминало гласуването и кой е силно заинтересованият и ангажиран. Стенограма от заседанието на 24.01.2017 г. към момента няма публикувана. Известна е технологията на оправдаване на вземането на такива решения – без кворум, с участие само на една малка, силно заинтересована група. И точно тази измислена технология създаде у нас, гражданите, усещането че първото място, в което законът не се зачита е Парламента. Считаме, че Закон, който е приет само с УЧАСТИЕТО на 31,78% от депутатите, т.е. при безспорно констатиране на липса на кворум, не може да бъде допуснат до обнародване.

Второ: Законът бе внесен с мотиви, че ще отговаря на изискванията на ЕС. Но току що приетия закон противоречи на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия по отношение изискванията за максимален срок на концесията.

Трето: Налице е противоречие на текстове от Закона за концесиите, Закона за публично-частните партньорства и Директива 2014/23/ЕС, които създават възможност за нарушаване на обществения интерес, като превръщат някои от концесиите във „вечни“ без възможности за тяхното прекратяване, независимо от обществения интерес – настоящ и бъдещ, при действието на закона. Наличието на възможност за неограничена във времето концесия, както и липсата на възможности за нейното прекратяване изцяло противоречи на Европейското законодателство.

Четвърто: Българският обществен интерес бе нарушен в невиждан по своя размер ефект, което бе оправдано с безпринципна имитация на защита на европейски интерес. Приетият закон на практика създаде възможност за упражняване правата на концесионер, независимо от възвращаемостта към държавата, като правото на контрол е почти несъществуващо. Дадената от закона възможност за прекратяване на договора при констатирани загуби на концесионера, със задължение на концедентът (държавата или общините) да възстановява стойността на всички направени разходи за инвестиции е предварително заложена бомба за държавата като виновно и длъжно да плаща лице. Същия риск за държавата (общините) е на лице в заложената процедура по прекратяване на договора с недобросъвестен концесионер. Дължимите обезщетения от страна на държавата, представляващи невъзстановени разходи на концесионера за инвестиции ще бъдат в основата на невземане на решение за прекратяване на такъв договор, независимо от нарушенията на същата, тъй като обещетенията могат да се окажат непосилни за плащане. Приетите текстове, свързани с прекратяване на концесиите, са изцяло в полза на концесионерите, които работят на загуба – в този случай държавата или общините ще трябва да възстановят стойността на всички направени разходи за инвестиции плюс всички планирани приходи. Обществения интерес в тези текстове е несъществуващ.

Пето: Текстовете на приетия закон не гарантират необходимата за защита на обществения интерес чрез прозрачност и контрол върху концесионните процедури.

Шесто: Приетият закон създава условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти под общото наименование „прилежащи“, без никакви условия за начина, по който ще се контролира и овъзмездява това..

Уважаеми г-н Президент,

Обръщаме се към Вас и призоваваме, да не обнародвате Закона за концесиите във вида, приет от 43-то НС поради сериозната обществена и икономическа вреда, която той може да нанесе.

Надяваме се, че следващото Народно събрание ще осигури присъствие на избраните от нас народни представители, по начин, по който ще се чувстваме представени и гарантирани от закона. Надяваме се, че бъдещите депутати отговорно ще преценят тестовете, ще се вслушат в становищата на експертите, ще допуснат обществено обсъждане и едва след това ще преминат към обсъждане в парламента и приемане на Закона за концесиите – един закон, който изцяло е насочен към управление на публични ресурси – държавни и общински, т.е. засяга всички нас.

Ние като граждани, без политическа обвързаност, настояваме за вето върху закона, което ще даде възможност, той да бъде приет по ред гарантиращ законност и защита на обществения интерес.

С уважение,

Любомир Кольовски
Пепа Сомлева
Валентин Йовчев
Янка Великова

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица