Новини
Граждани до Президента: Наложете вето върху Закона за концесиите!

снимка: president.bg
Писмо до президента Румен Радев, с искане за налагане вето върху скандалния Закон за концесиите, написаха група общественици, сред които и Пепа Сомлева, общински съветник от местна коалиция „Будно Габрово“.
Ето пълния текст на писмото:
“
До г-н Румен Радев
Президент на Република България
ИСКАНЕ
от гражданите: Любомир Хенрих Кольовски
Пепа Миткова Сомлева
Валентин Великов Йовчев
Янка Ангелова Великова
ОТНОСНО: Искане за вето върху Закона за концесиите, поради наличие на констатирани нарушения при приемане на Закона за концесиите и безпрецедентен по своя размер нарушен обществен интерес.
Уважаеми г-н Президент,
На 24.01.2017 година, в края на работата на 43-то Народно събрание, бе приет на второ четене Закона за концесиите. Смятаме, че този закон е приет при драстично нарушаване на законите на страната ни и арогантно, безпринципно до цинизъм, незачитане на българския обществен интерес. И това е така, защото:
Първо: Кворум за законно заседание на парламента на 20.01.2017 година има само при старта на заседанието. В момента на гласуване на всеки един от текстовете на закона, кворум в залата липсва. Гласуваният Закон за концесиите е при средно присъствие в залата на Народното събрание на депутати, представляващи 31,78% от целия състав на НС, т.е. по-малко от една трета. Законът е гласуван със гласове „ЗА“ с 29,15% от целия състав на НС. Т.е. в залата при приемане на закона е имало средно 76 депутати, а законът е приет с гласовете на 70 депутати, от които 60 депутати са от ГЕРБ. Тези цифри, взети от стенограмата от заседанието на 20.01.2017 г., публикуван на страницата на НС, говорят при какво представителство е преминало гласуването и кой е силно заинтересованият и ангажиран. Стенограма от заседанието на 24.01.2017 г. към момента няма публикувана. Известна е технологията на оправдаване на вземането на такива решения – без кворум, с участие само на една малка, силно заинтересована група. И точно тази измислена технология създаде у нас, гражданите, усещането че първото място, в което законът не се зачита е Парламента. Считаме, че Закон, който е приет само с УЧАСТИЕТО на 31,78% от депутатите, т.е. при безспорно констатиране на липса на кворум, не може да бъде допуснат до обнародване.
Второ: Законът бе внесен с мотиви, че ще отговаря на изискванията на ЕС. Но току що приетия закон противоречи на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия по отношение изискванията за максимален срок на концесията.
Трето: Налице е противоречие на текстове от Закона за концесиите, Закона за публично-частните партньорства и Директива 2014/23/ЕС, които създават възможност за нарушаване на обществения интерес, като превръщат някои от концесиите във „вечни“ без възможности за тяхното прекратяване, независимо от обществения интерес – настоящ и бъдещ, при действието на закона. Наличието на възможност за неограничена във времето концесия, както и липсата на възможности за нейното прекратяване изцяло противоречи на Европейското законодателство.
Четвърто: Българският обществен интерес бе нарушен в невиждан по своя размер ефект, което бе оправдано с безпринципна имитация на защита на европейски интерес. Приетият закон на практика създаде възможност за упражняване правата на концесионер, независимо от възвращаемостта към държавата, като правото на контрол е почти несъществуващо. Дадената от закона възможност за прекратяване на договора при констатирани загуби на концесионера, със задължение на концедентът (държавата или общините) да възстановява стойността на всички направени разходи за инвестиции е предварително заложена бомба за държавата като виновно и длъжно да плаща лице. Същия риск за държавата (общините) е на лице в заложената процедура по прекратяване на договора с недобросъвестен концесионер. Дължимите обезщетения от страна на държавата, представляващи невъзстановени разходи на концесионера за инвестиции ще бъдат в основата на невземане на решение за прекратяване на такъв договор, независимо от нарушенията на същата, тъй като обещетенията могат да се окажат непосилни за плащане. Приетите текстове, свързани с прекратяване на концесиите, са изцяло в полза на концесионерите, които работят на загуба – в този случай държавата или общините ще трябва да възстановят стойността на всички направени разходи за инвестиции плюс всички планирани приходи. Обществения интерес в тези текстове е несъществуващ.
Пето: Текстовете на приетия закон не гарантират необходимата за защита на обществения интерес чрез прозрачност и контрол върху концесионните процедури.
Шесто: Приетият закон създава условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти под общото наименование „прилежащи“, без никакви условия за начина, по който ще се контролира и овъзмездява това..
Уважаеми г-н Президент,
Обръщаме се към Вас и призоваваме, да не обнародвате Закона за концесиите във вида, приет от 43-то НС поради сериозната обществена и икономическа вреда, която той може да нанесе.
Надяваме се, че следващото Народно събрание ще осигури присъствие на избраните от нас народни представители, по начин, по който ще се чувстваме представени и гарантирани от закона. Надяваме се, че бъдещите депутати отговорно ще преценят тестовете, ще се вслушат в становищата на експертите, ще допуснат обществено обсъждане и едва след това ще преминат към обсъждане в парламента и приемане на Закона за концесиите – един закон, който изцяло е насочен към управление на публични ресурси – държавни и общински, т.е. засяга всички нас.
Ние като граждани, без политическа обвързаност, настояваме за вето върху закона, което ще даде възможност, той да бъде приет по ред гарантиращ законност и защита на обществения интерес.
С уважение,
Любомир Кольовски
Пепа Сомлева
Валентин Йовчев
Янка Великова
“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Фирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски

На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите, както и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително ЕТ и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2026 година. Тъй като тази година 15 ноември е в неделя, крайният срок за промени в декларираните данни се удължава до 16 ноември, понеделник.
На 1 декември изтича и срокът за плащане на авансовата вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 година. Лицата, чиито нетни приходи от продажби за 2024 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.
Има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по- ниски или по-високи от дължимия годишен данък, показват анализите на НАП. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на приходната агенция за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията 04имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък. Увеличението, съответно намалението на авансовите вноски, се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ през е- портала на НАП.
За коригиране на месечната авансова вноска за ноември 2026 г. декларацията трябва да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г. и вноската да бъде платена до тази дата. За коригиране на месечната авансова вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 г. е необходимо декларацията да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г., въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември 2026 г.
Повече информация за декларирането и плащането на корпоративен данък можете да намерите на сайта на НАП – www.nra.bg, на телефона на Информационния център: 0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/ или във Facebook страницата на агенцията.

Икономика
Габрово гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal

Малко повече от седмица преди втората си вечер, новата габровска нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal почти е запълнила залата. На 21 ноември, събота, от 19.30 часа в ресторант Балкан предприемачи, професионалисти и хора с бизнес идеи ще се срещнат безплатно, но само ако са се регистрирали онлайн: https://gabrovoinformal.com/produkt/bilet-2/
Капацитетът на залата налага ограничение на местата и интересът към вечерта вече е голям, като до момента те са почти запълнени. Желаещите да присъстват е добре да не отлагат регистрацията си.
Паралелно с подготовката на събитието тече и партньорска кампания, в която всеки може да подкрепи Gabrovo Informal и името му да бъде позиционирано върху печатните материали за втората вечер. Тя ще е активна до края на седмицата.
„Партньорската кампания, в която всеки може да подкрепи Gabrovo Informal и неговото присъствие да бъде позиционирано на печатните материали за втората вечер, ще е активна до края на тази седмица“, информира Васил Гърбов, основател на Gabrovo Informal.

„Ако сте от Габрово или региона, развивате бизнес или сте професионалист, който търси нова среда, възможности и запознанства с хора със сходни интереси, чувствайте се поканени!“, заяви Гърбов в LinkedIn.
Партньорите получават конкретни ползи и дивиденти: видимост пред общността, профил в платформата и възможност да представят своя бизнес и свободни позиции. Към инициативата могат да се присъединят както компании, така и физически лица.
Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Първото са постоянните нетуъркинг събития, сред които вечерите и Informal Talks, формат, включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. Второто е платформата ingabrovo.com. Идеята ѝ е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност да се привлекат и потенциални външни инвеститори. „Целта е да изградим централизиран хъб за възможностите в Габрово“, информира Васил Гърбов.
Медиен партньор на Gabrovo Informal е „Габрово Нюз“. Годишните партньорски пакети на Gabrovo Informal и ползите за вашия бизнес можете да откриете оттук: https://gabrovoinformal.com/#support
Мрежата от контакти в един град се гради от тези, които се включат в началото. Побързайте, за да сте сред първите и да станете част от бъдещето на бизнеса в Габрово!

Новини
ЦСОП – Габрово успешно приключи проект за мобилност по програма Еразъм+
-
Икономикапреди 5 дниБългарски производители показват продуктите си на пл. Възраждане
-
Културапреди 5 дниНовият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово
-
Културапреди 5 дниБай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата
-
Икономикапреди един денГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Културапреди 2 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Кримипреди 2 дниПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия
-
Икономикапреди 2 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Новинипреди 2 дниЦСОП – Габрово успешно приключи проект за мобилност по програма Еразъм+









