Свържи се с нас

Новини

Граждани до Президента: Наложете вето върху Закона за концесиите!

Published

on

снимка: president.bg

снимка: president.bg

Писмо до президента Румен Радев, с искане за налагане вето върху скандалния Закон за концесиите, написаха група общественици, сред които и Пепа Сомлева, общински съветник от местна коалиция „Будно Габрово“.

Ето пълния текст на писмото:

До г-н Румен Радев
Президент на Република България

ИСКАНЕ

от гражданите: Любомир Хенрих Кольовски
Пепа Миткова Сомлева
Валентин Великов Йовчев
Янка Ангелова Великова

ОТНОСНО: Искане за вето върху Закона за концесиите, поради наличие на констатирани нарушения при приемане на Закона за концесиите и безпрецедентен по своя размер нарушен обществен интерес.

Уважаеми г-н Президент,

На 24.01.2017 година, в края на работата на 43-то Народно събрание, бе приет на второ четене Закона за концесиите. Смятаме, че този закон е приет при драстично нарушаване на законите на страната ни и арогантно, безпринципно до цинизъм, незачитане на българския обществен интерес. И това е така, защото:

Първо: Кворум за законно заседание на парламента на 20.01.2017 година има само при старта на заседанието. В момента на гласуване на всеки един от текстовете на закона, кворум в залата липсва. Гласуваният Закон за концесиите е при средно присъствие в залата на Народното събрание на депутати, представляващи 31,78% от целия състав на НС, т.е. по-малко от една трета. Законът е гласуван със гласове „ЗА“ с 29,15% от целия състав на НС. Т.е. в залата при приемане на закона е имало средно 76 депутати, а законът е приет с гласовете на 70 депутати, от които 60 депутати са от ГЕРБ. Тези цифри, взети от стенограмата от заседанието на 20.01.2017 г., публикуван на страницата на НС, говорят при какво представителство е преминало гласуването и кой е силно заинтересованият и ангажиран. Стенограма от заседанието на 24.01.2017 г. към момента няма публикувана. Известна е технологията на оправдаване на вземането на такива решения – без кворум, с участие само на една малка, силно заинтересована група. И точно тази измислена технология създаде у нас, гражданите, усещането че първото място, в което законът не се зачита е Парламента. Считаме, че Закон, който е приет само с УЧАСТИЕТО на 31,78% от депутатите, т.е. при безспорно констатиране на липса на кворум, не може да бъде допуснат до обнародване.

Второ: Законът бе внесен с мотиви, че ще отговаря на изискванията на ЕС. Но току що приетия закон противоречи на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия по отношение изискванията за максимален срок на концесията.

Трето: Налице е противоречие на текстове от Закона за концесиите, Закона за публично-частните партньорства и Директива 2014/23/ЕС, които създават възможност за нарушаване на обществения интерес, като превръщат някои от концесиите във „вечни“ без възможности за тяхното прекратяване, независимо от обществения интерес – настоящ и бъдещ, при действието на закона. Наличието на възможност за неограничена във времето концесия, както и липсата на възможности за нейното прекратяване изцяло противоречи на Европейското законодателство.

Четвърто: Българският обществен интерес бе нарушен в невиждан по своя размер ефект, което бе оправдано с безпринципна имитация на защита на европейски интерес. Приетият закон на практика създаде възможност за упражняване правата на концесионер, независимо от възвращаемостта към държавата, като правото на контрол е почти несъществуващо. Дадената от закона възможност за прекратяване на договора при констатирани загуби на концесионера, със задължение на концедентът (държавата или общините) да възстановява стойността на всички направени разходи за инвестиции е предварително заложена бомба за държавата като виновно и длъжно да плаща лице. Същия риск за държавата (общините) е на лице в заложената процедура по прекратяване на договора с недобросъвестен концесионер. Дължимите обезщетения от страна на държавата, представляващи невъзстановени разходи на концесионера за инвестиции ще бъдат в основата на невземане на решение за прекратяване на такъв договор, независимо от нарушенията на същата, тъй като обещетенията могат да се окажат непосилни за плащане. Приетите текстове, свързани с прекратяване на концесиите, са изцяло в полза на концесионерите, които работят на загуба – в този случай държавата или общините ще трябва да възстановят стойността на всички направени разходи за инвестиции плюс всички планирани приходи. Обществения интерес в тези текстове е несъществуващ.

Пето: Текстовете на приетия закон не гарантират необходимата за защита на обществения интерес чрез прозрачност и контрол върху концесионните процедури.

Шесто: Приетият закон създава условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти под общото наименование „прилежащи“, без никакви условия за начина, по който ще се контролира и овъзмездява това..

Уважаеми г-н Президент,

Обръщаме се към Вас и призоваваме, да не обнародвате Закона за концесиите във вида, приет от 43-то НС поради сериозната обществена и икономическа вреда, която той може да нанесе.

Надяваме се, че следващото Народно събрание ще осигури присъствие на избраните от нас народни представители, по начин, по който ще се чувстваме представени и гарантирани от закона. Надяваме се, че бъдещите депутати отговорно ще преценят тестовете, ще се вслушат в становищата на експертите, ще допуснат обществено обсъждане и едва след това ще преминат към обсъждане в парламента и приемане на Закона за концесиите – един закон, който изцяло е насочен към управление на публични ресурси – държавни и общински, т.е. засяга всички нас.

Ние като граждани, без политическа обвързаност, настояваме за вето върху закона, което ще даде възможност, той да бъде приет по ред гарантиращ законност и защита на обществения интерес.

С уважение,

Любомир Кольовски
Пепа Сомлева
Валентин Йовчев
Янка Великова

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

Published

on

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.

Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.

Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.

Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.

В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.

Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.

Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Зареди още

Новини

Организират дискусия „Развитие на местното самоуправление“

Published

on

Зареди още

Любопитно

Парти край басейна с DJ Mascota в Габрово

Published

on

В разгара на лятото, Габрово се приготвя за едно от най-очакваните събития на сезона! На 1 август, събота, от 16.00 часа, Комплекс Мечтания отваря врати за едно незабравимо Парти край басейна с DJ Mascota.

Посрещаме 1 август по най-добрия възможен начин – с музика, слънце и настроение, което ще запомним до края на лятото. Зад пулта застава един от любимите на поколения DJ Mascota – артист, чието име отдавна се превърна в синоним на качествена електронна музика и незабравими партита из цялата страна.

С богат опит зад гърба си и усет за това как да запали публиката, DJ Mascota обещава сет и безкомпромисен саунд, които ще подхождат идеално на лятното настроение и красивата локация на Комплекс Мечтания.

Синоптиците обещават отлично време за забавления на открито, а всички предпоставки за едно наистина яко парти вече са налице! Очакват ни много музика, слънце, разхлаждащи напитки и танци до залез слънце – на място с уникална гледка към Габрово и билото на Стара планина, където слънцето огрява до последния си лъч.

Комплекс Мечтания предлага не само страхотна атмосфера, но и простор за игри, басейни за свежи емоции и специални кътове за най-малките, така че партито е повод за цялото семейство, дори докато най-веселата част се случва край басейна.

Ако сте от хората, които се кефят на съвременната електронна музика и търсят перфектния повод да посрещнат лятото с танци и под открито небе – това е вашият шанс. Запазете си място навреме, защото такова парти не се пропуска!

За резервации: 0899 472 075.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица