Свържи се с нас

Култура

Литературни вечери в Дома на хумора и сатирата

Среща с писателя-хуморист Йордан Хаджиев
и най-новия му
роман ПО СЛЕДИТЕ НА ДУМИТЕ

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Най-новият роман на Йордан Хаджиев „По следите на думите“ ще бъде представен на среща – разговор на 12 януари от 18.00 часа по време на Литературните вечери в Дома на хумора и сатирата.

Ако е вярно, че всяко ново начало е всъщност едно продължение, то и срещата с писателя-хуморист Йордан Хаджиев ще бъде продължение. Под покрива на Веселата къща никога не са преставали срещите с хумористи – творци, създатели, познавачи, ценители на комичното. Нито пък ние сме преставали да следим и четем създаденото от Йордан Хаджиев. Продължение е и защото вече го видяхме представен в документалната изложба „Личности и събития от историята на габровския хумор” в зала 7 на Дома на хумора.

Творческата вечер е посветена на най-новия роман на писателя „По следите на думите”. Почетният гражданин на Габрово, носителят на Априловската награда за цялостно литературно творчество ни повежда из литературия Олимп на Габрово, а и София, оставя ни да се окажем участници в неговите трудови делници. А те са преминали през определен период от време в къщата на Еким Цанков, която габровци наричаха „Писателската къща”. „Тръгнех ли сутрин към нея, вървеше ми се, стъпвах леко” – пише умилително за своето работно място. А сетне ни показва и разни тъмни ъгълчета там, за които нито сме се досещали, нито ни се иска да ги е имало… Но на секретаря на габровското писателско дружество, какъвто дълги години е Хаджиев, няма как да не му вярваме.

Може би всеки писател, кога по-рано, кога по-късно, прави достояние на читателите своите спомени. Наскоро в културните среди доста се коментираше спомената книга на Георги Мишев „Мир на страха ни”. В мемоаристиката има хиляди страници, но Йордан-Хаджиевите са част от нашия – габровски – културен хоризонт, затова сме и по-чувствителни към всеки ред (роденият в Бяла черква писател завършва Априловската гимназия и трудовият и творческият му път са свързани все с Габрово, той си е „габровски” писател!).

Пред читателя се завъртат като на филмова лента срещите и разговорите на автора с Орлин Василев, Станислав Сивриев, Андрей Германов, Ивайло Петров, Павел Вежинов, Симеон Султанов, Мирон Иванов, Любомир Левчев, Добри Жотев, Радой Ралин, Слав Хр. Караславов, Рангел Игнатов. Секретарят на писателското дружество в Габрово разказва и за габровските поети, писатели и журналисти Янислав Янков, Велизар Велчев, Димитър Горсов, Емил Розин, Кольо Атанасов, Иван Венков, творили няколко десетилетия в Габрово. И всичко това е поднесено по забавен и увлекателен начин, сладкодумно, иронично. Може би и за този роман важи авторовото признание: „Целта на нашето повествование не е да славословим, а да одумваме и се заяждаме!” Да, това е типично за перото на хуморист, обичащ своите персонажи.

Да не помисли читателят, че романът е изтъкан от писателски клюки, нищо подобно! От него научаваме и много срещи, станали зад стените на Белия дом – Партийния дом, и действащите персони са на високи партийни постове. Така повествованието се доближава до истории от социалистическо Габрово, и дори да не ни заставя да вземаме страна, неуловимо заставаме на единствено приемливата.

Но да оставим откривателствата за вечерта в първия „Весел четвъртък” от тази година. Гостите ще имат възможност и да си тръгнат с автограф от автора, и да се насладят на сладкодумните му откровения. Романът на Йордан Хаджиев „По следите на думите” е в състояние да удовлетвори всичките ни очаквания.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, МДХС.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица