Свържи се с нас

Култура

„Пафтата – образът на жената в миналото”

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Регионален исторически музей – Габрово представя част от богатата си колекция с пафти в изложбата „Пафтата и образът на жената в миналото”. Всеки, който желае, може да я посети до 30 септември в сградата на музея на ул. „Николаевска“ 10.

В изложбата е представена историята на този накит и неговото развитие през годините. Пафтите са неразделна част от традиционния женски костюм от XVIII и началото на XX век. Появили се като накит още през Първото българско царство, под различна форма продължават да се употребяват до XX век.

В латинския език „pacta” означава сключвам, а в турския език терминът „пафте” – луксозно украшение. Широко се използва и другото им название от турско-персийски произход – „чапрази“. Те едновременно служат за закопчаване и украсяване на колана, който е тъкан или съставен от метални прешлени.

При проучване на средновековните селища и некрополи в страната, се откриват малки по размери пафти. Те са изключително ценни за датировката на даден обект. От габровско най-ранните открити пафти са от спасителни археологически разкопки на около храм „Св. Богородица”. Те са датирани към XIV век и са пример за дългия път на развитие, който извървява пафтата, от чисто практическата си функция до художествено-естетическата през Възраждането.

В историята на този накит се вижда една устойчива традиция. Развитието и изменението се изразява в по-големите размери, повишаване на качеството на изработка и изпълнението на орнамента. Като за съществена разлика в качеството може да се говори едва през началото на Възраждането – края на XVIII и началото на XIX век.

Техниката на изработка с течение на времето също търпи развитие. Усъвършенстват се все по-сложните техники – филигран и ажур. От Средновековието главно се запазват формата и розетата. Пафтите с розета в центъра са сред най-срещаните в музейните колекции. Розетата е предпочитан мотив за украса и то не само на накитите. Среща се върху различни предмети (свещници, кутии и др.)

Като цяло пафтите са в доста богато разнообразие, относно форма материал и изработка. Още през 1927 година етнографът Евдокия Петева прави опит за систематизация и класификация на пафтите. Те се разделят на продълговати, със заоблени крайща, пафти с форма на индийска палмета, с извити нагоре крайща и кръгли пафти. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена.

Често мотивите изобразявани върху пафтите имат символично значение – релефни библейски композиции, човешки и животински фигури, растителни мотиви, на които се преписва магическа сила. Смятало се, че отклоняват лошия поглед. Безспорна е апотропейната роля, както на колана, така и на пафтите. Чепразите (особено по-големите) предпазват кръста на жената при тежка физическа работа. Практическата и апотропейната им роли са се допълвали и са превърнали колана с пафти в предпочитан елемент на женския костюм от Средновековието до Ново време.

В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на средновековното златарство. По време на османската власт върху накитите оказват влияние ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила лале и ягодовите плодове.

Често срещан мотив върху пафтите от централната част на северна България е ягодата. През Възраждането най-майсторски изработени и изящни са пафтите с техника от усукани тънки жички – филиграни. Филигранените изделия са едни от най-скъпите, което се определя не само от сложността на изработката, но и от скъпия материал.

Съхраняваните колекции от пафти в отделните музеи са ценни извор при определянето на границите на разпространение на различните видове. Посочват степента на популярност на едни или други образци; дават сведения за възможностите на местното производство; за чуждите влияния и други.

Пафтите се появяват у нас още през Първото българско царство, което затруднява точното установяване на техния произход. Те продължават да се използват и през Второто българско царство, когато се създават устоичиви форми и типове украса, които се превръщат в традиционни през Османския период.

През XVIII – XIX век е разцвета на този накит, като един завършек на народния костюм. Пафтите стават все по атрактивни, богато украсявани и масово произвеждани в почти всички области. Създадени са регионални ателиета, появяват се и много влияния. Но основата си остават създадените през Средновековието форми и мотиви (главно розетата), макар и изпълнени по-прецизно и с неколкократно увеличени размери.

През втората половина на XIX век се забелязват промени в отношение на украсата при накитите. Обръща се повече внимание на декоративния елемент и на художествено естетическата страна. Апотропейното значение остава на заден план.

Новите явления в бита на българите, резултат от утвърждаването на градската култура и европейските влияния, дават отражение върху развитието на златарството в края на XIX век.

Въпреки външните влияния, накитите от Възраждането отразяват самобитните художествени прояви и съвършеното художествено майсторство на златарите от този период.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Три златни медала за Музикален клуб „Весела“ от клавирния конкурс „Орион“

Published

on

Младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ отново доказаха своя висок професионализъм и талант, като спечелиха впечатляващи отличия на престижния Национален клавирен конкурс „Орион“, проведен в София през 2025 година. Три златни медала завоюваха Полина Флориду (11 клас), Мира Русинова (9 клас) и Кристина Стефанова (4 клас), които безапелационно грабнаха първите награди в своите възрастови групи.

Техните блестящи изпълнения впечатлиха журито и публиката, като още веднъж доказаха, че Музикален клуб „Весела“ е средище на изключителни млади таланти. Сребърни медали в надпреварата заслужиха Адриана Кънева (12 клас) и Ай Хасегава (10 клас), а бронзово отличие донесе Иво Велков (9 клас).

Всички участници впечатлиха журито, съставено от преподаватели и пианисти от Националната музикална академия. Председателят на журито, проф. Борислава Танева, отправи специални поздравления към клавирния педагог Весела Пенева за нейната всеотдайност, високо ниво на подготовка и забележителните постижения на нейните ученици.

Конкурсът „Орион“ се провежда вече пета поредна година в къщата-музей „Панчо Владигеров“ – място, което носи духа и вдъхновението на един от най-великите български композитори.

Събитието обединява както любители пианисти, така и ученици от музикалните училища, а тази година към тях се присъединиха и млади композитори, които представиха свои клавирни творби. Задушевната атмосфера в дома на Владигеров и срещата с изкуството на връстниците им мотивира младите музиканти за нови постижения и вдъхновения.

Зареди още

Култура

Над 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт

Published

on

В навечерието на най-светлите дни в годината, Ротари клуб Габрово кани жителите и гостите на града на Рождественски концерт, който ще се състои на 22 декември от 18.00 часа в храм „Свети Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“.

В празничната вечер ще участват повече от 70 габровски деца. Те ще пеят, ще рецитират и ще споделят радостта си така, както само децата умеят – чисто, искрено и от сърце. На сцената ще излязат децата от Детския камерен хор към Ротари клуб Габрово, Вокална група „Приятели с музиката“ по програма „Силен старт“ на МОН в ДГ „Перуника“, с ръководител Даниела Христова, както и възпитаници на детските градини „Радост“ и „Явор“.

Коледното настроение ще бъде допълнено от изпълненията на деца от музикална школа „Wail Sound“, с ръководител Зора Колева, както и от обичаните „Габровски гласчета“ към читалище „Габрово 2002“, с ръководител Стефка Стоева, след които ще се включи и вече не съвсем малката Гала Савчева.

Деца от неделното училище с ръководител Габриела Данаилова ще ни напомнят със слово за смисъла на празника чрез библейски стихове, подбрани с внимание и любов.

Финалът ще принадлежи на църковния хор към храм „Успение Богородично“ с диригент Алексей Шепелев, който ще обедини гласове и сърца в духа на Рождество.

„Ние от Ротари клуб Габрово вярваме, че именно такива моменти оставят най-дълбоката следа у децата. Чрез музиката, светлината на храма и споделеното преживяване те се учат на смирение, уважение и грижа един към друг – тихи уроци, които не се пишат в учебници, но остават за цял живот.

Когато говорим на децата за доброта, благодарност и любов, ние всъщност лекуваме и себе си. Вярвам, че така – с малки стъпки и чисти детски гласове – можем да направим света около нас по-спокоен, по-топъл и по-човечен.

Празничната вечер ще бъде съпроводена и от изложба с детски рисунки, създадени в рамките на конкурс на тема „Коледа през детските очи“ – още едно доказателство, че детското въображение носи светлина. Нека в тези светли дни отворим сърцата си, да забавим крачка и да си припомним кое е истински важно.

Пожелавам на всички здраве, мир и топлина в домовете, а Коледа да ни направи малко по-добри – към децата и към самите нас. Светли празници!“, споделя Пламен Иларионов, член на Ротари клуб Габрово.

Зареди още

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица