

Култура
„Пафтата – образът на жената в миналото”

снимка: Община Габрово
Регионален исторически музей – Габрово представя част от богатата си колекция с пафти в изложбата „Пафтата и образът на жената в миналото”. Всеки, който желае, може да я посети до 30 септември в сградата на музея на ул. „Николаевска“ 10.
В изложбата е представена историята на този накит и неговото развитие през годините. Пафтите са неразделна част от традиционния женски костюм от XVIII и началото на XX век. Появили се като накит още през Първото българско царство, под различна форма продължават да се употребяват до XX век.
В латинския език „pacta” означава сключвам, а в турския език терминът „пафте” – луксозно украшение. Широко се използва и другото им название от турско-персийски произход – „чапрази“. Те едновременно служат за закопчаване и украсяване на колана, който е тъкан или съставен от метални прешлени.
При проучване на средновековните селища и некрополи в страната, се откриват малки по размери пафти. Те са изключително ценни за датировката на даден обект. От габровско най-ранните открити пафти са от спасителни археологически разкопки на около храм „Св. Богородица”. Те са датирани към XIV век и са пример за дългия път на развитие, който извървява пафтата, от чисто практическата си функция до художествено-естетическата през Възраждането.
В историята на този накит се вижда една устойчива традиция. Развитието и изменението се изразява в по-големите размери, повишаване на качеството на изработка и изпълнението на орнамента. Като за съществена разлика в качеството може да се говори едва през началото на Възраждането – края на XVIII и началото на XIX век.
Техниката на изработка с течение на времето също търпи развитие. Усъвършенстват се все по-сложните техники – филигран и ажур. От Средновековието главно се запазват формата и розетата. Пафтите с розета в центъра са сред най-срещаните в музейните колекции. Розетата е предпочитан мотив за украса и то не само на накитите. Среща се върху различни предмети (свещници, кутии и др.)
Като цяло пафтите са в доста богато разнообразие, относно форма материал и изработка. Още през 1927 година етнографът Евдокия Петева прави опит за систематизация и класификация на пафтите. Те се разделят на продълговати, със заоблени крайща, пафти с форма на индийска палмета, с извити нагоре крайща и кръгли пафти. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена.
Често мотивите изобразявани върху пафтите имат символично значение – релефни библейски композиции, човешки и животински фигури, растителни мотиви, на които се преписва магическа сила. Смятало се, че отклоняват лошия поглед. Безспорна е апотропейната роля, както на колана, така и на пафтите. Чепразите (особено по-големите) предпазват кръста на жената при тежка физическа работа. Практическата и апотропейната им роли са се допълвали и са превърнали колана с пафти в предпочитан елемент на женския костюм от Средновековието до Ново време.
В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на средновековното златарство. По време на османската власт върху накитите оказват влияние ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила лале и ягодовите плодове.
Често срещан мотив върху пафтите от централната част на северна България е ягодата. През Възраждането най-майсторски изработени и изящни са пафтите с техника от усукани тънки жички – филиграни. Филигранените изделия са едни от най-скъпите, което се определя не само от сложността на изработката, но и от скъпия материал.
Съхраняваните колекции от пафти в отделните музеи са ценни извор при определянето на границите на разпространение на различните видове. Посочват степента на популярност на едни или други образци; дават сведения за възможностите на местното производство; за чуждите влияния и други.
Пафтите се появяват у нас още през Първото българско царство, което затруднява точното установяване на техния произход. Те продължават да се използват и през Второто българско царство, когато се създават устоичиви форми и типове украса, които се превръщат в традиционни през Османския период.
През XVIII – XIX век е разцвета на този накит, като един завършек на народния костюм. Пафтите стават все по атрактивни, богато украсявани и масово произвеждани в почти всички области. Създадени са регионални ателиета, появяват се и много влияния. Но основата си остават създадените през Средновековието форми и мотиви (главно розетата), макар и изпълнени по-прецизно и с неколкократно увеличени размери.
През втората половина на XIX век се забелязват промени в отношение на украсата при накитите. Обръща се повече внимание на декоративния елемент и на художествено естетическата страна. Апотропейното значение остава на заден план.
Новите явления в бита на българите, резултат от утвърждаването на градската култура и европейските влияния, дават отражение върху развитието на златарството в края на XIX век.
Въпреки външните влияния, накитите от Възраждането отразяват самобитните художествени прояви и съвършеното художествено майсторство на златарите от този период.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Нови успехи за пианистите на МК „Весела“


С впечатляващи резултати се завърнаха възпитаници на Музикален клуб „Весела” от няколко престижни музикални конкурса в България и чужбина. На Международния конкурс „Звукът на времето” – Велико Търново 2025 най-висок бал в своите възрастови групи постигнаха Полина Флориду (10 клас) и Адриана Кънева (11 клас). И двете пианистки спечелиха Първи награди и плакети, както и висока оценка от журито с председател проф. Борислава Танева.

В същия конкурс Ай Хасегава (9 клас) завоюва Първо място, Лорен Николова (5 клас) – Второ, а Мира Русинова (8 клас) – Трето.
Само ден по-късно, Лорен Николова и Мира Русинова се отличиха с Първи награди съответно във 2 и 3 възрастова група на Националния конкурс „Милчо Петров” в Пловдив. Трета награда там спечели и Иво Велков (8 клас), който се занимава с пиано едва от година и половина, но вече показва сериозна отдаденост и талант.

Междувременно Ай Хасегава добави още едно отличие към колекцията си – Първа награда от Скандинавския конкурс „Ян Сибелиус” – 2025, както и приз за най-добро изпълнение на съвременна пиеса. Втора награда в същия конкурс спечели Невин Халил (2 клас).






Предстоят нови предизвикателства за младите таланти. Полина Флориду и Невин Халил усилено подготвят програмите си за международния конкурс „От Бах до джаз” в Атина, който ще се проведе в началото на юли. Адриана Кънева наскоро взе участие в концерта на лауреатите на конкурса „Андрей Стоянов“ във Виена, където изпълни две пиеси заедно с други носители на Първи награди.


Култура
„Алея на книгата“ гостува в Габрово от 12 до 15 юни


Между 12 и 15 юни Габрово ще бъде домакин на пътуващото книжно изложение „Алея на книгата“. Събитието ще се проведе в централната пешеходна зона на града, където пет изложбени шатри ще представят продукцията на 16 български издателства.
Посетителите ще имат възможност да се запознаят с нови заглавия, да се срещнат с автори и да се възползват от специални предложения за книги, подходящи за различни възрасти и интереси.
Официалното откриване на събитието ще се състои днес, 12 юни, от 17.30 часа с участието на Оркестър „Габрово“. Поредицата от срещи с автори ще започне същата вечер от 18.00 ч. в жълтата шатра, разположена до Интерактивния музей на индустрията, където писателят Георги Бърдаров ще се срещне с жители и гости на Габрово.
През четирите дни на изложението читателите ще могат да се срещнат с още известни български писатели и да получат книги с автограф. Събитието се провежда с подкрепата на Община Габрово и е част от мисията на Асоциация „Българска книга“ да насърчава четенето, да подкрепя книгоиздаването и да създава устойчиви културни инициативи в цялата страна.


Култура
„Алея на книгата“ идва в Габрово


Габрово ще се потопи в свят на книги, идеи и вдъхновение – от 12 до 15 юни централната пешеходна улица ще се превърне в сцена на най-мащабното пътуващо книжно изложение в България – „Алея на книгата“.
Пет шатри ще съберат на едно място 16 издателства, които ще представят нови заглавия, обичани автори и книжни изненади за всяка възраст. Събитието е част от културната програма на града и обещава да обогати духовния живот на габровци и гостите на града.
Официалното откриване е на 12 юни, четвъртък, в 17.00 часа с музикален поздрав от Оркестър „Габрово“. Половин час по-късно ще се състои кратка церемония, а от 18.00 ч. започва срещата с Георги Бърдаров – писателят, когото Захари Карабашлиев нарича „ангажиран, ангажиращ, болезнено-емоционален и дълбоко човечен“.
Сред най-очакваните моменти от изложението са „Срещите с автограф“, които ще се провеждат в Интерактивния музей на индустрията, в жълтата шатра. Там читателите ще имат възможност да се срещнат лично с автори, да чуят техните истории и да получат книги с посвещение.
Работно време на изложението е: четвъртък – събота: 10.00 – 19.00 ч., неделя: 10.00 – 14.00 ч.
Доц. д-р Георги Бърдаров е роден на 06. 04. 1973 г. в с. Кулата. Завършил висше образование климатология и хидрология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доц. д-р в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специалист по етно-религиозни конфликти. Зам.декан на Геолого-географския факултет в СУ и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“. Автор на научната монография „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС“, изд. „Едикта“ и на книгата „27 велики футболни истории“, изд. „Сиела“. Създател и ко-водещ на най-успешния в България курс по презентационно и словесно майсторство, създател и ко-водещ на формата „Университет на успеха“. Автор на най-четения български разказ в интернет „За петата ракия или колко е хубав живота“. Победител в първото интелектуално риалити в България за писатели „Ръкописът“. Автор на романа „Аз още броя дните“, изд. „Сиела“, излязъл през 2016 г. Романът спечели наградата за литературен дебют на литературен клуб „Перото“. Президент на Университетски клуб по петанк. Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. Разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет. На 23 декември 2015 година печели телевизионното реалити предаване „Ръкописът“ по Българска национална телевизия, което позволява да бъде издаден романът му „Аз още броя дните“.[5] На 9 ноември 2021 година в Брюксел Бърдаров получава Наградата за литература на Европейския съюз заедно с още 12 лауреати от други държави, определяни от национални журита. Той е отличен за романа си „Absolvo te“. В Габрово Георги Бърдаров ще представи книгата „Аз още броя дните“, романът, спечелил „Ръкописът“ на БНТ.


-
Новинипреди 5 дни
Архивът отличи своите „Читател“, „Дарител“ и „Приятел“
-
Новинипреди 5 дни
Габровски студенти посетиха Техническия университет в Рига
-
Културапреди 6 дни
Изложба „Живопис на Константин Марков“ – носител на наградата на град Дряново
-
Кримипреди 5 дни
Спипаха габровец, ловил незаконно риба от язовир „Христо Смирненски“
-
Културапреди 5 дни
„Алея на книгата“ идва в Габрово
-
Икономикапреди 5 дни
Изкуственият интелект в производството
-
Кримипреди 5 дни
Пожарната с апел: Спазвайте противопожарните правила!
-
Културапреди 5 дни
Излезе най-новата книга за майстор Колю Фичето