Свържи се с нас

Култура

„Пафтата – образът на жената в миналото”

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Регионален исторически музей – Габрово представя част от богатата си колекция с пафти в изложбата „Пафтата и образът на жената в миналото”. Всеки, който желае, може да я посети до 30 септември в сградата на музея на ул. „Николаевска“ 10.

В изложбата е представена историята на този накит и неговото развитие през годините. Пафтите са неразделна част от традиционния женски костюм от XVIII и началото на XX век. Появили се като накит още през Първото българско царство, под различна форма продължават да се употребяват до XX век.

В латинския език „pacta” означава сключвам, а в турския език терминът „пафте” – луксозно украшение. Широко се използва и другото им название от турско-персийски произход – „чапрази“. Те едновременно служат за закопчаване и украсяване на колана, който е тъкан или съставен от метални прешлени.

При проучване на средновековните селища и некрополи в страната, се откриват малки по размери пафти. Те са изключително ценни за датировката на даден обект. От габровско най-ранните открити пафти са от спасителни археологически разкопки на около храм „Св. Богородица”. Те са датирани към XIV век и са пример за дългия път на развитие, който извървява пафтата, от чисто практическата си функция до художествено-естетическата през Възраждането.

В историята на този накит се вижда една устойчива традиция. Развитието и изменението се изразява в по-големите размери, повишаване на качеството на изработка и изпълнението на орнамента. Като за съществена разлика в качеството може да се говори едва през началото на Възраждането – края на XVIII и началото на XIX век.

Техниката на изработка с течение на времето също търпи развитие. Усъвършенстват се все по-сложните техники – филигран и ажур. От Средновековието главно се запазват формата и розетата. Пафтите с розета в центъра са сред най-срещаните в музейните колекции. Розетата е предпочитан мотив за украса и то не само на накитите. Среща се върху различни предмети (свещници, кутии и др.)

Като цяло пафтите са в доста богато разнообразие, относно форма материал и изработка. Още през 1927 година етнографът Евдокия Петева прави опит за систематизация и класификация на пафтите. Те се разделят на продълговати, със заоблени крайща, пафти с форма на индийска палмета, с извити нагоре крайща и кръгли пафти. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена.

Често мотивите изобразявани върху пафтите имат символично значение – релефни библейски композиции, човешки и животински фигури, растителни мотиви, на които се преписва магическа сила. Смятало се, че отклоняват лошия поглед. Безспорна е апотропейната роля, както на колана, така и на пафтите. Чепразите (особено по-големите) предпазват кръста на жената при тежка физическа работа. Практическата и апотропейната им роли са се допълвали и са превърнали колана с пафти в предпочитан елемент на женския костюм от Средновековието до Ново време.

В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на средновековното златарство. По време на османската власт върху накитите оказват влияние ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила лале и ягодовите плодове.

Често срещан мотив върху пафтите от централната част на северна България е ягодата. През Възраждането най-майсторски изработени и изящни са пафтите с техника от усукани тънки жички – филиграни. Филигранените изделия са едни от най-скъпите, което се определя не само от сложността на изработката, но и от скъпия материал.

Съхраняваните колекции от пафти в отделните музеи са ценни извор при определянето на границите на разпространение на различните видове. Посочват степента на популярност на едни или други образци; дават сведения за възможностите на местното производство; за чуждите влияния и други.

Пафтите се появяват у нас още през Първото българско царство, което затруднява точното установяване на техния произход. Те продължават да се използват и през Второто българско царство, когато се създават устоичиви форми и типове украса, които се превръщат в традиционни през Османския период.

През XVIII – XIX век е разцвета на този накит, като един завършек на народния костюм. Пафтите стават все по атрактивни, богато украсявани и масово произвеждани в почти всички области. Създадени са регионални ателиета, появяват се и много влияния. Но основата си остават създадените през Средновековието форми и мотиви (главно розетата), макар и изпълнени по-прецизно и с неколкократно увеличени размери.

През втората половина на XIX век се забелязват промени в отношение на украсата при накитите. Обръща се повече внимание на декоративния елемент и на художествено естетическата страна. Апотропейното значение остава на заден план.

Новите явления в бита на българите, резултат от утвърждаването на градската култура и европейските влияния, дават отражение върху развитието на златарството в края на XIX век.

Въпреки външните влияния, накитите от Възраждането отразяват самобитните художествени прояви и съвършеното художествено майсторство на златарите от този период.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица