Култура
„Пафтата – образът на жената в миналото”

снимка: Община Габрово
Регионален исторически музей – Габрово представя част от богатата си колекция с пафти в изложбата „Пафтата и образът на жената в миналото”. Всеки, който желае, може да я посети до 30 септември в сградата на музея на ул. „Николаевска“ 10.
В изложбата е представена историята на този накит и неговото развитие през годините. Пафтите са неразделна част от традиционния женски костюм от XVIII и началото на XX век. Появили се като накит още през Първото българско царство, под различна форма продължават да се употребяват до XX век.
В латинския език „pacta” означава сключвам, а в турския език терминът „пафте” – луксозно украшение. Широко се използва и другото им название от турско-персийски произход – „чапрази“. Те едновременно служат за закопчаване и украсяване на колана, който е тъкан или съставен от метални прешлени.
При проучване на средновековните селища и некрополи в страната, се откриват малки по размери пафти. Те са изключително ценни за датировката на даден обект. От габровско най-ранните открити пафти са от спасителни археологически разкопки на около храм „Св. Богородица”. Те са датирани към XIV век и са пример за дългия път на развитие, който извървява пафтата, от чисто практическата си функция до художествено-естетическата през Възраждането.
В историята на този накит се вижда една устойчива традиция. Развитието и изменението се изразява в по-големите размери, повишаване на качеството на изработка и изпълнението на орнамента. Като за съществена разлика в качеството може да се говори едва през началото на Възраждането – края на XVIII и началото на XIX век.
Техниката на изработка с течение на времето също търпи развитие. Усъвършенстват се все по-сложните техники – филигран и ажур. От Средновековието главно се запазват формата и розетата. Пафтите с розета в центъра са сред най-срещаните в музейните колекции. Розетата е предпочитан мотив за украса и то не само на накитите. Среща се върху различни предмети (свещници, кутии и др.)
Като цяло пафтите са в доста богато разнообразие, относно форма материал и изработка. Още през 1927 година етнографът Евдокия Петева прави опит за систематизация и класификация на пафтите. Те се разделят на продълговати, със заоблени крайща, пафти с форма на индийска палмета, с извити нагоре крайща и кръгли пафти. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена.
Често мотивите изобразявани върху пафтите имат символично значение – релефни библейски композиции, човешки и животински фигури, растителни мотиви, на които се преписва магическа сила. Смятало се, че отклоняват лошия поглед. Безспорна е апотропейната роля, както на колана, така и на пафтите. Чепразите (особено по-големите) предпазват кръста на жената при тежка физическа работа. Практическата и апотропейната им роли са се допълвали и са превърнали колана с пафти в предпочитан елемент на женския костюм от Средновековието до Ново време.
В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на средновековното златарство. По време на османската власт върху накитите оказват влияние ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила лале и ягодовите плодове.
Често срещан мотив върху пафтите от централната част на северна България е ягодата. През Възраждането най-майсторски изработени и изящни са пафтите с техника от усукани тънки жички – филиграни. Филигранените изделия са едни от най-скъпите, което се определя не само от сложността на изработката, но и от скъпия материал.
Съхраняваните колекции от пафти в отделните музеи са ценни извор при определянето на границите на разпространение на различните видове. Посочват степента на популярност на едни или други образци; дават сведения за възможностите на местното производство; за чуждите влияния и други.
Пафтите се появяват у нас още през Първото българско царство, което затруднява точното установяване на техния произход. Те продължават да се използват и през Второто българско царство, когато се създават устоичиви форми и типове украса, които се превръщат в традиционни през Османския период.
През XVIII – XIX век е разцвета на този накит, като един завършек на народния костюм. Пафтите стават все по атрактивни, богато украсявани и масово произвеждани в почти всички области. Създадени са регионални ателиета, появяват се и много влияния. Но основата си остават създадените през Средновековието форми и мотиви (главно розетата), макар и изпълнени по-прецизно и с неколкократно увеличени размери.
През втората половина на XIX век се забелязват промени в отношение на украсата при накитите. Обръща се повече внимание на декоративния елемент и на художествено естетическата страна. Апотропейното значение остава на заден план.
Новите явления в бита на българите, резултат от утвърждаването на градската култура и европейските влияния, дават отражение върху развитието на златарството в края на XIX век.
Въпреки външните влияния, накитите от Възраждането отразяват самобитните художествени прояви и съвършеното художествено майсторство на златарите от този период.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.
До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.
„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.
Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.
Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Култура
Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)



Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.
Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.
По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.
Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.
По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.
Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.
Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.
Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.
От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Култура
Лятото идва с ритъма на суинга

От 18 до 21 юни в Габрово ще се състои второто издание на SWING DIXIE WEEK 2026: най-мащабното за града международно музикално събитие. Събитие, което събира интересите на разнородна и многобройна публика. Тези четири дни, под знака на джаза, обогатяват и извисяват музикалната интонационна среда в града, представят пред местната общност и стотиците гости от региона и страната тази част от световните музикални традиции и съвремените им измерения и прояви.
За пръв път в България и в Габрово пристигат звезди от световна величина – кралицата на суинга, мултиинструменталитка и музикален феномен Гунхилд Карлинг и легендата на Ню Орлиънс, тромбонист и вокалист Глен Дейвид Андрюс.
Децата, младата публика и публиката в зряла възраст, носталгично настроените по-възрастни зрители и слушатели ще се зарадват на срещите си в тези четири дни, защото за всекиго ще има емоция и радостно споделяне на удоволствието от качествената импровизация.

Swing Dixie Week ще бъде изпълнена с музика на живо под открито небе, суинг танци, маршинг по улиците на Габрово, активности за деца, майсторски класове и едни от най-интересните артисти от България и света. Фестивалът превръща Габрово отново в столица на диксиленд и суинг музиката – място, където поколенията се срещат и забавляват заедно. Всички събития от богатата програма на SWING DIXIE WEEK 2026 са безплатни, широко отворени за публиката.
Освен Glen David Andrews Band и Gunhild Carling & Family в програмата са поканени Royal Dixie Band, Old Sea Company Swing Band, Благоев Хот Джазтет, Биг Бенд Русе, Борис Петков и Цветомир Радев.
Водещ на събитията ще бъде е Светослав Николов – програмен директор на Jazz FM радио – основен медиен партньор на изданието, което е факт благодарение на финансовата подкрепа на редица спонсори и логистичната подкрепа на Община Габрово.

Програмата започва в четвъртък на 18 юни на откритата сцена в двора на читалище “Будителите 2017” в Шести участък. Открива Оркестър „Габрово“ в 19.30 часа, за да подгрее концерта на Благоев Хот Джазтет, чието начало е в 20.30 часа. Познатите на публиката в Габрово музиканти от формацията идват с любими парчета и готови за своеобразен диалог с публиката.
Петъкът е посветен на Jazz FM и младите. По същото време и на същото място ще свирят Борис Петков – пиано и, Цветомир Радев – кларинет. В 20.30 часа – запознайте се с Old Seа Company Swing Band.
Събота, 20 юни, включва в джаз феерията в Габрово и децата. В 10 часа в градинката пред Глинените гърнета: ще има Весел джаз концерт за деца с Old Sea Company Swing Band. Деца ще рисуват джаз под вещото ръководство на Елиза Ковачева и нейнта школа „Елиза Арт“. Преди обед суингът ще тръгне по улиците на Габрово.

Маршингът започва точно в 11 часа от улица „Радецка”. Glen David Andrews Band – Ню Орлиънс, САЩ и Royal Dixie Band – Велико Търново ще поканят деца и възрастни да тръгнат с тях в радостно настроение. Продължението на тази емоция е от 16 часа на откритата сцена в читалището: с уроци по суинг танци за начинаещи с Lindy Hop – Русе.
Следва концерт на майсторския клас по джаз пиано на Маестро Любомир Денев, носител на наградата на Министерството на културата „Златен век” от тази година, от 18 часа в Художествената галерия.
И този път атмосферата, създадена от властването на суинга в Габрово, ще бъде допълнена от колекциите ретро автомобили – от ерата на суинга до най-нови модели от някои марки.
На площад „Възраждане” от 20.00 часа публиката ще остане с концерта на Royal Dixie Band – Велико Търново. Кулминацията на вечерта, разбира се, е от 21.00 часа, когато на сцената ще „ вилнее” Глен Дейвид Андрюс бенд – Ню Орлиънс. Уроците по по суинг танци за начинаещи с Lindy Hop – Русе ще продължат и в нделя от 11 часа в двора на читалище „Будителите”.
Органзаторите са подготвили и лятно-снежно детско суинг парти с анимация, музика и пяна с Веселите патиланци и очакват най-младите фенове от 17 часа в градинката с мечето.


В неделната вечер е вторият концерт на площад „Възраждане” с участието нана Биг Бенд Русе с гост-изпълнители Весела Морова и Цветомир Цанков като начало и зашеметяващите Гунхилд Карлинг & фамилия – САЩ, Швеция.
Четири концерта, два от които на голямата сцена пред общината, майсторски клас по джаз пиано , уроци по суинг танци за деца и възрастни, изложба на джаз плакати на студенти от Национална художествена академия в София и на рисунки на деца от школа „Елиза Арт“- пъстър калейноскоп в ритъма на суинга и една незабравима емоция преди да настъпи първия час на лятото – това е SWING DIXIE WEEK 2026 в Габрово.

-
Кримипреди един денДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Икономикапреди 4 дниPolaris Lighting откри нов шоурум във Велико Търново
-
Културапреди 3 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 4 дниПаднали, но безсмъртни! Габрово чества 2 юни с изложба
-
Културапреди 4 дниРекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“
-
Любопитнопреди 4 дниЧестит 1 юни, мили деца!
-
Новинипреди 3 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Новинипреди 3 дниНяма инженери, строители, заварчици и архитекти!







