

Култура
„Пафтата – образът на жената в миналото”

снимка: Община Габрово
Регионален исторически музей – Габрово представя част от богатата си колекция с пафти в изложбата „Пафтата и образът на жената в миналото”. Всеки, който желае, може да я посети до 30 септември в сградата на музея на ул. „Николаевска“ 10.
В изложбата е представена историята на този накит и неговото развитие през годините. Пафтите са неразделна част от традиционния женски костюм от XVIII и началото на XX век. Появили се като накит още през Първото българско царство, под различна форма продължават да се употребяват до XX век.
В латинския език „pacta” означава сключвам, а в турския език терминът „пафте” – луксозно украшение. Широко се използва и другото им название от турско-персийски произход – „чапрази“. Те едновременно служат за закопчаване и украсяване на колана, който е тъкан или съставен от метални прешлени.
При проучване на средновековните селища и некрополи в страната, се откриват малки по размери пафти. Те са изключително ценни за датировката на даден обект. От габровско най-ранните открити пафти са от спасителни археологически разкопки на около храм „Св. Богородица”. Те са датирани към XIV век и са пример за дългия път на развитие, който извървява пафтата, от чисто практическата си функция до художествено-естетическата през Възраждането.
В историята на този накит се вижда една устойчива традиция. Развитието и изменението се изразява в по-големите размери, повишаване на качеството на изработка и изпълнението на орнамента. Като за съществена разлика в качеството може да се говори едва през началото на Възраждането – края на XVIII и началото на XIX век.
Техниката на изработка с течение на времето също търпи развитие. Усъвършенстват се все по-сложните техники – филигран и ажур. От Средновековието главно се запазват формата и розетата. Пафтите с розета в центъра са сред най-срещаните в музейните колекции. Розетата е предпочитан мотив за украса и то не само на накитите. Среща се върху различни предмети (свещници, кутии и др.)
Като цяло пафтите са в доста богато разнообразие, относно форма материал и изработка. Още през 1927 година етнографът Евдокия Петева прави опит за систематизация и класификация на пафтите. Те се разделят на продълговати, със заоблени крайща, пафти с форма на индийска палмета, с извити нагоре крайща и кръгли пафти. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена.
Често мотивите изобразявани върху пафтите имат символично значение – релефни библейски композиции, човешки и животински фигури, растителни мотиви, на които се преписва магическа сила. Смятало се, че отклоняват лошия поглед. Безспорна е апотропейната роля, както на колана, така и на пафтите. Чепразите (особено по-големите) предпазват кръста на жената при тежка физическа работа. Практическата и апотропейната им роли са се допълвали и са превърнали колана с пафти в предпочитан елемент на женския костюм от Средновековието до Ново време.
В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на средновековното златарство. По време на османската власт върху накитите оказват влияние ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила лале и ягодовите плодове.
Често срещан мотив върху пафтите от централната част на северна България е ягодата. През Възраждането най-майсторски изработени и изящни са пафтите с техника от усукани тънки жички – филиграни. Филигранените изделия са едни от най-скъпите, което се определя не само от сложността на изработката, но и от скъпия материал.
Съхраняваните колекции от пафти в отделните музеи са ценни извор при определянето на границите на разпространение на различните видове. Посочват степента на популярност на едни или други образци; дават сведения за възможностите на местното производство; за чуждите влияния и други.
Пафтите се появяват у нас още през Първото българско царство, което затруднява точното установяване на техния произход. Те продължават да се използват и през Второто българско царство, когато се създават устоичиви форми и типове украса, които се превръщат в традиционни през Османския период.
През XVIII – XIX век е разцвета на този накит, като един завършек на народния костюм. Пафтите стават все по атрактивни, богато украсявани и масово произвеждани в почти всички области. Създадени са регионални ателиета, появяват се и много влияния. Но основата си остават създадените през Средновековието форми и мотиви (главно розетата), макар и изпълнени по-прецизно и с неколкократно увеличени размери.
През втората половина на XIX век се забелязват промени в отношение на украсата при накитите. Обръща се повече внимание на декоративния елемент и на художествено естетическата страна. Апотропейното значение остава на заден план.
Новите явления в бита на българите, резултат от утвърждаването на градската култура и европейските влияния, дават отражение върху развитието на златарството в края на XIX век.
Въпреки външните влияния, накитите от Възраждането отразяват самобитните художествени прояви и съвършеното художествено майсторство на златарите от този период.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Икономикапреди 4 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 4 дни
Реч за състоянието на Съюза
-
Любопитнопреди 4 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя Севлиево
-
Културапреди 4 дни
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово
-
Културапреди 3 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 4 дни
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите
-
Новинипреди 3 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 3 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи