Свържи се с нас

Новини

Основни правила за пожарна безопасност, припомнят огнеборците

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

През последните 30 дни на територията на Габровска област са възникнали 29 пожара в сухи треви и храсти /7 в габровска община, 14 – в севлиевска, 4 – в тревненска и други 4 – в дряновска община/.

В неделя петима пожарникари от РСПБЗН-Трявна с два специализирани автомобила реагираха на сигнал за запалени сухи треви и храсти в землището на тревненското село Улеи. В потушаването на огъня се включиха и около 15 доброволци, като за по-бързото му ликвидиране Община Трявна предостави водоноска.

260366_212698532099735_102727909763465_501604_1569957_nМакар при пожари от този вид да няма преки материални загуби, щетите, които нанася огънят на околната среда не са маловажни. За да бъдат ограничени предпоставките за възникване на пожари, Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – Габрово отново напомня категоричната законова забрана за изгаряне на стърнища и растителни отпадъци в земеделските земи – чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи.

Огънят се разпространява бързо на големи площи в пресечени местности и труднодостъпни за противопожарната техника места. Сухото време, изсъхналата растителност и вятърът са фактори, които бързо усложняват пожарната обстановка. Характерно за горските пожари е това, че фронтът на пожара често променя посоката си (вследствия на вятъра и турболентните въздушни течения при пожар).

Поради това за ликвидирането им се изискват значителни сили и средства. Пожарната статистика показва, че в 1 % от случаите горските пожари се причиняват от мълнии, а в останалите 99 на сто причина за огнените бедствия е била човешката небрежност. За да опазим зеленото богатство на страната от пожари, стриктно трябва да спазваме правилата за пожарна безопасност.

261571_212698578766397_102727909763465_501606_4145440_nНай – честите причини за възникването на пожари са:
– изхвърляне на неизгасени клечки кибрит и фасове. Попаднали в узрели жита, сухи растения и слама, те лесно могат да ги запалят.
– небрежно боравене с огън от работници, пастири, туристи.
– техническа неизправност на машините и превозни средства, работещи в гората.
– детска игра с огън.
– самозапалване на вещества и материали.
– природни явления (мълнии).
– късо съединение и аварии на електрически далекопроводи, които минават над и в близост до горите.
– неконтролирано запалване на битови отпадъци или обширни части суха тревна растителност в близост до горски масиви.
– умисъл!

Недопустимо е изхвърлянето на неизгасени кибритени клечки и фасове в горима и леснозапалима среда! Всички моторни превозни средства, които навлизат в горите, трябва да са технически изправни, с изпускателна уредба, която не позволява отделянето или изхвърлянето на искри.

263737_212698398766415_102727909763465_501599_359890_n

Не трябва да се пали огън в гората, освен на специално обезопасените и обозначени за това места. Преди да запалите огън, се уверете, че имате достатъчно количество вода или други подръчни средства за загасяването му при поява на вятър и при напускане на мястото. Подгответе си тупалки /предварително – от гума или на място – от зелени клони/, с които да действате в случай на пожар.
Не бива да се изхвърлят стъклени бутилки – дефекти по тях могат да имат ефекта на лупа, което да доведе до запалване на сухи треви и растителни остатъци.

269499_212698005433121_102727909763465_501584_7438361_n

Особена бдителност по отношение на мерките за пожарна безопасност трябва да проявяват пастири, козари, пчелари, ловци, туристи, собственици на вилни и земеделски имоти.

Не се допуска паркиране и ремонтиране на земеделска и транспортна техника в и в близост до узрели зърнени масиви.Недопустимо е паленето на огън при наличие на силен вятър – той е в състояние да разнесе искри и горящи частици на големи разстояния, без да имате възможност за навременна и адекватна реакция. Разчистването на сухи клони и отпадъци в горски участъци трябва да става чрез извозването им на определените за това места. Забранено е унищожаването им на място чрез изгаряне! За недопускане на самозапалване, прясното сено е необходимо да се складира на купи само след като изсъхне напълно.

264988_212698032099785_102727909763465_501585_3138704_n

Абсолютно е забранено паленето на стърнищата! Собствениците на гори трябва да знаят, че са задължени да спазват и изпълняват всички лесоустройствени мероприятия, които са предвидени в нормативната уредба по отношение стопанисването на горите.

Запаленият в сухи треви и стърнища огън лесно може да обхване намиращи се в съседство трайни насаждения, стопански сгради, вилни и жилищни постройки, горския фонд.

268524_212698498766405_102727909763465_501603_7841884_n

В дворовете палете огън само, ако предварително сте обезопасили огнището и сте подготвили подръчни уреди за пожарогасене (съдове с вода и пясък, тупалки и други). Не палете огън в близост до стрехите на сградите и под клоните на дърветата.

Никога не оставайте огън без наблюдение!

Не палете огън в междублоковите пространства, където са паркирани много автомобили, както и в близост до бензиностанции и газостанции, складове за леснозапалими и горими течности.

При откриване на признаци на запалвания в полето или горския фонд търсете най-бързата възможност за подаване на съобщение за пожар на тел. 112.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица