Икономика
Сенчестата икономика
Какво става, когато държавата възлага непосилна данъчна тежест върху гражданите си? Работодателите се опитват да се откачат от плащанията. Разраства се икономиката в сянка, при която икономическите и финансовите действия се осъществяват извън погледа на държавата. В резултат притокът на осигурителни вноски намалява и състоянието на пенсионния фонд се влошава. Смята се, че критичната граница, до която нещата все още могат да бъдат овладени, е делът на сенчестата икономика в брутния вътрешен продукт да не превишава 15%. В страните от ЕС положението изглежда удържимо – този дял варира между 7 и 16 на сто. Според специалистите сенчестата икономика у нас е отговорна за 30-35 на сто от брутния вътрешен продукт. Явно картината, която се очертава, не е радостна. Дали обаче, ако се огледаме, не можем да видим някакъв изход? Азиатското решение Сингапур, една от най-бързо развиващите се държави, е извлякъл поука и е създал нов тип пенсионна система. Работодателят там е длъжен да внася всеки месец 20% върху заплатата на работника в негова лична банкова пенсионна сметка. Работникът внася още 20%. Какво ще му попречи да тегли от сметката си, ще запита недоверчивият българин. Държавата, отговаря не особено доволният сингапурец. Работата е там, че сметката е лична, но се управлява съвместно от нейния притежател и от държавата. Титулярът може да тегли пари само в три случая: ако повишава образованието си, ако си купува жилище и ако се разболее тежко. Така след 40-45 г. трудов стаж с помощта на лихвите личният пенсионен влог набъбва достатъчно, за да издържа притежателя си до края на живота му. Младите не са облагани с данъци, за да плащат за старите. Старите са принудени да живеят с онова, което са спестявали и с доброволно правените допълнителни спестявания. Въпросът е: ще намери ли азиатският опит почва у нас? Не е реално да се планира безболезнено преминаване към сингапурската система, тъй като не разполагаме с необходимото за това време. А и подобно решение ще стовари бреме върху онези, които сега са между 30 и 50 г.
Решение има и то изобщо не лежи в политическата сфера. В развитите страни отдавна хората са свикнали да мислят сами за себе си и най-вече за старините си. От десет години на българският пазар влизат и развиват дейността си мощни частни компании, предлагащи решение на този проблем, а именно валутно-спестовни осигурителни програми с редица ползи, покриващи дори животозастрашаващи рискове, както и предлагащи индексация в протововес на инфлационните процеси. Ролята на държавата би трябвало да се изразява в стимулиране на подобен вид привикване на хората сами да мислят за себе си и собствените си старини. И тя го прави, но за съжаление неприоритетно.
Данъчните преференции днес, получавани при подобен вид самоосигуряване са в размер на 10% от годишния облагаем доход при физическите лица, което съвсем не е достатъчно, особено при фалиращи пенсионна и здравна система. В началото, когато навлязоха тези компании на територията на страната,за разход се признаваше цялата вноска на хората, които спестяваха по този начин. Сега от данъчните преференции се възползват предимно юридическите лица, които формират фирмен резерв, при което за разход се признават до 60лв на месец на служител. Формата на спестяване на принципа на личната сметка и редицата други ползи, които предоставят подобни западни гиганти е начало на промяна не само за хората, но и за самата държава, тъй като тези пари биват реинвестирани в нейната икономика.
Неизбежно е да споменем, че част от хората ще бъдат в заварено положение, дори и да се направи такава цялостна реформа, но тук е най-важна ролята на управляващите – да определят източниците на финансиране. Въпросът е ще се промени ли мисленето на българина и ще намерят ли смелост управляващите да вземат такива крути мерки?
Икономика
Габрово е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“

В Габрово започна Лагер за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“. Инициативата на Община Габрово и Европейския комитет на регионите продължава до 30 октомври и събира представители на институции, предприятия, научни и културни организации, независими творци и гражданския сектор. В центъра на форума са кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032 и сътрудничеството между бизнеса и науката.
Форумът се провежда десет години след първия иновационен лагер в града, организиран пак в партньорство с Европейския комитет на регионите. „Тогава заложихме на силата на сътрудничеството – на срещата между различни знания, опит и гледни точки. Десет години по-късно тази идея има още по-голямо значение“, каза при откриването кметът Таня Христова.
В словото си кметът подчерта, че европейската конкурентоспособност не бива да остава привилегия на най-развитите центрове. „Тя трябва да се усеща и в индустриалните градове, в малките и средните общности, в регионите, които имат потенциал, но губят хора“, посочи Христова. Според нея бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г. е въпрос на посока за цяла Европа: „Кохезията не е компенсация за изоставане. Тя е инвестиция в способността на всички европейски територии да участват в общия просперитет.“

Като член на Европейския комитет на регионите кметът заяви, че градовете и регионите трябва да имат реален глас при определянето на тези политики, защото „именно на местно ниво най-ясно се вижда как икономическите промени се отразяват върху живота на хората“.
Христова постави в центъра на разговора идеята за „правото да останеш“ и предизвикателството пред Габрово да задържа и привлича хора. „Силната икономика е необходима, но сама по себе си не е достатъчна, за да осигури бъдещето на един град“, каза тя и добави: „Нашата задача не е да убеждаваме младите хора, че трябва да останат в Габрово. Нашата задача е да създадем град, който те сами да изберат.“
Като пример за младежка енергия кметът посочи играта „Съхрани миналото и бъди бъдещето“, създадена от отбора „Пазители на времето“ от Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“. С помощта на съвременните технологии учениците превръщат историята на Габрово в преживяване. „Тези млади хора не чакат бъдещето да им бъде предложено. Те вече участват в неговото създаване“, отбеляза Христова.Кметът припомни, че в основата на габровската индустрия и култура стои стремежът да се създава. „Индустрията и културата не са два паралелни разговора за бъдещето на Габрово. Те са част от един и същ разговор – как да бъдем град, който създава стойност и привлича хора“, каза тя.

Според Христова на това разбиране се основават и амбицията на Габрово за климатична неутралност до 2030 г. и кандидатурата за Европейска столица на културата 2032, която общината подготвя в стратегическо партньорство с Велико Търново. Тя заяви, че защитава разбирането, че културата е съществена част от икономическото развитие, и в работата си по „Културния компас за Европа“.
Темата на лагера, „Пространството между нас“, е това между предприятията и университета, между културата и икономиката, между институциите и гражданските инициативи, между поколенията. „Понякога именно там са най-големите ни пропуснати възможности. Но там могат да възникнат и най-интересните решения – когато хора, които обикновено работят поотделно, започнат да мислят и действат заедно“, посочи кметът.
В продължение на три дни участниците ще обменят опит, ще посещават местни предприятия и културни обекти и ще разработват предложения по две предизвикателства.

„Габрово 2030 – От знания към индустриални иновации“ е насочено към конкретни технологични проблеми на местните предприятия и към възможностите бизнесът и науката да търсят решения заедно. Това включва разработване и изпитване на нови продукти, подобряване на производствените процеси и прилагане на изкуствен интелект и автоматизация. Целта е да се очертае обща индустриална програма, основана на потребностите на местния бизнес.
Културното предизвикателство ще търси как творците, местните занаяти и културните организации да намират нови възможности в условията на технологична промяна. Те ще продължат да творят с ръцете си, да се срещат с хората и да се обединяват около идеи. Екипът ще разработва предложения за сътрудничество между културни институции, независими творци, бизнеса и гражданите с принос към кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032.

Откриващият семинар днес е отворен за всички заинтересовани, от 10:00 до 14:00 ч. Кметът Таня Христова представи „Културен компас за Европа“, стратегическия документ на Европейската комисия за развитието на културата в ЕС, по който е докладчик на Европейския комитет на регионите. Програмата включва още темите за Новия европейски Баухаус и бъдещето на Европейските столици на културата, последвани от дискусия „Габрово и Европа: културата като двигател на градското развитие“.
От 12:00 ч. Петър Ганев от Института за пазарна икономика представя икономическия профил и перспективите пред Габрово. В дискусията за технологичната промяна и подкрепата за индустриални иновации участват Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание, представители на Техническия университет – Габрово, на Управляващия орган на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и на Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“.
Резултатите от работните групи ще бъдат представени публично на 30 октомври.

Икономика
Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.
Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.
В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.
В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.
Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.
В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.
Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Икономика
Gabrovo Informal навлиза в нов етап от развитието си
Новата нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal навлиза в нов етап от своето развитие. Вече можете да се включите в нея и да я подкрепите чрез годишни партньорски пакети. Това обяви нейният основател Васил Гърбов.
Поводът за тази важна стъпка е породен от успеха и огромния потенциал, която първата по рода си среща предизвика сред местния бизнес и потребността подобна общност да се обедини в името на по-добрия икономически облик и развитие на региона.
„Над 120 активни хора и представители на бизнеса от Габрово и региона се събраха на едно място. Създадоха се нови контакти, приятелства, идеи и възможности, които тепърва ще се развиват. Дори вече започнаха съвместни партньорства по общи проекти. Вечерта мина перфектно, но истинската работа започва сега. Gabrovo Informal е нова възможност за региона, която не е за подценяване. Истината е, че ако сами не подобрим средата и бизнес еко-системата на любимия ни град – няма кой да го направи“, сподели Гърбов.
Средствата от годишните партньорски пакети ще се използват за организацията на събитията, развитието на самата платформа, създаването на съдържание и поддържане на инициативата.
В замяна партньорите ще получат конкретни ползи и дивиденти, видимост пред общността, профил в платформата и възможности да представят своя бизнес и свободни позиции. Могат да се включат както компании, така и физически лица.
Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Едното е постоянни нетуъркинг събития – вечери и Informal Talks – включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. А второто – платформа, която в момента се разработва, чиято идеята е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност и да се привлекат потенциални външни инвеститори.
Можете да се свържете с Gabrovo Informal на: https://gabrovoinformal.com/.

-
Кримипреди 7 дниПолицейска операция в Габрово, Севлиево и Трявна
-
Икономикапреди 7 дниКметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан
-
Културапреди 3 дниИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“
-
Културапреди 4 дниВ село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката
-
Новинипреди 4 дниУспешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой
-
Новинипреди 3 дниСтарата ви кола може да ви донесе пари, а не разходи!
-
Новинипреди 3 дниГабровци ще кажат мнението си как да изглежда пазарът
-
Новинипреди 2 дниОбластният призова за повече контрол над работата на фирмите за зимно поддържане





