/продължение/…

Износът за Русия и Сърбия бележи ръст съответно с 53.1 и 50.6%, за Република Македония – с 36.5%, а този за САЩ ръстът му е едва 9.8%. Друга силно негативна тенденция у нас е намаленото потребителско търсене у нас, което е спаднало между 10 и 20 %. От една страна причина за него е инфлацията, в т.ч на горивата, хранителните продукти и най-вече хляба, цигарите и т.н. Поскъпването у нас на годишна база е 4,6% до ноември, но цените от т.нар. малка потребителска кошница, според изследване, правено от националната телевизия БТВ е около 20 %.

Някои български министри засега се държат като обикновени лобисти. Пример в това отношение е, земеделският ни министър, чиито алогични постъпки доведоха до 20 и дори до 30% нарастване на цените на някои храни. Кампании като въвеждането на стандарта “Стара планина” в производството на колбаси и БДС за млечните продукти на пръв поглед за хората е позитивна мярка, но това доведе до вдигането на цените им, при запазване на почти същото качество на местните и млечни продукти. Тези стандарти бяха използвани за кампания в полза на една фирма срещу други фирми, като набедяването на няколко фирми при скандала със соята, от който нищо не излезе, но е имало обаждания в офисите им, че няма да имат достъп до еврофондовете, а и други форми на натиск.

Цената на дребно на хляба понастоящем в средата на януари е 1,30 лв. за 1 килограм при цена пшеницата 360 лв. за 1 тон, докато през 2007 г. при цена на житото 480 лв. за тон, цената на хляба бе 1,20 лв. за килограм. Потребителите обаче плащат по-висока цена на насъщния и за това, че от 01.01.2011 г. обаче зърнопроизподителите се осигуряват вместо на 240 лв. на 720 лв., а акцизът на горивата не им се възстановява, независимо че е налице разрешение на ЕК за това. Незащитените права на собственост и широко разпространената корупция „задушават” икономическата свобода в България, макар страната ни да отбелязва известен напредък на фона на картината в световен мащаб.

България се нарежда на 60-то място по икономическа свобода в света с резултат 64,9 пункта, което ни определя като „умерено свободни”, показва Индексът на икономическата свобода 2010, измерван от фондация „Херитидж” и финансовия вестник „Уолстрийт Джърнъл”. Според експерти от Института за пазарна икономика (ИПИ) това развитие обаче не отчита случилото се през втората половина на 2010 г., в това число направената ревизия на бюджета, тъй като в Индекс 2010 се използват данни от края на 2009 и началото на 2010 г.

/следва продължение/…

Йосив Аврамов