/продължение/…

Резултатът ни се покачва с 2,6 пункта спрямо предходното издание, което се отразява и на класирането ни. През 2010 година заемаме 60-то място и сме малко по-напред от Румъния и Турция, но изоставаме от Македония. В дългосрочен план не се забелязва ясен тренд на към повече икономическа свобода у нас. Негативните ефекти от кризата не се превърнаха в катализатор за реформи, а по-скоро провокираха тяхното отлагане. Индексът показва, че започналото възстановяване разкрива нови възможности за промени, който трябва да бъдат използвани. След шока от кризата, то разпространението на икономическата свобода у нас е в застой.

Влизането на България в ЕС донесе непосредствената свобода на българите да пътуват свободно из Европа, но данните показват, че възможностите, които се разкриват от членството ни все още далеч не са оползотворени, а повечето страни в ЕС се представят много по-добре нас. Българският резултат е над средния за света, но е по-нисък от средния за региона – 26-то място сред 43 страни в Европа. Въпреки това, България отново попада в групата на умерено свободните. Отбелязваме подобрение по повечето показатели – начело с размер на правителството, парична свобода, инвестиционна свобода и свобода на труда.

Най-голямото подобрение се дължи както на сравнително ограничения ръст на публичния сектор, така и на по-ниската инфлация – и двете причинени от кризата. Индекс 2010 много ясно показва, че икономическата свобода на българите е най-силно заплашена от незащитените права на собственост и широко разпространената корупция. Това са единствените показатели, по които България получава резултат по-нисък от 50 пункта, като именно това е границата за да може да се нарече България що годе икономически свободна. Спад се наблюдава единствено при свободата на бизнеса и се отбелязва, че започването на бизнес у нас може да бъде допълнително подобрено.

Освен изброените негативни тенденции е налице и още една – увеличава се дълговото ни бреме. България прогресивно започва да трупа нови правителствени дългове. Министерството на финансите планира да емитира освен 1 млрд. евро еврооблигации на международните финансови пазари и до 1 млрд. лв. (662 млн.$) ДЦК на местния пазар през 2011 година. Независимо, че това е спад в сравнение със заложените през 2010 г. 1,5 млрд. лева, когато икономиката започна да излиза от дълбоката рецесия, както пише агенция Ройтерс, то е налице тенденция на нарастване на задлъжнялостта в българския публичен сектор.

/следва продължение/…

Йосиф Аврамов