Икономика
Софийска търговско-промишлена камара и Търговски вестник за тенденциите в мебелния бранш през 2010
Ситуацията в дървообработващата промишленост остава сложна. В сравнение с 2009 г. има увеличение с 10.3%. Индексът на оборота от продажби показва, че има намаление на годишна базас 5.2%. Вносът продължава да намалява. Намалението на годишна база за 2010 е с 31.5%, а износът има прираст с 28.1%. Производството в мебелната промишленост продължава да намалява на годишна с 6.2%. Оборотът от продажби по текущи цени в сравнение с 2009 г. е по-малък с 11.6%. Вносът на мебели в България за 2010 е по-малък с 33.7%. В сравнение с 2009 г. има прираст на износа с 6.9%. Основната част от произведените мебели се изнасят. На вътрешния пазар са продадени около 31% от произведените мебели от метал, различни от канцеларските. Над 75 % от фирмите очакват спад на оборотите през 2010, 15 % очакват увеличение на оборота, а 8% считат, че ще запазят сегашните си обороти. Само 20 % планират увеличаване на персонала, 44 % ще го запазят, а 36 % предвиждат съкращения. 76 % от фирмите намаляват цените на продукцията си с между 15 и 30 %. Около 30 % планират 0,5до 1,5 млн.лв. инвестиции през 2010, главно за технологично обновление. Едва17 % ще кандидатстват по оперативните програми.
На фона на трудното положение очакваме министерствата и ведомствата да отделят голямо внимание на малките и средните предприятия в следните насоки: Прагматично използване на средствата от ЕС. Съществуващата практика на обработване на подадени проекти и третиране на вече класирани кандидати довежда до обезсмисляне на кандидатстването за евро-финансиране. Налага се коренна промяна на системата. Някои от посоките за промяна се предлагат по-долу: Фиксиране на срокове за обработване на документи и дефиниране на отговорността на държавните институции: Да се преустанови порочната практика на безкрайно протакане на обработване на документи и колективна безотговорност в отношението към подадените проекти. Процедурата е тромава. По две години се чака за одобрение на проект, през това време конюнктурата на пазара, а нерядко и самата технология се променя. На практика не се кандидатства за наистина необходимо в предвидимо време оборудване, а за оборудване, без което така или иначе може. Държавните органи като страна по „договорите”да носят финансова отговорност за неспазване на условия за окончателното финализиране и изплащане на вече одобрени проекти; Произволът от държавните инстанции, които се възприемат като „собственици” на отпусканите средства води до необосновани забавяния и формално мотивирани откази за фирмите, които в определени ситуации са поставени в невъзможност да си плащат кредитите и фалират. Необходимо е да се въведе система от санкции, включително финансови, за държавните органи и отговорните лица, страна по процедурите. Намаляване минималния праг за финансиране по фонд Конкурентоспособност на 50 хил. лв. В момента е обявен минимален праг за финансиране от 200 хил.лв. Tази сума е твърде висока за малките фирми, тъй като това означава, че трябва да се кандидатства за одобрение на проекти на стойност 400 хил.лв. Много фирми искат да кандидатстват с проекти на стойност до 150 хил.лв, и се отказват да кандидатстват, тъй като нямат необходимост отпроекти на по-голяма стойност. При минимален праг за финансиране от 50 хил.лв, малките фирмите ще могат да кандидатстват с проекти на стойност 100 хил.лв., което ще бъде по-достъпно за тях. Създава се усещането, че се поставя изкуствена бариера за да се намали броя на проектите и по този начин да се облекчи работата на администрацията. Министерство на финансите да се ангажира и предвиди в бюджета средства за гарантиране на задължителното участие на държавата в евро-финансирането, които адекватно да посрещнат одобрените проекти. В условията на криза липсата на предвидени държавни средства в момента изглежда основната причина за отказване на финансирането на проектите. Облекчаване на процедурите за получаване на авансови плащания и увеличаване на процента на тези плащания от 20% на 50%.При липса на средства за пряко авансово финансиране е необходимо да се намери механизъм за кредитиране на тази компонента от банките и/или формиране на буферен фонд, който да послужи за временно финансиране на група проекти до постъпване на средства от структурните фондове. Средствата от този фонд да се използват стъпалообразно за финансиране на авансите последователно на нови проекти. Създаване на възможност за осчетоводяване и изплащане на консултантските разходи на етап „Одобрен проект”. Счетоводната отчетност по проектите е замислена така, че ако консултантските хонорари не са изплатени авансово, те не могат да бъдат „допустим разход”. Съответно, консултантските фирми изискват предварително заплащане на 100% на техните хонорари, без да е ясно дали проектът ще бъде одобрен. При положение, че повече от 90% от подадените проекти се отхвърлят, консултантите получават хонорари за неуспешни кандидатствания за сметка на фирмите. Фирмите биват ощетявани, а повечето фирми, особено малките и средните, се отказват от участие при такива некоректни условия.Създаване на нарочни комисии за опростяване на всички процедури. За разлика от другите европейски страни в България сложността на кандидатстването и проверките са доведени до абсурд. Създава се впечатление, че системата съзнателно се проектира за отхвърляне на максимален брой подадени проекти по чисто формални причини и/или за предварително отказване от кандидатстване при вида на стената от административни пречки. Тази система прави невъзможно кандидатстването без посредничеството на консултанти и оставя съмнения за изкуствено създавани пречки с корупционна цел.Насърчаване на износа. Дървообработващата и мебелната промишлености в България са традиционно експортно ориентирани. През последните две години износът на нашите продукти е по-голям от вноса основно поради свитото вътрешно потребление по време на кризата. Това не бива да заблуждава, че износът нараства в абсолютни стойности в сравнение с годините преди кризата. Износът би трябвало да бъде стимулиран с работа в следните направления: Продължаване на финансирането на участие на български фирми като изложители. Доброто сътрудничество с ИАНМСП би трябвало да доведе до непрекъснато увеличаване на площта на българските щандове и цялостно финансиране на участието в международни изложения. Необходимо е ИАНМСП да делегира на БКДМП, която има повече от десетгодишен опит в Изложения, цялостната организация на участието: от дизайна на щанда, размера на площите и разположението на всяка от фирмите, през избора на фирмите-участници и експонатите, преговори с организаторите на изложенията, организация на пътуването и транспорта на експонатите, до оказване на методологична помощ на място по време на самите изложения.За целта е необходимо да се предвиди бюджет в проектите на ИАНМСП и/или методи за набиране на средства, както и Агенцията да подкрепя морално Камарата в тази й дейност. Да се предвиди възможност за съ-финансиране от страна на фирмите при желание за участие с по-голяма от финансираната от ИАНМСП площ. Увеличаване на финансирането на български бизнес-делегации. Тованай-добрата форма за повишаване на конкурентоспособността чрез черпене на опит от напредналите страни, включително и за пазарните тенденции, добиване на идеи за собствен дизайн, подобряване на технологиите, модернизиране на производството и коопериране с чуждестранни партньори. Търсене и намиране на възможности от страна на ИАНМСП за финансиране на посещения на чужди бизнес делегации на българските изложения „Светът на мебелите” и „Техномебел”.Това е най-ефикасният и икономичен начин за насърчаване на износа, тъй като чуждите търговци виждат десетки български производители и хиляди мостри на едно място, за разлика от показването на 5-6 български фирми на изложенията в чужбина. Популяризиране на дървесината. Предлагаме да се създаде инициатива „За дървесината”, подобно на модела в Австрия („Pro Holz”). Тази инициатива може да се финансира, например като се предвидят отчисления от 0,2 лева на продаден кубически метър обла дървесина и по 0,4 лева от продаден кубически метър бичена дървесина и с тях да се формира фонд. Той трябва да се използва за маркетингови и рекламни инициативи на всички нива, както и за засилване на научния капацитет, развойната дейност, иновациите, имиджови и информационни кампании за използването на дървесината, коопериране и работа в мрежи. Държавата трябва да създаде фонд за целенасочено насърчаване на отрасъла по отношение на засилване на научния капацитет. Да се създаде Център за трансфер на ноухау и технологии, който трябва да се управлява и съ-финансира от държавата, Браншовата камара и от договори с български и чуждестранни предприятия. Монополно положение на държавата в сектора. Държавните предприятия да извършват само и изключително управленчески и контролни функции, всички работи в горите да се възлагат на 100 % на частни фирми, които имат изградени мощности и оборудване, значително превишаващи потребностите с оглед на суровината с която разполагаме; Възлагането на всички работи в горите и продажбата на дървесина да става 100 % на търг. Премахване на възможността за директно договаряне като основен източник на корупция; Изключване възможността за привилегировано предоставяне на суровина на приближени до партии и групировки фирми, разделяне на фирмите на малки и големи и т.н. Устойчиво развитие на горите. Продължава неконтролирано изсичане на горите поради продажбата на корен, липсата на пътища, горска сертификация; не се залесява, не се провеждат отгледни мероприятия:Да се проведе обещаната инвентаризация на горите, дори да е частична; Да се изключи възможността за продажба на дървесината на корен, освен при еднозначно и ясно дефинирани неотложни или спешни случаи, които не позволяват незаконна сеч и корупционни практики; Горите в България да се сертифицират на 100 % в рамките на 5 години; да се определи минимален процент от приходите от горите да се използват за залесяване, отглеждане, строителство на пътища. Съвременна организация на действията в горите.Да се уточнят критериите за лиценз на дърводобивните фирми. Не е приемливо да има такъв голям брой фирми добиващи дървесина, някои от които са на името на подставени лица, нямащи нищо общо с бизнеса; Държавните органи да получат информация от лесничействата относно ползвани превозни билети и от там да се проследи редовността на дърводобивните фирми; Работата в горите да се извършва само от сертифицирани фирми с подходящо оборудване и квалифицирани, правоспособни работници;Въвеждане на съвременна система за маркиране и проследяване на движението на облата дървесина; Спазване на стандартите на ЕС, въведени и в България при добива, сортиментирането и предлагането на облата дървесина.Дървесните отпадъци като възобновяем енергиен източник. Биомасата и в частност дървесината имат най-голям потенциал като възобновяем енергиен източник за изпълнение на поетите от държавата ангажименти за увеличаване на дела им в общото потребление на енергия. В това отношение браншът може да има съществен принос, вт.ч. и за привличане на инвестиции за закупуване на мощности за енергийно оползотворяване на отпадъците. Изгарянето на отпадъци за покриване на собствени енергийни нужди на предприятията има и непосредствен много голям икономически ефект.Поради това и в работата на БК и на фирмите през следващите години следва да се отдели специално внимание на: Дефиниране за целите на законодателството на понятията дървесен отпадък, биомаса и суровина. Това ще определи използването на кои отпадъци да се стимулира. В напредналите страни от ЕС от «отпадъците» в дървопреработването за горене се използват главно корите, и в по-малка степен дървесината, която е основна суровина да дървообработващата промишленост. Редно е, за използването като енергиен източник на дървесна суровина, която не е отпадък, да не се дават субсидии, както е решен проблемът например в Австрия. Изясняване на наличните количествата неоползотворявани отпадъци.Необходимо е да се оценят количествата на всички видове отпадъци от дървесина, в т.ч. и лесосечни отпадъци и на ползите за фирмите от тяхното оползотворяване.Информиране за стимулирането на инвестициите. Очаква се инвестициите да бъдат регламентирани в новия закон за ВЕИ, който ще бъде приет до края на тази или в началото на следващата година. Събиране и предоставяне на информация. Най-вече е необходима информация за техниката и технологиите за енергийно оползотворяване и изискванията по отношение опазването на околната среда.Борба със сивата икономика и нелоялната конкуренция . Засилени проверки в магазини, които продават китайски мебели и материали. Проверките би следвало да се насочат основно към редовността на вноса (платени мита и ДДС). Освен в магазините е необходимо да се правят и митнически проверки на вноса на мебели и материали от Китай и други азиатски страни, Турция и др. Решителна борба с нелоялната конкуренция и продажбите без ДДС. Необходими са проверки за продажбите на дървени материали и мебели. Включително да се обмисли въвеждането на задължителна регистрация по ДДС на фирми с над пет служители. Това ще доведе до засилен контрол върху фирмите и увеличаване на събираемостта на ДДС. Подкрепа на програмата „Проверени български мебели”. Маркетинговият знак удостоверява качество, законност на производството, опазване на околната среда и наличие на социално-отговорна политика в предприятията. Очакваме подкрепа от държавните институции чрез пропагандиране на инициативата в медиите,вземане предвид при различни контролни действия извършвани от ведомствата, подкрепа против нерегламентирано ползване на знака и Напътствия и идеи за подобряване на инициативата.
Икономика
На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи данъчни декларации от физическите и юридическите лица. Те имат възможност еднократно да коригират данните, които са посочили в годишната си декларация за облагане на доходите на физическите лица или в тази по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане на юридическите.
При откриване на грешка в декларираните данни гражданите и дружествата имат право еднократно и в срок до 30 септември на текущата година, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.
Физическите лица могат да проверят и да коригират декларираните си данни чрез електронната услуга на НАП „Предварително попълнена данъчна декларация“ достъпна с персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис (КЕП).
С цел да напомни за тази възможност и необходимостта от корекции, НАП изпраща имейли на граждани, при които е установено разминаване между обявените от тях данни в годишната данъчна декларация и наличните в приходната агенция.
Според информацията в НАП, декларирана от работодатели и/или платци на доходи, през 2025 г. тези лица са получили хонорари, финансово подпомагане от Държавен фонд „Земеделие“, приходи от продажби в Интернет и др., но са пропуснали да ги обявят пред Агенцията или са ги декларирали неточно.
Повече информация за попълването и подаването на коригиращи декларации може да се получи от сайта на НАП , в YouTube канала на приходната агенция , както и на телефоните на Информационния център: 0700 18 700 и +359 2 9859 6801, на цена, съобразно тарифата на съответния оператор.

Икономика
На 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане

Фермерският пазар в Габрово отново събира на едно място местни производители, занаятчии и почитатели на качествената българска продукция. На 26 септември, от 9:00 часа, площад „Възраждане“ ще се превърне в място за срещи, разговори и споделени вкусове, където посетителите ще могат да открият разнообразие от свежи, сезонни и ръчно изработени продукти.
На щандовете традиционно ще присъстват млечни и месни продукти, мед и пчелни изделия, хляб и печива, домашно приготвени сладка, сиропи, вина и още много предложения. Всеки продукт носи своя история – за труда, грижата и традициите, които стоят зад него.
А за всички наши посетители сме подготвили и традиционната ни томбола!
В нея ще можете да спечелите по един продукт от всеки участник на пазара! Български Фермерски пазар е не само възможност за покупка на качествена храна, но и начин да подкрепим местните производители и тяхното развитие, а чрез прекия контакт между производител и клиент изграждаме доверие и даваме възможност посетителите да научат повече за произхода, начина на производство и качествата на продуктите, които избират.
Български Фермерски пазар продължава да утвърждава идеята, че качествената храна, местното производство и личният контакт между хората имат специално място в забързаното ни ежедневие.
Очакваме ви на 26 септември от 9:00 часа на площад „Възраждане“ в Габрово!

Икономика
„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal

На 26 септември Габрово ще бъде домакин на първото издание на Gabrovo Informal — нова нетуъркинг инициатива, която си поставя за цел да събере на едно място предприемачи, професионалисти и хора с идеи от града и региона. Зад инициативата стои Васил Гърбов, създател на уеб агенцията Digital New Era и дългогодишен специалист в областта на дигиталните решения, който след завръщането си в Габрово реши да предложи на местната бизнес общност пространство за истинска, жива комуникация. Събитието няма да следва традиционния формат на сухо раздаване на визитки. В програмата е включен speed networking – формат, който е сравнително нов за Габрово и цели именно да извади участниците от зоната им на комфорт. Присъстващите ще бъдат разделени на групи и в рамките на кратки интервали от време ще имат възможност да се представят и да опознаят повече хора, отколкото биха срещнали на едно обикновено събитие. Организаторите канят на срещата всички – независимо дали търсят бизнес партньори, служители, работа, инвеститори или просто искат да разширят кръга си от познанства. Инициативата е насочена и към младите хора в региона, но не само към тях – идеята е да се съберат различни поколения и различен професионален опит на едно място. Именно това е и темата ни на разговор с Васил, която можете да проследите по-долу:
1. Кой е Васил извън ролята на създател на Gabrovo Informal? С какво се занимаваш и какъв е професионалният ти път до момента?
– Вече седма година се занимавам с уеб дизайн и уеб разработка. През това време натрупах сериозен опит в създаването на креативни уеб решения и уеб базирани системи, а през последните години – и в бизнес автоматизацията.
Ако трябва да определя ролята си днес, бих казал „уеб архитект“, защото в ерата на изкуствения интелект една-единствена специализация вече рядко е достатъчна. Винаги съм бил full-stack в по-широкия смисъл на думата – занимавал съм се с дизайн, маркетинг, UX, анимации, оптимизация, frontend, backend, управление на процеси и менажиране на проекти. Работил съм по доста комплексни проекти и днес всичко това просто се развива с много по-висока скорост.
През 2022 година станах победител в конкурса „Сайт на годината“ в две категории, а през 2023 година получих отличие за принос към дигиталната среда в България. Участвал съм и в редица международни конкурси. Вече четвърта поредна година съм част от журито на „Сайт на годината“, а паралелно с това съм гост-лектор в SoftUni и други образователни институции. За мен споделянето на опит е важна част от професионалното развитие, защото вярвам, че знанията имат най-голяма стойност, когато се предават нататък.
Основател съм и на креативната уеб агенция Digital New Era, която е на повече от четири години. През последната година развиваме нов за нашия пазар модел – „уебсайт като услуга“. Идеята е срещу месечен абонамент бизнесът да получава не просто сайт, а практически цял дигитален екип на разположение: дизайн и разработка, маркетинг, оптимизация, хостинг, поддръжка и бизнес автоматизация.
В момента публично документирам развитието на този бизнес и пътя му към пазарна оценка от над един милион евро. За мен това е интересен експеримент не само от бизнес гледна точка, а и като възможност хората да видят целия процес – решенията, грешките, успехите и реалната работа зад изграждането на продукт и компания.
Като цяло обичам да създавам неща, да решавам проблеми и най-вече да виждам реален резултат от работата си.
2. Каква е причината да вземеш решението да се върнеш, да живееш и да градиш кариера в Габрово?
– Най-простият отговор е, защото съм габровец и обичам града си. Наскоро казах на един приятел, че за мен няма по-голямо богатство от това да живееш на място, на което имаш спомени от детството си. Имам такива спомени на всяка улица, около всяка сграда и във всеки квартал. Това е нещо, което не можеш да си купиш и трудно можеш да създадеш на друго място.
Другата голяма причина е семейството ми. Искам да имам повече време и свобода да бъда със съпругата си и със сина си и, дай Боже, семейството ни да расте. Габрово ми дава точно това усещане за баланс.
Тук имаме тишина, природа, Балкана буквално до нас, история, чист въздух и много възможности на кратко разстояние. Понякога сме толкова фокусирани върху нещата, които градът няма, че забравяме какво всъщност имаме. Живял съм в двата най-големи града в България и мога спокойно да кажа, че никъде не съм се чувствал толкова спокоен и толкова на мястото си, колкото в Габрово.
Затова каквото мога да направя за развитието на средата тук, искам да го направя. На първо място го правя за себе си и за семейството си, но в крайна сметка, ако градът се развива, печелим всички.
3. Как се роди идеята за Gabrovo Informal и какво те накара да я реализираш точно сега?
– Идеята живее в главата ми от около две години. Дълго време обаче не се чувствах достатъчно уверен, че аз съм човекът, който трябва да започне подобна инициатива. Имаше и един логичен въпрос – как да правя нещо за Габрово, ако самият аз не живея постоянно тук?
След като се върнах, нещата започнаха да се нареждат естествено. Срещнах се със стари познати, запознах се с нови хора и постепенно видях колко много активни, интересни и предприемчиви личности има в града, които често просто не се познават помежду си.
Това ми даде мотивацията да започна Gabrovo Informal. Амбицията е с времето инициативата да сплоти бизнес екосистемата не само в Габрово, но и в региона, и да създаде постоянна комуникация между активните хора – предприемачи, професионалисти, специалисти, хора с идеи. И няма нищо лошо да кажа, че го правя и за себе си.
Аз също искам да познавам повече хора в града. Всеки нов контакт може да бъде възможност – за моя бизнес, за нечий друг бизнес, за работа, партньорство, инвестиция или просто за добра идея.
4. Много хора свързват нетуъркинга най-вече с размяна на визитки и бизнес контакти. Кое ще бъде различното при Gabrovo Informal?
– Всъщност бизнес контактите са важна част от идеята и не искам да бягаме от това. Нетуъркингът е точно възможност хората да се срещнат, да говорят за това, което правят, и да видят дали имат общи интереси. Разликата е, че не искам Gabrovo Informal да се превръща в сухо събитие, на което всеки идва, раздава десет визитки и си тръгва.
Искам атмосферата да бъде естествена. Да можеш да говориш за бизнеса си, но и за идея, която имаш, за проект, за проблем, който се опитваш да решиш, или просто за нещо интересно, което правиш. Не организираме тези срещи, за да си запълваме вечерите.
Правим ги, за да се развиваме. А понякога всичко започва от един съвсем нормален разговор.
5. Един от големите проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи хора. Може ли подобна общност да се превърне и в по-естествен начин работодатели и професионалисти да се откриват взаимно?
– Определено. Но според мен темата за кадрите е двустранна. Често чуваме бизнеса да казва: „Няма хора.“ От другата страна чуваме хората да казват: „Няма добри работодатели.“
Истината вероятно е някъде по средата. Професионалистите трябва постоянно да се развиват, да се квалифицират и понякога да са готови да направят лични компромиси, за да постигнат нещо.
Но и бизнесът трябва да помисли какво предлага и как възнаграждава добрите хора, които дават много от себе си. Gabrovo Informal може да създаде пространство тези две страни да се срещат по естествен начин. Ако търсиш работа – ела и се запознай с хора.
Ако търсиш служители – също. Ако търсиш партньор, инвеститор или просто съвет – пак. Който търси, обикновено намира. Но първо трябва да излезе от вкъщи.
6. Може ли Gabrovo Informal да бъде полезна и на човек, който няма собствен бизнес и в момента не търси работа или клиенти?
– Разбира се. Gabrovo Informal е за всеки, който иска нещо повече от сухото, сиво и предвидимо ежедневие. Още преди първото събитие виждаме интерес от хора на различна възраст, с различни професии, бизнеси и интереси. Не е нужно да идваш с конкретна цел от типа „тази вечер трябва да намеря клиент“.
Ще дам пример със себе си. На друго нетуъркинг събитие в Габрово се запознах с хора, които съм виждал по улиците буквално от години. Разминавали сме се десетки пъти, но никога не сме имали повод просто да си кажем „Здравей“. Една такава вечер създаде този повод.
И точно това е ценното – срещаш човек, когото иначе може би никога нямаше да заговориш. А никога не знаеш какво може да последва от един такъв разговор.
7. Интересна част от програмата е speed networking-ът. Може ли да споделиш повече за идеята на този формат и как точно ще протече?
– Speed networking-ът е една от частите, за които лично аз най-много се вълнувам. Това не е революционна концепция, но за Габрово е сравнително нов формат. Голямото му предимство е, че те изкарва от зоната на комфорт.
На подобни събития естественият ни инстинкт е да намерим хората, които вече познаваме, и да останем при тях цяла вечер. Speed networking-ът разбива точно това. Ще разделим желаещите да участват на групи. Част от хората ще останат на определени места, а другите ще се придвижват при сигнал.
В рамките на около две минути всеки ще трябва да се представи, да каже с какво се занимава и да чуе отсрещната страна. След това сменяме. В зависимост от броя на участниците вероятно няма да бъдем само по двойки, а в малки групи от четири или шест души. От личен опит мога да кажа колко силен може да бъде този формат. Участвал съм веднъж в speed networking в София. За около половин час се запознах с десет души.
Трима от тях впоследствие станаха мои клиенти и работим заедно и до днес. Тридесет минути, десет нови запознанства, три реални бизнес отношения. Това много добре показва силата на живия контакт.
8. Какво би казал на хората, които искат да дойдат, но се притесняват да заговорят непознати или смятат, че „не са добри в нетуъркинга“?
– Просто елате. Никой не се ражда „добър в нетуъркинга“. И аз съм изпитвал притеснение да заговоря непознат човек. Но притеснението обикновено трае няколко минути, а един разговор може да ви даде нещо за години напред.
Точно затова ще имаме формати като speed networking – за да не се налага човек да стои в единия край на залата и да се чуди: „Сега как да отида и какво да кажа?“ Ние ще създадем повода. От вас се иска просто да дойдете и да кажете: „Здравей, аз съм…“
9. В Габрово често се говори за задържането на младите хора и привличането им обратно към града. Смяташ ли, че създаването и развиването на общност като Gabrovo Informal може да бъде част от решението и как си го представяш?
– Да, но според мен трябва да бъдем много реалистични по тази тема. Културата е важна. Събитията са важни. Образованието, здравеопазването, инфраструктурата и качеството на живот също са изключително важни.
Но ако искаме млади хора да живеят в Габрово, те трябва да имат и икономическа причина да бъдат тук. Трябва да могат да печелят достатъчно, да имат възможности за развитие, да има бизнес, инвестиции и добре платена работа. Колкото и меркантилно да звучи – когато човек може да задоволява нормално материалните си нужди и вижда перспектива пред себе си, много по-лесно може да оцени всичко останало, което един град като Габрово предлага.
На нас ни трябва раздвижване. Нови бизнеси, нови инвестиции, нови работодатели, нови идеи. Не можем да разчитаме само на един инфраструктурен проект, един университет, културните събития или на това, което вече съществува.
И тук виждам една от бъдещите роли на Gabrovo Informal. Защо например един ден общността да не може да събере сто или сто и петдесет автобиографии на квалифицирани хора от определен сектор и да отиде при потенциален инвеститор с конкретно предложение: „В Габрово имаме тези хора, имаме база, имаме подкрепа – елате и инвестирайте“? Това вече е активна позиция. Аз мога да работя дистанционно и това ми позволява да живея комфортно тук. Тогава нека привлечем още такива хора. Нека им кажем: „Елате в Габрово. Можете да работите оттук, а в същото време да имате качество на живот, което големият град трудно предлага.“
Няма една магическа мярка, която ще реши демографския проблем. Но ако всеки направи каквото може в своята сфера, постепенно средата започва да се променя.
10. Като заговорихме за младите хора, Gabrovo Informal само за тях ли е?
– Категорично не. Искаме да съберем различни поколения, защото точно там е стойността. Един млад човек може да има огромна енергия и новаторска идея, но човек с двадесет или тридесет години професионален опит може да му даде перспектива, която няма как да прочете в интернет.
И обратното – утвърден предприемач може да срещне млад човек, който да му покаже нова технология, нов начин на мислене или възможност, за която до този момент изобщо не е подозирал. Не искам да слагаме възрастови ограничения и етикети. Ако си активен, любопитен, имаш идеи, опит или просто желание да срещаш интересни хора – мястото е за теб.
11. Какво би казал конкретно на собствениците на бизнеси в Габрово, които четат това интервю и си мислят: „Аз вече имам достатъчно контакти и стабилен екип, какво повече може да ми даде тази среща?“
– Бих ги попитал: сигурни ли сте, че вече познавате човека, който може да ви даде следващата голяма идея? Няма момент, в който един бизнес да има „достатъчно контакти“. Може в момента да не търсите служители, клиенти или партньори. Но след шест месеца ситуацията може да бъде съвсем различна. Освен това не всяка стойност се измерва в сделка още на следващия ден. Понякога ще срещнеш човек, с когото след две години ще направите проект. Понякога ще чуеш идея, която ще промени начина, по който гледаш на собствения си бизнес. И има още нещо – подкрепата между местните бизнеси.
Трябва да започнем повече да си помагаме и по-малко да гледаме на успеха на другия като на заплаха. Ако един бизнес в Габрово расте, наема повече хора и привлича повече клиенти и инвестиции, част от тази стойност остава в целия град. Никой не е постоянно на върха. Всеки бизнес в даден момент ще има нужда от хората около себе си. Затова според мен е добре да бъдем малко по-смирени, малко по-отворени и много по-сплотени. Ако Габрово върви нагоре, печелим всички.
12. Ако трябва само с едно изречение да убедиш човек, който все още се колебае дали да дойде на 26 септември, какво би му казал?
– Елате поне веднъж – в най-лошия случай ще прекарате една различна вечер, а в най-добрия може да срещнете човек, който да промени посоката на живота или бизнеса ви.
Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

-
Новинипреди 4 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 4 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 3 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Новинипреди 2 дниПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир
-
Културапреди 2 дниГала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената
-
Културапреди 2 дни„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър
-
Културапреди 2 дниИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България
-
Новинипреди един денМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова






