Ситуацията в дървообработващата промишленост остава сложна. В сравнение с 2009 г. има увеличение с 10.3%. Индексът на оборота от продажби показва, че има намаление на годишна базас 5.2%. Вносът продължава да намалява. Намалението на годишна база за 2010 е с 31.5%, а износът има прираст с 28.1%. Производството в мебелната промишленост продължава да намалява на годишна с 6.2%. Оборотът от продажби по текущи цени в сравнение с 2009 г. е по-малък с 11.6%. Вносът на мебели в България за 2010 е по-малък с 33.7%. В сравнение с 2009 г. има прираст на износа с 6.9%. Основната част от произведените мебели се изнасят. На вътрешния пазар са продадени около 31% от произведените мебели от метал, различни от канцеларските. Над 75 % от фирмите очакват спад на оборотите през 2010, 15 % очакват увеличение на оборота, а 8% считат, че ще запазят сегашните си обороти. Само 20 % планират увеличаване на персонала, 44 % ще го запазят, а 36 % предвиждат съкращения. 76 % от фирмите намаляват цените на продукцията си с между 15 и 30 %. Около 30 % планират 0,5до 1,5 млн.лв. инвестиции през 2010, главно за технологично обновление. Едва17 % ще кандидатстват по оперативните програми.

На фона на трудното положение очакваме министерствата и ведомствата да отделят голямо внимание на малките и средните предприятия в следните насоки: Прагматично използване на средствата от ЕС. Съществуващата практика на обработване на подадени проекти и третиране на вече класирани кандидати довежда до обезсмисляне на кандидатстването за евро-финансиране. Налага се коренна промяна на системата. Някои от посоките за промяна се предлагат по-долу: Фиксиране на срокове за обработване на документи и дефиниране на отговорността на държавните институции: Да се преустанови порочната практика на безкрайно протакане на обработване на документи и колективна безотговорност в отношението към подадените проекти. Процедурата е тромава. По две години се чака за одобрение на проект, през това време конюнктурата на пазара, а нерядко и самата технология се променя. На практика не се кандидатства за наистина необходимо в предвидимо време оборудване, а за оборудване, без което така или иначе може. Държавните органи като страна по „договорите”да носят финансова отговорност за неспазване на условия за окончателното финализиране и изплащане на вече одобрени проекти; Произволът от държавните инстанции, които се възприемат като „собственици” на отпусканите средства води до необосновани забавяния и формално мотивирани откази за фирмите, които в определени ситуации са поставени в невъзможност да си плащат кредитите и фалират. Необходимо е да се въведе система от санкции, включително финансови, за държавните органи и отговорните лица, страна по процедурите. Намаляване минималния праг за финансиране по фонд Конкурентоспособност на 50 хил. лв. В момента е обявен минимален праг за финансиране от 200 хил.лв. Tази сума е твърде висока за малките фирми, тъй като това означава, че трябва да се кандидатства за одобрение на проекти на стойност 400 хил.лв. Много фирми искат да кандидатстват с проекти на стойност до 150 хил.лв, и се отказват да кандидатстват, тъй като нямат необходимост отпроекти на по-голяма стойност. При минимален праг за финансиране от 50 хил.лв, малките фирмите ще могат да кандидатстват с проекти на стойност 100 хил.лв., което ще бъде по-достъпно за тях. Създава се усещането, че се поставя изкуствена бариера за да се намали броя на проектите и по този начин да се облекчи работата на администрацията. Министерство на финансите да се ангажира и предвиди в бюджета средства за гарантиране на задължителното участие на държавата в евро-финансирането, които адекватно да посрещнат одобрените проекти. В условията на криза липсата на предвидени държавни средства в момента изглежда основната причина за отказване на финансирането на проектите. Облекчаване на процедурите за получаване на авансови плащания и увеличаване на процента на тези плащания от 20% на 50%.При липса на средства за пряко авансово финансиране е необходимо да се намери механизъм за кредитиране на тази компонента от банките и/или формиране на буферен фонд, който да послужи за временно финансиране на група проекти до постъпване на средства от структурните фондове. Средствата от този фонд да се използват стъпалообразно за финансиране на авансите последователно на нови проекти. Създаване на възможност за осчетоводяване и изплащане на консултантските разходи на етап „Одобрен проект”. Счетоводната отчетност по проектите е замислена така, че ако консултантските хонорари не са изплатени авансово, те не могат да бъдат „допустим разход”. Съответно, консултантските фирми изискват предварително заплащане на 100% на техните хонорари, без да е ясно дали проектът ще бъде одобрен. При положение, че повече от 90% от подадените проекти се отхвърлят, консултантите получават хонорари за неуспешни кандидатствания за сметка на фирмите. Фирмите биват ощетявани, а повечето фирми, особено малките и средните, се отказват от участие при такива некоректни условия.Създаване на нарочни комисии за опростяване на всички процедури. За разлика от другите европейски страни в България сложността на кандидатстването и проверките са доведени до абсурд. Създава се впечатление, че системата съзнателно се проектира за отхвърляне на максимален брой подадени проекти по чисто формални причини и/или за предварително отказване от кандидатстване при вида на стената от административни пречки. Тази система прави невъзможно кандидатстването без посредничеството на консултанти и оставя съмнения за изкуствено създавани пречки с корупционна цел.Насърчаване на износа. Дървообработващата и мебелната промишлености в България са традиционно експортно ориентирани. През последните две години износът на нашите продукти е по-голям от вноса основно поради свитото вътрешно потребление по време на кризата. Това не бива да заблуждава, че износът нараства в абсолютни стойности в сравнение с годините преди кризата. Износът би трябвало да бъде стимулиран с работа в следните направления: Продължаване на финансирането на участие на български фирми като изложители. Доброто сътрудничество с ИАНМСП би трябвало да доведе до непрекъснато увеличаване на площта на българските щандове и цялостно финансиране на участието в международни изложения. Необходимо е ИАНМСП да делегира на БКДМП, която има повече от десетгодишен опит в Изложения, цялостната организация на участието: от дизайна на щанда, размера на площите и разположението на всяка от фирмите, през избора на фирмите-участници и експонатите, преговори с организаторите на изложенията, организация на пътуването и транспорта на експонатите, до оказване на методологична помощ на място по време на самите изложения.За целта е необходимо да се предвиди бюджет в проектите на ИАНМСП и/или методи за набиране на средства, както и Агенцията да подкрепя морално Камарата в тази й дейност. Да се предвиди възможност за съ-финансиране от страна на фирмите при желание за участие с по-голяма от финансираната от ИАНМСП площ. Увеличаване на финансирането на български бизнес-делегации. Тованай-добрата форма за повишаване на конкурентоспособността чрез черпене на опит от напредналите страни, включително и за пазарните тенденции, добиване на идеи за собствен дизайн, подобряване на технологиите, модернизиране на производството и коопериране с чуждестранни партньори. Търсене и намиране на възможности от страна на ИАНМСП за финансиране на посещения на чужди бизнес делегации на българските изложения „Светът на мебелите” и „Техномебел”.Това е най-ефикасният и икономичен начин за насърчаване на износа, тъй като чуждите търговци виждат десетки български производители и хиляди мостри на едно място, за разлика от показването на 5-6 български фирми на изложенията в чужбина. Популяризиране на дървесината. Предлагаме да се създаде инициатива „За дървесината”, подобно на модела в Австрия („Pro Holz”). Тази инициатива може да се финансира, например като се предвидят отчисления от 0,2 лева на продаден кубически метър обла дървесина и по 0,4 лева от продаден кубически метър бичена дървесина и с тях да се формира фонд. Той трябва да се използва за маркетингови и рекламни инициативи на всички нива, както и за засилване на научния капацитет, развойната дейност, иновациите, имиджови и информационни кампании за използването на дървесината, коопериране и работа в мрежи. Държавата трябва да създаде фонд за целенасочено насърчаване на отрасъла по отношение на засилване на научния капацитет. Да се създаде Център за трансфер на ноухау и технологии, който трябва да се управлява и съ-финансира от държавата, Браншовата камара и от договори с български и чуждестранни предприятия. Монополно положение на държавата в сектора. Държавните предприятия да извършват само и изключително управленчески и контролни функции, всички работи в горите да се възлагат на 100 % на частни фирми, които имат изградени мощности и оборудване, значително превишаващи потребностите с оглед на суровината с която разполагаме; Възлагането на всички работи в горите и продажбата на дървесина да става 100 % на търг. Премахване на възможността за директно договаряне като основен източник на корупция; Изключване възможността за привилегировано предоставяне на суровина на приближени до партии и групировки фирми, разделяне на фирмите на малки и големи и т.н. Устойчиво развитие на горите. Продължава неконтролирано изсичане на горите поради продажбата на корен, липсата на пътища, горска сертификация; не се залесява, не се провеждат отгледни мероприятия:Да се проведе обещаната инвентаризация на горите, дори да е частична; Да се изключи възможността за продажба на дървесината на корен, освен при еднозначно и ясно дефинирани неотложни или спешни случаи, които не позволяват незаконна сеч и корупционни практики; Горите в България да се сертифицират на 100 % в рамките на 5 години; да се определи минимален процент от приходите от горите да се използват за залесяване, отглеждане, строителство на пътища. Съвременна организация на действията в горите.Да се уточнят критериите за лиценз на дърводобивните фирми. Не е приемливо да има такъв голям брой фирми добиващи дървесина, някои от които са на името на подставени лица, нямащи нищо общо с бизнеса; Държавните органи да получат информация от лесничействата относно ползвани превозни билети и от там да се проследи редовността на дърводобивните фирми; Работата в горите да се извършва само от сертифицирани фирми с подходящо оборудване и квалифицирани, правоспособни работници;Въвеждане на съвременна система за маркиране и проследяване на движението на облата дървесина; Спазване на стандартите на ЕС, въведени и в България при добива, сортиментирането и предлагането на облата дървесина.Дървесните отпадъци като възобновяем енергиен източник. Биомасата и в частност дървесината имат най-голям потенциал като възобновяем енергиен източник за изпълнение на поетите от държавата ангажименти за увеличаване на дела им в общото потребление на енергия. В това отношение браншът може да има съществен принос, вт.ч. и за привличане на инвестиции за закупуване на мощности за енергийно оползотворяване на отпадъците. Изгарянето на отпадъци за покриване на собствени енергийни нужди на предприятията има и непосредствен много голям икономически ефект.Поради това и в работата на БК и на фирмите през следващите години следва да се отдели специално внимание на: Дефиниране за целите на законодателството на понятията дървесен отпадък, биомаса и суровина. Това ще определи използването на кои отпадъци да се стимулира. В напредналите страни от ЕС от «отпадъците» в дървопреработването за горене се използват главно корите, и в по-малка степен дървесината, която е основна суровина да дървообработващата промишленост. Редно е, за използването като енергиен източник на дървесна суровина, която не е отпадък, да не се дават субсидии, както е решен проблемът например в Австрия. Изясняване на наличните количествата неоползотворявани отпадъци.Необходимо е да се оценят количествата на всички видове отпадъци от дървесина, в т.ч. и лесосечни отпадъци и на ползите за фирмите от тяхното оползотворяване.Информиране за стимулирането на инвестициите. Очаква се инвестициите да бъдат регламентирани в новия закон за ВЕИ, който ще бъде приет до края на тази или в началото на следващата година. Събиране и предоставяне на информация. Най-вече е необходима информация за техниката и технологиите за енергийно оползотворяване и изискванията по отношение опазването на околната среда.Борба със сивата икономика и нелоялната конкуренция . Засилени проверки в магазини, които продават китайски мебели и материали. Проверките би следвало да се насочат основно към редовността на вноса (платени мита и ДДС). Освен в магазините е необходимо да се правят и митнически проверки на вноса на мебели и материали от Китай и други азиатски страни, Турция и др. Решителна борба с нелоялната конкуренция и продажбите без ДДС. Необходими са проверки за продажбите на дървени материали и мебели. Включително да се обмисли въвеждането на задължителна регистрация по ДДС на фирми с над пет служители. Това ще доведе до засилен контрол върху фирмите и увеличаване на събираемостта на ДДС. Подкрепа на програмата „Проверени български мебели”. Маркетинговият знак удостоверява качество, законност на производството, опазване на околната среда и наличие на социално-отговорна политика в предприятията. Очакваме подкрепа от държавните институции чрез пропагандиране на инициативата в медиите,вземане предвид при различни контролни действия извършвани от ведомствата, подкрепа против нерегламентирано ползване на знака и Напътствия и идеи за подобряване на инициативата.