Мирослав Дончев, управител на габровската компания „Интер Пауър“, е сред ключовите участници във Forbes Sustainability Forum 2026 — събитие, поставящо устойчивостта в центъра на икономическия дебат в България.

На 19 март в Joy Station, София, Дончев ще вземе думата в една от най-актуалните дискусии на форума — дали възобновяемите енергийни източници могат да гарантират едновременно икономическа стабилност и енергийна независимост.

Неговата гледна точка е тази на практика: управител на компания, изградила бизнес модел върху фотоволтаични системи, LED осветление и енергийна ефективност, Дончев ще коментира как развитието на ВЕИ сектора променя енергийната карта на региона и какви са реалните възможности на бизнеса да ускори този преход. Участието му е повече от символично.

Във форум, доминиран от имена на мултинационални корпорации и столични организации, габровският предприемач представлява регионалния бизнес — и доказва, че устойчивото лидерство не е привилегия на големите играчи.

Forbes Sustainability Forum надгражда три успешни издания на Forbes ESG Summit и тази година работи под мотото „Лидерите на устойчивото бъдеще — от морален дълг до икономическа необходимост“.

Темата отразява зрялост в корпоративното мислене: устойчивостта вече не е въпрос на имидж, а на конкурентоспособност и дългосрочен растеж.

Наред с Дончев на събитието ще говорят представители на Schneider Electric, Yettel Bulgaria и Junior Achievement Bulgaria, а форумът ще бъде открит и воден от журналиста Светослав Иванов.

В свят, в който енергийните предизвикателства преначертават икономическите граници, гласът на предприемачи като Мирослав Дончев е не просто добре дошъл — той е необходим.

Макроикономическа трансформация на България при прехода към еврото.

Автор: доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова.

Доц. д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.

Мотивирана от своите изследователски търсения на ключов ориентир в подкрепа на икономическото самосъзнание на България при влизането й в еврозоната, тя предлага иновативен и провокативен анализ на най-актуалния икономически процес в страната – пълната монетарна интеграция. Изследването се дистанцира от стандартния статистически анализ, като прилага методологията на седемте херметични принципа за изследване на системната нестабилност и инфлационната ентропия в България, без да си поставя за цел навлизане в същината на херметизма и херметичната наука. То представлява опит да изгради „мост“ между древната мъдрост и модерното управление.

Подходът – да се изследва икономиката не просто като цифри, а като жива тъкан от древни закони и съвременни предизвикателства, проявяващи се през мисленето и поведението на хората – е именно това, което прави днес науката значима.

Светът, в който живеем, ни изправя пред нови, непознати предизвикателства. Срещата с тях налага смел и често провокативен аналитичен подход. Дошло е време, когато осъзнаването и разбирането на протичащите процеси насочва към прилагането на интердисциплинарна иновация – търсенето и изграждането на „мостове“ между икономиката и древното познание. Съществуват древни науки, които не са изчезнали. Те са действащи, но съвременните хора или не знаят за тях, или знанието за тях е прикривано, или е променяно. Те предоставят синтез на Знания, извлечени въз основа на универсални Принципи, познати във времената в древността, позабравени, но не и изгубени, за да се превърнат те в Познание и Мъдрост, а от там – и да намерят практическо приложение в ежедневието на всеки. В този смисъл прилагането на Херметичните принципи (универсалните закони на Разума, Съответствието, Вибрацията, Полярността, Ритъма, Причината и Следствието и Рода) към съвременните макроикономически процеси като присъединяването на България към еврозоната позволява да се погледне под повърхността на рационалната икономика и чистата статистика.

Защо това е така?
Традиционната икономическа наука се основава на неолибералната доктрина и кейнсианския модел, като при това често попада в капана на механистичния материализъм, разглеждайки паричните системи единствено като сбор от статистически данни и лихвени проценти. Преходът на България към еврозоната в периода 2024–2026 г. обаче доказа, че икономиката е преди всичко антропологична и ментална система. Когато една малка държава се интегрира в мащабен монетарен съюз в момент на неговата най-дълбока структурна и ценностна криза, резултатът не е просто статистическа промяна, а дълбока вибрационна трансформация. Настоящото изследване предлага нов аналитичен инструмент – седемте херметични принципа, за да обясни защо „счетоводният успех“ на интеграцията се превърна в „екзистенциално изпитание“ за българската социална тъкан. При това изкристализира тезата, че икономическите кризи и успехи не са само резултат от монетарни политики, а следствие от нарушаването или респективно следването на универсални закони за равновесие и съответствие.

Менталност и Съответствие в паричната политика: Когато идеите стават валута Първият херметичен закон – Принципът на Менталността („Всичко е Ум“), е фундаментален за разбирането на инфлационната психоза. Парите са една ментална конструкция – те нямат собствена стойност извън доверието, която обществото инвестира в тях. Преходът към еврото е преди всичко промяна в „колективния ум“ на нацията. Ако обществото вярва в обезценяването на доходите си, това обезценяване става факт; тоест налице е своеобразно самоизпълняващо се пророчество. А влизането в еврозоната в нестабилен момент превърна еврото от „символ на стабилност“ в „проводник на несигурност“.

Прилагайки Принципа на Съответствието („Каквото горе, такова и долу“), виждаме острия конфликт между европейската макроструктура (Франкфурт/Брюксел) и българската микрореалност. Хармонизирането на българското законодателство с правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и свързаният с това опит да се наложи „горната“ структура върху „долната“ реалност и действителния производствен капацитет на България, без те да са в енергиен резонанс, доведе до системно напрежение и стрес. Вместо синхронизация, се получи икономическа аритмия – правилата на „богатия“ Запад се оказаха задушаващи за „крехкия“ Изток. Самата интеграция в еврозоната като процес на синхронизация на локалната икономическа структура (микрокосмос) с по-голямата европейска система (макрокосмос) показа на практика доколко „вътрешната“ готовност на българските институции и реалните (а не манипулираните) макроикономически индикатори съответстват на „външните“ изисквания на Маастрихтските критерии.

Динамика на Вибрацията и Полярността в условията на икономическа криза
По дефиниция парите не са нищо повече, освен средство за обръщение, и в този смисъл – енергия и информация. Преходът от лев към евро представлява смяна на „вибрационната честота“ на националния капитал. Принципът на Вибрацията обяснява шока за малкия бизнес. Еврото носи висока честота на капиталовия оборот, за която българската икономика – все още работеща на „ниски честоти“ (кешови разплащания, малки обеми, локални пазари) – не беше подготвена. В този смисъл неизбежният адаптационен период за малкия и средния бизнес представлява своеобразен „вибрационен шок“. Този „вибрационен сблъсък“ довежда до психологическа несигурност и изкуствено изтласкване на малките икономически субекти от пазара в полза на големите корпоративни, в това число и транснационални структури.

Въвеждането на еврото беше представено в публичното пространство като абсолютен позитив, но съгласно Закона за Полярността, всяко нещо притежава своите два полюса. В условия на глобална икономическа криза България не влезе в „полюса на растежа“, а в „полюса на отговорността“ за чужди дългове и инфлационни тежести. Полярността намира израз в парадокса на еврото – то е едновременно край на националния паричен суверенитет и начало на вкарването в глобалната среда на конкуренция и корпоративни интереси без необходимата готовност. И предизвикателството пред българската икономика сега е дали ще успее да намери „златната среда“ между тези два полюса, дали ще бъде открита „точката на помирение“ (синтез), която да гарантира икономически растеж без загуба на национална идентичност.

Принципът на Ритъма (Прилив и отлив) в пазарната конюнктура
Икономическите цикли в България традиционно следват вълнообразна крива. Предизвикателството тук е дали приемането на еврото ще „омекоти“ тези колебания като следствие от евентуален прилив на чуждестранни инвестиции или ще създаде нови, по-резки амплитуди в социалното разслоение. Обяснението, а и причината за този факт може да се търси във влизането в резонанс с икономическите цикли в ядрото на еврозоната и възникването на своеобразен риск от „аритмия“ – когато европейските лихвени проценти не отговарят на българската инфлационна динамика. Ето защо трябва да бъде отправено предупреждението, че без връщане на България към Закона за Ритъма, тоест към „самостоятелното дишане на икономиката“, паричната интеграция на българската икономика ще остане само „счетоводна илюзия“, която крие опасност от социален взрив.

Принципът на Причината и Следствието
Инфлацията и ценовият шок не са случайности, а следствия от предходни ментални и стопански модели. В това отношение е от съществено значение доколко българският бизнес разбира причинно-следствените връзки на глобалния пазар. Инфлацията в България през изминалите две години, предшестващи въвеждането на еврото, не без основание може да се смята, че е следствие от десетилетия на отлагани структурни реформи, а не просто резултат от приемането на еврото. Законът за Причината и Следствието е неумолим: влизането в една система в момент на нейния разпад (Причина) не може да доведе до просперитет (Следствие). Инфлацията, която разтърсва България, не е „случайност“, а закономерно изравняване на енергийните нива между дестабилизираната еврозона и българския потребител. Тук идва на помощ древното херметично познание, което учи на „центровка“, намиране на център на стабилност, тоест икономическата и политическата мощ на държавата не е възможна без влизане в хармония с духовния и ресурсен център на нацията.

Именно изключителната чувствителност към икономическата реалност във връзка с въвеждането на еврото налага по-задълбочено анализиране на приложението на принципа на причината и следствието, тоест да се покаже как „Причината“ (политическата нестабилност) доведе до „Следствието“ (прибързаното приемане), и как херметичният закон за каузалността работи по-точно от всяка банкова прогноза. Защото от гледна точка на херметизма и икономическата логика, влизането в една система в момент на нейния най-нисък вибрационен статус (криза) и вътрешна деструкция е акт на нарушено равновесие. Интерес представлява да се покаже именно това: как законът за Причината и Следствието превръща прибързаната парична интеграция от „успех“ в „системен риск“ и води до инфлационна ентропия и структурна нестабилност.

„Случайността“ на инфлационния шок
В херметичната философия се казва: „Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всичко се случва според Закона; Случайността е само име на Закон, който не е познат.“ Масовото икономическо говорене през 2024–2025 г. представяше инфлацията в България като „външен шок“ или „случайност“. Херметичният анализ обаче разкрива, че тя е директно Следствие от вкарването на една малка, недокапитализирана икономика в мощното магнитно поле на еврозоната в момент на нейния собствен структурен залез. Причината за това е изкуственото форсиране на критериите (политическа воля), което пренебрегна енергийната и ресурсна несъвместимост. Следствието е „внасяне“ на инфлация и дестабилизация на ценовия индекс, което изяжда реалната покупателна способност на българина, вместо да я защити.

Кризата като „лоша“ вибрация на входа
Приемането на еврото през 2025/2026 г. стана в период на глобална геополитическа и енергийна фрагментация. Според Закона за Причината и Следствието, ако един проект „се роди“ в условия на страх и нестабилност (Причина), крайният продукт (Следствието) неизбежно носи белезите на дефицит и несигурност. Тоест България влезе в еврозоната не като „равностоен партньор“, а като рецептор на чужди дългове и инфлационни тежести. Това не е успех, а доброволно приемане на чужда кармична обремененост (в икономически смисъл на думата).

Примката на „фиксирания курс“ и изгубената автономия
Губейки контрола над паричните си инструменти в момент на криза, България на практика изгуби своя автономен „център“. Следствието е „икономическа ентропия“: разпад на вътрешната логика на пазара, където малкият производител става жертва на големите корпоративни „хищници“ на Общия пазар.

Механизъм на „обратния удар“
Според херметизма всяко действие предизвиква равно по сила противодействие. Принудителното вкарване на България в еврозоната („мъжки“, активен принцип, наложен чрез сила) предизвика реакция на „икономическа стагнация“ („женско“, пасивно начало в защитна позиция). Вместо инвестиции, видяхме „замръзване“ на капиталите в имоти и злато; вместо растеж – социално напрежение.

Принципът на Рода („мъжкото“ и „женското“ начало, принцип на „активно“ и „пасивно“) и социалната тъкан на прехода към еврото: Сблъсъкът между Експанзията и Съхранението

В херметичната космогония Принципът на Рода гласи: „Родът е във всичко; всичко притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се манифестира на всички нива“. В контекста на макроикономическата трансформация на България при приемането на единната европейска валута, този принцип предоставя уникална рамка за анализ на динамиката между външните институционални изисквания и вътрешната икономическа устойчивост, между активно и пасивно начало в икономиката. Активното „мъжко“ начало (еврото) се прояви чрез агресивна манипулирана отчетност и логика на мащаба. То е насочено навън, към експанзия. Пасивното „женско“ начало (националният стопански характер) е насочено навътре – към съхранение, традиционна спестовност и интуитивна защита на домашното огнище.

Конфликтът от 2025 г. възникна, защото еврото беше вкарано в българската икономика чрез административно насилие, вместо чрез партньорство. Резултатът беше защитна реакция на пазара – изтегляне на капиталите от обращение и „замразяването“ им в инертни активи (имоти), което спря реалното икономическо развитие.

Приложението на Принципа на Рода показва как активният, „мъжки“ принцип на експанзията (еврото) се среща с пасивния, „женски“ принцип на съхранението (традиционната българска спестовност). В херметизма този принцип гласи, че „във всичко се съдържа мъжко и женско начало“, аспект на активно и на пасивно, и че всяко творчество (включително икономическото) е резултат от тяхното взаимодействие. Тоест, в настоящия момент успехът на паричната реформа зависи от баланса между експанзивната, активната логика на единната валута и съхраняващата, пасивната природа на националния икономически характер. Активният принцип (експанзия, структура, логика), или еврото като „мъжка“ енергия показва, че единната валута представлява стремеж към уеднаквяване, мащаб, правила и агресивно навлизане в Общия пазар. Това е енергията на растежа, конкуренцията и технологичната модернизация. Налице е своеобразно икономическо „проникване“: въвеждането на еврото изисква от българските фирми „мъжки“ тип поведение – активност, заемане на нови пазарни ниши и трезв подход спрямо външните регулации на ЕЦБ. Пасивният принцип (съхранение, интуиция, форма) отвежда към българската спестовност като „женска“ енергия, а именно към традиционния модел на българина да „пести за черни дни“, привързаността към физическото притежание на имоти и недоверието към абстрактни финансови инструменти, които са израз на женското начало (закрила и форма). Откроява се разбирането за лева като „майчински“ символ: националната валута психологически се възприема като източник на сигурност и автономност. Страхът от еврото често е интуитивен страх от загуба на „защитната обвивка“ на местната икономика.

Синтезът на двата принципа, приложен към анализа на конфликта показва, че кризите при въвеждането на еврото през 2024-2026 г. могат да се разглеждат като резултат от господството на едната енергия над другата. Ако активният принцип е твърде агресивен (прекомерна инфлация, наложена отвън), пасивният принцип (потреблението) се свива в защитна реакция.

Предложеният алтернативен прочит на монетарната трансформация на България през 2025–2026 г., базиран на седемте херметични принципа и по-конкретно на Принципа на Рода, представя въвеждането на еврото не просто като техническа смяна на паричната единица, а като макроикономическо взаимодействие между две фундаментални енергии. От една страна е активното начало на общоевропейската монетарна система – символизиращо логика, структура, агресивна експанзия и стриктни правила. От друга страна е пасивното начало на националния стопански характер – свързано със съхранението, традиционната спестовност, интуитивната защита на ресурсите и привързаността към материалната форма (активите).

Такъв подход позволява да се проследи как дисбалансът между тези два принципа в началния етап на интеграцията е довел до специфични пазарни аномалии и социална рефлексия.

Заключение и практически препоръки: Пътят към икономическо пробуждане
През 2026 г. България се намира в точка на бифуркация (в науката и системната теория бифуркацията се дефинира като критична точка на избор или промяна в динамична система, след която тя може да се развие по различен начин, често описвана като необратим момент.). Данните за реалния ръст на цените силно се различават от официалната статистика. Лихвените нива на ЕЦБ се оказаха „задушаващи“ за българския бизнес, тъй като не отговарят на местния ритъм на производство. Демографската последица от икономическата нестабилност в еврозоната е стимулиране на нова вълна на емиграция и вътрешнонационално обедняване.

Тоест, приемането на еврото в този нестабилен момент за Европейския съюз и българската икономическа и политическа ситуация извади наяве всички системни дефекти на неолибералния модел. Но херметизмът учи, че всяка криза е възможност за трансмутация (алхимия), следователно за обновление и развитие.

Спасението за българската икономика не е в самото евро или в самото връщане към лева (което всъщност вече е технически невъзможно), а в изграждането на вътрешен икономически суверенитет. България трябва да спре да бъде пасивен рецептор на външни влияния и да започне да използва еврото като инструмент за изграждане на собствена „свещена геометрия“ в икономиката – базирана на знание, етика и баланс между експанзията и съхранението. Само когато бъде постигнат този вътрешен ритъм, ще може да се премине през бурите на еврозоната, запазвайки националния център непокътнат, точно както древните архитектурни инсталации са запазили своето послание през вековете.

Следователно еврозоната не е заплаха за националната икономика, ако България успее да приложи херметичния принцип на Равновесието. За бизнеса това означава преминаване от количествен към качествен икономически растеж, което да бъде проявление на принципа на Вибрацията. Към държавата и държавните институции може да бъде отправена препоръка за изграждане на дългосрочна комуникационна стратегия, базирана на психологическото (менталното) успокояване на пазара.

Препоръките, които следва да бъдат отправени към държавници, политици, управленци, предприемачи и към отделния човек, се основават на един синтез на обективния икономически анализ с метафизичната мъдрост, с цел изход от „ентропията“, в която интеграцията в еврозоната вкара България в този нестабилен исторически момент. Те могат да бъдат формулирани като Стратегии за икономическа устойчивост в епоха на системна нестабилност.

Особено в тази заключителна част от изводи и препоръки позоваването на Принципа на Полярността и Закона за Ритъма позволява дефиниране на начин, как българският стопански субект и държавата могат да оцелеят в една „чужда“ и дестабилизирана валутна среда.

Първо: Трансформация на полярността: от пасивен приемник към активен балансьор
Херметизмът учи, че „всичко е двойствено; всяко нещо има два полюса“. Приемането на еврото в момент на криза постави България в негативния полюс на „рецептора“ (жертвата на чужда инфлация). Решението е преместване на фокуса от валутната единица (което вече е извън наш контрол) към реалните активи. Единственият начин да се неутрализира „лошата“ вибрация на еврото в момента е чрез инвестиции в автономни системи: енергийна независимост, местно производство на храни и технологично ноу-хау. Това е икономическият еквивалент на „златната среда“.

Второ: Връщане към Закона за Ритъма (икономическото дишане)
Всяко движение е махало. В момента еврозоната се намира в точка на дестабилизация и деструкция. България, бидейки част от този организъм, трябва да развие „вътрешен ритъм“. Една възможна концепция е изграждане на „икономика на островите“. Вместо пълно разтваряне в европейската макроструктура, България трябва да стимулира локални икономически клъстери, които да функционират със собствен ритъм, независим от лихвените нива на ЕЦБ. Това е защитната пасивна обвивка, която споменахме по-рано.

Трето: Финална поука от древните архитектурни паметници и конструкции, съхранили в себе си херметичното познание – центърът на вечността
Когато посещаваме оригинални древни архитектурни паметници, забелязваме, че въпреки хилядолетията на земетресения и войни, те остават е непокътнати. Причината е в техния център. Икономическото послание на херметизма е, че стабилността не идва от принадлежността към голяма империя (в случая – монетарния съюз), а от геометричната и духовна точност на собствената структура. Изводът за България е, че след като тя влезе в еврозоната без „център“ на стабилност, нейното спасение не е в еврото, а в изграждането на нов национален икономически център, базиран на Етиката на труда и Знанието – херметичният „Меркурий“ (Разумът), който управлява търговията.

Настоящото изследване показа, че принудителното вкарване на България в еврозоната в момент на глобална деструкция е акт на нарушен Херметичен закон. Следствието е реалната инфлация и социална апатия. Въпреки това, чрез познаване на принципите на Вибрацията и Рода, този „системен риск“ може да бъде превърнат в „катализатор за пробуждане“.

България трябва да спре да гледа на еврото като на „спасител“ или „поробител“ и да започне да го използва като „инструмент“ за надграждане на собствената си материя. Само чрез постигане на баланс между външния натиск и вътрешната устойчивост – точно както са го правили древните архитекти – българската икономика ще може да премине през този кризисен момент, превръщайки пепелта на стария модел в основа за нов, по-съвършен ред.

Освен това приложеният тук подход доказва, че икономиката не е само „суха статистика“, а жива система от енергии, която изисква мъдрост и баланс.

И още нещо. Този тип икономически анализ предлага един „Херметичен модел на икономическа устойчивост“, който може да служи като нов инструмент, нов концептуален апарат за осмисляне на икономическата реалност отвъд сухите цифри за прогнозиране. Вместо да разчита само на иконометрични модели, той включва човешкия и метафизичния фактор, неговата лична ментална, умствена и интелектуална отговорност, обяснявайки защо определени реформи „отхвърлят“ социалната тъкан, ако не са в хармония с универсалните закони.

Предлагането на такъв модел е ценно за науката поради неговата иновативност: премахва се чисто рационалистичният поглед върху икономиката и я връща към нейните корени като социална философия – а именно през призмата на древното херметично познание, достигнало до нас закодирано в древните писмени източници и конструкции.

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в Портала за е-услуги на НАП. Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори (хонорари), от наем и други доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа, платците на които са юридически лица, доходи за получени субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, данни за направените лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, получени суми от наложени платежи от продажби в Интернет и информация за продажба на моторни превозни средства, които са били собственост на декларатора по-малко от 12 месеца, както и данни за ползваните чрез работодател данъчни облекчения. Информация за получените доходи е отразена в левове в съответните приложения на декларацията, която се намира в рубрика „Подоходни данъци“ в Портала за електронни услуги на приходната агенция.

Преди да потвърдят предварително попълнената декларация е важно потребителите да я прегледат внимателно, да я допълнят и/или коригират, ако това е необходимо, след което да я подадат. Обръщаме внимание, че при задължение за подаване на данъчна декларация, например за деклариране на получени хонорари, доходи от наем, при заявяване на данъчни облекчения и други, е необходимо да се обявяват и доходите от трудови правоотношения, ако има такива. Те се вписват в Приложение №1 „Доходи от трудови правоотношения“. Данъчната кампания за деклариране на доходите на физически лица, получени през 2025 г., приключва на 30 април.

На 30 юни изтича и срокът за подаване на годишните данъчни декларации (по чл. 50 ЗДДФЛ) от физическите лица, извършващи дейност като търговци, регистрираните еднолични търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане. Подалите годишните си декларации по електронен път до 31 март ползват отстъпка до 255,65 евро/500 лева от данъка за довнасяне, ако нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и внесат целия размер на данъка за довнасяне до края на март.

Дължимият данък за довнасяне или надвнесения данък се заплаща, съответно възстановява в евро. Информация за доходи от трудови и/или нетрудови правоотношения, от наем, от награди и други доходи, които са платени от юридически лица, е достъпна и в електронната услуга „Предоставяне на справка за изплатени доходи на физически лица №2687“с КЕП или ПИК.

Допълнителна информация за декларирането на доходите може да видите в подкаста по темата в YouTube канала на приходната агенция или да получите на телефоните на Информационния център на НАП: 0700 18 700 или 02/ 9859 6801, на цена, според тарифите на съответния оператор.