Свържи се с нас

Икономика

Софийска търговско-промишлена камара и Търговски вестник за тенденциите в мебелния бранш през 2010

Published

on

снимка darvesina.comСитуацията в дървообработващата промишленост остава сложна. В сравнение с 2009 г. има увеличение с 10.3%. Индексът на оборота от продажби показва, че има намаление на годишна базас 5.2%. Вносът продължава да намалява. Намалението на годишна база за 2010 е с 31.5%, а износът има прираст с 28.1%. Производството в мебелната промишленост продължава да намалява на годишна с 6.2%. Оборотът от продажби по текущи цени в сравнение с 2009 г. е по-малък с 11.6%. Вносът на мебели в България за 2010 е по-малък с 33.7%. В сравнение с 2009 г. има прираст на износа с 6.9%. Основната част от произведените мебели се изнасят. На вътрешния пазар са продадени около 31% от произведените мебели от метал, различни от канцеларските. Над 75 % от фирмите очакват спад на оборотите през 2010, 15 % очакват увеличение на оборота, а 8% считат, че ще запазят сегашните си обороти. Само 20 % планират увеличаване на персонала, 44 % ще го запазят, а 36 % предвиждат съкращения. 76 % от фирмите намаляват цените на продукцията си с между 15 и 30 %. Около 30 % планират 0,5до 1,5 млн.лв. инвестиции през 2010, главно за технологично обновление. Едва17 % ще кандидатстват по оперативните програми.

На фона на трудното положение очакваме министерствата и ведомствата да отделят голямо внимание на малките и средните предприятия в следните насоки: Прагматично използване на средствата от ЕС. Съществуващата практика на обработване на подадени проекти и третиране на вече класирани кандидати довежда до обезсмисляне на кандидатстването за евро-финансиране. Налага се коренна промяна на системата. Някои от посоките за промяна се предлагат по-долу: Фиксиране на срокове за обработване на документи и дефиниране на отговорността на държавните институции: Да се преустанови порочната практика на безкрайно протакане на обработване на документи и колективна безотговорност в отношението към подадените проекти. Процедурата е тромава. По две години се чака за одобрение на проект, през това време конюнктурата на пазара, а нерядко и самата технология се променя. На практика не се кандидатства за наистина необходимо в предвидимо време оборудване, а за оборудване, без което така или иначе може. Държавните органи като страна по „договорите”да носят финансова отговорност за неспазване на условия за окончателното финализиране и изплащане на вече одобрени проекти; Произволът от държавните инстанции, които се възприемат като „собственици” на отпусканите средства води до необосновани забавяния и формално мотивирани откази за фирмите, които в определени ситуации са поставени в невъзможност да си плащат кредитите и фалират. Необходимо е да се въведе система от санкции, включително финансови, за държавните органи и отговорните лица, страна по процедурите. Намаляване минималния праг за финансиране по фонд Конкурентоспособност на 50 хил. лв. В момента е обявен минимален праг за финансиране от 200 хил.лв. Tази сума е твърде висока за малките фирми, тъй като това означава, че трябва да се кандидатства за одобрение на проекти на стойност 400 хил.лв. Много фирми искат да кандидатстват с проекти на стойност до 150 хил.лв, и се отказват да кандидатстват, тъй като нямат необходимост отпроекти на по-голяма стойност. При минимален праг за финансиране от 50 хил.лв, малките фирмите ще могат да кандидатстват с проекти на стойност 100 хил.лв., което ще бъде по-достъпно за тях. Създава се усещането, че се поставя изкуствена бариера за да се намали броя на проектите и по този начин да се облекчи работата на администрацията. Министерство на финансите да се ангажира и предвиди в бюджета средства за гарантиране на задължителното участие на държавата в евро-финансирането, които адекватно да посрещнат одобрените проекти. В условията на криза липсата на предвидени държавни средства в момента изглежда основната причина за отказване на финансирането на проектите. Облекчаване на процедурите за получаване на авансови плащания и увеличаване на процента на тези плащания от 20% на 50%.При липса на средства за пряко авансово финансиране е необходимо да се намери механизъм за кредитиране на тази компонента от банките и/или формиране на буферен фонд, който да послужи за временно финансиране на група проекти до постъпване на средства от структурните фондове. Средствата от този фонд да се използват стъпалообразно за финансиране на авансите последователно на нови проекти. Създаване на възможност за осчетоводяване и изплащане на консултантските разходи на етап „Одобрен проект”. Счетоводната отчетност по проектите е замислена така, че ако консултантските хонорари не са изплатени авансово, те не могат да бъдат „допустим разход”. Съответно, консултантските фирми изискват предварително заплащане на 100% на техните хонорари, без да е ясно дали проектът ще бъде одобрен. При положение, че повече от 90% от подадените проекти се отхвърлят, консултантите получават хонорари за неуспешни кандидатствания за сметка на фирмите. Фирмите биват ощетявани, а повечето фирми, особено малките и средните, се отказват от участие при такива некоректни условия.Създаване на нарочни комисии за опростяване на всички процедури. За разлика от другите европейски страни в България сложността на кандидатстването и проверките са доведени до абсурд. Създава се впечатление, че системата съзнателно се проектира за отхвърляне на максимален брой подадени проекти по чисто формални причини и/или за предварително отказване от кандидатстване при вида на стената от административни пречки. Тази система прави невъзможно кандидатстването без посредничеството на консултанти и оставя съмнения за изкуствено създавани пречки с корупционна цел.Насърчаване на износа. Дървообработващата и мебелната промишлености в България са традиционно експортно ориентирани. През последните две години износът на нашите продукти е по-голям от вноса основно поради свитото вътрешно потребление по време на кризата. Това не бива да заблуждава, че износът нараства в абсолютни стойности в сравнение с годините преди кризата. Износът би трябвало да бъде стимулиран с работа в следните направления: Продължаване на финансирането на участие на български фирми като изложители. Доброто сътрудничество с ИАНМСП би трябвало да доведе до непрекъснато увеличаване на площта на българските щандове и цялостно финансиране на участието в международни изложения. Необходимо е ИАНМСП да делегира на БКДМП, която има повече от десетгодишен опит в Изложения, цялостната организация на участието: от дизайна на щанда, размера на площите и разположението на всяка от фирмите, през избора на фирмите-участници и експонатите, преговори с организаторите на изложенията, организация на пътуването и транспорта на експонатите, до оказване на методологична помощ на място по време на самите изложения.За целта е необходимо да се предвиди бюджет в проектите на ИАНМСП и/или методи за набиране на средства, както и Агенцията да подкрепя морално Камарата в тази й дейност. Да се предвиди възможност за съ-финансиране от страна на фирмите при желание за участие с по-голяма от финансираната от ИАНМСП площ. Увеличаване на финансирането на български бизнес-делегации. Тованай-добрата форма за повишаване на конкурентоспособността чрез черпене на опит от напредналите страни, включително и за пазарните тенденции, добиване на идеи за собствен дизайн, подобряване на технологиите, модернизиране на производството и коопериране с чуждестранни партньори. Търсене и намиране на възможности от страна на ИАНМСП за финансиране на посещения на чужди бизнес делегации на българските изложения „Светът на мебелите” и „Техномебел”.Това е най-ефикасният и икономичен начин за насърчаване на износа, тъй като чуждите търговци виждат десетки български производители и хиляди мостри на едно място, за разлика от показването на 5-6 български фирми на изложенията в чужбина. Популяризиране на дървесината. Предлагаме да се създаде инициатива „За дървесината”, подобно на модела в Австрия („Pro Holz”). Тази инициатива може да се финансира, например като се предвидят отчисления от 0,2 лева на продаден кубически метър обла дървесина и по 0,4 лева от продаден кубически метър бичена дървесина и с тях да се формира фонд. Той трябва да се използва за маркетингови и рекламни инициативи на всички нива, както и за засилване на научния капацитет, развойната дейност, иновациите, имиджови и информационни кампании за използването на дървесината, коопериране и работа в мрежи. Държавата трябва да създаде фонд за целенасочено насърчаване на отрасъла по отношение на засилване на научния капацитет. Да се създаде Център за трансфер на ноухау и технологии, който трябва да се управлява и съ-финансира от държавата, Браншовата камара и от договори с български и чуждестранни предприятия. Монополно положение на държавата в сектора. Държавните предприятия да извършват само и изключително управленчески и контролни функции, всички работи в горите да се възлагат на 100 % на частни фирми, които имат изградени мощности и оборудване, значително превишаващи потребностите с оглед на суровината с която разполагаме; Възлагането на всички работи в горите и продажбата на дървесина да става 100 % на търг. Премахване на възможността за директно договаряне като основен източник на корупция; Изключване възможността за привилегировано предоставяне на суровина на приближени до партии и групировки фирми, разделяне на фирмите на малки и големи и т.н. Устойчиво развитие на горите. Продължава неконтролирано изсичане на горите поради продажбата на корен, липсата на пътища, горска сертификация; не се залесява, не се провеждат отгледни мероприятия:Да се проведе обещаната инвентаризация на горите, дори да е частична; Да се изключи възможността за продажба на дървесината на корен, освен при еднозначно и ясно дефинирани неотложни или спешни случаи, които не позволяват незаконна сеч и корупционни практики; Горите в България да се сертифицират на 100 % в рамките на 5 години; да се определи минимален процент от приходите от горите да се използват за залесяване, отглеждане, строителство на пътища. Съвременна организация на действията в горите.Да се уточнят критериите за лиценз на дърводобивните фирми. Не е приемливо да има такъв голям брой фирми добиващи дървесина, някои от които са на името на подставени лица, нямащи нищо общо с бизнеса; Държавните органи да получат информация от лесничействата относно ползвани превозни билети и от там да се проследи редовността на дърводобивните фирми; Работата в горите да се извършва само от сертифицирани фирми с подходящо оборудване и квалифицирани, правоспособни работници;Въвеждане на съвременна система за маркиране и проследяване на движението на облата дървесина; Спазване на стандартите на ЕС, въведени и в България при добива, сортиментирането и предлагането на облата дървесина.Дървесните отпадъци като възобновяем енергиен източник. Биомасата и в частност дървесината имат най-голям потенциал като възобновяем енергиен източник за изпълнение на поетите от държавата ангажименти за увеличаване на дела им в общото потребление на енергия. В това отношение браншът може да има съществен принос, вт.ч. и за привличане на инвестиции за закупуване на мощности за енергийно оползотворяване на отпадъците. Изгарянето на отпадъци за покриване на собствени енергийни нужди на предприятията има и непосредствен много голям икономически ефект.Поради това и в работата на БК и на фирмите през следващите години следва да се отдели специално внимание на: Дефиниране за целите на законодателството на понятията дървесен отпадък, биомаса и суровина. Това ще определи използването на кои отпадъци да се стимулира. В напредналите страни от ЕС от «отпадъците» в дървопреработването за горене се използват главно корите, и в по-малка степен дървесината, която е основна суровина да дървообработващата промишленост. Редно е, за използването като енергиен източник на дървесна суровина, която не е отпадък, да не се дават субсидии, както е решен проблемът например в Австрия. Изясняване на наличните количествата неоползотворявани отпадъци.Необходимо е да се оценят количествата на всички видове отпадъци от дървесина, в т.ч. и лесосечни отпадъци и на ползите за фирмите от тяхното оползотворяване.Информиране за стимулирането на инвестициите. Очаква се инвестициите да бъдат регламентирани в новия закон за ВЕИ, който ще бъде приет до края на тази или в началото на следващата година. Събиране и предоставяне на информация. Най-вече е необходима информация за техниката и технологиите за енергийно оползотворяване и изискванията по отношение опазването на околната среда.Борба със сивата икономика и нелоялната конкуренция . Засилени проверки в магазини, които продават китайски мебели и материали. Проверките би следвало да се насочат основно към редовността на вноса (платени мита и ДДС). Освен в магазините е необходимо да се правят и митнически проверки на вноса на мебели и материали от Китай и други азиатски страни, Турция и др. Решителна борба с нелоялната конкуренция и продажбите без ДДС. Необходими са проверки за продажбите на дървени материали и мебели. Включително да се обмисли въвеждането на задължителна регистрация по ДДС на фирми с над пет служители. Това ще доведе до засилен контрол върху фирмите и увеличаване на събираемостта на ДДС. Подкрепа на програмата „Проверени български мебели”. Маркетинговият знак удостоверява качество, законност на производството, опазване на околната среда и наличие на социално-отговорна политика в предприятията. Очакваме подкрепа от държавните институции чрез пропагандиране на инициативата в медиите,вземане предвид при различни контролни действия извършвани от ведомствата, подкрепа против нерегламентирано ползване на знака и Напътствия и идеи за подобряване на инициативата.

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Икономика

„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч

Published

on

Габровската компания „Интер Пауър“ успешно изпълни проект за ремонт на осветителната система и внедряване на автоматизация в тунела на околовръстния път на Ловеч.

Подобренията от този вид имат съществено значение за безопасността и ефективността на тунелната инфраструктура. Реализираните дейности ще доведат до по-добра видимост и до повишаване на пътната безопасност в съоръжението.

Осветлението играе ключова роля в тунела, тъй като осигурява видимост на пътната обстановка и помага за предотвратяване на инциденти.

Ремонтът на осветителната система ще подобри поддържането на ясна видимост и ще повиши комфорта, както за водачите, така и за пътниците, преминаващи през тунела.

Внедряването на автоматизация допълнително подобрява управлението на осветлението и вентилацията, като двете функции вече се контролират в рамките на една цялостна система.

„Благодарим ви за доверието!“, заяви основателят на компанията Мирослав Дончев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица