Свържи се с нас

Икономика

Загива ли българското земеделие?

Усвояването на европарите за селско стопанство е катастрофално ниско, дребните производители нямат шанс за оцеляване

Published

on

Неотдавна животновъди от различни краища на страната и представители на редица браншови организации протестираха пред земеделското министерство. А ситуацията в цялото ни селско стопанство е една и съща.

Умира ли българското земеделие? Вероятно, да, ако се видят последните данни за неговото развитие.

Повече от три пъти е намалял делът на селското стопанство като основен компонент от националната икономика. И то само за 12 години – от 18,8% през 1998-а до 5,9% за 2010-а.

Но има и друг още по-тревожен факт. Въпреки широкия обхват на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и значителният ресурс от европари, заделен за финансирането по различните мерки, поради очевидната липса на адекватен управленски и оперативен персонал, от общо предвидените 3,6 милиарда евро до този момент са усвоени едва 14-15%. Прилагането на ПРСР обаче приключва в края на 2013 година. Трагично е и състоянието на българската земеделска наука, а последните сигнали за промени в ръководството на Селскостопанската академия пораждат съмнения изобщо за бъдещето на тази институция.

Какви са тогава шансовете на дребните земеделски производители за оцеляване? По данни, цитирани в медиите, първите места по усвояване на европейски субсидии за 2010-а заемат:

  1. “Омега Агро” ЕООД, собственост на Винпром-Пещера – 5,335 милиона лева
  2. ЕТ “Агро – Светлозар Дичевски” – 4,835 милиона лева
  3. “Сортови семена – Вардим”, свързана с ЕТ “Агро – Светлозар Дичевски” – 4,541 милиона лева
  4. “Совата-2004″, дъщерна фирма на Винпром-Свищов – 3,8 милиона лева

Всички те са крупни земеделски производители, обработващи терени от 100 000 до над 300 000 декара. Очевиден е и друг факт – поради лисата на забранителен механизъм, една и съща фирма може да кандидатства чрез различни юридически лица. Оказва се, че основният поток от евросубсидии се влива в сметките на ограничен кръг родни фермери, докато земеделските кооперации, дребните еднолични търговци и физическите лица

буквално са изправени пред фалит

Тази година на повече от 6000 земеделски производители са наложени санкции за предходните 3 години, защото са очертали площи извън допустимия слой. От ДФ “Земеделие” твърдят, че разминаването се дължи на усъвършенстване на системата за идентификация на земделските парцели. Всъщност, разминаванията се дължат на това, че досега очертаванията са се извършвали по сателитни снимки, а новите заснемания са направени от самолет, т.е. от по-близко разстояние. Това е довело до регистрирането на несъответствията, в резултат на което от ноември санкцията за производителите е тройна. На практика те нямат вина и не би следвало да бъдат наказвани заради грешките на администрацията. Земеделските производители са подложени и на чист финансов рекет от държавата – те не могат да получат националните си доплащания, докато не подпишат декларация, че са съгласни с наложената им санкция.

Мирослав Найденов

Съгласно европейските директиви, плащанията се извършват от 1 декември до края на юни. Това е първото правителство, и в частност – първият земеделски министър в лицето на Мирослав Найденов, които си позволиха да започнат плащанията на единица площ едва в средата на март.

Тези средства бяха крайно необходими на земеделските производители през януари

– за закупуване на торове за зимното подхранване на есенниците, за подготовка на сеитбата и за разплащания към кредиторите. Може би, все пак, правителството трябва да е благодарно на благоприятните атмосферни условия, защото тази година се оказа осбено силна за земеделците и те някак си успяват да свържат двата края.

Новото очертаване, което се извърши от 15 март до 15 май, също породи редица опасения и притеснения сред мнозинството от производителите. За голяма част от тях, извършването на агротехническите мероприятия бе възпрепятствано от притеснението да не сбъркат отново с очертаванията и да не претърпят нови санкции за бъдещи периоди.

Сходна е ситуацията и с животновъдството. Неотдавна животновъди от различни краища на страната и представители на редица браншови организации протестираха пред земеделското министерство. Поводът за акцията бяха многото санкции, които са наложени на фермерите заради пасищата. Тези санкции са за 20 милиона лева, а причината за тях е отново разминаване в очертаванията в резултат от наложените нови слоеве и снимки. Недоволството в сектора е породено и от натрупаните през последните години значителни проблеми, които не само не намират решение, но и все повече се усложняват. Средствата са крайно недостатъчни за модернизирането на всички стопанства, затова

до края на 2011 година десетки хиляди ферми ще бъдат затворени

На 19 май новият изпълнителен директор на фонд “Земеделие” Румен Порожанов даде в. “Стандарт” първото си интервю след назначаването му  на поста. Още в самото начало на разговора той подчертава,  че “фондът е бил доста тромава структура, при това незаинтересована да работи”. Два са основните подхода, които се предлагат от новото ръководство за подобряване на работата при администрирането на евросубсидиите за земеделие: облекчаване на условията по наредбите и ново организационно преструктуриране на работата в Разплащателната агенция чрез въвеждане на бизнес модел, структуриран от 15 работни групи по мерки.

Всъщност, тези двата метода са били прилагани и досега, както при администрирането на Програма САПАРД, така и при оперативното прилагане на ПРСР (2007-2013). Първо, нормотворчеството е жив процес, поради което и самите наредби, в които се урежда редът за прилагане на различните мерки за финансиране на проекти по ПРСР винаги са били в процес на усъвършенстване. Проблемът не е в наредбите, а в изключително сложния механизъм за финансиране на проектите, заложен в регламентите на ЕС. А той няма как да не бъде пренесен и в нашето законодателство. Но това е политически ангажимент, с който отдавна трябваше да се заемат нашите представителства в Брюксел. Второ, единствената пречка за формалната промяна и преструктуриране на фонд “Земеделие” е била предпоставката за нарушаване на акредитацията и блокиране на работата в агенцията.

Това, очевидно, не притеснява нито компетентния орган – Мирослав Найденов, нито представителите на Сметната пала. Между другото подобно преструктуриране, което води до изменения в правилниците и вътрешните процедури, бе извършено и по времето на предишния изпълнителен директор – Калина Илиева. Не е ясно обаче дали всички тези промени са преминали през одит за установяване на съответствие с критериите за акредитация, разписани в Регламент (ЕО) 885/2006 г. на Европейската комисия от 21 юни 2006 гоодина.

Юлия Добрева е магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

От началото на мандата на ГЕРБ бяха сменени две ръководства на фонд “Земеделие”, което доведе до значителен отлив на градения с години експертен потенциал и влошаване на цялостния административен капацитет на институцията. Една част от дългогодишните служители, които са участвали пряко в създаването на процедурите и са допринесли за акредитацията на фонда, са били уволнени, а други доброволно са напуснали. Това неминуемо има силно негативно отражение както върху цялостния процес на работа в аминистрацията, така и върху ефективността при усвояването на средствата от ЕС.

автор: Юлия Добрева

Аргументи БГ

Икономика

Вземете безвъзмездно до 100 000 лв. за фотоволтаици – нова програма за бизнеса

Published

on

Микро, малки и средни предприятия вече могат да се възползват от нова възможност за финансиране на фотоволтаични системи и енергийно ефективни решения. Това е възможно чрез процедура BG16RFPR001-2.004 „Eнергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в предприятията” по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“  2021-2027 г. (ПКИП).

С общ бюджет от 126 млн. лв., програмата цели да ускори прехода към климатична неутралност и да помогне на над 1 200 предприятия в страната да намалят разходите си за енергия чрез модерни технологии и възобновяеми източници. Подкрепата е насочена към инвестиции, които водят до по-ниски разходи за електроенергия и повишават устойчивостта на фирмите.

Какво се финансира?
Предприятията могат да получат между 30 000 и 100 000 лв. безвъзмездна помощ, с интензитет до 65% от стойността на проекта за следните дейности:

  • изграждане на фотоволтаични системи за собствено потребление;
  • инсталиране на батерии за съхранение на енергия;
  • закупуване на енергийно ефективни машини и оборудване;
  • подмяна на старо осветление с LED и интелигентни системи за управление;
  • всички съпътстващи разходи по монтаж, свързване и пускане в експлоатация.

Кои фирми могат да кандидатстват?
За да участват в процедурата, предприятията трябва да отговарят на следните условия:

  • Да са регистрирани преди 31.12.2021 г.;
  • Да попадат в определените допустими икономически сектори (КИД-2008);
  • Да имат реализиран минимален оборот за 2023 г.:
    – 100 000 лв. за микропредприятия;
    – 300 000 лв. за малки;
    – 1 000 000 лв. за средни предприятия;

Важно: Предприятия, които развиват дейност в приоритетни райони, какъвто е и Габрово, получават предимство при оценката на проектите.

Защо е важно?
С нестабилните цени на електроенергията и все по-честите прекъсвания на захранването, фотоволтаичните системи и енергийната ефективност вече не са само тенденция, а необходимост, особено за бизнеса, който търси устойчивост, предвидимост на разходите и по-добра конкурентоспособност.

И в Габрово интересът расте
Габрово попада в списъка с приоритетни райони, където проектите ще бъдат оценявани с допълнителни точки. Това дава сериозно предимство на местния бизнес в класирането.

През последните години в региона се наблюдава засилен интерес към фотоволтаични решения. Все повече компании в Габрово инвестират в енергийна независимост, особено предвид зимните периоди с нестабилно захранване и високи цени на електроенергията.

Според експерти, изграждането на фотоволтаична система с батерии е не само екологично, но и икономически оправдано – инвестицията се изплаща средно за 3–4 години, а системата работи над 20 години.

Интер Пауър – водещ партньор в Габрово и региона
С дългогодишен опит и десетки успешно изградени фотоволтаични системи, Интер Пауър е сред най-доверените и предпочитани изпълнители в региона. Те ще ви съдействат от първоначалната консултация до реализацията на проекта, включително при подготовката на документи, избор на оборудване и техническо изпълнение като ще спестим време, ресурси и административна тежест.

Интер Пауър предлага:

  • Пълна проверка за допустимост по програмата;
  • Изготвяне на проектна документация;
  • Консултация и съдействие при кандидатстване;
  • Проектиране, доставка и монтаж на фотоволтаична система;
  • Техническа поддръжка и въвеждане в експлоатация.

А какво предстои за физическите лица?
Въпреки че тази програма е насочена само към бизнеса, домакинствата също трябва да помислят за енергийна независимост. Очакванията за зимата са тревожни – възможни са нови увеличения на цената на електроенергията, както и чести прекъсвания на електрозахранването, особено в по-малки населени места и планински райони.

Собствената фотоволтаична система с батерия дава:

  • Спокойствие при аварии или прекъсвания
  • Намаляване на сметките за ток
  • Принос към опазване на околната среда

Интер Пауър предлага и индивидуални решения за физически лица – съобразени с енергийните нужди на всяко домакинство, с гъвкави схеми на плащане и възможности за бъдещо финансиране по национални програми.

За повече информация относно програмата, кандидатстването и условията, свържете се с Интер Пауър на e-mail: r.peykova@inter-power.eu или на тел. 0877 801 815.

Зареди още

Икономика

Над 4 млрд. лева ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност

Published

on

Над 4 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в страната до края на 2029 г. В тази сметка са включени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. и втория етап на Националната програма за енергийна ефективност, която ще стартира до края на т.г.

Това обяви в Габрово заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова. Тя участва във форум „Кметовете говорят“, организиран от „ЕнЕфект“ и Община Габрово. В него се включиха още вицепремиерът Томислав Дончев, кметът на Габрово Таня Христова, изпълнителният директор на Фонд на фондовете Александър Ненков, изпълнителният директор на ЕнЕФект Драгомир Цанев, кметове на общини, представители на местната и на централната власт от цялата страна, международни партньори от Испания, Словакия, Чехия, Гърция, Финландия, представители на бизнеса, неправителствения сектор и др.

Зам.-министър Янкова отбеляза, че в момента тече изпълнение на одобрените 1038 проекта по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), чрез които около 150 000 български граждани ще имат възможност да обновят жилища си. В тази връзка тя поздрави кмета на Габрово за проявената инициативност и информира, че по двата етапа на програмата в общината ще бъдат обновени общо 24 жилищни блока с 807 жилища в тях, със 77 000 кв. м застроена площ на стойност 22,5 млн. лв.

„Първата национална програма за енергийна ефективност генерира около 5000 сдружения на гражданите в цялата страна, от които са обновени 1968 жилищни блока, а средствата за реновиране на други 48 са предоставени на съответната община, на чиято 2 територия се намират. По Плана за възстановяване и устойчивост кандидатстваха 3006 сдружения, от които 660 се повтарят. Това означава, че в обществото има голяма енергия и интерес гражданите да си обновят жилищата, понижавайки разхода за енергия и подобрявайки стандарта си на живот. Това ни задължава да разработим нови стимули и инструменти, чрез които да санираме стария жилищен фонд“, коментира още заместник-регионалният министър.

Дора Янкова информира, че от 1 юли ще започне разплащането към общините по вече сключените договори за енергийна ефективност по ПВУ. Първоначално са предвидени около 33 млн. лв., като по-голямата част от тях са предназначени за покриване на разходите на домакинствата за технически паспорт и енергийно обследване, които бяха необходимо условие за кандидатстване по ПВУ.

Съгласно регламента сдруженията на собствениците с одобрени проекти и сключени договори получават обратно парите си по Етап 1. „Опитваме се да наваксаме голямото забавяне от предишни управления. Благодарение на активността на правителството и доверието от страна на ЕК, успяхме да запазим целия ресурс за енергийна ефективност по ПВУ“, коментира още Янкова.

Заместник-регионалният министър каза още, че до края на годината ще стартира и вторият етап на Националната програма за енергийна ефективност, която е с ресурс от 2,5 млрд. лв. до края на 2029 г. „В момента в дискусия с Националното сдружение на общините и професионалните организации разработваме методическите указания и правилата за кандидатстване и изпълнение. Стремежът ни е да направим програмата с максимално олекотени административни процедури, без излишни тежести. В същото време програмата ще е справедлива и прозрачна, за да се разходва по най-добрия начин общественият ресурс“, коментира Янкова.

Според нея е много важно да се защити интересът на малките населени места, защото до момента в 103 малки общини няма нито един одобрен проект за саниране на сгради, въпреки че са били допустими по някои от програмите.

Предстои да се обявяват и пазарни консултации за определяне на референтната стойност на цената за саниране на сградите. Целта е строителните фирми да дадат актуални цени на стойностите на материалите и труда, с оглед инфлационните процеси от 2023 г. насам, за да има пазарни цени.

„Предстои ни и дебатът за нова жилищна стратегия, борбата с енергийната бедност и достъпа до жилище. Трябва да обсъдим и бъдещите програми за саниране, те да не се свеждат само до топлоизолация и дограма, а за цялостно енергийно обновяване 3 и управление на сградите, достъпна среда, зелени мерки, подобряване на цялата среда около блока – осветление, паркинг, площадки и т.н.“, коментира още Янкова.

Зареди още

Икономика

Габрово събира държавата, науката и бизнеса в името на иновациите и растежа

Published

on

В Ритуалната зала на Община Габрово се проведе ключова среща между заместник министър-председателя и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, представители на Министерския съвет и Министерството, кмета на Габрово Таня Христова, научната общност и представители на бизнеса от региона.

Събитието бе организирано от Министерството на иновациите и растежа, в партньорство с Община Габрово, Технически университет – Габрово и Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“. В центъра на дискусиите бяха новите възможности за финансиране по европейски програми, насочени към малките и средни предприятия, иновациите, дигитализацията и енергийната ефективност.

Представителите на Министерството подчертаха, че до края на годината се очакват над 20 процедури по двете управлявани програми с общ бюджет над 1 милиард лева. Сред водещите теми бяха Индустрия 4.0, цифровите двойници, изкуственият интелект и развитието на иновационната инфраструктура – ключови приоритети, които ще формират бъдещето на българската икономика.

Особено внимание беше отделено на нуждата от по-тясно взаимодействие между бизнеса и научните среди, включително използването на лабораторна инфраструктура и развитието на индустриални зони в стратегически райони.

Според Томислав Дончев, в момента се развиват 10 индустриални зони, но страната се нуждае от още поне толкова, за да се ускори реализацията на инвестиционни проекти и да се съкрати времето за тяхната реализация поне четири-пет пъти. Енергийната ефективност също бе сред основните акценти – определена като стратегически инструмент за повишаване на конкурентоспособността, устойчивостта и енергийната независимост на страната.

По време на срещата бе повдигнат въпросът за Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност, включително този в Техническия университет – Габрово. Въпреки направените инвестиции за милиони левове, инфраструктурата остава слабо използвана от бизнеса.

Вицепремиерът обяви, че скоро ще бъде създадена публична платформа с информация за наличното оборудване и условията за достъп до всеки технологичен парк в страната. Сред обсъдените теми бе и тази за отбранителната индустрия, където Дончев изрази желание разходите да се превърнат във възможности.

Той подчерта потенциала на България да се утвърди като производител на дронове и специализирани продукти за сектора – посока, която би дала силен тласък на икономиката.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица