Свържи се с нас

Любопитно

145 години от рождението на Пенчо Славейков

Published

on

Пенчо Петков Славейков е български поет, един от участниците в кръга „Мисъл“, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков.

Пенчо Петков Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Учи в родния си град и в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Той е свидетел на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет. Тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“. Семейство Славейкови едва се спасява от пожарищата и се събира в Търново.

Пенчо Славейков е най-малкото седмо дете в семейството на Петко Рачов Славейков и Ирина Райкова. Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив, пише Информационна агенция КРОСС. През 1883 г. е един от начинателите и водителите на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия против лошото преподаване на предметите, след като учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с парфюмирани контета и умствено боси „възпитатели. През януари 1884 г. заспива върху заледената Марица след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения – затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. Към средата на 1884 г. семейството на Пенчо Славейков се връща в София. През 1885 г. той се сближава с Алеко Константинов. Двамата сътрудничат на списанието „Библиотека Свети Климент“ с преводи от руски поети. През Стамболовия режим Славейкови преживяват тежки години. Всички братя, високообразовани хора, владеещи чужди езици, автори на стихове, журналисти, публицисти и общественици, като демократи и русофили са подлагани неведнъж на преследване и побоища. През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. Като студент Славейков си поставя за задача да разшири житейския, философския, естетическия си кръгозор, да школува при големи творци. Лекциите, които слуша, свидетелстват за многостранните му интереси. Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Член е и на Лайпцигското литературно дружество; посещава театрални премиери. Вглъбява се в творчеството на Йохан Волфганг Гьоте и Хайнрих Хайне, чете изследвания за тях, интересува се не само от художественото им дело, но и от философските и естетическите им възгледи. В Лайпциг Славейков завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2, продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. (Стихосбирката „Сън за щастие“ е плод на многогодишна творческа работа в тази насока). Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. „Знаме“.

Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. и през същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в СофияПрез 1909 г. е командирован в Москва за участие в честването на 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. Заедно с проф. Васил Златарски прибира в България костите на Марин Дринов и библиотеката му. В началото на март 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Соренто, Рим, за да се запознае с библиотечните сгради и с развитието на библиотечното дело. След завръщането си в София Славейков се отдава на трескава работа: завършва ч. 2 на „Кървава песен“ (IV-VI песен), подготвя антологията „Немски поети“.

На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г.

източник: Агенция КРОСС

Култура

Изложба „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“

Published

on

В Музейния център на РЕМО „Етър“ е представена изложбата „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“, която може да се види до 15 ноември 2025 г. Тя е част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който ще се състои от 6 до 8 септември 2025 г. с участието на занаятчии от Европа, Азия и Африка.

В свят, в който машините създават почти всичко, ръчното произведение отново привлича вниманието. То носи не само форма, но и история, жест и отношение. Музей „Етър“ вече над 60 години събира, съхранява и представя занаятите като част от живото културно наследство – материално и нематериално.

В изложбата са показани над 100 произведения на 41 съвременни български занаятчии – бижута, съдове, мебели, играчки, скулптури и ритуални предмети, изработени от керамика, текстил, метал, кожа, дърво и камък. Всяко произведение носи отпечатъка на личен стил, умение и въображение.

Изложбата показва българските занаятчии в световен контекст. Международен партньор на изложбата е фондация „Микеланджело“ с нейната занаятчийска мрежа Хомо Фабер, в чиито онлайн пътеводител са вписани повечето занаятчии, които са представени в „НОВОТО ЦЕННО“.

Чрез „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“ се показва как традиционните техники и форми могат да бъдат интерпретирани от съвременния творец, превръщайки занаятчийството в изкуство. Срещат се поколения, стилове и материали, но всички творби споделят общо послание: ръчното има бъдеще – и то е красиво.

Посетителите са поканени да усетят пулса на съвременното занаятчийство и да видят как традицията се адаптира към съвременната естетика и начин на живот. Изложбата е реализирана от музей „Етър“ по идея на директора проф. д-р Светла Димитрова, с куратор Росина Пенчева – посланик на Хомо Фабер за България. Съществен елемент от „НОВОТО ЦЕННО“ е дизайна – дело на екипа на арх. Антонина Илиева. Консултант е доц. д-р Красимира Кръстанова. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Официалното откриване ще се състои в първия ден от XIX Международен панаир на традиционните занаяти – 6 септември. През трите дни на това значимо културно събитие – 6, 7 и 8 септември, шест от майсторите, чиито творби са включени в изложбата, ще демонстрират своите умения пред посетителите.

Авторите, включени в изложбата: Адриана Герасимова, Албена Джокова, Александра Георгиева – Sashettu, Александра Камбурова – Tulipa, Ангелина Цветкова, Антоанета Рамджулска – Ramjuly, Атанас Константинов – Artefakti, Боряна Хаджиминчева – БОД, Георги Троянов, Димитър Николаев, Димитър Станков, Евгения Цанкова, Емилиaн Бонев, Жаклина Жекова, Женя Адамова, Константин Златев, Лилиан Щерева, Людмил Йорданов, Нева Балникова, Николай Сърдъмов, Рами Хамуд, Силвия Чанева, Стопàн, Студио tochka & tochka, Христо Тоцев, Цветана Недева- Силвион – Kinderlist, Цветелина Алексиева, сем. Чушкареви, Яна Танковска, Яна Юнакова, Esnaf Toys, Mano de Ana, Maria’s Nature Toys, Mental Syndicate, NO\ON Design Studio, Ornamento, Pottery & Poetry, Rosie Eisor, Tikla, Twisted Mud Studio, &HUE.

Зареди още

Любопитно

Щъркели накацаха околовръстното на Габрово (снимка)

Published

on

Необичайна гледка изненада някои шофьори по околовръстния път на Габрово. Потребител на социалните мрежи днес, 13 август, публикува снимка, която показва ято щъркели, наброяващо близо 14 птици, строени като за фотосесия.

От кадъра ясно се вижда, че три от пернатите са кацнали директно върху парапета на моста, а останалите – невъзмутимо на самото платно, по което се движат коли и камиони.

Снимката, качена в местна фейсбук група, за минути събра стотици реакции и коментари. Някои потребители се шегуват, а други подозират, че щъркелите просто са решили да огледат движението край Габрово преди отлитане си на юг.

*Снимка: Горан Раткович, фейсбук.

Зареди още

Култура

Откриха древна византийска златна монета на крепостта Хоталич (снимки)

Published

on

Ценната находка е намерена по време на редовните археологически проучвания, провеждани от Исторически музей – Севлиево, финансирани от Министерство на културата и Община Севлиево. Научният ръководител на обекта Надежда Ботева и нейният екип ще продължат работата си до края на месец август. ​

Монетата е тремис на византийския император Юстин II (565 – 578). Тремисът е най-малкият номинал на византийските златни монети. Тежи 1,5 грама и има диаметър 18 мм. Изработена е от злато с много висока проба – 22-23 карата.

Сечена е във византийската столица Константинопол. ​На лицевата ѝ част е образът на императора, с диадема, облечен с броня. Император Юстин II наследява трона след един от най-славните византийски императори – Юстиниан Велики (527 – 565). Юстин II не успява да се справи с множеството проблеми, които наследява вследствие на амбициозната политика на предшественика си. Империята губи територии и затъва във финансова криза. Императорът се разболява от психическо разстройство и умира. ​

На обратната страна на монетата е изобразена богинята на Победата (лат. Victoria), в ход на дясно, глава на ляво, държи венец и сфера с кръст. ​

За 46-те години, в които се провеждат разкопки на крепостта, във фонда на Историческия музей в Севлиево са постъпили три златни монети. Те са открити през 80-те години на ХХ в.

Последната златна находка ще бъде показана в Хаджистояновото училище по повод празниците на Севлиево през октомври и ще заеме своето място в постоянната експозиция “Археология”.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица