По повод възникнали през последните дни дискусии относно съдбата на тунел под Шипка, Държавен архив – Габрово припомни откога габровци са предприели стъпки за реализирана на тази идея.

Документи за проект за прокарване на Трансбалканската жп линия, с тунел под връх Шипка, се съхраняват в Държавен архив-Габрово.

Повече от 120 години Габрово и габровци живеят с мечтата за прокарване на такова съоръжение под Балкана. Началото ѝ е поставено през далечната 1897 г., тунел все още няма, но документите по темата, вълнуваща поколения габровци, са достъпни за четене в Информационната система на Държавна агенция „Архиви”.

Те разкриват интересна и драматична част от миналото на Габрово, както и стремежът на жителите му за модернизация и свързване с изграждащата се национална железопътна мрежа. Те представят нелекия път, изминат от нашите предшественици към осъществяването на една идея, обединила жителитете на градове на север и на юг от Стара планина.

Приетият от правителството на Константин Стоилов през 1894 г. Закон за проектиране и построяване на железопътна мрежа в България дава началния тласък на предприемчивите габровци да свържат града с България и Европа чрез удобния жп транспорт.

Дигитализираните по темата документи, съхранявани в Държавен архив – Габрово, са фактическо доказателство за опитите за реализация на тази идея. Хронологически те започват с отворено писмо от от 1 февр. 1897 г. на габровските народни представители Иван Пецов и Христо Манафов до министър-председателя със становище относно строежа на Трансбалканската жп линия, в който четем: „.. Ний като не сме имали за цел защитата само на локалните интереси на гр. Габрово, а сме се ръководили и от по-високи съображения на общи-народен интерес…”.

Те прокарват идеята за преминаването на жп линията през Шипченския проход. Тя поражда дебати в обществото, назад не остават и представители на градовете Нова Загора, Елена, Сливен, които лобират за прокарването на линията през други две трасета Търново – Хаинбоаз – Нова Загора и Търново – Елена – Сливен, като последния вариант е бързо изоставен, поради липсата на големи населени места.

Имат думата и инженерите, които в доклад „Новопроектираната от габровските народни представители Трансбалканска линия и доклада на комисията за оборването на тази идея“, публикуван в печатно издание от 8 февр. 1897 г., пазено в Габровския архив под заглавие „Шипченский проход и Хаинбоязкий за Балканската линия“, изготвят анализ на предимствата и недостатъците и на двете трасета. Той завършва така: „…България от Освобождението си е чакала цели 20 години за трансбалканската линия, може да почака още една, до дето видим, разберем, научим и сравним подробно. Да помислим малко, до дето не сме сбъркали непоправимо.”.

Пред появилата се реална конкуренция, габровската общественост се мобилизира, за да не се изпусне големия исторически шанс. На заседание на Габровския градски общински съвет, с Протокол № 7 от 16 март 1897 г., се вземат решения относно проекта за изграждане на трансбалканската жп линия през Шипченския проход. Най-важните са да се извърши инженерно проучване на двата прохода и да се направи сравнителен доклад, като разноските за ангажираните инженери да се поемат от частни лица, да се направи подписка сред габровци за събиране на необходимите средства, съветът да избере и делегат, който да посети Севлиево, Свищов, Казанлък, Стара Загора, Калофер, Карлово, Пловдив, чиито граждани да подкрепят идеята, заради общия им интерес от прокарването на жп линията с тунел под Шипка.

На следващото заседание за делегат се избира почетния гражданин Христо Манафов, който да обходи градовете и да се срещне с министър-председателя Константин Стоилов, пред когото да изложи мотивите за извършване на инженерното проучване. Избират се комисари, които да събират средства от населението, сред тях са известни граждани като Никола Т. Рашеев, Коста Априлов, Васил Тюлюмбаков и др. Избира се комисия в състав: кметът Христо Русев и членове: Петър Минчев Петров, Петър Ст. Хаджистойчев и Ангел Султанов, която да движи финансовите въпроси.

В следващи протоколи от заседания на Габровския общински съвет, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се разкриват засилените контакти и съвместни действия между Габрово и другия най-заинтересован град от прокарването на Шипченската линия – Казанлък. Жителите на южния град подкрепят усилията на габровци и Общинския съвет взема решения да се работи съвместно по проекта. Като делегат в градовете в Северна България (Севлиево, Ловеч, Плевен, Никопол и Свищов) е изпратен габровецът Атанас Кехлибарев за да се работи солидарно с тях.

Разноските по пътуванията се поемат от доброволните пожертвования, събрани от габровските граждани.

Подкрепа за проекта изказват и жителите на Севлиево, като Градския общински съвет на свое заседание взема решение да се помоли Председателя на Министерския съвет да внесе пред Народното събрание в предстоящата му редовна сесия, мнение Трансбалканската линия да се построи през Търново-Габрово-Шипченски проход-Стара Загора, като се направи разклонение от Габрово за Севлиево.

В най-голяма пълнота, усилията на габровци са запазени в Преписка на Габровското градско общинско управление със Севлиевски окръжен управител, Княз Фердинанд І, народни представители, министър-председателя д-р Константин Стоилов, кметове и др. по построяването на Трансбалканската железница през Шипченския проход. Тя обхваща периода 15 март – 24 дек. 1897 г.

В няколко писма е запазена информация за проведените от Общинското управление срещи с училищните настоятели и габровски граждани за разглеждане на важния въпрос, поканените на срещите лица са поименно изброени. В преписката са запазени и имената на габровците, дарили средства за проучване на Шипченското трасе, като сред тях са братя Хаджистойчеви, Христо Бобчев, Андрей Дойкин, братя Калпазанови, Коста Априлов, дядо Миню Попа, братя Ямантиеви и много други.

Тук се намират и писмата, разменени между Габровското и Дряновското общински управления, които разкриват, че дряновската общественост застава зад габровския проект.

Въпреки, че протоколите на Габровското общинско управление с решенията относно действията за жп линията не са утвърдени от Министъра на вътрешните работи, т.к. това било изцяло в компетенциите на държавата, активните действия на габровци не спират.

Избраният делегат Христо Манафов обхожда заинтересуваните градове, засилват се контактите с Казанлък. Стига се до решение за обща среща на представители на заинтересуваните градове от Северна и Южна България – Габрово, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Пловдив, Севлиево, Ловеч, Плевен, Никопол, Свищов, Дряново, която да се проведе в Пловдив на 10 окт. 1897 г., както и до едно общо представяне в столицата на желанието на населението на тези градове жп линията с тунел да минава през Шипченския, а не през Хаинбоазкия проход.

Делегати излъчват Габрово, Казанлък, Свищов, Севлиево, Никопол, Ловеч, Стара Загора, Чирпан, Карлово, Калофер, с. Шипка (днес град). В последствие севлиевци се отказват, отправени са покани и към Плевен да излъчи представители. Габровският народен представител Иван Пецов дава указания за конкретната работа на делегатите, дава сведения за предимставата на Шипченското трасе, както и за икономическите изгоди на градовете в Северна България от реализацията му.

Освен от габровските народни представители, проектът е подкрепен от депутатите на Пловдив, Стара Загора, Карлово и Чирпан, търси се подкрепата и на Иван Вазов като действащ министър на народното просвещение. Нашите съграждани се активизират и в още една посока, в България е пристигнал френския инженер Пол Етиен, който трябва да извърши проучването на двете трасета и даде своята експертна оценка.

В поредица от телеграми, изпратени до габровското общинско управление от Иван Пецов, от намиращия се по това време в София габровски кмет Христо Русев, от кметове на съседни градове се проследява пътуването на Етиен до Габрово, придружен от инженерите Фишер и Илиев. Чете се информация за дадените указания за посрещането му в Габрово, за придружаващите го лица д-р Дървов, Йонко Калпазанов и Петър Стефанов Стойчев, както и за пристигането му тук.

Френският специалист идва в Габрово на 14 окт. 1897 г., като веднага извършва проучване на терена и дава положителна оценка за видяното. Проведена е среща между него видни габровци, сред които Иван Хаджиберов, Андрей Момерин, Марин Балабански, Тодор Арнаудов и др. Надеждите на габровци нарастват. Два месеца по-късно, от София долита радостната вест – на 13 дек. 1897 г. Народното събрание гласува Закон за допълнение на Закона за проектиране и построяване на железопътна мрежа, в който се приема Трансбалканската жп линия да минава през Шипченския проход. Иван Пецов и Христо Манафов пишат до кмета на Габрово: „..Събранието със Закон реши прокарването на линията през Шипченский проход и отдаването й на търг…”.

Радостта в града е голяма, Габровското общинско управление съобщава на гражданите за случилото се чрез специално обявление, изпратени са поздравителни телеграми от кмета на Габрово и отделни граждани до Негово Височество Княз Фердинанд, министър-председателя Константин Стоилов, председателя на Народното събрание д-р Георги Янкулов, до габровските народни представители, в. „Мир” и др. Изпратени са и много благодарствени писма до депутати, Княза, министър-председателя, редактори на вестници, където всеки от поздравяващите граждани се е подписал собственоръчно. В писмото до Иван Пецов и Христо Манафов са записани имената на 418 габровци, сред които представители на много известните фамилии Негенцови, Кехлибареви, Дюстабанови, Ямантиеви, Калпазанови, Бобчеви, Хаджистойчеви, както и редови граждани. В писмото до княза, подписите са още повече, а само за отбелязване е, че градът ни по това време наброява около 7500 души.

Княз Фердинанд отговаря на габровци с телеграма, адресирана до габровския кмет, в която четем: „…Радвам се заедно с габровци за справедливото и патриотическо решение на народното представителство за прокарване на Трансбалканската ж.[елезо] пътна линия през Шипченския проход….”.

Поздравителна телеграма се получава и от инж. Пол Етиен: „Благодаря ви от все сърце. Отправям Ви моите благопожелания за преуспяването на България и градът Габрово.”.

С това преписката приключва, като към нея са приложени статия „По въпроса за Трансбалканската железница“ от инж. И. Савов с мнение за доклад на инженерна комисия в състав М. Момчилов, И. Таухен и Л. Хашнов за предимствата на Шипченското трасе и с критичен анализ на предимствата и недостатъците на двете трасета.

Приложен е и доклад „Преимуществото на Шипченския пред Хаинбоазкий проход за трансбалканската линия“ от инж. К. Трънка, с критичен анализ на доклада на инженерната комисия, дала предимство на Хаинбоазкото трасе и със сравнителни таблици за изкачванията и слизанията, стойността и дължината на двете трасета”.

Както често се случва в човешките взаимоотношения и история, при конкуренцията между две страни, печели трета. Така се получава и при изграждането на Трансбалканския жп път. По редица политически и икономически причини (конфликтът между министър-председателя К. Стоилов и княза и последвалата оставка на Стоилов, изчерпването на средствата от сключените заеми, без да са сключени нови), проектът за прокарване на жп линия с тунел под Шипка остава неосъществен. Мечтата на цяло поколение габровци също.

Налага се друго, по всеобщо мнение по-неблагоприятно трасе през Балкана: Търново-Трявна -Плачковци – Борущица. Последните дигитализирани документи по темата засягат този въпрос. Това са Извлечения от Протоколи на XIII Обикновено народно събрание (1903-1908 г.) от различни заседания, на които се разглежда въпроса за прокарване на жп линия Търново-Трявна – Борущица, с информация за договора за построяването на жп линията, сключен между правителството на Рачо Петров и предприемача Христо П. Никофоров през окт. 1905 г., с изказвания на депутати и министри за неговата сложност и неприемливост и др.

Причините да се избере точно този вариант трасе са в икономическите интереси на чуждестранна фирма, експлоатираща по това време мина „Принц Борис“ в Тревненския балкан. Целта е железопътното трасе да се доближава максимално до каменновъглените находища там. Голяма роля за решаването на въпроса играят и свързаните с каменовъглената компания финансови кръгове от Западна Европа.

Габрово е включено в националната железопътна мрежа през 1912 г. с построяването на отклонението от с. Царева ливада. Почти век по късно, през 80-те години на XX век, проектът отново е изваден на светло. Окръжният народен съвет – Габрово изготвя становище за перспективните проучвания на път I-5 Габрово – Шипка, с тунелно преминаване под Стара планина .

Това е сякаш началото на възраждането на мечтата за тунел под Шипка. Темата отново е на дневен ред и след промените от 1989 г. През юни 1993 г., кметът Иван Ненов (1991-1995 г.) внася в Общински съвет – Габрово предложение относно изграждането на участъка „Габрово-Шипка” от магистрален път I-5 „Русе-Маказа”. Единодушно общинските съветници гласуват Решение, в което предлага и настоява пред Министерски съвет да бъде утвърден варианта за първокласен път (Е-85) Русе-Маказа, включващ тунелно преминаване в участъка Габрово-Шипка и да бъде даден ход за провеждане на търг с международно участие за неговото финансиране.

Сагата продължава и в наши дни. За повече от 120 години, в България се сменят много правителства и режими на управление, в Габрово идват и си отиват управляващи от различни политически партии. Само бъдещето ще покаже, ще сбъднем ли мечтата на онези предприемчиви наши предшественици, които проявиха типичната габровска смелост да бъдат Първи.

Всички представени документи са дигитализирани през 2018 г. и са достъпни за четене в Информационната система на държавните архиви (ИСДА) http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/