Свържи се с нас

Култура

Макет на Шести участък отпреди век и половина допълва проекта Мини Габрово

Published

on

Парк „Мини Габрово” се изгражда финално този месец в двора на бившето помощно училище, чиято сграда неотдавна бе предоставена за стопанисване на читалище „Будителите 2017”. Взаимодействието между културата и технологиите облагородява и естетизира мястото, превръщащо се в културно градско пространство, което носи характеристиките на габровския дух и традиции, премесени с иновативни интерпретации.

Изграждането на парк на миниатюрите е своеобразно продължение на миналогодишния проект на читалището „Габрово – 160 г. творчески град”. А идеята се роди от големия интерес от медиите, гражданите и туристически агенции. По време на хакатон, посветен на „Шести участък” бяха локализирани няколко проблема, единият от които е липсата на човекопоток в квартала.

Музейните работници, които организират градски турове с туристи изтъкват, че стигат до там и спират, защото няма какво да им бъде показано. Така се появи идеята за следващия проект на читалище „Будителите 2017”, който постепенно придвижва идеята за нова атракция на града.

Разположен в двора на читалището, паркът на миниатюрите слага началото на ново културно пространство, което да привлича както габровци, така и туристите. Защото, когато си в региона и се чудиш как да планираш почивката си, или коя да бъде основната ти локация за настаняване, е естествено да избереш да нощуваш в центъра, а ако вечерите са изпълнени с културни събития в приятна градска обстановка, ще е още по-привлекателно.

Тава са част от мотивите на създателите на проекта, който спечели подкрепата на Програма „Култура” на Община Габрово в нейния приоритет „Артистични намеси в градска среда”.

Миналата година, по споменатия вече проект на читалището, Климент Генчев изработи макети на пет знакови сгради на Габрово, които представляват архитектурно богатство на града, част от което, изгубено. Облагородени и обновени, те начертаха идеята за парка.

За малко повече от три месеца, художникът изработи още един макет, с внушителни размери 200 cм на 110 см, който пресъздава голяма част на стария габровски квартал „Шести участък” от края на 18-ти и началото на 19-ти век, когато улиците са били изпълнени с работещи дюкяни, кръчми и кафенета. Макетът е снабден със соларно захранване и неговите прозорци и уличните фенери ще светят вечерно време и нощем.

Всички макети ще бъдат поставени върху масивни и здрави постаменти под стъклени куполи, така че да издържат целогодишно на атмосферни влияния и да се запазят невредими.

На този етап мини-вариантът на Мини Габрово включва макетите на Калпазановата къща, Вилата на Пенчо Семов, Дома на културата, Белодробната болница /Парахода/, Гарата и част от „Шести участък” с улиците ”Опълченска” и „Никола Палаузов”.

Авторите на идеята се надяват тя да стимулира търсенето на съвременни и нови модели за опазване и представяне на архитектурното наследство в градска среда и да насърчи дейностите по опазване и поддържането на обектите на архитектурното наследство в градска среда.

Както и да има пряко влияние върху мотивацията на младите хора да реагират на проблеми, свързани с опазването на архитектурното наследство. И разбира се, са ентусиазирани да продължат.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица