Свържи се с нас

Любопитно

30 години от водната стихия, сполетяла Габрово

Published

on

 Снимка на ул. „Брянска“ с щетите, нанесени на сградите от наводнението през 1991 г.

Днес, 6 юли, се навършват 30 години от голямото наводнение в Габрово през 1991 г. В паметния 6 юли 1991 г. след продължителни и проливни дъждове, водите на река Янтра преливат, отнасяйки крайбрежни алеи, наводняват близките сгради, повреждат мостове и инфраструктура. Пострадват и производствени цехове на предприятия, културни институции, търговски обекти и други сгради, някои от които са паметници на културата от местно значение.

Снимка от междублоково пространство в района на Шиваров мост от наводнението на 6 юли 1991 г.

Тогава и сградата на Държавен архив – Габрово на ул. „Орловска“ е обилно наводнена, като равнището на водата достига 80 см на първия етаж. В резултат на това много ценни документи от периода преди и малко след Освобождението са повредени. В запазено в Държавен архив – Габрово писмо от Временния изпълнителен комитет на Градски народен съвет, адресиран до Министерски съвет, четем за мащаба на причинените щети, възлизащи на над 150 млн. лева: частично разрушени мостове над реките Янтра, Паничарка, Еловица, Синкевица и др., фрагментирани подпорни стени, разрушена пътна настилка в района, прекъснато енергоподаване, затлачена канализационна мрежа, наводнени 18 предприятия, сред които Вълнено-текстилен комбинат „Георги Генев“, „Васил Коларов“(дн. „МАК“ АД), „Еловица“, Буря“, „Капитан дядо Никола” и т.н. Наводнението от 6 юли нанася щети и на много паметници на културата, като най-значими са нанесени върху Музей „Дом на хумора и сатирата”, Вариететн театър, Етнографски комлекс на открито „Етър” (днес РЕМО „Етър“), Баев мост, както и на 599 жилищни сгради по течението на река Янтра, от които 50 са негодни за живеене.

Снимка от щети върху Падалския мост до Дом на хумора и сатирата, причинени от наводнението на 6 юли 1991 г.

Поискана е финансова и хуманитарна помощ от Министерски съвет, включително безлихвени заеми за засегнатите граждани, фирми, както и средства за реставрация на ключови обекти от историческо значение. Писмо, изпратено от Фонд „Хуманитарна помощ за България“ – гр. Абтвил, Швейцария свидетелства за оказана подкрепа на социални заведения, сред които „Дом майка и дете“, „Дом на инвалида“, „Домашен социален патронаж“ и 9 клуба на пенсионера.

Снимка на Баев мост и бушуващите води на р. Янтра по време на наводнението през 1991 г.

30 години след опустошителното природно бедствие в Габрово не са забравени хората, оказали навременна помощ за възстановяването на града, като: тогавашния председател на Временния Изпълнителен комитет на Градски народен съвет Георги Георгиев, началника на Републиканския щаб на Гражданска отбрана полк. Николов, инженерни подразделения на аварийния спасителен батальон за Северна България, Български червен кръст, – Габрово, общински служители, сред които Стефан Джаджев, арх. Васил Кметов, Димитър Лазаров, Тодор Минчев, Иван Дамянов, инж. Велина Ракова, инж. Нела Рачевиц, инж. Юлия Ковачева и др. Благодарност е изказана и на десетки граждани, включили се в спасителните акции.

Снимка на Баев мост в Габрово и щетите, нанесени от наводнението през 1991 г.

В историята на нашия град обаче има и други наводнения, не по-малко катастрофални от това преди 30 години. Както пише краеведът Илия Габровски „..река Янтра е истинска благодат за Габрово…обаче Янтра понякога се бунтувала, негодувла в буйните от придошли води, излизала от коритото и причинявала на града не малко пакости..”.

Писмо от председателя на Временния изпълнителен комитет (ВрИК) на Общински народен съвет – Габрово до Димитър Попов – министър – председател на България (1990 – 1991), с информация за щетите, нанесени от наводнението на 6 юли 1991 г.

Най-старото документирано водно бедствие , нанесло щети и взело жертви е от 16 юли 1858 г., за което има сведения във в. „Цариградски вестник”, бр. 385 от 19 юли 1858 г. Изследователят на габровката история, д-р Петър Цончев, обаче отбелязва с своя труд „Из общественото и културното минало на Габрово” за голямо наводнение през май 1788 г. Отново Илия Габровски пише, че вестниците от епохата преди Освобождението отбелязват и други големи наводнения: на 18 май 1859 г., май 1860 г. август 1871 г. Най-опустошителното наводнение след Осовбождението станало на 27 май 1897 г., като придошли едновременно Янтра и Синкевица.

Снимка на Баев мост по време на наводнението в Габрово през 1991 г.

Загубите били огромни: къщи, добитък и човешки жертви. Последвали по-малки наводнения през 1906 г., 1924 г., 1938, 1939 г и 1944 г. За разлика от тези наводнения, за които има малко информация и още по-малко снимки, водната стихия от 1991 г.е запечатана в стотици фотографии, борбата с последиците е добре документирана, а споменът за нея е още много жив в паметта на габровци. Хубавото е, че не повторен ужасът от 1897 г. и няма загинали хора.

Снимка на жители на Габрово, разчистващи щетите, нанесени от наводнението през 1991 г.

През настоящата 2021 г. – годината, през която се навършват 30 години от опустошителното природно действие, Държавен архив – Габрово изготви списък, съдържащ документи и снимки, които свидетелстват за мащабите на стихията – сред тях протоколи на Временния изпълнителен комитет, писма и телеграми, журналистически информации, снимки и др.

Снимка на Начално училище „Васил Левски“ по време на наводнението в Габрово през 1991 г.

Те се съхраняват във фондовете на Община Габрово, на Държавен архив – Габрово, в личните фондове на фотографа Георги Рачев и журналиста Христо Байданов, в частични постъпления и др. Подбраните документи са дигитализирани и публично достъпни в Информационната система на Държавна агенция „Архиви“.

 Снимка на Падалски мост в Габрово и щетите, нанесени от наводнението през 1991 г.

Автор: Венета Георгиева – главен ескперт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гениална музика ще звучи в Габрово

След 15 години маестро Камджалов отново на габрвоска сцена заедно с Камерния оркестър и виртуоза Зорница Иларионова

Published

on

Господин Камджалов, напоследък Габрово и габровци имат удоволствието да Ви виждат по-често, този път какво Ви води насам? След „Българската Коледа“ преди около 2 години и „България пее“ съвсем наскоро?
– Тук съм по покана на Габровския камерен оркестър и техния диригент Иван Стоянов, след 15 – годишна пауза. Вълнуващо е за мен, защото свързвам Камерния оркестър с много спомени. От един друг живот, когато бях още студент, когато прохождах, когато въобще не знаех какво ще се случи през всичките тези 15 години. Всъщност това е поредното изключително ценно гостуване в Габрово и съм благодарен много за тази покана.

Какво ще чуят хората на концерта, тези които си изберат в сряда вечер да бъдат в зала „Възраждане“ в 19.00 часа?
– Бих поканил всички, не защото това е клише и трябва да бъдат поканени хората, а защото ще има наистина какво да се чуе. Програмата е изключително ценна. Ще изпълняваме четирима съвършено гениални личности – Йохан Себастиан Бах, който е несравним, Моцарт, който е безподобен, Рахманинов, който има една свръхчувствителност, която ще се радвам да споделим с хората, и Димитър Ненов, който за мен е най – концептуалният, най- богатият като личност, български композитор, Архитект Димитър Ненов.С колегите от оркестъра се стараем да дадем всичко от себе си, за да бъде на онова ниво, което има смисъл да слуша човек, това което е ценно за човешката душа. Аз не виждам друг смисъл от излизането на сцената. И всичко това, и присъствието на изключителния солист – цигуларката Зорница Иларионова, ще бъде нещо, което аз лично не бих пропуснал. И нека да отбележим, че тя е лауреат на големи международни конкурси. Така че на сцената в Габрово ще имаме един истински специалист в тази музика, който ще донесе много красота, и със свиренето си и с присъствието си.

Вие казахте, бих искал да поканя всички, но обстоятелствата ни налагат залата да бъде пълна на 30 %. Как един толкова „широк“ творец преживява това, че го вкарва в рамка и му налагат процент публика? Имате ли усещането понякога, че живеем на 30 % от живота си?
– Да, това е едно пълно безумие. Хората не живеят на 30% от живота си и на 1 % даже не живеем от много време Аз лично се радвам на тези безумни катаклизми, даже бих затворил целия свят, и то не на 30% , а на нула. Мисля, че трябва да поживеем 10 години на нула, да си припомним истинските ценности, истинските приоритети и да започнем да живеем с мозъци като Шилер, като Шопенхауер, като Моцарт, като Бах, като Достоевски. Бих затворил всичко, бих затворил държавите, болниците и университетите. Бих радикализирал всичко, защото там където са 30 % , там са и 10%, там са и 50%. Една имитация на живот. Това, което бих искал да кажа, е че хората имитират живота от много време и преди тази пандемия, и по-скоро това днес ни напомня онази имитация, в която сме били и без това, но в доста по – краен вариант.

Отговорихте ми повече от убедително. Сложихте името си до това на един политик. Кажете ми защо решихте да изразите позиция така открито в подкрепа на кандидат – президента Румен Радев?
– Той ме покани лично, човешкото общуване с него беше нещо много естествено., нещо което аз много ценя. Считам, че България има нужда от сериозен човек начело. Вярвам, че това ще доведе до по-добро за България.

Зареди още

Любопитно

„Добрият и красив пример в община Трявна“

Published

on

Община Трявна представи любителски видеоклип, заснет на територията на града.

Туристическата обиколка е документирана от Николай Николов и се нарежда в архива му от видеа, редом до близки и далечни дестинации като Козичино и Шато Еркеч, крепостта Мезек, Крайморие, Странджа планина.

Община Трявна любезно благодари на г-н Николов за предоставения видеоматериал от разходката му из историческата част на възрожденска Трявна.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Габровският карнавал спечели награда за най-оригинално събитие в туризма

Published

on

Община Габрово получи Голямата награда на журито за 2020 г. в Осмото издание на Националния конкурс READ&TRAVEL („ЧЕТИ И ПЪТУВАЙ“) на Международното изложение „Културен туризъм” във Велико Търново.

Конкурсът бе част от програмата на изложението и се обявява всяка година в рамките на единствения специализиран форум за културен туризъм у нас.

Наградата е за Най-оригинално събитие в областта на културния туризъм за 2020 г. за Карнавал Габрово – първият в света карнавал по време на изолация, онлайн версия на най-популярното събитие в Габрово в сферата на културния туризъм.

Над 90 000 души пред екраните на компютри, таблети и смартфони, можеха да наблюдават стрийминг програмата на събитието. Вместо традиционното шествие по габровските улици минаха само три карнавални платформи с три отделни маршрута, които обаче заедно поставиха и рекорд за най-дълго трасе на карнавал в България – 33 км.

Габровци и приятелите им от цял свят имаха възможност да наблюдават движението на платформите и да се включат с поздрави, снимки и видеа на хаштаг #Габрово2020 и #Gabrovo2020.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица