Любопитно
30 години от водната стихия, сполетяла Габрово
Днес, 6 юли, се навършват 30 години от голямото наводнение в Габрово през 1991 г. В паметния 6 юли 1991 г. след продължителни и проливни дъждове, водите на река Янтра преливат, отнасяйки крайбрежни алеи, наводняват близките сгради, повреждат мостове и инфраструктура. Пострадват и производствени цехове на предприятия, културни институции, търговски обекти и други сгради, някои от които са паметници на културата от местно значение.
Тогава и сградата на Държавен архив – Габрово на ул. „Орловска“ е обилно наводнена, като равнището на водата достига 80 см на първия етаж. В резултат на това много ценни документи от периода преди и малко след Освобождението са повредени. В запазено в Държавен архив – Габрово писмо от Временния изпълнителен комитет на Градски народен съвет, адресиран до Министерски съвет, четем за мащаба на причинените щети, възлизащи на над 150 млн. лева: частично разрушени мостове над реките Янтра, Паничарка, Еловица, Синкевица и др., фрагментирани подпорни стени, разрушена пътна настилка в района, прекъснато енергоподаване, затлачена канализационна мрежа, наводнени 18 предприятия, сред които Вълнено-текстилен комбинат „Георги Генев“, „Васил Коларов“(дн. „МАК“ АД), „Еловица“, Буря“, „Капитан дядо Никола” и т.н. Наводнението от 6 юли нанася щети и на много паметници на културата, като най-значими са нанесени върху Музей „Дом на хумора и сатирата”, Вариететн театър, Етнографски комлекс на открито „Етър” (днес РЕМО „Етър“), Баев мост, както и на 599 жилищни сгради по течението на река Янтра, от които 50 са негодни за живеене.
Поискана е финансова и хуманитарна помощ от Министерски съвет, включително безлихвени заеми за засегнатите граждани, фирми, както и средства за реставрация на ключови обекти от историческо значение. Писмо, изпратено от Фонд „Хуманитарна помощ за България“ – гр. Абтвил, Швейцария свидетелства за оказана подкрепа на социални заведения, сред които „Дом майка и дете“, „Дом на инвалида“, „Домашен социален патронаж“ и 9 клуба на пенсионера.
30 години след опустошителното природно бедствие в Габрово не са забравени хората, оказали навременна помощ за възстановяването на града, като: тогавашния председател на Временния Изпълнителен комитет на Градски народен съвет Георги Георгиев, началника на Републиканския щаб на Гражданска отбрана полк. Николов, инженерни подразделения на аварийния спасителен батальон за Северна България, Български червен кръст, – Габрово, общински служители, сред които Стефан Джаджев, арх. Васил Кметов, Димитър Лазаров, Тодор Минчев, Иван Дамянов, инж. Велина Ракова, инж. Нела Рачевиц, инж. Юлия Ковачева и др. Благодарност е изказана и на десетки граждани, включили се в спасителните акции.
В историята на нашия град обаче има и други наводнения, не по-малко катастрофални от това преди 30 години. Както пише краеведът Илия Габровски „..река Янтра е истинска благодат за Габрово…обаче Янтра понякога се бунтувала, негодувла в буйните от придошли води, излизала от коритото и причинявала на града не малко пакости..”.
Най-старото документирано водно бедствие , нанесло щети и взело жертви е от 16 юли 1858 г., за което има сведения във в. „Цариградски вестник”, бр. 385 от 19 юли 1858 г. Изследователят на габровката история, д-р Петър Цончев, обаче отбелязва с своя труд „Из общественото и културното минало на Габрово” за голямо наводнение през май 1788 г. Отново Илия Габровски пише, че вестниците от епохата преди Освобождението отбелязват и други големи наводнения: на 18 май 1859 г., май 1860 г. август 1871 г. Най-опустошителното наводнение след Осовбождението станало на 27 май 1897 г., като придошли едновременно Янтра и Синкевица.
Загубите били огромни: къщи, добитък и човешки жертви. Последвали по-малки наводнения през 1906 г., 1924 г., 1938, 1939 г и 1944 г. За разлика от тези наводнения, за които има малко информация и още по-малко снимки, водната стихия от 1991 г.е запечатана в стотици фотографии, борбата с последиците е добре документирана, а споменът за нея е още много жив в паметта на габровци. Хубавото е, че не повторен ужасът от 1897 г. и няма загинали хора.
През настоящата 2021 г. – годината, през която се навършват 30 години от опустошителното природно действие, Държавен архив – Габрово изготви списък, съдържащ документи и снимки, които свидетелстват за мащабите на стихията – сред тях протоколи на Временния изпълнителен комитет, писма и телеграми, журналистически информации, снимки и др.
Те се съхраняват във фондовете на Община Габрово, на Държавен архив – Габрово, в личните фондове на фотографа Георги Рачев и журналиста Христо Байданов, в частични постъпления и др. Подбраните документи са дигитализирани и публично достъпни в Информационната система на Държавна агенция „Архиви“.
Автор: Венета Георгиева – главен ескперт, Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
За втора поредна година в Дряново ще се състои фестивалът „Тук и сега“ – едно събития, измислено и организирано от младите хора в града. Планирани са музикален концерт, размяна на книги, куиз вечер, прожекция на филм, групова тренировка и др.
Всички събития ще се проведат в парк „Максим Райкович“, срещу часовниковата кула, с вход свободен. Програмата ще започне на 12 август с концерт на група Молец и талантливите млади изпълнители GoGo, Toria, ZoV & Vakavliev.
На 13 август организаторите са предвидили занимания и за здрав дух, и за здраво тяло. Инструкторката по пилатес и йога Йоанна Петрова от FitLab ще се погрижи за добрия тонус с групова тренировка от 19.00 ч., а след това ще има мозъчна атака с куиз вечер за обща култура. Вечерта ще приключи с прожекция на новия български комедиен филм „Брънч за начинаещи“ – в парка, под звездното дряновско небе.
И двете вечери ще продължи инициативата „Книга за книга“ – всеки може да донесе книга от личната си библиотека и да вземе друга. Целта е обмен на заглавия, впечатления и приятен разговор за литература.
12 АВГУСТ (сряда)
19:00ч. „Книга за книга“ – донеси книга, вземи си друга, обсъди заглавия и автори с други читатели
20:00ч. Концерт на група МОЛЕЦ, GoGo, Zov&Vakavliev, Toria
21:30ч. Коктейли и музика
13 АВГУСТ (четвъртък)
19:00ч Групова тренировка с Йоанна Петрова от FitLab
20:00ч. Куиз вечер за обща култура
21:30ч. Прожекция на филма “Брънч за начинаещи” Ще бъде хубаво – не някога и някъде, а тук и сега!
Фестивалът се организира по случай Международния ден на младежта, който се отбеляава редовно в Дряново от дълги години.
За трета поредна година Младежки център – Габрово организира инициативата „Персеиди и китари“, която ще се проведе на 12 август от 20.00 ч. в местността Градище. Събитието се организира от Младежки център – Габрово и целта му е да отбележи Международния ден на младежта с преживяване, посветено на природата, музиката и летните нощи, а също така и да напомни колко са важни младежките дейности и политики на местно, национално, европейско и международно ниво – за развитието на младите хора и техните умения.
Вечерта е в пика на метеорния поток „Персеиди“ – едно от най-красивите и очаквани астрономически явления през годината. В продължение на няколко дни Земята преминава през шлейф от частици, оставени от кометата 109P/Swift-Tuttle.
Тези частици изгарят в атмосферата над нас и ние ги виждаме като ярки падащи звезди. На тъмно и високо място могат да бъдат забелязани около 100 падащи звезди на час. На Градище, заради близостта на града, броят им е значително по-малък, но все пак много по- голям, отколкото в обикновена лятна вечер.
Младежкият център кани и всички млади хора, които свират на китара, да се включат – независимо от професионалното им ниво. Събитието е различно – то не е концерт, а споделено преживяване, в което всеки участва по свой начин. Няма сцена или официална програма, няма предварително обявени изпълнители и разделение между публика и артисти. Всеки е добре дошъл да пее, свири или просто да преживее звездопад, изпълнен с музика, падащи звезди и желания.
За да улесни всички желаещи да се включат, Младежки център – Габрово осигурява безплатен транспорт до местността Градище. Електрическият автобус ще тръгне в 19:30 ч. от пл. „Възраждане“, а обратно към града в 00:00 ч. – от паркинга до поляната. Вземете със себе си връхна дреха и одеяло или шалте! За повече информация тел. 0887907075.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
-
Любопитнопреди 6 дни„Персеиди и китари“ събира младежи под звездите за трета поредна година
-
Любопитнопреди 6 дниГрупа Молец пристига за Младежкия фестивал „Тук и сега“
-
Кримипреди 6 дниУсловна и парична глоба за причинилите мелето на ул.“Митко Палаузов“
-
Кримипреди 2 дниИнцидент във военния завод край Трявна
-
Кримипреди 2 дниНяма жертви и пострадали при взривовете в завода край Белица
-
Кримипреди 2 дниПоловината парк Маркотея е без осветление заради вандализъм
-
Кримипреди 2 дниОбразуваха досъдебно заради пожара в завода за боеприпаси над Трявна
-
Кримипреди един денНормализира се обстановката след взрива в завода за боеприпаси