Свържи се с нас

Любопитно

30 години от водната стихия, сполетяла Габрово

Published

on

 Снимка на ул. „Брянска“ с щетите, нанесени на сградите от наводнението през 1991 г.

Днес, 6 юли, се навършват 30 години от голямото наводнение в Габрово през 1991 г. В паметния 6 юли 1991 г. след продължителни и проливни дъждове, водите на река Янтра преливат, отнасяйки крайбрежни алеи, наводняват близките сгради, повреждат мостове и инфраструктура. Пострадват и производствени цехове на предприятия, културни институции, търговски обекти и други сгради, някои от които са паметници на културата от местно значение.

Снимка от междублоково пространство в района на Шиваров мост от наводнението на 6 юли 1991 г.

Тогава и сградата на Държавен архив – Габрово на ул. „Орловска“ е обилно наводнена, като равнището на водата достига 80 см на първия етаж. В резултат на това много ценни документи от периода преди и малко след Освобождението са повредени. В запазено в Държавен архив – Габрово писмо от Временния изпълнителен комитет на Градски народен съвет, адресиран до Министерски съвет, четем за мащаба на причинените щети, възлизащи на над 150 млн. лева: частично разрушени мостове над реките Янтра, Паничарка, Еловица, Синкевица и др., фрагментирани подпорни стени, разрушена пътна настилка в района, прекъснато енергоподаване, затлачена канализационна мрежа, наводнени 18 предприятия, сред които Вълнено-текстилен комбинат „Георги Генев“, „Васил Коларов“(дн. „МАК“ АД), „Еловица“, Буря“, „Капитан дядо Никола” и т.н. Наводнението от 6 юли нанася щети и на много паметници на културата, като най-значими са нанесени върху Музей „Дом на хумора и сатирата”, Вариететн театър, Етнографски комлекс на открито „Етър” (днес РЕМО „Етър“), Баев мост, както и на 599 жилищни сгради по течението на река Янтра, от които 50 са негодни за живеене.

Снимка от щети върху Падалския мост до Дом на хумора и сатирата, причинени от наводнението на 6 юли 1991 г.

Поискана е финансова и хуманитарна помощ от Министерски съвет, включително безлихвени заеми за засегнатите граждани, фирми, както и средства за реставрация на ключови обекти от историческо значение. Писмо, изпратено от Фонд „Хуманитарна помощ за България“ – гр. Абтвил, Швейцария свидетелства за оказана подкрепа на социални заведения, сред които „Дом майка и дете“, „Дом на инвалида“, „Домашен социален патронаж“ и 9 клуба на пенсионера.

Снимка на Баев мост и бушуващите води на р. Янтра по време на наводнението през 1991 г.

30 години след опустошителното природно бедствие в Габрово не са забравени хората, оказали навременна помощ за възстановяването на града, като: тогавашния председател на Временния Изпълнителен комитет на Градски народен съвет Георги Георгиев, началника на Републиканския щаб на Гражданска отбрана полк. Николов, инженерни подразделения на аварийния спасителен батальон за Северна България, Български червен кръст, – Габрово, общински служители, сред които Стефан Джаджев, арх. Васил Кметов, Димитър Лазаров, Тодор Минчев, Иван Дамянов, инж. Велина Ракова, инж. Нела Рачевиц, инж. Юлия Ковачева и др. Благодарност е изказана и на десетки граждани, включили се в спасителните акции.

Снимка на Баев мост в Габрово и щетите, нанесени от наводнението през 1991 г.

В историята на нашия град обаче има и други наводнения, не по-малко катастрофални от това преди 30 години. Както пише краеведът Илия Габровски „..река Янтра е истинска благодат за Габрово…обаче Янтра понякога се бунтувала, негодувла в буйните от придошли води, излизала от коритото и причинявала на града не малко пакости..”.

Писмо от председателя на Временния изпълнителен комитет (ВрИК) на Общински народен съвет – Габрово до Димитър Попов – министър – председател на България (1990 – 1991), с информация за щетите, нанесени от наводнението на 6 юли 1991 г.

Най-старото документирано водно бедствие , нанесло щети и взело жертви е от 16 юли 1858 г., за което има сведения във в. „Цариградски вестник”, бр. 385 от 19 юли 1858 г. Изследователят на габровката история, д-р Петър Цончев, обаче отбелязва с своя труд „Из общественото и културното минало на Габрово” за голямо наводнение през май 1788 г. Отново Илия Габровски пише, че вестниците от епохата преди Освобождението отбелязват и други големи наводнения: на 18 май 1859 г., май 1860 г. август 1871 г. Най-опустошителното наводнение след Осовбождението станало на 27 май 1897 г., като придошли едновременно Янтра и Синкевица.

Снимка на Баев мост по време на наводнението в Габрово през 1991 г.

Загубите били огромни: къщи, добитък и човешки жертви. Последвали по-малки наводнения през 1906 г., 1924 г., 1938, 1939 г и 1944 г. За разлика от тези наводнения, за които има малко информация и още по-малко снимки, водната стихия от 1991 г.е запечатана в стотици фотографии, борбата с последиците е добре документирана, а споменът за нея е още много жив в паметта на габровци. Хубавото е, че не повторен ужасът от 1897 г. и няма загинали хора.

Снимка на жители на Габрово, разчистващи щетите, нанесени от наводнението през 1991 г.

През настоящата 2021 г. – годината, през която се навършват 30 години от опустошителното природно действие, Държавен архив – Габрово изготви списък, съдържащ документи и снимки, които свидетелстват за мащабите на стихията – сред тях протоколи на Временния изпълнителен комитет, писма и телеграми, журналистически информации, снимки и др.

Снимка на Начално училище „Васил Левски“ по време на наводнението в Габрово през 1991 г.

Те се съхраняват във фондовете на Община Габрово, на Държавен архив – Габрово, в личните фондове на фотографа Георги Рачев и журналиста Христо Байданов, в частични постъпления и др. Подбраните документи са дигитализирани и публично достъпни в Информационната система на Държавна агенция „Архиви“.

 Снимка на Падалски мост в Габрово и щетите, нанесени от наводнението през 1991 г.

Автор: Венета Георгиева – главен ескперт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

Published

on

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.

Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.

„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.

„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.

Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.

През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.

През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.

Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.

Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.

Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.

Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.

В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.

През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.

В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.

Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.

Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.

„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.

Зареди още

Любопитно

В Габрово ще открият Коледен базар на социални предприятия

Published

on

Габровският регионален център за социална икономика организира съвместно с Тера мол Габрово Коледен базар на социални предприятия от региона. Събитието ще се проведе от 12 до 18 декември 2025 г. на първия етаж в Тера мол Габрово (до ескалаторите) във времевия диапазон от 10.00 до 20.00 часа.

Официалното откриване ще бъде на 13 декември от 11.00 часа. Предвидена е празнична програма за малки и големи. Кметът на Габрово Таня Христова ще поздрави гостите и участниците в базара.

В музикалната програма ще се включат Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ към НЧ „Габрово – 2002” с ръководител Стефка Стоева, Емили Цокова от Музикална школа „Звезди в аванс“ с ръководител Ваня Талева, Никол и Борислава Димитрови от Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“.

На театралната сцена ще се изяви актрисата Десислава Йорданова от „Малка театрална компания“, която ще представи Коледни етюди. Екипът на Държавен куклен театър – Габрово подготвя изненада за децата.

В 13.00 часа представители на ансамбъл „Сивек” ще зарадват публиката с популярни танцови изпълнения.

По време на Коледния базар ще има постоянни щандове на социалните предприятия „Търнава БГ“, „Ресто Консулт“ и „Баланс“. Посетителите ще могат да си закупят домашно приготвени коледни сладки и сладкиши, печива, сувенири и тематични арт произведения. Организаторите призовават посетителите да пазаруват с кауза. С всяко закупено изделие от социално предприятие гостите на Коледния базар ще подкрепят хора от уязвими групи, които работят там. Така всеки ще участва пряко в солидарната икономика и ще стане съпричастен към целите на социалното предприемачество – да се даде шанс за достоен живот на хора в неравностойно положение, да имат постоянна трудова заетост.

В рамките на събитието екипът на Регионален център за социална икономика – Габрово ще предоставя информация за останалите социални предприятия от Северен централен район. Към декември 2025 г. са регистрирани 23 социални предприемачи от региона. Две нови предприятия от Габрово и Велико Търново са в процес на проверка преди да бъдат вписани в Регистъра на Министерство на труда и социалната политика. На щанда на Регионалния център посетителите ще могат да се запознаят със законовите изисквания за регистриране на социално предприятие, както и с подкрепата, която държавата осигурява за социално ангажирания бизнес и неправителствен сектор. Ще бъдат представени добри практики и каузи на социални предприемачи от страната.

Специално за децата на всяка възраст ще има кът за писма до Дядо Коледа. Инициативата се организира в партньорство с Български пощи, които осигуряват специална Коледна пощенска кутия. По време на целия Коледен базар малките гости ще могат да пишат своите писма и желания до белобрадия старец, да рисуват, подпомагани от доброволците на Младежки център – Габрово.

Български пощи, като извънреден партньор на Дядо Коледа, ще съдействат всяко дете да получи отговор на писмото си. А колкото по-искрени са желанията, толкова по-силно ще се сбъднат.

Включете се в Коледния базар на социалните предприятия от габровския регион, подкрепете каузите им и осигурете вълнуващи спомени на своите деца и близки.

Зареди още

Култура

Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Published

on

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.

Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.

Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.

В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.

За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.

Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица