Свържи се с нас

Любопитно

30 години от водната стихия, сполетяла Габрово

Published

on

 Снимка на ул. „Брянска“ с щетите, нанесени на сградите от наводнението през 1991 г.

Днес, 6 юли, се навършват 30 години от голямото наводнение в Габрово през 1991 г. В паметния 6 юли 1991 г. след продължителни и проливни дъждове, водите на река Янтра преливат, отнасяйки крайбрежни алеи, наводняват близките сгради, повреждат мостове и инфраструктура. Пострадват и производствени цехове на предприятия, културни институции, търговски обекти и други сгради, някои от които са паметници на културата от местно значение.

Снимка от междублоково пространство в района на Шиваров мост от наводнението на 6 юли 1991 г.

Тогава и сградата на Държавен архив – Габрово на ул. „Орловска“ е обилно наводнена, като равнището на водата достига 80 см на първия етаж. В резултат на това много ценни документи от периода преди и малко след Освобождението са повредени. В запазено в Държавен архив – Габрово писмо от Временния изпълнителен комитет на Градски народен съвет, адресиран до Министерски съвет, четем за мащаба на причинените щети, възлизащи на над 150 млн. лева: частично разрушени мостове над реките Янтра, Паничарка, Еловица, Синкевица и др., фрагментирани подпорни стени, разрушена пътна настилка в района, прекъснато енергоподаване, затлачена канализационна мрежа, наводнени 18 предприятия, сред които Вълнено-текстилен комбинат „Георги Генев“, „Васил Коларов“(дн. „МАК“ АД), „Еловица“, Буря“, „Капитан дядо Никола” и т.н. Наводнението от 6 юли нанася щети и на много паметници на културата, като най-значими са нанесени върху Музей „Дом на хумора и сатирата”, Вариететн театър, Етнографски комлекс на открито „Етър” (днес РЕМО „Етър“), Баев мост, както и на 599 жилищни сгради по течението на река Янтра, от които 50 са негодни за живеене.

Снимка от щети върху Падалския мост до Дом на хумора и сатирата, причинени от наводнението на 6 юли 1991 г.

Поискана е финансова и хуманитарна помощ от Министерски съвет, включително безлихвени заеми за засегнатите граждани, фирми, както и средства за реставрация на ключови обекти от историческо значение. Писмо, изпратено от Фонд „Хуманитарна помощ за България“ – гр. Абтвил, Швейцария свидетелства за оказана подкрепа на социални заведения, сред които „Дом майка и дете“, „Дом на инвалида“, „Домашен социален патронаж“ и 9 клуба на пенсионера.

Снимка на Баев мост и бушуващите води на р. Янтра по време на наводнението през 1991 г.

30 години след опустошителното природно бедствие в Габрово не са забравени хората, оказали навременна помощ за възстановяването на града, като: тогавашния председател на Временния Изпълнителен комитет на Градски народен съвет Георги Георгиев, началника на Републиканския щаб на Гражданска отбрана полк. Николов, инженерни подразделения на аварийния спасителен батальон за Северна България, Български червен кръст, – Габрово, общински служители, сред които Стефан Джаджев, арх. Васил Кметов, Димитър Лазаров, Тодор Минчев, Иван Дамянов, инж. Велина Ракова, инж. Нела Рачевиц, инж. Юлия Ковачева и др. Благодарност е изказана и на десетки граждани, включили се в спасителните акции.

Снимка на Баев мост в Габрово и щетите, нанесени от наводнението през 1991 г.

В историята на нашия град обаче има и други наводнения, не по-малко катастрофални от това преди 30 години. Както пише краеведът Илия Габровски „..река Янтра е истинска благодат за Габрово…обаче Янтра понякога се бунтувала, негодувла в буйните от придошли води, излизала от коритото и причинявала на града не малко пакости..”.

Писмо от председателя на Временния изпълнителен комитет (ВрИК) на Общински народен съвет – Габрово до Димитър Попов – министър – председател на България (1990 – 1991), с информация за щетите, нанесени от наводнението на 6 юли 1991 г.

Най-старото документирано водно бедствие , нанесло щети и взело жертви е от 16 юли 1858 г., за което има сведения във в. „Цариградски вестник”, бр. 385 от 19 юли 1858 г. Изследователят на габровката история, д-р Петър Цончев, обаче отбелязва с своя труд „Из общественото и културното минало на Габрово” за голямо наводнение през май 1788 г. Отново Илия Габровски пише, че вестниците от епохата преди Освобождението отбелязват и други големи наводнения: на 18 май 1859 г., май 1860 г. август 1871 г. Най-опустошителното наводнение след Осовбождението станало на 27 май 1897 г., като придошли едновременно Янтра и Синкевица.

Снимка на Баев мост по време на наводнението в Габрово през 1991 г.

Загубите били огромни: къщи, добитък и човешки жертви. Последвали по-малки наводнения през 1906 г., 1924 г., 1938, 1939 г и 1944 г. За разлика от тези наводнения, за които има малко информация и още по-малко снимки, водната стихия от 1991 г.е запечатана в стотици фотографии, борбата с последиците е добре документирана, а споменът за нея е още много жив в паметта на габровци. Хубавото е, че не повторен ужасът от 1897 г. и няма загинали хора.

Снимка на жители на Габрово, разчистващи щетите, нанесени от наводнението през 1991 г.

През настоящата 2021 г. – годината, през която се навършват 30 години от опустошителното природно действие, Държавен архив – Габрово изготви списък, съдържащ документи и снимки, които свидетелстват за мащабите на стихията – сред тях протоколи на Временния изпълнителен комитет, писма и телеграми, журналистически информации, снимки и др.

Снимка на Начално училище „Васил Левски“ по време на наводнението в Габрово през 1991 г.

Те се съхраняват във фондовете на Община Габрово, на Държавен архив – Габрово, в личните фондове на фотографа Георги Рачев и журналиста Христо Байданов, в частични постъпления и др. Подбраните документи са дигитализирани и публично достъпни в Информационната система на Държавна агенция „Архиви“.

 Снимка на Падалски мост в Габрово и щетите, нанесени от наводнението през 1991 г.

Автор: Венета Георгиева – главен ескперт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Севлиево е първият град от турнето на актьора Димитър Маринов

Published

on

Известният актьор Димитър Маринов, който през 2019 г. стана първият български актьор, качил се на сцената на “Оскар”-ите по време на 91-вата церемония, след като филмът „Зелената книга“, в който той участва, спечели наградата за най-добър филм, ще гостува в Севлиево на 7-ми май.

Той пристигна преди няколко дни в България, за да участва в дует с Дивна, която влезе в образа на Хилда в „Като две капки вода“. Както винаги, актьорът представи едно към едно образа на своя учител – големият Тодор Колев.

През 2020 г. Димитър Маринов спечели място във формата „Като две капки вода“, но благородно отстъпи мястото си, защото (както той казва), “няма нужда от награди, а желание да раздава своите знания”. Към момента популярният в Холивуд актьор е преподавател по актьорско майсторство в САЩ. Срещата с него е по инициатива на Община Севлиево и включва представяне на пътеводителите по актьорска подготовка, чиито автор е Маринов. Книгите му “Към сцената“ и „Към екрана“ излязоха в края на 2024 г. под знака на издателство „АЗ-БУки“, печатът е на www.artniton.com.

Официалната премиера на заглавията започва от Севлиево – в 17.30 часа в сградата на Общината.

„Нашата форма на работа е строго индивидуална в партньорство. Актьорството е точно този съзнателен избор, който идва от вярата вътре във вас. То е начин на живот. Имам класове в САЩ, в които работят по четири сесии и им казвам директно кой става и кой не, според мен. Актьорлъкът е дарба – той е вид мислене. Аз не мога да ви науча на актьорско майсторство – никой не може. Ние можем само да ви придадем похвати, практики, с които да ви помогнем да откриете себе си”, споделя пред младите хора Димитър Маринов. С харизмата си и естественото си поведение, Димитър Маринов пленява всяка аудитория.

Всеки, който има интерес към литературата и киноизкуството ще има чудесна възможност да се запознае лично с актьора и да почерпи вдъхновение от неговия професионален път. Животът му е като филмова лента, с много обрати и събития, но примерът му да не се отказва да се бори е много мотивиращ.

Зареди още

Любопитно

„Семе българско“ – кога, къде, какво?

Published

on

На 26 и 27 април севлиевци и гостите на града ще преживеят магията на един от най- българските фестивали – „Семе българско“. За неговото единадесето издание организаторите са подготвили пъстра програма, пълна с музика, добро настроение, споделена мъдрост, красота и аромат.  

Фестивалните дни ще ни срещнат с майстори на художествени занаяти от близо и далеч, ще ни потопят в далечните времена на създаването на българската писменост, ще се учим да разчитаме древни тайни и да се вслушваме в гласа на корените си.   

Богатата музикална програма обещава добро настроение, песни и танци, събрали в себе си усещането за България – такава, каквато я носим в сърцата си. Ще тропнем не едно хоро с ансамбъл „Загоре”, ансамбъл „Развитие”, ФТФ „Боженци”, ТК „Хопни ми, тропни ми”, ще притихнем от омаята на космическия глас на Валя Балканска и на неповторимата мелодия на гайдата на Петър Янев, ще се докоснем до таланта на звездната Йорданка Христова, ще приветстваме младите изпълнители от „Upstreem Voices“ и ще се насладим на изпълненията на Йордан Петев от „Гласът на България” + Live band. 

Ще срещнем 11 съвременни будители, сред които: Валя Балканска, Аида Марковска – холистичен и родов терапевт, доц. д-р Катя Узунджалиева – директор на Института по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово, основателят на фондация „Искам бебе” – Радина Велчева,  учителя по история от Свиленград – Димитър Гилев, Уста Дарин Божков – трето поколение потомствен дърворезбар, наследник на тревненската резбарска школа, Иван Андонов от „Дар Лимец”, режисьорът – историк Любомир Радев – създател на филмовата поредица „Древната Цивилизация”, Миглена Чаталова – майстор-тъкач от Велико Търново и Христо Иванов – Христо Ашламинатора – инструктор по Природа.  

Ще преживеем емоцията „11 мига от България” с фотоизлобжа на Радослав Първанов. Ще ни посрещнат зони „ДОБРОдарие”, „Родно”, „Харно”, „Китно”, „Ръкотворие” , Фермерски пазар „ОТ БГ” и др. Ще аплодираме участниците в традиционния конкурс „Никой не е по-голям от хляба”. Ще подкрепим благотворителната кампания, насочена към семейни двойки с репродуктивни проблеми от Севлиево и заедно ще случим добро в името на живота. 

А децата ще разгърнат талант в ателиета за рисуване с водната техника „Ебру, за изработка на хвърчила, свещи и Чичкотревичковци, ще месят хляб с „Дар лимец” и още, и още.

Зареди още

Любопитно

Мъжка чанта или раница – кое е по- добре за ежедневието?

Published

on

В динамичното ежедневие на съвременния мъж, изборът между мъжка чанта или раница не е просто въпрос на стил, а на практичност, комфорт и идентичност. Модата отдавна не е само естетика – тя е език, чрез който изразяваме начина си на живот. Все по-често градските джентълмени търсят функционални аксесоари, които съчетават визия и удобство. Сред тях особено предпочитана е елегантната и винаги актуална мъжка чанта през рамо – аксесоар, който перфектно се вписва в динамиката на съвременния градски стил. Но, ако и вие сте изправени пред дилемата на кой аксесоар да заложите, тази статия ще ви помогне да разберете предимствата и на двата избора.

Как да изберем между мъжка чанта и раница?
Замисляли ли сте се как един аксесоар може не само да улесни деня ви, но и да подчертае стила ви? Изборът между мъжка чанта и раница често зависи от вашето темпо, ежедневни ангажименти и предпочитания към визията. Ако утрото ви започва с бизнес среща, а следобедът преминава в динамика из града, моделите мъжки чанти могат да бъдат идеалният спътник – изчистени, практични и със силно изразен градски характер. Те предлагат не само удобен достъп до най-необходимото, но и добавят нотка на класа към smart casual визията.

В ситуации, в които денят ви е наситен с движение, документи, техника или спортен екип, раницата предлага безспорен комфорт. Благодарение на равномерното разпределение на тежестта, тя щади стойката ви и се вписва отлично в активния начин на живот. Модерните издания се отличават с минималистичен силует и технически материи, което ги прави подходящи не само за уикенд активности, но и за делнични срещи – включително и в офис среда.

В крайна сметка – и двете решения имат своето място в гардероба на съвременния мъж. В асортимента на CCC ще откриете разнообразие от стилове – от класически до модерни, които отговарят на нуждите на мъже с различна динамика и вкус. Продуктите са достъпни както онлайн, така и във физическите обекти на доставчика, което прави пазаруването лесно и удобно. Всичко зависи от това кой сте в своето ежедневие и как искате да бъдете възприемани.

Какви са предимствата на мъжката чанта в ежедневието?
Независимо дали търсите функционален акцент за делова визия, или универсален аксесоар за града, мъжката чанта се утвърди като символ на модерен минимализъм. Тя е предпочитана от мъже, които ценят подредеността, стила и детайла. Моделите варират от елегантни портфейлни форми до по-спортни крос-боди варианти, което позволява стилова гъвкавост в зависимост от повода. Една добре подбрана мъжка чанта през рамо може да бъде ключов акцент в облеклото – особено, когато е изработена от висококачествени материали и с внимание към изработката.

Защо раницата остава предпочитан избор за динамичния мъж?
Раницата е най-предпочитан избор от мъже, които живеят динамично, обичат комфорта и не правят компромис с визията. Благодарение на съвременния дизайн, тя вече не е само спортен аксесоар – модерните модели са стилни, добре организирани и подходящи за различни поводи. С отделения за лаптоп, допълнителни джобове и регулируеми презрамки, мъжките раници са създадени с мисъл за функционалност и комфорт. Те са идеални за ежедневни задачи, пътувания, работа или учене. А когато визията е важна – изчистеният дизайн, комбиниран с качествени материи, гарантира стилно присъствие.

Независимо дали залагате на премерената елегантност на мъжката чанта, или предпочитате свободата и практичността на раницата, важното е аксесоарът да съответства на вашия начин на живот.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица