Култура
Девети фестивал „Вълшебникът театър“
„Когато завесата бавно се вдигна, имах чувството, че ще припадна. Всъщност се вдигаше завесата на моя живот.“ – Сара Бернар – с този цитат и с приветствия секретарят на читалище „Развитие-1870” – Севлиево Нели Тотева-Георгиева откри Деветия национален фестивал на любителските театри „Вълшебникът театър”.
Той се проведе на 7, 8 и 9 октомври в града. Организатори на фестивала за девета поредна година са читалище „Развитие-1870” и Община Севлиево. Съставите, които участваха бяха от Бургас, Казанлък, София, Габрово, Русе, Варна, Велико Търново, Пазарджик, Поморие.

Три дни организатори, публика и жури се удивляваха от талант, прецизност и красота. За всеки един спектакъл имаше поканена публика от детските градини и училищата в града. Така, над 2000 деца от Севлиево имаха възможност да гледат отлични спектакли, подбрани според възрастта им.
Председател на журито беше Крум Гергицов – драматург и театровед, Никола Узунов – режисьор към НЧ „Развитие-1870”, град Севлиево и Галя Христова – организатор в читалището.

Към основното жури имаше и детско такова в състав – Ива Стоянова, Ксения Димитрова, Ния Златкова, Соня Цонева, Георги Георгиев и Денислав Богданов.
На 9 октомври журито присъди индивидуални награди. За най-добра изпълнителка от Първа възрастова група бе отличена Дарина Добрева, за ролята й на Продавачката в спектакъла „От къде дойдоха бебетата” на Театрална формация „Усмивка”– Бургас. Награда за най-добър изпълнител от Първа възрастова група спечели Борис Джелепов, за ролята му на Боби в спектакъла „От къде дойдоха бебетата” на Театрална формация „Усмивка” – Бургас.
Награда за най-добра изпълнителка от Втора възрастова група бе присъдена на Мартина Юрганджиева, за ролята й на Баба Дара в спектакъла „Годеж” на Младежка театрална студия „Искра” – Казанлък. Награда за най-добър изпълнител от Втора възрастова група спечели Веселин Маринов, за ролята му на Бай Ганьо в спектакъла „До Европа и назад по байганьовски” на Младежки театрален състав „Смехоранчета” – Габрово.
Организаторите бяха предвидили и колективни награди. За най-атрактивен спектакъл награда се присъди на постановката „Скъсаните обувки” на Театър „Арлекин” при Арт център „Арлекин” – гр. Варна, режисьор Стоянка Гунчева. Наградата на детското жури за първа възрастова група се връчи за постановката „Добрата сполука” на Детска театрална школа „Пламъчета” при Народно читалище „Пламък-2016” – гр. Велико Търново, режисьор Мартина Атанасова. Наградата на детското жури за втора възрастова група беше за постановката „Неродена мома” на Театрална формация „Усмивка” при Народно читалище „Фар” – гр. Бургас, режисьор Румяна Кралева.

Специалната награда на Бизнес сдружение „Севлиево 21 век” се присъди за постановката „Объркани” на Театрална школа „Юлий” при Народно читалище „Георги Сава Раковски – 1925”– гр.София, режисьор Велислава Арнаудова.
А специалната награда на Община Севлиево бе за постановката „Мечка” на Младежки театър „Приятели” при Младежки дом – Пазарджик, режисьор Александър Братоев. Наградата за най-добър спектакъл от Първа възрастова група се присъди на постановката „Малката Баба Яга” на Детско театрално студио „Светулка” при Народно читалище „Светлина – 1939” – гр.Поморие, режисьор Румяна Кралева.
Наградата за най-добър спектакъл във ІІ възрастова група грабнаха за постановката „Ненапразни усилия на любовта” на Театрално студио „Смехурко” при Център за изкуства, култура и образование „София”, филиал Банкя, режисьор Цвете Лазарова.
Голямата награда на Деветия национален фестивал на любителските театри „Вълшебникът Театър”, след единодушно решение на журито, се присъди за постановката „Меко Казано” на Драматичен състав при Национално училище по изкуствата „Професор Веселин Стоянов” – гр. Русе, режисьор Любомир Кънев.
„След три дни успешни спектакли, сияещи от радост лица, туптящи от обич сърца, присъдени дванадесет награди и магични мигове с „Вълшебникът театър”, с нетърпение очакваме Десетото юбилейно издание на фестивала догодина“, споделят организаторите на фестивала.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 7 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 7 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди 5 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 5 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Кримипреди 4 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Новинипреди 5 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“





