Култура
Еньовден е днес!

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.
Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.
Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.
Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.
Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.
Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.


Култура
Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.
Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.
Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.
Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.
Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

-
Кримипреди 5 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Новинипреди 6 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 6 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Новинипреди 4 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи
-
Новинипреди 4 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията
-
Кримипреди 4 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!
-
Културапреди 3 дниВаля Балканска ще открие Славейковите празници






