Свържи се с нас

Култура

„Портретът на Дориан Грей” с премиера в Габровския драматичен театър

Published

on

На 1 и 2 февруари ще се състои премиерата на спектакъла „Портретът на Дориан Грей” – най-новото заглавие на габровския драматичен театър „Рачо Стоянов” по едноименния роман на Оскар Уайлд. Зрелищен, мащабен и завладяващ спектакъл обещават от творческия екип: Режисьор – Веселка Кунчева, художник – Мариета Голомехова, композитор – Милен Апостолов; Хореограф – Явор Кунчев.

Дизайнер на звука – Георги Атанасов. Драматизацията е дело на Полина Христова и Веселка Кунчева.

След като приемат поканата да работят в габровския театър, Веселка Кунчева и екипът ѝ проведоха творческо ателие, вдъхновено от романа на Оскар Уайлд, на тема „Да изгубиш себе си” през юли 2023 година. 

Към днешна дата резултатите от форума са основата на един невиждан досега на габровска сцена спектакъл, в който зрителите ще се потопят на 1 и 2 февруари. 

На сцената ще видим почти целия актьорски състав на габровския театър, ведно с двама гост актьори – Благовест Мицев (в ролята на Дориан Грей) и Цвети Пеняшки (в ролята на Сър Хенри Уотън). Димо Димов влиза в ролята на художника на портрета – Базил Холуърд. Участват още: Мелин Ердинч, Таня Йоргова, Надежда Петкова, Атанас Димитров – Фози, Александър Андреев, Виолина Доцева, Адриана Димова, Дилян Николов, Добринка Тоцева, Магдалена Славчева, Поля Йорданова.

Скaндалният роман „Портретът на Дориан Грей“ за пръв път достига до читателската аудитория през 1890 г., когато започва публикацията му в американското литературно списание „Lippincott’s Monthly Magazine“. Макар че става жертва на безпощадна цензура, преди да бъде отпечатано на страниците на списанието, произведението успява да всее смут сред литературните кръгове, дотогава все още сковани от консервативните викториански ценности. 

Отзивите за романа обаче не са само отрицателни. Теоретикът на изкуството Уолтър Пейтър например го определя като „истински жив“. Самият Уайлд споменава: „Знам само, че „Дориан Грей“ е класика…“, 

Така е и до днес – век и половина по-късно, историята за красивия младеж, който продава душата си, за да остане вечно млад е едно от най-четените и високо оценени произведения на класическата литература, което впечатлява и разтърсва всеки, докоснал се до него. 

Днес творческият екип на премиерния спектакъл в Габрово се фокусира върху темата за изгубването на личността в желанието да преживее и опита максимално много от това, което живота предлага. Тематичен акцент, който намира израз и в сценографското решение на Мариета Голомехова, е разпадането вследствие на загубата на устои. Красотата бива съсипана и загубва формата си, когато изкушението вземе превес – това ще видим на сцената като райска градина, която претърпява постепенно разруха.

Режисьорът на спектакъла Веселка Кунчева е добре позната на българската театрална публика. Носител на безбройни номинации и награди на творческите гилдии у нас, както и множество награди от фестивали в чужбина. Веселка Кунчева е автор и режисьор със забележителна биография. Някои от последните ѝ представления са мюзикъла „Исус Христос Суперзвезда” в Държавна Опера – Пловдив, спектакъла „Дон Кихот” по Сервантес в Младежки театър „Николай Бинев”, „Последният човек” по Оруел в Държавен куклен театър – Стара Загора. Само спектакълът ѝ „Аз, Сизиф” е участвал в над 40 международни театрални фестивали в над 20 държави по целия свят и е получил над 15 награди. 

В спектакъла „Портретът на Дориан грей” Веселка Кунчева отново работи в тандем с художника и сценограф Мариета Голомехова, с която създават компанията “Puppet’s Lab”. 

Мариета също е носител на множество награди за творчеството си – сред последните номинации и награди на гилдиите у нас се отличават „Аскеер“ за сценография и костюми на спектакъла „Дон Кихот”, награди за спектаклите „Полетът на къртицата”, „Аз, Сизиф” и др. 

Творческият екип се допълва от композитора Милен Апостолов, който се занимава с музика от четиригодишен. Списание „Форбс“ го определя като един от тридесетте млади влиятелни българи в сферата на изкуствата под 30-годишна възраст. Към този момент той също е носител на редица номинации и награди за музиката, която създава за театрални постановки.

С хореографията в спектакъла „Портретът на Дориан Грей” се заема Явор Кунчев. От години работи в екип с режисьора Веселка Кунчева и през 2012 г. печели награда „ИКАР“ за хореографиите си към рок-мюзикъла – „По ръба на небето“ на Държавен куклен театър – Пловдив. Повече от 10 години с работата в школата си Lindy Hop Bulgaria той популяризира танците и културата на суинга у нас.

В екипа се включва и Полина Христова, която в съавторство с Веселка Кунчева създава драматургичния текст за спектакъла. Моноспектакълът ѝ „Полетът на къртицата”, на който също е и автор на текста, беше отличен и радушно приет от театрали и публика. Спектакълът взе участие и в Международен фестивал на монодрамата „СолоАкт” 2022 в Габрово. 

Премиерните представления на 1 и 2 февруари са вече в продажба на касата на театъра и онлайн на уебсайта на театъра dramagabrovo.com. На 27 февруари спектакълът ще се изиграе отново в Габрово и веднага потегля на турне. Още през февруари ще гостува в Ловеч, а през следващите месеци са планирани представления в Бургас, Варна, Народен театър „Иван Вазов” – София, Русе, Стара Загора и други градове в  страната.

Култура

Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров

Published

on

Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.

Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.

Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.

Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.

Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.

– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.

– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.

– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.

– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.

– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…

– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!

*Автор: Мария Матева.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.

Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.

В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.

Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.

Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица