На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

На 16 юни, вторник, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново открива в залите на Икономовата къща съвместна изложба с творби на художничките Севда Потурлян и Надя Петрова, носители на наградата на град Дряново за живопис за 2025 година.

И двете художнички са лауреати от миналогодишното издание на националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират вече няколко години.

Споделяйки наградата, те спечелиха правото да представят своето творчество в Дряново през настоящата година. Предстоящата изложба предхожда провеждането на пленера и се явява естествен мост към творческата енергия на новите участници, създавайки обща духовна среда между художници и публика.

На 5 юли изложбата им ще отстъпи място на новото издание с творбите от тазгодишното издание на пленера, чието официално откриване е насрочено за именно за тази дата.

Севда Потурлян е родена през 1971 г. и завършва специалността „Илюстрация и оформление на книгата“ в Националната художествена академия. Реализирала е няколко самостоятелни изложби в страната и чужбина, участвала е в множество общи изложби, като нейните творби са удостоявани с награди от различни конкурси. Картините й са лично преживяване, емоция и страст, родени от първия допир с непознатия свят. В тях тя носталгично не желае да се раздели с времето на тишина и покой – с онази семейственост и близост, която облъхва детството с аромата на махленската неделна утрин.

Цветността е водеща и основополагаща в творчеството й: топлотата на колорита, богатството на баграта и наблягането на цвета определят нейния художествен вкус. Акварелните й творби са израз на душевност, в която детето все още вярва в героите от приказките. Те привличат зрителя магнетично, правят го съпричастен на емоцията на своя създател и го повеждат към далечен, цветен и приказен свят – онзи, който забързаният съвременник е оставил някъде в отминалото време.

Надя Петрова е родена през 1963 г. в Стара Загора. От 1996 г. се занимава с керамика, а от 2003 г. работи изключително в областта на живописта – в жанровете пейзаж и натюрморт. Участвала е в редица групови изложби и е организирала множество самостоятелни представяния. Активен художник с определен личен почерк и пластична идентичност, тя споделя своето творческо кредо: „Една форма може да бъде дърво, може да бъде къща, а може и да е просто произволна форма, която ми трябва композиционно, за да завърши идеята.“ Тази двойственост – между съзерцателно-абстрактното и конструктивното – е характерна за нейното изкуство.

Някои платна са по-пейзажни, други силно напомнят на конструктивизъм, при който, според самата авторка, архитектурата е сведена до „минимализъм на геометрични форми.“ Особено внимание художничката отделя на цвета, наричайки го „много лично нещо“: „Аз си позволявам понякога да работя в една по-студена гама, друг път в много топли или в черно-бели контрасти.“ Петрова не търси механично пресъздаване на натурата, а усещане: „По-скоро усещане за нещо рисувам. Правя си своя свят с някакво усещане.“

Изложбата на Надя Петрова и Севда Потурлян в Икономовата къща може да бъде разгледана от 16 юни до 5 юли 2026 г.

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.