Свържи се с нас

Култура

„Портретът на Дориан Грей” с премиера в Габровския драматичен театър

Published

on

На 1 и 2 февруари ще се състои премиерата на спектакъла „Портретът на Дориан Грей” – най-новото заглавие на габровския драматичен театър „Рачо Стоянов” по едноименния роман на Оскар Уайлд. Зрелищен, мащабен и завладяващ спектакъл обещават от творческия екип: Режисьор – Веселка Кунчева, художник – Мариета Голомехова, композитор – Милен Апостолов; Хореограф – Явор Кунчев.

Дизайнер на звука – Георги Атанасов. Драматизацията е дело на Полина Христова и Веселка Кунчева.

След като приемат поканата да работят в габровския театър, Веселка Кунчева и екипът ѝ проведоха творческо ателие, вдъхновено от романа на Оскар Уайлд, на тема „Да изгубиш себе си” през юли 2023 година. 

Към днешна дата резултатите от форума са основата на един невиждан досега на габровска сцена спектакъл, в който зрителите ще се потопят на 1 и 2 февруари. 

На сцената ще видим почти целия актьорски състав на габровския театър, ведно с двама гост актьори – Благовест Мицев (в ролята на Дориан Грей) и Цвети Пеняшки (в ролята на Сър Хенри Уотън). Димо Димов влиза в ролята на художника на портрета – Базил Холуърд. Участват още: Мелин Ердинч, Таня Йоргова, Надежда Петкова, Атанас Димитров – Фози, Александър Андреев, Виолина Доцева, Адриана Димова, Дилян Николов, Добринка Тоцева, Магдалена Славчева, Поля Йорданова.

Скaндалният роман „Портретът на Дориан Грей“ за пръв път достига до читателската аудитория през 1890 г., когато започва публикацията му в американското литературно списание „Lippincott’s Monthly Magazine“. Макар че става жертва на безпощадна цензура, преди да бъде отпечатано на страниците на списанието, произведението успява да всее смут сред литературните кръгове, дотогава все още сковани от консервативните викториански ценности. 

Отзивите за романа обаче не са само отрицателни. Теоретикът на изкуството Уолтър Пейтър например го определя като „истински жив“. Самият Уайлд споменава: „Знам само, че „Дориан Грей“ е класика…“, 

Така е и до днес – век и половина по-късно, историята за красивия младеж, който продава душата си, за да остане вечно млад е едно от най-четените и високо оценени произведения на класическата литература, което впечатлява и разтърсва всеки, докоснал се до него. 

Днес творческият екип на премиерния спектакъл в Габрово се фокусира върху темата за изгубването на личността в желанието да преживее и опита максимално много от това, което живота предлага. Тематичен акцент, който намира израз и в сценографското решение на Мариета Голомехова, е разпадането вследствие на загубата на устои. Красотата бива съсипана и загубва формата си, когато изкушението вземе превес – това ще видим на сцената като райска градина, която претърпява постепенно разруха.

Режисьорът на спектакъла Веселка Кунчева е добре позната на българската театрална публика. Носител на безбройни номинации и награди на творческите гилдии у нас, както и множество награди от фестивали в чужбина. Веселка Кунчева е автор и режисьор със забележителна биография. Някои от последните ѝ представления са мюзикъла „Исус Христос Суперзвезда” в Държавна Опера – Пловдив, спектакъла „Дон Кихот” по Сервантес в Младежки театър „Николай Бинев”, „Последният човек” по Оруел в Държавен куклен театър – Стара Загора. Само спектакълът ѝ „Аз, Сизиф” е участвал в над 40 международни театрални фестивали в над 20 държави по целия свят и е получил над 15 награди. 

В спектакъла „Портретът на Дориан грей” Веселка Кунчева отново работи в тандем с художника и сценограф Мариета Голомехова, с която създават компанията “Puppet’s Lab”. 

Мариета също е носител на множество награди за творчеството си – сред последните номинации и награди на гилдиите у нас се отличават „Аскеер“ за сценография и костюми на спектакъла „Дон Кихот”, награди за спектаклите „Полетът на къртицата”, „Аз, Сизиф” и др. 

Творческият екип се допълва от композитора Милен Апостолов, който се занимава с музика от четиригодишен. Списание „Форбс“ го определя като един от тридесетте млади влиятелни българи в сферата на изкуствата под 30-годишна възраст. Към този момент той също е носител на редица номинации и награди за музиката, която създава за театрални постановки.

С хореографията в спектакъла „Портретът на Дориан Грей” се заема Явор Кунчев. От години работи в екип с режисьора Веселка Кунчева и през 2012 г. печели награда „ИКАР“ за хореографиите си към рок-мюзикъла – „По ръба на небето“ на Държавен куклен театър – Пловдив. Повече от 10 години с работата в школата си Lindy Hop Bulgaria той популяризира танците и културата на суинга у нас.

В екипа се включва и Полина Христова, която в съавторство с Веселка Кунчева създава драматургичния текст за спектакъла. Моноспектакълът ѝ „Полетът на къртицата”, на който също е и автор на текста, беше отличен и радушно приет от театрали и публика. Спектакълът взе участие и в Международен фестивал на монодрамата „СолоАкт” 2022 в Габрово. 

Премиерните представления на 1 и 2 февруари са вече в продажба на касата на театъра и онлайн на уебсайта на театъра dramagabrovo.com. На 27 февруари спектакълът ще се изиграе отново в Габрово и веднага потегля на турне. Още през февруари ще гостува в Ловеч, а през следващите месеци са планирани представления в Бургас, Варна, Народен театър „Иван Вазов” – София, Русе, Стара Загора и други градове в  страната.

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица