Култура
130 години от рождението на Илия Кожухаров

Габрово е дало на България плеяда личности: дарители, просветители, творци, индустриалци, изобретатели, политици и мн. др. Сред тях е и човекът-епоха Илия Кожухаров. Преди 100 години той става кмет на Габрово, а на 31 октомври се навършват 130 години от негово рождение.

Роден в Габрово в семейството на свещ. Иван Илиев Кожухаров и Цанка Негенцова. Негова сестра е Стефана Богдан Генчева – председател на ЖБД „Майчина грижа“, личност с грамаден принос към Дружеството и Габрово. Завършва основното си образование в Горнокрайското училище, а през 1912 г. Априловската гимназия. Учи правни науки в Екс на Прованс, Франция. Прекъсва за да участва в Балканските войни, като част от 23-ти Шипченски полк и Шуменски крепостен гарнизон. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Междувременно завършва и Школата за запасни офицери в Княжево и е изпратен на служба във флота във Варна, където служи като адютант по време на Първата световна война.
След демобилизацията е съдебен кандидат при търновския окръжен съд (1919-1920 г.), след което се премества в Габровския мирови съд като съдия в периода 1920-1923 г. Междувременно Демократическата партия в града издига кандидатурата му за общински съветник в изборите през февр. 1923 г., след което е избран и за кмет от общинските съветници. Този пост заема до 12 септ. 1932 г., като е избиран последователно четири пъти и два пъти е назначаван. След пауза от две години, в която работи като адвокат в града, отново е назначен за кмет за периода 1934-1935 г.
Приносът на Илия Кожухаров за благоустрояването и модернизацията на Габрово е изключително голям. В периода 1925-1935 г. благодарение на енергичните му действия са изградени градски водопровод, хлорна пречиствателна станция за водоизточник „Топлика“. Интересен факт е, че самият кмет Кожухаров предоставя като автор на габровци брошурата „Водоснабдяването на Габрово“ от 73 страници. В нея той подробно проследява плановете, опитите, грешките и усилията на Общината за осигуряването на габровци на чиста питейна вода. Там е запазена и информацията, че след отказ на Популярна банка за заем за закупуване на тръбите, те са осигурени със средства на шестима габровци, сред които и кмета Кожухаров, които теглят лични заеми за общественото дело. Голям е приносът му за енергоснабдяването на Габрово. Дотогава градът е използвал енергия от ел. централата на Христо Лулев и ВЕЦ „Малуша“, които се оказват крайно недостатъчни за развиващата се габровска индустрия. През 1923 г. кметът Кожухаров приема предложението на Гимнастическо дружество „Юнак“, Библиотека „Априлов-Палаузов“, Габровска индустриална и популярна банки за създаване на Воден синдикат „Грамадата“, с което се решават проблемите по доставката на електрическа енергия за града и околността. По време на неговото управление са построени новия общински дом, градските хали, кланицата, градската баня, новата пощенска палата, Втора прогимназия „Неофит Рилски“ , Падалското училище, Новия мост „Игото“, павирани са улици, изгражда се пожарната команда. Открити са паметниците на Васил Априлов (1935 г.), Рачо Ковача (1936 г.), през 1934 г. е открит и Паметникът на Свободата. Още през 1925 г. Общината отпуска място на Дружество „Инвалид“ за построяване паметник на загиналите във войните от 1912-1918 г. По време на неговото управление, през 1923 г. са провъзгласени за Почетни граждани на Габрово издирените живи тогава 522-ма опълченци и поборници.

Личните качества на Илия Кожухаров са забелязани от държавната власт. Невероятно работоспособния, делови, целенасочен габровски кмет е забелязан от министър-председателя Андрей Тошев и заема поста главен секретар на МВРНЗ от 1935 до 1938 г. През 1938 г. е назначен за министър на правосъдието, след това за министър на търговията и промишлеността (1939 г.) В т.нар. безпартиен режим, Илия Кожухаров доказва, че едно болно общество има нужда от личности и държавници, които могат да поемат тежестта да управляват от свое име в името на демократичните принципи. През 1939-1941 г. работи като адвокат в София. По време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война изгаря личния му архив, пренесен в работната му кантора. От 12 май до 5 ноем. 1941 г. е управител на Беломорската област със седалище Ксанти (днес в Гърция).
След 9 септември 1944 г. споделя съдбата на всички опозиционери и бивши управляващи. През 1951 г. е въдворен в лагера в Белене за три години. След това със семейството си е изселен в гара Левски. За кратко се завръща в Габрово, след това работи като мозайкаджия в Русе, завръща се в София през 1955 г. През 1965 г. се пенсионира като управител на Синодална почивна станция „Момин проход“, Софийско.

Илия Кожухаров надживява епохата на социализма. Обявен е приживе за Почетен гражданин на Габрово, с Решение по протокол № 13 от 1993 г. Това събитие се провежда изключително тържествено на 20 юли 1993 г., когато се празнува и неговия имен ден. Умира на 100 години на 12 юни 1994 г. в София. Погребан е тържествено в родния си град Габрово.
Днес паметта за Илия Кожухаров се съхранява в реализираните му идеи за модернизиране на родния град, в спомените на потомците за стореното от него, а също и в запазените снимки, документи, фонозапис. Това става възможно през 1991 г., когато той гостува в Габровския архив и се съгласява да бъде направен аудиозапис на разказаните от него спомени. Заедно с това предоставя на архива свои албуми с лични снимки, на които са изготвени копия. Те съхраняват много ценни фотографии на чествания, изгледи, личности, обхващащи годините му като кмет на Габрово и министър от Демократическата партия.
Споменът за него е запазен и в думите на личности и съвременници, работили с него:
„Министър Илия Кожухаров е дружелюбен, учтив човек с очевидно блестящ ум, широка култура и интересен събеседник. С възможно най-малко рискове постига добри резултати като държавник.“
Н. В. Цар Борис III, 1939 г.
„Човек интелигентен, възпитан, благороден…Като кмет беше уважаван и почитан от целия град без оглед на политически и религиозни убеждения. Уважаваха го и политическите му противници. Неговата мъдрост и желание да направи от стария ни град нещо хубаво, ново, полезно, успяха.“
Кръстю Дойчинов, общински служител при управлението на кмета Илия Кожухаров

„Габровци го обичаха и тачеха.. Още в началото на кметуването си, той си постави като първостепенна задача да направи Габрово от средно голям, поизостанал в благоустройствено отношение град, в подреден и модерен. През периода на кметуване той беше безкомпромисен в изпълнението на закона.“
Досю Грудов, общински служител при управлението на кмета Илия Кожухаров.
„Г-н Илия Кожухаров е един достоен българин от Габрово, човек озарен от Божията благословия, дарила го с 100 години живот-дар на избраните между човеците. Това е един век, събран в една личност, един живот преминал през мирни съзидателни години, военни конфликти и политически страсти, стопански и финансови кризи, той е жива история на града и страната ни. Реализираните от него преди 60-70 години идеи на уверен демократ, днес са събрани като забележителни акценти, с които Габрово се гордее и за които сме му благодарни. Той бе за нас упование, надежда и вяра, че докато има хора на него Габрово и България ще ги има, но не всеки е удостоен и избран с такава голяма чест….“
Из слово на Мария Томова – председател на Общински съвет – Габрово при удостояването на Илия Кожухаров със званието Почетен гражданин на Габрово“, 20 юли 1993 г.
Актуално звучат и мислите, които самия Илия Кожухаров е споделял:
„Искам всеки, който дойде тук, да намери нужното и да си отиде доволен. Не искам да се прави разлика между богати и бедни. Всички са равни по права и задължения пред закона.“
„И ако някъде най-добре може да се приложи максимата на нашия покоен държавник Каравелов, че с партия се идва на власт, но за партия не се управлява, това безсъмнено трябва да бъде в управлението на общината“.
Автор: Цветомира Койчева – Държавен архив – Габрово.


Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.
Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.
Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.
„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.


-
Кримипреди 7 дниКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Любопитнопреди 6 дниАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди 3 дни34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Кримипреди 2 дниДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Кримипреди 15 часаОткриха марихуана, екстази и пико в дома на 34-годишен габровец
-
Новинипреди 7 дниГаброво излезе на втори протест
-
Новинипреди 7 дниЗдравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати
-
Културапреди 6 дниКоледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово




















