

Култура
130 години от рождението на Илия Кожухаров

Габрово е дало на България плеяда личности: дарители, просветители, творци, индустриалци, изобретатели, политици и мн. др. Сред тях е и човекът-епоха Илия Кожухаров. Преди 100 години той става кмет на Габрово, а на 31 октомври се навършват 130 години от негово рождение.

Роден в Габрово в семейството на свещ. Иван Илиев Кожухаров и Цанка Негенцова. Негова сестра е Стефана Богдан Генчева – председател на ЖБД „Майчина грижа“, личност с грамаден принос към Дружеството и Габрово. Завършва основното си образование в Горнокрайското училище, а през 1912 г. Априловската гимназия. Учи правни науки в Екс на Прованс, Франция. Прекъсва за да участва в Балканските войни, като част от 23-ти Шипченски полк и Шуменски крепостен гарнизон. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Междувременно завършва и Школата за запасни офицери в Княжево и е изпратен на служба във флота във Варна, където служи като адютант по време на Първата световна война.
След демобилизацията е съдебен кандидат при търновския окръжен съд (1919-1920 г.), след което се премества в Габровския мирови съд като съдия в периода 1920-1923 г. Междувременно Демократическата партия в града издига кандидатурата му за общински съветник в изборите през февр. 1923 г., след което е избран и за кмет от общинските съветници. Този пост заема до 12 септ. 1932 г., като е избиран последователно четири пъти и два пъти е назначаван. След пауза от две години, в която работи като адвокат в града, отново е назначен за кмет за периода 1934-1935 г.
Приносът на Илия Кожухаров за благоустрояването и модернизацията на Габрово е изключително голям. В периода 1925-1935 г. благодарение на енергичните му действия са изградени градски водопровод, хлорна пречиствателна станция за водоизточник „Топлика“. Интересен факт е, че самият кмет Кожухаров предоставя като автор на габровци брошурата „Водоснабдяването на Габрово“ от 73 страници. В нея той подробно проследява плановете, опитите, грешките и усилията на Общината за осигуряването на габровци на чиста питейна вода. Там е запазена и информацията, че след отказ на Популярна банка за заем за закупуване на тръбите, те са осигурени със средства на шестима габровци, сред които и кмета Кожухаров, които теглят лични заеми за общественото дело. Голям е приносът му за енергоснабдяването на Габрово. Дотогава градът е използвал енергия от ел. централата на Христо Лулев и ВЕЦ „Малуша“, които се оказват крайно недостатъчни за развиващата се габровска индустрия. През 1923 г. кметът Кожухаров приема предложението на Гимнастическо дружество „Юнак“, Библиотека „Априлов-Палаузов“, Габровска индустриална и популярна банки за създаване на Воден синдикат „Грамадата“, с което се решават проблемите по доставката на електрическа енергия за града и околността. По време на неговото управление са построени новия общински дом, градските хали, кланицата, градската баня, новата пощенска палата, Втора прогимназия „Неофит Рилски“ , Падалското училище, Новия мост „Игото“, павирани са улици, изгражда се пожарната команда. Открити са паметниците на Васил Априлов (1935 г.), Рачо Ковача (1936 г.), през 1934 г. е открит и Паметникът на Свободата. Още през 1925 г. Общината отпуска място на Дружество „Инвалид“ за построяване паметник на загиналите във войните от 1912-1918 г. По време на неговото управление, през 1923 г. са провъзгласени за Почетни граждани на Габрово издирените живи тогава 522-ма опълченци и поборници.

Личните качества на Илия Кожухаров са забелязани от държавната власт. Невероятно работоспособния, делови, целенасочен габровски кмет е забелязан от министър-председателя Андрей Тошев и заема поста главен секретар на МВРНЗ от 1935 до 1938 г. През 1938 г. е назначен за министър на правосъдието, след това за министър на търговията и промишлеността (1939 г.) В т.нар. безпартиен режим, Илия Кожухаров доказва, че едно болно общество има нужда от личности и държавници, които могат да поемат тежестта да управляват от свое име в името на демократичните принципи. През 1939-1941 г. работи като адвокат в София. По време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война изгаря личния му архив, пренесен в работната му кантора. От 12 май до 5 ноем. 1941 г. е управител на Беломорската област със седалище Ксанти (днес в Гърция).
След 9 септември 1944 г. споделя съдбата на всички опозиционери и бивши управляващи. През 1951 г. е въдворен в лагера в Белене за три години. След това със семейството си е изселен в гара Левски. За кратко се завръща в Габрово, след това работи като мозайкаджия в Русе, завръща се в София през 1955 г. През 1965 г. се пенсионира като управител на Синодална почивна станция „Момин проход“, Софийско.

Илия Кожухаров надживява епохата на социализма. Обявен е приживе за Почетен гражданин на Габрово, с Решение по протокол № 13 от 1993 г. Това събитие се провежда изключително тържествено на 20 юли 1993 г., когато се празнува и неговия имен ден. Умира на 100 години на 12 юни 1994 г. в София. Погребан е тържествено в родния си град Габрово.
Днес паметта за Илия Кожухаров се съхранява в реализираните му идеи за модернизиране на родния град, в спомените на потомците за стореното от него, а също и в запазените снимки, документи, фонозапис. Това става възможно през 1991 г., когато той гостува в Габровския архив и се съгласява да бъде направен аудиозапис на разказаните от него спомени. Заедно с това предоставя на архива свои албуми с лични снимки, на които са изготвени копия. Те съхраняват много ценни фотографии на чествания, изгледи, личности, обхващащи годините му като кмет на Габрово и министър от Демократическата партия.
Споменът за него е запазен и в думите на личности и съвременници, работили с него:
„Министър Илия Кожухаров е дружелюбен, учтив човек с очевидно блестящ ум, широка култура и интересен събеседник. С възможно най-малко рискове постига добри резултати като държавник.“
Н. В. Цар Борис III, 1939 г.
„Човек интелигентен, възпитан, благороден…Като кмет беше уважаван и почитан от целия град без оглед на политически и религиозни убеждения. Уважаваха го и политическите му противници. Неговата мъдрост и желание да направи от стария ни град нещо хубаво, ново, полезно, успяха.“
Кръстю Дойчинов, общински служител при управлението на кмета Илия Кожухаров

„Габровци го обичаха и тачеха.. Още в началото на кметуването си, той си постави като първостепенна задача да направи Габрово от средно голям, поизостанал в благоустройствено отношение град, в подреден и модерен. През периода на кметуване той беше безкомпромисен в изпълнението на закона.“
Досю Грудов, общински служител при управлението на кмета Илия Кожухаров.
„Г-н Илия Кожухаров е един достоен българин от Габрово, човек озарен от Божията благословия, дарила го с 100 години живот-дар на избраните между човеците. Това е един век, събран в една личност, един живот преминал през мирни съзидателни години, военни конфликти и политически страсти, стопански и финансови кризи, той е жива история на града и страната ни. Реализираните от него преди 60-70 години идеи на уверен демократ, днес са събрани като забележителни акценти, с които Габрово се гордее и за които сме му благодарни. Той бе за нас упование, надежда и вяра, че докато има хора на него Габрово и България ще ги има, но не всеки е удостоен и избран с такава голяма чест….“
Из слово на Мария Томова – председател на Общински съвет – Габрово при удостояването на Илия Кожухаров със званието Почетен гражданин на Габрово“, 20 юли 1993 г.
Актуално звучат и мислите, които самия Илия Кожухаров е споделял:
„Искам всеки, който дойде тук, да намери нужното и да си отиде доволен. Не искам да се прави разлика между богати и бедни. Всички са равни по права и задължения пред закона.“
„И ако някъде най-добре може да се приложи максимата на нашия покоен държавник Каравелов, че с партия се идва на власт, но за партия не се управлява, това безсъмнено трябва да бъде в управлението на общината“.
Автор: Цветомира Койчева – Държавен архив – Габрово.


Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 4 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 5 дни
Благотворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Новинипреди 2 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Кримипреди 4 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 4 дни
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика
-
Новинипреди 3 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата
-
Любопитнопреди 4 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово