Свържи се с нас

Култура

130 години от рождението на Илия Кожухаров

Published

on

Габрово е дало на България плеяда личности: дарители, просветители, творци, индустриалци, изобретатели, политици и мн. др. Сред тях е и човекът-епоха  Илия Кожухаров. Преди 100 години той става кмет на Габрово, а на 31 октомври се навършват 130 години от негово рождение.

ЧП 534-Илия Кожухаров

Роден в Габрово в семейството на свещ. Иван Илиев Кожухаров и Цанка Негенцова. Негова сестра е Стефана Богдан Генчева – председател на ЖБД „Майчина грижа“, личност с грамаден принос към Дружеството и Габрово. Завършва основното си образование в Горнокрайското училище, а през 1912 г. Априловската гимназия. Учи правни науки в Екс на Прованс, Франция. Прекъсва за да участва в Балканските войни, като част от 23-ти Шипченски полк и Шуменски крепостен гарнизон. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Междувременно завършва и Школата за запасни офицери в Княжево и е изпратен на служба във флота във Варна, където служи като адютант по време на Първата световна война.

425К-1-17-1- Визитна картичка на Илия Кожухаров, 1935 г.

След демобилизацията е съдебен кандидат при търновския окръжен съд (1919-1920 г.), след което се премества в Габровския мирови съд като съдия в периода 1920-1923 г. Междувременно Демократическата партия в града издига кандидатурата му за общински съветник в изборите през февр. 1923 г., след което е избран и за кмет от общинските съветници. Този пост заема до 12 септ. 1932 г., като е избиран последователно четири пъти и два пъти е назначаван. След пауза от две години, в която работи като адвокат в града, отново е назначен за кмет за периода 1934-1935 г.

Новият мост „Игото“, открит от кмета Илия Кожухаров през 1935 г

Приносът на Илия Кожухаров за благоустрояването и модернизацията на Габрово е изключително голям. В периода 1925-1935 г. благодарение на енергичните му действия са изградени градски водопровод, хлорна пречиствателна станция за водоизточник „Топлика“. Интересен факт е, че самият кмет Кожухаров предоставя като автор на габровци брошурата „Водоснабдяването на Габрово“ от 73 страници. В нея той подробно проследява плановете, опитите, грешките и усилията на Общината за осигуряването на габровци на чиста питейна вода. Там е запазена и информацията, че след отказ на Популярна банка за заем за закупуване на тръбите, те са осигурени със средства на шестима габровци, сред които и кмета Кожухаров, които теглят лични заеми за общественото дело. Голям е приносът му за енергоснабдяването на Габрово. Дотогава градът е използвал енергия от ел. централата на Христо Лулев и ВЕЦ „Малуша“, които се оказват крайно недостатъчни за развиващата се габровска индустрия. През 1923 г. кметът Кожухаров приема предложението на Гимнастическо дружество „Юнак“, Библиотека „Априлов-Палаузов“, Габровска индустриална и популярна банки за създаване на Воден синдикат „Грамадата“, с което се решават проблемите по доставката на електрическа енергия за града и околността. По време на неговото управление са построени новия общински дом, градските хали, кланицата, градската баня, новата пощенска палата, Втора прогимназия „Неофит Рилски“ , Падалското училище, Новия мост „Игото“, павирани са улици, изгражда се пожарната команда. Открити са паметниците на Васил Априлов (1935 г.), Рачо Ковача (1936 г.), през 1934 г. е открит и Паметникът на Свободата. Още през 1925 г. Общината отпуска място на Дружество „Инвалид“ за построяване паметник на загиналите във войните от 1912-1918 г. По време на неговото управление, през 1923 г. са провъзгласени за Почетни граждани на Габрово издирените живи тогава 522-ма опълченци и поборници.

ЧП 534 – Откриване на първата мострена изложба в Габрово в новопостроената сграда на ОУ „Неофит Рилски“, 16 ян. 1927 г.

Личните качества на Илия Кожухаров са забелязани от държавната власт. Невероятно работоспособния, делови, целенасочен габровски кмет е забелязан от министър-председателя Андрей Тошев и заема поста главен секретар на МВРНЗ от 1935 до 1938 г. През 1938 г. е назначен за министър на правосъдието, след това за министър на търговията и промишлеността (1939 г.) В т.нар. безпартиен режим, Илия Кожухаров доказва, че едно болно общество има нужда от личности и държавници, които могат да поемат тежестта да управляват от свое име в името на демократичните принципи. През 1939-1941 г. работи като адвокат в София. По време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война изгаря личния му архив, пренесен в работната му кантора. От 12 май до 5 ноем. 1941 г. е управител на Беломорската област със седалище Ксанти (днес в Гърция).

Новата електрическа централа в Габрово, кметът  Илия Кожухаров в средата

След 9 септември 1944 г. споделя съдбата на всички опозиционери и бивши управляващи. През 1951 г. е въдворен в лагера в Белене за три години.  След това със семейството си е изселен в гара Левски. За кратко се завръща в Габрово, след това работи като мозайкаджия в Русе, завръща се в София през 1955 г. През 1965 г. се пенсионира като управител на Синодална почивна станция „Момин проход“, Софийско.

ЧП 534 – Илия Кожухаров като министър ( втори от ляво надясно), на път за Двореца заедно със Стойчо Мошанов, Добри Божилов и ген. Даскалов, София

Илия Кожухаров надживява епохата на социализма. Обявен е приживе за Почетен гражданин на Габрово, с Решение по протокол № 13 от 1993 г. Това събитие се провежда изключително тържествено на 20 юли 1993 г., когато се празнува и неговия имен ден. Умира на 100 години на 12 юни 1994 г. в София. Погребан е тържествено в родния си град Габрово.

ЧП 534 – Илия Кожухаров – министър на търговията, промишлеността и труда, 1938-1939 г.

Днес паметта за Илия Кожухаров се съхранява в реализираните му идеи за модернизиране на родния град, в спомените на потомците за стореното от него, а също и в запазените снимки, документи, фонозапис. Това става възможно през 1991 г., когато той гостува в Габровския архив и се съгласява да бъде направен аудиозапис на разказаните от него спомени. Заедно с това предоставя на архива свои албуми с лични снимки, на които са изготвени копия. Те съхраняват много ценни фотографии на чествания, изгледи, личности, обхващащи годините му като кмет на Габрово и министър от Демократическата партия.

Илия Кожухаров – управител на Беломорска област, Ксанти, 1941 г.

Споменът за него е запазен и в думите на личности и съвременници, работили с него:

 „Министър Илия Кожухаров е дружелюбен, учтив човек с очевидно блестящ ум, широка култура и интересен събеседник. С възможно най-малко рискове постига добри резултати като държавник.

ЧП 534 – кметът Илия Кожухаров при изграждане на общинския водопровод, Габрово

Н. В. Цар Борис III, 1939 г.

„Човек интелигентен, възпитан, благороден…Като кмет беше уважаван и почитан от целия град без оглед на политически и религиозни убеждения. Уважаваха го и политическите му противници. Неговата мъдрост и желание да направи от стария ни град нещо хубаво, ново, полезно, успяха.“

Кръстю Дойчинов, общински служител при управлението на кмета Илия Кожухаров

ЧП 534 – кметът Илия Кожухаров със Стойчо Мошанов и Кирил Тодоров при откриване паметника на В. Априлов, 1 ноем. 1935 г.

„Габровци го обичаха и тачеха.. Още в началото на кметуването си, той си постави като първостепенна задача да направи Габрово от средно голям, поизостанал в благоустройствено отношение град, в подреден и модерен. През периода на кметуване той беше безкомпромисен в изпълнението на закона.“

Досю Грудов, общински служител при управлението на кмета Илия Кожухаров.

Г-н Илия Кожухаров е един достоен българин от Габрово, човек озарен от Божията благословия, дарила го с 100 години живот-дар на избраните между човеците. Това е един век, събран в една личност, един живот преминал през мирни съзидателни години, военни конфликти и политически страсти, стопански и финансови кризи, той е жива история на града и страната ни. Реализираните от него преди 60-70 години идеи на уверен демократ, днес са събрани като забележителни акценти, с които Габрово се гордее и за които сме му благодарни. Той бе за нас упование, надежда и вяра, че докато има хора на него Габрово и България ще ги има, но не всеки е удостоен и избран с такава голяма чест….“

Из слово на Мария Томова – председател на Общински съвет – Габрово при удостояването на Илия Кожухаров със званието Почетен гражданин на Габрово“, 20 юли 1993 г.

Актуално звучат и мислите, които самия Илия Кожухаров е споделял:

„Искам всеки, който дойде тук, да намери нужното и да си отиде доволен. Не искам да се прави разлика между богати и бедни. Всички са равни по права и задължения пред закона.“

„И ако някъде най-добре може да се приложи максимата на нашия покоен държавник Каравелов, че с партия се идва на власт, но за партия не се управлява, това безсъмнено трябва да бъде в управлението на общината“.

Автор: Цветомира Койчева – Държавен архив – Габрово.

Култура

Исторически музей – Дряново е носител на националната награда „Наследство“

Published

on

Историческият музей – Дряново е удостоен с престижната национална награда „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ за 2025 година. Наградата е присъдена в категория „Събития и работа с публики“ след единодушното решение на експертно жури. Дряновският музей я получава при първата си номинация – признание, което говори само по себе си за качеството и мащаба на свършената работа.

Отличието е признание за неуморната работа на екипа на музея по Национална програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225-годишнината от рождението на възрожденския архитект и строител. Програмата бе реализирана в страната и чужбина под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Община Дряново, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Посолството на Република България в Румъния и редица регионални и национални институции.

В рамките на програмата бяха реализирани над 15 мащабни събития, адресирани към най-различни аудитории. Проведени бяха знакови национални инициативи: научната конференция „Епохи, личности, памет“, четвъртият пленер по живопис и детският конкурс „Преминал майстор през земята“. За първи път от 20 години бе организирана родова среща с наследници и родственици на Колю Фичето. Представена бе и нова книга за възрожденския строител. Специален акцент е поставен върху работата с деца и младежи. Организирани бяха архитектурна работилница и музейни открити уроци в Дряново, в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училище в село Извоареле, Румъния. Четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“ бе събрало 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна. В постоянната експозиция „Колю Фичето: Живот и творчество“ бяха въведени 3D иновации, които представят творческия свят на Първомайстора по съвременен и вдъхновяващ начин.

Успоредно с всичко това екипът на дряновския музей провежда мащабна комуникационна, информационна и медийна кампания чрез профилите си в социалните мрежи, национални и регионални медии, специализирани издания и престижни форуми, включително активно развит YouTube-канал.

Номинацията бе предложена от Исторически музей – Севлиево, като особено са откроени значимостта на идеята, креативността, мащабът, отдадеността и професионализмът на целия екип.

Наградите „Наследство“ се присъждат ежегодно от Сдружение „Български музеи“, с цел да отличат най-значимите постижения в музейния сектор на страната. Исторически – Дряново ще получи своя приз на тържествена церемония в края на месец април 2026 г.

Зареди още

Култура

Проф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!

Published

on

Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.

Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.

Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.

Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.

Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.

Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.

„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.

Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.

Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.

Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.

Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.

Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс

Published

on

На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.

Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.

Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.

“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица