Свържи се с нас

Култура

130 години от рождението на Илия Кожухаров

Published

on

Габрово е дало на България плеяда личности: дарители, просветители, творци, индустриалци, изобретатели, политици и мн. др. Сред тях е и човекът-епоха  Илия Кожухаров. Преди 100 години той става кмет на Габрово, а на 31 октомври се навършват 130 години от негово рождение.

ЧП 534-Илия Кожухаров

Роден в Габрово в семейството на свещ. Иван Илиев Кожухаров и Цанка Негенцова. Негова сестра е Стефана Богдан Генчева – председател на ЖБД „Майчина грижа“, личност с грамаден принос към Дружеството и Габрово. Завършва основното си образование в Горнокрайското училище, а през 1912 г. Априловската гимназия. Учи правни науки в Екс на Прованс, Франция. Прекъсва за да участва в Балканските войни, като част от 23-ти Шипченски полк и Шуменски крепостен гарнизон. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Междувременно завършва и Школата за запасни офицери в Княжево и е изпратен на служба във флота във Варна, където служи като адютант по време на Първата световна война.

425К-1-17-1- Визитна картичка на Илия Кожухаров, 1935 г.

След демобилизацията е съдебен кандидат при търновския окръжен съд (1919-1920 г.), след което се премества в Габровския мирови съд като съдия в периода 1920-1923 г. Междувременно Демократическата партия в града издига кандидатурата му за общински съветник в изборите през февр. 1923 г., след което е избран и за кмет от общинските съветници. Този пост заема до 12 септ. 1932 г., като е избиран последователно четири пъти и два пъти е назначаван. След пауза от две години, в която работи като адвокат в града, отново е назначен за кмет за периода 1934-1935 г.

Новият мост „Игото“, открит от кмета Илия Кожухаров през 1935 г

Приносът на Илия Кожухаров за благоустрояването и модернизацията на Габрово е изключително голям. В периода 1925-1935 г. благодарение на енергичните му действия са изградени градски водопровод, хлорна пречиствателна станция за водоизточник „Топлика“. Интересен факт е, че самият кмет Кожухаров предоставя като автор на габровци брошурата „Водоснабдяването на Габрово“ от 73 страници. В нея той подробно проследява плановете, опитите, грешките и усилията на Общината за осигуряването на габровци на чиста питейна вода. Там е запазена и информацията, че след отказ на Популярна банка за заем за закупуване на тръбите, те са осигурени със средства на шестима габровци, сред които и кмета Кожухаров, които теглят лични заеми за общественото дело. Голям е приносът му за енергоснабдяването на Габрово. Дотогава градът е използвал енергия от ел. централата на Христо Лулев и ВЕЦ „Малуша“, които се оказват крайно недостатъчни за развиващата се габровска индустрия. През 1923 г. кметът Кожухаров приема предложението на Гимнастическо дружество „Юнак“, Библиотека „Априлов-Палаузов“, Габровска индустриална и популярна банки за създаване на Воден синдикат „Грамадата“, с което се решават проблемите по доставката на електрическа енергия за града и околността. По време на неговото управление са построени новия общински дом, градските хали, кланицата, градската баня, новата пощенска палата, Втора прогимназия „Неофит Рилски“ , Падалското училище, Новия мост „Игото“, павирани са улици, изгражда се пожарната команда. Открити са паметниците на Васил Априлов (1935 г.), Рачо Ковача (1936 г.), през 1934 г. е открит и Паметникът на Свободата. Още през 1925 г. Общината отпуска място на Дружество „Инвалид“ за построяване паметник на загиналите във войните от 1912-1918 г. По време на неговото управление, през 1923 г. са провъзгласени за Почетни граждани на Габрово издирените живи тогава 522-ма опълченци и поборници.

ЧП 534 – Откриване на първата мострена изложба в Габрово в новопостроената сграда на ОУ „Неофит Рилски“, 16 ян. 1927 г.

Личните качества на Илия Кожухаров са забелязани от държавната власт. Невероятно работоспособния, делови, целенасочен габровски кмет е забелязан от министър-председателя Андрей Тошев и заема поста главен секретар на МВРНЗ от 1935 до 1938 г. През 1938 г. е назначен за министър на правосъдието, след това за министър на търговията и промишлеността (1939 г.) В т.нар. безпартиен режим, Илия Кожухаров доказва, че едно болно общество има нужда от личности и държавници, които могат да поемат тежестта да управляват от свое име в името на демократичните принципи. През 1939-1941 г. работи като адвокат в София. По време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война изгаря личния му архив, пренесен в работната му кантора. От 12 май до 5 ноем. 1941 г. е управител на Беломорската област със седалище Ксанти (днес в Гърция).

Новата електрическа централа в Габрово, кметът  Илия Кожухаров в средата

След 9 септември 1944 г. споделя съдбата на всички опозиционери и бивши управляващи. През 1951 г. е въдворен в лагера в Белене за три години.  След това със семейството си е изселен в гара Левски. За кратко се завръща в Габрово, след това работи като мозайкаджия в Русе, завръща се в София през 1955 г. През 1965 г. се пенсионира като управител на Синодална почивна станция „Момин проход“, Софийско.

ЧП 534 – Илия Кожухаров като министър ( втори от ляво надясно), на път за Двореца заедно със Стойчо Мошанов, Добри Божилов и ген. Даскалов, София

Илия Кожухаров надживява епохата на социализма. Обявен е приживе за Почетен гражданин на Габрово, с Решение по протокол № 13 от 1993 г. Това събитие се провежда изключително тържествено на 20 юли 1993 г., когато се празнува и неговия имен ден. Умира на 100 години на 12 юни 1994 г. в София. Погребан е тържествено в родния си град Габрово.

ЧП 534 – Илия Кожухаров – министър на търговията, промишлеността и труда, 1938-1939 г.

Днес паметта за Илия Кожухаров се съхранява в реализираните му идеи за модернизиране на родния град, в спомените на потомците за стореното от него, а също и в запазените снимки, документи, фонозапис. Това става възможно през 1991 г., когато той гостува в Габровския архив и се съгласява да бъде направен аудиозапис на разказаните от него спомени. Заедно с това предоставя на архива свои албуми с лични снимки, на които са изготвени копия. Те съхраняват много ценни фотографии на чествания, изгледи, личности, обхващащи годините му като кмет на Габрово и министър от Демократическата партия.

Илия Кожухаров – управител на Беломорска област, Ксанти, 1941 г.

Споменът за него е запазен и в думите на личности и съвременници, работили с него:

 „Министър Илия Кожухаров е дружелюбен, учтив човек с очевидно блестящ ум, широка култура и интересен събеседник. С възможно най-малко рискове постига добри резултати като държавник.

ЧП 534 – кметът Илия Кожухаров при изграждане на общинския водопровод, Габрово

Н. В. Цар Борис III, 1939 г.

„Човек интелигентен, възпитан, благороден…Като кмет беше уважаван и почитан от целия град без оглед на политически и религиозни убеждения. Уважаваха го и политическите му противници. Неговата мъдрост и желание да направи от стария ни град нещо хубаво, ново, полезно, успяха.“

Кръстю Дойчинов, общински служител при управлението на кмета Илия Кожухаров

ЧП 534 – кметът Илия Кожухаров със Стойчо Мошанов и Кирил Тодоров при откриване паметника на В. Априлов, 1 ноем. 1935 г.

„Габровци го обичаха и тачеха.. Още в началото на кметуването си, той си постави като първостепенна задача да направи Габрово от средно голям, поизостанал в благоустройствено отношение град, в подреден и модерен. През периода на кметуване той беше безкомпромисен в изпълнението на закона.“

Досю Грудов, общински служител при управлението на кмета Илия Кожухаров.

Г-н Илия Кожухаров е един достоен българин от Габрово, човек озарен от Божията благословия, дарила го с 100 години живот-дар на избраните между човеците. Това е един век, събран в една личност, един живот преминал през мирни съзидателни години, военни конфликти и политически страсти, стопански и финансови кризи, той е жива история на града и страната ни. Реализираните от него преди 60-70 години идеи на уверен демократ, днес са събрани като забележителни акценти, с които Габрово се гордее и за които сме му благодарни. Той бе за нас упование, надежда и вяра, че докато има хора на него Габрово и България ще ги има, но не всеки е удостоен и избран с такава голяма чест….“

Из слово на Мария Томова – председател на Общински съвет – Габрово при удостояването на Илия Кожухаров със званието Почетен гражданин на Габрово“, 20 юли 1993 г.

Актуално звучат и мислите, които самия Илия Кожухаров е споделял:

„Искам всеки, който дойде тук, да намери нужното и да си отиде доволен. Не искам да се прави разлика между богати и бедни. Всички са равни по права и задължения пред закона.“

„И ако някъде най-добре може да се приложи максимата на нашия покоен държавник Каравелов, че с партия се идва на власт, но за партия не се управлява, това безсъмнено трябва да бъде в управлението на общината“.

Автор: Цветомира Койчева – Държавен архив – Габрово.

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица