Култура
130 години от рождението на Илия Кожухаров
Габрово е дало на България плеяда личности: дарители, просветители, творци, индустриалци, изобретатели, политици и мн. др. Сред тях е и човекът-епоха Илия Кожухаров. Преди 100 години той става кмет на Габрово, а на 31 октомври се навършват 130 години от негово рождение.
Роден в Габрово в семейството на свещ. Иван Илиев Кожухаров и Цанка Негенцова. Негова сестра е Стефана Богдан Генчева – председател на ЖБД „Майчина грижа“, личност с грамаден принос към Дружеството и Габрово. Завършва основното си образование в Горнокрайското училище, а през 1912 г. Априловската гимназия. Учи правни науки в Екс на Прованс, Франция. Прекъсва за да участва в Балканските войни, като част от 23-ти Шипченски полк и Шуменски крепостен гарнизон. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Междувременно завършва и Школата за запасни офицери в Княжево и е изпратен на служба във флота във Варна, където служи като адютант по време на Първата световна война.
След демобилизацията е съдебен кандидат при търновския окръжен съд (1919-1920 г.), след което се премества в Габровския мирови съд като съдия в периода 1920-1923 г. Междувременно Демократическата партия в града издига кандидатурата му за общински съветник в изборите през февр. 1923 г., след което е избран и за кмет от общинските съветници. Този пост заема до 12 септ. 1932 г., като е избиран последователно четири пъти и два пъти е назначаван. След пауза от две години, в която работи като адвокат в града, отново е назначен за кмет за периода 1934-1935 г.
Приносът на Илия Кожухаров за благоустрояването и модернизацията на Габрово е изключително голям. В периода 1925-1935 г. благодарение на енергичните му действия са изградени градски водопровод, хлорна пречиствателна станция за водоизточник „Топлика“. Интересен факт е, че самият кмет Кожухаров предоставя като автор на габровци брошурата „Водоснабдяването на Габрово“ от 73 страници. В нея той подробно проследява плановете, опитите, грешките и усилията на Общината за осигуряването на габровци на чиста питейна вода. Там е запазена и информацията, че след отказ на Популярна банка за заем за закупуване на тръбите, те са осигурени със средства на шестима габровци, сред които и кмета Кожухаров, които теглят лични заеми за общественото дело. Голям е приносът му за енергоснабдяването на Габрово. Дотогава градът е използвал енергия от ел. централата на Христо Лулев и ВЕЦ „Малуша“, които се оказват крайно недостатъчни за развиващата се габровска индустрия. През 1923 г. кметът Кожухаров приема предложението на Гимнастическо дружество „Юнак“, Библиотека „Априлов-Палаузов“, Габровска индустриална и популярна банки за създаване на Воден синдикат „Грамадата“, с което се решават проблемите по доставката на електрическа енергия за града и околността. По време на неговото управление са построени новия общински дом, градските хали, кланицата, градската баня, новата пощенска палата, Втора прогимназия „Неофит Рилски“ , Падалското училище, Новия мост „Игото“, павирани са улици, изгражда се пожарната команда. Открити са паметниците на Васил Априлов (1935 г.), Рачо Ковача (1936 г.), през 1934 г. е открит и Паметникът на Свободата. Още през 1925 г. Общината отпуска място на Дружество „Инвалид“ за построяване паметник на загиналите във войните от 1912-1918 г. По време на неговото управление, през 1923 г. са провъзгласени за Почетни граждани на Габрово издирените живи тогава 522-ма опълченци и поборници.
Личните качества на Илия Кожухаров са забелязани от държавната власт. Невероятно работоспособния, делови, целенасочен габровски кмет е забелязан от министър-председателя Андрей Тошев и заема поста главен секретар на МВРНЗ от 1935 до 1938 г. През 1938 г. е назначен за министър на правосъдието, след това за министър на търговията и промишлеността (1939 г.) В т.нар. безпартиен режим, Илия Кожухаров доказва, че едно болно общество има нужда от личности и държавници, които могат да поемат тежестта да управляват от свое име в името на демократичните принципи. През 1939-1941 г. работи като адвокат в София. По време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война изгаря личния му архив, пренесен в работната му кантора. От 12 май до 5 ноем. 1941 г. е управител на Беломорската област със седалище Ксанти (днес в Гърция).
След 9 септември 1944 г. споделя съдбата на всички опозиционери и бивши управляващи. През 1951 г. е въдворен в лагера в Белене за три години. След това със семейството си е изселен в гара Левски. За кратко се завръща в Габрово, след това работи като мозайкаджия в Русе, завръща се в София през 1955 г. През 1965 г. се пенсионира като управител на Синодална почивна станция „Момин проход“, Софийско.
Илия Кожухаров надживява епохата на социализма. Обявен е приживе за Почетен гражданин на Габрово, с Решение по протокол № 13 от 1993 г. Това събитие се провежда изключително тържествено на 20 юли 1993 г., когато се празнува и неговия имен ден. Умира на 100 години на 12 юни 1994 г. в София. Погребан е тържествено в родния си град Габрово.
Днес паметта за Илия Кожухаров се съхранява в реализираните му идеи за модернизиране на родния град, в спомените на потомците за стореното от него, а също и в запазените снимки, документи, фонозапис. Това става възможно през 1991 г., когато той гостува в Габровския архив и се съгласява да бъде направен аудиозапис на разказаните от него спомени. Заедно с това предоставя на архива свои албуми с лични снимки, на които са изготвени копия. Те съхраняват много ценни фотографии на чествания, изгледи, личности, обхващащи годините му като кмет на Габрово и министър от Демократическата партия.
Споменът за него е запазен и в думите на личности и съвременници, работили с него:
„Министър Илия Кожухаров е дружелюбен, учтив човек с очевидно блестящ ум, широка култура и интересен събеседник. С възможно най-малко рискове постига добри резултати като държавник.“
Н. В. Цар Борис III, 1939 г.
„Човек интелигентен, възпитан, благороден…Като кмет беше уважаван и почитан от целия град без оглед на политически и религиозни убеждения. Уважаваха го и политическите му противници. Неговата мъдрост и желание да направи от стария ни град нещо хубаво, ново, полезно, успяха.“
Кръстю Дойчинов, общински служител при управлението на кмета Илия Кожухаров
„Габровци го обичаха и тачеха.. Още в началото на кметуването си, той си постави като първостепенна задача да направи Габрово от средно голям, поизостанал в благоустройствено отношение град, в подреден и модерен. През периода на кметуване той беше безкомпромисен в изпълнението на закона.“
Досю Грудов, общински служител при управлението на кмета Илия Кожухаров.
„Г-н Илия Кожухаров е един достоен българин от Габрово, човек озарен от Божията благословия, дарила го с 100 години живот-дар на избраните между човеците. Това е един век, събран в една личност, един живот преминал през мирни съзидателни години, военни конфликти и политически страсти, стопански и финансови кризи, той е жива история на града и страната ни. Реализираните от него преди 60-70 години идеи на уверен демократ, днес са събрани като забележителни акценти, с които Габрово се гордее и за които сме му благодарни. Той бе за нас упование, надежда и вяра, че докато има хора на него Габрово и България ще ги има, но не всеки е удостоен и избран с такава голяма чест….“
Из слово на Мария Томова – председател на Общински съвет – Габрово при удостояването на Илия Кожухаров със званието Почетен гражданин на Габрово“, 20 юли 1993 г.
Актуално звучат и мислите, които самия Илия Кожухаров е споделял:
„Искам всеки, който дойде тук, да намери нужното и да си отиде доволен. Не искам да се прави разлика между богати и бедни. Всички са равни по права и задължения пред закона.“
„И ако някъде най-добре може да се приложи максимата на нашия покоен държавник Каравелов, че с партия се идва на власт, но за партия не се управлява, това безсъмнено трябва да бъде в управлението на общината“.
Автор: Цветомира Койчева – Държавен архив – Габрово.
През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.
Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.
„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.
Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.
„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.
Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.
През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.
Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.
През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.
Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.
Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.
Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.
Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.
„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.
Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.
Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.
Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.
Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.
Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.
Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.
Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.
Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.
Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.
В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.
За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.
Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.
-
Кримипреди 4 дниСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Кримипреди 6 дниКола блъсна неправилно пресичащ в центъра на Габрово
-
Новинипреди 6 дниДжудистите ни със силно представяне на татамито сред 700 участници от 6 държави
-
Кримипреди 6 дниТежка катастрофа със загинал на обходния път на Габрово
-
Любопитнопреди 6 дниГаброво грейва в коледна светлина тази вечер!
-
Културапреди 4 дниГран-при и четири златни медала за МК „Весела“
-
Новинипреди 5 дниНад 31 000 лева за ремонт на Детското отделение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
-
Икономикапреди 4 дниДо края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца