Култура
„Етър“ е първият български музей, носител на една от двете големи награди „Жива“
На специална церемония в сръбската столица Белград Международната фондация „Форум на славянските култури“ (FSK) връчи наградите „Жива“ за най-добър музей от славянска държава. Събитието се провежда в сътрудничество с Министерство на културата и медиите на Република Сърбия и сръбски партньорски институции.
Наградата „Музей на годината“ получи Музеят на дърворезбата от Кониц (Босна и Херцеговина). Наградата „Най-добър обект на културното наследство“, която се присъжда за трети път, спечели Регионален етнографски музей на открито „Етър” – Габрово.
За първи път български музей става носител на голяма награда от този много авторитетен международен културен форум.

20 музея от 11 славянски държави участваха в конкурса за наградата „Жива“. Седмата церемония се състоя вечерта на 12 януари в Белград, а предишните места за нейното провеждане са Скопие, Санкт Петербург, Задар, Блед, Прага и Бар. Журито се състои от 13 музейни експерти от славянски страни и Европейската музейна академия. Българският представител в него е Екатерина Джумалиева от Министерство на културата.
Освен двете големи награди, бяха връчени още няколко. Специално признание за лидерство получи Националният литературно-мемориален музей на Иван Франко в Лвов (Лвов, Украйна). Носител на признанието за внимание към посетителите и достъпност е Музеят на въгледобива в Забже (Забже, Полша). Специалното признание за творчество получи Музеят на изкуствата „Божидар Якац“ (Костаневица на Кръки, Словения). Центърът за посетители „Къщата на приказките на Ивана“ (Огулин, Хърватия) бе отличен за разказване на истории, а Ярославският художествен музей (Ярославъл, Руската федерация) – за добро използване на ресурсите. Журито реши също така да връчи Почетно отличие на Национален музей в Белград (Белград, Сърбия).
„Сред многото важни дейности на Форума със сигурност е опазването на вековни ценности, възпитанието на славянските езици и по-нататъшното изграждане на славянски културни идентичности. Тези ценности могат да станат по-видими само чрез съвместно застъпване за тяхното утвърждаване в глобален мащаб. Това насърчава културното разнообразие и в същото време допринася за славянските култури за глобалния диалог“, подчерта Мая Гойкович, вицепремиер на Република Сърбия и председател на Борда на Форума на славянските култури.

„Наградата за най-добър славянски музей и културно наследство „Жива“ е платформа, която насърчава и култивира диалог за славянското наследство и неговата уникалност, но на първо място е пространство, където можем да срещнем славянско наследство, да получим информация за него, да се установят контакти, да се вземат решения за посещения на различни места и музеи от славянски страни“, заяви по време на церемонията Андрея Рихтер, директор на Форума на славянските култури.
„Присъствието на български музей на този форум е голяма чест за нашата страна. Тук, ние българите, се чувстваме сред близки хора, усещаме доверие и сериозна подкрепа. Защото всички сме посветили своята дейност на една важна мисия – да работим за утвърждаване на славянската култура в глобалния свят. Културните постижения на славянската общност са световен феномен, без който не може да се обясни същността на човешката цивилизация.

Всяка от присъстващите на този форум организации представя славянството, макар от различен поглед. Ако влезете в българския музей „Етър“, на който съм директор, ще откриете много и от миналото на своите народи. Благодаря от името на екипа си, че сме част от това голямо за славянския свят събитие“, коментира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“, на която бе връчена наградата за най-добър обект на наследство в славянските страни. За седем години от своето съществуване наградата събра повече от 135 музея, стана ясно от информация на организаторите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 3 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 2 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!







