Свържи се с нас

Култура

Пътуваща изложба, срещи с дарители и архивисти за професионалния празник на Архива

Published

on

През 2021 г., българската архивна институция празнува 70 години от своето създаване. На 10 октомври 1951 г. е издаден Указ № 515 Президиума на Народното събрание за създаване на Държавния архивен фонд на Народна Република България. Габровският архив е създаден 8 години по-късно, на 1 октомври 1959 г. във връзка с проведената административна реформа в страната и създаването на Габровски окръг. Днес, Държавен архив – Габрово е отдел към Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново, на подчинение на Държавна агенция „Архиви”.

Традиционно, през последните години отбелязваме празника с тържество, на което представяме част от даренията, постъпили през годината. Поради влошената епидемиологична обстановка в Габровско и Заповед №РД-01-229/01.10.2021 г. на Регионалната здравна инспекция за временни противоепидемични мерки, тазгодишния ни празник ще бъде отбелязан при подобряване на ситуацията. По повод празника, в Габрово ще гостува изложбата „Любка Кутинчева-мисия пътешественик”, изготвена от Държавен архив-София. Тя е експонирана в Художествена галерия „Христо Цокев”, 2 етаж, малка зала. На 25 табла е разказана невероятната история на една българка, която от края на 20 до края на 30-те г. на XX век, обикаля непознати и далечни и до днес земи в Близкия и Далечния изток, Африка и другаде, работи и изнася лекции, посветени на България, за да финансира следващите си пътувания, среща се с владетели и видни личности, сред които „бащата” на индийския народ Махатма Ганди. Люба Кутинчева е първата българска жена, посетила Япония, Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Оман, Маскат, Тунис, Триполи, Мадагаскар и др. Тя е първата, преминала пеш джунглите от Мадрас до Банкок. Тя е първата жена европейка, посетила Мека, Медина, Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Маскат. Първата жена-европейка, прекрачила праговете на недостъпните хареми.

Заради ситуацията, официално откриване няма да има, но въпреки това каним габровци и гости на града да я разгледат, при спазване на противоепидемичните мерки. Изложбата може да бъде разгледана до края на м. октомври. Предвидили сме среща на поколенията между настоящи и предишни архивисти, която да направим в читалнята на Архива, а след това и среща с нашите дарители. Това е най-важната част от нашия празник, в която награждаваме личностите с най-ценните дарения. Тази година отличени са шест личности, чиито дарения са особено висока стойност. За нас е чест и удоволствие да наградим г-н Алипи Найденов – световноизвестен диригент, родом от Габрово, който дари през 2020-2021 г. своя изключително богат фонд. Награждаваме го в годината, в която навършва 90 години. Неговото дарение бе обявено и за най-ценно за цялата архивна система в страната, а Държавна агенция „Архиви” му връчи Грамота и плакет. Следващият отличен дарител е известният музикант и диригент г-н Ангел Ангелски от Севлиево, който дари ценни документи на Естрадно-духов оркестър – Севлиево, чиито дългогодишен диригент е той, както и на Детско-юношески духов оркестър – Севлиево и Вокална студия „Децата на Севлиево”. Отличен е и г-н Христо Митев от Габрово, дарил снимки от родолюбивата си дейност: възстановяване на паметници и паметни места, чешми, както и от възстановки на исторически събития като Шипченската епопея, епични моменти от Априлското въстание и др. Следващия отличен дарител е д-р Еманул Енев от Габрово, който е пример как се постъпва с документи, които не са на твоя род, дарил семейни документи и снимки на Иван Христов от с. Драгиевци, участник в Първата световна война и кмет на с. Драгановци и на неговите синове, които е намерил при покупка на имот. Ще отличим и г-жа Дочка Станчева от Габрово – известна поетеса, носител на Априловска награда за своя стихосбирка, дарила свои биографични и творчески документи за личен фонд. Шестото отличено дарение е на г-н Иван Стефанов от София – изследовател на родовата си история, свързана със Севлиевския край, който в процеса на своите проучвания се сдобива с църковни регистри на с. Петко Славейков, които никога не са се съхранявали в църквата и ги дарява на Габровския държавен архив.

Изброените по-горе личности ще бъдат отличени с грамоти за принос в обогатяване на документалното наследство, за развитието на историческата наука в Габровския край, в знак на признателност към родолюбивия им жест.

Планираме при възможност да връчим делото на обработения фонд на Фондация „Константин Берберов” на г-жа Драгомила Дойкин, която дари документите, както и на Ротари клуб.

През годината постъпиха и други ценни дарения, с не по-малка стойност: от Фондация „ОТ БГ” – филм, посветена на 160-годишнината на Габрово с всички интервюта и снимки, невключени във филма, от НЧ „Будителите-2017” с кратките филми, посветени на забележителни габровци, изработени от друг наш дарител Емил Михов, от отец Стефан Стефанов – снимки и биография на екзархийския наместник в храм „Св. Троица” – Габрово отец Лаврентий, от Недка Пенева – снимки на Горско климатично училище „д-р Тота Венкова”, от Лили Комитска – интересни снимки от заснемане на филма „Героите на Шипка” и др., от доц. Димитър Гиргинов – негово изследване за историята на Технически университет – Габрово, от Митко Димитров – ценни печатни издания, посветени на Габрово, от Борис Контохов – снимки от ученическите му години в Габрово и от срещи на випуска. Първо интересно дарение преди броени дни, поставящо началото на активно сътрудничество, направи младия фотограф Радослав Първанов.

В периода октомври 2020 – октомври 2021 г. обогатиха личните си фондове нашите дарители Илко Илиев, Цоньо Ботев, Николай Попов, Милка Пурел, Венета Козарева, Христо Мандев, Минчо Г. Минчев и Борис Данков. Към вече регистрираните дарения нови направиха д-р Богомил Лазаров, Иван Шишков, Вела Лазарова, Ангел Илиев, Мирела Костадинова и Геньо Генев. Благодарим на дарителите ни от сърце, че работят с нас и заедно събираме и съхраняваме историята на Габровския регион. На тях сме посветили изложбата от оригинални документи на отличените дарители, която ще бъде разположена във фоайето на Архива. Тя може да се разглежда при спазване на протовепидемичните мерки. Изложбата е изготвена и в в дигитален вид, със заглавие „Да завещаеш история” и ще бъде публикувана във фейсбук страницата ни на празничния 11 октомври, когато цялата архивна колегия ще празнува.

Благодарим на всички наши дарители и приятели, които за поредна година ни повярваха, които въпреки всички наложени ни ограничения намериха начин да ни поверят своите ценни документи. Те са убедени, че поверявайки документите си на архива, няма да потънат в забвение, а ще бъдат обществено достояние и в полза на идващите поколения и така достойно ще запазим историята на Габрово и Габровско. Надяваме се на нормализиране на обстановката и на възможност да посрещнем нашите дарители, приятели и колеги, така както сме го правили години наред.

Автор: Цветомира Койчева, Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица