

Култура
Пътуваща изложба, срещи с дарители и архивисти за професионалния празник на Архива
През 2021 г., българската архивна институция празнува 70 години от своето създаване. На 10 октомври 1951 г. е издаден Указ № 515 Президиума на Народното събрание за създаване на Държавния архивен фонд на Народна Република България. Габровският архив е създаден 8 години по-късно, на 1 октомври 1959 г. във връзка с проведената административна реформа в страната и създаването на Габровски окръг. Днес, Държавен архив – Габрово е отдел към Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново, на подчинение на Държавна агенция „Архиви”.
Традиционно, през последните години отбелязваме празника с тържество, на което представяме част от даренията, постъпили през годината. Поради влошената епидемиологична обстановка в Габровско и Заповед №РД-01-229/01.10.2021 г. на Регионалната здравна инспекция за временни противоепидемични мерки, тазгодишния ни празник ще бъде отбелязан при подобряване на ситуацията. По повод празника, в Габрово ще гостува изложбата „Любка Кутинчева-мисия пътешественик”, изготвена от Държавен архив-София. Тя е експонирана в Художествена галерия „Христо Цокев”, 2 етаж, малка зала. На 25 табла е разказана невероятната история на една българка, която от края на 20 до края на 30-те г. на XX век, обикаля непознати и далечни и до днес земи в Близкия и Далечния изток, Африка и другаде, работи и изнася лекции, посветени на България, за да финансира следващите си пътувания, среща се с владетели и видни личности, сред които „бащата” на индийския народ Махатма Ганди. Люба Кутинчева е първата българска жена, посетила Япония, Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Оман, Маскат, Тунис, Триполи, Мадагаскар и др. Тя е първата, преминала пеш джунглите от Мадрас до Банкок. Тя е първата жена европейка, посетила Мека, Медина, Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Маскат. Първата жена-европейка, прекрачила праговете на недостъпните хареми.

Заради ситуацията, официално откриване няма да има, но въпреки това каним габровци и гости на града да я разгледат, при спазване на противоепидемичните мерки. Изложбата може да бъде разгледана до края на м. октомври. Предвидили сме среща на поколенията между настоящи и предишни архивисти, която да направим в читалнята на Архива, а след това и среща с нашите дарители. Това е най-важната част от нашия празник, в която награждаваме личностите с най-ценните дарения. Тази година отличени са шест личности, чиито дарения са особено висока стойност. За нас е чест и удоволствие да наградим г-н Алипи Найденов – световноизвестен диригент, родом от Габрово, който дари през 2020-2021 г. своя изключително богат фонд. Награждаваме го в годината, в която навършва 90 години. Неговото дарение бе обявено и за най-ценно за цялата архивна система в страната, а Държавна агенция „Архиви” му връчи Грамота и плакет. Следващият отличен дарител е известният музикант и диригент г-н Ангел Ангелски от Севлиево, който дари ценни документи на Естрадно-духов оркестър – Севлиево, чиито дългогодишен диригент е той, както и на Детско-юношески духов оркестър – Севлиево и Вокална студия „Децата на Севлиево”. Отличен е и г-н Христо Митев от Габрово, дарил снимки от родолюбивата си дейност: възстановяване на паметници и паметни места, чешми, както и от възстановки на исторически събития като Шипченската епопея, епични моменти от Априлското въстание и др. Следващия отличен дарител е д-р Еманул Енев от Габрово, който е пример как се постъпва с документи, които не са на твоя род, дарил семейни документи и снимки на Иван Христов от с. Драгиевци, участник в Първата световна война и кмет на с. Драгановци и на неговите синове, които е намерил при покупка на имот. Ще отличим и г-жа Дочка Станчева от Габрово – известна поетеса, носител на Априловска награда за своя стихосбирка, дарила свои биографични и творчески документи за личен фонд. Шестото отличено дарение е на г-н Иван Стефанов от София – изследовател на родовата си история, свързана със Севлиевския край, който в процеса на своите проучвания се сдобива с църковни регистри на с. Петко Славейков, които никога не са се съхранявали в църквата и ги дарява на Габровския държавен архив.

Изброените по-горе личности ще бъдат отличени с грамоти за принос в обогатяване на документалното наследство, за развитието на историческата наука в Габровския край, в знак на признателност към родолюбивия им жест.
Планираме при възможност да връчим делото на обработения фонд на Фондация „Константин Берберов” на г-жа Драгомила Дойкин, която дари документите, както и на Ротари клуб.
През годината постъпиха и други ценни дарения, с не по-малка стойност: от Фондация „ОТ БГ” – филм, посветена на 160-годишнината на Габрово с всички интервюта и снимки, невключени във филма, от НЧ „Будителите-2017” с кратките филми, посветени на забележителни габровци, изработени от друг наш дарител Емил Михов, от отец Стефан Стефанов – снимки и биография на екзархийския наместник в храм „Св. Троица” – Габрово отец Лаврентий, от Недка Пенева – снимки на Горско климатично училище „д-р Тота Венкова”, от Лили Комитска – интересни снимки от заснемане на филма „Героите на Шипка” и др., от доц. Димитър Гиргинов – негово изследване за историята на Технически университет – Габрово, от Митко Димитров – ценни печатни издания, посветени на Габрово, от Борис Контохов – снимки от ученическите му години в Габрово и от срещи на випуска. Първо интересно дарение преди броени дни, поставящо началото на активно сътрудничество, направи младия фотограф Радослав Първанов.

В периода октомври 2020 – октомври 2021 г. обогатиха личните си фондове нашите дарители Илко Илиев, Цоньо Ботев, Николай Попов, Милка Пурел, Венета Козарева, Христо Мандев, Минчо Г. Минчев и Борис Данков. Към вече регистрираните дарения нови направиха д-р Богомил Лазаров, Иван Шишков, Вела Лазарова, Ангел Илиев, Мирела Костадинова и Геньо Генев. Благодарим на дарителите ни от сърце, че работят с нас и заедно събираме и съхраняваме историята на Габровския регион. На тях сме посветили изложбата от оригинални документи на отличените дарители, която ще бъде разположена във фоайето на Архива. Тя може да се разглежда при спазване на протовепидемичните мерки. Изложбата е изготвена и в в дигитален вид, със заглавие „Да завещаеш история” и ще бъде публикувана във фейсбук страницата ни на празничния 11 октомври, когато цялата архивна колегия ще празнува.

Благодарим на всички наши дарители и приятели, които за поредна година ни повярваха, които въпреки всички наложени ни ограничения намериха начин да ни поверят своите ценни документи. Те са убедени, че поверявайки документите си на архива, няма да потънат в забвение, а ще бъдат обществено достояние и в полза на идващите поколения и така достойно ще запазим историята на Габрово и Габровско. Надяваме се на нормализиране на обстановката и на възможност да посрещнем нашите дарители, приятели и колеги, така както сме го правили години наред.
Автор: Цветомира Койчева, Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Икономикапреди 6 дни
Преизбраха Пламен Петров за председател на ОП на КСБ – Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Откриват хеликоптерната площадка на болницата в Габрово
-
Културапреди 6 дни
Честит празник, архивисти!
-
Новинипреди 6 дни
В Габрово отбелязват 130 години от първата българска ТПК „Напредък“
-
Кримипреди 6 дни
Оставиха в ареста габровец, хванат с кокаин, пико и марихуана
-
Новинипреди 3 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 3 дни
Благотворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово
-
Новинипреди 3 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление