Свържи се с нас

Култура

Пътуваща изложба, срещи с дарители и архивисти за професионалния празник на Архива

Published

on

През 2021 г., българската архивна институция празнува 70 години от своето създаване. На 10 октомври 1951 г. е издаден Указ № 515 Президиума на Народното събрание за създаване на Държавния архивен фонд на Народна Република България. Габровският архив е създаден 8 години по-късно, на 1 октомври 1959 г. във връзка с проведената административна реформа в страната и създаването на Габровски окръг. Днес, Държавен архив – Габрово е отдел към Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново, на подчинение на Държавна агенция „Архиви”.

Традиционно, през последните години отбелязваме празника с тържество, на което представяме част от даренията, постъпили през годината. Поради влошената епидемиологична обстановка в Габровско и Заповед №РД-01-229/01.10.2021 г. на Регионалната здравна инспекция за временни противоепидемични мерки, тазгодишния ни празник ще бъде отбелязан при подобряване на ситуацията. По повод празника, в Габрово ще гостува изложбата „Любка Кутинчева-мисия пътешественик”, изготвена от Държавен архив-София. Тя е експонирана в Художествена галерия „Христо Цокев”, 2 етаж, малка зала. На 25 табла е разказана невероятната история на една българка, която от края на 20 до края на 30-те г. на XX век, обикаля непознати и далечни и до днес земи в Близкия и Далечния изток, Африка и другаде, работи и изнася лекции, посветени на България, за да финансира следващите си пътувания, среща се с владетели и видни личности, сред които „бащата” на индийския народ Махатма Ганди. Люба Кутинчева е първата българска жена, посетила Япония, Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Оман, Маскат, Тунис, Триполи, Мадагаскар и др. Тя е първата, преминала пеш джунглите от Мадрас до Банкок. Тя е първата жена европейка, посетила Мека, Медина, Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Маскат. Първата жена-европейка, прекрачила праговете на недостъпните хареми.

Заради ситуацията, официално откриване няма да има, но въпреки това каним габровци и гости на града да я разгледат, при спазване на противоепидемичните мерки. Изложбата може да бъде разгледана до края на м. октомври. Предвидили сме среща на поколенията между настоящи и предишни архивисти, която да направим в читалнята на Архива, а след това и среща с нашите дарители. Това е най-важната част от нашия празник, в която награждаваме личностите с най-ценните дарения. Тази година отличени са шест личности, чиито дарения са особено висока стойност. За нас е чест и удоволствие да наградим г-н Алипи Найденов – световноизвестен диригент, родом от Габрово, който дари през 2020-2021 г. своя изключително богат фонд. Награждаваме го в годината, в която навършва 90 години. Неговото дарение бе обявено и за най-ценно за цялата архивна система в страната, а Държавна агенция „Архиви” му връчи Грамота и плакет. Следващият отличен дарител е известният музикант и диригент г-н Ангел Ангелски от Севлиево, който дари ценни документи на Естрадно-духов оркестър – Севлиево, чиито дългогодишен диригент е той, както и на Детско-юношески духов оркестър – Севлиево и Вокална студия „Децата на Севлиево”. Отличен е и г-н Христо Митев от Габрово, дарил снимки от родолюбивата си дейност: възстановяване на паметници и паметни места, чешми, както и от възстановки на исторически събития като Шипченската епопея, епични моменти от Априлското въстание и др. Следващия отличен дарител е д-р Еманул Енев от Габрово, който е пример как се постъпва с документи, които не са на твоя род, дарил семейни документи и снимки на Иван Христов от с. Драгиевци, участник в Първата световна война и кмет на с. Драгановци и на неговите синове, които е намерил при покупка на имот. Ще отличим и г-жа Дочка Станчева от Габрово – известна поетеса, носител на Априловска награда за своя стихосбирка, дарила свои биографични и творчески документи за личен фонд. Шестото отличено дарение е на г-н Иван Стефанов от София – изследовател на родовата си история, свързана със Севлиевския край, който в процеса на своите проучвания се сдобива с църковни регистри на с. Петко Славейков, които никога не са се съхранявали в църквата и ги дарява на Габровския държавен архив.

Изброените по-горе личности ще бъдат отличени с грамоти за принос в обогатяване на документалното наследство, за развитието на историческата наука в Габровския край, в знак на признателност към родолюбивия им жест.

Планираме при възможност да връчим делото на обработения фонд на Фондация „Константин Берберов” на г-жа Драгомила Дойкин, която дари документите, както и на Ротари клуб.

През годината постъпиха и други ценни дарения, с не по-малка стойност: от Фондация „ОТ БГ” – филм, посветена на 160-годишнината на Габрово с всички интервюта и снимки, невключени във филма, от НЧ „Будителите-2017” с кратките филми, посветени на забележителни габровци, изработени от друг наш дарител Емил Михов, от отец Стефан Стефанов – снимки и биография на екзархийския наместник в храм „Св. Троица” – Габрово отец Лаврентий, от Недка Пенева – снимки на Горско климатично училище „д-р Тота Венкова”, от Лили Комитска – интересни снимки от заснемане на филма „Героите на Шипка” и др., от доц. Димитър Гиргинов – негово изследване за историята на Технически университет – Габрово, от Митко Димитров – ценни печатни издания, посветени на Габрово, от Борис Контохов – снимки от ученическите му години в Габрово и от срещи на випуска. Първо интересно дарение преди броени дни, поставящо началото на активно сътрудничество, направи младия фотограф Радослав Първанов.

В периода октомври 2020 – октомври 2021 г. обогатиха личните си фондове нашите дарители Илко Илиев, Цоньо Ботев, Николай Попов, Милка Пурел, Венета Козарева, Христо Мандев, Минчо Г. Минчев и Борис Данков. Към вече регистрираните дарения нови направиха д-р Богомил Лазаров, Иван Шишков, Вела Лазарова, Ангел Илиев, Мирела Костадинова и Геньо Генев. Благодарим на дарителите ни от сърце, че работят с нас и заедно събираме и съхраняваме историята на Габровския регион. На тях сме посветили изложбата от оригинални документи на отличените дарители, която ще бъде разположена във фоайето на Архива. Тя може да се разглежда при спазване на протовепидемичните мерки. Изложбата е изготвена и в в дигитален вид, със заглавие „Да завещаеш история” и ще бъде публикувана във фейсбук страницата ни на празничния 11 октомври, когато цялата архивна колегия ще празнува.

Благодарим на всички наши дарители и приятели, които за поредна година ни повярваха, които въпреки всички наложени ни ограничения намериха начин да ни поверят своите ценни документи. Те са убедени, че поверявайки документите си на архива, няма да потънат в забвение, а ще бъдат обществено достояние и в полза на идващите поколения и така достойно ще запазим историята на Габрово и Габровско. Надяваме се на нормализиране на обстановката и на възможност да посрещнем нашите дарители, приятели и колеги, така както сме го правили години наред.

Автор: Цветомира Койчева, Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Регионалната библиотека с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

По повод Националния ден на четенето Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” прави подарък на четящите хора в Габрово – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 21 ноември (петък) 2025 година.

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 21 ноември 2025 година.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 лв. също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 21 ноември 2025 г. Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 17.30 ч. на 21 ноември 2025 година.

Зареди още

Култура

РЕМО „Етър“ представи България на престижен форум в Словения

Published

on

Словенската столица Любляна се превърна в средище на идеи, иновации и вдъхновение. Там се проведе колоквиумът „Интерактивни изложби и дигитално куриране на нематериално културно наследство в музеите“, организиран от Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа (София) и фондация „Форум за славянски култури“.

Събитието събра представители на музеи и културни институции от Сърбия, Словения, Хърватия, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, България и Република Северна Македония – хора, обединени от общата мисия да съхраняват духа на миналото чрез средствата на бъдещето. Модератор на събитието бе д-р Мирена Станева – експерт в Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

„Във времето на дигитална трансформация, нашата отговорност е не само да съхраняваме нематериалното културно наследство, но и да го превърнем в живо преживяване, достъпно, ангажиращо и свързано с общностите, които го създават. В този процес музеите надскачат традиционната си роля и от пазители на артефакти се превръщат в пространства за диалог и социализация, където нематериалното културно наследство може да бъде разказано и съприживяно.“, коментира д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, която заедно с д- р Андрея Рихтер, директор на Фондация фондация „Форум за славянски култури“, откри събитието.

Сред впечатляващите презентации бе тази на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, подготвена от директора проф. д-р Светла Димитрова и Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“, който я представи пред международната аудитория.

Презентацията предизвика жив интерес сред участниците, които задаваха въпроси и споделяха впечатления от показания културен продукт. „Бих определил музей „Етър“ като добре представящ се по отношение на използването на съвременни технологии. В последната част от презентацията представих проекта „Дигитални близнаци“, който бе приет съвсем естествено на фона на останалите традиционни форми на представяне на нематериалното културно наследство“, сподели след събитието Тихомир Църов.

Когато занаятите оживяват чрез екрана Примерите, показани по време на колоквиума, доказаха, че новите технологии вече са неразделна част от културното представяне. Все по-често музеите използват виртуална реалност (VR), допълнена реалност (AR), 3D моделиране и сканиране, интерактивни екрани, холограми и онлайн виртуални турове.

Тези средства не само съхраняват знанието, но и го правят достъпно, емоционално и преживяемо – за хора от всички възрасти и точки на света.

Партньорството между фондация „Форум за славянски култури“ и Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа започва през 2024 г. – с церемонията по връчването на наградите „Жива“, която се проведе именно в музей „Етър“ в Габрово.

Тазгодишният колоквиум в Любляна надгради това сътрудничество, като предостави пространство за обмен на знания между музейни специалисти, дигитални куратори и експерти по нематериално културно наследство. Програмата акцентира върху интерактивните изложби, дигиталното разказване на истории и използването на изкуствен интелект, добавена и виртуална реалност в музейната практика.

Събитието имаше една ясна мисия – да насърчи обмена на опит и добри практики между културните институции в славянския и Югоизточноевропейския регион, като изследва как музеите съчетават традицията и иновацията в дигиталната епоха. В Любляна този диалог оживя – между държави, между поколения и между светове, в които занаятите от миналото срещат технологиите на бъдещето.

Зареди още

Култура

Историята на Петър Бавулов и неговото музикално наследство

Published

on

Петър Христов Бавулов, роден на 15 ноември 1875 г. в с. Етър, днес квартал на Габрово, е едно от имената, оставили трайна следа в музикалната история на региона. Неговата кариера като музикант и ръководител на духова музика не само обогатява местната култура, но и вдухновява поколения музиканти и любители на музиката. В ранните си години Петър Бавулов работи като чаркаджия в родното си село, като изработва гайтани, но в края на 1883 г. по съвет на своя приятел Атанас Станчев започва музикалното си обучение.

В своята автобиография той разказва: „Като поотраснах работих по чаркове, където се плете гайтан за селски дрехи като чирак 2 години и като калфа 2-3 години. По внушение на едно по-възрастно момче от мен със 2-3 години, което работеше в един магазин (колониален) в гр. Казанлък на име Атанас Станчев ме посъветва да постъпя доброволец-ученик в музиката на 23 Шипченски полк и че капелмайсторът пазарувал от техния магазин и щял лесно да ме приеме и че съм щял там да науча хубав занаят и ще се наредя по-добре в живота. Тоя съвет ме доста сериозно запали и с големи молби на баща си и майка си, която беше много против, понеже ще дам задължително за 4 години служба, такъв бе реда, който иска да учи музика, и след доста молби и сръдни се сдобих с родителско разрешително от баща ми и майка ми, заверено от Общинското управление. Това трябваше понеже бях малолетен.

Снимка на Петър Бавулов, б.д.

Вземам разрешителното в джоб и хайде в Казанлък. Приятеля ми нареди среща с капелмайстора, който ми прегледа зъбите, че са здрави и се съгласи да ме приеме и след един малък медицински преглед от полковия лекар въпроса за приемането ми се разреши. След това давам задължително, че ще служа 4 години и на 28 ян. 1894 г. излезе заповед от полка, в която беше вписано и мойто приемане като музикантски ученик в музиката на 23 Шипченски полк. ”

Обучението му се ръководи от Михаил Копчалиев – известен музикант и педагог. Бързо овладява флигорната и започва да свири цели маршове, което го поставя на пътя на музиката за цял живот.

-Сникна на Петър Бавулов и Н. Харалампов, 1895 г. (Бавулов – седнал)

„По време на службата си през отпуск, се запознах с музикантите от Габрово и един от тях Бай Коста Шопа, който притежаваше повече репертора на музиката ме замоли да напиша по-хубавите маршове, които свирим в полка, също и музикални пиеси, за да си обогатят репертоара и аз посотянно пишех и изпращах ноти на музиката в Габрово. Тогава ръководител на музиката беше Васил Петков, тъй наричания от всички в града Бай Васил, който освен като ръководител на музиката, се занимаваше с предаване на уроци по цигулка, китара, мандолина и др. струнни инструменти. Така да се каже той е според мен основоположникът на струнните инструменти и малки оркестри в Габрово.”

След успешното завършване на военната си служба през 1898 г., Бавулов се завръща в Габрово, където започва работа като бас флигорнист в Габровската духова музика, ръководена от Васил Петков. През 1905 г. е избран за ръководител на състава, като веднага започва да разширява репертоара и да внася нови произведения и инструменти от Чехия. Стремежът му да обогати музикалния живот на Габрово е ясно изразен в усилията му за развитие на местната музикална сцена.

„Мечтаех да създам една доста сериозна музика минимум от 15 човека, за да дам на Габрово макар и малка музикална култура.”

Снимка на Петър Бавулов, б.д.

През 1914 г., когато Габровската духова музика временно спира своята дейност, Бавулов не спира да свири. Той се включва в оркестъра на местното казино и изявява таланта си не само като музикант, но и като виолончелист и тромбонист.

Когато Първата световна война го отвежда в Русе, той постъпва във Втори Искърски полк като баритонист, но след края на конфликта се връща в Габрово и възобновява своята роля като ръководител на музиката в града. Талантът и страстта му към музиката не само го правят известен, но и създават основата за трайно присъствие на духовата музика в културния живот на Габрово. Участвал е в концерти, свирил е с ученически оркестър, както и с музикални състави в региона, оставяйки своето наследство в музикалната история на града.

Петър Христов Бавулов почива на 30 януари 1969 г. в Габрово, но неговото име и принос в музикалната култура на България продължават да живеят. Неговият живот и работа са пример за отдаденост на изкуството и стремеж към обогатяване на културната идентичност на местната общност.

Представените документи се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.

Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица