Словенската столица Любляна се превърна в средище на идеи, иновации и вдъхновение. Там се проведе колоквиумът „Интерактивни изложби и дигитално куриране на нематериално културно наследство в музеите“, организиран от Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа (София) и фондация „Форум за славянски култури“.

Събитието събра представители на музеи и културни институции от Сърбия, Словения, Хърватия, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, България и Република Северна Македония – хора, обединени от общата мисия да съхраняват духа на миналото чрез средствата на бъдещето. Модератор на събитието бе д-р Мирена Станева – експерт в Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

„Във времето на дигитална трансформация, нашата отговорност е не само да съхраняваме нематериалното културно наследство, но и да го превърнем в живо преживяване, достъпно, ангажиращо и свързано с общностите, които го създават. В този процес музеите надскачат традиционната си роля и от пазители на артефакти се превръщат в пространства за диалог и социализация, където нематериалното културно наследство може да бъде разказано и съприживяно.“, коментира д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, която заедно с д- р Андрея Рихтер, директор на Фондация фондация „Форум за славянски култури“, откри събитието.

Сред впечатляващите презентации бе тази на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, подготвена от директора проф. д-р Светла Димитрова и Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“, който я представи пред международната аудитория.

Презентацията предизвика жив интерес сред участниците, които задаваха въпроси и споделяха впечатления от показания културен продукт. „Бих определил музей „Етър“ като добре представящ се по отношение на използването на съвременни технологии. В последната част от презентацията представих проекта „Дигитални близнаци“, който бе приет съвсем естествено на фона на останалите традиционни форми на представяне на нематериалното културно наследство“, сподели след събитието Тихомир Църов.

Когато занаятите оживяват чрез екрана Примерите, показани по време на колоквиума, доказаха, че новите технологии вече са неразделна част от културното представяне. Все по-често музеите използват виртуална реалност (VR), допълнена реалност (AR), 3D моделиране и сканиране, интерактивни екрани, холограми и онлайн виртуални турове.

Тези средства не само съхраняват знанието, но и го правят достъпно, емоционално и преживяемо – за хора от всички възрасти и точки на света.

Партньорството между фондация „Форум за славянски култури“ и Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа започва през 2024 г. – с церемонията по връчването на наградите „Жива“, която се проведе именно в музей „Етър“ в Габрово.

Тазгодишният колоквиум в Любляна надгради това сътрудничество, като предостави пространство за обмен на знания между музейни специалисти, дигитални куратори и експерти по нематериално културно наследство. Програмата акцентира върху интерактивните изложби, дигиталното разказване на истории и използването на изкуствен интелект, добавена и виртуална реалност в музейната практика.

Събитието имаше една ясна мисия – да насърчи обмена на опит и добри практики между културните институции в славянския и Югоизточноевропейския регион, като изследва как музеите съчетават традицията и иновацията в дигиталната епоха. В Любляна този диалог оживя – между държави, между поколения и между светове, в които занаятите от миналото срещат технологиите на бъдещето.

Петър Христов Бавулов, роден на 15 ноември 1875 г. в с. Етър, днес квартал на Габрово, е едно от имената, оставили трайна следа в музикалната история на региона. Неговата кариера като музикант и ръководител на духова музика не само обогатява местната култура, но и вдухновява поколения музиканти и любители на музиката. В ранните си години Петър Бавулов работи като чаркаджия в родното си село, като изработва гайтани, но в края на 1883 г. по съвет на своя приятел Атанас Станчев започва музикалното си обучение.

В своята автобиография той разказва: „Като поотраснах работих по чаркове, където се плете гайтан за селски дрехи като чирак 2 години и като калфа 2-3 години. По внушение на едно по-възрастно момче от мен със 2-3 години, което работеше в един магазин (колониален) в гр. Казанлък на име Атанас Станчев ме посъветва да постъпя доброволец-ученик в музиката на 23 Шипченски полк и че капелмайсторът пазарувал от техния магазин и щял лесно да ме приеме и че съм щял там да науча хубав занаят и ще се наредя по-добре в живота. Тоя съвет ме доста сериозно запали и с големи молби на баща си и майка си, която беше много против, понеже ще дам задължително за 4 години служба, такъв бе реда, който иска да учи музика, и след доста молби и сръдни се сдобих с родителско разрешително от баща ми и майка ми, заверено от Общинското управление. Това трябваше понеже бях малолетен.

Вземам разрешителното в джоб и хайде в Казанлък. Приятеля ми нареди среща с капелмайстора, който ми прегледа зъбите, че са здрави и се съгласи да ме приеме и след един малък медицински преглед от полковия лекар въпроса за приемането ми се разреши. След това давам задължително, че ще служа 4 години и на 28 ян. 1894 г. излезе заповед от полка, в която беше вписано и мойто приемане като музикантски ученик в музиката на 23 Шипченски полк. ”

Обучението му се ръководи от Михаил Копчалиев – известен музикант и педагог. Бързо овладява флигорната и започва да свири цели маршове, което го поставя на пътя на музиката за цял живот.

„По време на службата си през отпуск, се запознах с музикантите от Габрово и един от тях Бай Коста Шопа, който притежаваше повече репертора на музиката ме замоли да напиша по-хубавите маршове, които свирим в полка, също и музикални пиеси, за да си обогатят репертоара и аз посотянно пишех и изпращах ноти на музиката в Габрово. Тогава ръководител на музиката беше Васил Петков, тъй наричания от всички в града Бай Васил, който освен като ръководител на музиката, се занимаваше с предаване на уроци по цигулка, китара, мандолина и др. струнни инструменти. Така да се каже той е според мен основоположникът на струнните инструменти и малки оркестри в Габрово.”

След успешното завършване на военната си служба през 1898 г., Бавулов се завръща в Габрово, където започва работа като бас флигорнист в Габровската духова музика, ръководена от Васил Петков. През 1905 г. е избран за ръководител на състава, като веднага започва да разширява репертоара и да внася нови произведения и инструменти от Чехия. Стремежът му да обогати музикалния живот на Габрово е ясно изразен в усилията му за развитие на местната музикална сцена.

„Мечтаех да създам една доста сериозна музика минимум от 15 човека, за да дам на Габрово макар и малка музикална култура.”

През 1914 г., когато Габровската духова музика временно спира своята дейност, Бавулов не спира да свири. Той се включва в оркестъра на местното казино и изявява таланта си не само като музикант, но и като виолончелист и тромбонист.

Когато Първата световна война го отвежда в Русе, той постъпва във Втори Искърски полк като баритонист, но след края на конфликта се връща в Габрово и възобновява своята роля като ръководител на музиката в града. Талантът и страстта му към музиката не само го правят известен, но и създават основата за трайно присъствие на духовата музика в културния живот на Габрово. Участвал е в концерти, свирил е с ученически оркестър, както и с музикални състави в региона, оставяйки своето наследство в музикалната история на града.

Петър Христов Бавулов почива на 30 януари 1969 г. в Габрово, но неговото име и принос в музикалната култура на България продължават да живеят. Неговият живот и работа са пример за отдаденост на изкуството и стремеж към обогатяване на културната идентичност на местната общност.

Представените документи се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.

Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.

Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.

През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.

През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.