

Култура
Мариана Манева с първа самостоятелна изложба в столичната галерия „Нюанс“
„Преосмисляне на ежедневието“ в стил редимейд провокира интерес в публика, специалисти и медии
Публика, ценители и медии реагираха с интерес и ласкави отзиви на първата самостоятелна изложба на Мариана Манева „Преосмисляне на ежедневието“, преподавател по Изобразително изкуство в Национална Априловска гимназия. Тя бе открита миналия четвъртък в столичната арт галерия „Нюанс“, в която високата стойност на класическото изкуство съжителства с творческите търсения на съвременните художници.

Мариана Манева се представя с около 15 творби, чиито послания имат социална насоченост, каквато е и темата на изложбата – преосмисляне на ежедневието. Характерно за тях е комбинацията на дърво с различни материали, чрез която са постигнати изчистени композиции със силно изразена пластика.
Според специалистите през последните години Манева успешно развива собствен стил, повлияна от редимейд подхода в съвременното изкуство, при който отделен предмет се извежда извън присъщите му място и функция и се поставя в коренно различна ситуация, която дава друга насока за неговото възприемане.

Това подчерта и заместник-ректорът на Националната художествена академия доц. Роберт Цанев, който е научен ръководител на докторантурата на Мариана Манева. „Тя е талантлива, амбициозна и гони нещата с хъс. Ще продължи да развива този редимейд, който е напипала, и все по-често ще се чува нейното име“, каза той.
Мария Арабаджиева, която представи изложбата, акцентира на връзката между изкуството и публиката. „Приносът на един такъв млад човек и творец като Мариана Манева е огромен, за да може да събужда чувство у хората, да ги провокира да виждат идеите, а не детайлите. Колкото повече виждаме идеите, толкова по-одухотворени ще станем. Толкова повече ще си знаем мястото в света и толкова по-хармонични ще бъдем“, добави Арабаджиева, която е преводач и основател на издателствата „Абагар“ и „Мириам“.

Интерес към изложбата проявиха Камен Симов – председател на секция Дърворезба при Съюза на българските художници, Христо Йонков – организатор на международния симпозиум „Арт Керамика“, колеги на Манева от Академията.
На събитието присъстваха и много млади хора – творци, студенти, възпитаници на Манева от Националната Априловска гимназия.

Визуалният артист и концепцията
„Концепцията за изложбата се зароди малко след навлизането на пандемията от КОВИД-19 и изолацията, която наложи тотална промяна в ежедневието – трябваше да преосмислим нашите ценности, приоритети и цели. Тази ситуация ми даде възможност и време да развия по-задълбочено една от посоките, в която работя през последните години. Използвам излезли от употреба предмети от бита, които намират все по-малко приложение в съвременното ни общество, и променям техния контекст, като ги превръщам в произведение на изкуството.
Винаги са поставени в центъра на композицията като пластичен акцент, комбиниран с дърво и подчертан допълнително от цвят. Такива вещи намирам в пунктовете за вторични суровини или на битака – вентилаторни перки, месомелачки, тигани, форми за кекс и различни метални части от стари машини.“

Първата идея за такъв тип работи се появи спонтанно по време на едно преместване, споделя Мариана Манева. Изхвърлях стари неща и тъкмо беше дошъл редът на няколко стари тигана и една форма за кекс от бабино време, когато в съзнанието ми изплуваха работите на американския концептуалист Джоузеф Косут – „Един и три стола” и „Един и три тигана”. Веднага ми хрумна, че предметите могат да влязат в употреба, и ги прибрах в ателието, където зачакаха търпеливо, докато идеята отлежи.
Първата работа, която се появи, е релефът „Hot point”, в който включих единия тиган. След време излезе песента „Кекс” и понеже съм от Габрово – столицата на хумора и сатирата, реших, че старата тава за кекс на баба заслужава по-голямо внимание и веднага стана част от друг релеф. Така започна цяла серия от работи… като през миналата година пластиката „Ежедневие” спечели трето място в конкурса за млади автори „Миналото – начин на употреба” на галерия „Нюанс“.

Мария Арабаджиева: Приносът на млад творец като Мариана Манева е, че ни провокира да виждаме идеите, не детайлите „Впечатлена съм от стила на Мариана. Той е подобен на моя и ще споделя защо. Аз се занимавам с книгоиздаване, но правя лекции по херметизъм, символизъм и ще кажа няколко думи, абсолютно различни от това, което може да се чуе сред съвременните хора. Когато ви попитат какво е красиво, съвременните хора ще дадат хиляди отговори, но древните цивилизации са знаели, че красиво означава хармонично, тоест равновесно. Равновесно по космическата идея за хармония към една ос, която отново съвременните хора трудно разбират – между висшите светове на енергия и низшите винаги има връзка.

Това, което Мариана представя, е един синтез на тази древна идея, тя си има име – философия парелис, това е херметизмът, който се развива през хилядолетията и никога не е изчезвал. Мариана има усет за символизъм на цветоветте. Този символизъм може да бъде намерен в книгите до XIX век. Специалистите знаят това, но той се развива в едни нива, в които съвременните хора го познават по материалистичното усещане. Тя е налучкала чисто интуитивно усещането за цветовете.

При нея има червено – в древните цивилизации червеното означава отношението към Всевишния, божественото, божествената обич. В нея има синьо, а синьото е Светият дух, логосът, словото, което е проява на висшите светове. И най-вече в нея има нещо, което трябва да акцентирам. За съвременните хора това са вещи, които тя намира и артистично подрежда. За по-старите цивилизации, които са имали връзката с тази сила и енергия, това са идеи. Материалните хора изцяло сме изпаднали в едно материалистично усещане.

Спасява ни изкуството. Изкуството винаги ще ни свързва през вековете с идеята за съвсем друго разбиране. Това изкуство живее в душите на всеки от нас. Но увлечени в тоя унесен материален свят, забравяме идеите. Най-важното, което Мариана е успяла да пресъздаде и да ни подскаже, е, че идва новото време и ние не гледаме вещи, които са художествено пресъздадени и покрити с цвят, а виждаме идеи. Идеите, които можем да намерим навсякъде около нас.

Приносът на един такъв млад човек, творец е огромен, защото може да провокира хората и да събужда у тях чувство, за да виждаме идеите, а не детайлите. Колкото повече виждаме идеите, толкова по-одухотворени ще станем…“

*Статията е публикувана в днешния брой, 27 септември 2021 г., на страниците на габровския печатен ежедневник „100 Вести“.
Автор: Бояна Пенчева.
Снимки: Галерия „Нюанс“ и личен архив на Мариана Манева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Икономикапреди 7 дни
Преизбраха Пламен Петров за председател на ОП на КСБ – Габрово
-
Новинипреди 7 дни
Откриват хеликоптерната площадка на болницата в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Честит празник, архивисти!
-
Новинипреди 7 дни
В Габрово отбелязват 130 години от първата българска ТПК „Напредък“
-
Кримипреди 7 дни
Оставиха в ареста габровец, хванат с кокаин, пико и марихуана
-
Новинипреди 4 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 4 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Кримипреди 3 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне