Свържи се с нас

Култура

Мариана Манева с първа самостоятелна изложба в столичната галерия „Нюанс“

„Преосмисляне на ежедневието“ в стил редимейд провокира интерес в публика, специалисти и медии

Published

on

Публика, ценители и медии реагираха с интерес и ласкави отзиви на първата самостоятелна изложба на Мариана Манева „Преосмисляне на ежедневието“, преподавател по Изобразително изкуство в Национална Априловска гимназия. Тя бе открита миналия четвъртък в столичната арт галерия „Нюанс“, в която високата стойност на класическото изкуство съжителства с творческите търсения на съвременните художници.

Мариана Манева се представя с около 15 творби, чиито послания имат социална насоченост, каквато е и темата на изложбата – преосмисляне на ежедневието. Характерно за тях е комбинацията на дърво с различни материали, чрез която са постигнати изчистени композиции със силно изразена пластика.

Според специалистите през последните години Манева успешно развива собствен стил, повлияна от редимейд подхода в съвременното изкуство, при който отделен предмет се извежда извън присъщите му място и функция и се поставя в коренно различна ситуация, която дава друга насока за неговото възприемане.

Това подчерта и заместник-ректорът на Националната художествена академия доц. Роберт Цанев, който е научен ръководител на докторантурата на Мариана Манева. „Тя е талантлива, амбициозна и гони нещата с хъс. Ще продължи да развива този редимейд, който е напипала, и все по-често ще се чува нейното име“, каза той.

Мария Арабаджиева, която представи изложбата, акцентира на връзката между изкуството и публиката. „Приносът на един такъв млад човек и творец като Мариана Манева е огромен, за да може да събужда чувство у хората, да ги провокира да виждат идеите, а не детайлите. Колкото повече виждаме идеите, толкова по-одухотворени ще станем. Толкова повече ще си знаем мястото в света и толкова по-хармонични ще бъдем“, добави Арабаджиева, която е преводач и основател на издателствата „Абагар“ и „Мириам“.

Интерес към изложбата проявиха Камен Симов – председател на секция Дърворезба при Съюза на българските художници, Христо Йонков – организатор на международния симпозиум „Арт Керамика“, колеги на Манева от Академията.

На събитието присъстваха и много млади хора – творци, студенти, възпитаници на Манева от Националната Априловска гимназия.

Визуалният артист и концепцията
„Концепцията за изложбата се зароди малко след навлизането на пандемията от КОВИД-19 и изолацията, която наложи тотална промяна в ежедневието – трябваше да преосмислим нашите ценности, приоритети и цели. Тази ситуация ми даде възможност и време да развия по-задълбочено една от посоките, в която работя през последните години. Използвам излезли от употреба предмети от бита, които намират все по-малко приложение в съвременното ни общество, и променям техния контекст, като ги превръщам в произведение на изкуството.

Винаги са поставени в центъра на композицията като пластичен акцент, комбиниран с дърво и подчертан допълнително от цвят. Такива вещи намирам в пунктовете за вторични суровини или на битака – вентилаторни перки, месомелачки, тигани, форми за кекс и различни метални части от стари машини.“

Първата идея за такъв тип работи се появи спонтанно по време на едно преместване, споделя Мариана Манева. Изхвърлях стари неща и тъкмо беше дошъл редът на няколко стари тигана и една форма за кекс от бабино време, когато  в съзнанието ми изплуваха работите на американския концептуалист Джоузеф Косут – „Един и три стола” и „Един и три тигана”. Веднага ми хрумна, че предметите могат да влязат в употреба, и ги прибрах в ателието, където зачакаха търпеливо, докато идеята отлежи.

Първата работа, която се появи, е релефът „Hot point”, в който включих единия тиган. След време излезе песента „Кекс” и понеже съм от Габрово – столицата на хумора и сатирата, реших, че старата тава за кекс на баба заслужава по-голямо внимание и веднага стана част от друг релеф. Така започна цяла серия от работи… като през миналата година пластиката „Ежедневие” спечели трето място в конкурса за млади автори „Миналото – начин на употреба” на галерия „Нюанс“.

Мария Арабаджиева: Приносът на млад творец като Мариана Манева е, че ни провокира да виждаме идеите, не детайлите „Впечатлена съм от стила на Мариана. Той е подобен на моя и ще споделя защо. Аз се занимавам с книгоиздаване, но правя лекции по херметизъм, символизъм и ще кажа няколко думи, абсолютно различни от това, което може да се чуе сред съвременните хора. Когато ви попитат какво е красиво, съвременните хора ще дадат хиляди отговори, но древните цивилизации са знаели, че красиво означава хармонично, тоест равновесно. Равновесно по космическата идея за хармония към една ос, която отново съвременните хора трудно разбират – между висшите светове на енергия и низшите винаги има връзка.

Това, което Мариана представя, е един синтез на тази древна идея, тя си има име – философия парелис, това е херметизмът, който се развива през хилядолетията и никога не е изчезвал. Мариана има усет за символизъм на цветоветте. Този символизъм може да бъде намерен в книгите до XIX век. Специалистите знаят това, но той се развива в едни нива, в които съвременните хора го познават по материалистичното усещане. Тя е налучкала чисто интуитивно усещането за цветовете.

При нея има червено – в древните цивилизации червеното означава отношението към Всевишния, божественото, божествената обич. В нея има синьо, а синьото е Светият дух, логосът, словото, което е проява на висшите светове. И най-вече в нея има нещо, което трябва да акцентирам. За съвременните хора това са вещи, които тя намира и артистично подрежда. За по-старите цивилизации, които са имали връзката с тази сила и енергия, това са идеи. Материалните хора изцяло сме изпаднали в едно материалистично усещане.

Спасява ни изкуството. Изкуството винаги ще ни свързва през вековете с идеята за съвсем друго разбиране. Това изкуство живее в душите на всеки от нас. Но увлечени в тоя унесен материален свят, забравяме идеите. Най-важното, което Мариана е успяла да пресъздаде и да ни подскаже, е, че идва новото време и ние не гледаме вещи, които са художествено пресъздадени и покрити с цвят, а виждаме идеи. Идеите, които можем да намерим навсякъде около нас.

Приносът на един такъв млад човек, творец е огромен, защото може да провокира хората и да събужда у тях чувство, за да виждаме идеите, а не детайлите. Колкото повече виждаме идеите, толкова по-одухотворени ще станем…“

*Статията е публикувана в днешния брой, 27 септември 2021 г., на страниците на габровския печатен ежедневник „100 Вести“.
Автор: Бояна Пенчева.
Снимки: Галерия „Нюанс“ и личен архив на Мариана Манева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Култура

Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Published

on

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.

Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.

Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.

Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Зареди още

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица