Свържи се с нас

Култура

НМО – Габрово с нова изложба в Европейските дни на наследството

Published

on

Националният музей на образованието се включи в 38-то издание на инициативата „Европейски дни на наследството“ с изложба „Приобщаване – европейски измерения на българската просветна традиция“. Тя бе открита на 18 септември като част от многообразната програма на Община Габрово за отбелязване на Дните, които имат за цел да популяризират богатството и многообразието на културното наследство. 

Изложбата се нарича „Приобщаване“, защото представените в нея личности, събития и процеси имат определящо значение за приобщаването на българите към Европа чрез развитието на просветната традиция и образованието през целия 19 век – ярък, динамичен и наситен със събития период; времето, когато развитието на българската просветна традиция най-ярко отразява духовното пробуждане и ориентацията към европейските ценности.

В 19 табла се проследяват етапите в развитието на българското просветно движение до Освобождението, акцентира се на стремежа към модерно образование на роден език. Приобщаването към европейските ценности е една от главните цели на българското Възраждане, чието начало поставя Паисий Хилендарски през 1762 г. с така необходимата за българите в този период „История славянобългарска”.

Постигането на национално светско образование е пътят към преодоляване на духовната изолация на страната ни. То е символ на умственото, културно и емоционално израстване на един народ, започнал да търси своето място сред европейските нации, а неговите духовни водачи – просветители, книжовници и учители – се обединяват от стремежа да опознаят, възприемат и овладеят постиженията на Ренесанса, Просвещението и Романтизма, да приближат и приобщят сънародниците си към идеите и постиженията на „просветена Европа“.

Изложбата извежда на преден план възрожденските дейци, които са носители на новото, на познанието и стават идеолози на националната кауза и европейската принадлежност – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Райно Попович, Емануил Васкидович, Христаки Павлович и Васил Априлов. Тя акцентира върху приноса и ролята на замогналата се емиграция за въвеждане на европейски модели в образованието като английския Бел-Ланкастърския метод, класно- урочната система.

През първата половина на  XIX век българи имат шанс да учат в Париж, Виена, Мюнхен, Флоренция, Пиза, Одеса и др. Те се превръщат в „мостът“  между българското общество и напредналата европейската култура – организират учебното дело по европейски образец, превеждат учебници, създават училищните кабинети.

Целият разказ за европеизацията през 19-ти век прелива в строителството на новата държава, защото голямото историческо предимство на едновековното Приобщаване е, че просветният елит, лидерите на обществото през Възраждането, подготвени в Европа и пренесли тук европейските постижения, са реалните строители на новата държава. Фотодокументалният разказ е обогатен с движими културни ценности от фонда на НМО, които допълват темата.

Показани са оригинални издания – образци на възрожденската учебна книжнина; снимки на студенти в Белгия, Франция, Австро-Унгария, Русия; дипломи; преводна книжнина; учебни помагала и други. В изложбената зала може да бъде видян късометражният филм „Просветни традиции и модерни времена“, който допълва темата за европейските измерения на духовните процеси през Възраждането.

Изложбата се представя за първи път и ще бъде отворена за посетители до 15 октомври 2021 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица