Свържи се с нас

Култура

НМО – Габрово с нова изложба в Европейските дни на наследството

Published

on

Националният музей на образованието се включи в 38-то издание на инициативата „Европейски дни на наследството“ с изложба „Приобщаване – европейски измерения на българската просветна традиция“. Тя бе открита на 18 септември като част от многообразната програма на Община Габрово за отбелязване на Дните, които имат за цел да популяризират богатството и многообразието на културното наследство. 

Изложбата се нарича „Приобщаване“, защото представените в нея личности, събития и процеси имат определящо значение за приобщаването на българите към Европа чрез развитието на просветната традиция и образованието през целия 19 век – ярък, динамичен и наситен със събития период; времето, когато развитието на българската просветна традиция най-ярко отразява духовното пробуждане и ориентацията към европейските ценности.

В 19 табла се проследяват етапите в развитието на българското просветно движение до Освобождението, акцентира се на стремежа към модерно образование на роден език. Приобщаването към европейските ценности е една от главните цели на българското Възраждане, чието начало поставя Паисий Хилендарски през 1762 г. с така необходимата за българите в този период „История славянобългарска”.

Постигането на национално светско образование е пътят към преодоляване на духовната изолация на страната ни. То е символ на умственото, културно и емоционално израстване на един народ, започнал да търси своето място сред европейските нации, а неговите духовни водачи – просветители, книжовници и учители – се обединяват от стремежа да опознаят, възприемат и овладеят постиженията на Ренесанса, Просвещението и Романтизма, да приближат и приобщят сънародниците си към идеите и постиженията на „просветена Европа“.

Изложбата извежда на преден план възрожденските дейци, които са носители на новото, на познанието и стават идеолози на националната кауза и европейската принадлежност – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Райно Попович, Емануил Васкидович, Христаки Павлович и Васил Априлов. Тя акцентира върху приноса и ролята на замогналата се емиграция за въвеждане на европейски модели в образованието като английския Бел-Ланкастърския метод, класно- урочната система.

През първата половина на  XIX век българи имат шанс да учат в Париж, Виена, Мюнхен, Флоренция, Пиза, Одеса и др. Те се превръщат в „мостът“  между българското общество и напредналата европейската култура – организират учебното дело по европейски образец, превеждат учебници, създават училищните кабинети.

Целият разказ за европеизацията през 19-ти век прелива в строителството на новата държава, защото голямото историческо предимство на едновековното Приобщаване е, че просветният елит, лидерите на обществото през Възраждането, подготвени в Европа и пренесли тук европейските постижения, са реалните строители на новата държава. Фотодокументалният разказ е обогатен с движими културни ценности от фонда на НМО, които допълват темата.

Показани са оригинални издания – образци на възрожденската учебна книжнина; снимки на студенти в Белгия, Франция, Австро-Унгария, Русия; дипломи; преводна книжнина; учебни помагала и други. В изложбената зала може да бъде видян късометражният филм „Просветни традиции и модерни времена“, който допълва темата за европейските измерения на духовните процеси през Възраждането.

Изложбата се представя за първи път и ще бъде отворена за посетители до 15 октомври 2021 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Соня Алексиева разказа за „своя“„Етър“ в „България през погледа на 21 журналисти“

Published

on

„Подаряваме на българския туризъм новата си книга в годината на 65 юбилей на Асоциацията на журналистите и писателите по туризъм“ – с това послание започва „България през погледа на 21 журналисти“, издадена през 2021 г.

„Тръгнете с нас на път към известни и неизвестни туристически дестинации“, приканват авторите и ни повеждат към „Красивата архитектурна перла вила „Армира“, „Из дебрите на средните Родопи“, „На север от Калиакра, към „Подземния град на София. Провокират ни: „Хванете пътя за Разлог“! Показват ни „Лозенец в шепота на старите липи“, „Зеленото лице на Шумен“ и „Машината на времето, наречена Мезек“. Примамват ни към „Странджа – една различна ваканция“ и към „Троянския Балкан – съкровищница на вярата, знанието и паметта“. Убеждават ни: „Край Ямбол е имало пристанище“, „По Тунджа са кръстосвали кораби“. Разказват ни за „Празно море“, за „Зеленковец – море от зеленина“ и за „Атанасовското езеро – библейски драми, магична сол и хиляди тайни“. Отговарят ни на въпрос, който малко хора си задават – „Защо Пампорово се казва Пампорово?“. Потапят погледите ни в „Царевец – графити за любов и война“ и ни повеждат „С камера и раница в Централен Балкан“. Твърде лично ни споделят за „Планината в мен“ и как да стигнем „От остров Сардиния до Пернишко“.

Това са почти всички заглавия на публикувани специално за книгата текстове. Почти. На единствения, който досега не е споменат ще отделим повече време. В него се говори за видимото минало. Автор е Соня Алексиева, която има много задълбочени познания за съхраненото национално богатство в музей „Етър“. Именно тази запазена стара материална памет в значителна степен е подпомогнала възраждането на Златоград и го е превърнала в кътче, представящо някогашния живот на българите.

Дали тази връзка е провокацията за Соня Алексиева?

„От Етъра до Златоград – за да стане миналото видимо“, така е нарекла Соня Алексиева разказа си за тези две – колкото подобни, толкова и различни, места. Тя очевидно е привлечена от тях и оценява значението им за съхранение и популяризиране на стари и традиционни ценности. Текстът е наситен с емоция, без обаче да се прекалява с нея. Той е едно интелигентно и човешко описание на съществуващи дадености, които дават сериозна добавена стойност на българския туризъм. Очевидно Соня Алексиева е видяла миналото, благодарение на Етъра и Златоград и с таланта си на журналист е успяла да създаде един увлекателен документален разказ, намерил място в книгата „България през погледа на 21 журналисти“.

Коя е Соня Алексиева?
Доцент в департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет. Член е на авторитетни международни и национални организации. Част е от Международната федерация на журналистите, член е на Управителния съвет на Международната организация на журналистите и писателите по туризъм и Българската асоциация по маркетинг. Доц. д-р Соня Алексиева е сред учредителите на Българското дружество за връзки с обществеността. Тя е член на Международната асоциация по пъблик рилейшънс, редактор и консултант на специализирани туристически издания, водещ е на авторски рубрики за специализиран туризъм.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Кукленият театър празнува 50-годишен юбилей

Published

on

През настоящата година единственият в Централна северна България професионален Държавен куклен театър – Габрово празнува своя 50-годишен юбилей и отбелязва 65 години куклено изкуство в Габрово.

Премиерният спектакъл , посветен на годишнинар – „ Ламята от улица Войтешка “ и откриването на изложбата, специално подготвена за празника – „50 – години ДКТ – Габрово “ ще видят гостите този петък, 22 октомври, от 11.00 и 18.30 часа.

Какво се крие зад премиерния спектакъл със заглавие „Ламята от улица Войтешка“ по Карел Чапек?
Това е една драматизация на Симон Шварц – спектакъл за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца. Режисьор е Владислава Джамбазова, сценографията е на Емилияна Тотева, с авторската музика на Владимир Джамбазов.

Действащи лица и изпълнители са: Господин Трутина – Петър Гайдаров, Халбас – Жулиета Колева, Фиркас – Янна Генчева, Ламята Амина – Русита Боева, Господинът с макароните – Жулиета Колева, Управителят – Радостина Андеева, Вестникарче – Борислава Русева, Дружество за защита – Радостина Андеева, Ясли и Сиропиталища – Янна Генчева, Полицаят – Янна Генчева, Шефът – Жулиета Колева, Хазаинът – Борислава Русева, Петко Петков – сътрудник.

На 26 октомври, вторник, от 18.00 часа отваряме врати за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца.

Организацията в театъра ще съответства на всички противоепедимични мерки, наложени от законодателството в момента.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Гениална музика ще звучи в Габрово

След 15 години маестро Камджалов отново на габрвоска сцена заедно с Камерния оркестър и виртуоза Зорница Иларионова

Published

on

Господин Камджалов, напоследък Габрово и габровци имат удоволствието да Ви виждат по-често, този път какво Ви води насам? След „Българската Коледа“ преди около 2 години и „България пее“ съвсем наскоро?
– Тук съм по покана на Габровския камерен оркестър и техния диригент Иван Стоянов, след 15 – годишна пауза. Вълнуващо е за мен, защото свързвам Камерния оркестър с много спомени. От един друг живот, когато бях още студент, когато прохождах, когато въобще не знаех какво ще се случи през всичките тези 15 години. Всъщност това е поредното изключително ценно гостуване в Габрово и съм благодарен много за тази покана.

Какво ще чуят хората на концерта, тези които си изберат в сряда вечер да бъдат в зала „Възраждане“ в 19.00 часа?
– Бих поканил всички, не защото това е клише и трябва да бъдат поканени хората, а защото ще има наистина какво да се чуе. Програмата е изключително ценна. Ще изпълняваме четирима съвършено гениални личности – Йохан Себастиан Бах, който е несравним, Моцарт, който е безподобен, Рахманинов, който има една свръхчувствителност, която ще се радвам да споделим с хората, и Димитър Ненов, който за мен е най – концептуалният, най- богатият като личност, български композитор, Архитект Димитър Ненов.С колегите от оркестъра се стараем да дадем всичко от себе си, за да бъде на онова ниво, което има смисъл да слуша човек, това което е ценно за човешката душа. Аз не виждам друг смисъл от излизането на сцената. И всичко това, и присъствието на изключителния солист – цигуларката Зорница Иларионова, ще бъде нещо, което аз лично не бих пропуснал. И нека да отбележим, че тя е лауреат на големи международни конкурси. Така че на сцената в Габрово ще имаме един истински специалист в тази музика, който ще донесе много красота, и със свиренето си и с присъствието си.

Вие казахте, бих искал да поканя всички, но обстоятелствата ни налагат залата да бъде пълна на 30 %. Как един толкова „широк“ творец преживява това, че го вкарва в рамка и му налагат процент публика? Имате ли усещането понякога, че живеем на 30 % от живота си?
– Да, това е едно пълно безумие. Хората не живеят на 30% от живота си и на 1 % даже не живеем от много време Аз лично се радвам на тези безумни катаклизми, даже бих затворил целия свят, и то не на 30% , а на нула. Мисля, че трябва да поживеем 10 години на нула, да си припомним истинските ценности, истинските приоритети и да започнем да живеем с мозъци като Шилер, като Шопенхауер, като Моцарт, като Бах, като Достоевски. Бих затворил всичко, бих затворил държавите, болниците и университетите. Бих радикализирал всичко, защото там където са 30 % , там са и 10%, там са и 50%. Една имитация на живот. Това, което бих искал да кажа, е че хората имитират живота от много време и преди тази пандемия, и по-скоро това днес ни напомня онази имитация, в която сме били и без това, но в доста по – краен вариант.

Отговорихте ми повече от убедително. Сложихте името си до това на един политик. Кажете ми защо решихте да изразите позиция така открито в подкрепа на кандидат – президента Румен Радев?
– Той ме покани лично, човешкото общуване с него беше нещо много естествено., нещо което аз много ценя. Считам, че България има нужда от сериозен човек начело. Вярвам, че това ще доведе до по-добро за България.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица