Свържи се с нас

Култура

НМО – Габрово с нова изложба в Европейските дни на наследството

Published

on

Националният музей на образованието се включи в 38-то издание на инициативата „Европейски дни на наследството“ с изложба „Приобщаване – европейски измерения на българската просветна традиция“. Тя бе открита на 18 септември като част от многообразната програма на Община Габрово за отбелязване на Дните, които имат за цел да популяризират богатството и многообразието на културното наследство. 

Изложбата се нарича „Приобщаване“, защото представените в нея личности, събития и процеси имат определящо значение за приобщаването на българите към Европа чрез развитието на просветната традиция и образованието през целия 19 век – ярък, динамичен и наситен със събития период; времето, когато развитието на българската просветна традиция най-ярко отразява духовното пробуждане и ориентацията към европейските ценности.

В 19 табла се проследяват етапите в развитието на българското просветно движение до Освобождението, акцентира се на стремежа към модерно образование на роден език. Приобщаването към европейските ценности е една от главните цели на българското Възраждане, чието начало поставя Паисий Хилендарски през 1762 г. с така необходимата за българите в този период „История славянобългарска”.

Постигането на национално светско образование е пътят към преодоляване на духовната изолация на страната ни. То е символ на умственото, културно и емоционално израстване на един народ, започнал да търси своето място сред европейските нации, а неговите духовни водачи – просветители, книжовници и учители – се обединяват от стремежа да опознаят, възприемат и овладеят постиженията на Ренесанса, Просвещението и Романтизма, да приближат и приобщят сънародниците си към идеите и постиженията на „просветена Европа“.

Изложбата извежда на преден план възрожденските дейци, които са носители на новото, на познанието и стават идеолози на националната кауза и европейската принадлежност – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Райно Попович, Емануил Васкидович, Христаки Павлович и Васил Априлов. Тя акцентира върху приноса и ролята на замогналата се емиграция за въвеждане на европейски модели в образованието като английския Бел-Ланкастърския метод, класно- урочната система.

През първата половина на  XIX век българи имат шанс да учат в Париж, Виена, Мюнхен, Флоренция, Пиза, Одеса и др. Те се превръщат в „мостът“  между българското общество и напредналата европейската култура – организират учебното дело по европейски образец, превеждат учебници, създават училищните кабинети.

Целият разказ за европеизацията през 19-ти век прелива в строителството на новата държава, защото голямото историческо предимство на едновековното Приобщаване е, че просветният елит, лидерите на обществото през Възраждането, подготвени в Европа и пренесли тук европейските постижения, са реалните строители на новата държава. Фотодокументалният разказ е обогатен с движими културни ценности от фонда на НМО, които допълват темата.

Показани са оригинални издания – образци на възрожденската учебна книжнина; снимки на студенти в Белгия, Франция, Австро-Унгария, Русия; дипломи; преводна книжнина; учебни помагала и други. В изложбената зала може да бъде видян късометражният филм „Просветни традиции и модерни времена“, който допълва темата за европейските измерения на духовните процеси през Възраждането.

Изложбата се представя за първи път и ще бъде отворена за посетители до 15 октомври 2021 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Международен панаир на занаятите в „Етър“-а

Published

on

На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.

От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.

Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.

Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:

  • Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
  • Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
  • Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
  • Йорданка Павлова – майстор килимар;
  • Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.

Изложби

  • „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
  • „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
  • „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.

Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.

На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.

На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.

Зареди още

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица