Култура
НМО – Габрово с нова изложба в Европейските дни на наследството

Националният музей на образованието се включи в 38-то издание на инициативата „Европейски дни на наследството“ с изложба „Приобщаване – европейски измерения на българската просветна традиция“. Тя бе открита на 18 септември като част от многообразната програма на Община Габрово за отбелязване на Дните, които имат за цел да популяризират богатството и многообразието на културното наследство.
Изложбата се нарича „Приобщаване“, защото представените в нея личности, събития и процеси имат определящо значение за приобщаването на българите към Европа чрез развитието на просветната традиция и образованието през целия 19 век – ярък, динамичен и наситен със събития период; времето, когато развитието на българската просветна традиция най-ярко отразява духовното пробуждане и ориентацията към европейските ценности.
В 19 табла се проследяват етапите в развитието на българското просветно движение до Освобождението, акцентира се на стремежа към модерно образование на роден език. Приобщаването към европейските ценности е една от главните цели на българското Възраждане, чието начало поставя Паисий Хилендарски през 1762 г. с така необходимата за българите в този период „История славянобългарска”.

Постигането на национално светско образование е пътят към преодоляване на духовната изолация на страната ни. То е символ на умственото, културно и емоционално израстване на един народ, започнал да търси своето място сред европейските нации, а неговите духовни водачи – просветители, книжовници и учители – се обединяват от стремежа да опознаят, възприемат и овладеят постиженията на Ренесанса, Просвещението и Романтизма, да приближат и приобщят сънародниците си към идеите и постиженията на „просветена Европа“.
Изложбата извежда на преден план възрожденските дейци, които са носители на новото, на познанието и стават идеолози на националната кауза и европейската принадлежност – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Райно Попович, Емануил Васкидович, Христаки Павлович и Васил Априлов. Тя акцентира върху приноса и ролята на замогналата се емиграция за въвеждане на европейски модели в образованието като английския Бел-Ланкастърския метод, класно- урочната система.
През първата половина на XIX век българи имат шанс да учат в Париж, Виена, Мюнхен, Флоренция, Пиза, Одеса и др. Те се превръщат в „мостът“ между българското общество и напредналата европейската култура – организират учебното дело по европейски образец, превеждат учебници, създават училищните кабинети.

Целият разказ за европеизацията през 19-ти век прелива в строителството на новата държава, защото голямото историческо предимство на едновековното Приобщаване е, че просветният елит, лидерите на обществото през Възраждането, подготвени в Европа и пренесли тук европейските постижения, са реалните строители на новата държава. Фотодокументалният разказ е обогатен с движими културни ценности от фонда на НМО, които допълват темата.
Показани са оригинални издания – образци на възрожденската учебна книжнина; снимки на студенти в Белгия, Франция, Австро-Унгария, Русия; дипломи; преводна книжнина; учебни помагала и други. В изложбената зала може да бъде видян късометражният филм „Просветни традиции и модерни времена“, който допълва темата за европейските измерения на духовните процеси през Възраждането.
Изложбата се представя за първи път и ще бъде отворена за посетители до 15 октомври 2021 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 4 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди един денОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 3 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право







