Свържи се с нас

Култура

„Портрет на Иван Коев“ е акцент на месеца в Галерията

Published

on

В рубриката „Акцент на месеца“ Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово среща своите посетители с творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ на художникът Борис Митов (11 януари 1891 – 6 юли 1963 г.), потомък на прочутата възрожденска фамилия Митови от Стара Загора. Негов баща е големият български живописец проф. Антон Митов, който е с изключителен принос за развитието на българското изобразително изкуство. Той е сред учредителите на първото сдружение на български художници – Дружеството за поддържане на изкуството в България, сред създателите на Държавното рисувателно училище /дн. Национална художествена академия/, издател и редактор на първото българско печатно издание за изкуство – „Изкуство“. Яростен защитник на академичния принцип в живописта Антон Митов е основен идеолог на „осъвременяването“ и „европеизацията“ на българското изкуство, в края на ХIХ -ти век. Неговият син Борис Митов проявява талант още като дете и го доказва до края на живота си. Творческата му естетика е изцяло повлияна от академизма и в това ясно прозира влиянието на неговият баща. Завършва висшето си образование в класа на проф. Иван Мърквичка – близък приятел и единомишленик на Антон Митов. През 1911 – 1914 година продължава образованието си в Академията за изящни изкуства в Париж, посещавайки курса на проф. Фернан Кормон, същият при който са учили Тулуз Лотрек, Ван Гог, Емил Бернар, Луи Анкетен. В ателието на проф. Кормон специализират още двама български художници – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. През Първата световна война до 1918 година е военен художник. През 1924 г. става преподавател по живопис в Академията, а през 1929 г. защитава професорска степен. Остава да преподава по рисуване и живопис до 1959 г. Под негово ръководство се оформят редица поколения млади художници. Негови студенти са и четиримата възпитаници на Априловската гимназия, станали известни в университетските среди като – „Габровската колония“ – Георги Дойнов, Драган Немцов, Дора Бонева и Христо Явашев.

Творчеството на Борис Митов се характеризира с реализъм на възприятието и висока артистичност на пластичното изпълнение. Рисува натюрморти, пейзажи, голо тяло, портрети. Художникът принадлежи към третото поколение творци на свободна България, които застъпват академизма в изкуството ни. През 20-те години на ХХ-ти век България и светът се отърсват от кошмара на Първата световна война. Опечаленият народ, преживял драмата от националното разделение и своята първа национална криза има нужда от красота…Има нужда от вяра и сила, за да се въздигне отново. Именно тук търси вдъхновение и Борис Митов. Пейзажи – отразяващи красивата ни природа, прекрасни натюрморти и нежност прозираща от голи тела, светлина и топъл колорит – това е живописта на Борис Митов. Душевна красота, достойнство и достолепие са психологическите характеристики на портретите на интелектуалци, спечелили му славата на най-добрият български портретист. Усвоеният като светоусещане академизъм му позволява да запази дистанция и деликатност по отношение на своите модели. Освен пластичните достойнства, това придава на творчеството му и ясна обществена позиция. 

Художественият метод, който го възпитава в отстраненост и праволинейност, му позволява да се съхрани, доколкото е възможно, в промените настъпили след девети септември 1944 г. От този момент нататък творчеството на Митов е в застой. Той не успява да се приспособи към новата естетика отричаща академизма и европейската култура. Наложеният „соцреализъм“ потиска творческите импулси на художника. Възпитанието и аристократизма му помагат да преживее културните различия с новата власт, от която е изпитвал страх. В интервю за „100 вести“ /№16, 8 март 1991 г./ Георги Дойнов разказва: „Спомням си един епизод. Тогава импресионистите бяха отречени. Някой беше донесъл репродукция на Ван Гог. Професор Митов, много педантичен и страхлив, се развика: „Махнете го това упадъчно изкуство! Ще ни изхвърлят всички от Академията!““

Неговите приятели и стари софиянци помнят изисканата външност, възпитанието и акуратността му, които трудно се вместват в политизираните и разрушени взаимоотношения от 50-те години на миналия век. Спомнят си вечерните му разходки по бул. „Цар Освободител“, който той иронично наричал – „Царя́“.

Остава в историята на българската живопис, като един от най-добрите ни портретисти. Борис Митов е единственият художник получил „привилегията“ да рисува Георги Димитров от натура. Всички останали портрети на вожда са правени от снимка.

Творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ изобразяваща достолепен мъж в премислена и леко театрална поза, подсказваща че моделът осъзнава позирането не само пред художника, но и пред времето може да бъде видяна до 10 август в Художествена галерия „Христо Цокев“.

Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица