Култура
„Портрет на Иван Коев“ е акцент на месеца в Галерията
В рубриката „Акцент на месеца“ Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово среща своите посетители с творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ на художникът Борис Митов (11 януари 1891 – 6 юли 1963 г.), потомък на прочутата възрожденска фамилия Митови от Стара Загора. Негов баща е големият български живописец проф. Антон Митов, който е с изключителен принос за развитието на българското изобразително изкуство. Той е сред учредителите на първото сдружение на български художници – Дружеството за поддържане на изкуството в България, сред създателите на Държавното рисувателно училище /дн. Национална художествена академия/, издател и редактор на първото българско печатно издание за изкуство – „Изкуство“. Яростен защитник на академичния принцип в живописта Антон Митов е основен идеолог на „осъвременяването“ и „европеизацията“ на българското изкуство, в края на ХIХ -ти век. Неговият син Борис Митов проявява талант още като дете и го доказва до края на живота си. Творческата му естетика е изцяло повлияна от академизма и в това ясно прозира влиянието на неговият баща. Завършва висшето си образование в класа на проф. Иван Мърквичка – близък приятел и единомишленик на Антон Митов. През 1911 – 1914 година продължава образованието си в Академията за изящни изкуства в Париж, посещавайки курса на проф. Фернан Кормон, същият при който са учили Тулуз Лотрек, Ван Гог, Емил Бернар, Луи Анкетен. В ателието на проф. Кормон специализират още двама български художници – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. През Първата световна война до 1918 година е военен художник. През 1924 г. става преподавател по живопис в Академията, а през 1929 г. защитава професорска степен. Остава да преподава по рисуване и живопис до 1959 г. Под негово ръководство се оформят редица поколения млади художници. Негови студенти са и четиримата възпитаници на Априловската гимназия, станали известни в университетските среди като – „Габровската колония“ – Георги Дойнов, Драган Немцов, Дора Бонева и Христо Явашев.
Творчеството на Борис Митов се характеризира с реализъм на възприятието и висока артистичност на пластичното изпълнение. Рисува натюрморти, пейзажи, голо тяло, портрети. Художникът принадлежи към третото поколение творци на свободна България, които застъпват академизма в изкуството ни. През 20-те години на ХХ-ти век България и светът се отърсват от кошмара на Първата световна война. Опечаленият народ, преживял драмата от националното разделение и своята първа национална криза има нужда от красота…Има нужда от вяра и сила, за да се въздигне отново. Именно тук търси вдъхновение и Борис Митов. Пейзажи – отразяващи красивата ни природа, прекрасни натюрморти и нежност прозираща от голи тела, светлина и топъл колорит – това е живописта на Борис Митов. Душевна красота, достойнство и достолепие са психологическите характеристики на портретите на интелектуалци, спечелили му славата на най-добрият български портретист. Усвоеният като светоусещане академизъм му позволява да запази дистанция и деликатност по отношение на своите модели. Освен пластичните достойнства, това придава на творчеството му и ясна обществена позиция.
Художественият метод, който го възпитава в отстраненост и праволинейност, му позволява да се съхрани, доколкото е възможно, в промените настъпили след девети септември 1944 г. От този момент нататък творчеството на Митов е в застой. Той не успява да се приспособи към новата естетика отричаща академизма и европейската култура. Наложеният „соцреализъм“ потиска творческите импулси на художника. Възпитанието и аристократизма му помагат да преживее културните различия с новата власт, от която е изпитвал страх. В интервю за „100 вести“ /№16, 8 март 1991 г./ Георги Дойнов разказва: „Спомням си един епизод. Тогава импресионистите бяха отречени. Някой беше донесъл репродукция на Ван Гог. Професор Митов, много педантичен и страхлив, се развика: „Махнете го това упадъчно изкуство! Ще ни изхвърлят всички от Академията!““
Неговите приятели и стари софиянци помнят изисканата външност, възпитанието и акуратността му, които трудно се вместват в политизираните и разрушени взаимоотношения от 50-те години на миналия век. Спомнят си вечерните му разходки по бул. „Цар Освободител“, който той иронично наричал – „Царя́“.
Остава в историята на българската живопис, като един от най-добрите ни портретисти. Борис Митов е единственият художник получил „привилегията“ да рисува Георги Димитров от натура. Всички останали портрети на вожда са правени от снимка.
Творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ изобразяваща достолепен мъж в премислена и леко театрална поза, подсказваща че моделът осъзнава позирането не само пред художника, но и пред времето може да бъде видяна до 10 август в Художествена галерия „Христо Цокев“.
Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Кримипреди 3 дниМоторист загина при катастрофа в Царева ливада
-
Икономикапреди 3 дниНавтех Груп откри офис в Габрово
-
Кримипреди 3 дниБелезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана
-
Кримипреди 4 дни„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“
-
Новинипреди 3 дниРотари – мисия за свят без детски паралич
-
Икономикапреди 4 дни„Социално предприемачество в действие“
-
Новинипреди 4 дниКметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей
-
Икономикапреди 3 дниДо 31 октомври се подават декларациите за дължими данъци











