Свържи се с нас

Култура

„Портрет на Иван Коев“ е акцент на месеца в Галерията

Published

on

В рубриката „Акцент на месеца“ Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово среща своите посетители с творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ на художникът Борис Митов (11 януари 1891 – 6 юли 1963 г.), потомък на прочутата възрожденска фамилия Митови от Стара Загора. Негов баща е големият български живописец проф. Антон Митов, който е с изключителен принос за развитието на българското изобразително изкуство. Той е сред учредителите на първото сдружение на български художници – Дружеството за поддържане на изкуството в България, сред създателите на Държавното рисувателно училище /дн. Национална художествена академия/, издател и редактор на първото българско печатно издание за изкуство – „Изкуство“. Яростен защитник на академичния принцип в живописта Антон Митов е основен идеолог на „осъвременяването“ и „европеизацията“ на българското изкуство, в края на ХIХ -ти век. Неговият син Борис Митов проявява талант още като дете и го доказва до края на живота си. Творческата му естетика е изцяло повлияна от академизма и в това ясно прозира влиянието на неговият баща. Завършва висшето си образование в класа на проф. Иван Мърквичка – близък приятел и единомишленик на Антон Митов. През 1911 – 1914 година продължава образованието си в Академията за изящни изкуства в Париж, посещавайки курса на проф. Фернан Кормон, същият при който са учили Тулуз Лотрек, Ван Гог, Емил Бернар, Луи Анкетен. В ателието на проф. Кормон специализират още двама български художници – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. През Първата световна война до 1918 година е военен художник. През 1924 г. става преподавател по живопис в Академията, а през 1929 г. защитава професорска степен. Остава да преподава по рисуване и живопис до 1959 г. Под негово ръководство се оформят редица поколения млади художници. Негови студенти са и четиримата възпитаници на Априловската гимназия, станали известни в университетските среди като – „Габровската колония“ – Георги Дойнов, Драган Немцов, Дора Бонева и Христо Явашев.

Творчеството на Борис Митов се характеризира с реализъм на възприятието и висока артистичност на пластичното изпълнение. Рисува натюрморти, пейзажи, голо тяло, портрети. Художникът принадлежи към третото поколение творци на свободна България, които застъпват академизма в изкуството ни. През 20-те години на ХХ-ти век България и светът се отърсват от кошмара на Първата световна война. Опечаленият народ, преживял драмата от националното разделение и своята първа национална криза има нужда от красота…Има нужда от вяра и сила, за да се въздигне отново. Именно тук търси вдъхновение и Борис Митов. Пейзажи – отразяващи красивата ни природа, прекрасни натюрморти и нежност прозираща от голи тела, светлина и топъл колорит – това е живописта на Борис Митов. Душевна красота, достойнство и достолепие са психологическите характеристики на портретите на интелектуалци, спечелили му славата на най-добрият български портретист. Усвоеният като светоусещане академизъм му позволява да запази дистанция и деликатност по отношение на своите модели. Освен пластичните достойнства, това придава на творчеството му и ясна обществена позиция. 

Художественият метод, който го възпитава в отстраненост и праволинейност, му позволява да се съхрани, доколкото е възможно, в промените настъпили след девети септември 1944 г. От този момент нататък творчеството на Митов е в застой. Той не успява да се приспособи към новата естетика отричаща академизма и европейската култура. Наложеният „соцреализъм“ потиска творческите импулси на художника. Възпитанието и аристократизма му помагат да преживее културните различия с новата власт, от която е изпитвал страх. В интервю за „100 вести“ /№16, 8 март 1991 г./ Георги Дойнов разказва: „Спомням си един епизод. Тогава импресионистите бяха отречени. Някой беше донесъл репродукция на Ван Гог. Професор Митов, много педантичен и страхлив, се развика: „Махнете го това упадъчно изкуство! Ще ни изхвърлят всички от Академията!““

Неговите приятели и стари софиянци помнят изисканата външност, възпитанието и акуратността му, които трудно се вместват в политизираните и разрушени взаимоотношения от 50-те години на миналия век. Спомнят си вечерните му разходки по бул. „Цар Освободител“, който той иронично наричал – „Царя́“.

Остава в историята на българската живопис, като един от най-добрите ни портретисти. Борис Митов е единственият художник получил „привилегията“ да рисува Георги Димитров от натура. Всички останали портрети на вожда са правени от снимка.

Творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ изобразяваща достолепен мъж в премислена и леко театрална поза, подсказваща че моделът осъзнава позирането не само пред художника, но и пред времето може да бъде видяна до 10 август в Художествена галерия „Христо Цокев“.

Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Култура

Гайдарското свирене, което завладя ЮНЕСКО, оживява в РЕМО „Етър“

Published

on

По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.

Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.

В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.

Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица