Култура
Занаятчиите не са просто търговци. Творци са!
„Добра среща, добри наплати“ – това събитие, което се проведe на 3 и 4 юли в музей „Етър“ край Габрово събра майстори, работещи с глина, кост, рог и камък. Важно е да се съхранят занаятите и го осъзнаваме, виждайки как се изработва ръчно един предмет, който може да ни служи в бита. Разбира си, много е атрактивно да си го купиш – у нас те не са й чак толкова скъпи. Можеш да видиш с очите си как е изработен. Майсторите не са просто търговци. Творци са. Грънчарите, например, които на 3 и 4 юли в музей „Етър“ са четирима – трима гостуващи и майсторът от етърската чаршия, имат свои коренно различни стилове. Всеки има грънчарско колело, всеки използва глина, всеки демонстрира уменията си пред публика и не се притеснява да разказва за живота, който го е довел до грънчарското колело. Крайният продукт, създаден от тях, обаче, е различен. Майсторите са вдъхновени от това, което правят. Никой не говори за занаята си като за „работа“. Той е и това, естествено, но в значителна степен е и осъзнато изкуство. Ако се спрем специално на грънчарите, те успяват да се издържат с продуктите на своя труд. Практикуват от дълго време и има на кого да предадат познанието си. Изделията им са като произведение на изкуството, а всъщност са за битова употреба. Представете си една наредена маса за вечеря. На човек му се иска да седне и да остане дълго, дори да не е гладен. Красотата, с която е обгърнат, го предразполага към това.

Грънчарката Десислава Владовска, която спечели Майсторската надпревара по грънчарство в едно от изданията на Международния панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“, разказва, че гостите й винаги остават дълго на трапезата. Съдовете, в които се сервира са създадени от нея, сготвила е вкусните ястия, при това с продукти от своята градина. „Бог е създал човека от кал и му е вдъхнал живот. Когато започнах да се занимавам с керамика, много се зарадвах. Не мога да вдъхна този живот, който Бог е дал на човека, но пък внасям празненство и настроение с моите изделия”, казва грънчарката.

Ивайло Господинов има съвсем различен стил от Десислава Владовска. И неговите съдове правят впечатление. Дълго е експериментирал, за да постигне точно този вид на чашите, чиниите, купите и другите предмети, които създава. Ивайло е грънчар от 20 години и не само се издържа от занаята си, но има и на кого да го предаде. Още щом човек види синьо-зелените нюанси, които грънчарят използва за предметите си, може да познае от ръката на кой майстор са създадени.
Надежда Христова е от Троян. Представя се като майстор керамик. Тя е и художник, а предметите, които изработва биха могли да се определят като арт. Когато започва да работи керамика има различна идея за предметите си, но както сама казва: „Пазарът ме насочи“. Керамичните съдове, които Надежда Христова създава са в преобладаващо червен цвят или негови нюанси. Привличат погледите от далеч и могат да служат както за украса на дома, така и за ежедневна употреба. Красиво, практично и полезно.

Етърският майстор грънчар Веселин Дамянов е известен на хиляди българи с характерните предмети, които изработва. В работилницата му на чаршията в музея може да се види габровската керамика, характерна със своята ведра украса. Грънчарите, които работят тук са двама – Веселин Дамянов и Таня Станева. Това е и едно от най-любимите места за посетителите – и на възрастните, и на децата. За всекиго има по нещо.

Две години и половина по-късно Иван Симеонов – победителят в Младежката секция от майсторската надпревара по време на Международния панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“, изглежда по-осъзнат и по-зрял. Убеждението му, че работата с камък е неговото професионално призвание е също толкова силно, колкото и през 2018 г. На събитието „Добра среща, добри наплати“ Иван Симеонов представя и скулптура и предмети за бита. Изваяните под длетото му бюстове и лица определено са изкуство. Интересното е, че и мивките, пепелниците, шохавете и поставките за вино не им отстъпват по-качество.

Живко Петров се занимава с миниатюрна резба. Използва дърво, метал и кост, върху които резбова символи, животни и хора. Майсторът, който живее в Трявна е на възраст, когато има желание да предаде занаята си, но не успява да намери младежи с достатъчно търпение, желание и постоянство. „Занаятът умира с мен“, опасява се Живко Петров, но не се отказва да търси наследник. Самият той е възпитаник на проф. Антон Дончев и го смята за най-добрия резбар в България. Въпреки това, години са му били нужни, за да изгради уменията си. Като младеж попада в Рилския манастир, вижда кръст на слепия монах Рафаил и това е мигът на неговото решение да стане резбар. Този занаят, особено миниатюрната резба, не може да съществува в пазарни условия, необходимо е да има защита и стимулиране на уменията на този тип майстори, убеден е Живко Петров.
Тодор Иванов изработва бижута от рогове на животни. Пътят му към утвърждаване на това изкуство, като професионално занимание се сблъсква с известно неразбиране, но все пак успява да убеди комисията за издаване на майсторски свидетелства, че си заслужава да го подкрепи. „Никъде по света рог не се работи така, както при нас. Пловдивската школа – нека да я наречем Българската школа, прави предмети тип мозайка. Нямат нищо общо нито с индийската, нито с виетнамската, нито с китайската традиция“. Пазар за продукцията има, у нас практикуват по-малко от 10 майстори. Тодор Иванов е един от тях.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 6 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 4 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 5 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 4 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 5 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 4 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди един денПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Културапреди един ден„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща







