Свържи се с нас

Култура

Занаятчиите не са просто търговци. Творци са!

Published

on

„Добра среща, добри наплати“ – това събитие, което се проведe на 3 и 4 юли в музей „Етър“ край Габрово събра майстори, работещи с глина, кост, рог и камък. Важно е да се съхранят занаятите и го осъзнаваме, виждайки как се изработва ръчно един предмет, който може да ни служи в бита. Разбира си, много е атрактивно да си го купиш – у нас те не са й чак толкова скъпи. Можеш да видиш с очите си как е изработен. Майсторите не са просто търговци. Творци са. Грънчарите, например, които на 3 и 4 юли в музей „Етър“ са четирима – трима гостуващи и майсторът от етърската чаршия, имат свои коренно различни стилове. Всеки има грънчарско колело, всеки използва глина, всеки демонстрира уменията си пред публика и не се притеснява да разказва за живота, който го е довел до грънчарското колело. Крайният продукт, създаден от тях, обаче, е различен. Майсторите са вдъхновени от това, което правят. Никой не говори за занаята си като за „работа“. Той е и това, естествено, но в значителна степен е и осъзнато изкуство. Ако се спрем специално на грънчарите, те успяват да се издържат с продуктите на своя труд. Практикуват от дълго време и има на кого да предадат познанието си. Изделията им са като произведение на изкуството, а всъщност са за битова употреба. Представете си една наредена маса за вечеря. На човек му се иска да седне и да остане дълго, дори да не е гладен. Красотата, с която е обгърнат, го предразполага към това.

Грънчарката Десислава Владовска, която спечели Майсторската надпревара по грънчарство в едно от изданията на Международния панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“, разказва, че гостите й винаги остават дълго на трапезата. Съдовете, в които се сервира са създадени от нея, сготвила е вкусните ястия, при това с продукти от своята градина. „Бог е създал човека от кал и му е вдъхнал живот. Когато започнах да се занимавам с керамика, много се зарадвах. Не мога да вдъхна този живот, който Бог е дал на човека, но пък внасям празненство и настроение с моите изделия”, казва грънчарката.

Ивайло Господинов има съвсем различен стил от Десислава Владовска. И неговите съдове правят впечатление. Дълго е експериментирал, за да постигне точно този вид на чашите, чиниите, купите и другите предмети, които създава. Ивайло е грънчар от 20 години и не само се издържа от занаята си, но има и на кого да го предаде. Още щом човек види синьо-зелените нюанси, които грънчарят използва за предметите си, може да познае от ръката на кой майстор са създадени.

Надежда Христова е от Троян. Представя се като майстор керамик. Тя е и художник, а предметите, които изработва биха могли да се определят като арт. Когато започва да работи керамика има различна идея за предметите си, но както сама казва: „Пазарът ме насочи“. Керамичните съдове, които Надежда Христова създава са в преобладаващо червен цвят или негови нюанси. Привличат погледите от далеч и могат да служат както за украса на дома, така и за ежедневна употреба. Красиво, практично и полезно.

Етърският майстор грънчар Веселин Дамянов е известен на хиляди българи с характерните предмети, които изработва. В работилницата му на чаршията в музея може да се види габровската керамика, характерна със своята ведра украса. Грънчарите, които работят тук са двама – Веселин Дамянов и Таня Станева. Това е и едно от най-любимите места за посетителите – и на възрастните, и на децата. За всекиго има по нещо.

Две години и половина по-късно Иван Симеонов – победителят в Младежката секция от майсторската надпревара по време на Международния панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“, изглежда по-осъзнат и по-зрял. Убеждението му, че работата с камък е неговото професионално призвание е също толкова силно, колкото и през 2018 г. На събитието „Добра среща, добри наплати“ Иван Симеонов представя и скулптура и предмети за бита. Изваяните под длетото му бюстове и лица определено са изкуство. Интересното е, че и мивките, пепелниците, шохавете и поставките за вино не им отстъпват по-качество.

Живко Петров се занимава с миниатюрна резба. Използва дърво, метал и кост, върху които резбова символи, животни и хора. Майсторът, който живее в Трявна е на възраст, когато има желание да предаде занаята си, но не успява да намери младежи с достатъчно търпение, желание и постоянство. „Занаятът умира с мен“, опасява се Живко Петров, но не се отказва да търси наследник. Самият той е възпитаник на проф. Антон Дончев и го смята за най-добрия резбар в България. Въпреки това, години са му били нужни, за да изгради уменията си. Като младеж попада в Рилския манастир, вижда кръст на слепия монах Рафаил и това е мигът на неговото решение да стане резбар. Този занаят, особено миниатюрната резба, не може да съществува в пазарни условия, необходимо е да има защита и стимулиране на уменията на този тип майстори, убеден е Живко Петров.

Тодор Иванов изработва бижута от рогове на животни. Пътят му към утвърждаване на това изкуство, като професионално занимание се сблъсква с известно неразбиране, но все пак успява да убеди комисията за издаване на майсторски свидетелства, че си заслужава да го подкрепи. „Никъде по света рог не се работи така, както при нас. Пловдивската школа – нека да я наречем Българската школа, прави предмети тип мозайка. Нямат нищо общо нито с индийската, нито с виетнамската, нито с китайската традиция“. Пазар за продукцията има, у нас практикуват по-малко от 10 майстори. Тодор Иванов е един от тях.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица