Свържи се с нас

Култура

Занаятчиите не са просто търговци. Творци са!

Published

on

„Добра среща, добри наплати“ – това събитие, което се проведe на 3 и 4 юли в музей „Етър“ край Габрово събра майстори, работещи с глина, кост, рог и камък. Важно е да се съхранят занаятите и го осъзнаваме, виждайки как се изработва ръчно един предмет, който може да ни служи в бита. Разбира си, много е атрактивно да си го купиш – у нас те не са й чак толкова скъпи. Можеш да видиш с очите си как е изработен. Майсторите не са просто търговци. Творци са. Грънчарите, например, които на 3 и 4 юли в музей „Етър“ са четирима – трима гостуващи и майсторът от етърската чаршия, имат свои коренно различни стилове. Всеки има грънчарско колело, всеки използва глина, всеки демонстрира уменията си пред публика и не се притеснява да разказва за живота, който го е довел до грънчарското колело. Крайният продукт, създаден от тях, обаче, е различен. Майсторите са вдъхновени от това, което правят. Никой не говори за занаята си като за „работа“. Той е и това, естествено, но в значителна степен е и осъзнато изкуство. Ако се спрем специално на грънчарите, те успяват да се издържат с продуктите на своя труд. Практикуват от дълго време и има на кого да предадат познанието си. Изделията им са като произведение на изкуството, а всъщност са за битова употреба. Представете си една наредена маса за вечеря. На човек му се иска да седне и да остане дълго, дори да не е гладен. Красотата, с която е обгърнат, го предразполага към това.

Грънчарката Десислава Владовска, която спечели Майсторската надпревара по грънчарство в едно от изданията на Международния панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“, разказва, че гостите й винаги остават дълго на трапезата. Съдовете, в които се сервира са създадени от нея, сготвила е вкусните ястия, при това с продукти от своята градина. „Бог е създал човека от кал и му е вдъхнал живот. Когато започнах да се занимавам с керамика, много се зарадвах. Не мога да вдъхна този живот, който Бог е дал на човека, но пък внасям празненство и настроение с моите изделия”, казва грънчарката.

Ивайло Господинов има съвсем различен стил от Десислава Владовска. И неговите съдове правят впечатление. Дълго е експериментирал, за да постигне точно този вид на чашите, чиниите, купите и другите предмети, които създава. Ивайло е грънчар от 20 години и не само се издържа от занаята си, но има и на кого да го предаде. Още щом човек види синьо-зелените нюанси, които грънчарят използва за предметите си, може да познае от ръката на кой майстор са създадени.

Надежда Христова е от Троян. Представя се като майстор керамик. Тя е и художник, а предметите, които изработва биха могли да се определят като арт. Когато започва да работи керамика има различна идея за предметите си, но както сама казва: „Пазарът ме насочи“. Керамичните съдове, които Надежда Христова създава са в преобладаващо червен цвят или негови нюанси. Привличат погледите от далеч и могат да служат както за украса на дома, така и за ежедневна употреба. Красиво, практично и полезно.

Етърският майстор грънчар Веселин Дамянов е известен на хиляди българи с характерните предмети, които изработва. В работилницата му на чаршията в музея може да се види габровската керамика, характерна със своята ведра украса. Грънчарите, които работят тук са двама – Веселин Дамянов и Таня Станева. Това е и едно от най-любимите места за посетителите – и на възрастните, и на децата. За всекиго има по нещо.

Две години и половина по-късно Иван Симеонов – победителят в Младежката секция от майсторската надпревара по време на Международния панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“, изглежда по-осъзнат и по-зрял. Убеждението му, че работата с камък е неговото професионално призвание е също толкова силно, колкото и през 2018 г. На събитието „Добра среща, добри наплати“ Иван Симеонов представя и скулптура и предмети за бита. Изваяните под длетото му бюстове и лица определено са изкуство. Интересното е, че и мивките, пепелниците, шохавете и поставките за вино не им отстъпват по-качество.

Живко Петров се занимава с миниатюрна резба. Използва дърво, метал и кост, върху които резбова символи, животни и хора. Майсторът, който живее в Трявна е на възраст, когато има желание да предаде занаята си, но не успява да намери младежи с достатъчно търпение, желание и постоянство. „Занаятът умира с мен“, опасява се Живко Петров, но не се отказва да търси наследник. Самият той е възпитаник на проф. Антон Дончев и го смята за най-добрия резбар в България. Въпреки това, години са му били нужни, за да изгради уменията си. Като младеж попада в Рилския манастир, вижда кръст на слепия монах Рафаил и това е мигът на неговото решение да стане резбар. Този занаят, особено миниатюрната резба, не може да съществува в пазарни условия, необходимо е да има защита и стимулиране на уменията на този тип майстори, убеден е Живко Петров.

Тодор Иванов изработва бижута от рогове на животни. Пътят му към утвърждаване на това изкуство, като професионално занимание се сблъсква с известно неразбиране, но все пак успява да убеди комисията за издаване на майсторски свидетелства, че си заслужава да го подкрепи. „Никъде по света рог не се работи така, както при нас. Пловдивската школа – нека да я наречем Българската школа, прави предмети тип мозайка. Нямат нищо общо нито с индийската, нито с виетнамската, нито с китайската традиция“. Пазар за продукцията има, у нас практикуват по-малко от 10 майстори. Тодор Иванов е един от тях.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Наши формации представиха България и Европа на фестивал на остров Бали

Published

on

Buleleng International Rhythm Festival 2026, Бали. Азия събра най-добрите си — Филипини, Южна Корея, Тайланд, Индонезия, Тайван, Индия.

Европа изпрати само един отговор. „Дряновска магия“. „Хопни ми, тропни ми“. Трио „Звън“.

Три формации от Дряново и Севлиево се качиха на сцената не само като посланици на България, а като единственото европейско присъствие на фестивала.

Донесоха нестинарство, хоро и шевици. Взеха със себе си овации и публика, която затанцува.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново издава фототипна книга за героичната отбрана на Дряновския манастир

Published

on

Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.

Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.

В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.

Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.

Зареди още

Култура

Проф. Светла Димитрова е избрана за втори мандат начело ИКОМ – България

Published

on

Българският национален комитет на ИКОМ играе активна роля в музейния сектор през 2025 г., стана ясно от отчета на организацията, направен по време на годишното отчетно-изборно събрание. Членовете на организацията избраха за втори мандат досегашния председател проф. д-р Светла Димитрова, зам.-председатели са д-р Аксиния Бутева и Елка Пенкова, секретар е Калин Тодоров, а членове Александър Вълчев, Петър Стефанов и Теодор Йорданов.

През 2025 г. дейността на Българския национален комитет на International Council of Museums (ИКОМ) е насочена към укрепване на професионалната общност на музейните специалисти, разширяване на международните контакти и участие в ключови дискусии, свързани с развитието на музейния сектор и опазването на културното наследство. Организацията продължава да утвърждава ролята си като експертна платформа, която свързва българските музеи с международните процеси в областта на музеологията.

През годината управителните органи на организацията провеждат серия заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани с нормативната рамка на музейната дейност, експертни становища до държавни институции и участието на комитета в национални инициативи, засягащи културното наследство. Особено внимание е отделено на синхронизирането на учредителния акт на организацията с устава на международната структура на ИКОМ.

Съществена стъпка в развитието на организацията е приемането на статут за годишните награди на Българския национален комитет на ИКОМ. Те имат за цел да отличават най- добрите музейни практики и научни изследвания в областта на музеологията и по този начин да стимулират професионалното развитие на музейните специалисти.

На специална церемония след края на годишното събрание бяха връчени три награди. Наградата на журито в категория „Принос в музейната дейност“ бе присъдена на Любомир Мерджанов, уредник и завеждащ фонд „Античност“ в Регионален археологически музей – Пловдив.

За активна с широк обществен обхват работа в сферата на комуникацията и популяризирането на музейната дейност бе награден Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“ на РЕМО „Етър“. Наградата за професионален авторитет, значим институционален принос и участие в експозиционни и проектни дейности бе връчена на Валентина Танева, зам.-директор на Регионален исторически музей – Пазарджик.

Към края на 2025 г. в организацията членуват 177 души – с около 30 повече в сравнение с предходната година. Това показва засилен интерес към дейността на комитета и неговата роля като професионална платформа за обмен на идеи и опит между музейните специалисти.

Сред основните професионални инициативи през годината е работата по проекта „Истории за откраднатото минало“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към проблемите на незаконния трафик на културни ценности и към повишаване на обществената чувствителност по темата за опазването на културното наследство.

Експертната дейност на организацията включва и консултации към структури на Министерство на вътрешните работи на България във връзка с издирването на културни ценности и участието в международен проект на INTERPOL за онлайн наблюдение и идентифициране на предмети с потенциален незаконен произход.

В рамките на международното професионално сътрудничество представители на комитета участват и в дейността на новосъздадения технически комитет към International Organization for Standardization (ISO), посветен на опазването на културното наследство. На срещи на експерти се обсъждат нови стандарти за превантивна консервация, класификация на уврежданията при различни материали и мерки за защита на музейните колекции при природни бедствия и пожари.

Българският национален комитет на ИКОМ продължава активното си участие в международните структури на организацията. Представители на комитета се включват в заседанията на Консултативния съвет на ИКОМ, както и в Генералната конференция на организацията, проведена през ноември в Дубай.

Темата на форума – „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“ – поставя акцент върху ролята на нематериалното културно наследство, младежкото участие и интегрирането на новите технологии в музейната дейност. В рамките на конференцията са обсъдени нови подходи за ангажиране на публиките, както и възможности за използване на дигиталните технологии при съхраняването и представянето на културното наследство.

Дейността на Българския национален комитет на ИКОМ през 2025 г. показва стремеж към по-активно участие на българските музейни специалисти в международните професионални процеси. Чрез експертни инициативи, проекти и участие в международни форуми организацията продължава да работи за укрепване на професионалната общност и за утвърждаване на ролята на музеите като важни институции за опазване и интерпретация на културното наследство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица