Култура
Занаятчиите не са просто търговци. Творци са!
„Добра среща, добри наплати“ – това събитие, което се проведe на 3 и 4 юли в музей „Етър“ край Габрово събра майстори, работещи с глина, кост, рог и камък. Важно е да се съхранят занаятите и го осъзнаваме, виждайки как се изработва ръчно един предмет, който може да ни служи в бита. Разбира си, много е атрактивно да си го купиш – у нас те не са й чак толкова скъпи. Можеш да видиш с очите си как е изработен. Майсторите не са просто търговци. Творци са. Грънчарите, например, които на 3 и 4 юли в музей „Етър“ са четирима – трима гостуващи и майсторът от етърската чаршия, имат свои коренно различни стилове. Всеки има грънчарско колело, всеки използва глина, всеки демонстрира уменията си пред публика и не се притеснява да разказва за живота, който го е довел до грънчарското колело. Крайният продукт, създаден от тях, обаче, е различен. Майсторите са вдъхновени от това, което правят. Никой не говори за занаята си като за „работа“. Той е и това, естествено, но в значителна степен е и осъзнато изкуство. Ако се спрем специално на грънчарите, те успяват да се издържат с продуктите на своя труд. Практикуват от дълго време и има на кого да предадат познанието си. Изделията им са като произведение на изкуството, а всъщност са за битова употреба. Представете си една наредена маса за вечеря. На човек му се иска да седне и да остане дълго, дори да не е гладен. Красотата, с която е обгърнат, го предразполага към това.

Грънчарката Десислава Владовска, която спечели Майсторската надпревара по грънчарство в едно от изданията на Международния панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“, разказва, че гостите й винаги остават дълго на трапезата. Съдовете, в които се сервира са създадени от нея, сготвила е вкусните ястия, при това с продукти от своята градина. „Бог е създал човека от кал и му е вдъхнал живот. Когато започнах да се занимавам с керамика, много се зарадвах. Не мога да вдъхна този живот, който Бог е дал на човека, но пък внасям празненство и настроение с моите изделия”, казва грънчарката.

Ивайло Господинов има съвсем различен стил от Десислава Владовска. И неговите съдове правят впечатление. Дълго е експериментирал, за да постигне точно този вид на чашите, чиниите, купите и другите предмети, които създава. Ивайло е грънчар от 20 години и не само се издържа от занаята си, но има и на кого да го предаде. Още щом човек види синьо-зелените нюанси, които грънчарят използва за предметите си, може да познае от ръката на кой майстор са създадени.
Надежда Христова е от Троян. Представя се като майстор керамик. Тя е и художник, а предметите, които изработва биха могли да се определят като арт. Когато започва да работи керамика има различна идея за предметите си, но както сама казва: „Пазарът ме насочи“. Керамичните съдове, които Надежда Христова създава са в преобладаващо червен цвят или негови нюанси. Привличат погледите от далеч и могат да служат както за украса на дома, така и за ежедневна употреба. Красиво, практично и полезно.

Етърският майстор грънчар Веселин Дамянов е известен на хиляди българи с характерните предмети, които изработва. В работилницата му на чаршията в музея може да се види габровската керамика, характерна със своята ведра украса. Грънчарите, които работят тук са двама – Веселин Дамянов и Таня Станева. Това е и едно от най-любимите места за посетителите – и на възрастните, и на децата. За всекиго има по нещо.

Две години и половина по-късно Иван Симеонов – победителят в Младежката секция от майсторската надпревара по време на Международния панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“, изглежда по-осъзнат и по-зрял. Убеждението му, че работата с камък е неговото професионално призвание е също толкова силно, колкото и през 2018 г. На събитието „Добра среща, добри наплати“ Иван Симеонов представя и скулптура и предмети за бита. Изваяните под длетото му бюстове и лица определено са изкуство. Интересното е, че и мивките, пепелниците, шохавете и поставките за вино не им отстъпват по-качество.

Живко Петров се занимава с миниатюрна резба. Използва дърво, метал и кост, върху които резбова символи, животни и хора. Майсторът, който живее в Трявна е на възраст, когато има желание да предаде занаята си, но не успява да намери младежи с достатъчно търпение, желание и постоянство. „Занаятът умира с мен“, опасява се Живко Петров, но не се отказва да търси наследник. Самият той е възпитаник на проф. Антон Дончев и го смята за най-добрия резбар в България. Въпреки това, години са му били нужни, за да изгради уменията си. Като младеж попада в Рилския манастир, вижда кръст на слепия монах Рафаил и това е мигът на неговото решение да стане резбар. Този занаят, особено миниатюрната резба, не може да съществува в пазарни условия, необходимо е да има защита и стимулиране на уменията на този тип майстори, убеден е Живко Петров.
Тодор Иванов изработва бижута от рогове на животни. Пътят му към утвърждаване на това изкуство, като професионално занимание се сблъсква с известно неразбиране, но все пак успява да убеди комисията за издаване на майсторски свидетелства, че си заслужава да го подкрепи. „Никъде по света рог не се работи така, както при нас. Пловдивската школа – нека да я наречем Българската школа, прави предмети тип мозайка. Нямат нищо общо нито с индийската, нито с виетнамската, нито с китайската традиция“. Пазар за продукцията има, у нас практикуват по-малко от 10 майстори. Тодор Иванов е един от тях.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Преди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните

Паметникът, край който са преминавали ежедневно поколения габровци, пред бившата Консултативна поликлиника, е открит точно преди 100 години, на 22 ноември 1925 г. (в някои източници се посочва датата 25 ноем.). Той е издигнат със средства на Дружество „Инвалид“ – Габрово. В устава на Дружеството, запазен в Държавен архив – Габрово четем:
„Дружество „Инвалид“ има за цел: да подпомага материално и морално своите членове; … да се грижи за настаняване безработните из средата на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите членове на дружеството на подходяща работа, а децата в училища, пансиони и др. подобни;.. да участвува във всички благотворителни обществени прояви и в манифестации, които имат за цел манифестиране култа към родните герои..“
Габровското дружество отива отвъд манифестирането на култ, почит и др. подобни действия към падналите герои, като успява да финансира изграждането на един много въздействащ паметник в тяхна чест. Средствата на организацията се събират от встъпителен и ежемесечен членски внос, доброволни пожертвования, лихви от капитали и др.
На свое заседание Габровско градско общинско управление с протокол № 21 от 27 юли 1925 г. взема решение, с което уважава постъпилата молба на Дружеството и приема да му се предостави място в м. „Падало“ (днес част от Габрово) за изграждане на паметник за загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.
Паметникът е изразителен в художествено отношение и е първия паметник с барелефи, издигнат в Габрово. Изработен е от бял врачански камък. Надписът му гласи: „На скъпите другари, паднали в войните за обединението на българското племе 1912-1913 и 15-18 г.“. Барелефите представляват следните три сцени: Първата на гроба на убит войник плачат баща, майка и дете; на втората – вдовица плаче с рожбата си. В третата сцена са представени двама инвалиди с липсващи крайници. Негов автор е проф. Марин Василев. Той е един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, заедно с Жеко Спиридонов и Борис Шатц. Той е един от първите българи след Освобождението, с академично образование, след като завършва Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен. Автор е на паметници на редица забележителни българи. По изпълнението на паметника работи и габровския скулптор Иван Начев.
От запазените статии на краеведа Илия Габровски научаваме, че инициатор за издигане на паметника е габровския учител Христо Аврамов. Пак според Габровски, на откриването му, в присъствието на политика и бъдещ министър-председател Андрей Ляпчев, учителя Аврамов казва: „Нашият войник достойно изпълни патриотичния си дълг към родината по кървавите бранни поля, но нашите дипломати я проиграха на зелената маса“. Представените снимки и информация се съхраняват във фондове от личен и учрежденски произход в Държавен архив – Габрово.
Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Регионалната библиотека с подарък към четящите хора в Габрово

По повод Националния ден на четенето Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” прави подарък на четящите хора в Габрово – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 21 ноември (петък) 2025 година.
От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 21 ноември 2025 година.
Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 лв. също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.
При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.
Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 21 ноември 2025 г. Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 17.30 ч. на 21 ноември 2025 година.


Култура
РЕМО „Етър“ представи България на престижен форум в Словения

Словенската столица Любляна се превърна в средище на идеи, иновации и вдъхновение. Там се проведе колоквиумът „Интерактивни изложби и дигитално куриране на нематериално културно наследство в музеите“, организиран от Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа (София) и фондация „Форум за славянски култури“.
Събитието събра представители на музеи и културни институции от Сърбия, Словения, Хърватия, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, България и Република Северна Македония – хора, обединени от общата мисия да съхраняват духа на миналото чрез средствата на бъдещето. Модератор на събитието бе д-р Мирена Станева – експерт в Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

„Във времето на дигитална трансформация, нашата отговорност е не само да съхраняваме нематериалното културно наследство, но и да го превърнем в живо преживяване, достъпно, ангажиращо и свързано с общностите, които го създават. В този процес музеите надскачат традиционната си роля и от пазители на артефакти се превръщат в пространства за диалог и социализация, където нематериалното културно наследство може да бъде разказано и съприживяно.“, коментира д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, която заедно с д- р Андрея Рихтер, директор на Фондация фондация „Форум за славянски култури“, откри събитието.

Сред впечатляващите презентации бе тази на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, подготвена от директора проф. д-р Светла Димитрова и Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“, който я представи пред международната аудитория.
Презентацията предизвика жив интерес сред участниците, които задаваха въпроси и споделяха впечатления от показания културен продукт. „Бих определил музей „Етър“ като добре представящ се по отношение на използването на съвременни технологии. В последната част от презентацията представих проекта „Дигитални близнаци“, който бе приет съвсем естествено на фона на останалите традиционни форми на представяне на нематериалното културно наследство“, сподели след събитието Тихомир Църов.

Когато занаятите оживяват чрез екрана Примерите, показани по време на колоквиума, доказаха, че новите технологии вече са неразделна част от културното представяне. Все по-често музеите използват виртуална реалност (VR), допълнена реалност (AR), 3D моделиране и сканиране, интерактивни екрани, холограми и онлайн виртуални турове.
Тези средства не само съхраняват знанието, но и го правят достъпно, емоционално и преживяемо – за хора от всички възрасти и точки на света.
Партньорството между фондация „Форум за славянски култури“ и Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа започва през 2024 г. – с церемонията по връчването на наградите „Жива“, която се проведе именно в музей „Етър“ в Габрово.

Тазгодишният колоквиум в Любляна надгради това сътрудничество, като предостави пространство за обмен на знания между музейни специалисти, дигитални куратори и експерти по нематериално културно наследство. Програмата акцентира върху интерактивните изложби, дигиталното разказване на истории и използването на изкуствен интелект, добавена и виртуална реалност в музейната практика.
Събитието имаше една ясна мисия – да насърчи обмена на опит и добри практики между културните институции в славянския и Югоизточноевропейския регион, като изследва как музеите съчетават традицията и иновацията в дигиталната епоха. В Любляна този диалог оживя – между държави, между поколения и между светове, в които занаятите от миналото срещат технологиите на бъдещето.


-
Кримипреди един денЗадържаха рецидивист, обирал гаражи, мази и коли в Габрово
-
Кримипреди 6 дниХванаха мъж с над половин кило марихуана
-
Икономикапреди 7 дниБез опашки по бензиностанциите на „Лукойл“ в Габрово
-
Новинипреди 6 дниГаброво застава зад благотворителна кауза за деца със специални потребности
-
Културапреди 7 дниБиблиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова
-
Кримипреди 3 дниГабровската пътна полиция за поредна година е №1 в страната!
-
Новинипреди 6 дниДетската площадка зад Библиотеката в Габрово ще бъде обновена
-
Икономикапреди 5 дни„Интер Пауър“ изгради фотоволтаична централа върху сграда на ОПТ – Габрово













