Свържи се с нас

Култура

Как съвременните хора да си представят условията, при които се ражда музей „Етър“?

Published

on

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ започна кампания за събиране на артефакти от времето на социализма. Това предизвика известна полемика. Хора, които не са специалисти, но са загрижени за съхраняването на облика на създадената от Лазар Донков институция, заявиха, че според тях този тип предмети не са удачни за представяне в музей, какъвто е „Етър“.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

От друга страна изложбата „Техниката около нас от времето на народната власт“, която е на Националния политехнически музей, продължава да провокира интереса на посетителите в РЕМО „Етър“.

Дали ще бъдат показвани в изложби дарените предмети от социалистическия период и как ще става това, е въпрос за специалистите. Фондовете на един етнографски музей, какъвто е „Етър“, не бива да остават без артефакти от бита на населението през различните епохи. Впрочем, от десетилетия посетителите на музей „Етър“ имат възможността да видят предмети от времето на социализма, които са представени в експозиция.

Кабинетът на Лазар Донков, разположен на втория етаж на една от къщите по етърската чаршия, е точно това. В него може да се види телефон от онзи период, бюро, мастилница, печка, характерната дървена закачалка, радиограмофон. Не е ли интересно в какви съдове е сервирана вечерята в семейството на Лазар Донков и на другите създатели на музея? А с какъв превоз са стигали до работното си място? Как са били облечени? В какви съдове са носели храната си? Каква е била тази храна? От кого даден майстор през 70-те години на миналия век е усвоил занаята си? Какво от бита му е различното в сравнение с бита на неговия учител по занаят? Нали старите все говорят на младите колко по-трудно е било „едно време“? Вярно ли е това или са просто думи, които всеки напреднал в годините човек е склонен да изрече? Как да го разберем, освен като сравним предметите от бита и начина на живот на различните поколения? Как съвременните хора да си представят условията, при които се ражда музей „Етър“? Верният отговор на този въпрос е в събирането, съхраняването и подходящото представяне пред публика на артефакти и техните истории. Разбира се и такива, които са от времето на социализма. Тяхната история все още има кой да разкаже.

Ако имате предмети от този период и не са ви необходими, може да ги предложите като дарение на музей „Етър“. Това не е нова тенденция за музей „Етър“. На практика много от написаното от научните специалисти на институцията се базира на срещи, правени с хора от това време. Да вземем една рецепта, която някой уредник е съхранил от разказ на възрастна жена през периода на тъй наречения развит социализъм. Тя е научила рецептата в семейството си – десетилетия преди това. Приготвя ястието, точно както нейната баба го е правила в края на XIXвек. Посудата обаче е различна. Нима само рецептата може да се съхрани? Защо да не бъдат запазени и съдовете, в които е готвено и сервирано? Ако въпросната жена все още не е изхвърлила тиганите, гърнетата и делвите на баба си и е склонна да се раздели със своите, които са по-съвременни, не би ли било интересно всички да влязат в музейния фонд? Така някой ден в изложба може да се проследи как различни поколения са приготвяли едно и също ястие и да се разкаже за промяната в бита на хората. А такъв разказ е с чисто етнографски характер.

В Регионален исторически музей – Русе предмети от времето на социализма се събират отдавна. Директорът проф. д-р Николай Ненов е специалист по музеология, етнология и фолклористика. Той потвърждава факта, че чрез историята на предметите, може да се разкаже цял един период. „Етнографията нито започва, нито свършва с нас. Тя е като живота.“, казва проф. д-р Николай Ненов. „Етнографията от XIX век съдържа предмети, които са непознати в нашето всекидневие. Етнографията от четири-пет века по-рано съдържа съвсем различни предмети. Съвсем нормално е етнографията от XX век и от XXI век да е различна. Предметите, които са в музеите, имат особено важно значение, когато са с история. По този начин, чрез един артефакт може да се обясни цял период. Затова колекционирането на предмети от различни периоди е истинското, неподправено свидетелство за времето и мястото.

Ако говорим за предмети от времето на социализма, за някой те са познати, но да друг могат да бъдат неизвестни. Вземаме два артефакта, използвани в бита на хората от двете страни на Желязната завеса и си казваме: „Какво пък толкова? Само дизайна на този, който е произведен в социалистическа държава е по-лош.“. Но от там насетне следва историята на този предмет. Един миксер, например, най-вероятно е взет с връзки. Тогава за по-младите поколения възниква въпрос, какво е това „с връзки“. Може да се продължи по темата. Прави се услуга, защото в даден момент тя трябва да бъде върната. Очакват се някакви ползи. Предметите от времето на социализма могат да ни върнат към дефицита на стоки, към опашките по магазините. Много от тези неща, които са характерни за онзи период, днес са непознати и се налага да се обясняват от съвременната етнография.

Измерваме предметите според дълбочината на разказите за тях. Наскоро получихме най-обикновена шевна машина. През 60-те години на миналия век една жена родила дете и с парите, получени за майчинство, си я купила. Започнала да шие и така да прехранва семейството си. Шевната машина е сравнително нов предмет, който навлиза в живота на хората. Разпространено е мнението, че през социализма в България всеки има работа и заплата. Оказва се, че не е точно така. Тази жена от разградско село е имала нужда от шевна машина, с която да се изхранва и за нея работата не е гарантирана.

За да провокира хората да даряват предмети, екипът на Регионален исторически музей – Русе публикува на страницата си във Фейсбук неща, които все още могат да се намерят в много от българските домове. Така на човек му става ясно, че вместо да изхвърли някаква вещ, по-добре е да я дари на институция, която ще я съхрани и представи по интересен начин пред публиката. „Голяма част от тези предмети събуждат познати спомени в аудиторията. Днешните наши посетители знаят много неща. Когато разпознаят някаква вещ, музеят им става още по-близък. Музеите днес не представят само миналото.

Ние имаме една страница, посветена на предметите от социализма. Съществуват вече над петдесет публикации. Всички артефакти са с истории. Не са назидателни, субективни са и това е ценното им. Дори само с едно лично интервю, ние можем да разкажем за цял период. Историята не е еднаква за всеки. Една е за победителите, друга за победените. Селянинът ще я представи по един начин, гражданинът по друг.“

Етнографът има много важно място в процеса на проучване на историята. Да, един предмет може да не изглежда ценен сам по себе си. Но специалистът, чрез разговор с дарителя, може да извади най-необикновеното, най-характерното и чрез него да обяснява процеси и явления. От тази гледна точка какъв точно е предмета, не е от основно значение.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Директорът на музей „Етър“ участва в среща на ИКОМ в Словения

Published

on

Проф. д-р Светла Димитрова взе участие в среща на борда на Регионалната асоциация на ИКОМ за Югоизточна Европа, която се проведе в словенския град Брежице. Важно съпътстващо събитие по време на този форум, чиито български представител е директорът на музей „Етър“, бе конференция, посветена на състоянието на музеите по време на кризата с КОВИД-19.

Международният съвет на музеите (ИКОМ) е организация с изключително важни функции, чиито решения оказват влияние върху тази културна общност. 

„Мерки и дейности на българските музеи през пандемията“, е темата на презентацията, направена от проф. д-р Светла Димитрова и Светлозар Тодоров, ръководител на отдел „Културен мениджмънт“.

Част от изнесената информация се базира на допитване, което Сдружение „Български музеи“ проведе в началото на ноември сред своите членове, за състоянието им през периодите, повлияни от КОВИД-19.

Приложените мерки са насочени, както към посетителите, така и към служителите. Налага се ограничаване на достъпа на туристи до закрити площи, пренасяне на част от дейностите на открито, акцентиране върху виртуалните разходки и по-активно използване на интернет платформите.

Част от българските музеи развиват сериозна дейност с български училища в чужбина – Италия, Испания, Ирландия. Прави впечатление, че разположените извън страната структури проявяват по-голяма активност в  търсенето на контакти за представяне на експозиции, организиране на онлайн лекции и видео уроци.

Такива практики са реализирани в Историческия музей – Перущица и РЕМО „Етър“. В Исторически музей – Севлиево заменят беседите на закрито с изнасянето им в открити пространства. Исторически музей – Самоков въвежда аудио карта за културното наследство на региона, която работи като приложение към телефони.

В музей „Борис Христов“, при специални събития, се въвежда предварителна регистрация, съобразена с изискванията за брой места. Повечето музеи създават свои онлайн рубрики, които съдържат текст, аудио или видео файлове с цел да се поддържа връзката с различни публики. Исторически музей – Тополовград отчита повишаване на броя на туристите, тъй като се увеличават индивидуалните и семейни посещения. В Регионален военноисторически музей – Плевен броят на посетителите намалява близо три пъти, а на чужденците е сведен до минимум. Пак там средствата за издръжка се оказват недостатъчни и местната власт взема решение за финансово подпомагане.

Мерките на властите, като 60 на 40 и увеличения финансов ресурс на Национален фонд „Култура“, също намериха място в презентацията на проф. д-р Димитрова и Светлозар Тодоров по време на международния форум.

През пролетта на 2017 година музей „Етър” стана член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите. Организацията, известна като ИКОМ (ICOM – International Council of Museums), представлява световната общност и събира 172 комитета, 35 000 члена и 20 000 музея.

Година по-късно директорът проф. д-р Светла Димитрова бе избрана за член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМ.

През октомври 2019 г. проф. д-р Светла Димитрова и ръководителят на отдел „Културен мениджмънт“ в музей „Етър“ Светлозар Тодоров взеха участие в международната конференция „Нематериалното наследство – предизвикателство за политиката за управление и събиране”. Форумът се проведе в Загреб и бе организиран от ИКОМ за Югоизточна Европа и етнографския музей в хърватската столица. Събитието бе подкрепено от Министерство на културата на Хърватия и от властите в Загреб.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Ремонт на салона в НЧ „Развитие-1870“ с дарения от бизнеса

Published

on

Храмът на духовността и стожер на българщината в Севлиево – Народно читалище „Развитие-1870”, е поредната кауза на местния бизнес.

2020 година бе юбилейна за културната институция, но мероприятията по повод 150-годишнина бяха отложени заради пандемията от коронавирус. Така през месец май тази година читалище „Развитие-1870” тържествено отбеляза юбилея от основаването си. Открита бе мемориалната плоча в чест на основателите – д-р Стойчо Христов, Гочо Драгошинов и Стефан Пешев. Книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево – 1970-2020” осветли историята на културната институция, а на стилна церемония бяха наградени заслужили читалищни деятели и дарители.

Достолепната 150-та годишнина стана кауза на Ротари клуб Севлиево и бизнессдружение „Севлиево 21 век”. По време на севлиевските традиционни празници, на 8 октомври 2020 г., се проведе благотворителна вечер, чиято идея беше ремонт на големия читалищен салон. Гости на вечерта бяха членове на сдружението, представители на Ротари клуб, Общинското ръководство и привърженици на каузата. Председателят и секретарят на читалището – Емилиян Маринов и Нели Тотева-Георгиева, презентираха част от историята и дейността на духовното огнище на Севлиево и онагледиха с 3D снимки предстоящата визия на салона след ремонта. Предметите за благотворителния търг и празничната програма бяха дело на школи и клубове от читалище „Развитие”. В името на каузата бизнесът в Севлиево и Ротари клуб събраха и дариха сумата от 41 000 лв.

Ремонтът на читалищния салон започна в началото на месец октомври т.г. въпреки пандемията от коронавирус, която е сериозен проблем и голямо изпитание за културната институция. Заради вируса в България затварят театри, кина, концертни зали, както и читалища. Някои школи и клубове съществуват само чрез срещи във виртуалното пространство, а други – правят почти невъзможното, за да работят на живо и обучават децата ни – нашето бъдеще. Поддържат пламъка жив и искрата, която запалва любов към култура и знание. С вяра и надежда, че читалището – съвременният будител и пазител на българския национален дух, традиции и ценности, ще продължи мисията си и ще пребъде.

Амбициозен е проектът за реновиране на читалищния салон. С дарените 41 000 лева започна обновяването му. Бяха демонтирани и извозени над 300 броя стари столове. В момента текат дейности по боядисване на тавана, лакиране на ламперията и сцената, подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи, освежаване и пране на завесите на сцената. След това ще бъде сменена подовата настилка с мокет, който ще покрие изискванията от проект, който Читалището плати със собствени средства в края на миналата година. Накрая ще бъдат монтирани новите столове. За съжаление, на този етап от изпълнението на проекта, няма да достигнат средствата за закупуване на нови озвучителна и осветителна системи, но се надяваме занапред и това да се реализира.

След ремонта салонът в НЧ „Развитие-1870” ще придобие съвременен вид. Севлиево ще има модерно културно средище, в което ще пребъдва духовността. Вярваме, че след затихването на кризата с пандемията, салонът ще бъде изпълнен с нови творчески изяви, с талантливи деца, с публика, която да се наслаждава на всичко това. Защото изкуството е ценност, от която се нуждаем, за да продължим смислено дните си.

Читалищното ръководство, служителите, преподавателите, художествените ръководители и самодейците най-сърдечно благодарят на дарителите от Ротари клуб Севлиево и бизнессдружение „Севлиево 21 век” за добрите им сърца!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър предлага комедийна терапия с хомеопатични средства

Published

on

Габровският драматичен театър подготвя премиерата на най-новия си спектакъл „Хомеопатия за душата“. Събитието ще се състои на 28 ноември, неделя, от 19.00 часа на голямата сцена в Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Постановката е дело на Димитър Иванов – Капитана и Емил Йорданов в партньорство с „HashtagSTUDIO“. В спектакъла участват актьорите от габровската трупа Адриана Димова и Анатолий Ставрев. В главната роля е Димитър Иванов – Капитана като гост-актьор.

Представлението е изградено като „специално“ стендъп комедийно шоу, в което публиката е поканена да се включи. Разговорът ще бъде откровен, забавен, сатиричен за всичко, което ни се случва и познаваме: история, манталитет, детство, човешки взаимоотношения, общуване с младите, бит и настояще.

С това представление се очакваше откриването на VIII-то издание на Международния фестивал на монодрамата „Соло акт“, предвидено да се случи в началото на м. ноември тази година. Поради усложнената епидемична обстановка, габровският театър отмени фестивала за догодина.

Новите фестивални дати са от 2 до 6 април 2022 г., като се запазват същата програма и участници в събитието. Предстоящата премиера дава възможност на любителите на театралното изкуство и жанра „стендъп комедия“ да гледат спектакъла преди фестивалното му представяне през 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица