

Култура
Как съвременните хора да си представят условията, при които се ражда музей „Етър“?
Регионален етнографски музей на открито „Етър“ започна кампания за събиране на артефакти от времето на социализма. Това предизвика известна полемика. Хора, които не са специалисти, но са загрижени за съхраняването на облика на създадената от Лазар Донков институция, заявиха, че според тях този тип предмети не са удачни за представяне в музей, какъвто е „Етър“.

От друга страна изложбата „Техниката около нас от времето на народната власт“, която е на Националния политехнически музей, продължава да провокира интереса на посетителите в РЕМО „Етър“.
Дали ще бъдат показвани в изложби дарените предмети от социалистическия период и как ще става това, е въпрос за специалистите. Фондовете на един етнографски музей, какъвто е „Етър“, не бива да остават без артефакти от бита на населението през различните епохи. Впрочем, от десетилетия посетителите на музей „Етър“ имат възможността да видят предмети от времето на социализма, които са представени в експозиция.
Кабинетът на Лазар Донков, разположен на втория етаж на една от къщите по етърската чаршия, е точно това. В него може да се види телефон от онзи период, бюро, мастилница, печка, характерната дървена закачалка, радиограмофон. Не е ли интересно в какви съдове е сервирана вечерята в семейството на Лазар Донков и на другите създатели на музея? А с какъв превоз са стигали до работното си място? Как са били облечени? В какви съдове са носели храната си? Каква е била тази храна? От кого даден майстор през 70-те години на миналия век е усвоил занаята си? Какво от бита му е различното в сравнение с бита на неговия учител по занаят? Нали старите все говорят на младите колко по-трудно е било „едно време“? Вярно ли е това или са просто думи, които всеки напреднал в годините човек е склонен да изрече? Как да го разберем, освен като сравним предметите от бита и начина на живот на различните поколения? Как съвременните хора да си представят условията, при които се ражда музей „Етър“? Верният отговор на този въпрос е в събирането, съхраняването и подходящото представяне пред публика на артефакти и техните истории. Разбира се и такива, които са от времето на социализма. Тяхната история все още има кой да разкаже.

Ако имате предмети от този период и не са ви необходими, може да ги предложите като дарение на музей „Етър“. Това не е нова тенденция за музей „Етър“. На практика много от написаното от научните специалисти на институцията се базира на срещи, правени с хора от това време. Да вземем една рецепта, която някой уредник е съхранил от разказ на възрастна жена през периода на тъй наречения развит социализъм. Тя е научила рецептата в семейството си – десетилетия преди това. Приготвя ястието, точно както нейната баба го е правила в края на XIXвек. Посудата обаче е различна. Нима само рецептата може да се съхрани? Защо да не бъдат запазени и съдовете, в които е готвено и сервирано? Ако въпросната жена все още не е изхвърлила тиганите, гърнетата и делвите на баба си и е склонна да се раздели със своите, които са по-съвременни, не би ли било интересно всички да влязат в музейния фонд? Така някой ден в изложба може да се проследи как различни поколения са приготвяли едно и също ястие и да се разкаже за промяната в бита на хората. А такъв разказ е с чисто етнографски характер.
В Регионален исторически музей – Русе предмети от времето на социализма се събират отдавна. Директорът проф. д-р Николай Ненов е специалист по музеология, етнология и фолклористика. Той потвърждава факта, че чрез историята на предметите, може да се разкаже цял един период. „Етнографията нито започва, нито свършва с нас. Тя е като живота.“, казва проф. д-р Николай Ненов. „Етнографията от XIX век съдържа предмети, които са непознати в нашето всекидневие. Етнографията от четири-пет века по-рано съдържа съвсем различни предмети. Съвсем нормално е етнографията от XX век и от XXI век да е различна. Предметите, които са в музеите, имат особено важно значение, когато са с история. По този начин, чрез един артефакт може да се обясни цял период. Затова колекционирането на предмети от различни периоди е истинското, неподправено свидетелство за времето и мястото.
Ако говорим за предмети от времето на социализма, за някой те са познати, но да друг могат да бъдат неизвестни. Вземаме два артефакта, използвани в бита на хората от двете страни на Желязната завеса и си казваме: „Какво пък толкова? Само дизайна на този, който е произведен в социалистическа държава е по-лош.“. Но от там насетне следва историята на този предмет. Един миксер, например, най-вероятно е взет с връзки. Тогава за по-младите поколения възниква въпрос, какво е това „с връзки“. Може да се продължи по темата. Прави се услуга, защото в даден момент тя трябва да бъде върната. Очакват се някакви ползи. Предметите от времето на социализма могат да ни върнат към дефицита на стоки, към опашките по магазините. Много от тези неща, които са характерни за онзи период, днес са непознати и се налага да се обясняват от съвременната етнография.

Измерваме предметите според дълбочината на разказите за тях. Наскоро получихме най-обикновена шевна машина. През 60-те години на миналия век една жена родила дете и с парите, получени за майчинство, си я купила. Започнала да шие и така да прехранва семейството си. Шевната машина е сравнително нов предмет, който навлиза в живота на хората. Разпространено е мнението, че през социализма в България всеки има работа и заплата. Оказва се, че не е точно така. Тази жена от разградско село е имала нужда от шевна машина, с която да се изхранва и за нея работата не е гарантирана.
За да провокира хората да даряват предмети, екипът на Регионален исторически музей – Русе публикува на страницата си във Фейсбук неща, които все още могат да се намерят в много от българските домове. Така на човек му става ясно, че вместо да изхвърли някаква вещ, по-добре е да я дари на институция, която ще я съхрани и представи по интересен начин пред публиката. „Голяма част от тези предмети събуждат познати спомени в аудиторията. Днешните наши посетители знаят много неща. Когато разпознаят някаква вещ, музеят им става още по-близък. Музеите днес не представят само миналото.

Ние имаме една страница, посветена на предметите от социализма. Съществуват вече над петдесет публикации. Всички артефакти са с истории. Не са назидателни, субективни са и това е ценното им. Дори само с едно лично интервю, ние можем да разкажем за цял период. Историята не е еднаква за всеки. Една е за победителите, друга за победените. Селянинът ще я представи по един начин, гражданинът по друг.“
Етнографът има много важно място в процеса на проучване на историята. Да, един предмет може да не изглежда ценен сам по себе си. Но специалистът, чрез разговор с дарителя, може да извади най-необикновеното, най-характерното и чрез него да обяснява процеси и явления. От тази гледна точка какъв точно е предмета, не е от основно значение.“


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел


Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.
Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.
Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


-
Новинипреди 3 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Културапреди 4 дни
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето
-
Новинипреди 4 дни
Престижни отличия за състезателите на ШК „Орловец“
-
Новинипреди 6 дни
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово
-
Кримипреди 4 дни
Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!
-
Културапреди 4 дни
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел
-
Новинипреди 3 дни
Държава ще отпусне средства за нова многофункционална зала
-
Икономикапреди 3 дни
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала