Свържи се с нас

Култура

Как съвременните хора да си представят условията, при които се ражда музей „Етър“?

Published

on

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ започна кампания за събиране на артефакти от времето на социализма. Това предизвика известна полемика. Хора, които не са специалисти, но са загрижени за съхраняването на облика на създадената от Лазар Донков институция, заявиха, че според тях този тип предмети не са удачни за представяне в музей, какъвто е „Етър“.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

От друга страна изложбата „Техниката около нас от времето на народната власт“, която е на Националния политехнически музей, продължава да провокира интереса на посетителите в РЕМО „Етър“.

Дали ще бъдат показвани в изложби дарените предмети от социалистическия период и как ще става това, е въпрос за специалистите. Фондовете на един етнографски музей, какъвто е „Етър“, не бива да остават без артефакти от бита на населението през различните епохи. Впрочем, от десетилетия посетителите на музей „Етър“ имат възможността да видят предмети от времето на социализма, които са представени в експозиция.

Кабинетът на Лазар Донков, разположен на втория етаж на една от къщите по етърската чаршия, е точно това. В него може да се види телефон от онзи период, бюро, мастилница, печка, характерната дървена закачалка, радиограмофон. Не е ли интересно в какви съдове е сервирана вечерята в семейството на Лазар Донков и на другите създатели на музея? А с какъв превоз са стигали до работното си място? Как са били облечени? В какви съдове са носели храната си? Каква е била тази храна? От кого даден майстор през 70-те години на миналия век е усвоил занаята си? Какво от бита му е различното в сравнение с бита на неговия учител по занаят? Нали старите все говорят на младите колко по-трудно е било „едно време“? Вярно ли е това или са просто думи, които всеки напреднал в годините човек е склонен да изрече? Как да го разберем, освен като сравним предметите от бита и начина на живот на различните поколения? Как съвременните хора да си представят условията, при които се ражда музей „Етър“? Верният отговор на този въпрос е в събирането, съхраняването и подходящото представяне пред публика на артефакти и техните истории. Разбира се и такива, които са от времето на социализма. Тяхната история все още има кой да разкаже.

Ако имате предмети от този период и не са ви необходими, може да ги предложите като дарение на музей „Етър“. Това не е нова тенденция за музей „Етър“. На практика много от написаното от научните специалисти на институцията се базира на срещи, правени с хора от това време. Да вземем една рецепта, която някой уредник е съхранил от разказ на възрастна жена през периода на тъй наречения развит социализъм. Тя е научила рецептата в семейството си – десетилетия преди това. Приготвя ястието, точно както нейната баба го е правила в края на XIXвек. Посудата обаче е различна. Нима само рецептата може да се съхрани? Защо да не бъдат запазени и съдовете, в които е готвено и сервирано? Ако въпросната жена все още не е изхвърлила тиганите, гърнетата и делвите на баба си и е склонна да се раздели със своите, които са по-съвременни, не би ли било интересно всички да влязат в музейния фонд? Така някой ден в изложба може да се проследи как различни поколения са приготвяли едно и също ястие и да се разкаже за промяната в бита на хората. А такъв разказ е с чисто етнографски характер.

В Регионален исторически музей – Русе предмети от времето на социализма се събират отдавна. Директорът проф. д-р Николай Ненов е специалист по музеология, етнология и фолклористика. Той потвърждава факта, че чрез историята на предметите, може да се разкаже цял един период. „Етнографията нито започва, нито свършва с нас. Тя е като живота.“, казва проф. д-р Николай Ненов. „Етнографията от XIX век съдържа предмети, които са непознати в нашето всекидневие. Етнографията от четири-пет века по-рано съдържа съвсем различни предмети. Съвсем нормално е етнографията от XX век и от XXI век да е различна. Предметите, които са в музеите, имат особено важно значение, когато са с история. По този начин, чрез един артефакт може да се обясни цял период. Затова колекционирането на предмети от различни периоди е истинското, неподправено свидетелство за времето и мястото.

Ако говорим за предмети от времето на социализма, за някой те са познати, но да друг могат да бъдат неизвестни. Вземаме два артефакта, използвани в бита на хората от двете страни на Желязната завеса и си казваме: „Какво пък толкова? Само дизайна на този, който е произведен в социалистическа държава е по-лош.“. Но от там насетне следва историята на този предмет. Един миксер, например, най-вероятно е взет с връзки. Тогава за по-младите поколения възниква въпрос, какво е това „с връзки“. Може да се продължи по темата. Прави се услуга, защото в даден момент тя трябва да бъде върната. Очакват се някакви ползи. Предметите от времето на социализма могат да ни върнат към дефицита на стоки, към опашките по магазините. Много от тези неща, които са характерни за онзи период, днес са непознати и се налага да се обясняват от съвременната етнография.

Измерваме предметите според дълбочината на разказите за тях. Наскоро получихме най-обикновена шевна машина. През 60-те години на миналия век една жена родила дете и с парите, получени за майчинство, си я купила. Започнала да шие и така да прехранва семейството си. Шевната машина е сравнително нов предмет, който навлиза в живота на хората. Разпространено е мнението, че през социализма в България всеки има работа и заплата. Оказва се, че не е точно така. Тази жена от разградско село е имала нужда от шевна машина, с която да се изхранва и за нея работата не е гарантирана.

За да провокира хората да даряват предмети, екипът на Регионален исторически музей – Русе публикува на страницата си във Фейсбук неща, които все още могат да се намерят в много от българските домове. Така на човек му става ясно, че вместо да изхвърли някаква вещ, по-добре е да я дари на институция, която ще я съхрани и представи по интересен начин пред публиката. „Голяма част от тези предмети събуждат познати спомени в аудиторията. Днешните наши посетители знаят много неща. Когато разпознаят някаква вещ, музеят им става още по-близък. Музеите днес не представят само миналото.

Ние имаме една страница, посветена на предметите от социализма. Съществуват вече над петдесет публикации. Всички артефакти са с истории. Не са назидателни, субективни са и това е ценното им. Дори само с едно лично интервю, ние можем да разкажем за цял период. Историята не е еднаква за всеки. Една е за победителите, друга за победените. Селянинът ще я представи по един начин, гражданинът по друг.“

Етнографът има много важно място в процеса на проучване на историята. Да, един предмет може да не изглежда ценен сам по себе си. Но специалистът, чрез разговор с дарителя, може да извади най-необикновеното, най-характерното и чрез него да обяснява процеси и явления. От тази гледна точка какъв точно е предмета, не е от основно значение.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Култура

Представят книгата на Марина Ангелова

Published

on

Книгата “Ти можеш…и силата да полетиш“ на Марина Ангелова – основател на “Фондация в помощ на жени, претърпели насилие – ФЛАЙ – първо обичай себе си“, ще бъде представена на 9 декември от 17.00 ч. в Ритуалната зала на Община Габрово.

Форматът на събитието съчетава арт преживяване и дискусия по проблемите поставени от авторката. В 90 страници се преплитат лична изповед с анализ и препоръки от психолог.

Детайлно, образно и в дълбочина е проследено поведението на пострадалата от домашно насилие и насилникът – от друга страна, от друга – специалист анализира сигналите, при които на всеки в обществото трябва да заработи механизъм за отрезняване и вземане на решения.

“Ти можеш…и силата да полетиш“ е книга пътеводител, книга наръчник, който да ви послужи за разпознаване на елементите на цикъла на насилие. Тя е насочена към всички онези, които имат усещането, че няма да се справят, които се чувстват неразбрани, които се срамуват и страхуват. Всички онези, които са се предали и не вярват, че изход има. Всички онези, които се питат “Защо на мен?“ и всички, които в безпътицата се връщат отново и отново при насилника, мислейки че този път ще е различно, пише в предговора към книгата.

Представянето е в периода на 16-те дни активизъм, в които се реализират инициативи във връзка с 25 ноември – Международен ден за елиминиране насилието срещу жени. Изданието е финансирано от Български фонд за жените и Европейски съюз.

Марина Ангелова е родена в Габрово през декември 1982 г. Днес Марина учи и съчетава социални дейности, работи в център за деца и младежи с тежки увреждания и е основател на Фондация в помощ на жени, претърпели насилие F.L.Y. – Първо обичай себе си.

Зареди още

Култура

Представиха изложбата „Грехът“ в Православния богословски факултет на ВТУ

Published

on

В края на миналата седмица, в зала „Проф. д-р Любен Прашков“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ беше представена мобилната изложба „Грехът“ на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово. Събитието се проведе по покана и в партньорство с Православния богословски факултет, който е домакин на експозицията.

На откриването присъстваха заместник-ректорът на университета проф. д.н. Вихрен Бузов, деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ, заместник-декани, преподаватели, студенти, художници и иконографи – което постави изложбата в ясно академично и професионално контекстуализирана рамка. Колекцията, представена под заглавие „Грехът“, включва общо 50 копия на стенописи и икони, свързани с темата за греха, изработени през 70-те години на XX век от екип, ръководен от изкуствоведа Асен Василиев.

В този екип участва и проф. Любен Прашков – факт, който прави особено значимо именно експонирането на колекцията в залата, носеща неговото име. Във Велико Търново са представени 28 табла с информация за колекцията от копия, теренните проучвания за локализиране на оригиналите и интерпретации на експерти по темата.

Подборът дава възможност да се проследят различни визуални подходи към мотива за греха в православното изкуство – от по-строги морални сцени до такива, в които ясно присъстват елементи на критика, ирония и сатирично отношение към човешките слабости.

Особено важен контекст за тази колекция е фактът, че значителна част от оригиналите, по които са правени копията, днес са силно увредени, променени или недостъпни. Поради това копията придобиват стойност на визуален документ и представляват ключов източник за изследване на конкретни стенописни цикли и иконографски решения от втората половина на XX век.

В рамките на представянето заместник-директорът на Музей „Дом на хумора и сатирата“ Нела Рачевиц очерта хронологията на създаване на колекцията и изследването ѝ 50 години по-късно. Началото е поставено през 70-те години по идея на сатирика и карикатурист Тодор Цонев, който насочва вниманието към сатиричното и комичното в българското възрожденско изкуство.

На тази основа музейният екип започва целенасочено да издирва в различни храмове и манастири стенописи, в които действителността – и в частност прегрешенията – е представена в критичен, понякога гротескен план. През 2024 г., след като екип от проведеното в Център Кристо и Жан-Клод училище за куратори започва работа по изложба, свързана с колекцията, музеят прави следваща стъпка: става ясно, че освен събраните копия е необходим и съвременен разказ, който да ги свърже с днешната публика.

Поради това се възобновява работата по колекцията, вече с фокус върху допълнително документиране, анализ и подготовка на бъдеща постоянна експозиция. Настоящият етап от проекта се реализира с финансиране от Министерството на културата през 2024 г. Целта е да се изгради цялостен пакет от материали – архивни документи, снимки, експертни текстове и полеви наблюдения – който да послужи като основа за реструктуриране на представянето на колекцията в Музей „Дом на хумора и сатирата“.

Рачевиц подчерта, че се планира обновяване на сградата на музея, преосмисляне на туристическия поток и обособяване на специално пространство, в което изложбата „Грехът“ да бъде показвана в постоянен формат. Ръководителката на теренните проучвания по проекта, кураторката Илина Пенева, представи пред аудиторията конкретните стъпки в изследователската работа на екипа.

В рамките на проекта са посетени множество храмове и манастири в страната, където е проследено състоянието на оригиналните стенописи, промените в интериора на храмовете и причините за загубата на определени изображения. Пенева акцентира върху това, че на редица места оригиналите липсват изцяло или са силно нарушени, което прави наличните копия не просто „репродукции“, а реална основа за реконструиране на визуалната история на тези стенописи.

Този материал е в основата и на решенията как да бъдат експонирани таблата – така, че да се запази връзката между историческия контекст, изследователските данни и възприятието на съвременната публика.

Деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ поздрави екипа на музея за последователната работа по проекта и отбеляза, че включването на богослов в бъдещите етапи би допринесло за още по-пълноценен анализ на представените сцени и надписи. Тя обърна внимание и на възможността изложбата да се използва в обучението на студенти по богословие, история на Църквата и християнско изкуство. Отец д-р Теодор Енчев, който е участвал в симпозиума (септември 2025), свързан с проекта, постави колекцията в контекста на времето, в което е създадена – периода на комунизма.

Той подчерта, че върху копията са работили едни от най-добрите специалисти, а размерите и композициите следват оригиналите с висока точност. По думите му в тези изображения ясно се виждат едновременно осъждането и осмиването на греха – хумор и гротеска, които възрожденските художници използват смело и свободно.

В дискусията след представянето участниците определиха проекта като изключително ценен ресурс за специалисти и за всички, които работят в областта на визуалното наследство, църковната история и културното наследство.

Изложбата „Грехът“ вече е била показвана в Дряново и предстои да продължи своето пътуване към други градове и институции. Като част от дългосрочната работа по проекта в началото на януари се предвижда издаването на двуезична монография, обединяваща изображенията и изследователските текстове на експерти от различни области. До края на годината се очаква и стартирането на специализиран уебсайт, на който ще бъдат достъпни значителна част от събраните материали.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица