Свържи се с нас

Култура

Как съвременните хора да си представят условията, при които се ражда музей „Етър“?

Published

on

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ започна кампания за събиране на артефакти от времето на социализма. Това предизвика известна полемика. Хора, които не са специалисти, но са загрижени за съхраняването на облика на създадената от Лазар Донков институция, заявиха, че според тях този тип предмети не са удачни за представяне в музей, какъвто е „Етър“.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

От друга страна изложбата „Техниката около нас от времето на народната власт“, която е на Националния политехнически музей, продължава да провокира интереса на посетителите в РЕМО „Етър“.

Дали ще бъдат показвани в изложби дарените предмети от социалистическия период и как ще става това, е въпрос за специалистите. Фондовете на един етнографски музей, какъвто е „Етър“, не бива да остават без артефакти от бита на населението през различните епохи. Впрочем, от десетилетия посетителите на музей „Етър“ имат възможността да видят предмети от времето на социализма, които са представени в експозиция.

Кабинетът на Лазар Донков, разположен на втория етаж на една от къщите по етърската чаршия, е точно това. В него може да се види телефон от онзи период, бюро, мастилница, печка, характерната дървена закачалка, радиограмофон. Не е ли интересно в какви съдове е сервирана вечерята в семейството на Лазар Донков и на другите създатели на музея? А с какъв превоз са стигали до работното си място? Как са били облечени? В какви съдове са носели храната си? Каква е била тази храна? От кого даден майстор през 70-те години на миналия век е усвоил занаята си? Какво от бита му е различното в сравнение с бита на неговия учител по занаят? Нали старите все говорят на младите колко по-трудно е било „едно време“? Вярно ли е това или са просто думи, които всеки напреднал в годините човек е склонен да изрече? Как да го разберем, освен като сравним предметите от бита и начина на живот на различните поколения? Как съвременните хора да си представят условията, при които се ражда музей „Етър“? Верният отговор на този въпрос е в събирането, съхраняването и подходящото представяне пред публика на артефакти и техните истории. Разбира се и такива, които са от времето на социализма. Тяхната история все още има кой да разкаже.

Ако имате предмети от този период и не са ви необходими, може да ги предложите като дарение на музей „Етър“. Това не е нова тенденция за музей „Етър“. На практика много от написаното от научните специалисти на институцията се базира на срещи, правени с хора от това време. Да вземем една рецепта, която някой уредник е съхранил от разказ на възрастна жена през периода на тъй наречения развит социализъм. Тя е научила рецептата в семейството си – десетилетия преди това. Приготвя ястието, точно както нейната баба го е правила в края на XIXвек. Посудата обаче е различна. Нима само рецептата може да се съхрани? Защо да не бъдат запазени и съдовете, в които е готвено и сервирано? Ако въпросната жена все още не е изхвърлила тиганите, гърнетата и делвите на баба си и е склонна да се раздели със своите, които са по-съвременни, не би ли било интересно всички да влязат в музейния фонд? Така някой ден в изложба може да се проследи как различни поколения са приготвяли едно и също ястие и да се разкаже за промяната в бита на хората. А такъв разказ е с чисто етнографски характер.

В Регионален исторически музей – Русе предмети от времето на социализма се събират отдавна. Директорът проф. д-р Николай Ненов е специалист по музеология, етнология и фолклористика. Той потвърждава факта, че чрез историята на предметите, може да се разкаже цял един период. „Етнографията нито започва, нито свършва с нас. Тя е като живота.“, казва проф. д-р Николай Ненов. „Етнографията от XIX век съдържа предмети, които са непознати в нашето всекидневие. Етнографията от четири-пет века по-рано съдържа съвсем различни предмети. Съвсем нормално е етнографията от XX век и от XXI век да е различна. Предметите, които са в музеите, имат особено важно значение, когато са с история. По този начин, чрез един артефакт може да се обясни цял период. Затова колекционирането на предмети от различни периоди е истинското, неподправено свидетелство за времето и мястото.

Ако говорим за предмети от времето на социализма, за някой те са познати, но да друг могат да бъдат неизвестни. Вземаме два артефакта, използвани в бита на хората от двете страни на Желязната завеса и си казваме: „Какво пък толкова? Само дизайна на този, който е произведен в социалистическа държава е по-лош.“. Но от там насетне следва историята на този предмет. Един миксер, например, най-вероятно е взет с връзки. Тогава за по-младите поколения възниква въпрос, какво е това „с връзки“. Може да се продължи по темата. Прави се услуга, защото в даден момент тя трябва да бъде върната. Очакват се някакви ползи. Предметите от времето на социализма могат да ни върнат към дефицита на стоки, към опашките по магазините. Много от тези неща, които са характерни за онзи период, днес са непознати и се налага да се обясняват от съвременната етнография.

Измерваме предметите според дълбочината на разказите за тях. Наскоро получихме най-обикновена шевна машина. През 60-те години на миналия век една жена родила дете и с парите, получени за майчинство, си я купила. Започнала да шие и така да прехранва семейството си. Шевната машина е сравнително нов предмет, който навлиза в живота на хората. Разпространено е мнението, че през социализма в България всеки има работа и заплата. Оказва се, че не е точно така. Тази жена от разградско село е имала нужда от шевна машина, с която да се изхранва и за нея работата не е гарантирана.

За да провокира хората да даряват предмети, екипът на Регионален исторически музей – Русе публикува на страницата си във Фейсбук неща, които все още могат да се намерят в много от българските домове. Така на човек му става ясно, че вместо да изхвърли някаква вещ, по-добре е да я дари на институция, която ще я съхрани и представи по интересен начин пред публиката. „Голяма част от тези предмети събуждат познати спомени в аудиторията. Днешните наши посетители знаят много неща. Когато разпознаят някаква вещ, музеят им става още по-близък. Музеите днес не представят само миналото.

Ние имаме една страница, посветена на предметите от социализма. Съществуват вече над петдесет публикации. Всички артефакти са с истории. Не са назидателни, субективни са и това е ценното им. Дори само с едно лично интервю, ние можем да разкажем за цял период. Историята не е еднаква за всеки. Една е за победителите, друга за победените. Селянинът ще я представи по един начин, гражданинът по друг.“

Етнографът има много важно място в процеса на проучване на историята. Да, един предмет може да не изглежда ценен сам по себе си. Но специалистът, чрез разговор с дарителя, може да извади най-необикновеното, най-характерното и чрез него да обяснява процеси и явления. От тази гледна точка какъв точно е предмета, не е от основно значение.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Култура

Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

Published

on

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица