Свържи се с нас

Култура

Как съвременните хора да си представят условията, при които се ражда музей „Етър“?

Published

on

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ започна кампания за събиране на артефакти от времето на социализма. Това предизвика известна полемика. Хора, които не са специалисти, но са загрижени за съхраняването на облика на създадената от Лазар Донков институция, заявиха, че според тях този тип предмети не са удачни за представяне в музей, какъвто е „Етър“.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

От друга страна изложбата „Техниката около нас от времето на народната власт“, която е на Националния политехнически музей, продължава да провокира интереса на посетителите в РЕМО „Етър“.

Дали ще бъдат показвани в изложби дарените предмети от социалистическия период и как ще става това, е въпрос за специалистите. Фондовете на един етнографски музей, какъвто е „Етър“, не бива да остават без артефакти от бита на населението през различните епохи. Впрочем, от десетилетия посетителите на музей „Етър“ имат възможността да видят предмети от времето на социализма, които са представени в експозиция.

Кабинетът на Лазар Донков, разположен на втория етаж на една от къщите по етърската чаршия, е точно това. В него може да се види телефон от онзи период, бюро, мастилница, печка, характерната дървена закачалка, радиограмофон. Не е ли интересно в какви съдове е сервирана вечерята в семейството на Лазар Донков и на другите създатели на музея? А с какъв превоз са стигали до работното си място? Как са били облечени? В какви съдове са носели храната си? Каква е била тази храна? От кого даден майстор през 70-те години на миналия век е усвоил занаята си? Какво от бита му е различното в сравнение с бита на неговия учител по занаят? Нали старите все говорят на младите колко по-трудно е било „едно време“? Вярно ли е това или са просто думи, които всеки напреднал в годините човек е склонен да изрече? Как да го разберем, освен като сравним предметите от бита и начина на живот на различните поколения? Как съвременните хора да си представят условията, при които се ражда музей „Етър“? Верният отговор на този въпрос е в събирането, съхраняването и подходящото представяне пред публика на артефакти и техните истории. Разбира се и такива, които са от времето на социализма. Тяхната история все още има кой да разкаже.

Ако имате предмети от този период и не са ви необходими, може да ги предложите като дарение на музей „Етър“. Това не е нова тенденция за музей „Етър“. На практика много от написаното от научните специалисти на институцията се базира на срещи, правени с хора от това време. Да вземем една рецепта, която някой уредник е съхранил от разказ на възрастна жена през периода на тъй наречения развит социализъм. Тя е научила рецептата в семейството си – десетилетия преди това. Приготвя ястието, точно както нейната баба го е правила в края на XIXвек. Посудата обаче е различна. Нима само рецептата може да се съхрани? Защо да не бъдат запазени и съдовете, в които е готвено и сервирано? Ако въпросната жена все още не е изхвърлила тиганите, гърнетата и делвите на баба си и е склонна да се раздели със своите, които са по-съвременни, не би ли било интересно всички да влязат в музейния фонд? Така някой ден в изложба може да се проследи как различни поколения са приготвяли едно и също ястие и да се разкаже за промяната в бита на хората. А такъв разказ е с чисто етнографски характер.

В Регионален исторически музей – Русе предмети от времето на социализма се събират отдавна. Директорът проф. д-р Николай Ненов е специалист по музеология, етнология и фолклористика. Той потвърждава факта, че чрез историята на предметите, може да се разкаже цял един период. „Етнографията нито започва, нито свършва с нас. Тя е като живота.“, казва проф. д-р Николай Ненов. „Етнографията от XIX век съдържа предмети, които са непознати в нашето всекидневие. Етнографията от четири-пет века по-рано съдържа съвсем различни предмети. Съвсем нормално е етнографията от XX век и от XXI век да е различна. Предметите, които са в музеите, имат особено важно значение, когато са с история. По този начин, чрез един артефакт може да се обясни цял период. Затова колекционирането на предмети от различни периоди е истинското, неподправено свидетелство за времето и мястото.

Ако говорим за предмети от времето на социализма, за някой те са познати, но да друг могат да бъдат неизвестни. Вземаме два артефакта, използвани в бита на хората от двете страни на Желязната завеса и си казваме: „Какво пък толкова? Само дизайна на този, който е произведен в социалистическа държава е по-лош.“. Но от там насетне следва историята на този предмет. Един миксер, например, най-вероятно е взет с връзки. Тогава за по-младите поколения възниква въпрос, какво е това „с връзки“. Може да се продължи по темата. Прави се услуга, защото в даден момент тя трябва да бъде върната. Очакват се някакви ползи. Предметите от времето на социализма могат да ни върнат към дефицита на стоки, към опашките по магазините. Много от тези неща, които са характерни за онзи период, днес са непознати и се налага да се обясняват от съвременната етнография.

Измерваме предметите според дълбочината на разказите за тях. Наскоро получихме най-обикновена шевна машина. През 60-те години на миналия век една жена родила дете и с парите, получени за майчинство, си я купила. Започнала да шие и така да прехранва семейството си. Шевната машина е сравнително нов предмет, който навлиза в живота на хората. Разпространено е мнението, че през социализма в България всеки има работа и заплата. Оказва се, че не е точно така. Тази жена от разградско село е имала нужда от шевна машина, с която да се изхранва и за нея работата не е гарантирана.

За да провокира хората да даряват предмети, екипът на Регионален исторически музей – Русе публикува на страницата си във Фейсбук неща, които все още могат да се намерят в много от българските домове. Така на човек му става ясно, че вместо да изхвърли някаква вещ, по-добре е да я дари на институция, която ще я съхрани и представи по интересен начин пред публиката. „Голяма част от тези предмети събуждат познати спомени в аудиторията. Днешните наши посетители знаят много неща. Когато разпознаят някаква вещ, музеят им става още по-близък. Музеите днес не представят само миналото.

Ние имаме една страница, посветена на предметите от социализма. Съществуват вече над петдесет публикации. Всички артефакти са с истории. Не са назидателни, субективни са и това е ценното им. Дори само с едно лично интервю, ние можем да разкажем за цял период. Историята не е еднаква за всеки. Една е за победителите, друга за победените. Селянинът ще я представи по един начин, гражданинът по друг.“

Етнографът има много важно място в процеса на проучване на историята. Да, един предмет може да не изглежда ценен сам по себе си. Но специалистът, чрез разговор с дарителя, може да извади най-необикновеното, най-характерното и чрез него да обяснява процеси и явления. От тази гледна точка какъв точно е предмета, не е от основно значение.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Published

on

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.

Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.

Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.

„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.

Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.

Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.

„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.

Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица