Свържи се с нас

Култура

Фолклорните и съвременни мотиви в абстрактното изкуство на Илия Желев

Published

on

През месец юни Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца живописната творба на Илия Желев „Градина”.

Илия Желев е един от водещите съвремени български художници, който е добре познат не само в рамките на страната, а и за публиката в Западна Европа – Германия, Австрия и Щвейцария. Художникът е роден на 20 юли 1961 година в Пловдив. Завършва Художествена гимназия в Смолян и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” през 1987 година.

След университета Илия Желев започна да преподава естетика в Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа” и е бил приет в Групата на габровските художници (СБХ). С другите габровски художници той започна да участва в изложби не само в Габрово, а и в страната. Така, например, през април месец 1994 година се състои съвместна изложба на Илия Желев, Николай Цветанов, Станислав Иванов в столичната галерия „Райко Алексиев“.

През този период , Илия Желев започва да обединява в творчеството си идеите на минимализма и абстракционизма в европейското изкуство с традициите на българския фолклор и история. В интервюто, дадено за „100 Вести” (№67) от 14 юни 1993 година, художникът разяснява: ”… За поколението, с което аз завърших университета във В. Търново през 1987 г., най-важното беше да се противопоставим на соцреализма…Съчетаването на минимализъм с фолкабстракция беше най-прекият път да се отървем от традиционните форми. Този начин на рисуване даде облик на най-младите художници”.

Още в началото на 1990-те години Илия Желев започва да изгражда своя път в съвременното западноевропейско художествено пространство чрез участия в персонални изложби и фестивали на изкуствата в Германия, а по-късно – в Щвейцария, Австрия, Франция, Испания, Люксембург.

От 2008 година започва да участва в изложби и арт панаири в Турция. Присътствието на Илия Желев в началото на 1990-те години в западноевропейското художествено пространство позволи, до определена степен, да се преоткрие пътят за българското съвременно изкуство в общоевропейския културен контекст.

Абстрактната живописна композиция „Градина” е била създадена през 1993 година и се отнася към ранния творчески период на художника. В нея можем да видим класическия за автора сюжет с връзката между фолклорните мотиви от традицията на българския тексил с рисунки, наподобяващи древните пещерни изображения и свързването им чрез абстрактния маниер на изпълнението.

Художникът изобразява своеобразна градина на спомените, където сюжети от миналото са сплетени в един прекрасен и шарен живописен килим. Боите се напластяват едни върху други, създавайки интересно и почти магическо усещане за дълбочина.

В по-късното си творчество Илия Желев започва да работи и с други сюжети. Интересни са неговите картини, където той изследва живата тъкан на големия град Ню Йорк и образите на съвременната световна поп-култура. Важно е, че художникът запазва своя стил. Шарените квадратчета от българската фолклорна традиция са наподобили пикселите на съвременния дигитален свят, в които както и преди вековете е закодирана важна информация за човешката култура.

Днес творбите на Илия Желев са във фондовете на едни от най-големите галерии не само в България, но и в Западна Европа, както и в частни колекции по света. През месец юни ХГ „Христо Цокев” предоставя възможността габровци да се докоснат до един образец от ранното творчество на Илия Желев. Заповядайте!

Автор на текста: Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица