Свържи се с нас

Култура

Фолклорните и съвременни мотиви в абстрактното изкуство на Илия Желев

Published

on

През месец юни Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца живописната творба на Илия Желев „Градина”.

Илия Желев е един от водещите съвремени български художници, който е добре познат не само в рамките на страната, а и за публиката в Западна Европа – Германия, Австрия и Щвейцария. Художникът е роден на 20 юли 1961 година в Пловдив. Завършва Художествена гимназия в Смолян и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” през 1987 година.

След университета Илия Желев започна да преподава естетика в Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа” и е бил приет в Групата на габровските художници (СБХ). С другите габровски художници той започна да участва в изложби не само в Габрово, а и в страната. Така, например, през април месец 1994 година се състои съвместна изложба на Илия Желев, Николай Цветанов, Станислав Иванов в столичната галерия „Райко Алексиев“.

През този период , Илия Желев започва да обединява в творчеството си идеите на минимализма и абстракционизма в европейското изкуство с традициите на българския фолклор и история. В интервюто, дадено за „100 Вести” (№67) от 14 юни 1993 година, художникът разяснява: ”… За поколението, с което аз завърших университета във В. Търново през 1987 г., най-важното беше да се противопоставим на соцреализма…Съчетаването на минимализъм с фолкабстракция беше най-прекият път да се отървем от традиционните форми. Този начин на рисуване даде облик на най-младите художници”.

Още в началото на 1990-те години Илия Желев започва да изгражда своя път в съвременното западноевропейско художествено пространство чрез участия в персонални изложби и фестивали на изкуствата в Германия, а по-късно – в Щвейцария, Австрия, Франция, Испания, Люксембург.

От 2008 година започва да участва в изложби и арт панаири в Турция. Присътствието на Илия Желев в началото на 1990-те години в западноевропейското художествено пространство позволи, до определена степен, да се преоткрие пътят за българското съвременно изкуство в общоевропейския културен контекст.

Абстрактната живописна композиция „Градина” е била създадена през 1993 година и се отнася към ранния творчески период на художника. В нея можем да видим класическия за автора сюжет с връзката между фолклорните мотиви от традицията на българския тексил с рисунки, наподобяващи древните пещерни изображения и свързването им чрез абстрактния маниер на изпълнението.

Художникът изобразява своеобразна градина на спомените, където сюжети от миналото са сплетени в един прекрасен и шарен живописен килим. Боите се напластяват едни върху други, създавайки интересно и почти магическо усещане за дълбочина.

В по-късното си творчество Илия Желев започва да работи и с други сюжети. Интересни са неговите картини, където той изследва живата тъкан на големия град Ню Йорк и образите на съвременната световна поп-култура. Важно е, че художникът запазва своя стил. Шарените квадратчета от българската фолклорна традиция са наподобили пикселите на съвременния дигитален свят, в които както и преди вековете е закодирана важна информация за човешката култура.

Днес творбите на Илия Желев са във фондовете на едни от най-големите галерии не само в България, но и в Западна Европа, както и в частни колекции по света. През месец юни ХГ „Христо Цокев” предоставя възможността габровци да се докоснат до един образец от ранното творчество на Илия Желев. Заповядайте!

Автор на текста: Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица