Свържи се с нас

Култура

Фолклорните и съвременни мотиви в абстрактното изкуство на Илия Желев

Published

on

През месец юни Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца живописната творба на Илия Желев „Градина”.

Илия Желев е един от водещите съвремени български художници, който е добре познат не само в рамките на страната, а и за публиката в Западна Европа – Германия, Австрия и Щвейцария. Художникът е роден на 20 юли 1961 година в Пловдив. Завършва Художествена гимназия в Смолян и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” през 1987 година.

След университета Илия Желев започна да преподава естетика в Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа” и е бил приет в Групата на габровските художници (СБХ). С другите габровски художници той започна да участва в изложби не само в Габрово, а и в страната. Така, например, през април месец 1994 година се състои съвместна изложба на Илия Желев, Николай Цветанов, Станислав Иванов в столичната галерия „Райко Алексиев“.

През този период , Илия Желев започва да обединява в творчеството си идеите на минимализма и абстракционизма в европейското изкуство с традициите на българския фолклор и история. В интервюто, дадено за „100 Вести” (№67) от 14 юни 1993 година, художникът разяснява: ”… За поколението, с което аз завърших университета във В. Търново през 1987 г., най-важното беше да се противопоставим на соцреализма…Съчетаването на минимализъм с фолкабстракция беше най-прекият път да се отървем от традиционните форми. Този начин на рисуване даде облик на най-младите художници”.

Още в началото на 1990-те години Илия Желев започва да изгражда своя път в съвременното западноевропейско художествено пространство чрез участия в персонални изложби и фестивали на изкуствата в Германия, а по-късно – в Щвейцария, Австрия, Франция, Испания, Люксембург.

От 2008 година започва да участва в изложби и арт панаири в Турция. Присътствието на Илия Желев в началото на 1990-те години в западноевропейското художествено пространство позволи, до определена степен, да се преоткрие пътят за българското съвременно изкуство в общоевропейския културен контекст.

Абстрактната живописна композиция „Градина” е била създадена през 1993 година и се отнася към ранния творчески период на художника. В нея можем да видим класическия за автора сюжет с връзката между фолклорните мотиви от традицията на българския тексил с рисунки, наподобяващи древните пещерни изображения и свързването им чрез абстрактния маниер на изпълнението.

Художникът изобразява своеобразна градина на спомените, където сюжети от миналото са сплетени в един прекрасен и шарен живописен килим. Боите се напластяват едни върху други, създавайки интересно и почти магическо усещане за дълбочина.

В по-късното си творчество Илия Желев започва да работи и с други сюжети. Интересни са неговите картини, където той изследва живата тъкан на големия град Ню Йорк и образите на съвременната световна поп-култура. Важно е, че художникът запазва своя стил. Шарените квадратчета от българската фолклорна традиция са наподобили пикселите на съвременния дигитален свят, в които както и преди вековете е закодирана важна информация за човешката култура.

Днес творбите на Илия Желев са във фондовете на едни от най-големите галерии не само в България, но и в Западна Европа, както и в частни колекции по света. През месец юни ХГ „Христо Цокев” предоставя възможността габровци да се докоснат до един образец от ранното творчество на Илия Желев. Заповядайте!

Автор на текста: Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица