Свържи се с нас

Култура

200 години от рождението на Раковски

Published

on

Днес България тържествено отбелязва 200 години от рождението на Съби Стойков Попович, останал в историята като Георги Сава Раковски.

Изследователите ще откроят безспорния му принос в политическото ни Възраждане, юбилейните изложби ще покажат книжовното му наследство, Военната академия ще бъде домакин на международна научна конференция, празничната програма в родния му град Котел ще завърши с тържествена заря-проверка, завърналите се в клас ученици ще разгърнат „Епопея на забравените“ с безсмъртните слована Вазов: Мечтател безумен, образ невъзможен, / на тъмна епоха син бодър, тревожен,…

Националният музей на образованието съхранява екземпляр от първото издание на „Горски пътник“ – най-значимото произведение на Раковски. Създаването на поемата съвпада с Кримската война (1853 – 1856), която оказва изключително влияние върху развитието на българското възрожденско общество, най-вече върху националноосвободителното движение. Първият вариант е написан още през 1854 г., но не е отпечатан. Година преди това Раковски се завръща в Котел и създава Първата самостоятелна революционна организация – т.нар. „тайните общества“, работи като преводач в турската армия и като такъв получава втората си смъртна присъда. Събира чета от дузина съмишленици и успява да избяга в Балкана. През зимата се укрива в Котел при сестра си и започва да редактира „Горски пътник“. Не дочаква пролетта и завинаги напуска родния си град. Започва неспокойният му път на емигрант, който никога повече не се връща на българска земя. Живее във Влашко, после в Нови Сад, където през 1857 година издава „Горски пътник“. Краят на Кримската война слага край и на надеждите на българите да получат автономен статут, подобно на Сърбия, Влашко и Молдова.

Неблагоприятният изход от конфликта се отразява върху новия вариант на произведението. Сюжетът е близък до биографията на Раковски. Авторът проследява пътя на една чета от Цариград до Балкана и разказите на четниците за причините, които са ги довели до организирана борба.

Акад. Михаил Арнаудов представя сюжета така: „Драгой от с. Върбица ни предава насилията на татарските ханове и борбата на хайдушката си дружина; Велко от с. Шипка описва затвора си и хайдутуването си; Момчил от с. Дряново се впуска в исторически спомени за пакостите от Византия и от фенерското духовенство; Младен от с. Елена бичува злоупотребите и предателството на чорбаджиите; Радой от с. Бела ни запознава със страшните тъмници и грабежи на турците…

Оставяйки останалите да изкажат патилата си друг път, войводата взима накрай думата и насърчава юнаците да бъдат безстрашни, притичвайки се в помощ на народа си. Когато потеглят, те попадат в гората на неколцина турци, които са убили едничкото дете на майка и делят плячката си.

Кръвното кръщение на дружината е дадено при избиването на извергите. После войводата води разговор с трима старци българи, които му се оплакват от градски първенци, гръцки владика и европейци, дошли в помощ на турците. Той ги утешава със скорошна избава; после, останал сам, се предава на тежки мисли за окаяния си народ; а на заранта дружината потегля за Стара планина“.

Това е едно от първите произведения в новобългарската литература, в което страданията на българското население под османска власт са описани натуралистично чрез разказа на четниците и е изразена надежда, че ще се появи просветен учен мъж, който да стане „мил учител” на народа си. Раковски пише и обяснителни бележки, които по обем са колкото самата поема.

От 7 до 158 страница са поетическите текстове, а от 161 до 288-ма са исторически, филологически, политически и други обяснения. Някъде авторът цитира оригинални текстове на гръцки и френски език.

Езикът на „Горски пътник“ е труден за съвременника, защото е смесица от църковнославянски и новобългарски, в който има много думи, запазени в днешния сръбски език (книгата е издадена в Нови Сад от известния сръбски журналист д-р Данило Медакович).

По структура поемата се придържа към образците на новогръцката поетика. Много интересна и характерна за „Горски пътник“ е пунктуационно изразената емоция – с удивителен знак в средата на изречението. Макар да посочват и несъвършенства на творбата, изследователите често сравняват „Горски пътник“ по значимост за българската литература с „История славянобългарска“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица