Свържи се с нас

Култура

200 години от рождението на Раковски

Published

on

Днес България тържествено отбелязва 200 години от рождението на Съби Стойков Попович, останал в историята като Георги Сава Раковски.

Изследователите ще откроят безспорния му принос в политическото ни Възраждане, юбилейните изложби ще покажат книжовното му наследство, Военната академия ще бъде домакин на международна научна конференция, празничната програма в родния му град Котел ще завърши с тържествена заря-проверка, завърналите се в клас ученици ще разгърнат „Епопея на забравените“ с безсмъртните слована Вазов: Мечтател безумен, образ невъзможен, / на тъмна епоха син бодър, тревожен,…

Националният музей на образованието съхранява екземпляр от първото издание на „Горски пътник“ – най-значимото произведение на Раковски. Създаването на поемата съвпада с Кримската война (1853 – 1856), която оказва изключително влияние върху развитието на българското възрожденско общество, най-вече върху националноосвободителното движение. Първият вариант е написан още през 1854 г., но не е отпечатан. Година преди това Раковски се завръща в Котел и създава Първата самостоятелна революционна организация – т.нар. „тайните общества“, работи като преводач в турската армия и като такъв получава втората си смъртна присъда. Събира чета от дузина съмишленици и успява да избяга в Балкана. През зимата се укрива в Котел при сестра си и започва да редактира „Горски пътник“. Не дочаква пролетта и завинаги напуска родния си град. Започва неспокойният му път на емигрант, който никога повече не се връща на българска земя. Живее във Влашко, после в Нови Сад, където през 1857 година издава „Горски пътник“. Краят на Кримската война слага край и на надеждите на българите да получат автономен статут, подобно на Сърбия, Влашко и Молдова.

Неблагоприятният изход от конфликта се отразява върху новия вариант на произведението. Сюжетът е близък до биографията на Раковски. Авторът проследява пътя на една чета от Цариград до Балкана и разказите на четниците за причините, които са ги довели до организирана борба.

Акад. Михаил Арнаудов представя сюжета така: „Драгой от с. Върбица ни предава насилията на татарските ханове и борбата на хайдушката си дружина; Велко от с. Шипка описва затвора си и хайдутуването си; Момчил от с. Дряново се впуска в исторически спомени за пакостите от Византия и от фенерското духовенство; Младен от с. Елена бичува злоупотребите и предателството на чорбаджиите; Радой от с. Бела ни запознава със страшните тъмници и грабежи на турците…

Оставяйки останалите да изкажат патилата си друг път, войводата взима накрай думата и насърчава юнаците да бъдат безстрашни, притичвайки се в помощ на народа си. Когато потеглят, те попадат в гората на неколцина турци, които са убили едничкото дете на майка и делят плячката си.

Кръвното кръщение на дружината е дадено при избиването на извергите. После войводата води разговор с трима старци българи, които му се оплакват от градски първенци, гръцки владика и европейци, дошли в помощ на турците. Той ги утешава със скорошна избава; после, останал сам, се предава на тежки мисли за окаяния си народ; а на заранта дружината потегля за Стара планина“.

Това е едно от първите произведения в новобългарската литература, в което страданията на българското население под османска власт са описани натуралистично чрез разказа на четниците и е изразена надежда, че ще се появи просветен учен мъж, който да стане „мил учител” на народа си. Раковски пише и обяснителни бележки, които по обем са колкото самата поема.

От 7 до 158 страница са поетическите текстове, а от 161 до 288-ма са исторически, филологически, политически и други обяснения. Някъде авторът цитира оригинални текстове на гръцки и френски език.

Езикът на „Горски пътник“ е труден за съвременника, защото е смесица от църковнославянски и новобългарски, в който има много думи, запазени в днешния сръбски език (книгата е издадена в Нови Сад от известния сръбски журналист д-р Данило Медакович).

По структура поемата се придържа към образците на новогръцката поетика. Много интересна и характерна за „Горски пътник“ е пунктуационно изразената емоция – с удивителен знак в средата на изречението. Макар да посочват и несъвършенства на творбата, изследователите често сравняват „Горски пътник“ по значимост за българската литература с „История славянобългарска“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица