Свържи се с нас

Култура

РИМ- Габрово с изложба в Казанлък

С шевици и накити от облеклото на габровката, РИМ – Габрово гостува на Музей на розата – Казанлък

Published

on

В очакване на по-добри дни за музеите и надежда, че скоро залите отново ще са пълни с посетители, Регионален исторически музей – Габрово експонира в Музей на розата – Казанлък изложбата „Шевици и накити от облеклото на габровката XVIII – XIX век“.

Жителите и гостите на Казанлък ще имат възможност да видят 47 културни ценности от фонд Етнография – 18 сокайни шевици, 23 пафти, 4 гривни, колан,  пръстен. Посетителите със специален интерес към бродериите и везбарското изкуство ще могат да си закупят каталога на РИМ – Габрово „Габровски сокайни шевици”.

Габровската женска народна носия се отличава с невероятно съчетание на цветове, материи и майсторство в изработката на най-дребния детайл. Дрехата, освен своята практичност, крие и дълбок смисъл на защита от злото, дава сили и вдъхновение. Жената подготвя своите одежди, подбира своите накити, според установените обществено-културни канони. Шевиците по дрехите и накитите представляват първичното проявление на носенето на предмети против уроки – амулетите. Всяка част има свое функционално предназначение, свой явен или таен замисъл. Носията е едновременно знак за етническа принадлежност и огледало на личността.

Сокайното забраждане, което се съхранява във фонд Етнография на РИМ – Габрово е най-пълният комплект, запазен до днес в България. Носи се до началото на XIX в. само от омъжени жени. Основните му части са: месал – памучна или конопена домашно тъкана кърпа, дълга до 3,50 м и широка 0,45 м, която се разполага върху металната конструкция на сокая и покрива раменете и гърба на жената; кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с розети, цветни камъчета и емайл,  позлатено или посребрено (в богатите габровски къщи) или медно; бука – дървена елипсовидна дъска с отвор, разполагаща се отвесно на главата, поддържаща цялата конструкция; пелешки – висулки от сребърни верижки закачени на листообразни ажурни плочки; смочета – висулки от монети, прикачени отстрани на скулите; подбрадник – плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачен за кръжилото и минаващ под брадата; сокайни шевици.

Сокайните шевици от фонда на РИМ – Габрово се датира от края на XVIII до началото на XIX в.Младата невеста сама украсявала своя месал като прикрепяла извезана от нея сокайна шевица. Везането се извършвало тайно, на скрито, а на третия ден от сватбата, вече омъжена, жената излизала със своя месал и краища. Шевиците са изработени на отделни ивици домашно тъкано платно. Използвани са копринени конци, домашно оцветявани с природни материали в розово, синьо, зелено, охра, червено. Характерна е украсата с тънък плосък тел клободан. Композиционно шевицата е разположена хоризонтално. Техниката на изпълнение ги разделя на ажурни (характерни за габровския регион), тъкани и „писани”. Най-често срещани са растителните, животинските и геометричните мотиви. Те са символи на плодородие, здраве, сила и щастие и отразяват бита на габровката, вплела в шевицата най-съкровените си желания.

Носенето на метални накити, основно сребърни, се свързва със защитата на тялото в най-уязвимите открити места – главата, шията и ръцете. Наборът от накити, които жената е носела, е бил точно определен по вид и украса и не се е влияел драстично от модата, до началото на XX в., когато настъпва краят на тази стара култура. Накитите в изложбата показват високите ювелирни умения на габровските куюмджии (златари) при обработката на благородни метали и инкрустации. През 50-те години на XIX век в Габрово е имало около 20 златари, всеки със свой дюкян. През 60-те нарастват на 35 и така се запазват до Освобождението.

Пафтите или още чапрази са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм. Според размера им се делят на малки, средни и големи. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени. За габровските пафти е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Характерен мотив е ягодата. Сребърните пафти с изображения на двуглав орел върху седеф и рог са също широко разпространени в габровско. Двуглавият орел с корона във Византия символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.

Друг тип накити са тези за ръце, а най-представителните от тях са гривните кубелии, плетените гривнии, пръстените тип„столоват”. Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да предпазват от зли сили. Този накит е много разпространен от XVII в. до началото на XX в. Изработването им е изключително сложно. Те са съставени от три основни части, които са свързани със сребърна спойка. Всяка част има своя уникална форма. Появата на първата класическа форма на тези гривни се датира XVI в. – началото на XVII в. с типична ориенталска украса. Друг разпространен вид са плетените гривни, получени от усукването на два или повече медни или сребърни тела. Краищата им са оформени като петлици, за да се прикачат един към друг. Същата датировка имат и пръстените тип „столоват” – сребърни с цилиндрична част и кръгла орнаментирана плочка отгоре. Често украсени с цветен емайл, гранулации и филигранна апликация.

РИМ – Габрово съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. Едни от най-представителните за периода са металните. Те са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние.

Богатството на накитите и пъстротата на носията показват специалния статут на Габрово през епохата на Възраждането. Средище на хора със свободен дух, свързани дълбоко с природата, силни, умни и трудолюбиви. Фолклорната носия от този регион днес може да се разглежда като амулет, събирал силата на нашата народна култура с векове, за да пази рода ни жив и силен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“

Published

on

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“ от конкурса за млади фолклорни таланти „Орфеево изворче“, който се проведе на 26 и 27 април в Стара Загора. Надпреварата събра над 1500 участници от цялата страна.

Гордост за ръководителката е, че наред с изпълнители от музикални училища, децата от Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ бяха удостоени с първо място и плакет от конкурса.

За първи път се явяват и по-малките от „Гласчетата“, които също бяха отличени с първо място.

Трето място получи и Боян Борисов в изпълнение на гайда, който също се явява за първи път на конкурс. Второ място получиха и дуета Габриела и Боян Борисови .Вълнението на ръководителката е голямо от високата оценка на специалисти в областта на фолклора като Професор Георги Петков, доц. Владимир Владимиров, Петьо Костадинов ,Пею Пеев преподаватели в ДМА “ Панчо Владигеров“ .

Зареди още

Култура

Видео урок за Колю Фичето представя великия майстор пред ученици в цялата страна

Published

on

По повод Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ образователната онлайн платформа „Уча се“ създаде специален видео урок, посветен на възрожденския майстор – строител от Дряново.

Реализацията е резултат от съвместен проект между Община Дряново, Исторически музей – Дряново и екипа на „Уча се“. Основателят на платформата, дряновецът Дарин Маджаров, създава видеото безвъзмездно, като личен жест към родния си град и в подкрепа на историческата ни памет.

Урокът, с продължителност 5 минути и 15 секунди, представя живота и делото на Колю Фичето – символ на архитектурното майсторство на Българското възраждане и създател на едни от най-впечатляващите сгради, мостове и църкви в страната. Чрез съдържателното видео, учениците ще се запознаят с фигурата на Фичето като един от най-уважаваните и признати строители в Югоизточна Европа през XIX век.

Видео урокът ще бъде включен в образователните занятия и беседи, които специалистите от Исторически музей – Дряново провеждат с ученици от страната. Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето, се реализират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

На 23 април 1963 започва изграждането на музей „Етър“

Published

on

Теренът около река Сивек с изграждането на табаханата.

На 23 април 1963 г. по двата бряга на река Сивек, ляв приток на Янтра, започва изграждането на музей „Етър“. До втората половина на 70-те години музеят придобива архитектурно-пространствения си облик, с който е известен и до днес.

Каква обаче е била първоначалната идея на основателя на музея Лазар Донков за местоположението му? Отговор на този въпрос дава документ, който се съхранява в научния архив на музея, наречен „Планово задание относно изграждането на парк по поречието на реките Сивека и Манастирска, от с. Етър до с. Водици“. Без да е точно датиран, от него става ясно, че територията, която трябва да обхване бъдещият музей, е доста по-голяма: Паркът ще се разпростре по десния бряг на р. Сивека от с. Трапесковци до моста на река Манастирска (дн. Стражка) от първия мост по шосето за Соколския манастир до дърводелския цех на кооперация „Янтра“.

Неусвоената днес територия, по пътя за Соколския манастир, е трябвало да бъде застроена с павилиони, да бъдат посадени дървета и изградени алеи с цветя. Предвидено и било изграждането на художествено осветление, което вечер да осветява старинните постройки и буйните води на река Стражка.

Автор на текста: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица