Свържи се с нас

Култура

РИМ- Габрово с изложба в Казанлък

С шевици и накити от облеклото на габровката, РИМ – Габрово гостува на Музей на розата – Казанлък

Published

on

В очакване на по-добри дни за музеите и надежда, че скоро залите отново ще са пълни с посетители, Регионален исторически музей – Габрово експонира в Музей на розата – Казанлък изложбата „Шевици и накити от облеклото на габровката XVIII – XIX век“.

Жителите и гостите на Казанлък ще имат възможност да видят 47 културни ценности от фонд Етнография – 18 сокайни шевици, 23 пафти, 4 гривни, колан,  пръстен. Посетителите със специален интерес към бродериите и везбарското изкуство ще могат да си закупят каталога на РИМ – Габрово „Габровски сокайни шевици”.

Габровската женска народна носия се отличава с невероятно съчетание на цветове, материи и майсторство в изработката на най-дребния детайл. Дрехата, освен своята практичност, крие и дълбок смисъл на защита от злото, дава сили и вдъхновение. Жената подготвя своите одежди, подбира своите накити, според установените обществено-културни канони. Шевиците по дрехите и накитите представляват първичното проявление на носенето на предмети против уроки – амулетите. Всяка част има свое функционално предназначение, свой явен или таен замисъл. Носията е едновременно знак за етническа принадлежност и огледало на личността.

Сокайното забраждане, което се съхранява във фонд Етнография на РИМ – Габрово е най-пълният комплект, запазен до днес в България. Носи се до началото на XIX в. само от омъжени жени. Основните му части са: месал – памучна или конопена домашно тъкана кърпа, дълга до 3,50 м и широка 0,45 м, която се разполага върху металната конструкция на сокая и покрива раменете и гърба на жената; кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с розети, цветни камъчета и емайл,  позлатено или посребрено (в богатите габровски къщи) или медно; бука – дървена елипсовидна дъска с отвор, разполагаща се отвесно на главата, поддържаща цялата конструкция; пелешки – висулки от сребърни верижки закачени на листообразни ажурни плочки; смочета – висулки от монети, прикачени отстрани на скулите; подбрадник – плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачен за кръжилото и минаващ под брадата; сокайни шевици.

Сокайните шевици от фонда на РИМ – Габрово се датира от края на XVIII до началото на XIX в.Младата невеста сама украсявала своя месал като прикрепяла извезана от нея сокайна шевица. Везането се извършвало тайно, на скрито, а на третия ден от сватбата, вече омъжена, жената излизала със своя месал и краища. Шевиците са изработени на отделни ивици домашно тъкано платно. Използвани са копринени конци, домашно оцветявани с природни материали в розово, синьо, зелено, охра, червено. Характерна е украсата с тънък плосък тел клободан. Композиционно шевицата е разположена хоризонтално. Техниката на изпълнение ги разделя на ажурни (характерни за габровския регион), тъкани и „писани”. Най-често срещани са растителните, животинските и геометричните мотиви. Те са символи на плодородие, здраве, сила и щастие и отразяват бита на габровката, вплела в шевицата най-съкровените си желания.

Носенето на метални накити, основно сребърни, се свързва със защитата на тялото в най-уязвимите открити места – главата, шията и ръцете. Наборът от накити, които жената е носела, е бил точно определен по вид и украса и не се е влияел драстично от модата, до началото на XX в., когато настъпва краят на тази стара култура. Накитите в изложбата показват високите ювелирни умения на габровските куюмджии (златари) при обработката на благородни метали и инкрустации. През 50-те години на XIX век в Габрово е имало около 20 златари, всеки със свой дюкян. През 60-те нарастват на 35 и така се запазват до Освобождението.

Пафтите или още чапрази са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм. Според размера им се делят на малки, средни и големи. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени. За габровските пафти е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Характерен мотив е ягодата. Сребърните пафти с изображения на двуглав орел върху седеф и рог са също широко разпространени в габровско. Двуглавият орел с корона във Византия символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.

Друг тип накити са тези за ръце, а най-представителните от тях са гривните кубелии, плетените гривнии, пръстените тип„столоват”. Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да предпазват от зли сили. Този накит е много разпространен от XVII в. до началото на XX в. Изработването им е изключително сложно. Те са съставени от три основни части, които са свързани със сребърна спойка. Всяка част има своя уникална форма. Появата на първата класическа форма на тези гривни се датира XVI в. – началото на XVII в. с типична ориенталска украса. Друг разпространен вид са плетените гривни, получени от усукването на два или повече медни или сребърни тела. Краищата им са оформени като петлици, за да се прикачат един към друг. Същата датировка имат и пръстените тип „столоват” – сребърни с цилиндрична част и кръгла орнаментирана плочка отгоре. Често украсени с цветен емайл, гранулации и филигранна апликация.

РИМ – Габрово съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. Едни от най-представителните за периода са металните. Те са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние.

Богатството на накитите и пъстротата на носията показват специалния статут на Габрово през епохата на Възраждането. Средище на хора със свободен дух, свързани дълбоко с природата, силни, умни и трудолюбиви. Фолклорната носия от този регион днес може да се разглежда като амулет, събирал силата на нашата народна култура с векове, за да пази рода ни жив и силен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Култура

Проф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя

Published

on

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

Published

on

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.

Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.

Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.

Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.

Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.

Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.

Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица