

Култура
РИМ- Габрово с изложба в Казанлък
С шевици и накити от облеклото на габровката, РИМ – Габрово гостува на Музей на розата – Казанлък

В очакване на по-добри дни за музеите и надежда, че скоро залите отново ще са пълни с посетители, Регионален исторически музей – Габрово експонира в Музей на розата – Казанлък изложбата „Шевици и накити от облеклото на габровката XVIII – XIX век“.
Жителите и гостите на Казанлък ще имат възможност да видят 47 културни ценности от фонд Етнография – 18 сокайни шевици, 23 пафти, 4 гривни, колан, пръстен. Посетителите със специален интерес към бродериите и везбарското изкуство ще могат да си закупят каталога на РИМ – Габрово „Габровски сокайни шевици”.

Габровската женска народна носия се отличава с невероятно съчетание на цветове, материи и майсторство в изработката на най-дребния детайл. Дрехата, освен своята практичност, крие и дълбок смисъл на защита от злото, дава сили и вдъхновение. Жената подготвя своите одежди, подбира своите накити, според установените обществено-културни канони. Шевиците по дрехите и накитите представляват първичното проявление на носенето на предмети против уроки – амулетите. Всяка част има свое функционално предназначение, свой явен или таен замисъл. Носията е едновременно знак за етническа принадлежност и огледало на личността.
Сокайното забраждане, което се съхранява във фонд Етнография на РИМ – Габрово е най-пълният комплект, запазен до днес в България. Носи се до началото на XIX в. само от омъжени жени. Основните му части са: месал – памучна или конопена домашно тъкана кърпа, дълга до 3,50 м и широка 0,45 м, която се разполага върху металната конструкция на сокая и покрива раменете и гърба на жената; кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с розети, цветни камъчета и емайл, позлатено или посребрено (в богатите габровски къщи) или медно; бука – дървена елипсовидна дъска с отвор, разполагаща се отвесно на главата, поддържаща цялата конструкция; пелешки – висулки от сребърни верижки закачени на листообразни ажурни плочки; смочета – висулки от монети, прикачени отстрани на скулите; подбрадник – плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачен за кръжилото и минаващ под брадата; сокайни шевици.

Сокайните шевици от фонда на РИМ – Габрово се датира от края на XVIII до началото на XIX в.Младата невеста сама украсявала своя месал като прикрепяла извезана от нея сокайна шевица. Везането се извършвало тайно, на скрито, а на третия ден от сватбата, вече омъжена, жената излизала със своя месал и краища. Шевиците са изработени на отделни ивици домашно тъкано платно. Използвани са копринени конци, домашно оцветявани с природни материали в розово, синьо, зелено, охра, червено. Характерна е украсата с тънък плосък тел клободан. Композиционно шевицата е разположена хоризонтално. Техниката на изпълнение ги разделя на ажурни (характерни за габровския регион), тъкани и „писани”. Най-често срещани са растителните, животинските и геометричните мотиви. Те са символи на плодородие, здраве, сила и щастие и отразяват бита на габровката, вплела в шевицата най-съкровените си желания.
Носенето на метални накити, основно сребърни, се свързва със защитата на тялото в най-уязвимите открити места – главата, шията и ръцете. Наборът от накити, които жената е носела, е бил точно определен по вид и украса и не се е влияел драстично от модата, до началото на XX в., когато настъпва краят на тази стара култура. Накитите в изложбата показват високите ювелирни умения на габровските куюмджии (златари) при обработката на благородни метали и инкрустации. През 50-те години на XIX век в Габрово е имало около 20 златари, всеки със свой дюкян. През 60-те нарастват на 35 и така се запазват до Освобождението.
Пафтите или още чапрази са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм. Според размера им се делят на малки, средни и големи. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени. За габровските пафти е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Характерен мотив е ягодата. Сребърните пафти с изображения на двуглав орел върху седеф и рог са също широко разпространени в габровско. Двуглавият орел с корона във Византия символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.
Друг тип накити са тези за ръце, а най-представителните от тях са гривните кубелии, плетените гривнии, пръстените тип„столоват”. Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да предпазват от зли сили. Този накит е много разпространен от XVII в. до началото на XX в. Изработването им е изключително сложно. Те са съставени от три основни части, които са свързани със сребърна спойка. Всяка част има своя уникална форма. Появата на първата класическа форма на тези гривни се датира XVI в. – началото на XVII в. с типична ориенталска украса. Друг разпространен вид са плетените гривни, получени от усукването на два или повече медни или сребърни тела. Краищата им са оформени като петлици, за да се прикачат един към друг. Същата датировка имат и пръстените тип „столоват” – сребърни с цилиндрична част и кръгла орнаментирана плочка отгоре. Често украсени с цветен емайл, гранулации и филигранна апликация.

РИМ – Габрово съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. Едни от най-представителните за периода са металните. Те са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние.
Богатството на накитите и пъстротата на носията показват специалния статут на Габрово през епохата на Възраждането. Средище на хора със свободен дух, свързани дълбоко с природата, силни, умни и трудолюбиви. Фолклорната носия от този регион днес може да се разглежда като амулет, събирал силата на нашата народна култура с векове, за да пази рода ни жив и силен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово


Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.
Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.
Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.
Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.


Култура
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров


Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.
Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.
Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.
Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.
Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.
– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.
– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.
– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.
– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.
– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…


– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!
*Автор: Мария Матева.


Култура
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.
Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.
В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.
Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.
Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


-
Новинипреди 6 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Културапреди 6 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Културапреди 7 дни
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“
-
Новинипреди 5 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Любопитнопреди 7 дни
„Goodbye summer party“ тази неделя край басейна на „Мечтания“
-
Новинипреди 7 дни
Спешно премахват опасните дървета около далекопроводите
-
Икономикапреди 6 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници
-
Любопитнопреди 7 дни
Фестивалът Реките на града ще се проведе от 12 до 14 септември